Тайланд

Кралство Тайланд е държава в Югоизточна Азия, която граничи с Лаос и Камбоджа на изток, с Тайландския залив и Малайзия на юг и с Андаманско море и Мианмар на запад. Тайланд е известен и с името Сиам, официално наименование на страната до 1939. Площта ѝ е 514 311 км², от които 512 254 км² суша и 2 057 км² водна площ.

Кралство Тайланд
на тайски: ราชอาณาจักรไทย
      
Национален химн: เพลงชาติไทย
Местоположение на Тайланд

Местоположение на Тайланд
География и население
Площ 513 119,5[1] km²
(на 50-то място)
Води 0.4%
Столица Банкок
13°45′ с. ш. 100°29′ и. д. / 13.75° с. ш. 100.483333° и. д.
Най-голям град Банкок
Официален език тайски
Население
(пребр., 2016)
68,863,514[1]
(на 20-то място)
Гъстота на нас. 128 души/km²
(на 88-мо място)
Управление
Форма Парламентарна монархия
Крал Маха Вачиралонгкорн
Министър-председател Прают Чан-Оча[2]
История
Обединение 1238 г.
Икономика
БВП (ППС, 2018) $1.310 трилиона
БВП на човек (ППС) $18,943[3]
БВП (ном., 2018) $514.700 млрд.
БВП на човек (ном.) $7,588
ИЧР (2015) Повишение 0.740 (висок)
(87-мо)
Коеф. на Джини (2013) 37.8 (среден)
Валута Тайландски бат (THB)
Други данни
Часова зона UTC+7
Код по ISO TH
Интернет домейн .th
Телефонен код +66

География

Thailand map CIA
Карта на Тайланд

Тайланд заема част от Югоизточна Азия, като е разположен на полуостровите Индокитай и Малака. Бреговата линия с Индийския океан (Андаманско море) и с Тайландския (Сиамски) залив на Южнокитайско море е с обща дължина 2613 км. Тайланд притежава и голям брой малки живописни острови и красиви плажове, които са важни за туристическите дестинации. На 26 декември 2004 година опустошителни вълни цунами, предизвикани от силно земетресение в Индийския океан, за броени минути помитат тайландските острови в Андаманско море. Западната и северната част на Тайланд прекосяват планински вериги с най-висок връх Интханон (2595 м). На североизток е обширното плато Корат (100 – 200 м ср.н.в.), което обхваща над ¼ от площта на страната.

В централната част на Тайланд се простира плодородната Менамска равнина – най-гъсто населеното място в страната. Равнината е известна като „Тайландското оризище“.

Територията на Тайланд е разтеглена от север на юг (разстоянието от най-северната до най-южната точка е 1 860 km). Благодарение на централното си място в Югоизточна Азия и най-протяжното сред страните в региона положение от север на юг, Тайланд има най-разнообразния в региона климат, и затова реколта от основните култури се събира няколко пъти в годината, а туристическия сезон се „придвижва“ от една климатична зона в друга – по този начин страната е един от малобройните в света целогодишни туристически центрове.

Горите заемат 10 % от територията на Тайланд: на север са разположени тропически листопадни, а в по-влажните южни райони – вечнозелени тропически гори.

Региони

Географски, климатично, от гледна точка на природните ресурси, разнообразието на формите на релефа и даже на етническия състава на населението, Тайланд се дели на пет основни региона: Централен, Източен, Северен, Североизточен и Южен Тайланд.

Климат

Климатът на Тайланд е субекваториален (горещ и влажен) само на юг – на полуостров Малака, е влажен екваториален, с два пъти повече валежи в сравнение с централните и северните райони. Тайланд се радва на тропичен, мусонен, климат с три сезона. Измерени са средна януарска температура от 20 до 22 градуса Сº, и средна юлска температура от 29 до 31 градуса Сº. Валежи – 1000 – 2000 мм, а в планините – до 5000 мм. Най-голямото количество валежи пада през месеците юли и август и то практически само в северната част на страната. Прохладният сезон продължава от октомври до февруари. Дъждовният сезон (югозападен мусонен) трае от юни до октомври. Третият сезон – горещият продължава от март до май. По-големи реки – Нан, Чао Прая, Меконг (по границата с Лаос), Мун. Растителност – листопадни тропически гори, а по платото Корат – савани. В Банкок са регистрирани средни температури между 20 Сº и 32 Сº през месец януари и между 24 Сº и 32 Сº през месец август. Заради високата влажност на въздуха по-ниските температури се понасят трудно. На север влажността на въздуха е значително по-малка, а климатът – по-мек.

История

Тайландския народ произхожда от разположената между Тибет, Виетнам и Бирма област Юнан, която днес принадлежи на Китай. Съществуват различни мнения за произхода на Тайланд. Преди три десетилетия се смяташе, че Тайланд води началото си от преди 4 500 години от северозападен Съчуан в Китай, а по-късно тайландците се придвижват към сегашното месторазположение на страната. Тази теория се приема за остаряла. Несъмнено най-важното археологическо откритие потвърждаващо съществуването на древни хора по тайландските земи е било направено в мъничкото село Бан Чианг близо до Удон Тхани в североизточен Тайланд. Систематичните разкопки на Бан Чианг започват само преди две десетилетия, разкривайки изрисувани керамични изделия, бижута, инструменти /сечива/ от бронз и желязо. Заселването започва около 3600 пр. Хр. Хората от Бан Чианг отглеждали ориз, опитомявали животни и били опитни грънчари.

През VIII век таите се преселват в долините и планините на настоящата територия на Тайланд. Първият княз на Сиам се възкачва на трона през XIII век, по времето на разпадането на мощната държава на кхмерите. Изследователите от XVIII век са изумени от богатството на Сиам и неговата столица Аютая – пагодите с позлатени покриви и над 200 позлатени статуи на Буда. През 1896 г. Сиам се превръща в буферна държава на кръстопътя между две колониални области: френска – Индокитай и английска – Бирма. През 1932 г. абсолютната монархия се преобразува в конституционна монархия, а през 1939 г. името Тайланд заменя предишното название Сиам. От 1946 г. държавата се управлява от крал Рама IX (Бумибол), който е гарант за стабилността и развитието на Тайланд.

В течение на вековете Тайланд е бил под влиянието на различни култури, от индийците през 3 век, монголците между 6 и 11 век до кхмерите, които изграждат приказния храм Ангкор Ват и които също така оставят своето завещание под формата на многобройни каменни храмове разпръснати навсякъде в Кралство Тайланд. Специалистите считат, че доминиращата в Тайланд култура е пристигнала с племена, които са се придвижвали от Южен Китай преди почти хиляда години. Те се настаняват там, където сега се намира Северен Тайланд преди разширяването на юг към богатите равнини и долини, постепенно отстоявайки своята независимост от кхмерското и монголското кралства.

Сиам е името, с което страната е позната на света до 1939 г. и отново между 1945 – 1949 г. На 11 май 1949 г. името на страната е официално променено на Тайланд.

Държавно устройство

Дипломатически мисии

Административно деление

Кралство Тайланд е разделено на 76 провинции (чангвати), които са географски групирани в 6 региона. Столицата Банкок е администрирана като 77-ма провинция. Имената на провинциите съвпадат с имената на техните столици.

Всяка тайландска провинция има свой управител, назначен от Министерството на вътрешните работи на страната. Единственото изключение е Банкок, чийто управител се избира от населението.

76-те провинции са разделени на общо 877 района (амфое). 76-тата провинция, която обхваща столицата на страната Банкок, е разделена на 50 района. От своя страна районите на страната са поделени на подрайони (тамбони) и села (мубан).

Провинциите са (по азбучен ред):

Природа

Hills in northern Thailand
Планински пейзаж от Северен Тайланд

Тайланд е разделен на няколко географски района, които в известна степен отговарят на териториалното разделение на провинции. Северната част на страната е планинска с най-висока точка – Дой Интанон с височина от 2576 метра. Североизточната част е заета от платото Корат, обградена на изток от река Меконг. Централната част на страната е заета преобладаващо от равнинната долина на река Чао Фрая, която се влива в Тайландския залив. Южната част се състои от тесния провлак Кра, който се разширява в Малайзийския полуостров. Местният климат е тропически и се характеризира с наличието на мусони. Има топли, дъждовни мусони, придружени с облаци от средата на май до септември, както и сухи, студени североизточни мусони от ноември до средата на март. Климатът на южния провлак е винаги горещ и влажен.

Флората и фауната са много богати. Тук се срещат 860 вида птици, множество влечуги, сред които голям брой змии, множество бозайници – слонове, тигри, леопарди, гибони, биволи и други. В миналото е имало и носорози, но през 1960-те години изчезват заради бракониерство и изсичането на горите. Естествената растителност в платото Корат е савана. В южните части и по крайбрежията растат гъсти мусонни гори – джунгли (около 24% от площта на Тайланд), с ценни растителни видове (тиково и махагоново дърво, янг, бамбук и др.) и разнообразен животински свят –слонове, леопарди, тигри, крокодили, гибони, над 50 вида змии и други.

Северен Тайланд представлява разклонение на планинската верига на Хималаите. На височина 1700 м. може да се видят чаени плантации. Тук се срещат ценни видове дървета, каквото е например тиковото дърво. Оазисните райони в централната низина се напояват от животворната река Менам. Източните райони, и най-вече платото Корат, се различават от централната част на страната по бедната си растителност, докато южната тропическа област е покрита от непристъпната тропическа джунгла, оцеляла край планинските вериги и заобиколена от живописни плажове. В тази зона има големи природни богатства – каучуково дърво, кокосови палми и цинк. Въпреки това, районът е застрашен от изхвърляните отпадъци.

Икономика

Тайланд е една от най-бързо развиващите се страни не само в Югоизточна Азия, но и в света. Икономическите успехи на Тайланд се дължат на насърчаването на износа, евтината работна ръка, значителните преки чужди инвестиции и др. Тайланд изнася основно компютри, части за офис-оборудване, транзистори, каучук, автомобили и камиони, морски продукти, ориз, царевица и др. Вносът се състои предимно от машиностроителна продукция, суровини, горива. Селско стопанство: отглежда се каучук (3-то място в света), ориз, царевица, просо, сорго, батати, маниока, захарна тръстика, памук, цитруси, кафе и др. Животновъдство – едър рогат добитък, свине, слонове (15 хил.), домашни птици; Природни залежи: калай и волфрам. Промишленост – електронна (компютри и части за тях, интегрални схеми, телевизори, видеомагнетофони, калкулатори и др.), ювелирна, сглобяване на автомобили, нефтохимическа, строителна, хранително-вкусова и текстилна, дървопреработвателна и др.

Население

Страната има население над 67 мил. жители. Гъстота – средно 121 жит. на кв. км. Естественият прираст е 17. Средна продължителност на живота – мъже – 67 г., жени – 72 г. Етнически състав – тайски народи – 80,2%, китайци – 12,1%, малайци – 3,7%, кхмери – 1,3%, планински кхмери – 1,2%, други – 1,5%.

Религия

Watpichayart
Традиционна архитектура

В Тайланд кралят е не само държавен глава, но и покровител и защитник на всички религии. В периоди на криза, той влиза в ролята на посредник, без да заема ничия страна. Кралят на Тайланд е водач и национален символ, стоящ над политиката, и затова се намесва в политическите дела само когато е необходимо за предотвратяване на кръвопролития. Уважението и почитта към кралското семейство носят в Тайланд почти религиозен характер.

Освен вярата в краля си тайландците изповядват будизъм. През 13 век в Тайланд официално е признато будиското течение хинаяна, означаващо „малка колесница“ (второто по големина учение в будизма носи името махаяна – „голяма колесница“). Понастоящем терминът хинаяна е прието да се счита за остарял и той постепенно излиза от употреба, като е заменен от самоопределението на даденото течение – теравада – „учение на старите“. Теравада е най-стария вариант на будизма, получил най-ранен писмен запис (така наречения Палийски канон) и, формално е най-близък до оригиналното учение на Буда. В него съществуват собствени строги правила, по отношение на които е недопустим пренебрежителния тон (особено от туристи) – като уважение към изображения на Буда, към храмовете, монасите, както и някои ограничения в свободата на поведение за жените, но обредите като цяло са много по-опростени, отколкото в махаяна.

Будизмът и другите религии намират отражение в тайското изкуство и в манастирския живот. Исторически, в Сиам са съществували две култури: придворна, основана на будиските ценности и носеща елементи на индуизма, и културата на селата с народните песни и танци (най-известният от тях е рамвонг, в който обикновено се канят и туристите), вярата в духове, приказките, обредите на селскостопанския цикъл и цикъла на човешкия живот. Към народната култура може да се отнесе и занаятчийството – изработката на предмети за употреба, обработката на дърво, домашното тъкане на коприна, плетенето на ракита, ратан и много други. Придворната култура включва тайския класически театър кхон, съпровождан от традиционната музика пхи пхат, пеене и речитатив на четци, архитектурата на будиските манастири, стенописи на храмове, скулптурни изображения на Буда. Традиционната скулптура в Тайланд е представена, преди всичко, от негови изображения и влиза в числото на най-значимите прояви на будиското изкуство в света. Буда е изобразяван в определени канонически пози, имащи смисъл за будистите, но съществува също така и голямо разнообразие от стилове на скулптурни изображения – всичко това е представено в Националния музей в Банкок. На запад от столицата, в близост до градчето Накхонпатхом, се намира най-голямата статуя на Буда в света, 127-метровата Пра Патхом Чеди, а на 16 km на северозапад от Чиангмая е разположена една от светините на будизма – построения на върха на планина храм Ват Пра Дои Сутхеп.[5]

Втората по значение религия в Тайланд е ислямът, който е изповядван от около 4,6 % от населението[6] – предимно от жителите на най-южните провинции, граничещи с Малайзия – Патани, Яла, Наратхиват и част от Сонгкхла. Те имат основно мюсюлманско вероизповедание, състоящо се от двете етнически групи – тайландци и малайци. Повечето малайци са мюсюлмани сунити.

В Тайланд е представено и християнството. най-ранното споменаване на християни в Тайланд (Сиам) е в пътеписите на италианския пътешественик Людовик от Варсеми, който посещава Югоизточна Азия около 1505 г. От неговите записки става ясно, че първите християни в Тайланд са арменци, които живеят там постоянно и водят търговия с Индия.[7]. През 16 – 17 век, християнството се разпространява от католически мисионери. Понастоящем, в страната има католически и протестантски общности, както православна, влизаща в юрисдикцията на Руската православна църква. Общо, по различни оценки, християните са от 0,7 %[6] до 1,7 % от населението на страната – основно жители на пранинските северни региони. По-голяма част от християните са католици, а другите са протестанти – презвитерианци, баптисти, адвентисти, лутерани, петдесятници и др.

Има и неголяма сикхска общност в Тайланд, а в градовете на страната има и индуисти. Малката еврейска общност в Тайланд датира от 17 век.

Култура

Thai house
Тайска къща

До образуването на първата голяма тайска държава – Сукхотай, отделни области на Тайланд (а от 12 век и цялата страна) влизат в състава на различни монски и кхмерски държави – Бапном, Дваравати, Ченла и Камбуджадеша. След разпадането на Камбуджадеша тайските държави Сукхотай, Аютия и Бангкок стават основни наследници на камбоджанската култура, доколкото в самата Камбоджа не съществуват условия за развитието ѝ. [8] Тайската архитектура също води началото си от камбоджанската.

Цялото развитие на тайската художествена култура е свързано с будизма, който в тайския си вариант включва и някои индуиски мотиви. В монументалната архитектура основните типове постройки са ступата и храма. Тайските ступи произлизат от монски и кхмерски прототипи (прасанг, прасат, чеди; представката пра означава „свят, свещен“). Основа за развитието на храмовете е вехан – здание с кирпичени или каменни колони и дървен покрив.

Най-яркият пример за архитектурното творчество на тайците е комплекса от храмове и Големия кралски дворец в Банкок. Постройките, намиращи се на територията на комплекса, имат различна форма и значение – това обикновено са светилища, зали за религиозни церемонии, библиотеки и школи. Стените са украсени със сцени от индуиския епос (Рамакиен е превода на Рамаяна на тайски език от крал Рама II) и изображения на животни от митологията. В двора на манастирите често се среща свещеното дърво Бодхи и също така има многобройни скулптури на митични същества, обладаващи свръхестествени сили и пазещи храмовете.

Спорт

Муай тай (มวยไทย, букв. „тайландски бокс“) е местна форма на кикбокс и национален спорт на Тайланд. Той включва ритници, удари с колене и лакти в ринг. Играе се с ръкавици, подобни на тези, използвани в западния бокс. Благодарение на това, Тайланд получава доста медали в бокса по време на Олимпийски игри.

RajamangalaStadium
Националният стадион „Раджамангала“.

Такрау (ตะกร้อ) е спорт, възникнал в Тайланд, при който играчите удрят ратанена топка, като им е позволено да използват само краката си, коленете, гърдите и главата. Сепак такрау е форма на този спорт, която е подобна на волейбола – играчите трябва да засекат топката над мрежата и да я принудят да удари земята в полето на опонента си. Тази разновидност е популярна и в други страни в Югоизточна Азия. Доста подобна игра, но само с крака, е букабол.

Ръгбито е все по-популярен спорт в Тайланд – националният ръгби отбор достига до 61-во масто в света през 2010 г.[9] Тайланд е първата страна в света, домакин на международен ръгби турнир в полусредна категория (до 80 килограма) през 2005 г.[10] Националният шампионат на тайландския Ръгби съюз включва няколко университета и отбори като университетите на Чулалонгкорн, Махасаракам, Касетсарт, Университета на принца на Сонгкла, Тамасат, Рангсит, отборите на тайландската полиция, тези на армията, флота и военновъздушните сили. Местните спортни клубове, които също се състезават в шампионата, включват Британския клуб в Банкок, Южняците от Банкок и Кралския спортен клуб.

Тайланд е наричан голф-столицата на Азия,[11] тъй като е популярна дестинация за този спорт. Страната привлича голям брой играчи от Япония, Корея, Сингапур, Южна Африка и западните страни, които идват да играят голф в Тайланд всяка година.[12] Нарастващата популярност на голфа, особено сред средната класа и емигрантите, е очевидна – в страната има повече от 200 голф игрища от световна класа,[13] и някои от тях са избрани за домакини на PGA и LPGA турнири, като например Amata Spring Country Club, Alpine Golf & Sports Club, Thai Country Club и Black Mountain Golf Club.

Стадион „Тамасат“ е многофункционален стадион в Банкок, Тайланд. Понастоящем се използва предимно за футболни мачове. Стадионът е с капацитет от 25 000 души. Намира се в кампуса Рангсит на университета Тамасат. Построен е за Азиатските игри през 1998 г. от строителната фирма Кристиани и Нилсиен, същата компания, която изгражда Паметника на демокрацията в Банкок.

Националният стадион „Раджамангала“ е най-голямата спортна арена в Тайланд, с капацитет от 65 000 зрители. Намира се в Банг Капи, Банкок. Стадионът е построен през 1998 г. също за Азиатските игри и оттогава е домакинската арена на тайландския национален отбор по футбол.

Другите спортове в Тайланд се развиват с по-бавни темпове, едновременно с развитието на спортната инфраструктура на страната. Успехите в спортове като вдигане на тежести и таекуондо през последните летни олимпийски игри, показват, че бокса вече не е единственият шанс за медал на Тайланд на Олимпиадите.

Въоръжени сили

Chakri Naruebet 2001.JPEG
„Чакри Наруебет“, самолетоносач от Кралския тайландски флот.

Кралските въоръжени сили на Тайланд (กองทัพไทย – „Конгхап Тай“) представляват въоръжените сили на кралството. Те се състоят от Кралската тайландска армия (กองทัพบกไทย), Кралският тайландски флот (กองทัพเรือไทย, ราชนาวีไทย) и Кралските военновъздушни сили (กองทัพอากาศไทย). Те също така включват различни паравоенни формирования.

През първите години на 21 век, Кралските въоръжени сили на Тайланд има наброяват около 800 000 души. Ръководител на въоръжените сили на кралството е крал Бхумибол Адулядей (Рама IX),[14] макар че тази позиция е само номинална. Въоръжените сили се управляват от Министерство на отбраната на Тайланд, което се оглавява от министъра на отбраната (член на кабинета на Тайланд) и командвани от Генерален щаб, който от своя страна се ръководи от Главнокомандащия на въоръжените сили на Тайланд.[15] През 2011 г. военните разходи на Тайланд възлизат на приблизително 5,1 милиарда американски долара.[16]

Според конституцията, службата във въоръжените сили е задължителна за всички тайландски граждани.[17] Все пак, на мъжете над 21-годишна възраст, които не са преминали през резервисткото обучение на Армейския студентки военен корпус, се предоставя възможност да постъпят като доброволци във въоръжените сили, или да бъдат избрани на случаен принцип. Кандидатите преминават през различни периоди на обучение – от шест месеца до две години на пълна военна служба, в зависимост от образованието си, от това дали частично са преминали резервистко обучение, и това дали доброволно са постъпили преди задължителната си дата (обикновено 1 април всяка година).

Кандидатите с призната висша бакалавърска степен преминават едногодишна служба, ако са избрани на случаен принцип, или шест месеца, ако се запишат доброволно в съответната окръжна прокуратура (сасадий). По същият начин, времето на служене се намалява за тези, които частично са завършили тригодишния курс на резервистко обучение (Рор Дор). Лице, преминало една година от тези три, ще трябва да отслужи само едногодишна служба. Тези, които са преминали две години, ще трябва да отслужат шест месеца на редовна служба, а тези, които са преминали трите години или дори повече на резервиското обучение резерва се освобождават изцяло от служба.

Официалният празник на въоръжените сили на Тайланд се чества на 18 януари, в чест на победата на крал Наресуан Велики в битката срещу престолонаследника на бирмаската династия Тунгоо през 1593 г.

Дипломатическа мисия в България

В България, кралство Тайланд е представено с почетен консул в София. За българските граждани има визов режим, като визата е по-скоро фиктивна (като туристическа такса). Органът, оторизиран да издава визи е почетното консулство. [18]

Международни класации

Организация Проучване Място
Heritage Foundation Индекс за икономическа свобода 60-то от 179
A.T. Kearney/Foreign Policy Magazine Global Services Location Index 2011 7-мо от 50
Репортери без граници Worldwide Press Freedom Index 137-мо от 179
Трансперанси интернешънъл Индекс за възприятие на корупцията 80-то от 179
Програма на ООН за развитие Списък на страните по Индекса на човешкото развитие 78-мо от 177
Световен икономически форум Глобален индекс за конкурентоспособност (2008 г.) 34-то от 134[19]
Световен златен съвет Златен резерв (2010 г.) 24-то от 111
HSBC Expat Explorer Survey (2012 г.) 2-ро 30[20]

Вижте също

  • Комуникации в Тайланд
  • Транспорт в Тайланд
  • Армия на Тайланд
  • Външна политика на Тайланд
  • Тайландска кухня

Източници

  1. web.nso.go.th
  2. www.dnevnik.bg
  3. www.imf.org
  4. Харуджа Таварей
  5. Таиланд. Советы туристам
  6. а б CIA World Factbook: Thailand. // Central Intelligence Agency, 6 април 2011. Посетен на 24 април 2011.
  7. Официальный веб-сайт Православной Церкви в Таиланде (Московский Патриархат) Начало христианства в Таиланде (Сиаме)
  8. Ожегов С. С., Проскурякова Т. С.. Хоанг Дао Кинь. Архитектура Индокитая. Стройиздат, 1988. ISBN 978-5-269-01062-5.
  9. International Rugby Board – THAILAND. // Irb.com. Посетен на 25 април 2010.
  10. The Nation, 19 юли 2005
  11. Golf in Thailand by. // Golfasia.com. Посетен на 25 април 2010.
  12. Chawadee Nualkhair. Thailand woos foreign golfers with sun, sand traps. // Reuters, 10 юли 2009. Посетен на 25 април 2010.
  13. Why to book with golf2thailand.com: Thailand Golf Courses Thailand Golf Packages. // Golf2thailand.com. Посетен на 25 април 2010.
  14. Chapter 2 of the 2007 Constitution of Thailand
  15. John Pike. Ministry of Defense. // GlobalSecurity.org, 27 април 2005. Посетен на 25 април 2010.
  16. SIPRI Military Expenditure Database – Thailand. SIPRI, 2012. Посетен на 3 май 2012.
  17. Chapter 4 of the 2007Constitution of Thailand
  18. Почетно консулство на Тайланд в Република България
  19. Global Competitiveness Report 2008 – 2009 (PDF). // World Economic Forum. weforum.org, 2008. Посетен на 12 септември 2008.
  20. Expat Explorer Survey 2012. // Expat. HSBC Group. Посетен на 24 октомври 2012.

Външни препратки

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Thailand“ и страницата „Таиланд“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.  
.th

.th e Интернет домейн от първо ниво за Тайланд. Администрира се от T.H.NIC Co., Ltd. Представен е през 1988.

Азиатско първенство по волейбол

Азиатско първенство по волейбол е волейболно състезание за национални отбори, на двугодишен цикъл и организирано от AVC, Азиатската волейболна федерация. Това е едновременно състезание за мъже и жени.

Първото азиатско първенство е организирано през 1975 в Австралия. Първоначално времето между първенствата не е точно установено, но след 1987 те се провеждат на всеки две години.

Андаманско море

Андаманско море (на английски: Andaman sea; на хинди: अंडमान सागर; на бирмански: မုတ္တမ; на тайски: ทะเลอันดามัน; на индонезийски: Laut Andaman) е периферно море на Индийския океан, разположено мужду полуостровите Индокитай на север и Малака на изток, остров Суматра, Андаманските и Никобарските острови на запад. На югоизток чрез Малакския проток се свързва с Южнокитайско море на Тихия океан, а на запад чрез множество протоци (Северен Препарис, Южен Препарис, Дънкан, Десети градус, Сомбреро, Грейт Чанъл и др.) в Андаманските и Никобарските острови – с Бенгалския залив на Индийския океан.Дължина от север на юг 1350 km, ширина до 650 km, площ 787,7 хил.km2, обем 660 хил.km3, средна дълбочина 870 m, максимална 4507 m, разположена в западната му част. Бреговете му са предимно низинни, заблатени, като изобилстват млаките заливи и полуострови между тях. На север е разположен големия залив Моутама (Мартабан), а в източната му част е архипелага Мьой (Мергуи). От север в него се вливат големите реки Иравади и Салуин. Дъното му е покрито с баластра, чакъл и пясък. Климатът е тропичен, влажен, мусонен. Средна температура на въздуха през февруари 26°С, през август 27°С. Годишна сума на валежите над 3000 mm. През зимата теченията са в югозападно и западно направление, а през лятото – с източно и югоизточно. Средна температура на водата на повърхността през февруари 26 – 28°С, през май 29°С. Соленост 31,5 – 32,5‰ през лятото, 30,0 – 33,0‰ през зимата, като в северната му част под влиянието на постъпващата прясна вода внасяна от реките Иравади и Салуин солеността пада до 20 – 25‰. На дълбочина под 1600 m температурата на водата остава постоянна до дъното и е равна на 4,8°С. Приливите са полуденонощни с височина до 7,2 m. Животинският свят е богат: делфин Иравади, дюгон, летящи риби, южна селда и др. Основни пристанища: Янгон, Моуламяйн (Мианмар); Чумпхон (Тайланд); Пенанг (Малайзия); Медан (Индонезия); Порт Блер (Андамански острови). През декември 2004 година в морето се образува разрушително земетресение и причинява мощно цунами, което нанася големи щети и взема човешки жертви по крайбрежието на Тайланд.

Банкок

Банкок (на тайски: บางกอก) е столицата и най-големият град на Тайланд.

Разположен е при устието на река Чао Прая в Тайландския залив. Населението му е около 9,1 млн. души, а на урбанизираната зона около него – около 12 млн. души (2008). Банкок е също и една от 76-те провинции на Тайланд.

Градът възниква на мястото на по-ранно селище, което в края на 18 век става столица на Сиам. През следващите два века се превръща в основния политически и стопански център на Тайланд. В периода на бързо икономическо развитие на Югоизточна Азия в края на 20 век, в Банкок се установяват регионалните централи на много големи компании. През 2009 г. е оценяван като вторият най-скъп град в Югоизточна Азия след Сингапур.Столичният окръг и пет от съседните провинции (Нонтабури, Самутпракан, Патумтхани, Самутсакхон и Наконпатом) образуват агломерацията Голям Бангок.

Западна Малайзия

Полуостровна Малайзия (на малайски: Semenanjung Malaysia), известна също като Западна Малайзия (по-рано Малая), е основна териториална част от Малайзия, която заема на полуостров Малака и съседните острови площ от 130,598 km2. Той споделя по суша границата с Тайланд на север, а южно е разположен остров Сингапур, с който полуостровът е свързан със земен насип и висящ мост През Малакския проток на запад е остров Суматра (Индонезия). Източна Малайзия (на остров Калимантан) се намира на изток през Южнокитайско море. По данни от 2105 г. полуостров Малайзия концентрира по-голямата част (около 80%) от населението и икономиката на Малайзийската федерация.

Камбоджа

Кралство Камбоджа (на кхмерски: ព្រះរាជាណាចក្រកម្ពុជា) е държава в Югоизточна Азия с население над 14 000 000 души. Столица на кралството е Пном Пен. Тя граничи на юг с Тайландския залив (известен още като Сиамски залив), на запад с Тайланд, на север с Лаос, и на изток с Виетнам.

Земеделието от дълго време е основният икономически отрасъл в Камбоджа, в който са заети 59% от населението (основно се отглежда ориз). Важни за икономиката са също така и текстилната промишленост, туризмът и строителството. Посетителите на Ангкор за 2007 г. са повече от 4 млн. През 2005 г. са открити залежи на нефт и природен газ в камбоджански териториални води, като се очаква извличането им да започне към 2011 г., което ще окаже благоприятен ефект върху слабата икономика на кралството.

Комитет за световно наследство

Комитетът за световно наследство (на английски: The World Heritage Committee; на френски: Le Comité du patrimoine mondial) е органът на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО), който ръководи дейността по прилагането на Конвенцията за световното наследство.

Конституционна монархия

Конституционна монархия (понякога и като конституционална монархия) е форма на управление, при която монархът действа като глава на държавата в параметрите на писана (тоест кодифицирана), неписана (некодифицирана) или смесена конституция. Различава се от абсолютната монархия по това, че абсолютният монарх служи като единствен източник на политическа власт в държавата и не е правно обвързан с каквато и да било конституция.

Конституционната монархия е форма на държавно управление, установено в конституционна система, която признава избран или наследствен монарх за държавен глава. Съвременните конституционни монархии обикновено осъществяват концепцията „разделение на властите“ (trias politica), при която монархът е или глава на изпълнителната власт, или има просто церемониална роля. За разлика от констутиционната монархия при абсолютна монархия монархът притежава цялата политическа власт и не е ограничен от конституцията.

Повечето конституционни монархии имат парламентарна система, при която монархът е държавен глава, а министър-председателят, чиято власт произтича пряко или непряко от избори, е глава на правителството.

Въпреки че сегашните конституционни монархии са предимно представителни демокрации (наричани „конституционни демократични монархии“), исторически това не винаги е било така. Имало е монархии, съществуващи заедно с конституции, които са били фашистки (или квазифашистки), като в Италия, Япония и Испания, или с военни диктатури, както е сега в Тайланд.

Лаос

Лаоската народнодемократична република е държава в Югоизточна Азия, която граничи с Мианмар и Китай на северозапад, с Виетнам на изток, с Камбоджа на юг и с Тайланд на запад.

След период на френски протекторат, страната получава независимост през 1949 г. Следва продължителна гражданска война, която официално приключва, когато комунистическото движение Патет Лао идва на власт през 1975 г. Площта ѝ е 236 800 km², от които 232 064 km² суша и 4 736 km² водна площ.

Малайзия

Малайзия (на малайски: Malaysia; на явански: مليسيا) е държава в югоизточната част на Азия.

Столицата на Малайзия е Куала Лумпур. Страната се състои от 2 части, разделени от Южнокитайско море – Западна Малайзия на полуостров Малака и Източна в северната част на остров Борнео (Калимантан). Западната част граничи с Тайланд и Сингапур, а източната – с Бруней и Индонезия.

Има площ 329 750 km2 и население 23 953 136 души (юли 2005).

Малайзия е предимно мюсюлманска страна, но са представени и други религии.

Причислява се към страните в Югоизточна Азия със средно развито стопанство. Територията на страната е разделена на две части – западната е разположена на Малайския полуостров, а източната на остров Борнео. Полуостровната част съставлява 39,7% от територията на Малайзия и граничи на север с Тайланд, а на юг един от най-натоварените морски пътища – Малайския проток – я отделя от остров Суматра. Има брегова ивица от 1931 km, но удобни заливи има само по западното крайбрежие. Източната част на Малайзия граничи на юг с Индонезия и на север с Бруней. Тук се намира и най-високата точка на страната връх Кинабалу (4095 m) в щата Сабах. Бреговата ивица е с дължина 2607 km.

Малака

Малака (или Малайски полуостров) е голям полуостров в Югоизточна Азия.Заема площ от 239 451 km². Чрез провлака Кра Малака е сухоземно свързана с полуостров Индокитай. Източните брегове се мият от Сиамският залив и Южнокитайско море, а западните – от Андаманско море. Посредством Малакския проток полуостровът е отделен от остров Суматра.

На територията на Малака се простират териториите на 4 държави – Сингапур, Малайзия, Тайланд и Мианмар. Сингапур се намира изцяло на полуострова (в най-южната му част), докато само 40 % от територията на Малайзия, 1/5 от тази на Тайланд и 4 % от Мианмар обхващат Малайският полуостров.

Мианмар

Мианмар, официално название Република Съюз Мианмар (също Мианма (бирманско произношение), преди – Бирмански съюз или Бирма) е държава в Югоизточна Азия с обширна територия. На север граничи с Китай, на изток с Лаос, на югоизток с Тайланд, на запад с Бангладеш и на северозапад с Индия. Страната има над 2000 km брегова ивица на Индийския океан, (Андаманско море и Бенгалски залив). През 1989 г. официално сменя наименованието си от английското Бирма на бирманското Мианмар (заедно с това и английските наименования на много градове и местности, вкл. това на тогавашната си столица – от Рангун на Янгон).

Национален празник

Националният празник е най-важният официален празник на дадена държава. Той се чества тържествено и е на дата, която обикновено има най-важно за нацията (и държавата) значение в нейната история.

Най-често държавите има един национален празник, но други (напр. Пакистан) честват няколко национални празника.

Повечето държави имат фиксирана дата на националния празник. Част от народите честват националния си празник на подвижна дата. В монархиите като национален празник се чества рожденият ден на управляващия монарх (датата се сменя с възкачването на трона на новия монарх).

Примери:

Ямайка чества като национален празник деня на независимостта си от Великобритания, която държавата получава на 6 август 1962, понеделник – отбелязва се на първия понеделник на август през съответната година;

Тайланд чества като национален празник рождения ден на краля (понастоящем 5 декември).

В България национален празник е 3 март.Най-често националният празник на държавите е Ден на независимостта, Ден на свободата (освобождението) или Ден на републиката (монархията).

Национално знаме на Тайланд

Националното знаме на Тайланд е прието на 28 септември 1917 година. Състои се от пет хоризонтални ивици в червено, бяло и синьо. Средната синя ивица е два пъти по-голяма от останалите. Трите цвята представляват нацията, религията и краля.

Открито първенство по снукър на Китай

Откритото първенство по снукър на Китай (на английски: China Open) е професионално състезание по снукър. То е сред 8-те турнира, които са част от световната ранкинг система.

Събитието е възстановено през сезон 2004/2005, като предишното му провеждане е от сезон 2001/2002, поради нарасналата популярност на снукъра в Китай. Преди началото на същинското състезание през 2005 г. се провежда и предварителен кръг, който е предназначен за отсяването на 16-те най-добри играчи на Китай. Целта на това е да се покажат възможностите на китайските играчи в снукъра, след като в Азия не се е провеждало състезание по снукър от три години.

Понастоящем състезанието се провежда в Пекин в края на месец март и началото на април. Състезанието е последното от сезона преди Световното първенство по снукър.

Откритото първенство на Китай е ранкинг турнир и между сезон 1995/1996 и 2001/2002, когато състезанието се нарича Международно първенство в Китай, Азия Класик и Тайланд Класик. Изключение прави турнира през сезон 1997/1998, когато състезанието е лишено от статут на ранкинг турнир.

Тайски език

Тайският език (ภาษาไทย) е таи-кадайски език, говорен от около 22 500 000 души в Тайланд.

Уикипедия на тайски език

Уикипедия на тайски език (на тайски: วิกิพีเดียภาษาไทย) е раздел на тайски език в Уикипедия. Проектът започва работа на 25 декември 2003 година.

Югоизточна Азия

Югоизточна Азия е регион в Азия, разположен на юг от Китай, на изток от Индия, на северозапад от Австралия и на запад от Нова Гвинея.

Това е регион, който се отделя освен от чисто географска, също и от геологична гледна точка. Дели се на 2 подрегиона – континентална част и островна част. Континенталната включа п-в Индокитай и п-в Малака, а островната – най-големия в света Малайски архипелаг. Последният обхваща някои от най-големите острови на Земята – Нова Гвинея, Борнео, Суматра, Сулавеси, Ява и др., като Нова Гвинея (поделена между Индонезия на запад и Папуа Нова Гвинея на изток) единствена от големите острови не е считана към Югоизточна Азия, а е причислявана към Океания.

Южнокитайско море

Южнокитайско море (на английски: South China Sea; на малайски: Laut China Selatan; на виетнамски: Biển Đông; на китайски: 南海; на тагалог: Dagat Luzon; на индонезийски: Laut Cina Selatan) e периферно море на Тихия океан, разположено между континенталната част на Азия на север и запад, остров Тайван на север, Филипинския архипелаг на изток и Малайския архипелаг на юг.

Страни и територии в Азия
Държави
Зависими територии
Непризнати държави

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.