Телевизия

Телевизията (от гръцки: τῆλε, „далече“, и от от латински: visio, „гледка“) (ТВ) е телекомуникационна технология за приемане и предаване от разстояние на движеща се картина, черно-бяла или цветна (видео), обикновено придружавана от синхронизиран звук. От гледна точка на разпространението на информация телевизията е едно от средствата за масова информация (масмедия). В разговорния език „телевизия“ (обикновено и като част от наименованието на компанията) може да се отнася и за предприятие, изготвящо и разпространяващо телевизионни програми (телевизионен оператор)[1][2]).

Al Jazeera English Newsdesk
Новинарското студио на Ал-Джазира в Доха, 2011 г.

Основни термини и понятия

За разпространението на телевизионния сигнал се използва терминът „телевизионно разпръскване“, понякога припокриващ се с „радиоразпръскване“ (различават се по разрешените за използване честотни ленти от спектъра).

За телевизионното разпръскване е необходимо да се осъществят три процеса: заснемане (преобразуване на светлината, изпускана или отразявана от обекта, в електрически сигнали; предаване на електрическите сигнали по преносната среда; приемане и обратно преобразуване на електрическите сигнали в светлинни импулси, пресъздаващи оптичното изображение на обекта.

Antenne-toroidale
Тороидална сателитна антена

Макар че има и форми на телевизия с по-тесен обхват на излъчването (напр. системи за видеонаблюдение, на английски: closed-circuit television – CCTV, системи за контрол на промишлени процеси или за безопасност на движението), най-популярното приложение на телевизията е предназначено за предаване на телевизионни програми на далечни разстояния (на английски: broadcast television). Тази система на разпространение на телевизионни сигнали се нарича ефирна или наземна телевизия. Тя следва модела на историческите системи за радиоразпръскване, датиращи от 20-те години на 20 век, и използва мощни радиочестотни предаватели за пренасяне на телевизионния сигнал до множество индивидуални ТВ приемници, намиращи се в неговия обхват (точка към много точки). Предаванията обикновено се осъществяват по специално заделени с международни съглашения честотни ленти на електромагнитния спектър в интервала 54 – 890 MHz.[3] В края на 20 век започват да се използват и други среди на разпространение, например чрез използване на изкуствени спътници – (сателитна телевизия) или специално прекарани кабелни мрежи до абонатите (кабелна телевизия). От началото на 21 век много доставчици на телевизионни услуги започват да преминават от използване на аналогов сигнал към цифров (цифрова телевизия).

Устройствата за приемане на телевизионни програми се наричат телевизори. Те обикновено се състоят от множество електронни схеми, включително предназначени за приемане и декодиране на сигнала, и екран, на който се възпроизвежда декодираното изображение. Когато не е налице устройство за възпроизвеждане на звука, устройствата за приемане на изображението се наричат видеомонитори.

Започнали да навлизат в масова употреба в края на 30-те години на 20 век, през следващите десетилетия телевизорите се превръщат в обичаен елемент от обзавеждането на домове и обществени места и в един от най-масово използваните източници на информация и забавление. От 70-те години, когато се появява домашното видео с видеокасети, последвани от технологии като Laserdisc, DVD и Blu-ray, те се използват за възпроизвеждане не само на телевизионни предавания, но и на записани видеоматериали.

Видове телевизия

Според статута
  • Обществена телевизия – изпълнява обществена функция и се финансира до голяма степен с публични средства
  • Търговска (частна) телевизия – търговско предприятие с бизнес модел
Според начина на разпространение
  • ефирна или наземна телевизия – предавателите са поставени на телевизионни кули (в България официалното название на тези обекти е Радиорелейна и телевизионна станция – РРТС). Телевизионните кули обикновено са разположени на високи точки с добра видимост в няколко посоки, което се обуславя от характера на радиовълните, чрез които се разпространява телевизионният сигнал. За приемането на ефирна телевизия е необходим обикновен телевизионен приемник и проста антена.
  • Спътникова (сателитна) телевизия – сигналът от телевизионното студио се предава чрез наземна космическа станция до телекомуникационен спътник, разположен на геостационарна орбита около земята. Спътникът от своя страна препраща телевизионния сигнал обратно към Земята. Около Земята работят стотици такива спътници и всеки от тях пренася стотици радио- и телевизионни програми, телефонни разговори и пакети от данни. За да се приемат телевизионни програми от спътник, е необходим сателитен приемник и параболична приемателна антена.
  • Кабелна телевизия – излъчването се осъществява по кабелна мрежа. Кабелните оператори приемат телевизионните сигнали ефирно, от спътник или директно от студио и ги препредават в мрежата си. Чрез кабелните мрежи могат да се излъчват едновременно стотици телевизионни програми, радиостанции, кабелен Интернет.
  • Интернет телевизия – съвременна телевизионна услуга, разпространявана по Интернет.
    • IP телевизия – конвергентна услуга за предоставяне на мултимедийно съдържание на крайни потребители чрез платформа, базирана на Интернет протокол (IP) с гарантирано качество.
  • 3D телевизия – технологична иновация, която дава на телевизионното изображение дълбочина и обемност на образа.
Според типа на излъчвания сигнал
  • Аналогова телевизия – това е масово разпространеният, традиционен тип. Програмата от телевизионното студио достига до зрителя, като сигналът се пренася чрез аналогов метод и се приема с антена.
  • Цифрова (дигитална) телевизия – цифровият начин на разпространение на сигнала предоставя възможност за пренос на много повече програми и съответно за по-голям избор от страна на зрителя, както и допълнителни възможности. В България цифровата телевизия започна да се предлага като услуга от по-големите кабелни оператори, а от 01.09.2013 г. става задължителна и за всички ефирно излъчвани програми. В рамките на ЕС преходът от аналогова към цифрова ефирна телевизия завърши към края на 2013 г. Целта е намаляване на мощността на предавателите, повишаване на качеството на сигнала и освобождаване на ефира (по един канал може да се предава пакет от няколко (до 8) цифрови телевизионни програми). След въвеждането в експлоатация на ефирното цифрово телевизионно разпространение, аналоговото излъчване е прекратено.
Според разделителната способност (наричана понякога резолюция)
  • Със стандартна разделителна способност
  • С висока разделителна способност (HDTV)
Според обхвата на телевизионно разпръскване
  • С национален обхват
  • С регионален обхват
  • С локален обхват
Според преобладаващата тематика на предаванията
  • Политематични
  • Специализирани

История

Nipkow disk
Схема на сканиращия диск на Паул Нипков

Началото на предаването на изображения чрез електричество е поставено още в края на 19 век, когато са създадени ранните факс устройства, като пантелеграфа. Идеята за електрическо предаване на подвижни изображения възниква в края на века, когато, малко след изобретяването на телефона, в научнофантастичната литература се появяват видеофонни устройства. Писатели (като Албер Робида) си представят, че някой ден светлината ще може да се предава по кабел, както това става със звука.

Идеята за използване на сканиране, т.е. превръщане на визуален образ в поток от електрически импулси (растеризация), за предаване на изображения е практически реализирана през 1881 г. с пантелеграфа, чрез използването на сканиращ механизъм с махало. Оттогава насам се използват различни форми на сканиране при всяка технология за предаване на изображения, включително и в телевизията.

През 1884 г. германецът Паул Нипков, по това време двадесет и три годишен студент, патентова първата електромеханична телевизионна система, която използва при растеризацията сканиращ диск, въртяща се плоча с разположени по спирала отвори. Отворите са разположени на равни ъглови разстояния, така че за едно завъртане на диска светлината преминава през всеки от тях и попада върху светлочувствителен селенов сензор, който генерира електрически импулси. Всеки отвор заснема хоризонтална ивица от общото изображение.

Устройството на Нипков не намира практическо приложение до усъвършенстването на усилвателните електронни лампи. То може да се използва само за предаване по телеграфна или телефонна линия на неподвижни полутонови изображения, съставени от равномерно отдалечени една от друга точки с различен размер. По-късни варианти използват сканиране с въртящ се огледален барабан и дисплей с електронно-лъчева тръба, но предаването на подвижни изображения все още е невъзможно, заради слабата чувствителност на селеновите сензори. За пръв път такова устройство е използвано от руснака Борис Розинг.[4]

Telefunken 1936
Телевизор „Telefunken“, 1936 г.

Шотландецът Джон Логи Беърд пръв демонстрира предаване на движещи се силуети през 1925 г. и на движещи се монохромни изображения година по-късно. Неговият сканиращ диск генерира изображение с резолюция от 30 реда, достатъчна за разпознаването на човешко лице, чрез двойна спирала от лещи.[5] Демонстрацията на Беърд обикновено се приема за първото същинско телевизионно предаване, въпреки че в наши дни механичната телевизионна технология вече не се използва.

През 1927 г. Беърд изобретява и първата система за видеозапис – модулирайки изходния сигнал на своята камера до звукови честоти, той успява да запише сигнала на десет инчов аудиодиск, използвайки обичайната техника за аудиозапис. Няколко от тези записи са запазени и през 1990-те години са декодирани в изображения с помощта на съвременна цифрова техника.[6]

През 1926 г. унгарецът Калман Тихани създава телевизионна система, използваща изцяло електронни елементи за сканиране и показване на изображението, и базирана на принципа на съхранение на заряда в сканиращата тръба.[7][8][9][10] Малко по-късно подобна система създава и американецът Фило Фарнсуърт, който я демонстрира пред публика през 1928 г.[11][12]

През 1927 г. американецът Хърбър Юджин Айвс осъществява първото далечно предаване на подвижно изображение по кабел между градовете Вашингтон и Ню Йорк, както и чрез радиовълни от градчето Уипани.

Началото на широкото практическо приложение на телевизията е поставено в Германия. Там редовните предавания започват през 1929 г., а Берлинската олимпиада от 1936 г. е предавана на живо и е показвана пред публика в Берлин и Лайпциг.[13] Постепенно започва излъчването на предавания, подредени в програмна схема: във Франция – 1935 г., Великобритания – 1936 г., Германия – 1935 г., САЩ – 1939 г.[14]

Началото на модерната телевизионна технология е поставено през 1930-те години от американския откривател от руски произход Владимир Зворикин, който изобретява кинескопа. Идеята за плазмен телевизор се ражда през 1936 г., когато Калман Тихани описва принципа на действие на уред с плосък екран.

Телевизията с висока разделителна способност (HDTV) се използва първо за военни цели. През 1940 г. в Берлин е конструирана система с 1029 хоризонтални реда (почти HDTV качество) за шпионаж от самолети.

В България

Първото телевизионно предаване в България е прякото излъчване на седмо ноемврийската манифестация от площад „9 септември“ (днес „Александър Батенберг“) през 1959 г. Технологията е аналогова ефирна телевизия на много ниско ниво, но задоволително за времето си.

Българската телевизия започва да излъчва на 1 ноември 1959 г., като използва предавател на телевизионната кула в София. Първият програмен ден на Българската телевизия е на 26 декември 1959 г. и е посветен на официалното ѝ откриване. Съставен е от три основни блока. В първия блок с продължителност един час е произнесено слово и са връчени награди на челници строители, работили по строежа на телевизионната кула. Излъчени са също и поздравления от телевизиите на социалистическите страни до БТ. Вторият блок е имал времетраене два часа – празничен концерт. От 21:00 ч. до 22:30 ч. е излъчен българо-съветският игрален филм „В навечерието“.

Bulgarian-National-Television-1
Сградата на БНТ, София, България

Дълги години Българската телевизия е единствен телевизионен оператор в страната. До 24 май 1975 г. се излъчва само една програма (Първа програма), а на 9 септември 1975 г. започват редовните излъчвания и на Втора програма (впоследствие Ефир 2). През следващата година програмата се излъчва само три пъти седмично в определени часове – от 18:00 до 22:30 ч. Първата новинарска емисия „По света и у нас“ е излъчена на 20 юли 1960 г. в 20:00 ч. Земното кълбо – запазената марка на „По света и у нас“, тогава е неподвижен декор, разположен зад говорителите. Първият говорител, и останал 32 години говорител на „По света и у нас“, е Никола Филипов. От 1961 г. „По света и у нас“ започва с въртящо се земно кълбо, което е и една от първите „шапки“ на Българската телевизия.

През 1960 г. е монтиран телевизионен предавател на връх Ботев, чиято мощност от 20 kW осигурява около 17 – 21% покритие на страната. По това време в България има около 10 хиляди телевизора. През 1961 г. са построени предаватели и в Перник, Пловдив, Русе. До 1965 г. около 40% от територията на страната е покрита с телевизионен сигнал, а към 1966 г. покритието е около 60%.[15]

От юни 1965 г. всеки петък първа програма на Централната съветска телевизия се предава пряко на руски език сутрин от 10:00 ч. до 12:30 ч. и вечер от 17:00 ч. до 23:00 ч. От 1973 г. „съветският петък“ в програмата на телевизията включва специално програмирани за България предавания, като единствено централната информационна емисия „Время“ се излъчва директно.

През март 1971 г. в Пловдив е създаден първият извънстоличен телевизионен център в България. Първоначално центърът работи само като телевизионно студио, което произвежда новини за „По света и у нас“, а през януари следващата година се появява и първото предаване на Регионален телевизионен център Пловдив, посветено на регионални проблеми.

До 1972 г. се излъчва черно-бял образ. Деветосептемврийската манифестация през 1972 г. е първото редовно предаване на цветната телевизия в България. Предаването е осъществено чрез първия цветен ПТС (подвижна телевизионна станция), оборудван изцяло със съоръжения на немската фирма Bosch.

През 1985 г. е пусната в действие телевизионната кула „Копитото“ над София, излъчваща Първа, Втора и Трета телевизионна програма, като на предназначената за трета програма честота се ретранслира пряко програмата на Централната съветска телевизия от Москва. През 1987 г. Българската телевизия вече има спътникова връзка чрез наземната космическа станция край село Плана.

От 1 юни 1992 г. Първа програма е преименувана на Канал 1, Втора програма е наречена Ефир 2, а името Българската телевизия е променено на Българска национална телевизия (БНТ). През 1999 г. стартира сателитната програма на БНТ – „ТВ България“, предназначена основно за българите, живеещи в чужбина, която от средата на 2005 г. излъчва целодневна програма.

След 1993 г. в редица градове започват излъчване частни ефирни телевизии – например „ТОП Телевизия“ в Шумен, която в следващите няколко години се превръща в първата частна телевизионна мрежа. В самия край на 1990-те настава бум на кабелните телевизии в България, които разпространяват ефирния сигнал директно до домовете по кабел, като така отпада нуждата от индивидуална телевизионна антена. Стартират множество регионални и национални кабелни канали, наричани „кабеларки“. Примери за такива канали са Демо ТВ, Телевизия „Агарта“, „Канал 2001“.

Телевизионни канали

За наземно (ефирно) радиоразпръскване на телевизионни сигнали с честотна модулация УКВ-ЧМ са отделени честотните ленти 49 – 100 MHz (Метров обхват-1), 174 – 230 MHz (Метров обхват-2) и 470 – 862 MHz (Дециметров обхват). В България и в други страни от Източна Европа е приет стандарт, според който този спектър се разпределя на канали: 12 телевизионни канала в метровия обхват, с офсет на честотите за изображение и звука от 6.5 MHz и канали от 21 до 69 в дециметровия обхват с офсет от 5.5 MHz.[16].

Разпределението на честотите и телевизионната дейност подлежат на регулация, различна в различните страни (в България честотата се дава с лицензия от Комисия за регулиране на съобщенията, а съдържанието на програмите се наблюдава от Съвета за електронни медии). Едно предприятие може да притежава един или повече телевизионни канали. В България редът за осъществяване на телевизионна дейност се определя от Закона за радиото и телевизията.

Предприятията, развиващи телевизионен бизнес, изготвят свои програми, които подготвят за излъчване. Телевизионната програма представлява съвкупност от телевизионни предавания и другите аудиовизуални съобщения и материали (например реклами, телетекст и др.), предназначени за разпространение по определен ред (програмна схема). Всеки телевизионен оператор разполага с определени му от регулаторния орган канали, различни за различните региони, на които може да излъчва програмите си.

Радиочестотен спектър на телевизионните сигнали в България
ТВ канал Телевизия Образ Звук
честота, MHz мощност, W честота, MHz мощност, W
7 Българска национална телевизия 183.25 500 189.75 250

Телевизионни предавания

Television studio HTV
Телевизионно студио

Телевизионните предавания се изработват в различни жанрове и биват информационни, новинарски, приключенски, спортни, научни, детски и т.н. Те най-често са изготвени специално за целите на телевизионната програма. Телевизионните канали често излъчват и спортни срещи, концерти (на запис или на живо), игрални и документални филми, които не са изготвени специално за телевизия. За разлика от тях специално изработените предавания често имат телевизионен водещ.

Телевизионните предавания се създават от телевизионните оператори, за да отговорят на разнообразните предпочитания на зрителите. С тази цел създателите им се стремят да привлекат вниманието, а следователно и да увеличат рейтинга на гледаемост на съответния канал. На свой ред това привлича рекламодателите и осигурява финансовия успех на канала.

Телевизионни жанрове

Телевизионните жанрове отразяват целите на телевизията да информира, забавлява и образова. Жанровете с най-скъпо производство са игралните филми и сериали.

Информационните жанрове включват новини, спорт, икономически предавания.

Популярните забавни жанрове включват комедии, включително ситуационни комедии, полицейски, криминални и детективски сериали, сапунени опери, научно-фантастични и анимационни филми.

Най-евтини за производство са игрите, токшоу (разговори с известни събеседници), музикалните и вариететните предавания, риалити телевизията.

Финансиране

Финансирането на телевизионния бизнес по света става по няколко модела: от правителствата, от та̀кси или абонамент, от реклама или смесица от изброеното. Във повечето страни има поне един обществен телевизионен оператор (обществена телевизия). Обикновено обществените телевизии се финансират от правителствата, било чрез събиране на такси за телевизия или чрез отпускане на правителствена субсидия.

Частните телевизионни оператори (частни телевизии) са търговски предприятия и всяко от тях следва определен бизнес модел. Телевизионните канали, разпространявани срещу абонамент (платени), обикновено се криптират и само техните абонати имат техническите средства за декриптиране на сигнала. Некриптираните канали са известни като свободни (на английски: free to air – FTA).

Социални аспекти и въздействие върху зрителя

Без съмнение, телевизията е най-мощната и влиятелна медия на 20 век. Тя е дълбоко засегнала нашата култура, както и начина, по който ние представяме и обработваме информацията. Макар и да не е решено дали цялостното влияние на телевизията върху обществото е положително или отрицателно, не може да има никакъв спор, че тя излага всички на голямо количество информация, голяма част от което се задържа и абсорбира.[17]

Негативно въздействие

В днешно време голям процент от хората вместо да четат книги, ходят на разходки, разговарят с партньора или занимават с децата си, предпочитат да запълват свободното си време с гледане на телевизия. Също така много родители предпочитат да оставят своето дете пред телевизора с часове, само защото по този начин то кротува, а те могат да си починат. Повечето вярват, че малкият екран не вреди на здравето, а напротив – от него се черпи доста полезна информация, също така има интересни и забавни предавания. Много хора го пускат за фон, понеже им е скучно или по навик. В действителност те са психически зависими от наркотичното въздействие на телевизията, но като всеки зависим човек повечето не го осъзнават и не искат да си го признаят.[18]

Family watching television 1958
Американско семейство пред телевизора, 1958 г.

Има много семейства, в които всеки член на домакинството има по един телевизор, и вечерно време всеки пуска своя телевизор и гледа това, което желае. Точно в такива семейства, в които липсва нормалната човешка комуникация и проблемите не се дискутират, а се премълчават, децата израстват буйни и невъзпитани.

По време на гледане на телевизия се получава точно обратното – зрителите се чувстват спокойни и отпуснати. Различни лабораторни изследвания показват по-слабо умствено стимулиране и поява на сънливост, даже и след като телевизорът е бил вече изключен.[19]

Хората, които продължително се взират в малкия екран, често страдат от изкривявания на гръбнака и крайниците. Гледането на телевизия донякъде натоварва и мобилизира зрението, но останалите части, които вземат участие в координацията на тялото ни, като вестибуларният апарат, мускули, стави, кожа и кости, постепенно закърняват.

Основната част от новините, които се представят на зрителя, са свързани с нещо трагично или представляват ненужна за него информация. Много малък процент са новините, които могат да ни зарадват или заинтригуват. Доказано е, че за разлика от добрите, лошите новини привличат много по-лесно вниманието на зрителите. По този начин мозъкът се претоварва с отрицателни емоции, което влияе негативно на психиката, а впоследствие и на здравето. Голям процент от излъчваните реклами имат доста съмнително съдържание и много често са погрешни или заблуждават зрителя, но тъй като тези твърдения засядат директно в неговото подсъзнание, той не може да го осъзнае.

Оказването на подобен контрол се използва много често в политиката и бизнеса за манипулиране на зрителите. По подобен начин чрез телевизията във Великобритания оказват въздействие върху затворниците.

Въздействие върху децата

Enfants et télé au Mali
Деца гледат телевизия в село в Мали, Западна Африка

Учени от университета във Вашингтон са доказали, че прекомерното гледане на телевизия, както и компютърните игри не учат децата на нищо, даже напротив – те са пагубни за детското развитие и убиват тяхното въображение. Много бързата смяна на сцените и музиката ги претоварват, а по-малките, които не разполагат с необходимите знания, за да разбират напълно действието, не могат да направят разлика между сцените във филмчето и тези от реалността. Такива деца имат проблеми със съня, заспиват трудно или сънуват кошмари.[18]

Допреди да навърши пълнолетие, едно средностатистическо дете става свидетел на около 200 000 телевизионни сцени с насилие. Впоследствие детето може да стане по-агресивно, по-безчувствено или да извърши насилие в реалния живот.[20][21][22]

Според няколко психологически изследвания на Американската психологическа асоциация от 1982 г., при гледане на насилие по телевизията се наблюдават три основни вида въздействие:[23]

  • Децата могат да станат по-малко чувствителни към болката и страданието на другите.
  • Децата могат да станат по-страхливи в реалния живот.
  • Децата могат да станат по-агресивни към другите.

През 1997 г. около 700 японски деца са приети в болницата, за да бъдат лекувани от епилептични припадъци. Тези пристъпи по-късно бяха приписани на програмата Покемон, която имаше мигащи ярки светлини.[19]

Децата, които прекарват повече време пред телевизора, са по-склонни да страдат от наднормено тегло поради неактивност и възможност да се хранят по-често. В същото време те биват бомбардирани с реклами, които ги поощряват да ядат нездравословни и некачествени храни, като пържени храни, полуфабрикати, сладкиши, газирани напитки, пакетирани храни – чипсове, шоколади, бисквити, вафли и пр. Средно за около година едно дете гледа 40 000 реклами, а повечето от тях все още не могат да осъзнаят, че основната цел на рекламите е да продават определен продукт.[20]

Пропаганда

Световен ден на телевизията

Световният ден на телевизията се празнува за първи път на 21 ноември 1996 г. в чест на първия Световен телевизионен форум в Ню Йорк, САЩ.

При честването на този ден е предложено на държавите да обменят телевизионни програми, посветени на проблемите на мира, сигурността, икономическото и социалното развитие и разширяване на културния обмен.

Вижте също

Източници

  1. Закон за радиото и телевизията, чл.4 ал. 2
  2. да не се бърка с професията телевизионен оператор
  3. Television Frequency Table. // CSG, 2010. Посетен на 12 септември 2010.
  4. History of the Cathode Ray Tube. // About.com. Посетен на 4 октомври 2009.
  5. Burns, R. W. John Logie Baird: television pioneer. IET, 2000. ISBN 0852967977.
  6. World's First TV Recordings. // Tvdawn.com, 8 октомври 2009. Посетен на 18 юни 2010.
  7. Vladimir Kosma Zworykin, 1889 – 1982. // Bairdtelevision.com. Посетен на 17 април 2009.
  8. Hungary – Kálmán Tihanyi's 1926 Patent Application 'Radioskop'. // Memory of the World. UNESCO. Посетен на 22 февруари 2008.
  9. United States Patent 2133123. // United States Patent Office, 1938. Посетен на 3 юли 2010.
  10. United States Patent 2158258. // United States Patent Office, 1939. Посетен на 3 юли 2010.
  11. Farnsworth, Elma G. Distant Vision: Romance and Discovery on an Invisible Frontier. Salt Lake City, PemberlyKent, 1989.
  12. Inventor Philo Farnsworth (1906 – 1971) Revolutionizes Television – 1928. // sfmuseum.org, 2007. Посетен на 3 юли 2010.
  13. TV History. // Gadgetrepublic, 1 май 2009. Посетен на 1 май 2009.
  14. Гоцев, Кирил. Краят на телевизионното програмиране. // Годишник 2011. НБУ. Посетен на 29 ноември 2018.
  15. История на телевизията в България. www.predavatel.com.
  16. Телевизионни обхвати
  17. Educational Technology A Critique Dr. K. Nachimuthu, Prof. of Education, Periyar University Academia, Salem 636011 Tamilnadu State, India.
  18. а б Харакири за мозъка, Deutsche Welle
  19. а б Television Addiction All about life challenges, Life Challenges, Television Addiction – What are the Effects?
  20. а б Как влияе телевизията на децата Първите Седем, Статия 407
  21. Joseph T. Klapper, The Effects of Mass Communication (Glencoe, Ill.: The Free Press, 1960), 158.
  22. Impact of Televised Violence John P. Murray, Ph.D, Professor and Director, School of Family Studies and Human Services, Kansas State University.
  23. Violence in the Media – Psychologists Help Protect Children from Harmful Effects American Psychological Association, Research in Psychology, Violence in the Media – Psychologists.

Външни препратки

BTV

bTV (произнася се Би-Ти-Ви) е първата частна национална телевизия в България. Започва излъчване на 1 юни 2000 г. на мястото на излъчвания дотогава канал на Българската национална телевизия – Ефир 2. bTV е главният канал на медийната група bTV Media Group, към която спадат още bTV Comedy, bTV Cinema, bTV Action, bTV Lady и RING. Групата е собственост на компанията Central European Media Enterprises, част от групата на Time Warner.От създаването си до февруари 2010 г. bTV е собственост на Balkan News Corporation, подразделение на News Corporation на Рупърт Мърдок. Закупена е от Central European Media Enterprises (СМЕ) за 400 млн. долара (92% от собствеността на телевизията), която купува и 74% от радиокомпания „CJ“. През май 2013 година Европейската комисия одобрява сделката на придобиване на СМЕ от американската компания Time Warner, собственикът на CNN и Turner Broadcasting System.На 12 септември 2000 г. стартира първото живо предаване на bTV – УЕФА Шампионска лига. През октомври същата година в ефир стартира редовната програма на телевизията, а на 18 ноември е излъчена и първата емисия новини – bTV Новините.

На 18 февруари 2001 г. bTV стартира своята 24-часова програма, а на 29 ноември същата година стартира и сайта www.btv.bg.

Програмата на bTV се разпространява наземно цифрово на национален цифров мултиплекс MUX-2, чрез 19 основни предавателя и над 700 ретранслаторни станции в дециметровия обхват, както и по кабелен път от всички кабелни телевизионни мрежи в България. От 11 април 2002 г. програмата се предава и чрез сателит на територията на Европа.През есента на 2009 г. bTV пуска последователно два нови тематични телевизионни канала с преобладаващо филмово съдържание – bTV Comedy (на мястото на телевизия GTV след придобиването на „Триада Комюникейшънс“) и bTV Cinema. На 6 декември 2009 г. bTV обновява визията и логото си. На 18 февруари 2010 г. групата е придобита от CME, която дотогава притежава каналите PRO.BG и RING.BG. Първият впоследствие е ребрандиран bTV Action с насоченост към мъжката аудитория. Година по-късно медията стартира каналът bTV Lady с насоченост към дамската аудитория. От пролетта на 2012 г. стартира и платеният интернет портал за ексклузивно видео съдържание „VOYO“, където са прехвърлени по-голямата част от интернет излъчванията на спортни събития, а също и архивът на телевизионните сериали и предавания на телевизията. bTV Media Group притежава регистрация и за канал с името „Novella“, който по проект е ориентиран към семейната аудитория. В началото на 2016 г. стартира и безплатен портал за видео съдържание – „bTV+“.

На 7 октомври 2012 г. bTV става първа от националните телевизии, която пуска HD версия на програмата си и преминава във формат 16:9. Каналът отново променя и графичната си опаковка.

BTV Action

bTV Action (произнася се „Би-Ти-Ви Екшън“) е български телевизионен канал, насочен към мъжката аудитория. bTV Action заедно със каналите bTV, bTV Comedy, bTV Cinema, bTV Lady и RING са част от bTV Media Group, собственост на американския медиен конгломерат CME (Central European Media Enterprises).

HDTV

HDTV (на английски: High-Definition TeleVision) е цифрова телевизионна система с по-висока разделителна способност (детайлност) от традиционните системи като PAL, SECAM и NTSC. Първоначално са правени опити за внедряване на някои аналогови версии на форма̀та в Европа и Япония, но в наши дни HDTV се разпространява изцяло в цифров вид, тъй като при подходяща компресия се изисква значително по-малка честотна лента.

HDTV форматът може да се гледа на няколко различни екрана: с разделителна способност 720р (прогресивна развивка), 1080i (презредова развивка), 1080р (прогресивна развивка). Телевизорите, способни да визуализират HDTV с разделителна способност 1080р, са с големи екрани и се наричат Full HD, а тези, които визуализират само 720р и 1080i, са HD Ready.

За кодиране на видеосигнала с висока разделителна способност най-често се използват форматите MPEG-2 и MPEG-4/AVC и стандартите за цифрова телевизия (DVB-T, DVB-T2, ATSC, ISDB-T, DTMB-T).

MM (телевизия)

MM е български музикален телевизионен канал, излъчващ се между 1996 и 2010 г. Той е и първият изцяло профилиран български музикален канал. По време на своето съществуване, особено в началото на 2000 г., MM оказва дълбоко влияние върху българската музикална индустрия и масова култура с годишните си музикални награди, които се превръщат в едно от най-важните събития в съвременната българска музикална сцена. От 2016 ММТВ съществува отново, с нова концепция и се излъчва онлайн.

TV.com

TV.com е онлайн база от данни с информация за телевизионни програми, излъчвани в САЩ, Канада, Обединеното Кралство, Австралия, Ирландия и Япония. Уеб-сайтът излъчва също така и новини. Собственост е на CNET от 2005 г.

Уеб-сайтът е също така известен със своите софтуерни бъгс, именно една която блокира акаунтите на потребители поради неизвестни причини, което прави невъзможно за потребителите на Tv.com да се вписват.

БНТ 1

БНТ 1 е първата национална обществена телевизионна програма в България. Излъчва актуални предавания, свързани с обществеността, филми, сериали, български и чужди продукции, спортни събития от Лига Европа, Зимни спортове, Световно първенство по футбол.

Би Би Си

Би Би Си (на английски: British Broadcasting Corporation (BBC), в превод: Британска радиоразпръсквателна корпорация) е британски радиосъобщителен и телевизионен комплекс. Корпорацията е създадена през 1922 г. като първата частна радиостанция в света. През 1927 г. същата придобива специален статут, като се финансира самостоятелно от събираните лицензни такси. Във Великобритания BBC не излъчва реклами и платени съобщения.

Британска академия за филмово и телевизионно изкуство

Британската академия за филмово и телевизионно изкуство (на английски: British Academy of Film and Television Arts, съкратено BAFTA) е британска организация, която е домакин на годишни награди за филми, телевизия, детски филми и телевизия и интерактивна медия.

Българска национална телевизия

Българската национална телевизия (БНТ) е обществената телевизия в България. Открита е официално на 26 декември 1959 г. в резултат от осемгодишна разработка и изпитания на екип от учени от Машинно-електротехническия институт в София.

БНТ осъществява своята дейност по силата на Закон за радиото и телевизията, обнародван в бр. 138 от 1998 г. на „Държавен вестник“. БНТ е юридическо лице със седалище град София. Тя е национален обществен телевизионен и далекосъобщителен оператор. Тя излъчва една 24-часова програма с национален обхват – „БНТ 1“, програма с културна насоченост – „БНТ 2“, програма със спортно-развлекателна насоченост – „БНТ 3“, програма за българите в чужбина – „БНТ 4“.

БНТ е член на „Интервизия“ и партньор на „Евровизия“ (до 2019 г.), както и е член на Европейски съюз за радио и телевизия, EGTA, IMZ, CIRCOM Regional, FIAT и BBLF.

Ем Ти Ви

Ем Ти Ви (на английски, MTV е съкратено от: Music Television или Музикална телевизия) е американска кабелна телевизионна мрежа с централа в Ню Йорк. Стартира на 1 август 1981 г. като първоначалната цел на канала е излъчване на музикални видеоклипове, подбирани от телевизионни водещи, наричани "виджеи" (VJ).

В близкото минало MTV оказва съществено влияние върху музикалната индустрия и популярната култура. С течение на времето MTV създава много дъщерни канали в САЩ и други съвместни в чужбина. Дъщерен канал на MTV е VH1.

Златен глобус

„Златен глобус“ са награди, които се дават всяка година в САЩ за игрални филми и телевизионни програми от HFPA (Асоциацията на холивудската чуждестранна преса). Провеждани от 1944 година и съпроводени с официална вечеря, наградите са често наричани третите най-гледани награди за кино и телевизия (след наградите на Академията за кино и наградите Еми за телевизия).

Златните глобуси се раздават в началото на годината и са според гласовете (до 2003) на 96 журналисти, живеещи в Холивуд, Калифорния, и свързани с медии извън Съединените щати.

Лас естреяс

Las Estrellas (в превод: Звездите) е телевизионен канал в Мексико, до 22 август 2016 г. носи името Canal de las Estrellas.Създаден е през 1951 г. – година след основаването на „Телевиса“ като телевизионна компания). През годините се налага като най-гледания и обичан от зрителите в Мексико телевизионен канал. Днес вече Las Estrellas е добре познат и в Централна и Южна Америка, Европа и Австралия. Много от програмите му се излъчват и в САЩ по Univision, Telefutura и Galavisión.

Дневната програма на „Звездите“ включва новини, токшоута и разнообразни други шоу програми. Праймтаймът е запазено време за най-новите теленовели на компания „Телевиса“. Повече от 60 години Las Estrellas излъчва предавания и теленовели. За това време каналът се превръща в символ не само на компания „Телевиса“, но и като цяло на мексиканската телевизионна индустрия.

Нова телевизия

Нова телевизия, изписвана от юни 2016 г. като NOVA, а в предишни периоди като НТВ, Nova Television и NTV, е българска частна национална телевизия, част от Нова Броудкастинг Груп. До 2019 г. е собственост на шведската медийна корпорация Modern Times Group (MTG). На 22 март 2019 г., след решение на КЗК , медията е продадена на „Адванс медиа груп“ ЕАД, която е част от холдинга на братята Георги и Кирил Домусчиеви „Адванс пропъртис“ ООД.

Оператор

Операторът е човек, отговарящ за заснемането на филми – в киното, телевизията или за други цели. Той е отговорен за художествените и технически решения, свързани със снимките.

Сателит (награда)

Наградите „Сателит“ са ежегодни награди на „Академията за международна преса“. Наградите се връчват за изключителни постижения в областта на киното, телевизията и новите медии.

Отличията се раздават от 1996 г. като алтернатива на наградите „Златен глобус“ и първоначално са известни под името „Златен Сателит“. Церемонията по връчване на наградите се провеждат всяка година в хотел „Интерконтинентал“ в Сенчъри Сити, Лос Анджелис.

Сатурн (награда)

Наградата „Сатурн“ (на английски: Saturn Award) се връчва ежегодно от Академията за научнофантастични, фентъзи и хорър филми (Academy of Science Fiction, Fantasy & Horror Films) в САЩ.

Първите конкурси за награди „Сатурн“ са проведени през 1972 г.

Сериал

Сериалът е поредица от филмови, радио или други художествени произведения, които обикновено се излъчват по едно и също време в определен ден по телевизията или радиото, или в случаи с печатни произведения, в едни и същи печатни издания. С малки изключения един сериал има определен брой постоянни действащи лица, които преживяват приключения или други случки, които заслужават да бъдат разказани. Типично за сериалите е еднаквата продължителност на отделните серии и целостта на историята.

Телевиса

Група „Телевиса“ (на испански: Grupo Televisa) е мексиканска медийна компания, една от най-големите в развлекателния бизнес в световен мащаб. Занимава се с производство и излъчване на телевизионни програми, телевизионните сигнали са свободни и платени – по кабел и сателит, международно разпространение на политически програми, телевизия, списания, вестници – публикуване и разпространение, производство и разпространение на радиопрограми, спортни събития и забавления на живо, производство и разпространение на филми, интернет, и участва в игралната индустрия и лотарии.

Мексико оглавява списъка на най-високата концентрация на медии от цял свят и се нарежда на трето място сред страните от ОИСР, които предлагат услугите си най-скъпо. В този контекст, телекомуникационният пазар в Мексико е доминиран от Телевиса и Carso. Телевиса е собственик и на Клуб Америка.

Създадена е през 1950 година от Емилио Аскарага Видаурета. Това е най-голямата испаноезична медия. Тя е най-големият производител на теленовели, които се разпространяват по цял свят.

Теленовела

Теленовела (исп. culebrón и telenovela, букв. „телевизионен роман“) е друго име на телевизионната сапунена опера, с което обикновено се наричат латиноамериканските сериали.

Класическите теми на теленовелата са любовта (най-често невъзможна поради класови или други отначало непреодолими различия), ревността, отмъщението и различните фамилни отношения (наследства, непредвидени бащинства и майчинства и пр.). Сред най-използваните повествователни трикове в теленовелите са размяната на личността, deus ex machina и други.

За разлика от северноамериканските тв-сериали, теленовелите обикновено имат по-ограничена продължителност – най-често между 100 и 150 епизода.

Телевизионни видеоформати
Аналогователевизия
Цифрова
телевизия

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.