Средновековие

Средновековие, или Средни векове, е средният период от схематичното разделяне на европейската история на 3 периода: Античност, Средновековие и Ново време.

Тази схема е въведена от Кристоф Селариус още през 1688 година. Той счита, че Средновековието започва през 395 година – с разделянето на Римската империя на Източна и Западна, и завършва през 1453 година с падането на Константинопол. Характеризира се с феодалния обществен строй и огромното значение на християнската религия и църква за духовния, културен, обществен и политически живот в европейските държави.

Поставянето на точна дата както на началото, така и на края на Средновековието се оказва проблематично и трудно.[1] Обикновено от историците се приема за негово начало краят на Западната Римска империя (5 век или по-точно 476 година), а за негов край – възходът на националните монархии, европейските отвъдморски открития, разпространението на книгопечатането, възраждането на класическите форми (известно като Ренесанс) през 15 век в Италия и началото на 16 век в Северна Европа, както и протестантската Реформация, започнала през 1517 година. Някои историци приемат годината 1492 г. за края на Средновековието поради няколко причини – откритието на Америка от Христофор Колумб, падането на Византийската империя, изобретяването на печатната преса и края на Стогодишната война. Всички тези явления отбелязват началото на Новата европейска история.

Самото название Средновековие води началото си от 15 век, когато хуманистите се опитват да разграничат собствената си епоха и наричат времето между Античността и 15 век със следните имена: media tempestas (на латински: средно време; 1469 г.), media antiquitas (на латински: средна античност; 1494 г.), medium tempus (на латински: средно време; 1531 г.), saeculum medium (на латински: среден век; 1596 г.)[2]. Най-вероятно за пръв път Средните векове са наречени така от Леонардо Бруни в неговата „Historia Florentini populi“.[3]

От своя страна Средновековието се разделя от гледна точка на социокултурните и геополитически процеси в Европа на латинско и византийско средновековие – историческите процеси във Византия протичат различно от тези в западната част на тогавашна Европа.

От гледна точка на хронологичното развитие на феодалния строй и християнството Средновековието се дели на Ранно, Развито и Късно.

Ayasofya 2006-1
Църквата „Света София“, построена между 532 и 537 г. (Минаретата са от турския период.) Византийската империя съществува през цялото Средновековие

Периодизация

Човешка праистория и история
Homo, Homo erectus,
Homo sapiens
вижте също: Историческа периодизация, Футурология, Съвременна епоха
Бъдеще

Средновековието се дели условно на 3 основни периода[4]:

  • Ранно Средновековие (края на V – средата на XI век);
  • Развито Средновековие (средата на XI – края на XIII век);
  • Късно Средновековие (началото на XIV – края XV век).

Ранно Средновековие

Theodora mosaik ravenna
Императрица Теодора със свитата си, VI век. Мозайка в базилика Сан-Витале в Равена.

Ранното Средновековие е условен период от европейската история, започващ с разпадането на Римската империя.[5] То продължава около 5 века, приблизително от 500 до 1000 година. Основните събития и процеси, характерни за него са Великото преселение на народите, походите на викингите, възникването на кралствата на остготите в Италия и вестготите в Аквитания и на Пиренейския полуостров и образуването на държавата на франките, която в периода на своя разцвет заема голяма част от Европа. Възниква Ислямът и започва да разширява влиянието си. Северна Африка и Испания влизат в състава на арабския Халифат. На Британските острови съществуват множество малки кралства на англите, саксите и келтите, появяват се държави в Скандинавия, а също така в Централна и Източна Европа.

KellsFol292rIncipJohn
Келската книга, един от символите на ранното Средновековие

Великото преселение на народите

Великото преселение на народите е условно название на съвкупност от етнически миграционни процеси в Европа в периода IVVII век, основно от периферията на територията на Римската империя. Великото преселение залага противопоставянето между германските и романските народи. То е причина за разпадането на Западната Римска империя. Начало на преселението дава разпадането на Хунския племенен съюз, както и от застудяването на климата. В преселението активно участват славянски, тюркски, ирански и угро-фински племена. Вследствие преселението на народите са създадени и българските държави на Балканите и по поречието на река Волга.

Реконкиста

Реконкистата е период от средновековието, в който северните християнски кралства на Пиренейския полуостров Кастилия, Навара, Леон, Арагон и Португалия стартират масирана военна кампания и отвоюват обратно южните иберийски земи, завладени и поробени от Арабския халифат. Реконкистата започва в района Ковадонга, днешна Астурия, която единствена не е завоювана от маврите. Инициирана е от княз Пелайо през 722. Реконкистата преминава с временни успехи, възпрепятствани от това, че феодалните и религиозни разпри заставят християните да се борят едни срещу други, както и срещу своите васали. Има сериозни неуспехи, като например битката при Аларкос. Реконкистата завършва през 1492, когато Фердинанд II Арагонски и Изабела I Кастилска прогонват последния мавритански владетел от Иберийския полуостров. Те обединяват голяма част от Испания под своята власт като Навара е включена в състава на Испания през 1512.

Византийска империя

Така се нарича Източната Римска империя в западната историческа наука. Името „Византийска империя“ идва от името на древния град Византион (който римския император Константин I Велики в началото на IV век преименува на Константинопол) и се споменава за пръв път в трудовете на западноевропейските историци падането на империята под Османска власт. Самите византийци наричат себе си римляни – на гръцки „ромеи“, а своята държава – „римска“, „ромейска“ империя.

Франкска държава

Franks expansion
Разширяване на Франкската държава от 481 до 870.

Условно название на голяма германска държава в Западна и Централна Европа от V до IX век, която се образува на територията на бившата Западната Римска империя по едно и също време с други варварски кралства. Именно в държавата на франкските племена се развива и възниква ранния феодализъм.

Меровинги

Меровингите са първата династия франкски крале в историята на Франция. Кралете от тази династия управляват от края на V до средата на VIII век на територията на съвременните Франция и Белгия. Те произхождат от салическите франки.

Развито Средновековие

Развитото Средновековие е периодът от средновековната епоха, който вероятно най-силно влияе върху формирането на представите на съвременния човек за средните векове. Характеризира се с развитието на феодализма до класическата му форма, възхода на рицарските идеали и рицарското съсловие, Кръстоносните походи и появата на Инквизицията.

Периодът продължава приблизително от 1000 до 1300 г. Основна тенденция през този период е бързото увеличаване на числеността на населението на Европа, което довежда на свой ред до резки изменения в социалната, политическата и други сфери.

През Развитото Средновековие Европа започва значително да се развива. Скандинавия приема християнството. Каролингската империя се разпада на две отделни държави, на чиито територии по-късно се сформират съвременните Германия и Франция. Организират се християнските кръстоносни походи с цел отвоюване на Палестина от селджуките. Развиват се и забогатяват градовете, активно се развива културата. Появяват се нови стилове и направления в архитектурата и музиката.

В Източна Европа епохата е свързана с разцвета на Киевска Рус и появата на историческата сцена на Полша и Великото литовско княжество. Нашествието на монголите през 13 век нанася непоправим ущърб на развитието на Източна Европа. Много държави в този регион са разграбени и опустошени.

Феодализъм

В резултат на обединението на частично разрушената западноримска социално-икономическа структура и германската система на производствени отношения, възниква съвършено нов обществено-икономически ред, който е прието да се наричана феодален. Самото сливане на порядките на коренното население на Западната Римска империя с германските, отдавна е отбелязано от историците, които наричат това явление романо-германски синтез[6].

Dante Domenico di Michelino Duomo Florence
Данте, фреска на Доменико ди Микелино, 1465 г.

Кръстоносни походи

Една от определящите черти на епохата на Развитото (Същинското) Средновековие са кръстоносните походи, организирани от християните с цел отвоюването на Палестина от селджуките. Кръстоносните походи оказват голямо влияние върху всички слоеве на средновековото общество – от възглавяващите походите крале и императори до обикновените селяни, чиито господари прекарват проводили дълги години в сраженията на изток. Разцветът на идеите на походите е през 12 век, когато след Първия кръстоносен поход на отвоюваните територии е образувана християнска държава – Йерусалимското кралство. През 13 век и по-късно, християните предприемат няколко похода против други християни, както и против някои езичници, изповядващи други, немюсюлмански религии.

Църква и философия

Схизмата от 1054 г. довежда до образуването на двете основни течения в християнството – римокатолическата църква в Западна Европа и православието в Източна. Разколът произтича в резултат на конфликта между римския легат, кардинал Хумберт, и Константинополския патриарх, Михаил Кируларий, по време на който двете страни си разменят анатеми.

Laurentius de Voltolina 001
Образът на училището през 14 век.

Систематичната средновековна философия е концентрирана около университетите и сама по себе си представлява синтез от християнското католическо богословие и логиката на Аристотел.

Търговия

През 12 век в Северна Европа е основан Ханзейския союз, начело с град Любек. В състава на съюза влизат много северни градове на Свещената Римска империя – Амстердам, Кьолн, Бремен, Хановер и Берлин, и други региони – например Брюге и Гданск. Съюзът осъществява посредническа търговия между Западна, Северна и Източна Европа, влиза в търговски отношения с много други градове, например Берген и Новгород.

В края на 13 век венецианският пътешественик Марко Поло, един от първите в Европа, се отправя по Пътя на коприната към Китай, а при завръщането си щателно описва видяното по време на пътешествието, откривайки за западния човек света на Азия и Изтока. След него на Изток се отправя голям брой мисионери – Гийом дьо Рубрук, Джовани Плано Карпини, Андре дьо Лонжумо, Одорик Порденоне, Джовани де Мариньоли, Джовани ди Монте Корвино, и пътешественици като Николо Конти.

Развитие на науката и технологиите

Tom Quad, Christ Church 2004-01-21
Оксфордският, Кембриджкият и много други университети са основани по това време.

През 12 – 13 век, в Европа започва подем на технологиите и се увеличава броят на нововъведенията в средствата за производство, което способства икономическия ръст на региона. За по-малко от столетие са направени повече изобретения, отколкото за предните хиляда години.

Изобретени и открити са например пушката, очилата, артезианските кладенци, както и са внедрени открития от други култури: барутът, коприната, компаса и астролабията, които идват от Изток. Постигнат е голям напредък в корабостроенето, въведени са часовниците. В същото време огромно количество гръцки и арабски трудове по медицина и други науки са преведени и разпространени по цяла Европа.

Късно Средновековие

Има спорове сред историците докога точно продължава Късното Средновековие. Повечето определят продължителността му в периода XIV – XV век. В западноевропейската наука краят на Средновековието обичайно се свързва с началото на църковната реформация или епохата на Великите географски открития. Късното Средновековие е наричано още и епохата на Възраждане.

През този период се наблюдават: въздигането на Русия и справянето ѝ с татарската заплаха от изток, турското нападение в Югоизточна Европа, изгонването на арабите от Испания, протичането на Стогодишната война, Великите географски открития.

Около 1300 г., периодът на развитие и разцвет на Европа завършва с цяла серия бедствия, като Големият глад от 1315 – 1317 г., който настава поради необикновено студените и дъждовни лета, погубили реколтите. След глада и болестите започва Черната смърт, епидемия от чума, която унищожава повече от половината европейско население. Разрушаването на социалния строй довежда до масови вълнения – именно през този период избухват известните селски войни в Англия и Франция, като Жакерията. Депопулацията на европейското население е довършена от опустошенията, настъпили с монголо-татарските нашествия и Стогодишната война.

Europe in 1328

Европа през 1328 г.

Europe in 1430

Европа през 1430 г.

Europe in 1470

Европа през 1470 г.

Стогодишна война

Battle of crecy froissart
Битка при Креси

Серията от военни конфликти между Англия и нейните съюзници от една страна и Франция и нейните съюзници от друга, продължава от 1337 до 1453 г. Повод за тези конфликти са претенциите към френския престол на английската кралска династия на Плантагенетите, стремяща се да си възвърне териториите на континента, по-рано принадлежали на английския крал. Плантагенетите са свързани с родство с френската династия на Капетингите. Франция, на свой ред, се стреми да изгони англичаните от Гиена, която им е предадена с Парижкия договор от 1259 г. Въпреки първоначалните успехи, Англия така и не успява да постигне целите си във войната, а в резултат от военните действия на континента, в нейно владение остава само пристанището Кале, което удържа до 1558 г.

Завоевания на Османската империя

OttomanEmpireIn1683
Османската империя (1683 г.)

В продължение на 3 века, от 14 до 17 век, Османската империя завоюва нови и нови територии. През 1453 г. турците превземат Константинопол, и по-този начин слагат край на Византийската империя. През 1459 г. е завоювана цяла Сърбия (освен Белград, превзето през 1521 г.) и превърната в османски пашалък. През 1460 г. е завоювано Атинското херцогство, а след него – почти цяла Гърция, с изключение на някои крайбрежни градове, останали под властта на Венеция. През 1462 г. са завзети остров Лесбос и Влахия, през 1463 – Босна. През 1483 г., Турция покорява Херцеговина. Балканският полуостров изцяло се оказва в ръцете на султана. През 1517 г. турците превземат Кайро. В края на 15 век е овладян Крим, като по този начин Черно море и търговските пътища през него се оказват изцяло в турски ръце, както и Влахия и Молдавия. Под турска власт се оказват Закавказието, Предна Азия и Северна Африка. Алжир е зает от турски пирати, образували васална държава. През 1534 г. е завоюван Багдад. В края на 16 век завоеванията прекъсват – армията започва да се разпада и това дава началото на упадъка на Османската империя.

Реформация

Реформацията е ключово събитие в историята на средновековна Европа – това е масовото религиозно и обществено-политическо движение в Западна и Централна Европа през 16 век, имащо за цел реформирането на църквата в съответствие с първоначалните ѝ канони. Освен религиозни, Реформацията включва в себе си в политически, икономически и културни аспекти.

Средновековно изкуство

Романски стил

През 10 – 12 век, в европейското изкуство се развива стил, известен като романски, най-силно изразен в архитектурата. Романският стил е един от най-важните етапи от развитието на средновековното европейско изкуство. Самият термин е въведен в началото на 19 век.

Населените места се формират на естествено защитени от нападение места, най-често възвишения, заобиколени от естествени или изкуствени водни препятствия. Най-често на тези възвишения се изграждат замъците на владетелите, оградени от крепостни стени, а в подножието на крепостните стени се разполагат жилищата в селището. Архитектурата в началото на този период се отличава със затвореност на външния вид на сградите – малки на брой и размер прозорци по фасадите поради масивната конструктивна система. Крепостните стени завършват по ъглите с кули с пирамидална или конична форма. Развива се и радиално-кръговата улична мрежа.

Готика

Cathedrale de Coutances bordercropped
Готическият катедрален събор в Кутанс, Франция

След 11 век започва да се наблюдава коренна промяна във външния вид на замъците, жилищните сгради и църковната архитектура. Тази промяна е обусловена от замяната на масивната със скелетната конструкционна система. Периодът се нарича готически – период в развитието на средновековото изкуство, обхващащ почти всички области на материалната култура и развил се на териториите на Западна, Централна и отчасти Източна Европа от 12 до 15 век. Готиката заменя романския стил, измествайки го постепенно. Макар, че терминът готически стил преди всичко се използва за архитектурата, готиката се използва и при скулптури, живопис, книжни миниатюри, костюми, орнаменти и др.

Характерни детайли на този архитектурен стил са островърхите арки, розетните прозорци над западния вход, стъклописите по прозорците. Пример за една от най-красивите катедрали от готическия период е Кьолнската катедрала.

Ренесанс

Da Vinci Vitruve Luc Viatour
„Витрувианският човек“ Леонардо да Винчи

Ренесансът е епохата в историята на културата на Европа, с примерни хронологически рамки от 13 до 16 век.

Отличителна черта на тази епоха е светския характер на културата и нейният антропоцентризъм (т.е. интересът, на първо място, към човека и неговите дейности). Появява се интерес към античната култура, и изглеждащ като нейно „възраждане“ – така се появява и самият термин.

Азия, Африка, Америка и Океания през Средновековието

Азиатските държави Индия и Китай започват активно да се развиват през този период, благодарение на търговията. Използва се Пътят на коприната, достигащ страните на Южна Европа и преминаващ през Централна и Средна Азия. Пътят на коприната изиграва голяма роля в развитието на икономическите и културните връзки между народите на Предна и Средна Азия и Китай – например, става проводник на различни иновации, в това число на изкуството (танци, музика, изобразително изкуство, архитектура), религията (християнство, будизъм, ислям, манихейство), технологиите (самото производство на коприна, барута, хартията и много други).

Азия. Нахлуване на монголите в Индия и Китай

През 1206 г. монголски владетел става Чингис хан, който създава отлично организирана армия. През 1211 г. монголите започват нападения над Китай и през 1215 г. превземат Пекин. Завоюването на страната продължава до 1279 г. Но в края на 13 век, монголската държава се разпада на улуси, начело с Чингизиди.

В средата на 14 век в Китай започва въстанието на червените забрадки. В неговата основа стоят селяните, поддържани от жителите на много градове. Въстаниците заемат столицата и започват да изтласкват завоевателите към границите. През 1386 г. последният монголски император се оттегля на север. В Китай се установява династията Мин и в страната започва икономически и културен подем.

През 1389 г. в Индия нахлуват войските на Тимур. Разграбвайки страната, монголите завземат Делхи. 100 000 пленници са убити. Тимур изпраща към Самарканд несметни богатства, а Индия навлиза за дълги години в упадък.

През 1526 г. в Индия пристига с голяма армия Бабур. Войските му от узбеки и афгани са добре въоръжени. Бабур разгромява последния султан на Делхи, овладява града и образува империята на Великите моголи.

Приемниците на Бабур завладяват цял Индустан. Под тяхна власт, междуособиците на субконтинента са прекратени за продължителен период.

Африка

Народите на Африка се развиват по различен начин през този период. В централната част на континента живеят пигмеи и бушмени, занимаващи се с лов и събирачество. Жителите на Сахара отглеждат стада, а в оазисите се обработва земя, засява се просо, ориз, памук, отглеждат се кокосови палми и захарна тръстика.

В междуречието на Нигер и в Судан възникват големи градове – Тимбукту, Гао, Джене. Населението се занимава със земеделие и добив на злато. През Судан преминават търговските пътища от Средиземно море към Гвинейския залив.

Америка. Доколумбови цивилизации

Доколумбови цивилизации са цивилизациите, съществуващи на континентите Северна и Южна Америка по време на европейското Средновековие и изчезнали след появата и заселването на европейските колонисти в края на 15 век.

  • Маи – маите използват дванадесетична бройна система, първи откриват цифрата 0. Градовете на маите са създадени от огромни камъни. В центъра на един такъв град се издигат пирамиди-храмове наподобяващи египетските. Улиците са перпендикулярни една на друга и от каменни плочи.
Aztec Sun Stone Replica cropped
Камъкът на Слънцето
  • Ацтеки – числеността на армията им достига 150 хиляди души. Човек от простолюдието може да стане знатен чрез подвизите си. Ацтеките се славят с ювелирните си занаяти. В градовете има училища, в които учениците се обучават на смятане, четене, писане, история, ораторско изкуство. Огромно внимание се отделя на развитието на поезията.
Sacsahuaman wall2
Крепостта Саксауаман.
  • Инки – в Андите, в западната част на Южна Америка се развива държавата на инките, оглавявана от Великия инка. Според представите им, той е син на Слънцето, с народите разговаря чрез велможи, и не облича два пъти една и съща дреха. Властта се предава на синовете по избор. От покорените народи се избира местната аристокрация.

Цялата държава е силно военизирана. Армията се дели на десетици, стотици и т.н. И най-малкото нарушение на дисциплината се наказва със смърт. Цялата земя е поделена на 3 части – на инките, на жреците и общинска. Всички жители участват в държавните строежи.

Всички жители са длъжни да встъпят в брак. Никой не трябва да има повече собственост, отколкото му е предписано. Контрольори следят населението да не страда от глад. В цялата страна има два главни пътя, създадена е развита пощенска система.

Средновековна Океания

Този регион е неизвестен за европейците, които тогава не подозират за съществуването на островите на Океания, макар приблизително към 1200 г. да завършва процеса по колонизацията им от местните туземци (заселването на Нова Зеландия протича през 11 – 14 век, заселването на Самоа и Тонга, както предполагат някои учени, е през 5 век, по други данни —доста по-рано). Основно преобладава първобитнообщинен строй, но има и наченки на разпадането му (в Микронезия, където класически паметник на тази епоха е комплекса Нан-Мадол) и формиране на първоначална държавност, т.е. началото на формиране на раннокласово общество. На някои острови има местни владетели – вождове.

Източници

  1. Юрий Семёнов. Эпоха Средних веков (VI—XV вв.). // Скепсис. (на руски)
  2. Гене Б. История и историческая культура средневекового Запада. М., 2002. С. 11.
  3. BruniHistory of the Florentine people p. xvii
  4. История средних веков. М., 2003. С. 26 – 27.
  5. Раннее Средневековье. Лопатин В. В. Прописная или строчная? Орфографический словарь / В. В. Лопатин, И. В. Нечаева, Л. К. Чельцова. – М.: Эксмо, 2009. – 512 с., стр. 368
  6. 4. Эпоха Средних веков (VI—XV вв.) // Юрий Семьонов

Външни препратки

Lexikon des Mittelalters

Lexikon des Mittelalters (в превод на български език: Лексикон на средновековието, съкращения: LMA, LexMA) е енциклопедия на немски език съдържаща около 36 хиляди статии посветени на европейското средновековие и свързани с него теми. Обхванатият период се простира от късната античност до края на 15 век. Лексиконът е продукт на около 1000 редактори от 14 страни и 3000 автори. От България участват Иван Дуйчев, Васил Гюзелев, Иван Божилов и други.

Лексиконът обхваща 9 тома плюс показалец. Редакционната работа е завършена през 1977 г. (том 1) до 1999 г. (том 9). Първото издание е на Artemis-Winkler (том 1-6) и LexMA (Мюнхен, том 7-9). Съществуват още книжни издания на Metzler и dtv, както и издание на диск. Онлайн-достъп до лексикона предлага фирмата Brepols.

Битоля

Битоля (на местния говор: Битола, на македонска литературна норма: Битола; на сръбски: Битољ или Bitolj; на гръцки: Μοναστήρι; на турски: Manastır; на албански: Manastiri; на арумънски: Bitule, Bituli) е град в югозападната част на Северна Македония, център е на община Битоля. Градът е втори по големина в страната с население от 74 550 (2002).

Велики Преслав

Велѝки Пресла̀в (само Преслав до 1993 година) е град в област Шумен, Североизточна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Велики Преслав. Населението на града към края на 2009 година наброява 8951 жители, което го прави третото по големина населено място в областта.

Столица на страната от времето на Първото българско царство, в новата история Велики Преслав е със статут на град от 1883 година. До Освобождението през 1878 година градът е наричан и с турското название Ески Стамболук (стар Истанбул). Селището носи името Преслав до 1993 година, когато е издаден указ за преименуването му на Велики Преслав.

Германи

Германите са група исторически народи и племена от индоевропейски произход, населявали Западна, Северна и Североизточна Европа от античността до късното средновековие. Германите говорели сродни диалекти на един и същ старогермански език, имали сходна митология (виж Нордическа митология) и легенди. При липсата на мащабно държавно обединение и както било характерно за народите в родово-общинна фаза на обществено развитие, германите живеели свободно, по племена и родове, предвождани от свои племенни старейшини или крале.

Глазгоу

Глазгоу (на английски: Glasgow, на галски език Glaschu на разговорен шотландски Glesca или Glasgae, произнася се [ˈglɑːzgəʊ], [ˈglæzgəʊ], за първи път в българска енциклопедия е записан като Глазгов в „Енциклопедия на братя Данчови“ от 1936 г. като германска транскрипция) е най-големият град в Шотландия и третият по численост на населението във Великобритания (след Лондон и Бирмингам). Център е на административната област Глазгоу. Разположен е в западната част на централна Шотландия, на брега на река Клайд на 32 km от нейното устие.

Основан в средата на VI век, през Средновековието Глазгоу е считан за един от важните религиозни и образователни центрове на Шотландия. Индустриалната революция през XVIII век го превръща в един от най-големите промишлени центрове на Великобритания (особено в областта на корабостроенето), а през следващото столетие разцветът на икономиката на града приема такива мащаби, че Глазгоу в тези времена е считан за втория град на Британската империя (след Лондон). В края на XX век, след преживeни години на криза от 1920 до 1970, вследствие на които населението намалява, а жизненият стандарт пада, властите в Глазгоу осъществяват ред програми, които допринасят за културното и икономическо възраждане на града.

Господство

Господство (на френски: Seigneurie; на немски: Herrschaft, Herrlichkeit) е през Средновековието територия, по времето на Феод или поземлен имот на един господин, който има в него пълните права на управление.

В „allzeit neuesten Matrikel“ от 1521 г. са водени следните Имперски господства:

Хайдек, Стауфен, Хохкьонигсбург, Вадуц, Вайнсберг, Шварценберг, Епщайн, Долен-Изенбург, Полхайм, Райнек, Винебург, Аренберг, Финстинген, Оберщайн-Фалкенщайн, Даун-Оберщайн, Хоорн, Волкенщайн, Гера, Липе, Лозенщайн, Щайнфурт, Анхолт, Шпигелберг, Райхенщайн, Иселщайн, Шьонбург, Дегенберг, Зомерау, Райфершайд, Берген и Вален, Хевен, Вилденфелс, Крихинген, Рогендорф (Австрия), Кьонигсег цу Аулендорф, Кьонигсегерберг и Мьорсберг.

Личното обръщение към княза на Монако днес е още Monseigneur (мой Господарю).

Граф

Граф (от нем. graf), или конт – прието по времето на Карл Велики от византийското комит (от лат. comes през фр. comte), е висша благородническа титла на поземлен феодал през Средновековието, която в различните периоди е имала различна стойност. Възниква като служебно наименование на назначените от Карл Велики военно-административни управители и отначало няма смисъла на наследствена аристократична титла. Жената на графа се нарича графиня или контеса. В ранното Средновековие тя се дава от суверена – император или крал на член на неговия двор, който управлява дадена територия (графство) от негово име. Впоследствие титлата и владението стават наследствени, а графовете управляват от свое име.

В хералдическата история на Славянска Източна Европа през ранното средновековие се среща титлата жупан, съответстваща по степен на графската на Запад.

В йерархията на титлите граф е по-ниска от маркиз и по-висока от виконт. Английският вариант на титлата е ърл (earl), макар че на английски език за графовете от континентална Европа се използва думата count.

Във Великото литовско княжество титлата е нямала номинална стойност, и е била само въпрос на престиж . В Русия титлата е въведена от Петър I също като почетна и е съществувала до 1917 г.От основната титла се оформят различни производни форми:

ландграф – управител на подвластна страна (land) в Свещената Римска империя;

маркграф – управител на гранична област (от нем. mark – граница);

пфалцграф (граф-палатин) – управител на централната столична област (от нем. Pfalz – дворец);

виконт – вице-конт (вместо граф), впоследствие става самостоятелна титла.

Графство

Графството е феодално владение, притежателят на което носи титлата граф. Графовете са в преки васални отношения с херцог, принц, крал или император. Произлиза от Комитат - административна териториална единица, управявана от Комит, титла изведена от comes, носена от висши сановници и от командири на областни военни контингенти в късната Римска империя и България, която Карл Велики възприема от Византия за своя двор, където тя започва да се проинася и като Конт – Граф. Респективно Комитатът става County – Графство.

Графството е и съвременна териториална административна единица като например графствата в Англия.

Евбея

Евбея или Негропонт (на гръцки: Εύβοια, новогръцко произношение: Евия, на италиански: Negroponte, Негропонте) е най-големият от гръцките острови в Егейско море.

В административно отношение островът заедно с по-малкия остров Скирос е самостоятелен ном. Главен град на острова е Халкида.

Империя

Империя (на латински: imperium – „власт“) е монархия, управлявана от император, или група държави намиращи се под обща върховна власт.

История на Норвегия

Тази статия проследява историята на Норвегия от праисторическата епоха (11 хил. г. пр.н.е.) до днес.

Кавалерия

Кавалерията (на италиански: cavaleria), наричана още конница, е род войски, състоящ се от яздещи войници.

Кавалеристите се бият и придвижват на своите ездитни животни, най-често коне или камили.

Това е един от основните родове войски, разпространен от древността до Втората световна война поради подвижността и способността им за внезапни и самостоятелни действия.

Ландграф

Ландграф (на немски: Landgraf; на латински: comes provincialis, comes patriae, comes terrae, comes magnus, comes provinciae, comes principalis, lantgravius) е княжеска титла и стои така над нормалното графско съсловие. През Свещената Римска империя най-късно от късното Средновековие ланд-, марк- и някои пфалцграфове принадлежат към имперското княжеско съсловие и така фактически са поставени като равни на херцозите.

Милано

Милано (на италиански: Milano) е главният град на Северна Италия и вторият по големина в страната, разположен в близост до река По в равнините на Ломбардия, най-населеният и развит италиански регион и един от най-развитите в Европа. Самият град има население от 1,3 милиона души, но заедно с обграждащите го предградия той се равнява на около 4 милиона – най-гъсто населената област в Италия. Милано е столицата на областта и се определя като икономическото сърце на Италия. Тук е седалището на италианската борса и тук се провежда ежегоден панаир, най-големият в Италия и един от най-големите в Европа. Миланската политехника е най-големият технически университет в Италия и водеща школа по архитектура, инженерни науки и индустриален дизайн.

Оснабрюк

Оснабрюк (на немски: Osnabrück) е град в Долна Саксония, Германия. Разположен е на 43 km от Билефелд и на 44 km от Мюнстер.

Площта на Оснабрюк е 119,8 km2, населението към 31 декември 2010 г. – 164 119 жители, а гъстотата на населението – 1370 д/км². По население Оснабрюк е на трето място в Долна Саксония.

Пфалцграф

Пфалцграфовете или граф-палатин (на латински: Comes palatinus, palatinus: „граф в двореца“; на немски: Pfalzgraf) са първо служители и заместници на краля или императора.

Оглавяват кралския съд и са висши чиновници, връзка между желаещите помощ и краля.

По време на Свещената римска империя, пфалцграфовете принадлежат от късното Средновековие към княжеското съсловие и са равни фактически на херцозите. Титлата просъществува до 1806 година.

Ранно Средновековие

Ранното Средновековие е период от човешката история и етап от средновековната епоха, който е преход между Късната Античност и Развитото Средновековие. Спори се кога е началото му, но повечето историци приемат за това 476 година, когато Западната Римска империя пада под ударите на варварските германски племена. Краят му се отнася около 1000 година. За този период в Европа са характерни: Великото преселение на народите, падането на Западната Римска империя, раждането на нови варварски държави на мястото на рухналата империя, разширяването на Византийската империя на запад, създаването на славянски държави в Европа, разпространението на християнството сред варварските държави, арабските завоевания.

Характерна промяна за този период е отмирането на робовладелския общественоикономически строй и зараждането на феодалният строй. Проявяват се първите различия между Римската и Източните църкви, като Римската и Цариградската църква водят упорита борба за надмощие (както религиозно, така и политическо) сред езическите държави. Това време се помни и с появата на различни ереси, предимно на изток.

Саксония

Свободна държава Саксония (на немски: Freistaat Sachsen; лужишки: Swobodny Stata Sakska) е една от шестнадесетте федерални провинции на Германия. Намира се в източната част на страната и граничи с провинциите Бранденбург, Тюрингия, Бавария и Саксония-Анхалт. Също така с държавите Чехия и Полша.

Столица на Саксония е град Дрезден. Други по-големи градове са Лайпциг и Кемниц. Федералната провинция е образувана отново след Обединението на Германия през 1990 и заема приблизително земите на бившето Кралство Саксония (до 1918 година).

По време на ранното Средновековие терминът Саксония се е отнасял за региона, който е заемал земите на днешните германски провинции Долна Саксония и Северен Рейн-Вестфалия. Саксонците мигрират там от земите на днешната провинция Шлезвиг-Холщайн между 250 и 500 година.

Саксония не може директно да се свързва с всички значения на етнонима саксонци. Саксонец не се отнася само за жител на Саксония, има и англо-саксонци и трансилвански саксонци.

Ханза

Ханза, Ханзейски съюз или Ханзейска лига (на немски: Hanse, от старовисоконемски: Hansa, буквално „група“, „съюз“), също: Любекска ханза, Немска ханза (на латински: Hansa Teutonica или Liga Hanseatica) е съюз на търговски гилдии от Северна Европа в периода между 12-ти и 17 век.

Съюзът изгражда и поддържа търговски монопол в Балтийско море, част от Северно море и голяма част от Северна Европа. Градовете на Ханзата имат свои собствени закони и взаимно си осигуряват помощ и защита. Столица на Ханзата е град Любек, намиращ се в Северна Германия.

Ханзата обединява всички градове за защита на търговските интереси на членуващите свободни градове. Тя съществува и до днес, с някои прекъсвания. И до днес за някои градове като нарицателно остава името им ханзейски град – такива са Хамбург, Любек, Бремен и Росток.

Средновековие
Периоди
Теми

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.