Сърбия

Република Сърбия (на сръбски: Република Србија) е държава в Югоизточна Европа. На север Сърбия граничи с Унгария, на изток – с Румъния и България, на юг – със Северна Македония и с частично признатата държава Косово, на югозапад – с Черна гора, а на запад – с Босна и Херцеговина и Хърватия. Столицата ѝ е Белград.

Страната е членка на ООН, Съвета на Европа и ЦЕФТА, стреми се към членство в Европейския съюз и пази военен неутралитет.[2][3]

Република Сърбия
на сръбски: Република Србија
      
Национален химн: Боже правде
Наименование на местния жител: сърбин
Местоположение на Сърбия

Местоположение на Сърбия
География и население
Площ 77 474 km²
(на 111-то място)
Климат умерен
Столица Белград
44°48′ с. ш. 20°28′ и. д. / 44.8° с. ш. 20.466667° и. д.
Най-голям град Белград
Официален език сръбски
Население
(пребр., 2017)
7 040 272[1]
(на 104-то място)
Гъстота на нас. 79,5 души/km²
(на 121-во място)
Управление
Форма Парламентарна република
Президент Александър Вучич
Министър-председател Ана Бърнабич
Организации ООН
История
Независимост от
Османската империя
13 юли 1878
Създаване на Сърбия 5 юни 2006
Икономика
БВП (ППС, 2018) $112,512 млрд.[1]
(на 81-во място)
БВП на човек (ППС) $16,089 [1]
(на място)
БВП (ном., 2018) $47,654 млрд. [1]
(на 87-мо място)
БВП на човек (ном.) $6,814 [1]
(на място)
ИЧР (2015) Повишение 0.776 (висок)
(66-то)
Коеф. на Джини (2013) 29.6 (нисък)
Валута Сръбски динар (RSD)
Други данни
Часова зона CET (UTC+1)
Лятно време (UTC+2)
Код по ISO RS
Интернет домейн .rs .срб
Телефонен код +381
Официален сайт www.srbija.gov.rs

География

Relief map of Serbia
Релефна карта на Сърбия

Основната част – 80% от територията на Сърбия се намира на Балканския полуостров, а 20% – в Панонската низина. Общата дължина на границите на страната е 2114,2 km.

Общата ѝ площ е 77,47 хил. km², от които: Сърбия – 55,97 хил. km² и Войводина – 21,51 хил. km²; Територията на Косово и Метохия е 10,89 хил. km². Северната част на страната заема Среднодунавската равнина, а останалите са заети от ниски и средно високи планини – Повлен, Беляница, Златибор, Чемерна, Копаоник, Сува планина, граничните Шар планина и Кораб планина с най-висок връх Черни (2764 m). В страната има над 15 върха с височина над 2000 m. Преобладаващият в страната климат е умерено-континентален.

Средни температури за януари: от 3 °C до 9 °C, за юли от 18 °C до 25 °C, валежи: 400 – 800 mm в Среднодунавската равнина, до 1500 mm във високите части.

Планинският релеф на Сърбия е изпъстрен с множество каньони и пещери. Планинските области се отличават с малка плътност на населението и добре запазена природа. Страната е богата на води, по което се отличава от България. Най-големите плавателни реки са Дунав (588 km), Сава (206 km), Тиса (168 km) и отчасти Велика Морава (185 km). Други големи реки са Западна Морава (308 km), Южна (Българска) Морава (295 km), Ибър (272 km), Дрина (220 km) и Тимок (202 km). Най-голямо изкуствено езеро в Сърбия е Джердап, чиято площ в сръбска територия е 163 km².

Сърбия има 5 национални парка – Джердап, Копаоник, Тара, Шар планина и Фрушка гора.

Сърбия се намира на Балканския полуостров. Северната ѝ част е заета от плодородната Войводина – там се отглеждат различни земеделски култури, като пшеница, царевица, тютюн, коноп, зеленчуци, плодове, захарно цвекло и др.

Градове

Най-големите градове в Сърбия са: Белград (1 717 863), Нови Сад (390 600), Ниш (260 400), Крагуевац (179 000) и Суботица (99 500).

История

Pashaluk of Belgrade and teritorial annexion in 1833 BG
Белградски пашалък (Смедеревски санджак) с анексираните територии през 18301833

Славянската прародина на сърбите е Лужица. Сръбските племена се заселват като федерати на Византия в т.нар. същински сръбски земи.

Първите данни за сръбска държавност са от 7 век по времето на династията на Властимировичите. През 9 век сърбите приемат християнството на мястото на славянския политеизъм. Основател на средновековната сръбска държава, наричана още Велико княжество Сърбия, е Стефан Неманя, велик сръбски жупан, живял през 12 век. През 1217 г., под управлението на Стефан Първовенчани, Сърбия се сдобива със статут на кралство, а в 1346 г. за няколко десетилетия прераства в царство, при управлението на цар Стефан Душан. В периода 15211804 г. сръбските земи са под властта на Османската империя.

През 1804 г. сръбският народ, както и останалите народи в Европа през това време, започва да изгражда модерна държава и под водачеството на Георги Петрович, известен и като Карагеорги (Караджордже), започва борба за независимост. От 1813 до 1903 г. начело на сръбското движение за независимост и държава, е династията на Обреновичите, която сменя династията на Караджорджевичите, потомци на Георги Петрович-Карагеорги.

Първата конституция на Сърбия е приета на 15 февруари 1835 г. През 1918 г. Сърбия и сръбската кралска династия става основател на Кралство на сърби, хървати и словенци, а по-късно става съставна част на социалистическата югославска федерация от шест републики. От 1992 г., след разпадането на СФРЮ, чак до 2003 г., Сърбия заедно с Черна гора, образуват Съюзна република Югославия. През 2003 – 2006 г. Сърбия е съставна част от Държавната общност на Сърбия и Черна гора. След референдум през 2006 г. Черна гора се отделя от съюза и вече е независима република. На 15 февруари 2008 г. бившият сръбски автономен окръг Косово обявява независимост.

Държавно устройство

На 29 октомври 2006 г. с референдум е приета нова Конституция на Република Сърбия, която замества приетата през септември 1990 г. Законодателният орган на Сърбия е еднокамарен парламент – скупщина с 250 депутати, които се избират за четиригодишен мандат. Държавен глава на Република Сърбия е президент, който се избира за петгодишен мандат на всеобщи преки избори. Висш орган на изпълнителната власт е министерски съвет начело с министър-председател, който се избира от парламента, след предложена от президента кандидатура. Председателят на Министерския съвет формира правителство, което се одобрява от парламента.

Административно деление

Serbian political divisions.bg
Сърбия и Косово

В състава на Република Сърбия влиза автономната област Войводина с главен град Нови Сад. На 17 февруари 2008 г. представителите на албанското етническо мнозинство в Косово (автономна област съгласно сръбската конституция от 2006 г.[4]) я обявяват за независима държава – акт, непризнат от Сърбия и част от международната общност. Редица страни, сред които и България, признават Косово за независима държава. Всъщност правителството в Белград запазва известна степен на контрол само върху анклавите, населени със сърби.[5]

С понятието Централна Сърбия се обозначава територията на Република Сърбия между Войводина и Косово. Тя не представлява отделна административна единица и се намира под прякото управление на централните органи на властта.

Сърбия се дели на 30 окръга: в Сърбия – 18, вкл. гр. Белград, във Войводина – 7, в Косово и Метохия – 5.

Окръзите се делят на 187 общини, от тях в Централна Сърбия – 115, в Косово и Метохия – 22 и във Войводина – 50.

Население

По данни на преброяването от 2011 г., което изключва Косово и Метохия, в Сърбия има 7 120 666(2)[6]
души население.

Етнически състав

Република Сърбия (Централна Сърбия и Войводина) без Косово и Метохия:

Централна Сърбия (представлява ядрото на сръбската държава)

Религия

Най-разпространената религия в Сърбия е православното християнство, следвано (ако не се взема под внимание Косово) от католицизма, исляма и протестантството. Част от сърбите са атеисти.

-Конфесионален състав

  • християни – 79,7%, (от тях православни – 93,1%, католици – 4,7%, протестанти – 1,6%, униати – 0,6%)
  • мюсюлмани – 18,5%,
  • други – 1,8%

Българи в Сърбия

основна статия: Българи в Сърбия

Официално самоопределили се като българи през 2002 г. в Сърбия са 20 497 души, живеещи в източната част на страната по границата с България.

Това са територии, отнети от България по силата на Ньойския мирен договор.

Икономика

Novi Beograd - 25 block - A business building
Нова бизнес сграда в Белград

Сърбия е промишлено-аграрна страна с пазарна икономика. Брутният вътрешен продукт (ППС) на страната за 2011 г. е $ 83,4 милиарда,[7] а на глава от населението той е $ 11 255 ($6178 по номинална стойност[7]), което прави Сърбия страна със средни доходи на населението.[8] До икономическата криза през 2009 г. това е най-бързо развиващата се балканска икономика, отбелязваща ръст от средно около 6% между 2005 и 2007 г., достигайки до 8,7% за 2008 г. Въпреки това БВП на глава от населението продължава да е едва 37% от средния за Европейския съюз.[9]

Сръбската икономика претърпява колапс в началото на деветдесетте години на 20 век. На Сърбия са наложени общи санкции от Съвета за сигурност на ООН 1992 г. Голям дял от санкциите са премахнати през 1996, 2000, 2001 и 2005 г., когато е напълно нормализирана търговията със САЩ. Страната има споразумение за свободна търговия с ЕС. Високата безработица (14% за 2010[10]), инфлацията и отрицателният външнотърговски баланс продължават да бъдат проблеми за сръбската икономика. Главни икономически партньори на Сърбия са Европейският съюз, бившите югославски републики, Русия и страните от ОНД.

Страната има значителни запаси от полезни изкопаемируди на цветни метали, хромити, въглища, нефт, олово, цинк. Хомолските планини са богати на медна руда. Северният дял на Банат е богат на нефт и природен газ. Развита е черната и цветната металургия, машиностроенето, химическата, целулозно-хартиената, текстилната и хранително-вкусовата промишленост.

Селско стопанство

Сърбия има 6 милиона хектара обработваеми земи, от които 85% са частна собственост.[11]

Основните земеделски култури са пшеница, царевица, слънчоглед, захарно цвекло, коноп, зеленчуци, плодове и лозя. Най-плодороден земеделски край е Войводина. Там се отглежда жито, царевица, и соя. В Шумадия е развито овощарството и лозарство. Животновъдството е развито в Рашка и Източна Сърбия, и е съсредоточения върху едър рогат добитък, свине, овце и птици.

Транспорт и инфраструктура

Сърбия има една от най-старите авиолинии, Jat Airways открита през 1927 г.[12] В Сърбия има 3 международни летища: Белград, Ниш, Вършац, както и едно в Косово – Прищина.

През Сърбия тече река Дунав, важен плавателен коридор, който пресича Централна Европа до Черно море. Освен Дунав, плавателни реки са още Сава, Морава и Тиса. Важни транспортни коридори, преминаващи през територията на Сърбия са: Ибърската и Адриатическата магистрали, магистралата Белград-Ниш и жп. линията Белград – Бар. Сърбия заема стратегическо място на границата на Балканския полуостров и Централна Европа, като събира няколко паневропейски транспортни коридора, сред които най-важен е коридор № 10.

Политика

На 21 януари 2014 г. официално започват преговорите за членство на Сърбия в Европейския съюз. Сръбската държава се стреми към изпълняване на условията за присъединяване до 2018 г. и да може да влезе в Съюза за следващия финансов период, започващ от 2020 г. [13]

Култура

Език

Официален език е сръбският език (от групата на славянските езици). Други използвани езици са албански и унгарски. Във Войводина освен сръбския официални езици са унгарски, словашки, хърватски, румънски и русински.

Официалната азбука в страната е кирилицата, която се използва в държавните учреждения и документи. Успоредно с нея се използва латиницата, която е по-предпочитана и е станала полуофициална (използва се в реклами, надписи, субтитри в телевизионни предавания и др.). Пътните указателни табели са надписани на кирилица и латиница.

Празници

  • 1 януари – Нова година
  • 7 януари – Коледа
  • 13 януари – Православна (Сръбската) Нова година
  • 27 януари – Ден на духовността
  • 15 и 16 февруари – Ден на държавността
  • 1 и 2 май – Празник на труда
  • 28 юни – Ден на сърбите, паднали за родината

Държавни символи

Химнът на Република Сърбия е същият като стария химн на Кралство Сърбия „Боже справедливи“, но с малки промени в текста.

Гербът на Република Сърбия е гербът на Кралство Сърбия от 1882 г. и представлява бял двуглав орел с щит на гърдите, на които са изобразени четири очила, а над главата на орела има корона на династията на Неманичите.

Република Сърбия има национално знаме, което е с три водоравни ленти: червена, синя и бяла. Наред с националното знаме има и държавно знаме, което е същото като националното с тази разлика, че на синьото поле е изобразен гербът на Република Сърбия.

Парична единица – динар (RSD) = 100 пари.

Вижте също

Външни препратки

Бележки

  1. а б в г World Economic Outlook Database, October 2018. // Международен Валутен Фонд. Посетен на 3 февруари 2019.
  2. www.becei.org
  3. Serbia submits EU membership bid. // BBC News. 23 декември 2009. Посетен на 6 април 2010.
  4. Устав Републике Србије, чл. 182 (посетен на 24.5.2008)
  5. Reuters, Defiant Serbia conducts elections in Kosovo (23.5.2008); The New York Times, Formally Proposes Ethnic Partition of Kosovo (23.5.2008); BBC News, Could Balkan break-up continue?; BBC News, Serbia 'retakes' Kosovo rail line (23.5.2008)
  6. РЗС | Публикације по врстама – Саопштења за јавност. // Statistical Office of Serbia. Посетен на 19 ноември 2011.
  7. а б IMF World Economic Outlook Database, September 2011. // International Monetary Fund, 2011. Посетен на 21 септември 2011.
  8. Upper-middle-income economies. // The World Bank.
  9. GDP per capita in PPS. // Eurostat. Посетен на 25 юни 2009.
  10. Unemployment rate rises in Serbia. // EMG.rs. Посетен на 28 април 2010.
  11. web.archive.org
  12. JAT Airways hopes to regain market dominance in Eastern Europe, CEO says – International Herald Tribune
  13. Busse, Nikolas. Serbien drängt es in die europäische Familie. // www.faz.net. Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH 2014, 21 януари 2014. Посетен на 5 февруари 2014. (на немски)
Албанци

Албанците (на албански: Shqiptarë) са народност, наброяваща около 6 млн. души, която населява западната част на Балканския полуостров. Трудно е да се посочи точен брой поради високия темп на миграция на различните етнически групи през целия полуостров през последните 2 десетилетия.

Балканска война

Балканската война, наричана още Първата балканска война, е военен конфликт между Османската империя, от една страна, и съюзените България, Сърбия, Гърция и Черна гора, от друга, продължил от 26 септември (9 октомври по нов стил) 1912 г. до 17 (30) май 1913 г.

Победата на съюзниците слага край на петвековното османско господство на Балканския полуостров. Империята губи всичките си владения на полуострова, с изключение на тясна ивица територия по северния бряг на Мраморно море. Останалата част на Тракия заедно с Източна Македония попадат под българска власт. Сърбия завладява Косово, Северозападна Македония и други области, Гърция – Епир, редица острови в Егейско море и Югозападна Македония със Солун, а скоро след Лондонския мирен договор е създадена независима албанска държава. Споровете за подялбата на Македония водят до разрив в Балканския съюз и до Втората балканска война, която избухва само месец след приключването на Първата.

Белград

Белград (от старобългарското Бѣлградъ, през XIX век и като Бѣлиградъ, на сръбски: Београд или Beograd – изговор) е столицата и най-големият град в Сърбия.

Според данни на Републиканската служба за статистика на Сърбия градът има 1 166 763 жители при преброяването през 2011 г. Разположен е в северната част на страната, при вливането на река Сава в Дунав. Той е университетски град, научен, културен и стопански център на страната.

Битоля

Битоля (на местния говор: Битола, на македонска литературна норма: Битола; на сръбски: Битољ или Bitolj; на гръцки: Μοναστήρι; на турски: Manastır; на албански: Manastiri; на арумънски: Bitule, Bituli) е град в югозападната част на Северна Македония, център е на община Битоля. Градът е втори по големина в страната с население от 74 550 (2002).

Бошняци

Бошняците са ислямизирана южнославянска общност от северозападната част на Балканския полуостров, която в Босна и Херцеговина съставлява 47% от населението според преброяването от 2000 г.

В държавната Федерация Босна и Херцеговина бошняците са една от двете общности (бошняци и хървати), които съставляват около 72,9% (2002) от населението.

Днес преобладаващата част от бошняците изповядва ислямската религия, възприета в резултат на ислямизацията на Средновековна Босна (виж Босненска църква). В езиковедски план езикът, на който говорят, представлява единно цяло с хърватския и сръбския език, като често се определя като продукт на политическа глототомия. Във Федерация Босна и Херцеговина езикът на бошняците е конституиран като босненски, докато в Република Сръбска, Сърбия, Черна гора и в Хърватия за обозначение на този език се използва терминът бошняшки. Бошняците наброяват около 4 500 000 души, от които в Босна и Херцеговина 2 159 508 (2008), в Турция около 2 000 000, а в областта Санджак, известна и като Рашка (между Черна Гора и Сърбия) 245 000 души. След разпада на Югославия и последвалите кървави междуетнически войни се наблюдава консолидация на бошняшката нация, към която се причисляват някои от гораните в Косово и торбешите в Северна Македония.

Вардарска Македония

Вардарска Македония е названието на частта от географската област Македония, окупирана от Сърбия през 1912 г. и останала в състава ѝ след Балканските войни и Първата световна война. Обхваща поречието на река Вардар и притоците ѝ.

Цялата територия на Вардарска Македония и част от същинска югоизточна Сърбия попадат в териториалния обхват на Вардарската бановина. На територията и за периода 1851 – 1940 г. (за времето на Османската империя и Кралство Югославия) са изградени едва 5,8% обществени обекти като училища, болници, правителствени сгради. Между 1941 – 1950 г. (в Царство България и след 1944 г. в Социалистическа република Македония) са изградени общо 9,1% от обществените сгради, а до разпада на СФР Югославия – 82,9%. След демократичните промени и създаването на Република Македония са построени останалите 2,2% от общия брой обществени сгради.

След Втората световна война на по-голямата част от територията на Вардарска Македония се обособява отделна съюзна република в рамките на Югославия. След получаване на независимост през 1991 г. на нейна територия възниква независимата Република Македония.

Дунав

Дунав е втората по дължина река в Европа след р. Волга. Тя е единствената голяма река в Европа, която тече в посока от запад на изток.

Косово

Косово (на албански: Kosova или Kosovë; на сръбски: Косово и Метохија или Kosovo i Metohija) е частично призната държава на Балканския полуостров.

До 17 февруари 2008 г. Косово юридически е автономна област в състава на Република Сърбия, макар фактически областта да не е под контрола на сръбското правителство от 1999 г. Формално Косово е част от Сърбия, но след Косовската война се управлява като протекторат на ООН. През ноември 2006 г. в Сърбия се провежда референдум за нова конституция на републиката, според която Косово остава автономна област, но с по-широка автономия. Това е отхвърлено от предимно албанското население, което не участва в референдума.

Кралство Сърбия

Кралство Сърбия (на сръбски: Краљевина Србија / Kraljevina Srbija) е названието на сръбската държава в периода 1882 – 1918. Държавният глава носи титлата крал.

Наследеното преди обявяване на кралството в Жича през 1882 г., княжество Сърбия е управлявано от династията Караджорджевичи до 1817 г., а насетне е заменена от династията Обреновичи. Княжеството, което е сюзеренно на Портата, изгонва османските войски през 1867 г., де факто осигурявайки си независимост с помощта на Втората българска легия. Берлинският договор през 1878 признава формалната независимост на княжеството.

В международен план Кралство Сърбия е легален предшественик на Югославия, която е образувана след Първата световна война на Парижката мирна конференция през 1919 г. Във вътрешен план Кралство Сърбия престава да съществува през 1918 г., когато заедно с Кралство Черна гора, образува Кралството на сърбите, хърватите и словенците.

Междусъюзническа война

Междусъюзническата, или Втората балканска война, е въоръжен конфликт между България, от една страна, и Сърбия, Гърция, Черна гора, Румъния и Османската империя, от друга, през лятото на 1913 година.

Причина за войната е спорът между членовете на Балканския съюз за разпределяне на земите, отнети от османците по време на Първата балканска война. Бойните действия избухват в Македония след безуспешен опит на 2-ра и 4-та българска армия в нощта на 16 срещу 17 юни да изтласкат сръбските и гръцките войски от оспорваните територии. След ожесточени боеве при Кочани и Кукуш в първите дни на войната българите са принудени да отстъпят на изток покрай Брегалница и на север покрай Струма. В стремежа си към териториално разширение за сметка на България на 28 юни Румъния се включва в конфликта на страната на нейните противници. На 6 (19) юли се намесва и Османската империя, чиито войски преминават граничната линия Мидия - Енос и завземат Одрин. В резултат на сраженията при Калиманци и Кресненския пролом настъплението на сърби и гърци в Македония е спряно, но междувременно румънските войски прекосяват Дунав, достигат околностите на София и принуждават българското правителство да иска примирие.

С Букурещкия мирен договор от 28 юли България е принудена да отстъпи на бившите си съюзници по-голямата част от Македония, а на Румъния – Южна Добруджа. Сърбия и Гърция затвърждават и разширяват придобивките си от Първата балканска война, в резултат на което почти удвояват териториите си. С Цариградския договор Османската империя си връща Източна Тракия. Населението в завладените земи е подложено на етническо прочистване, стотици хиляди българи, гърци и турци са принудени да напуснат домовете си в Македония и Тракия.

Мирните договори не решават противоречията между балканските страни. Значителните разходи и жертвите, дадени във войната, засилват тяхната икономическа и финансова зависимост от големите европейски държави. С избухването на Първата световна война (юли 1914 година) военните действия на Балканите са подновени.

Пчински окръг

Пчински окръг, или Вранско, (на сръбски: Пчињски округ или Pčinjski okrug) е разположен в най-южната част на Сърбия, между България, Северна Македония и Косово. Административен център е град Враня.

Населението му е 227 690 души, а площта е 3520 km². Физикогеографското разположение, и най-вече близостта на областта, я отнасят в историко-географски план повече към Македония, отколкото до Поморавието и Косово.

Първа световна война

Първата световна война е военен конфликт, продължил от 1914 до 1918 година. В него се включват повечето Велики сили, обединени в две противостоящи коалиции – Антантата (Франция, Руска империя, Великобритания, Сърбия и много други държави) и Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османска империя и България). Над 70 милиона войници, от които 60 милиона европейци, са мобилизирани в една от най-тежките войни в човешката история. Убити са повече от 15 милиона души, което прави Първата световна война една от най-унищожителните. В периода 1918 – 1939 г. е наричана само Световната война или Голямата война.

Непосредствен повод за започването на войната е атентатът в Сараево на 28 юни 1914 година, при който сръбски терорист убива австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд, но конфликтът има по-дълбоки причини, водеща сред които е империалистичната политика на Великите сили. Започналата война между Сърбия и Австро-Унгария задейства системата от военни съюзи, възникнала в Европа през предходните десетилетия, и седмици след нейното начало основните европейски сили се включват във войната, която скоро се разпростира и в техните колонии по целия свят.

Военните действия започват с германско настъпление в Белгия, Люксембург и Франция, австро-унгарско настъпление в Сърбия и руско нападение срещу Прусия. След като германското настъпление към Париж е спряно, на Западния фронт се води статична окопна война с фронтова линия, която почти не се променя до 1917 година. На Източния фронт руската армия напредва успешно срещу австро-унгарците, но е отблъсната от германските войски. Нови фронтове се откриват с влизането във войната на Османската империя по-късно през 1914 година, България и Италия през 1915 година и Румъния през 1916 година. През 1917 година Русия и Румъния са принудени да излязат от войната. Опитът за решително германско настъпление на Западния фронт през 1918 година е спрян след намесата на Съединените щати. През следващите месеци Централните сили капитулират една по една, като краят на войната е поставен в 11 часа на 11 ноември 1918 година с подписаното от Германия примирие.

Социалистическа федеративна република Югославия

Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ) е югославска държава, която наследява Кралство Югославия и съществува до разпадането си през 1991 – 1992 г. по време на Югославските войни. Неофициално тя е наричана също Титова Югославия или Авнойска Югославия. Тя е социалистическа държава-федерация, състояща се от шест социалистически републики: Босна и Херцеговина, Хърватия, Македония, Черна гора, Сърбия и Словения. Сърбия допълнително включва в състава си две автономни републики: Войводина и Косово и Метохия.

Сръбски език

Сръбският език (на сръбски: Српски језик) се говори от около 8,5 милиона души главно в Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора и е официален език в Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина. На него говорят и сръбските малцинства в Хърватия, Северна Македония, Словения, Унгария и Румъния. Трудно е да се определи броят на сърбите – изселници в Европа, Северна и Южна Америка и Австралия.

Сръбският език спада към западната група южнославянски езици. В основата му са по-младите новощокавски говори на щокавския диалект, наречени източни херцеговски говори (за йекавския изговор) и най-младите новощокавски говори (за екавския изговор). Според някои сръбски езиковеди друг основен диалект е т.нар торлашки говор.

Сръбско-българска война

Сръбско-българската война започва на 14 ноември (2 ноември стар стил) 1885 г., когато Сърбия, недоволна от осъщественото Съединение на Княжество България с Източна Румелия, обявява война на България. По това време Русия, която подкрепя младата българска армия с висши офицерски кадри, с цел създаване на самостоятелна войска, изтегля своите инструктори. Българската победа в тази кратка война, наричана „капитаните побеждават генералите“, е предпоставка за международното признаване на Съединението на Княжеството с Източна Румелия.

Сърби

Сърбите са южнославянски народ населяващ западната част на Балканския полуостров, предимно Сърбия и Босна и Херцеговина. Според преброяване от 2011 г., общият брой на гражданите на Сърбия (без Косово) е 7 186 862 души. Според това последно преброяване броят на сърбите възлиза на 83,3 % от населението на Сърбия. В Централна Сърбия те са 89,4%, а в автономната област Войводина – 66,76%.

Сърбия и Черна гора

Държавен съюз Сърбия и Черна гора е бивша държава в централната част на Балканския полуостров, наследник на Съюзна република Югославия.

Представлява конфедеративна общност между републиките Сърбия и Черна гора. Съществува в периода 2003 – 2006 г.

Черна гора

Черна гора (на черногорски: Црна Гора, Crna Gora, „Черна планина“) е държава на Балканския полуостров. Граничи с Хърватия и Босна и Херцеговина на запад, Сърбия на североизток, Косово на изток и Албания на юг. Има излаз на Адриатическо море. Държавна и административна столица е Подгорица (130 хил. ж.), а историческата столица на страната е Цетине. Площта ѝ е 13 812 km², от които 13 605 km² суша и 207 km² водна площ.

Последният държавен глава, преди включването на Черна гора в състава на Югославия, е крал Никола I, който е прадядо на Симеон Сакскобургготски.

Югославия

Югосла̀вия (на сърбохърватски и словенски: Jugoslavija; на сърбохърватски и македонски: Југославија) е название на държава, която съществува в последователни държавни форми на Балканския полуостров от 1918 до 2006 година.

Обхващала е западната част на южнославянските земи (сред които е и голяма част от българското землище, включващо Поморавието, Тимошко, Призренско.

Държави
Зависими територии
Непризнати държави
Членове
Наблюдатели

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.