Титла

Титла е префикс/суфикс или самостоятелна дума, добавена към името на някого, за да обозначи едновременно почитание и официална позиция или професионална квалификация.

Титли на почитание

Служебни титли

NB: Някои служебни титли са носени стриктно във връзка със службата, а други са по обичай задържани и след прекратяване на службата.

Управление

Духовнически

Военни титли

Войнишки

Сержантстки

Офицерски

Професионални титли

Академични титли

Вижте също

Абат

Аба́т (на латински: abbas, от на иврит: אבּא – отец) е католическа духовна титла, която от V век се дава на настоятелите на католическите абатства. Аналогично звание със женско окончание – абатиса (от на латински: Abbatissa) впоследствие започват да дават на настоятелките на женските манастири.

Граф

Граф (от нем. graf), или конт – прието по времето на Карл Велики от византийското комит (от лат. comes през фр. comte), е висша благородническа титла на поземлен феодал през Средновековието, която в различните периоди е имала различна стойност. Възниква като служебно наименование на назначените от Карл Велики военно-административни управители и отначало няма смисъла на наследствена аристократична титла. Жената на графа се нарича графиня или контеса. В ранното Средновековие тя се дава от суверена – император или крал на член на неговия двор, който управлява дадена територия (графство) от негово име. Впоследствие титлата и владението стават наследствени, а графовете управляват от свое име.

В хералдическата история на Славянска Източна Европа през ранното средновековие се среща титлата жупан, съответстваща по степен на графската на Запад.

В йерархията на титлите граф е по-ниска от маркиз и по-висока от виконт. Английският вариант на титлата е ърл (earl), макар че на английски език за графовете от континентална Европа се използва думата count.

Във Великото литовско княжество титлата е нямала номинална стойност, и е била само въпрос на престиж . В Русия титлата е въведена от Петър I също като почетна и е съществувала до 1917 г.От основната титла се оформят различни производни форми:

ландграф – управител на подвластна страна (land) в Свещената Римска империя;

маркграф – управител на гранична област (от нем. mark – граница);

пфалцграф (граф-палатин) – управител на централната столична област (от нем. Pfalz – дворец);

виконт – вице-конт (вместо граф), впоследствие става самостоятелна титла.

Гросмайстор

Титлата „гросмайстор“ се дава от международната шахматна асоциация ФИДЕ на най-добрите играчи на шахмат. Тя е пожизнена титла, която обикновено се обозначава с буквите „гм“. Тя се раздава както на мъже, така и на жени.

Изискванията, на които даден играч трябва да отговаря, за да може да получи титлата „гросмайстор“ са сложни. Играчът трябва да има минимален коефициент ЕЛО от 2500 точки. Рейтинг над 2400 дава правото на титла „международен майстор“. В допълнение на това се изисква и покриването на норма в турнири с участието на други гросмайстори, вкл. и от други страни, а не само от родината на кандидата за гросмайстор. Има и други възможности за получване на титлата, напр. спечелването на Световния шампионат за юноши.

Титлата „гросмайстор“ е учредена от руския император Николай II, който награждава с нея петимата финалисти на турнира в Санкт Петербург (Ласкер, Капабланка, Алехин, Тараш и Маршал).

ФИДЕ я дава за пръв път на 27 играчи през 1950 г.

За играчи, чийто коефициент ЕЛО е над 2700 понякога се говори като за „супер-гросмайстори“.Към май 2014 г. ФИДЕ има 47 активни играчи в списъка на супер-гросмайсторите. Осми сред тях е българският гм Веселин Топалов.

Деспот (титла)

Деспот (на гръцки: δεσπότης, despotēs, despotes, despot) е титла, въведена през 1163 г. от византийския император Мануил I Комнин (упр. 1143 – 1180) като най-висшата титла след василевса (basileus, император).

Дук

Дук (на латински: Dux, множествено число: duces) е римска титла. Етимологията на латински идва от глагола ducere, т.е. в смисъл на водач, лидер, който да води, да поведе, да заповядва на войската.

Княз

"Княз" е аристократична титла на славянски владетел или феодал без вселенски характер.

Произходът на думата идва от праславянското "кънѧѕь" (kъnędzь), което съответства на българското "кнeз", на руското "князь", на полското "książe", чешкото "kníže", сръбското "кнез" и хърватското и словенското "knez". По западните български територии, както и сръбско, по време на османското владичество "кнез" има значение на селски велможа/първенец, значение близо до това на думата "кмет". Книжовната българска дума княз (заедно със сегашното значение на думата) са заемки от руски, с характерното за този език произношение на "ѧ" като "я". Етимологията на думата е свързана с английското "king", немското "König" и скандинавското "konung". Смята се, че в праславянски "kъnędzь" е много ранна заемка от вече съществуващото прагерманско "Kuningaz". Титлата означава местен владетел и отстъпва йерархически на "цар", тъй като в юридическия мир на късната Римска империя "царят" (цезар/кесар) е втори по ранг след "августа" (императора). "Княз" е типична титла за славянските християнски монарси от Източна Европа (приели през Средновековието религията от Константинопол). Първият български княз е Борис I (852-889), като титула той приема през 864 г., когато официално започва покръстването на българския народ.

В двете царства на славяните – българското и руското, титлата носят висши благородници и царските синове и братя (принцовете).

Княз се ползва и като превод на османските титли бей и паша – например княз Александър Богориди – Aleko Paşa и баща му княз Стефан Богориди – Stefanaki Bey.

На руски дъщерята на княз е княжна, а жената или сестрата на княз – княгиня. важно е да се прави разграничение между придворното титла княз създадена през 17 в. напр. за князете Долгорукий и Голицини, или Велик княз – титла твърде близка до цар и император. Иван Грозни е била Велик княз на Великото Московско княжество, преди да се обяви за цар на цяла Русия.

Консул (Древен Рим)

Консул (на френски: consul; на латински: consules) е най-висшата избираема длъжност по време на Римската република в древен Рим.

Длъжността на консула била колегиална, т.е. консулите били винаги двама, като се избирали всяка година. Колегията на двама консули била учредена съгласно античната традиция след изгнанието на последния от седмината царе на Рим Тарквиний Горди.

В началото, консули се избирали само от средите на патрициите, но в резултат на борбата на плебеите с патрициите през 367 г. пр. Хр., един от консулите започнал да се избира от плебеите. Според законите на републиката, минималната възраст, за да бъде избран един патриций за консул, била 40 години, а за плебей – 42. Двамата консули служели заедно и всеки имал право на вето върху решенията на другия, което била обичаен принцип сред магистратите. На латински, consules означава „тези, които вървят заедно“. Ако единият консул умре по време на мандата си (нерядко консули са били в предните редици на битките), друг ще бъде избран на негово място.

Консулите притежавали най-висшата гражданска и военна власт. Набирали легиони и ги оглавявали, свиквали Сената и комициите, председателствали ги, назначавали диктатори и т.н. При извънредни ситуации сената давал на консулите неограничени пълномощия.

Правото да водят съдебни процеси по граждански дела след 367 г. пр. Хр. преминало към преторите.

Помощници на консулите били квесторите.

Отличителните знаци на консулите били тога с широка пурпурна лента, курулно кресло (Sella curulis), инкрустирано със слонова кост и ги съпровождали 12 ликтора с фасции.

В римската система за летоброене годините се обозначавали с имената на консула за дадената година (наричали се consules ordinarii). Преди 153 г. пр. Хр. новоизбраните консули встъпвали в длъжност на 15 март, но тази година въстанието на келтиберите в Испания ги принудило да поемат службата си по-рано от традиционната дата. Така 1 януари станал началото на годината в Рим и това променило календара.

След изкаран мандат като консули, те получавали правото да управляват някоя провинция и званието проконсул.

В епохата на Римската империя на консулите е отнета реалната власт и длъжността се превърнала в почетна, а от изборна, станала назначаема.

В Средновековието означава титла на висше длъжностно лице в градовете на Северна и Средна Италия.

Във Франция означава също титла на едно от трите лица, които имат неограничена изпълнителна власт в периода 1799 – 1804 г.

В съвременността консул се нарича длъжностното лице от дипломатическо тяло на една страна, но с по-нисък ранг от посланика, назначено за постоянен представител в някой град на друга държава, което защитава юридическите и икономически интереси на своята (упълномощилата го) държава и нейните поданици (граждани).

Крал

Крал или Кралица е монархическа титла, разпространена в западните славянски езици. Произлиза от името на Карл Велики (Шарлеман), кайзер на Свещената Римска империя. Държавата, начело на която стои крал се нарича кралство. Кралят е суверен владетел, чието старшинство (или владетелско достойнство) е по-ниско от това на император и по-високо от това на суверен принц (княз).

Крис Джерико

Кристофър Кийт Ървайн е канадски професионален кечист, състезаващ се в AEW.

Той е първият „неоспорим шампион“ в WWE. Джерико е печелил рекордните 9 пъти „Интерконтиненталната титла“, а освен това е шесткратен носител на „световната титла“ в тежка категория. Ставал е световен шампион на WCW и шампион на WWF.

Ландграф

Ландграф (на немски: Landgraf; на латински: comes provincialis, comes patriae, comes terrae, comes magnus, comes provinciae, comes principalis, lantgravius) е княжеска титла и стои така над нормалното графско съсловие. През Свещената Римска империя най-късно от късното Средновековие ланд-, марк- и някои пфалцграфове принадлежат към имперското княжеско съсловие и така фактически са поставени като равни на херцозите.

Лейтенант

Лейтенант е офицерско военно звание. Думата има френски произход и идва от lieu (място) и tenant (държащ).

Представителят на британската корона в Ирландия и в графствата в Обединеното кралство се нарича лорд-лейтенант. Във френската история lieutenant du roi е титла, носена от офицера, изпратен с военни правомощия да представлява краля в дадените провинции.

В Българската армия званието лейтенант е първото по старшинство за младши офицер. Звание лейтенант получават курсантите след успешно завършване на обучението си във висше военно училище. Обикновено командва войсковото подразделение взвод.

В миналото вместо лейтенант се използва званието подпоручик, което се присвоява след званието офицерски кандидат, старши портупей юнкер или фелдфебел.

Лейтенант . Лтн (ОФ-1)

Магистър

Магистър (на латински: magister – наставник, учител) може да се отнася за някое от следните понятия.

магистър – титла във Византия;

велик магистър – рицарска титла за ръководител на някои рицарски ордени;

магистър – образователна степен във висшето образование. В България е регламентирана от Закона за висшето образование (ЗВО), като за придобиването ѝ, съгласно член 42, алинея 1, точка 2, подточка а) на ЗВО, се изискват: не по-малко от 300 учебни кредита съгласно учебния план със срок на обучение не по-малък от 5 г.:

с магистърско обучение от поне 1 г. след получаване на образователна степен бакалавър (с минимум 4 г. обучение) или

направо (при някои учебни програми).

Патриций

Патриций (на латински: patricii, от pater – баща, т.е. „потомци на бащите“) е представител на аристократичното съсловие в Древен Рим. Във Византия, патриций е титла, давана на висши длъжностни лица и провинциални управители. Титлата е използвана и от готи, франки, бургунди, лангобарди в ранните варварски кралства в Западна Европа.

Професор

Професор (на латински: professor „някой, който е приет за експерт в някое изкуство или наука, учител, преподавател от най-висок ранг“ ) е университетски преподавател и научен изследовател, това е най-високата университетска академична титла и степен, която се присъжда в академичните институции . За разлика от университетите в научните академии това е академик. В някои страни в чужбина под асоцииран професор се разбира българската академична степен доцент.

Списък на папи (графичен)

Докато терминът папа (на латински: papa, "баща") се използва в няколко църкви, за да обозначи техните висши духовни водачи, употребата на български на тази титла обикновено се отнася до върховния глава на Римокатолическата църква. Самата титла се използва официално от главата на Римокатолическата църква от времето на понтификата на папа Сириций, следователно има 265 или 266 папи, в зависимост от това дали източникът включва Стефан II.

Папата също така е носител на духовните титли епископ на Рим, Викарий на Исус Христос, Наследник на св. Петър, Принц на Апостолите, Pontifex Maximus на Еднинната Света Католическа и Апостолическа църква, примас на Италия, архиепископ и митрополит на Римската провинция и Servus Servorum Dei.

От 1929 насам светската титла на папата е суверен на държавата Ватикан.

Султан

Султан (арабски: سلطان) е арабска дума, която има много различни значения. Превежда се като мощност, авторитет, управител или ръководител. Използва се от мюсюлмански независими владетели като монаршеска титла със значение на владетел.

Още от 998 година халифатите са употребявали титлата султан. Първи, нарекъл се с титлата, е Махмуд Газневи (998 – 1030). По-късно се използва от владетелите на Османската империя и от мамелюците в Египет.

Днес султан е монаршеска титла на владетелите на Оман и Бруней, а също и на владетелите в Малайската федерация.

Херцог

Херцог (произлизащо от латински: dux – „лидер“) – наследствена титла на владетелски княз в някои западноевропейски страни, както и лицето, което я носи. Жена херцог, или съпругата на херцога, се нарича херцогиня.

Цар

Царство пренасочва тук. За най-висшия ранг в (традиционната) класификация на организмите вижте царство (биология)

Цар е монархическа титла, използвана предимно от българските, сръбските и руските монарси в периода ІХ-ХХ век.

Цезар (титла)

Цезар (кесар) е най-високата титла в йерархията на средновековните западноевропейски владетели със значение „император“.

Титлата произлиза от прозвището на римския политик Гай Юлий Цезар (Gaius Julisus Caesar), наричан Цезар. Етимологията на името е неясна, което дава повод за различни предположения. Възможна е връзка със римския глагол caedo – режа. Друга възможна връзка е с caesaries – понятие за здрава коса, което в хумористичен смисъл би могло да намеква за склонността на Цезар към оплешивяване. Успешната военна и политическа кариера на Цезар го превръща в герой на Древен Рим и дава ново значение на неговото прозвище (титла).

Пълната титла на приемника му император Октавиан Август е „Император Цезар Диви Филиус Август“ (Imperator Caesar Divi Filius Augustus), т.е. „Достопочтен император, син на обожествения Цезар“. Превръщането на името „Цезар“ в титла отнема почти цял век – от смъртта на Гай Юлий Цезар през 44 г. пр.н.е. до 41 г., когато император Клавдий сяда на престола.

Карл Велики е коронован в Аахен от папа Лъв III през 800 г. като цезар (на немски: Kaiser) на Свещената Римска империя.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.