Средно царство

Средното египетско царство (2040 – 1780 пр.н.е.) обхваща периода от 11 до 12 династия и се характеризира с децентрализация.

Достига могъщество при фараоните Аменемхет I и Сенсурсет I. Столицата е Тива. Фараоните са погребвани в гробници в Долината на мъртвите край Тива. Построен е грандиозният храм на бог Амон в Карнак. През този период е завзета и територията на Нубия.

Въвеждането на бронза увеличава продуктивността на земеделието и засилва армията. Египет търгува с Източното Средиземноморие и Близкия изток.

Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.
История на Древен Египет
Периоди
Средно царство
Династии
0 - I - II - III - IV - V - VI - VII - VIII - IX - X - XI - XII - XIII - XIV - XV - XVI - XVII - XVIII - XIX - XX - XXI - XXII - XXIII - XXIV - XXV - XXVI - XXVII - XXVIII - XXIX - XXX - XXXI - Птолемеи
Втори преходен период на Древен Египет

Вторият преходен период в историята на Древен Египет (1715 — ок. 1554 пр.н.е. обхваща времето на XV—XVII династии.

Това е времето след Средното царство на Египет и началото на Новото царство. Периодът е най-известен с появата на хиксосите в Египет.

Двадесет и първа династия на Древен Египет

21-та, 22, 23, 24 и 25-та династии са включени в групата Трети преходен период на Древен Египет и включват времето между 1090 – 712 пр.н.е.

Двадесет и четвърта династия на Древен Египет

24-та династия е включена заедно с 21-та, 22, 23 и 25-та династии в групата Трети преходен период на Древен Египет.

24-та династия управлява между 727 – 716 пр.н.е.

Двадесет и шеста династия на Древен Египет

26-та династия на Древен Египет управлява между 685 – 525 пр.н.е. Известен е и като Саиски период, тъй като столицата на фараоните от династията е била в град Саис. Последва персийско управление.

Двадесета династия на Древен Египет

20-та династия на Древен Египет управлява по времето на Новото царство 1186 – 1069 пр.н.е. Периода е характерен с постепенен цялостен упадък на Египетската държава, отслабване на централната власт и засилване на икономическата политическата роля на жреците. Съвпада с кризата съпътстваща прехода от късно-бронзовата към ранно-желязната епоха.

Дванадесета династия на Древен Египет

12-та династия на Древен Египет принадлежи към Средното царство на Египет. Династията има седалище в Тива.

Деветнадесета династия на Древен Египет

Деветнадесета династия на Древен Египет е един от периодите на Новото царство. Тя се помества в периода от около 1292 до 1186 пр.н.е.

Династията се основава от везира Рамзес I, който фараона Хоремхеб избира за свой наследник. Династията е най-известна с военните си завоевания в днешен Израел, Ливан и Сирия.

Новото царство достига зенита си при управлението на Сети I и Рамзес II, които водят непрестанни войни с либийците и хетите.

Династията упада заради вътрешни борби за власт между наследниците на Мернептах.

Древен Египет

Древен Египет е антична цивилизация в източната част на Северна Африка, по долното течение на река Нил на територията на днешната държава Египет.

Египетската цивилизация възниква около 3150 година пр.н.е. с политическото обединение на Горен и Долен Египет при първия фараон. Историята на Древен Египет се разделя на поредица от устойчиви царства, разделени от периоди на относителна нестабилност, наричани преходни периоди – Старото царство през ранната бронзова епоха, Средното царство през средната бронзова епоха и Новото царство през късната бронзова епоха. Египет достига апогея на своето могъщество при Новото царство, при управлението на XIX и XX династия, след което навлиза в период на бавен упадък. През последните столетия на Античността страната попада под властта на няколко последователни външни сили, а през 31 година пр.н.е. властта на фараоните е премахната и Египет става провинция на Римската република.Успехът на древноегипетската цивилизация се дължи в значителна степен на нейната способност да се приспособи към условията в долината на река Нил. Предвидимите наводнения и контролираното напояване на плодородната долина създават излишък от земеделска продукция, който подхранва общественото развитие и културата. С тези излишни ресурси администрацията финансира експлоатацията на подземните богатства на долината и окръжаващите я пустинни области, ранното развитие на самостоятелна писменост, организацията на обществени строителни и селскостопански проекти, търговията със съседните области и армията. Тези дейности се организират от бюрократична система от елитни писари, религиозни водачи и администратори под контрола на фараона, който осигурява сътрудничеството и единството на народа в контекста на сложна система от религиозни вярвания.Сред множеството постижения на древните египтяни са минни, геодезически и строителни техники, които позволяват изграждането на монументални пирамиди, храмове и обелиски, една от първите математически системи, практична и ефективна медицина, напоителни системи и селскостопански технологии, първите известни днес кораби, технологии за производство на фаянс и стъкло, нови литературни форми и най-старият известен мирен договор. Древен Египет оставя трайно наследство. Неговите изкуство и архитектура оказват влияние върху по-късните цивилизации, а древноегипетски антики са пренесени в отдалечени части на света. Монументалните останки от Древен Египет вдъхновяват въображението на пътешественици и писатели в продължение на векове. В по-ново време появилото се уважение към древността и разкопките стават основа на научното изследване на древноегипетската цивилизация и на по-висока оценка нейното културно наследство.

Единадесета династия на Древен Египет

XI династия e древноегипетска династия в периода от 2065 г. пр.н.е. до 1938 г. пр.н.е.

Династията започва линията си от предводителя на тиванците, въстанали срещу владетелите на Хераклеопол – Ментухотеп. Наследниците му успяват да задържат властта само три поколения. Последният владетел от тази династия предава властта при неясни обстоятелства. Предполага се, че причината за абдикацията му е преврат, извършен от висшия сановник Аменемес.

История на Древен Египет

Древен Египет е многовековна държава, разположена в Североизточна Африка по долното течение на река Нил. Историята на Древен Египет обхваща периода от ранните додинастични териториални образувания до завладяването от Римската империя в 30 г. пр.н.е.

Късен период на Древен Египет

Късният период на Древен Египет се отнася до последния разцвет на местни египетски владетели след третия междинен период от 26-та династия към персийските завоевания и завършва с превземането от Александър Велики. Той обхваща периода от 664 г. пр. Хр. до 332 г. пр. Хр.

Този период често се разглежда като последно издихание на някога една велика култура, през който мощта на Египет е отслабена.

Ново царство

Новото царство е периодът от 1580 до 1070 пр.н.е. от историята на Древен Египет, свидетел на най-голям напредък и разцвет, изразен най-вече в териториално разширение и огромно строителство. Столица е град Тива. Започнали завоевателни походи към съседните земи.

То включва 3 династии:

XVIII династия (от около 1552 до 1292 пр.н.е.);

XIX династия (от около 1292 до 1186 пр.н.е.);

XX династия (от около 1186 до 1069 пр.н.е.);

Пета династия на Древен Египет

Трета, Четвърта, Пета и Шеста династии от Древен Египет често се обединяват под общото название Старото царство на Древен Египет.

Петата фараонска династия се смята за част от Старото царство на Древен Египет. Манетон пише, че тези царе управляват от Елефантина, но археолозите са намерили свидетелства, ясно показващи, че техните дворци все още са били разположени в Инеб-хедж („Белите стени“).

Птолемеи

Птолемеите са династия с македонски произход, управлявала Египет от 305 г. пр. Хр. до 31 г. пр. Хр.

След смъртта на Александър Македонски през 323 г. пр. Хр. империята му е поделена между неговите най-влиятелни пълководци (диадохи). Една от най-силните сред държавите на диадохите е царството на Птолемеите с център в Египет. То води началото си от Птолемей I, син на македонския военачалник Лаг. През 305 г. пр. Хр. той се обявява за фараон, а владенията му включват освен Египет и Либия, Финикия и някои острови в Средиземно море.

Египтяните скоро приемат Птолемеите като наследници на фараоните в отново независимия Египет. Под управлението на наследниците на Птолемей Египет преживява времена на могъщество и културен разцвет, довели до утвърждаването му като водеща сила в Източното Средиземноморие.

Египет става независима елинистична държава. Владетелите разширяват египетската бюрократична система и ограничават властта на жреците. През 3 век пр.н.е. египетската столица Александрия се превръща в основно научно средище. Развиват се математиката, астрономията, медицината, изкуството. Птолемей I създава музейона, а Птолемей II – известната Александрийска библиотека към него. Продължава процесът на взаимно проникване между елинската и ориенталската култура. Държавен език е гръцкият. Постоянно нарастващата мощ на Рим започва да ограничава самостоятелността на египетските владетели, а в страната често избухват бунтове и безредици (напр. Птолемей IV Филопатор) в които важна роля играят враждебните настроения на египтяните към гърците и династичните борби.

Първа династия на Древен Египет

Първа династия на Древен Египет около 3100 – 2890 г. пр.н.е. (или около 2925 – 2775 г. пр.н.е.) управлява Древен Египет по време на Архаичния период

Седемнадесета династия на Древен Египет

17-та династия на Древен Египет управлява ро времето на Втория преходен период (ок. 1580 – 1550 пр.н.е.) заедно с 15- и 16 династии.

Трета династия на Древен Египет

Трета династия на Древен Египет е първата династия на Старото Царство. Останалите династии от този период са Четвърта, Пета и Шеста. Столицата по време на Старото царство е Мемфис.

Най-известният владетел от третата династия е Джосер.

Тридесета династия на Древен Египет

30-та династия на Древен Египет управлява между 380 – 343 пр.н.е.

Четвърта династия на Древен Египет

IV династия е династия фараони, управлявали Египет през 27 – 26 век пр.н.е. Това е първият период на разцвет на Древен Египет, известен със строителството на пирамидите край днешния град Гиза.

Първият фараон от тази династия е Снофру, за когото се знае, че е строител на три пирамиди. Той има петима синове, от които един става наследник на престола – Хеопс, строителят на Голямата пирамида в Гиза с височина 137,16 m. Хеопс от своя страна е наследен от строителя на втората по големина пирамида в платото – Хефрен. Третата е построена от петия фараон на IV династия Микерин, но тя е само некачествено копие на пирамидите на неговите предци. Последният фараон от IV династия, Шепсескаф, дори не успява да завърши гробницата си. При следващите династии практиката да се строят огромни пирамиди постепенно изчезва.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.