Телескоп

Телескопът (други имена: далекоглед, остар. пусула (от итал. bossola – компас)), е уред за наблюдаване на астрономически обекти. Обикновено под телескоп се разбира оптичен телескоп, но съществуват и телескопи за по-голямата част от спектъра на електромагнитно излъчване, както и за други видове сигнали.

Оптичните телескопи са уреди, които фокусират светлината, като увеличават видимия ъглов размер и видимата яркост на отдалечени обекти. За тази цел те използват един или повече оптични елементи (лещи и/или огледала). Те събират светлината във фокус, където изображението може да бъде наблюдавано, фотографирано или изучавано.

История

За първи път телескоп е използван за астрономически цели от Галилео Галилей. Първоначално неговият инструмент има увеличение 3х, но след това е усъвършенстван до 32х. Един от телескопите му е поставен на църковна кула във Венеция и Галилей показва на смаяните търговци как могат да видят кораба, приближаващ пристанището, часове преди да могат да го видят с невъоръжено око[1].

С телескопа си Галилей открива пръстените на Сатурн и 4 спътника на Юпитер (Галилееви спътници).

NewtonsTelescopeReplica
Реплика на телескоп на Нютон с отражателна оптика от 1672

Видове телескопи

Източници

  1. Борислав, Гаврилов. История на новото време. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2011. ISBN 978-95407-3081-3. с. 119.
IRIS (телескоп)

Interface Region Imaging Spectrograph (IRIS) е космически апарат за изследване на Слънцето. Неговата главна цел е да даде обяснение за това как се подхранва слънчевата атмосфера с енергия, както и за нейния физически състав. Методът на изследване комбинира цифрово моделиране посредством ултравиолетов спектрограф с висока резолюция. Успешно изведен е в орбита на 27 юни, 2013 г. чрез ракета „Пегас-XL”, изстреляна от специално оборудвания самолет „L-1011“.

IRIS ще бъде разположен на 640 км над земната повърхност, в орбита позволяваща му непрекъснато наблюдение на най-близката звезда. Ще бъде фокусиран върху 1% от нейната обхватност, като планираният му срок на работа е 2 години.

Разходите за проекта, както и неговото извеждане в космоса се оценяват на 145 млн. долара.

Дължината на телескопа е 1,2 m, а теглото – 183 kg. Той ще осигурява снимки с висока резолюция в ултравиолетовия спектър, фокусиран в хромосферата. Това е регионът, в който енергията напускаща слънцето се превръща в горещина и радиация. Чрез проследяването на този поток от енергия през слънчевата корона и хелиосферата, ще бъде изпълнена целта, да бъдат запълнени празноти в изследването на взаимодействието между нашата планета и нейната звезда.

M104

Галактиката М 104 (NGC 4594) е нормална спирална галактика, отдалечена на 32 млн. св.г., по посока на съзвездието Дева. Яркото ̀и ядро, съставено от предимно стари звезди, е отчасти закрито от тъмна прахова ивица, която придава на галактиката вид на сомбреро, откъдето идва и популярното ѝ име „Сомбреро“. С видима звездна величина m=9.0, галактиката е видима с любителски телескопи.

M108

M108 (NGC 3556) e спирална галактика, разположена в профил за земния наблюдател, отдалечена на 14.1 мегапарсека.. Намира се по посока на съзвездието Голяма мечка. Открита е от Пиер Мешен през 1781 или 1782. М108 е лесна мишена за любителите-астрономи и изненадва с многото детайли, които могат да се наблюдават с малък телескоп. Свети с магнитуд 10.

Ъгловите ̀и размери са 8′.7 × 2′.2, а видимата ̀и звездна величина е +10.7.

M16

Мъглявината Орел, позната още като М16, и NGC 6611, е разсеян звезден куп, намиращ се по посока на съзвездието Змия (съзвездие). Открита е през 1746 от Жан-Филип Шезо. Междузвездното пространство на купа е изпълнено с мъглявина, заради която цялата система е позната просто като „мъглявината Орел“. Тази мъглявина е съставена от йонизиран водород (HII), и в нея тече бурно звездообразуване. М16 се намира на около 7000 св.г.. Най-ярката звезда от купа е със звездна величина m=8.24 и се вижда лесно с добър бинокъл. Тези прахови образувания са на възраст 5,5 млн.г. и в М16 се съдържат много горещи и млади звезди от спектрален тип О6. Най-ярката звезда на купа е с видима звездна величина 8,24. От дистанцията, на която се намира този куп и ъгловия му диаметър, равняващ се на 7’ се определя неговия линеен диаметър – 15 св.г. Мъглявината се простира далеч навън, с диаметър 30’, което отговаря на размер от 70х55 св.г.

Звездният куп и мъглявината Орел в Змия се виждат много добре в телескопи при малки увеличения. Видимият магнитуд от 6,4 позволява и наблюдения с бинокъл. В 4” телескоп могат да се видят до 20 звезди на фона на мъглявина. Тъмните стълбове могат да се видят само в големи инструменти с апертура поне 12”.

През 1995, след наблюдения с Космическия телескоп Хъбъл, в нея са открити образувания, наричани от някои „стълбове на сътворение“. Това са тъмни прахови облаци, в които се образуват протозвезди. По-нататъшни наблюдения с космическата обсерватория Чандра показват, че рентгеновите източници не са свързани с тези протозвезди, което означава, че те не са станали достатъчно горещи, за да излъчват в рентгеновата област.

M2

М2 (също познат като NGC 7089) е кълбовиден звезден куп в съзвездието Водолей.

М2 има ширина 175 светлинни години и съдържа над 150 000 звезди, което прави купа един от най-големите кълбовидни звездни купове в нашата галактика. Има елипсовидна форма, която се забелязва на фотографиите. На разстояние 37 000 св.г. той лежи отвъд Галактичния център. Неговата видима звездна величина е 6.5 и диаметър около 7’, от който около 5’ е яркия сгъстен централен регион. Неговите най-ярки звезди са червени и жълти гиганти с магнитуд 13, докато звездите в хоризонталните области са със среден магнитуд 16,1.

Повечето от неговите 21 познати променливи звезди са от типа RR от лира с къси периоди, по-малки от един ден. Три от тях са класически цефеиди с периоди 15,57, 17,55 и 19,30 дни и магнитуд около 13. Една променлива е от тип RV от Бик, чийто магнитуд варира между 12,5 и 14 за 69,09 дни.

С видим магнитуд 6,5 М2 трудно се открива с просто око – той е на границата на видимостта, но е лесна мишена за биноклите. С 4” телескоп не могат да се видят звездите в купа, но той ще покаже някои от ярките членове на купа на фона на мъгливата фигура на М2. С 8” телескоп се виждат повечето звезди, а тези в центъра – при добри атмосферни условия. Голям инструмент с апертура 10” и повече ще покаже всички звезди в купа. Тъмната прахова ивица, която пресича края на купа в посока север-изток може да се види в 16” инструмент, с който могат да се забележат и други тъмни забележителности.

Открит е от италианския астроном Жан-Доминик Маралди през 1746 г. Уилям Хершел първи е видял индивидуалните звезди през 1794 г.

Разстоянието до М2 e изчислено на около 37 500 светлинни години.

M3

М3 (също познат като NGC 5272) е кълбовиден звезден куп в съзвездието Ловджийски кучета.

М3 има ширина 90 светлинни години и съдържа над 500,000 звезди, което прави купа един от най-големите кълбовидни звездни купове в нашата галактика.

M3 също съдържа голям брой променливи звезди. Открити са 212 променливи, 186 периода са изчислени – много повече, отколкото в останалите сферични купове в Млечния път. Неговия магнитуд е 6.2, има ректасцензия 13:42.2 и деклинация +28:23 градуса. Може да се наблюдава с бинокъл или малък телескоп.

Открит и каталогизиран е от френския астроном Шарл Месие през 1764 г.

В Нов общ каталог се води под номер NGC 5272.

Разстоянието до М3 e изчислено на около 33 900 светлинни години.

M54

M54 (NGC 6715) е кълбовиден звезден куп, разположен по посока на съзвездието Стрелец. Открит е от Шарл Месие през 1778.

Купът се намира на около 90 000 св.г. от Слънцето, и не е част от нашата Галактика, а изглежда принадлежи на галактиката-джудже в Стрелец. Изглежда, М54 е първият извънгалактичен звезден куп, който е откриван. Общата светимост на звездите от купа е около 850 000 слънчеви светимости, а интегралната абсолютна звездна величина е -10.0.

М54 може лесно да бъде намерен на небето, понеже е близо до звездата ζ Стрелец, но звездите в него не могат да бъдат отделени и с голям любителски телескоп.

M87

М87 е една от най-големите известни елиптични галактики, от Земята се вижда като мъгляво петънце от осма звездна величина, масата ̀и е 3000 милиарда слънчеви маси. Тя е мощен източник на радио- и гама лъчение, което се дължи на наличието на черна дупка с маса от 3 милиарда слънца в центъра ѝ.

Открита е от Шарл Месие в съзвездието Дева, и затова в радиокаталозите е наричана също Virgo A. В Нов общ каталог се води под номер NGC 4486.

М87 е наблюдаема с телескоп, но с любителски уреди тя се вижда само като блестящо петно. На практика, отделни звезди в М87 не могат да бъдат наблюдавани дори и с професионални наземни телескопи.

M97

М97 (Мъглявината Сова) е планетарна мъглявина, разположена по посока на съзведието Голяма мечка. Открита е от Пиер Мешен през 1781.

М97 е една от най-комплексните мъглявини. Централната звезда, с маса 0.7 слънчеви маси, е с видима звездна величина +16.0, а веществото от мъглявината е с маса 0.15 слънчеви маси. Мъглявината се е образувала преди 6000 години.

Характерната структура може да се наблюдава с голям телескоп (апертура > 200 мм), при добри условия и подходящ филтър. „Очите“ на совата се виждат и при фотографски наблюдения.

Мъглявината се намира на 2600 св.г., ъгловият ѝ диаметър е 3'.4 × 3'.3, а интегралната видима звездна величина е +9.9.

Андромеда (съзвездие)

Андромеда е голямо съзвездие в северната небесна полусфера, лесно за разпознаване по трите най-светли звезди α, β и γ, разположени на почти права линия, която се чупи при по слабата звезда δ. Наречено е по името на царкинята, дъщеря на Касиопея и Цефей. Според гръцката митология Андромеда била принесена в жертва на морското чудовище Кит, но била спасена от Персей.

Астрономия

Астрономията е наука, изучаваща движението, строежа и развитието на небесните тела и цялата Вселена. Предмет на изучаване са системите и явленията извън пределите на земната атмосфера като Слънцето, планетите, астероидите, кометите, метеоритите, космическото пространство, звездите, галактиките и др.

Астрономията е една от най-древните естествени науки. Доисторическите култури са оставили след себе си такива артефакти с астрономическо предназначение като Стоунхендж. А първите цивилизации на вавилонците, гърците, китайците, индийците и маите са провеждали методични наблюдения на нощното небе. След изобретяването на телескопа, развитието на астрономията се ускорява значително. Исторически астрономията е включвала астрометрия, навигация по звездите, наблюдателна астрономия, създаване на календари, и дори астрология. В наши дни професионалната астрономия често се възприема като синоним на астрофизиката.

През 20 век астрономията е разделена на два основни клона – наблюдателна и теоретична. Наблюдателната астрономия има за цел получаването на данни за небесните тела чрез различни методи на наблюдение, които след това се анализират чрез законите на физиката. Теоретичната астрономия изучава процесите, протичащи във Вселената, които биха могли да обяснят получените от наблюдателната астрономия данни. За целта се разработват математически модели и се извършват компютърни симулации. Тези два клона се допълват взаимно: теоретичната астрономия търси обяснение на наблюдаваните явления, а наблюдателната астрономия се използва за проверка на теоретичните хипотези. Освен това астрономическите наблюдения предоставят важна информация, позволяваща проверка на фундаменталните теории във физиката – например общата теория на относителността.

Астрономията е една от най-древните науки, използващи научния метод още по времето на Древна Гърция. Тя е една от малкото науки, в която непрофесионалистите продължават да играят активна роля, особено при откриването и изучаването на краткотрайни явления. Астрономите-любители са допринесли в значителна степен за извършването на важни астрономически открития.

Астрономията не бива да се бърка с астрологията. Макар че двете имат общ произход и боравят със сходни понятия, те са коренно различни.

Водолей (съзвездие)

Водолей е зодиакално съзвездие, разположено малко на юг от небесния екватор, през което Слънцето преминава от края на февруари до средата на март. То изобразява човек, изливащ вода от амфора. Понякога се свързва с образа на Ганимед – виночерпеца на олимпийските богове. В съзвездието Водолей няма ярки звезди, образуващи характерна фигура. Двете му най-ярки звезди са едва от трета величина. В тъмна и ясна нощ впечатление донякъде прави Y-образната група, образувана от няколко по-слаби звезди, представляваща амфората на водолея. Водолей наброява 158 звезди, видими с просто око /т.е. до шеста величина/.

Джеймс Уеб (телескоп)

Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ (на английски: James Webb Space Telescope или JWST) е космическа обсерватория, предназначена да замени вече остарелия „Хъбъл“.

Проектът е дело на съвместните усилия на НАСА, Европейската космическа агенция и Канадската космическа агенция. Телескопът носи името на Джеймс Едуин Уеб – ръководител на НАСА в периода 1961 – 1968 г., под чието управление САЩ изготвят програмата си за изпращане на човек на Луната.

Планираното извеждане на апарата в космоса на хелиоцентрична орбита от около 1 500 000 км от Земята, е планирано за октомври 2018 г. Но вследствие на препоръки от независим съвет за преглед понастоящем изстрелването на JWST е насрочено за март 2021 г. Планираният старт е определен да бъде от Гвианския космически център в Куру, Френска Гвиана с ракета „Ариана 5“.

Микроскоп (съзвездие)

Микроскоп е малко южно съзвездие, въведено през 17 век. В него няма много ярки звезди.

Обсерватория

Обсерваторията (от френски: observer – „наблюдавам“) е място предназначено за научни наблюдения на земни и небесни явления. Обсерватории се строят за целите на астрономията, климатологията, геологията, метеорологията, океанологията и вулканологията.

Спицър (космически телескоп)

Космическият телескоп Спицър (на английски: Spitzer Space telescope, в миналото Space Infrared Telescope Facility, SIRTF) е инфрачервена космическа обсерватория, изведена в орбита през 2003 г. Той е четвъртата и последна от Големите обсератории на NASA.

Планираният период на мисията е 2.5 години. Преди изстрелването на мисията се е е очаквало тя да може да се удължи до пет или малко повече години до изчерпването на запаса с течен хелий на борда. Това стана на 15 май 2009 г. Двата модула за най-къси дължини на вълни на камерата IRAC все още работят в „топъл“ (ок. 30 K) режим, тъй че наблюденията, в топлия режим, ще продължат при намалена чувствителност само в този спектрален интервал.

Съгласно традицията на NASA, телескопът е наименуван след успешна демонстрация на неговата работа на 18 декември 2003 г. За разлика от повечето телескопи, които са наименувани в чест на известни починали астрономи от група учени, името за SIRTF е дадено след конкурс, открит за широката общественост. В резултат на него телескопът е кръстен на името на Лаймън Спицър, един от великите учени на 20 век, който е един от първите учени, предложили телескопи да се изведат извън земната атмосфера (първият е Херман Оберт в Wege zur Raumschiffahrt, 1929, а също и в Die Rakete zu den Planetenräumen, 1923). Спицър е известен и с пионерските си приноси в ракетостроенето.

Космическият телескоп Спицър, на стойност $800 млн., е изстрелян от авиобаза Кейп Канаверал на 25 август 2003 г. в 13:35:39 ч. местно време с ракета Delta II 7920H ELV. Той следва хелиоцентрична вместо геоцентрична, отдалечавайки се от орбитата на Земята с приблизително 0.1 астрономическа единица годишно. Основното огледало е 85 см в диаметър, а относителния отвор − f/12. Направено е от берилий и охладено до 5.5. K. На борда на спътника има три инструмента, с които се получават изображения и се извършват фотометрични наблюдения на дължина на вълната от 3 до 180 микрона, спектроскопия от 5 до 40 микрона и спектрофотометрия от 5 до 100 микрона.

Телескоп (съзвездие)

Телескоп е южно съзвездие, въведено през 18 век от френския астроном Никола Луи дьо Лакай. Лакай очертал границите и дал имена на 14 южни съзвездия, сред които и Телескоп, докато бил на експедиция в Кейп Таун за изучаване на южното небе. В атласа на Лакай, за прототип на рисунката на съзвездието в каталога на Лакай е използван Големия рефрактор на Парижката обсерватория.

Също като другите 13 от 14-те съзвездия, въведени от Лакай, Телескоп е кръстен на важен научен уред, което засвидетелствало за значимостта на достиженията на науката през последните 2 века. (От 14-те съзвездия, само Маса (Mensa) не е кръстено на научен уред, а на планината Тейбъл до Кейп Таун.)

В границите на съзвездието Телескоп се намира сондата Вояджър 2 (макар и да не може да бъде наблюдавана с просто око).

Хъбъл (космически телескоп)

Космически телескоп Хъбъл (на английски: Hubble Space Telescope, HST) е автоматична обсерватория на орбита около Земята, наименуван в чест на Едуин Хъбъл.

Телескопът „Хъбъл“ е създаден като съвместен проект на НАСА и Европейската космическа агенция. Телескопът е една от четирите „големи обсерватории“ на НАСА заедно с гама-обсерваторията Комптън, рентгеновата обсерватория Чандра и космическия телескоп Спицър, всички изведени в околоземна орбита. Първоначално се е предвиждало извеждането на телескопа на орбита да стане през 1986 г., но заради катастрофата на „Чаланджър“ той е качен на орбита на 25 април 1990 г. от совалката „Дискавъри“. При направата на първите снимки с телескопа се вижда, те са неясни и причината е в дефект на оптичното огледало – по-плоско с 2 μm и така фокусът е неточен и оттам некачествени снимки.След поправка на оптичната система през 1993 г. телескопът започна да дава висококачествени изображения. Бъдещето на телескопа зависи от успеха на следващата сервизна мисия (пета по ред от създаването на телескопа). Няколко от шестте стабилизиращи жироскопа на телескопа са вече (2007) повредени. Поради това изчерпване на изправни запасни жироскопи, повредата на още един такъв би довела до загуба за възможността за насочване на телескопа. Подмяната на повредените жироскопи изисква космическа мисия с участието на хора. На 30 януари 2007, ACS (основната камера) спира да работи, и без човешка намеса само ултравиолетовият канал на камерата ще остане използваем. Освен това без допълнително увеличаване на височината на орбита поради атмосферното триене телескопът ще навлезе в плътните слоеве на атмосферата и ще изгори някъде след 2010 г. Първоначално след катастрофата на совалката „Колумбия“ НАСА реши, че сервизна мисия на совалката до „Хъбъл“ е твърде опасна поради липсата на възможност за евакуация в полет, както при полетите до Международната космическа станция. Впоследствие НАСА преразгледа позицията си и на 31 октомври 2006 г. сегашният администратор на НАСА Майкъл Грифин даде зелена светлина на мисия за ремонт на Хъбъл някъде след май 2008 г. с помощта на совалката Атлантис. Като допълнителна мярка за сигурност по време на мисията НАСА ще подготви за старт и совалката „Дискавъри“, която да послужи като спасителен кораб в случай на авария в орбита.

След извършени ремонти и подобрения на телескопа, през 2016 г. НАСА сключва пет годишен договор за подържане и експлоатиция Така функционирането му е планирано поне до юни 2021 г., но е възможно то да бъде продължено и по нататък. Междувременно НАСА се надява да изведе в орбита наследника му космическия телескоп Джеймс Уеб (James Web Space Telescope – JWST). Телескопът Джеймс Уеб ще превъзхожда Хъбъл в много отношения, но ще работи само в инфрачервения диапазон, така че няма да замести наблюдателните възможности на Хъбъл във видимия и ултравиолетовия диапазони. За това ще е необходимо изстрелването на допълнителен космически телескоп.

Разполагането на телескопа в космоса дава възможност да се регистрират електромагнитни излъчвания в диапазоните, в които земната атмосфера не е прозрачна, например инфрачервено излъчване. Заради отсъствието на атмосфера разделителната способност на телескопа е 7 – 10 пъти по-добра от аналогичен телескоп, разположен на земната повърхност.

Ясли (звезден куп)

Яслите (лат. Praesepe), или M44, са разсеян звезден куп в границите на съзвездието Рак. M44 е видим и с просто око, като слабо мъгляво петно. Легенди за него се срещат в древногръцката митология, за него споменава Птолемей, този куп е и един от първите обекти, изучавани с телескоп от Галилей.

По много параметри купът прилича на Хиядите, например еднаквите, по големина и посока лъчеви скорости, и сходната възраст. И в двата купа се срещат червени гиганти и бели джуджета, а и най-ярките звезди са от спектрален клас A, F или G.

Яслите се наблюдават най-лесно през пролетта, когато съзвездието Рак се издига на голяма височина над хоризонта. Ъгловият му диаметър е около 95', което съответства на зрителното поле на бинокъл или малък телескоп.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.