Строителство

Строѝтелството е част от вторичния сектор на стопанството. Представлява производствена дейност, при която от първични и полуобработени материали или готови изделия, с помощта на работна сила и машини, се изграждат строителни обекти:[1] сгради и други строителни съоръжения.

Чрез строителството се създават и обновяват основни фондове на други отрасли на стопанството, като се строят заводи, електроцентрали, производствени и жилищни сгради, напоителни съоръжения и др.[1]

Строителство
Prefabricated house construction
Строителство на сглобяема къща
КИД-2008
→F. Строителство
41. Строителство на сгради
42. Строителство на съоръжения
43. Специализирани строителни дейности

Видове

  • 1) Архитектурно строителство. – строи обекти над и по земята за жилищни, обществени, трудови нужди, както и за нуждите на обитаване и отдих и др.
  • 2) Сградостроителството е част от архитектурното строителство.
  • 3) Транспортно строителство – железопътни линии, пътища, мостове, тунели, траспортни съоръжения, водостоци, жп гари, пристанища, летища, въжени линии, тръбопроводи и др.
  • 4) Хидростроителство – хидротехническото строителство е наука за проектирането, строителството и експлоатацията на всички видове конструкции и съоръжения свързани с пътя на водата от извора до крайния потребител във всичките и форми – вода, енергия.

Класификация

  • Жилищно строителство – строи жилищни сгради. Тук влизат всички видове сгради без значение на тяхната височина или площ.
  • Промишлено строителство – строи сгради за експлоатация от промишления отрасъл.
  • Хидротехническо строителство – Това е строителството на най-различни хидротехнически съоръжения: язовири, ВЕЦ, корекции на речни корита, пречиствателни съоръжения, ВиК системи, пристанища, морско строителство и др.
  • Строителство в селското стопанство – строи сгради свързани с функциониране на отрасъла селско стопанство.
  • Мелиоративно строителство – строи напоителни системи свързани със селското стопанство.
  • Транспортно строителство – проектира, строи и поддържа транспортната инфраструктура.
  • Екологично строителство – строи в хармония с природата.
  • Устойчиво строителство – строи оптимизирайки ресурсите.
  • Био-климатично строителство – строи спрямо географските условия.
  • Земно строителство – строи със земя.

Други

Литература

  • Попов, Атанас. Архитектурни конструкции. IV издание, ДИ „Техника“, София, 1975, 599 стр. (Униветситетски учебник)

Източници

  1. а б Кратка българска енциклопедия. София, Българска академия на науките, 1969. с. 7.
Автомагистрали в България

Автомагистралите в България са специално изградени и означени пътища за движение само на моторни превозни средства с високи скорости. Те притежават самостоятелни платна за движение във всяка посока с разделителна ивица между тях, като всяко платно е с най-малко две ленти за движение и със специална лента за аварийно спиране; пресичат се с други пътища само на отделни нива, имат предпазни огради и площадки за отдих.

Автомагистралите в България се означават със зелен знак за начало и край. Номерират се с буква А и номер на автомагистралата след нея.

Предвидените за изграждане автомагистрали в България са 7 на брой и имат обща дължина от около 1360 km. Приблизителната дължина на завършените и пуснати в употреба автомагистрали в края на октомври 2019 година е 816,5 km. Най-високата скорост за движение по тях е ограничена до 140 km/h.

Античност

Анти́чност (на латински: antiquitas) е период от историята на Средиземноморието, обхващащ приблизително времето от VIII век пр. Хр. до VI век сл. Хр.По време на тази епоха се развиват две големи цивилизации – древногръцката и римската и са положени основите на всяка една област на човешкия живот – строителство, архитектура, търговия, занаяти, бит и култура.

Разнообразните постижения на елинския свят са наследени от Древен Рим, който ги използва, но и издига на нова, по-висока степен.

Античността се цени заради своето богато съдържание, както и за продължителното благотворно въздействие върху следващите епохи.

Висше строително училище

Висшето строително училище „Любен Каравелов“ в София е гражданско висше училище, което е наследник на Висшето военно инженерно строително училище „Любен Каравелов“, създадено за нуждите на бившите Строителни войски (наричани по-рано Трудови войски и Трудова повинност). Училището с годините се развива, преминавайки от школа през средно и полувисше до висше училище.

Висше транспортно училище

Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков“ се намира в София, България. Създадено е като Държавно железопътно училище с Царски указ № 60 от 1922 г.

Въоръжени сили

Въоръжените сили (съкратено ВС) представляват главната въоръжена организация на държавата на група държави или, предназначена за поддържане на военна сигурност, защита на държавните (съответно наддържавните) интереси с военни средства при агресия и водене на война. Могат да се привличат също за поддържане на реда в държавата при извънредни ситуации, за ликвидация на последствия от природни и техногенни катастрофи, както и за други държавни и международни задачи.

В миналото ВС са създавани и в самоуправлявани части от държави (подчинени на общодържавните ВС). Извън контрола на държавата са нередовните въоръжени сили на бунтовнически движения.

Държавните въоръжени сили се създават, за да защитават суверинитета и териториалната цялост на страната от външни и вътрешни агресори, да спомагат за осъществяване на държавната политика. В някои страни паравоенните сили са включени във въоръжените сили на страната.

Въоръжените сили на отделните държави се различават по численост, принципи на формиране, организационна структура и функции, които изпълняват. Могат да се състоят от редовни и резервни формирования. Военното строителство се обуславя от мащабите и възможностите на страната, нейното географско положение, исторически, социални и културни традиции. Рещаващо влияние обаче оказва икономиката и политическата власт.

Изучаването на използването на въоръжените сили се нарича „военна наука“. Най-общо тя включва изкуството на военното дело на 3 нива: стратегия, оперативно изкуство и тактика.

Европа (магистрала)

Автомагистрала „Европа“ е автомагистрала в Западна България. Тя трябва да свързва София с гранично-пропускателния пункт на сръбската граница при Калотина, а от там с Ниш и Белград.

Жилищен комплекс

Жилищен комплекс (съкратено ж.к., на английски: residential area) е наименованието на построените след Втората световна война квартали в България. Като цяло те се състоят от многоетажни апартаментни сгради, изградени по различни строителни технологии.

Марица (магистрала)

„Марица“ е автомагистрала в Южна България. Тя свързва АМ „Тракия“ при ПВ Оризово с Република Турция при ГКПП Капитан Андреево. Дължината ѝ е около 117 km. Минава покрай Димитровград, Хасково, Харманли, Любимец и Свиленград. Автомагистрала „Марица“ е част от Паневропейски транспортен коридор 4 и Европейски път Е80. През автомагистралата преминава и пътният трафик за Гърция при пътен възел Ново село.

Министерство на регионалното развитие и благоустройството на България

Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) е държавна институция в България.

Републикански път III-1008

Републикански път IIІ-1008 е третокласен път, част от Републиканската пътна мрежа на България, на територията на област Благоевград, Община Струмяни. Дължината му е 35,9 km.

Пътят се отклонява надясно при 417,1 km на Републикански път I-1 в село Струмяни, веднага пресича река Струма, минава през село Микрево и се насочва на запад като започва изкачване по източните склонове на Малешевска планина. След като премине през село Раздол пътят достига до село Клепало, където свършва. От там до границата със Северна Македония на билото на Малешевска планина предстои изграждането му, а също и строителство на ГКПП Струмяни, който сега е в проект. От македонска страна ГКПП Берово е изграден.

Свети Влас

Свети Влас е град в Югоизточна България. Той се намира в Община Несебър, област Бургас. На 2 февруари 2006 г. с решение на правителството Свети Влас придобива статут на град.

Софийска гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев“

Софийската гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев“ (съкращавана като СГСАГ, известна по-рано като Строителен техникум „Христо Ботев“), е първото училище в страната, което е специализирано в подготовката на специалисти със средно образование в областта на строителството, архитектурата и геодезията.

Сградата се намира на бул. „Евлоги Георгиев“ № 36 в София, в непосредствена близост до Националния стадион „Васил Левски“ и едноименната метростанция.

Строително инженерство

Строителното инженерство е една от професионалните дисциплини на инженерството, която основна цел е в проектирането, изпълнението, надзора и поддържането на сгради и съоръжения, така че те да отговарят на изискването за нормално експлоатиране на съответната сграда или съоръжение. Основните принципи, които се използват в строителното инженерство включват познания в областта на строителните материали, висша математика, строителна механика, сградостроителство, сеизмично инженерство, земна механика (геомеханика), механика на флуидите и други специфични конструктивни дисциплини. В зависимост от специализацията строителното инженерство се разделя на няколко основни клона:

- Конструктивно инженерство;

- Строителство на пътища и ЖП линии;

- Водоснабдяване и Канализация;

- Хидротехническо инженерство.

Всеки клон се занимава с отделни видове съоръжения и сгради. Основен обект на конструктивното инженерство е проектирането, оразмеряването и конструирането на носещата конструкция на сградите и съоръженията.

От функционална гледна точка, сградите се делят на:

- Жилищни – еднофамилни къщи, жилищни блокове и кооперации, хотели, мотели;

- Обществени – административни, учебни, здравни, сгради за развлечение и спорт, сгради за търговска дейност;

- Промишлени сгради – заводи, фабрики, цехове и т.н. обслужващи промишления отрасъл.

- Аграрнии сгради – сгради на селското стопанство.

За всички видове сгради действат различни норми и правила за проектирането им от конструктивна гледна точка.

Съоръженията, които са обект на проектиране от конструктивното инженерство са:

- транспортни съоръжения: мостове, пътища, тунели;

- Инженерни съоръжения: Кули, Мачти, Комини, Водни Кули;

- Геотехнически съоръжения: Подпорни стени, Фундиране, Укрепване на свлачища.

Сградите и съоръженията от материално-конструктивна гледна точка се делят на:

- Стоманобетонни конструкции;

- Стоманени конструкции;

- Дървени и пластмасови конструкции;.

Струма (магистрала)

Автомагистрала „Струма“ е автомагистрала в България, която свързва София с ГКПП Кулата и по този начин при завършването ѝ се осигурява автомагистрална връзка от столицата до границата с Гърция. Магистралата се строи на мястото на част от съществуващия първокласен път I-1.

Трасето на бъдещата автомагистрала е с дължина 172 km. Строителството на участъка през Кресненското дефиле е проблематично, тъй като се планира магистралата да премине през една от най-важните територии за защита на биологичното разнообразие в България. След ГКПП Кулата магистралата продължава в Автомагистрала А25 на Гърция към Солун.

С решение на МС от 27 декември 2018 година автомагистрала „Люлин“ престава да съществува като самостоятелна магистрала и става част от АМ „Струма“.

Университет по архитектура, строителство и геодезия

Университетът по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) (до 1963 Инженерно-строителен институт (ИСИ), до 1977 Висш инженерно-строителен институт (ВИСИ), до 1992 Висш институт по архитектура и строителство (ВИАС)) в София е най-голямото висше техническо училище в областта на строителството в България.

Хасан Азис

Инж. Хасан Азис Исмаил е роден на 16 април 1969 в град Кърджали. Детството му преминава в село Мост, Кърджалийско. Дипломира се като магистър-инженер по промишлено и гражданско строителство в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София. Успоредно с това следва и „Маркетинг и мениджмънт“ в УНСС.

Кмет на Община Кърджали от 2003 г., общински лидер на ДПС в Кърджали.

Женен за Невин, имат дъщеря Есин.

Хемус (магистрала)

„Хемус“ е автомагистрала в България. Почти цялото трасе на магистралата е в територията на Северна България, с изключение на района около София, тъй като столицата е зад Балкана и това я прави част от Южна България. Предвидена е да свързва столицата София с град Варна и дублира първокласните пътища Е70 от Варна до Шумен, Е772 от Шумен до Ябланица и Е83 от Ябланица до София.

Чайка (квартал на Варна)

„Чайка“ е квартал в район Приморски на гр. Варна. Населението му е около 20 000 жители.

Разположен е северно от Морската градина и източно от центъра на града. Цените на старо строителство в района надвишават тези на новото строителство в по-западните квартали на града, благодарение на близостта си до морето и „Морската градина“. Характерен с богатата си зеленина, той е добре уреден и благоустроен, има директни връзки с центъра на града и с курортите. Граничи с главният път на Българското Черноморие. Автобусните линии на „Градски транспорт“-Варна, обслужващи квартала, са №9, 14, 17А, 31, 31А, 39, 86 – тролейбус, 118, 148, 209, 409.

Кварталът е построен като комплекс от затворен тип през 70-те и 80-те години на миналия век. „Чайка“ е бивша вилна зона, старото и име е „Рупи“, земята под нея е държавна, отчуждена от хората по времето на социализма, за строителство на едропанелни сгради, като всички собственици на земи там са били обезщетени. Въпреки това след 1990 г., след няколко спорни съдебни решения, там са реституирани 20-ина парцела. Поземлените имоти, в които се намират училищата, са общински. Чайка е единственият квартал на Варна, разположен предимно на държавна земя.

В „Чайка“ се намират 2 основни училища – „Георги Сава Раковски“, „Захари Стоянов“ както и средните V езикова гимназия, Математическата гимназия „Петър Берон“, Спортното училище.

В непосредствена близост до квартала се намират 2 стадиона – градският „Варна“, който сега не функционира и „Тича“ на ПФК „Черно море“. Изградени са детски градини и супермаркети. Плажовете край квартал „Чайка“ са сред най-посещаваните в града. На тях често се провеждат състезания по плажен волейбол.

Снимки от кв. „Чайка“

Бизнес
Промишлени
Жилищни
Образователни
Сградни
Селищни
Други

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.