Тунис

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тунис.
Република Тунис
на арабски: الجمهورية التونسية
      
Девиз: حرية، كرامة، عدالة، نظام‎
Свобода, ред, правда
Национален химн: حماة الحمى‎
Местоположение на Тунис

Местоположение на Тунис
География и население
Площ 163 610[1] km²
(на 91-во място)
Води 5.0%
Столица Тунис
36°49′ с. ш. 10°11′ и. д. / 36.816667° с. ш. 10.183333° и. д.
Най-голям град Тунис
Официален език арабски
Население
(пребр., 2017)
11 434 994
(на 79-то място)
Гъстота на нас. 67,1 души/km²
(на 133-то място)
Управление
Форма Полупрезидентска република
Президент Беджи Каид Ес-Себси
Министър-председател Юсуф Чахед
История
Независимост от Франция
20 март 1956
Икономика
БВП (ППС, 2018) $144,222 млрд.[2]
БВП на човек (ППС) $12 369
БВП (ном., 2018) $41,662 млрд.
БВП на човек (ном.) $3 573
ИЧР (2017) Повишение 0.735 (висок)
(95-то)
Коеф. на Джини (2017) 35.8 (среден)
Валута Тунизийски динар (TND)
Други данни
Часова зона UTC+1
Код по ISO TN
Интернет домейн .tn
Телефонен код +216

Тунис е държава в Северна Африка, населена предимно от араби. Има излаз на Средиземно море. Граничи с Алжир на запад и с Либия на юг и изток.

История

Тунис е страна с древна история. Има съхранени паметници на атерийската (35 – 10 хил. г. пр.н.е.), иберо – мавросийската (10 хил. г. пр.н.е.) и капсийската култура. В древността Тунис е населяван от либийски племена. От 12 в. пр.н.е. финикийците основават тук свои колонии, сред които господстващо положение заема Картаген – център на голяма робовладелска държава.

Градът-държава Картаген се е намирал на мястото на днешен Тунис. Завладян е от Римската империя вследствие пуническите войни. През 534 г. Тунис минава под властта на Византия. През VІІ в. е включен в Арабския халифат, което свързва страната с центровете на ислямската цивилизация. След периоди на относително спокойствие и разрушителни нашествия през 16 в. Тунис е завладян от испанците, а по – късно включен в Османската империя (1574 г.). Утвърдилата се през 1705 г. династия на бейовете Хюсеиниди създава независима държава. През 1881 г. Франция окупира Тунис и го превръща в своя колония. От края на 19 в. в Тунис се заражда националноосвободително движение и възникват първите национални организации. От ноември 1942 г. до май 1943 г. страната е окупирана от германски войски. След Втората световна война в Тунис се разгръща активно движение за независимост, като от 1951 г. започва и въоръжена борба с колонизаторите. През юни 1955 г. под натиска на засилилата се националноосвободителна борба Франция предоставя вътрешна независимост на Тунис. На 14 септември 1955 г. се сформира първото национално правителство, възобновява се легалната дейност на политическите партии и масовите организации. На 20 март 1956 г. е подписано ново споразумение, предоставящо на Тунис пълна независимост. През 1963 г. Франция напълно освобождава територията на страната с изтеглянето на войските си от военната база Бизерта. На 25 юли 1957 г. учредителното събрание провъзгласява Тунис за република. За президент е избран Хабиб Бургиба. Правителството поема курс за преодоляване на икономическата изостаналост и зависимостта от Франция. Основа на вътрешнополитическия курс е доктрината за „дестуровския социализъм“, включваща концепциите за национално единство, отсъствие на класова борба, хармония и сътрудничество между всички слоеве на обществото. На практика след 1969 г. се поема курс надясно.

Държавно устройство на Тунис е република.

География

Тунис обхваща 163 610 km², което я прави най-малката държава в Магреб. На изток граничи с Либия, на запад с Алжир, на север и северозапад със Средиземно море. Релефът на Тунис е доста различен от обичайния релеф на региона. Страната има сравнително голяма брегова ивица (1 298 km). 1/3 от площта на север е заета от най-източните разклонения на Атласките планини, съставени от платото Северен и Висок Тел и планинските вериги Северен и Сахарски Атлас. Между планините в региона се намират плодородни долини и равнини. Най-високият връх е Джебел Шамби (1 544 m.), а средната надморска височина е около 700 m. Пустинята Сахара, която се намира в южната част на страната, обхваща около 40 % от територията на Тунис. Тесният Сицилиански пролив (183 km) отделя Тунис от Южна Европа. В непосредствена близост до брега се намират островите Джерба, Керкенна, Галит и др.

Релеф

Повече от 2/3 от територията на страната е заета от ниски равнини (до 400 m. над морското равнище). На северозапад се издигат източните разклонения на Атласките планини с височина 1 000 – 1 200 m. На изток от Атласките планини към крайбрежието се простират низини с невисоки хълмове и многобройни солени езера. Най-обширни и плодородни от тях са: Долен Тел на север и Сахел на юг. На югозапад и в централната част от страната сред хълмистите полупустинни равнини лежат безотточни засолени низини (шоти) – Шотт-Джерит (около 5 хил. km²), Шотт – ел-Гарса (1,3 хил. km²) и др., разположени под морското равнище. Южната част на Тунис е заета от пясъчната пустиня Рмел-ел-Абиод (северната част на Сахарската пустиня). На север брегът е стръмен и скалист с множество малки заливи, на изток – нисък, с лагуни и заблатени низини. Тунис притежава значителни природни ресурси. От разкритите досега най-голямо промишлено значение имат нефтът и фосфатите. Главните находища на нефт са: Астарт, Ел-Борма, Дулеб. Запасите от природен газ се оценяват на 186 млрд. m³, главни находища: Ел-Борма, Сиди-Бехара, Гафса, на континенталния шелф в залива Габес – Месхарт и Астарт. Проучените запаси от фосфати се оценяват на 1 млрд. т., основни находища – Сахеб, Кеф-Ешфер, Калаа-Джерда. Добиват се още оловна руда (запаси – 300 хил. т.), цинк (запаси – 550 хил. т.). Флората на Тунис е значително увредена и обедняла под влияние на активната дейност на човека и свързаните с това ерозионни процеси. Само по северното крайбрежие все още се срещат области с пищна субтропична средиземноморска растителност. Гори има предимно в планинските райони: корков дъб, планински бор, туя и др. Големи площи са заети от маквиси. В равнините на централната част на Тунис и в Сахелпреобладава тревно-храстова растителност от полупустинен тип – пелин, сухолюбиви растения, в т. ч. тревата алфа, която има голямо стопанско значение за хартиената промишленост. Фауната на Тунис е сравнително бедна. В планините на Северен Тунис се срещат: пантера, муфлон, глиган. За полупустинните райони са характерни дребните хищници: чакал, ивичеста хиена, пустинна лисица-фенек, гризачи, змии. Значителна вреда на селското стопанство причиняват прелетните скакалци. С най-голямо разнообразие се отличават водоплаващите птици. Срещат се не само прелетни – патици и гъски, но и лебед, бяла чапла, ибис и дори фламинго.

Най-голямата река е Меджерда, която се влива в Туниския залив.

Климат

Климатът на Тунис е повлиян от Средиземно море и от пустинята Сахара на юг. Той се състои от седем биоклиматични зони. В северната част на страната е субтропичен средиземноморски, а в южната – пустинен. Характерно за средизменоморският климат е меката влажна зима и изключително сухото и горещо лято.

Годишният брой на валежите варира в целия регион, както следва:

  • около 1 000 mm на север
  • около 380 mm в централната част
  • около 300 mm на юг

Летният сезон се характеризира със сух климат и високи температури на юг, които варират в зависимост от местоположението, надморската височина и според близостта до морето. Средните температури за цялата страна варират от 12 °C през декември до 30 °C през юли. Страната се характеризира с голям брой слънчеви дни (около 3 000 часа годишно). В Тунис са възможни големи температурни амплитуди, като в планинските райони през зимата живакът пада до 0 °C, стигайки до 50 °C през лятото в пустинните области.

В централната част Тунис е районът на солените езера – много от тях запълват дъната на депресии. Най-голямото езеро е Шот ал Джарид. Южен Тунис заема част от пустинята Сахара, с изолирани селца в оазисите.

Климатът в северната част на страната е субтропичен средиземноморски, а в южната-пустинен. Характерно за средизменоморският климат е меката влажна зима и изключително сухото и горещо лято.

Средни температури за Тунис
температура януари февуари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
минимална 8 °C 8 °C 9 °C 11 °C 14 °C 18 °C 21 °C 22 °C 20 °C 17 °C 12 °C 9 °C
максимална 16 °C 17 °C 19 °C 21 °C 26 °C 30 °C 34 °C 34 °C 30 °C 26 °C 21 °C 17 °C

Държавно устройство

Тунис е президентска република. Изпълнителната власт се осъществява от президента.

Административно деление

Tunisia governorates cropped
Областите (губернаториите) на Тунис

Тунис е разделена на 24 области (вилаети):

  1. Ариана
  2. Бежа
  3. Бен Арус
  4. Бизерт
  5. Габес
  6. Гафса
  7. Жендуба
  8. Кайруан
  9. Касерин
  10. Кебили
  11. Кеф
  12. Махдия
  1. Мануба
  2. Меденин
  3. Монастир
  4. Набил
  5. Сфакс
  6. Сиди Бузид
  7. Силиана
  8. Сус
  9. Татауин
  10. Тозьор
  11. Тунис
  12. Загуан

Областите (вилаетите) са разделени на райони (мутамадии), които са подразделени на общини (шайхати). Общият брой на районите е 262.

Население

Араби – основна етническа група, заселила Тунис при арабското нашествие в ранното средновековие.

Бербери – берберско население живее главно в планинските райони на Тунис. Може да видите руси деца със светли очи и светлокестеняви хора с европейски черти, говорещи арабски. Произхождат от нашествието на вестготите в Северна Африка при падането на Римската империя.

Евреи – след голямото изселване на евреите през 60-те години от президента Бургиба, все още има останали жители с еврейски произход, но те обикновено не обявяват произхода си. Населението е разпределено твърде неравномерно – от 75 до 100 души на кв. км в северната част на Тунис (долината на Меджерда и Северен Тел, или около 1/3 от територията) и по-малко от 20 души на кв. км. в централните и южните райони. Около 50 % живеят в градовете. Главен административен и стопански център е гр. Тунис. Други по-големи градове са: Сус, Сфакс, Бизерта, Керуан – свещен град на мохамеданите. През 1956 г. ислямът е обявен за държавна религия. Над 95 % от населението са мюсюлмани-сунити, останалите са католици, християни, протестанти, израелтяни. Официален език е арабският. Широко се използва френският. Образованието е добре развито. Здравната мрежа също е сравнително добре развита. По-голямата част от лечебно – медицинските учреждения са държавни. Медицинското обслужване е безплатно само за най-ниско платените тунизийци.

Икономика

Стопанство на Тунис е разнообразно, като водещите отрасли са селското стопанство, занаятчийство, добивна промишленост и туризъм.

Производството на потребителски стоки в Тунис е съсредоточено около столицата. Добре развити са металургията (главно стомана), кожарството, хранително-вкусовата и химическата промишленост. Добиват се и фосфати, оловни и железни руди, цинк и нефт.

В сравнение със съседните страни, много по-голяма част от земите в Тунис могат да се обработват, като се напояват изкуствено. Най-плодородни са крайбрежните низини, със субтропичен климат, благоприятен за земеделие, но летните горещини и суши често причиняват сериозни проблеми. Основните земеделски култури са зърнени храни (пшеница, ечемик, сорго, овес, царевица), цитрусови плодове (лимони, портокали, мандарини и др.), маслини (на първо място по износ в Африка), зеленчуци, лозя, фурми. Развъждат се овце, кози, говеда, камили.

Други

Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.

Дипломатически отношения между България и Тунис са установени на 30. VІІІ. 1956 г. През 1957 г. е подписана първата търговска спогодба. През 1961 г. е сключено първото дългосрочно икономическо споразумение. През 1968 г. е създаден смесен българо-тунизийски комитет за икономическо и научно-техническо сътрудничество.

Източници

  1. www.cia.gov
  2. Тунис на сайта на МФВ. //
.tn

.tn e Интернет домейн от първо ниво за Тунис. Администрира се от Интернет агенция на Тунис (Agence tunisienne d'Internet). Представен е през 1991 година.

20 март

20 март е 79-ият ден в годината според григорианския календар (80-и през високосна година). Остават 286 дни до края на годината.

Административно деление на Тунис

Тунис е разделена на 24 области (вилаети):

Областите (вилаетите) са разделени на райони (мутамадии), които са подразделени на общини (шайхати). Общият брой на районите е 262.

Алжир

Алжѝр (на арабски: الجزائر – Ал-Джаза́ир), с официално название Алжирска народно-демократична република (на арабски: الجمهورية الجزائرية الديمقراطية الشعبية – Ал-Джумхурѝя ал-Джазаирѝя ад-Димукратѝя аш-Шаабѝя), е държава в Северна Африка. Нейна столица и най-голям град е Алжир.

С площ от 2 381 714 km2 Алжир е най-голямата по площ държава в Африка и Арабския свят и 10-та в света. На север граничи със Средиземно море, на юг – с Мали, Мавритания и Нигер, на изток – с Либия и Тунис, на запад – с Мароко. По оценка на Националната служба по статистика броят на населението на страната, при средногодишен прираст от 800 хил. души, достига 40 млн. д. през лятото на 2015 г.

Страната е полупрезидентска република, разделена административно на 48 провинции и 1541 общини. Президент на Алжир е Абделазиз Бутефлика от 1999 година. Алжир е член на Африканския съюз, Арабската лига, Арабския магребски съюз, ОПЕК и ООН.

В своята история територията на днешен Алжир е под властта на множество държави и династии – Нумидия, финикийците, Картаген, Древен Рим, вандалите, Източната Римска империя, Умаядите, Абасидите, Идрисидите, Аглабидите, Рустамидите, Фатимидите, Зиридите, Хамадидите, Алморавидите, Алмохадите, Османците и Френската колониална империя. Най-ранните обитатели на страната в историческо време са берберите, като при мюсюлманското завоюване на региона мнозинството от тях са арабизирани.

Официален език е книжовният арабски (общ за всички арабски страни), но в ежедневието се използва разговорният алжирски арабски език. Национален език е също берберският език тамазиг, широко разпространен (сред около 2/3 от населението) е и френският. Паричната единица на страната е алжирският динар.

Араби

Арабите (на арабски: العرب‎‎, „ал-ʿа́раб“) са народ от семитски произход, които говорят на множество диалекти на арабски език и населяват държави в Западна Азия и Северна Африка.

Африка

Африка е вторият по големина и по население континент в света след Азия. Със своята площ от около 30 221 532 km² (11 млн. мили²) (включително площта на островите), тя заема 6% от повърхността и 20% от сушата на Земята, а нейните над 1 001 320 281 обитатели представляват над 15% от населението на света. Континентът е заобиколен от Средиземно море на север, Суецкия канал и Червено море по протежението на Синайския полуостров на североизток, Индийския океан на югоизток, и Атлантическия океан на запад. Континентът има 52 суверенни държави, включително остров Мадагаскар, редица други островни групи и Сахарска арабска демократична република, държава-членка на Африканския съюз, чиято държавност се оспорва от Мароко.

Африка, по-специално Централна и Източна Африка, е широко разглеждана сред научната общност като мястото, от където произхождат хората и човекоподобните маймуни, както е видно от откриването на най-ранните хоминиди и техните предци, както и по-късно тези, които са на около седем милиона години.

Африка лежи от двете страни на екватора, което е предпоставка за обхващането на редица климатични зони. Единственият континент, който стига от северния умерен до южния умерен пояс. Меридианът Гринуич също преминава по нейната територия.

Африканско първенство по волейбол

Африканско първенство по волейбол е волейболно състезание за национални отбори, на двугодишен цикъл и организирано от CAVB, Африканската волейболна федерация. Това е едновременно състезание за мъже и жени.

Първото африканско първенство е организирано през 1967 в Тунис. Първоначално времето между първенствата не е точно установено, но след 1987 те се провеждат на всеки две години.

Картаген

Картаген (на арабски: قرطاج – Картаж) е тунизийски град в столичната област Тунис. Наследник на историческите пунически Картаген и римски Картаген. Има население от 24 216 жители според преброяването от 2014 г.

Маври

Маврите са средновековни мюсюлмански обитатели на западното Средиземноморие и Западна Сахара, а именно:

жителите на Мавретания – историческа област и берберска държава в Северозападна Африка;

Ал-Магреб – крайбрежните земи на днешно Мароко, Алжир и Тунис;

Ал-Андалус – последователно Кордовски емират, Кордовски халифат и Емирство Гранада – днес в Испания и части от Португалия,

земите в западната част на пустинята Сахара – Западна Сахара, Южно Мароко и Алжир, Мавритания и Мали, части от Нигер и по-отдалечени райони;

автономните испански градове Гибралтар, Сеута и Мелиля.През Средновековието думата „мавър“ е използвана от европейците за обозначаване на мюсюлманин от тези райони, както и по-общо за арабин, бербер или североафриканец.

Магреб

Ма́греб (на арабски: المغرب العربي, al-Maġrib al-ʿArabī — „намиращото се на запад“, изписвано също Магриб и рядко Могреб, произнасяно и Магре́б – от френски), е областта от Африка на север от Сахара и на запад от Нил. В най-тесен смисъл съвпада с района на Атласките планини.

От геополитическа гледна точка се счита, че областта включва Мароко, Западна Сахара, Алжир, Тунис, понякога Либия и рядко Мавритания. Съюзът на Арабския Магреб включва всички изброени държави освен Западна Сахара, заради нейния политически статут - за арабските страни е окупирана от Мароко (което поради тази тяхна позиция не членува в Арабската лига), за редица други е провинция на Мароко.

В различните езици и контексти може да включва различни държави. Във френския език и култура по-специално под Магреб се разбират само бившите френски колонии Алжир, Мароко и Тунис, по-рядко също Либия и Мавритания.

На арабски името Ал-Магреб („намиращото се на запад“) обозначава само Мароко (т.е. за арабите Мароко означава Западът).

Смесеното арабско-берберско население на региона в миналото е наричано в Европа маври.

Малта

Република Малта е островна държава, разположена върху архипелаг в центъра на Средиземно море, южно от Италия, източно от Тунис и северно от Либия. Първи финикийците откриват стратегическото значение на архипелага при своята колонизация на западното Средиземноморие. След тях идват Рим, Византия, Арабският халифат, Арагон, норманите, Малтийският орден, Франция и Великобритания, като всички са търсели добри пристанища за контрол върху Средиземно море.

Въпреки че географски островите са част от Африка и лежат върху африканската континентална плоча, културно и исторически те са част от Европа. През 2004 г. страната става член на Европейския съюз. И по население, и по площ, Малта е най-малката страна-член на ЕС. Малтийският език е единственият семитски език, официален за европейска държава.

Мистичният ореол около Малтийския орден и топлият средиземноморски климат правят Малта привлекателна туристическа цел за много европейци целогодишно. Около 24,2% от БВП на страната е от туризъм.

Население на Тунис

Населението на Тунис според последното преброяване от 2014 г. е 10 982 754 души.

Национален отбор по футбол на Тунис

Националният отбор по футбол на Тунис, известен като „картагенските орли“, е представителният отбор на Република Тунис, организиран от Тунизийската футболна асоциация. Най-големия си успех постига на Купата на африканските нации през 2004, когато става първенец на континента.

Национално знаме на Тунис

Националното знаме на Тунис е символ на Тунис. В настоящия си вид флагът съществува още от времето, когато страната е била френски протекторат, а на 1 юни 1959 г. е провъзгласен за държавен флаг на Република Тунис. Знамето представлява червен фон, с бял кръг в центъра. В кръгът са изобразени червен полумесец и звезда символизиращи официалната религия в страната – исляма.

Нумидия

Нумидия е антично берберско царство, а по-късно – римска провинция на северния африкански бряг между Мавретания и Картаген; обхваща части от днешен Алжир и Тунис. Била населена предимно от берберски племена, разделени на 2 основни племенни групи – масиле в Източна и масесиле в Западна Нумидия.

Тунизийски квартет за национален диалог

Тунизийският квартет за национален диалог (на арабски: رباعية الحوار الوطنى التونسى) се състои от 4 организации в Тунис: Общ съюз на работниците в Тунис, Конфедерация на индустриалците, Лига за човешки права на Тунис и Национална асоциация на адвокатите.

Тунис (град)

Тунис (на арабски: تونس) е столицата на африканската държава Тунис.

Шарл Никол

Шарл Жул Анри Никол (на френски: Charles Jules Henri Nicolle) е френски бактериолог.

Страни и територии в Африка
LocationWesternAfrica.png
Западна Африка
LocationNorthernAfrica.png
Северна Африка
LocationCentralMiddleAfrica.png
Централна Африка
LocationEasternAfrica.png
Източна Африка
LocationSouthernAfrica.png
Южна Африка
Зависими
Непризнати

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.