Средиземноморие

Средиземноморието е географска област, обхващаща териториите около Средиземно море.

Те са разположени в Южна Европа, Северна Африка и Югозападна Азия и се свързват със средиземноморския климат и средиземноморската растителност. Освен с географски сходства, Средиземноморието е свързано и с обща история.

OliveTreeBordercommons
Средиземноморският регион - с червено е означена границата на виреене на маслината
Гейзерик

Гейзерик или Гензерих (Geiseric, Gaiseric, Genseric; 389 – 25 януари 477) е крал на вандалите и аланите от 428 до 477 г. По време на продължителното му управление, Вандалското кралство се превръща в един от основните фактори в Средиземноморието, но след смъртта му бързо запада.

Голям нощник

Големият нощник (Myotis myotis) е вид дребни бозайници от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae). Разпространен е в Централна, Източна и Южна Европа и Източното Средиземноморие до Палестина. В България се среща в карстовите райони в цялата страна, до 1200 m надморска височина, като е един от най-разпространените пещерни видове.С маса от 26 до 45 g големият нощник е сред най-големите прилепи, срещащи се в Европа. Дължината на тялото с главата му е 65-80 mm, а размахът на крилете - 350-430 mm. Цветът му е сиво-кафяв по гърба до сиво-белезникав по корема. Ушите са кафяви, дълги и наведени напред, с дълъг и заострен трагус. Крилата са широки, а опашката е дълга колкото тялото, с връх излизащ извън междубедрената мембрана. Външно големият нощник силно наподобява сродния вид остроух нощник (Myotis blythii), от който се отличава главно по по-големия размер на черепа.Големият нощник извършва сезонни миграции между летни и зимни местообиталища. Установената най-дълга подобна миграция в България е от 40 km. В Централна Европа обитава главно хралупи и подпокривни пространства, а в Южна Европа - пещери и изкуствени подземни галерии. Образува големи колонии, често смесени с други видове прилепи. Копулацията протича през есента, като женските раждат по едно малко в края на юни или началото на юли. Продължителността на живота надхвърля 17 години.При полет големият нощник се ориентира чрез ехолокация, като излъчва честотномодулирани сигнали с честота 26-35 kHz. Ловува главно в редки широколистни гори и околностите им, като обикновено ловната територия на един прилеп е около 0,5 km². Храни се предимно с дребни нелетящи насекоми, най-често бръмбари, с предпочитана дължина на тялото 12-35 mm.

Желязна епоха

Желязната епоха е исторически период, характеризиращ се с широкото използване на желязо за изработването на инструменти и оръжия. Нейните начални и крайни дати, както и археологическите характеристики, се различават в зависимост от географския регион.Широкото разпространение на желязото и стоманата е съпътствано с промени в обществото, земеделските технологии, религиозните вярвания и художествените стилове. Това е последната трета епоха, след каменната и бронзовата, в периодизацията на праисторията на Кристиан Юргенсен Томсен. Последователността на тези епохи не е универсална – в някои области, като Океания, вътрешността на Африка и части от Америка, желязната епоха настъпва непосредствено след каменната без междинна бронзова епоха. Желязната епоха обхваща не само края на праисторията, но и ранния исторически период, в който се появяват първите писмени източници, като авестийските гати, Ведите, най-старите части на Библията.

Началото на желязната епоха в Европа и съседните региони се характеризира със специфични инструменти, оръжия, украшения и керамика, като и с декоративни системи, които са напълно различни от тези в предходната бронзова епоха. Технологията на обработка на метала се пренасочва от характерното за бронза отливане към коване, а при декоративните елементи повтарящите се мотиви с правоъгълни форми са изместени от криволинейни орнаменти.

Източно Средиземноморие

Източното средиземноморие е историко-географски регион обхващащ земи (крайбрежни и островни) или държави разположени географски в източната част на Средиземно море. Регионът се отличава с редица културни сходства и включва Кипър, Сирия, Ливан, Палестина, Израел и Йордания. Изцяло сухоземната част от региона е известна също и като Левант.

Исоп

Исоп (Hyssopus) е род от около 10 – 12 вида тревисти растения или полухрасти от семейство Устноцветни (Lamiaceae), живеещи от източното Средиземноморие до централна Азия. Те са ароматни, с изправени разклонени стъбла дълги до 60 см и покрити с фини власинки по върховете. Листата са тесни, продълговати, дълги 2 – 5 cm. Малките сини цветове цъфтят в горната част на разклоненията през лятото. Понякога се нарича „изоп“ или „хисоп“

Най-известният вид е Лечебният исоп (Hyssopus officinalis), отглеждан широко извън родните си области в Средиземноморието. Той е и билка с антисептично и тонизиращо действие, прилага се също при заболявания на дихателната система и за детоксикация.

В Южна Европа обаче често го прибавят и към домашните ликьори и други плодови напитки. Прочутият „Шартрьоз“ например дължи вкуса си на исопа.

Йерусалимско кралство

Йерусалимското кралство е християнска държава, която се създава след завладяването на Йерусалим през 1099 г. от участниците в Първия кръстоносен поход. Завоеванията на кръстоносците в Източното Средиземноморие оформят територията ѝ, която се състои от едно кралство и четири васални държави – графство Триполи, графство Едеса, княжество Антиохия и сеньория Сидон. Първи владетел на кралството е Годфроа дьо Буйон. Развитието му преминава през два етапа: Първо кралство (в Йерусалим, 1099-1187) и Второ кралство (в Акра, 1192 - 1291). Окончателно кралството е разрушено през 1291 г.

Константинопол

Константинопол (на средногръцки: Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; на гръцки: Κωνσταντινούπολη; на латински: Constantinopolis; на османски турски: قسطنطينيه, Kostantîniyye; на турски: Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330-1204 и 1261-1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922). Официално е преименуван на неговото съвременно турско име Истанбул през 1930 г.

Градът носи името на римския император Константин Велики, избрал го за място на новата си столица. В строителството му участват над 1 милион роби и колонати. Построена е огромна система от ровове и стени, правещи града практически непревземаем до развитието на артилерията. В продължение на векове той е най-многолюдният град в Европа и средище на средновековната наука и култура. През 12 век има население от един милион и двеста хиляди души.

Левант

Левант или Леванта (на френски: levant; на италиански: levante; на испански: levante) е приблизителен исторически географски термин, отнасящ се до голяма територия в източното Средиземноморие. В най-широкия си исторически смисъл Левант включва цялото източно Средиземноморие с островите му , т.е. включва всички страни по бреговете на източното Средиземноморие и се простира от Гърция до Киренайка.

Маври

Маврите са средновековни мюсюлмански обитатели на западното Средиземноморие и Западна Сахара, а именно:

жителите на Мавретания – историческа област и берберска държава в Северозападна Африка;

Ал-Магреб – крайбрежните земи на днешно Мароко, Алжир и Тунис;

Ал-Андалус – последователно Кордовски емират, Кордовски халифат и Емирство Гранада – днес в Испания и части от Португалия,

земите в западната част на пустинята Сахара – Западна Сахара, Южно Мароко и Алжир, Мавритания и Мали, части от Нигер и по-отдалечени райони;

автономните испански градове Гибралтар, Сеута и Мелиля.През Средновековието думата „мавър“ е използвана от европейците за обозначаване на мюсюлманин от тези райони, както и по-общо за арабин, бербер или североафриканец.

Малта

Република Малта е островна държава, разположена върху архипелаг в центъра на Средиземно море, южно от Италия, източно от Тунис и северно от Либия. Първи финикийците откриват стратегическото значение на архипелага при своята колонизация на западното Средиземноморие. След тях идват Рим, Византия, Арабският халифат, Арагон, норманите, Малтийският орден, Франция и Великобритания, като всички са търсели добри пристанища за контрол върху Средиземно море.

Въпреки че географски островите са част от Африка и лежат върху африканската континентална плоча, културно и исторически те са част от Европа. През 2004 г. страната става член на Европейския съюз. И по население, и по площ, Малта е най-малката страна-член на ЕС. Малтийският език е единственият семитски език, официален за европейска държава.

Мистичният ореол около Малтийския орден и топлият средиземноморски климат правят Малта привлекателна туристическа цел за много европейци целогодишно. Около 24,2% от БВП на страната е от туризъм.

Микена

Микена (на старогръцки: Μυκῆναι; на гръцки: Μυκήνες) е археологическо селище в североизточен Пелопонес, Гърция, на около 90 km югозападно от Атина.

Микена е един от най-важните центрове през бронзовата епоха, а микенската цивилизация е догръцка цивилизация, заместила критско-минойската и доминирала в продължение на около 400 г. земите на източното Средиземноморие. Тя полага основите на класическата гръцка култура и определя насоките на нейното развитие. Това е и причината периодът от около 1600 пр.н.е. до 1100 пр.н.е. да се нарича микенски период.

Минзухар

Минзухар (Crocus) е род многогодишно растение от семейство Перуникови (Iridaceae). Разпространено е от Източното Средиземноморие до Централна Азия.

Стъблото е отчасти скрито под земята и по време на цъфтежа има няколко остри, зелени листчета. Цветовете му могат да бъдат сини, виолетови или с нежни оранжево-жълти багри. Някои от видовете са с пролетен, а други – с есенен цъфтеж.

Съществуват около 40 вида минзухари, повечето от които са култивирани. В България се срещат девет, като различните видове имат различни предпочитания към условията на средата.

Плодоядни прилепи

Плодоядните прилепи (Pteropodidae) са семейство дребни бозайници от разред Прилепи (Chiroptera), обособени в самостоятелен подразред Megachiroptera.

Разпространени са в тропичните и субтропични области от източното Средиземноморие до Южна Азия. Размерът им варира в широки граници – от 6 cm дължина при най-дребните до размах на крилата 1,7 m и маса 1,6 kg при най-едрите представители. С едно изключение, плодоядните прилепи не използват ехолокация, а се ориентират чрез зрението и обонянието си. Хранят се с плодове и цветен нектар, като живеят главно по дърветата.

Птолемеи

Птолемеите са династия с македонски произход, управлявала Египет от 305 г. пр. Хр. до 31 г. пр. Хр.

След смъртта на Александър Македонски през 323 г. пр. Хр. империята му е поделена между неговите най-влиятелни пълководци (диадохи). Една от най-силните сред държавите на диадохите е царството на Птолемеите с център в Египет. То води началото си от Птолемей I, син на македонския военачалник Лаг. През 305 г. пр. Хр. той се обявява за фараон, а владенията му включват освен Египет и Либия, Финикия и някои острови в Средиземно море.

Египтяните скоро приемат Птолемеите като наследници на фараоните в отново независимия Египет. Под управлението на наследниците на Птолемей Египет преживява времена на могъщество и културен разцвет, довели до утвърждаването му като водеща сила в Източното Средиземноморие.

Египет става независима елинистична държава. Владетелите разширяват египетската бюрократична система и ограничават властта на жреците. През 3 век пр.н.е. египетската столица Александрия се превръща в основно научно средище. Развиват се математиката, астрономията, медицината, изкуството. Птолемей I създава музейона, а Птолемей II – известната Александрийска библиотека към него. Продължава процесът на взаимно проникване между елинската и ориенталската култура. Държавен език е гръцкият. Постоянно нарастващата мощ на Рим започва да ограничава самостоятелността на египетските владетели, а в страната често избухват бунтове и безредици (напр. Птолемей IV Филопатор) в които важна роля играят враждебните настроения на египтяните към гърците и династичните борби.

Сицилийски войни

Сицилийските войни или Гръко-пуническите войни са серия от конфликти между пуните и елините от Сиракуза, за контролирането на Сицилия и западното Средиземноморие между 600 пр.н.е. до 265 пр.н.е.

Сицилия

Сицилия (на италиански: Sicilia) е единият от двата острова, съставящи Островна Италия. Административен италиански регион, който се ползва със специален автономен статут. Състои се от девет провинции: Агридженто, Калтанисета, Катания, Ена, Месина, Палермо, Рагуза, Сиракуза и Трапани.

Ханибал Барка

Ханибал Барка е картагенски пълководец, главният противник на Рим в борбата за надмощие в Западното Средиземноморие през последните десетилетия на III век пр.н.е. Заради многобройните си победи над римските легиони във Втората пуническа война е смятан за един от най-добрите военни стратези от Древността до наши дни.

Юдейско-римски войни

Юдейско-римските войни са поредица въстания на евреите в източното Средиземноморие срещу властта на Римската империя.

Тя включва 3 обособени във времето конфликта:

Първа юдейско-римска война (66 – 73) – нейна кулминация е разрушаването на Йерусалим и Йерусалимския храм през 70 година и облагането на евреите в империята със специалния данък fiscus judaicus

Китоска война (115 – 117) – бунт на еврейската диаспора в Киренайка, Кипър и Египет

Въстание на Бар Кохба (132 – 136) – завършва с ликвидиране на еврейската общност в Юдея и Йерусалим

Юстиниан I

Юстиниан I Велики (на латински: Iustinianus I) (482 – 565) е император на Източната римска империя (Византия) от 1 април 527 до 11 ноември 565 г.

С управлението на Юстиниан започва трансформацията на късноантичната Източна Римска Империя в ранносредновековна Византия. За последен път римски император се опитва да подчини цялото Средиземноморие.

Подобно на Октавиан Август пет века по-рано, Юстиниан променя държава, религия и обществото из основи. Също като Август, Юстиниан е способен и далновиден император. Благодарение на добрия подбор на съветници и военачалници, императорът успява да съсредоточи еднакви сили както във вътрешно – така и във външнополитически план.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.