Съюзна република Югославия

Съюзна република Югославия[1] (съкратено СРЮ, на сръбски: Савезна република Југославија/Savezna Republika Jugoslavija) или остатъчна Югославия е бивша държава в Югоизточна Европа, създадена на 27 април 1992 г. от двете бивши югославски републики Сърбия и Черна гора. Държавата съществува до 4 февруари 2003 г., когато се трансформира в хлабава уния Държавна общност на Сърбия и Черна гора.

Съюзна република Югославия
Савезна Република Југославија
1992 – 2003
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Национален химн
Хеј Словени
Местоположение на СР Югославия
Местоположение на СР Югославия
Континент Европа
Столица Белград
Официален език сръбски
Форма на управление Федеративна република
Президент
1992 – 1993 Добрица Чосич
1993 – 1997 Зоран Лилич
1997 – 2000 Слободан Милошевич
2000 – 2003 Воислав Кощуница
Министър-председател
1992–1993 Милан Панич (първи)
2001–2003 Драгиша Пешич (последен)
История Югославски войни
Разпадане на СФРЮ 27 април 1992
Сваляне на Слободан Милошевич от власт 5/6 октомври 2000
Създаване на Сърбия и Черна гора 4 февруари 2003
Площ
Общо (2006) 102 350 km2
Население
По оценка от 2006 10,832,545
Валута Югославски динар
Часова зона UTC+1
Предшественик
СФР Югославия СФР Югославия
Наследник
Сърбия и Черна гора Сърбия и Черна гора
Днес част от Сърбия Сърбия
Черна гора Черна гора
Косово Косово

Grb Nemanjica mini transparent

шаблон
История на сърбите
Древни култури на територията на Сърбия
 • Старчево-Кришка култура •
 • Винчанска култура •
Антична история на територията на Сърбия
 • Илирия / илири / илирийски племена •
 • трибали • ауториати • скордиски •
 • Илирик • Панония • Далмация •
 • Мизия / Горна Мизия •
 • Вътрешна Дакия / Крайбрежна Дакия •
 • дардани / Дардания •
Средновековна история на сърбите
 • Бела Сърбия • Средновековни сръбски земи • Княжеска Сърбия •
 • Дукля / Зета • Велико княжество Сърбия / Сръбско кралство / Сръбско царство •
 • Мачва / Средновековно сръбско кралство •
 • Земята на Войновичи / Моравско княжество •
 • Косовско деспотство •
 • Смедеревско деспотство •
 • Херцеговина • Черна гора •
Сръбските земи под османска власт
 • пречански сърби / Военна граница •
 • Първо хабсбургско управление •
 • Второ хабсбургско управление •
 • Първо сръбско въстание •
 • Второ сръбско въстание •
Нова история на сърбите
 • Княжество Сърбия / Кралство Сърбия •
 • Княжество Черна гора / Кралство Черна гора •
 • Сърбия по време на Първата световна война •
 • Кралство на сърби, хървати и словенци •
 • Кралство Югославия •
 • Сърбия по време на Втората световна война •
 • Четничество / Офанзиви срещу партизаните •
 • СФРЮ / Социалистическа република Сърбия •
 • Съюзна Югославия / Сърбия и Черна гора •
 • Босна и Херцеговина / Република Сръбска •
Историография на сърбите
 • История на сръбския народ •
 • История на сърбите (Владимир Чорович) •
Serbian Cross1Red
Портал Сърбия
Serbian flag mini

История

След кървавото разпадане на Социалистическа федеративна република Югославия в началото на 90-те години двете нейни бивши републики Сърбия и Черна гора сформират нова държава – Съюзна република Югославия. Първи президент на СРЮ е Добрица Чосич. Новата държава се смята за наследник на СФРЮ, но след дългогодишни спорове с останалите бивши югославски републики, чак през 2001 г. се подписва споразумение, според което наследници на бивша Югославия са всички нейни бивши републики. През 1993 г., почти веднага след образуването ѝ, Генералната асамблея на ООН налага пълно ембарго на Съюзна република Югославия, заради войната в Босна и Херцеговина. Страната претърпява най-голямата инфлация в света. Политиката на Слободан Милошевич води до международна изолация на страната и до радикализиране на косовските албанци. След международен натиск започват преговорите в Рамбуйе за връщане автономията на Косово. Преговоите са стопирани от твърдата позиция на Слободан Милошевич и етническото прочистване на косовските албанци от областта, в резултат на което на 24 март 1999 г. силите на НАТО започват бомбардировки на Съюзна република Югославия. По време на бомбардировките загиват от 1 200 до 2 500 цивилни и ранени около 5 000 души. Щетите от бомбардировките се изчисляват на 30 млрд. долара. На 9 юни 1999 г. в македонския град Куманово e подписано споразумение за прекратяване на военните действия, а на 10 юни спират и бомбардировките. ООН гласува резолюция 1244 за Косово, според която областта преминава под управлението на Обединените нации.

На 24 септември 2000 г. в Съюзна република Югославия се провеждат избори, на които за президент на страната е избран кандидатът на коалиция Демократическа опозиция на Сърбия (ДОС) Воислав Кощуница. Режимът на Слободан Милошевич не признава изборните резултати. Това води до масови протести в столицата Белград от 5 октомври 2000 г., на които се събират над 100 хил. души. Протестите на опозицията и международният натиск принуждават Слободан Милошевич да признае изборните резултати и победата на Воислав Кощуница. На парламентарните избори в Сърбия побеждава ДОС и министър-председател става Зоран Джинджич.

На 4 февруари 2003 г. е прието Конституционно решение на Сърбия и Черна гора, с което се преустановява съществуването на Съюзна република Югославия и се създава Държавна общност Сърбия и Черна гора.

Scg01
Scg02

Население

Населението на страната през 2002 година е 10 659 979 души.

Икономика

През по-голямата част от съществуването си страната е под санкции и ембарго които влияят зле на икономиката. Санкциите траят от май 1992 г. до ноември 1995 г. През 1993 г. страната изпада под тежка икономическа криза и огромна хиперинфлация, чийто процент достига 313 000 000 %, а централната банка пуска в обръщение банкноти, чийто номинал достигат 500 000 000 000 динара. На 24 януари 1994 г. е извършена най-голямата деноминация. От 10 – 13 милиона стари динара става 1 нов динар. През ноември 1995 г. санкциите са премахнати, а през октомври 1996 г. Съвета за сигурност на ООН чрез резолюция 1074 премахва официално санкциите

През 1998 г. отново са въведени санкции този път от ЕС и САЩ заради войната в Косово. Санкциите са премахнати след падането на Милошевич от власт на 5 октомври 2000 г.

Източници

  1. news.bbc.co.uk
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Савезна Република Југославија“ в Уикипедия на сръбски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  
Административно деление на Сърбия и Черна гора

Сърбия и Черна гора е историческа държава в централната част на Балканския полуостров, съществувала в периода 1992 г. - 2006 г.От 1992 г. до 2003 г. е Съюзна Република Югославия и след това през 2003 г. е преименувана на Сърбия и Черна гора.После през 2006 г. се разделят, и стават две отделни държави.След това през 2008 г. Косово и Метохия стана отделна държава под името Косово.

Тя представлява конфедеративна общност между републиките Сърбия и Черна гора.

Борис Тадич

Борис Тадич (на сръбски: Борис Тадић или Boris Tadić) е президент на Сърбия от 2004 до 2012 г. На 27 юни 2004 г. спечелва 5-годишния мандат за президент на Сърбия. На 3 февруари 2008 г. е преизбран за втори мандат и полага клетва на 15 февруари същата година.

Преди президентския пост е министър на телекомуникациите на Съюзна република Югославия и министър на отбраната на Сърбия и Черна гора.

Завършва началното и средното си образование в Белград и специалност Социална психология в катедрата по клинична психология във Философския факултет на Белградския университет.

Работил е като журналист, клиничен психолог, преподавател по психология и научен работник в Института по психология в Белград. По време на следването си участва в опозиционна дейност, заради което е бил затварян. Той е основател и пръв директор на Центъра за развитие на демокрацията и политическите умения.

Тадич е член на Демократическата партия и от 1990 до 2004 г. изпълнява различни партийни функции:

секретар на Главния комитет;

заместник-председател на Изпълнителния комитет;

изпълняващ длъжността председател на Изпълнителния комитет;

2 пъти заместник-председател на Демократическата партия;

председател на Демократическата партия от февруари 2004 – 1 г. след убийството на Зоран Джинджич, бившия председател на Демократическата партия.През 2002 г. Тадич е министър на телекомуникациите в правителството на Съюзна република Югославия. През март 2003 г. е избран за министър на отбраната в Съвета на министрите на Сърбия и Черна гора. При учредяване на парламента на Сърбия и Черна гора през 2003 г. изпълнява функцията на председател на парламентарната група на Демократичната опозиция на Сърбия.

От февруари 2004 г. е председател на парламентарната група на Демократическата партия в сръбската Скупщина.

В първия кръг на президентските избори в Сърбия на 13 юни 2004 г. Борис Тадич спечелва 27,3% от гласовете. На втория кръг на 27 юни 2004 г. Тадич побеждава съперника си – крайния националист Томислав Николич, и става президент на Сърбия. На 3 февруари 2008 г. Тадич отново печели втория тур на президентските избори срещу Томислав Николич и е преизбран за президент на Сърбия.

На 4 април 2012 г. подава оставка. Решението си аргументира с желанието си на 6 май да се проведат, освен парламентарни, и президентски избори, на които той отново ще се кандидатира.Тадич владее английски и ползва френски език. Женен, баща на 2 деца.

Герб на Сърбия и Черна гора

Гербът на Съюзна република Югославия (от 2003 г. Сърбия и Черна гора) е приет през 1993 г.

Гербът има модерен дизайн и представлява комбинация на историческите гербове на Сърбия и Черна гора, поставени на червен щит и обединени от бял двуглав орел.

Дейтънско мирно споразумение

Дейтънското споразумение (на френски: Les Accords de paix de Dayton; на английски: The Dayton Agreement или Dayton Accords; на сръбски: Дејтонски мировни споразум или Dejtonski mirovni sporazum) или Дейтънски мирен договор е мирен договор, подписан на 21 ноември 1995 във военновъздушната база Райт-Петърсън край Дейтън, Охайо, с който официално се поставя край на четиригодишната гражданска война в Босна и Херцеговина.

Дейтънското споразумение е резултат от Дейтънската конференция, състояла се от 1 ноември до 21 ноември 1995 г. Главни участници в тази конференция са президентът на остатъчна Югославия Слободан Милошевич, президентът на Хърватия, Франьо Туджман, президентът на Босна и Херцеговина, Алия Изетбегович, главният преговарящ от американска страна, Ричард Холбрук, както и генерал Уесли Кларк. Договорът е подписан в присъствието на Уорън Кристофър – държавния секретар на САЩ .

Официалното споразумение е подписано от тримата президенти на 14 декември 1995 г. в Елисейския дворец в Париж.

Сегашното политическо деление на Босна и Херцеговина и структурата на нейното управление са договорени общо като част от Дейтънското споразумение. Според него Босна и Херцеговина се разделя на две части (ентитети) – Федерация Босна и Херцеговина (в която влизат териториите, населени предимно с бошняци (босненски мюсюлмани) и хървати) и Република Сръбска (населена предимно с босненски сърби).

Прилагането на дейтънското споразумение се осъществява чрез мандата на ООН, използващ ръководени от НАТО многонационални сили под името АЙФОР (IFOR – Implementation Force), които включват в себе си силите на ООН – ЮНПРОФОР (UN Protection Force) на 20 декември 1995 г. След една година тези сили се трансформират в ЕСФОР (SFOR – Stabilisation Force). В края на 2004 г. командването на тези сили преминава от НАТО към Европейския съюз.

На 13 ноември 2002 г. Скупщината на Съюзна република Югославия ратифицира Дейтънското споразумение, като потвърждава, че Югославия няма териториални претенции към Босна и Херцеговина.

И трите главни действащи лица Франьо Туджман, Слободан Милошевич и Алия Изетбегович вече не са между живите.

Висшият представител на ООН в Босна и Херцеговина, Педи Ешдаун смята, че Дейтънското споразумение е основа, но не и окончателно решение за Босна и Херцеговина и че евентуални изменения би трябвало да произлязат от самата Босна и Херцеговина.

В края на 2003 г. група представители в Европейския парламент и европейски политици повдигат в Страсбург въпроса за ревизия на Дейтънското споразумение.

Ембарго над Съюзна република Югославия

Първото ембарго над Съюзна република Югославия, придобило известност под наименованието югоембарго, е наложено с резолюция 757 от 30 май 1992 г. на Съвета за сигурност на ООН в началото на войните, свързани с разпадането на бивша Югославия и в частност с избухналата война в Босна и Херцеговина.

Отменено е по силата на Дейтънското споразумение на 21 ноември 1995 г. Това ембарго е известно като първото югоембарго.

Второто югоембарго над СРЮ е наложено от СС на ООН, САЩ и ЕС във връзка с началото на бойните действия (етническото прочистване) във войната в Косово и е отменено по силата на резолюция 1244 на СС на ООН след подписване на Кумановското споразумение на 10 юни 1999 г.

Бивши български премиери и правителства сочат югоембаргото като главен виновник за проблемите с престъпността и корупцията в България.

Ипче Ахмедовски

Ипче Ахмедовски, известен също като Мали Рамбо (на сръбски: Ипче Ахмедовски) е югославски и сръбски музикант, активен в периода между 1986 – 1994 г.

Роден е на 6 януари 1966 година в македонското село Лажани (днешна Северна Македония), почива на 30 юли 1994 г. при автомобилна катастрофа край село Шопич, Съюзна република Югославия (днешна Сърбия).

Конституция на Босна и Херцеговина

Конституцията на Босна и Херцеговина е разработена по врема на мирните преговори след военния конфликт. Приета е на 21 ноември 1995 година и е подписана на 14 декември 1995 година в Париж от Председателския съвет на Босна и Херцеговина, Хърватия, Съюзна република Югославия и международните посредници, което бележи края на гражданската война в страната.

Косовска война

Косовската война е въоръжен конфликт през 1998-1999 година между стремящото се към самостоятелност на Косово албанско мнозинство в областта и правителството на Съюзна република Югославия. Албанците са организирани в няколко групи, най-значима сред които е Армията за освобождение на Косово (АОК), а югославските власти използват армията, полицията и нередовни паравоенни формирования. Конфликтът е последната от мащабните Югославски войни.

Косовската война се поделя на две фази:

28 февруари 1998 г. – 24 март 1999 г. – конфликт между албанските сепаратисти и югославските сили за сигурност

24 март – 10 юни 1999 г. – Операция "Съюзна сила" срещу Югославия с едновременното овладяване от АОК на територията на Косово.

Купа на носителите на купи 1995/96

Купата на носителите на купи 1995/96 е 36-ото издание на турнира за европейски носители на национални купи по футбол. В него участват 48 клуба от 47 страни, сред които настоящият носител на трофея Реал Сарагоса, 38 актуални носители на национални купи и 9 загубили финалиста (Динамо Батуми, АЕК Атина, Парма, Обилич, Жалгирис, Силекс Кратово, Катовице, Вац и Лиепая). Първо участие в турнира правят представители на Азербайджан, Армения, Грузия, Република Македония и Съюзна република Югославия. Тази година Хърватия не изпраща представител в турнира.

Финалът се играе на 8 май 1996 г. на стадион Крал Бодуен в Брюксел.

Република Сръбска

Република Сръбска (на сръбски: Република Српска или Republika Srpska), съкратено Сръбска (на сръбски: Српска или Srpska), е една от двете съставни части на Босна и Херцеговина. Възниква в хода на войната в бившата югорепублика и е утвърдена с Дейтънското споразумение. От 1998 г. официално седалище на Република Сръбска е град Баня Лука.

Република Сърбия (1990 – 2006)

Република Сърбия е официалното наименуване на Сърбия от 1990 до 2006 г., по време на нейния престой първо в СФРЮ, след това в Съюзна република Югославия и по-късно в съюз с Черна гора.

Република Черна гора (1992 – 2006)

Република Черна гора е съюзна република в състава на Съюзна република Югославия (от 1992 до 2003 държавата се казва Югославия, а от 2003 до 2006 - Сърбия и Черна гора) заедно с Република Сърбия. След референдума за независимост от 2006 г. държавата се оттегля от съюза, което слага край на Сърбия и Черна гора. До 1990 в страната управлява комунистическата партия на Югославия. Държавата се казва Социалистическа република Черна гора и е в състава на Социалистическа федеративна република Югославия. През 1991 страните от СФРЮ започват да напускат федерацията и през 1992 държавата се преименува в Съюзна република Югославия (само Черна гора и Сърбия остават в състава на Югославия). През 2003 страната се преобразува в Държавен съюз Сърбия и Черна гора. На 3 юни 2006 Черна гора обявява независимост, на 28 юни 2006 става членка на ООН и e кандидат-членка на Европейския съюз.

Слободан Милошевич

Слободан Милошевич, чуйте (МФА sloˈbodan miˈloʃevitɕ; на сръбски: Слободан Милошевић или Slobodan Milošević) е югославски и сръбски политик. В периода 1986 – 1989 г. е Председател на Председателството на ЦК на Съюза на Комунистите в Сърбия, Член на Председателството (Политбюро) на ЦК на Съюза на Комунистите в Югославия и Член на Председателството на Социалистическа република Сърбия, през 1989 – 1997 г. е президент на Сърбия, а от 1997 до 5 октомври 2000 г. е президент на Съюзна република Югославия. Той е лидер и на Сръбската социалистическа партия от самото ѝ основаване. Женен за Миряна Маркович, от която има две деца (Марко и Мария).

Сунчане скале

„Сунчане скале“ (в превод: „Слънчеви скали“) е музикален фестивал, провеждан ежегодно в град Херцег Нови, Черна гора.

Организиран е за пръв път през 1994 година. Не се провежда през 1999 година заради бомбардировките над Съюзна република Югославия. Спрян е поради финансови причини от 2016 г.

Фестивалът трае 3 дни. През първия ден се връчват награди на певци, спечелили в определена категория. Следващият ден е отреден за изява на млади таланти и протича под слогана „Нове звијезде“. Последният ден е конкурсен и тогава става ясна избраната Песен на лятото.

Сърбия и Черна гора

Държавен съюз Сърбия и Черна гора е бивша държава в централната част на Балканския полуостров, наследник на Съюзна република Югославия.

Представлява конфедеративна общност между републиките Сърбия и Черна гора. Съществува в периода 2003 – 2006 г.

Хелзинкски комитет за защита правата и свободите на българите в Сърбия

Хелзинкският комитет за защита правата и свободите на българите в Сърбия (на сръбски: Хелсиншки одбор права и слободи Бугара у Србији или Helsinški odbor prava i slobodi Bugara u Srbiji) е неправителствена организация, регистрирана през 1997 г. в Министерството на правосъдието на Съюзна република Югославия.

Организацията е създадена с цел да наблюдава и проучва състоянието на човешките права на територията на Сърбия (тогава съставна част от Съюзна република Югославия) и по-специално правата и свободите на българското малцинство в Сърбия. Председател на комитета е Зденка Тодорова.

Основните цели на организацията са защита на европейските ценности, свободата на мисълта и словото, еднаквата защита на гражданите от страна на закона, както и развитото гражданско общество. В рамките на нейната дейност влиза изготвянето на месечни, периодични и годишни доклади за състоянието на човешките права на българското малцинство в Сърбия. В рамките на тези наблюдения влизат провеждането на конференции и „кръгли маси“ по отделни проблеми на малцинството, както и публикуването на тематични бюлетини и друг печатен материал на български език.

Ъндърграунд (филм)

„Ъндърграунд“ (на сръбски: Подземље) е трагикомичен филм от 1995 година на режисьора Емир Костурица по негов сценарий в съавторство с Душан Ковачевич. Филмът е многонационална копродукция на Съюзна република Югославия, Франция, Германия, Унгария, Чехия и България. Главните роли се изпълняват от Мики Манойлович, Лазар Ристовски, Миряна Йокович, Славко Щимац.

Югославия

Югосла̀вия (на сърбохърватски и словенски: Jugoslavija; на сърбохърватски и македонски: Југославија) е название на държава, която съществува в последователни държавни форми на Балканския полуостров от 1918 до 2006 година.

Обхващала е западната част на южнославянските земи (сред които е и голяма част от българското землище, включващо Поморавието, Тимошко, Призренско.

Югославски динар

Югославският динар (DIN, YUD) е валута на бившите Кралство Югославия, социалистическа Югославия и Съюзна република Югославия.

Сърбия го заменя със сръбския динар, а Черна гора с еврото.

Знакът на валутата е YUD, а 1 динар се е равнявал на 100 пара.

Републики
Автономни области

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.