Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО

В Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО влизат обекти (например гора, планина, езеро, пустиня, сграда, археологически обект или град), номинирани и одобрени по международната програма за световното наследство на Комитета за световното наследство на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО).

Програмата има за цел да каталогизира, именува и опазва обекти с изключително културно или природно значение за общото наследство на човечеството. При определени условия обектите от списъка могат да получат финансиране от Фонда за световно наследство. Програмата е създадена с Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство, която е приета от генералната конференция на ЮНЕСКО на 16 ноември 1972 г. Оттогава досега 182 страни са ратифицирали конвенцията.

Към 2011 г. в списъка са общо 936 обекта: 725 културни, 183 природни и 28 със смесено значение, в 153 страни-членки на Конвенцията. ЮНЕСКО дава на всеки обект от списъка идентификационен номер. Често обаче нововписан обект включва в себе си по-рано вписан обект, който става част от новия, с неговия идентификационен номер. В резултат номерацията достига до над 1100, въпреки че реално обектите са по-малко.

Всеки обект от Списъка на световното културно и природно наследство е собственост на страната, на чиято територия е разположен, но се смята, че в интерес на международната общност е да се запази всеки от тях за бъдещите поколения. Защитата и опазването на тези обекти са грижа на всички страни, участващи в Програмата за световното наследство.

Welterbe

Изисквания

Основната цел на списъка за световното културно и природно наследство е да популяризира и защити места или обекти, които са единствени по рода си. За това са създадени критериите за оценка. От 1978 до края на 2004 г. има 6 критерия за културно наследство (с номера от 1 до 6) и 4 за природно наследство (с номера от 1 до 4). През 2005 г. тези критерии се обединяват в 10. Новите предложения трябва да бъдат единствени по рода си и да отговарят най-малкото на 1 от всичките 10 изисквания.[1]

Културни критерии

I Обектите да представят шедьовър на човешкия творчески гений.
II Обектите да представят значителен обмен на човешки ценности в даден период от време или в определена културна област от света, за развитието на архитектурата или технологията, паметниците на изкуството, градоустройството или озеленяването.
III Обектите да бъдат единствени по рода си или най-малкото да са изключително свидетелство за културни традиции или за цивилизация, която живее или е изчезнала.
IV Обектите да бъдат изключителен пример на някой вид сграда, архитектурен или технологичен ансамбъл или пейзаж, които да илюстрират значими етапи от развитието на световната история.
V Обектите да бъдат изключителен пример на традиционно човешко селище, използване на земята или морето, които са показателни за култура или човешко взаимодействие с околната среда особено в случаите, когато тя е станала уязвима под силно влияние на необратими промени.
VI Обектите да бъдат пряко или осезаемо свързани със събития или живи традиции, с идеи или с вярвания, с художествени или литературни творби, които са от изключително световно значение. (Според Комитета на ЮНЕСКО за предпочитане е този критерий да се използва заедно с друг.)

Природни критерии

VII Мястото да съдържа превъзходно природно явление или да има необикновена природна красота и естетическо значение.
VIII Мястото да бъде изключителен пример, представящ важни етапи от историята на Земята, включващ паметници от миналото за живота, символи, произлизащи от геоложки процеси в развитието и формирането на релефа, или символи с геоморфоложки или физиографически особености.
IX Мястото да бъде изключителен пример, представящ значими действащи екологични и биологични процеси в еволюцията и развитието на земни, сладководни, брегови и морски екосистеми и да бъде заедно със съжителство на растения и животни.
X Мястото да съдържа най-значимите и важни природни местообитания за запазване на биологичното им разнообразие, включително на тези, които имат изчезващи видове от изключителна световна значимост според гледището на науката и опазването на околната среда.

Важни въпроси са също и защитата, управлението, достоверността и целостта на имението.

След 1992 г. значението на връзката между хората и природната среда се оценява като културен пейзаж.

Статистики

Световното наследство на ЮНЕСКО разполага с 936 забележителности, които са разположени в 153 държави. От тях 725 са за културно наследство, 183 са за природно наследство и 28 са със смесено (културно и природно) наследство. Комитетът за световното наследство е разделил страните на следните 5 географски региона:

Русия и Кавказките страни се разглеждат като част от Европа, докато Мексико се разглежда като част от Латинска Америка и Карибските острови. Географските региони на ЮНЕСКО са подчертано свързани повече с администрацията, отколкото с някаква географска свързаност. Островите Гоф са разположени в южната част на Атлантическия океан, но се разглеждат като част от региона Европа плюс Северна Америка, защото правителството на Великобритания е предложило мястото като кандидат за списъка на световното наследство.

Таблицата по-долу илюстрира видовете географски региони според ЮНЕСКО:[2]

Map of UNESCO Regions to localize World Heritage Sites
Петте географски региона според ЮНЕСКО:
  Африка   Арабският свят   Азиатско-тихоокеанският регион   Европа и Северна Америка   Латинска Америка и Карибските острови
Регион и наследство Природно Културно Смесено Общо
Африка 35 43 4 82
Арабският свят 4 63 1 68
Азиатско-тихоокеанският регион 52 142 9 203[3]
Европа и
Северна Америка
73 432 11 516[3]
Латинска Америка и
Карибските острови
32 62 3 97
Общо 196 742 28 966

Списъци на световното наследство

Вижте също

Източници

  1. Списък с критериите ((en))
  2. Статистики
  3. а б Басейнът Увс Нуур, разположен в Русия и Монголия, тук е включен в Азиатско-тихоокеанския регион.

Външни препратки

Арг-е Бам

Цитаделата на Бам (на персийски: ارگ بم; известна и като Арг-е Бам) е най-голямата кирпична сграда в света.

Разположена е в град Бам, провинция Керман. Арг-е Бам е включена в Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Произходът на тази огромна цитадела може да бъде проследен до Пътя на коприната от Ахаменидския период (6 до 4 век пр.н.е.). Площта ѝ е почти 180 000 m2. Цялата сграда е била много голяма крепост, в чието сърце се е намирала самата цитадела, но поради впечатляващият външен вид на цитаделата, която формира най-високата точка, цялата крепост е обявена за Цитаделата на Бам. Разцветът на Арг-е Бам е от 7 до 11 век, бивайки разположен на кръстопътя на важни търговски пътища и известен с производството на копринени и памучни облекла.

Архитектурата на тази древна крепост се разделя на две: частта на правителството, включваща и военен форт, казарми и други, и жилищният сегмент, включващ главния вход на замъка, пазар, около 400 жилища и обществени сгради, като училища и места за спорт.

Наличието на живот в оазиса, е основан на подземните напоителни канали, канатите, от които Бам е запазил едни от най-ранните доказателства в Иран, които продължават да функционират. Цитаделата на Бам е най-представителния пример за укрепен средновековен град, построен по местна техника (чинех), използвайки кални слоеве, сушени на слънце кални тухли (кхещ), както и сводести и куполовидни структури.

Извън сърцевината на Арг-е Бам, съществуват и други защитени исторически структури, сред които Кале Дохтар (Крепостта на девицата, 7 век), Мавзолеят Емамзаде Зайед (11 – 12 век) и Мавзолеят Емамзаде Асири (12 век).

На 26 декември 2003 г., земетресение почти напълно разрушава цитаделата, заедно с голяма част от Бам и околностите му. Няколко дни след земетресението, иранският президент обявява, че цитаделата ще бъде възстановена.

Валтице

Валтице (на чешки: Valtice; на немски: Feldsberg) е град в Чехия, известен с едноименната си барокова резиденция на князете Лихтенщайн. Най-ранните съобщения за съществуването на града са от 13 век.

Исчигуаласто

Провинциален парк „Исчигуаласто“ (на испански: Parque Provincial Ischigualasto), наричан също Долина на Луната (Valle de la Luna) поради неземния му вид, е защитена територия в Северозападна Аржентина.

Намира се в североизточната част на провинция Сан Хуан, граничи на север с Национален парк „Талампая“ в провинция Ла Риоха.

Тези 2 парка са включени под номер 966 в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 2000 г.

Паркът е с площ от 603,7 km2, има средна надморска височина от около 1300 m. Наблюдава се типична пустинна растителност (храсти, кактуси и дървета), които обхващат между 10 и 20% от площта. Климатът е много сух, с валежи предимно през лятото, и температурни крайности (минимум -10 °C, максимум 45 °C). Характерен е постоянен южен вятър със скорост от 20 – 40 km/h.

Мамутова пещера (национален парк)

Националният парк „Мамутова пещера“ се намира в Северна Америка, по-точно в Апалачите, басейна на Грийн Ривър в централната част на щата Кентъки, САЩ. Това е най-дългата система от пещери на Земята. Главният вход на пещерата, наречен Бродуей, води до система от коридори, лабиринти, проходи, пропасти и зали. Те са разположени на 5 етажа и имат обща дължина около 591 km. Една от най-големите зали е известна като „Купол на мамута“, дълга е 120 m, широка 50 m и висока 75 m. Най-голямо е разнообразието във „Вълшебната пещера“, рядко посещавана поради неудобните подстъпи. В огромната зала „Голямата ротонда“ свободно могат да се поберат хиляди посетители. Други интересни зали са „Готическата катедрала“, „Балната зала“ и „Гробът на великана“.

Влиза в Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО на 27 октомври 1981 година и става Биосферен резерват на 26 септември 1990.

Мейманд

Мейманд (на персийски: ميمند‎) е село в провинция Керман, Иран. Намира се в близост до град Шахр-е Бабак.

Мейманд е самостоятелна, полусуха област, разположена в края на долината на южния край на централните планини на Иран. Населението му е предимно от агрономи полу-номади. Те отглеждат животните си в планински пасища и живеят във временни селища през пролетта и есента. През зимните месеци живеят по-надолу по долината в пещерни жилища, изсечени на ръка. Този културен пейзаж е пример за система, която е била по-разпространена в миналото.

Древното село Мейманд в провинция Керман датира от 12 000 години. Много от жителите му живеят в ръчно изкопаните в скалите къщи, някои от които се обитават от 3000 години.

В околностите на Мейманд се намират каменни гравюри, които са на възраст около 10 000 години, а находищата на керамика – на около 6000 години. Те свидетелстват за дългата история на установяването в селото.

Съществуват две теории за произхода на това село. Според първата, селото е построено от група арийски племена, от 800 до 700 г. пр. Хр. и е възможно скалните структури на Мейманд да са построени за религиозни цели. Поклонниците на бог Митра вярват, че Слънцето е непобедимо и поради това считат планините за свещени. Оттам и каменоделците на Мейманд са насочили вярата си в изграждането на жилищата си.

Според втората теория, селото датира от II или III век, като различните племена от южен Керман мигрират в различни посоки. Тези племена са намерили подходящи места за живеене и се заселват в тези райони, изграждайки домовете си, които са развили и приспособили във времето. Наличието на място, известно като крепостта Мейманд, в което са намерени повече от 150 гробници от Сасанидския период, потвърждават тази теория.

През 2005 г. село Мейманд и културният му пейзаж, са включени в Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Национален парк Талампая

Национален парк Талампая (на испански: Parque nacional Talampaya) е национален парк, разположен в провинция Ла Риоха, Аржентина. Определен е за провинциален резерват през 1975 г., за национален парк през 1997 г.

Заедно с Природен парк Исчигуаласто са включени в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 2000 г. под номер 966 .

Паркът е с площ от 2051 km², на надморска височина от около 1500 m. Неговата цел е да се защитят важни археологически и палеонтологични обекти, намиращи се в района. Красивият пейзаж на парка е в резултат на ерозия от вода и вятър в пустинен климат, с големи диапазони в температурата – високи температури през деня и ниски температури през нощта, с проливни дъждове през лятото и силен вятър през пролетта.

Паленке

Пеленке (Palenque) е един от градовете на маите от преколумбовия период, важен културен, политически и религиозен център. Намира се в щата Чиапас, Мексико. По размери е по-малък от Тикал и Копан, но е един от най-впечатляващите. Достига разцвет през 7 век. След като маите го напускат, той запада и постепенно е погълнат от джунглата, но по-късно открит, изкопан, възстановен и днес е един от най-важните археологически обекти на Мексико. Надморската му височина е 150 метра. През 1981 година е обявен за защитена територия. ЮНЕСКО го включва в Списъка на световното и културно наследство през 1987 година.

Потоси

Потосѝ (на испански: Potosí) е град в Боливия, столица на едноименния департамент Потоси. Потоси е най-високия обитаван град в света с население над 100 000 жители.

Раджа Ампат

Раджа Ампат (на индонезийски: Raja Ampat – „Четирите краля“) е архипелаг в Индонезия, провинция Западна Папуа, западно от полуостров Кепала Бурунг, в Тихия океан, Серамско море.

Площта му е 46 296 km²; има около 30 хиляди души. Главните острови на архипелага са: Вайгео, Мисоол, Салавати, Батанта, Кофиау. Островите са покрити с екваториалната гора. През 2003 г. Раджа Ампат е вписан в Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Солтание джамия

Храмът Солтание е една от най-известните забележителности на провинция Занджан.

Солтание е мавзолей на осмия илхан Олджейту Мохамад Ходабанде. Намира се в едноименния град. Изграждането му започва през 1302 г. и завършва през 1312 г. Той е един от паметниците на персийската архитектура, включени в Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Структурата е много изящна джамия, която е добре позната по света от гледна точка на архитектурата, интериорния дизайн и пространството. Разположен в провинция Занджан, Солтание е изключителен пример за постиженията на персийската архитектура и ключов паметник в развитието на неговата ислямска архитектура.

Постройката има най-старият двоен купол в Иран. Осмоъгълната сграда е украсена с 50-метров купол, покрит с тюркоазено-син фаянс и заобиколен от осем тънки минарета, с височина около 120 метра. Вътрешната украса на мавзолея също е изключителна. Вътрешният покрив на стаите е декориран с цветни тухли и гипсова шпакловка. По страните на тавана са изписани ръкописни стихове от Корана.

Голяма част от външната му декорация е изгубена, но интериорът запазва великолепни мозайки, фаянс и стенописи.

Храмът се намира на 30 км източно от Занджан, в бастиона на стария град на Солтание. Храмът Солтание е символ на ислямската архитектура и изкуство в иранската история.

Списък на обектите на световното наследство на ЮНЕСКО в Арабския свят

Това е списък на обектите (със статии) от световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Арабския свят.

Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Америка

Това е списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Америка – Северна Америка, Централна Америка, Южна Америка и Карибите. Гренландия е включена като част от Северна Америка въпреки политическите и културни връзки с Европа. Страната с най-много обекти на световното културно и природно наследство в Америка е Мексико с 31, което я прави 6-та в света. Подробният списък е даден по азбучен ред на страните.

Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Африка

Това е списък на обектите от световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Африка. На континента се намират 78 обекта, от които 42 са културни, 33 природни и 3 със смесено значение.

Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Европа

Това е неизчерпателен списък на обектите от световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Европа.

Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Португалия

В списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО са включени обекти, които имат съществено значение за културното и природното наследство на човечеството. Това е записано в Конвенцията за световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО от 1972 г. Португалия приема Конвенцията на 30 септември 1980 г., което прави възможно включването на културни и природни обекти от Португалия да бъдат включени в този списък.Първите обекти са включени в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО по време на Седмата сесия на Комитета за световно наследство във Флоренция, Италия през 1983 г. Това са Централната част на град Ангра ду Ероижму, Конвентът на Ордена на Христос в Томар, Манастирът в Баталя и Кулата Белен и манастира Жеронимуш Лисабон. В Португалия има 15 обекта включени в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, като 14 от тях са културно наследство, а един е природно. Три от обектите се намират на Азорските острови и остров Мадейра, а един от обектите е съвместно с Испания. Последният обект, включен в списъка е Университета в Коимбра през 2013 г. по време на 37-ата сесия на Комитета за световно наследство в Пном Пен, Камбоджа.

Тейде (национален парк)

Национален парк Тейде е национален парк на остров Тенерифе (Канарски острови, Испания). Паркът е създаден около вулканът Тейде, който е най-високата планина в Испания (3 718 m надморска височина). Това е най-посещаваният национален парк в Испания и един от най-посещаваните в света, с повече от 4 милиона туристи годишно. Това е най-посещаваният национален парк в Испания и Европа, а към 2015 г. е осмият най-посещаван в света.Паркът е създаден през 1954 и през 2007 г. е обявен за обект на Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Има площ от 18 990 хектара. На територията на парка се срещат множество растителни ендемити.

Токай (район в Унгария)

Винарският регион на Токай в Североизточна Унгария се състои от 229 квадратни километра, разположени по хълмовете на Земплин – невисока планина с вулканичен произход.

Като цяло в токайския винен регион има 28 села и градове, разположени в подножието на южните и източните склонове на Земпленските възвишения. Лозарски насаждения заемът около 70 квадратни километра. Токайският винен регион е уникален посвоему и заради факта, че е единствения фигуриращ в Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Шахре Сухте

Шахре Сухте (на персийски: شهرِ سوخته‎) е археологически обект от Брозновата епоха, свързан с културата на Джирофт.

Намира се в провинция Систан и Балучестан, в югоизточната част на Иран. През 2014 г. е включен в Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Шахре Сухте (букв. „Изгорелият град“) се намира на кръстопътя на търговските пътища от Бронзовата епоха, които пресичат Иранското плато. Основан е около 3200 г. пр. Хр. Структурата, гробниците и големият брой значими артефакти, открити там, правят този обект богат източник на информация за възникването на сложни общества и връзката между тях през третото хилядолетие пр. Хр.

Причините за неочакваното издигане и падане на Шахре Сухте, все още не са ясни.

Шахре Сухте е едно от чудесата на древния свят. Като цяло, заобикалящия го пустинен пейзаж и необичайно разпиленият археологически материал, който се намира на повърхността на ниския хълм на Шахре Сухте, дават силно усещане за автентичност. Лабиринтната последователност на стаите, коридорите и дворовете, също допринасят за автентичността на обекта.

Шахре Сухте се управлява от Организацията за културно наследство, занаяти и туризъм на Иран. Изкопаните останки се почистват редовно през годината, мазилките на обекта, също се поддържат.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.