Спасение

В теологията, спасение би могло да означава две неща:

  • спасяване от нещо, като например страдание или наказание за грях, още наречено избавление;
  • спасяване за нещо, като задгробен живот или приемане в Божието Царство.

В по-общ аспект, спасение може да се разбира и по отношение на социално освобождаване.

Теологичната наука, изучаваща спасението се нарича Сотерология. Тя изследва начините, по които може да се влияе и да се постигне спасение, резултатите и ползите от него.

Християнство

Следват някои от по-често цитираните стихове от Новия завет на Библията по отношение на спасението (могат да съществуват различия в тяхното тълкуване):

  • Вярата в Исус: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16)
  • Божията любов: „Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.“ (Римл. 5:8) „Бог, обаче, Който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби, даже, когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христа (по благодат сте спасени)“ (Ефес. 2:4 – 5) „когато се яви благостта на Бога, нашия Спасител, и Неговата любов към човеците“ (Тит 3:4)
  • Грехът отдалечава човек от Бог. „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“(Римл. 3:23) „Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха.“ (Римл. 5:12)
  • Бог дава вечен живот, защото Исус Христос изкупи нашите грехове: „Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот чрез Христа Исуса, нашия Господ“ (Римл. 6:23}})
  • Спасени (от греха) чрез молба за прощение, както ние прощаваме на другите: „Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас. Но ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения.“ (Матей 6:14 – 15)
  • Изповед и вяра: „Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.“ – „Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.“ (Римл. 10:9 – 10) „Защото всеки, който призове Господното име, ще се спаси.“ (Римл. 10:13)
  • Спасение чрез кръщение (необходимо е също така да вярвате, за да се спасите): „Който повярва и се кръсти ще бъде спасен…“ (Марко 16:16). „които едно време бяха непокорни, когато Божието дълготърпение ги чакаше в Ноевите дни, докато се правеше ковчега, в който малцина, тоест, осем души, се избавиха чрез вода. Която в образа на кръщението и сега ви спасява, (не измиването на плътската нечистота, но позива към Бога на чиста съвест), чрез възкресението на Исуса Христа“ (1 Петр. 3:20 – 21); „Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участваме в Исуса Христа, кръстихме се да участваме в смъртта Му? Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участваме в смърт, тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот. Защото, ако сме се съединили с Него чрез смърт подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение подобно на Неговото“ (Римл. 6:3 – 5)
  • Необходимо е ново рождение: „Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре, не може да види Божието царство. Никодим Му казва: Как може стар човек да се роди? може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди? Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство.“ (Йоан 3:3 – 5)
  • Какво трябва да направим?: В деня на Петдесятницата, Петър стои пред 3000 слушатели и проповядва за смъртта и възкресението на Исус (Деяния 2 гл.). След като слушателите повярват в думите на Петър, те питат какво трябва да направят, а Петър отговаря: А Петър им рече: Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух." (Деяния 2:38)
  • Спасени по Божия благодат: „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой.“ (Ефес. 2:8 – 9). Думата благодат допълнително се разяснява в Тит 3:5 – 7: „Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост чрез окъпването, сиреч, новорождението и обновяването на Светия Дух, когото изля изобилно върху нас чрез Исуса Христа, нашия Спасител, та, оправдани чрез Неговата благодат, да станем, според надеждата, наследници на вечния живот.“

Римокатолицизъм

Римокатолиците вярват, че „Човек живее в нуждата от спасение от Бог“. За нашето спасение „Бог ни обича и изпрати своя Син за изкупление на нашите грехове.“[1]

Източници

  1. В апостолическото писмо на папа Йоан Павел II Fidei Depositum от 11 октомври 1992

Външни препратки

Арминианизъм

Арминианизъм е християнско сотерологическо учение в рамките на протестантската доктрина, основано на теологичните идеи на холандския реформатор Яков Арминий (1560-1609).

Преобладаващата насока на тази доктрина е евангелистко протестантство. Арминианизмът повлиява върху схващанията на духовния деец на Англиканската църква евангелиста Джон Уесли и върху основите на тази доктрина той устройва религиозното течение Методизъм.

Арминианизмът се основава на следните убеждения:

Човекът е напълно неспособен сам да постигне спасението на душата си.

Спасението е възможно само чрез Божията благодат (Sola gratia), за която никой не е напълно достоен.

Никакви усилия на човека не са достатъчни за постигане на спасението.

Свободният избор да се вярва в Бог, в неговата саможертва и в неговата божественост е единственото условие за спасение.

Изкуплението на Иисус е изкупление на всички хора.

Бог позволява отказ на Божията благодат от страна на онези, които са се отрекли от Иисус Христос.

Спасението може да се изгуби, тъй като трайното Спасение изисква трайна вяра.Арминианизмът може да се разглежда в два основни аспекта: Класически арминианизъм, представящ Арминий като водеща фигура и Уеслиански арминианизъм, познат като Методизъм.

В широкия спектър на историята на християнската църква арминианизмът се смята за сроден на калвинизма, тъй като двете доктрини споделят много от историята и схващанията си. Въпреки това те са разглеждани като остро противоречащи си по отношение на темите за Съдбата и Спасението в рамките на Евангелското учение. Този спор е бил предмет на Събора в Дорт (Дордрехт 1618 – 1619), на който са излъчени и основните 5 канонични правила на калвинизма, познати под абревиатурата "TULIP".

Вяра

Вярата е убеденост и представа, че нещо ще се случи, макар и да има само косвени доказателства за това, като например нечии думи, като обещание или писмени документи. Тя може да се отнася към определена система от религиозни убеждения или да е спазването на задължение от лоялност или вярност към едно лице, обещание, ангажираност. Ето какво пише в българския тълковен речник:вя̀ра

ж., само ед.

1. Убеденост, увереност. Вяра в доброто.

2. Разг. Вероизповедание. Православна вяра.

• На вяра. Разг. На доверие. Дадох му на вяра пари.

Библейско тълкуване: Вярата е възприемането от ума на една предполагаема истина. Християнската вяра е осъзнаването от ума и твърдата убеденост в истинността на божественото откровение, и на ученията, които то изявява на света, а именно, че Иисус Христос е Син на Единствения Бог и чрез смъртта и страданието на на кръста, ще предложи на тези, които вярват в Него вечен живот, след Второто му пришествие. Християнската вяра може да е просто историческа, без да произвежда някакво действие върху живота на хората; в такъв случай тя е мъртва вяра, такава каквато имат и бесовете. Една жива или спасителна вяра не само вярва, че великите учения на християнството са истинни, но ги приема от сърце и душа, и така произвежда искрена покорност на Божията воля. Вярата в Христос е благодат от Светия Дух, чрез силата, на който ние приемаме Христос за Спасител, Пророк, Свещеник и Цар, и Го обикваме и Му се покоряваме. Живата вяра в Христос е единственото средство за спасение, което ни се дава даром. Без жива вяра няма прощение на греховете и святост в живота. Онези, които се оправдават чрез вяра ще живеят с вяра – Мк. 16:16; Йн. 3:15,16; Д.А. 16:31; 1Йн. 5:10. Точно определение на християнската вяра дава апостол Павел в "Послание към евреите" 11:1: "А вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда."

Чрез истинската вяра християнина побеждава света, плътта, дявола и получава венеца на правдата – 2Тим. 4:7,8. В старо време със силата на вярата благочестивите хора са правели големи чудеса – Евр. 11гл; Д.А. 14:9; 1Кор. 13:2; Мт. 17:20; Мк. 9:23, 11:23,24.

Декабристи

Декабристите са членове на революционно движение от действащи и бивши офицери, произхождащи от благороднически семейства, действало през 1820-те години в Русия.

Названието на движението идва от избухналото на 26 декември (на руски: декабрь) 1825 г. (14 декември стар стил) въстание на декабристите.

По-голяма част от декабристите в момента на избухване на въстанието са на военна служба или са военни ветерани от войните срещу Наполеон Бонапарт. Част от декабристите са служили в окупирана Франция, което оказва влияние върху разбиранията им и формира европейски модел на мислене. Сред декабристите е имало и известен брой масони.

Първите организации, условно наречени преддекабристки, възникват през 1814 – 1816 г. сред офицерите от Рейнската армия. Една от тях се нарича Орден на руските рицари, оглавяват я аристократите М. Ф. Орлов и М. А. Дмитриев-Мамонов. Тази организация няма особено значение, но идеята, заложена в основата ѝ – да се обединят недоволните офицери – се реализира през 1816 г. в Петербург, където се създава Съюз за спасение.

Първите тайни организации се създават през 1816 г. (Съюз за спасение) и 1818 г. (Съюз за благоденствие). В началото на 20-те години се създават и нови три тайни организации – през 1821 г. Северно дружество и Южно дружество, както и Съюз на обединените славяни през 1823 г., който две години по-късно се обединява с Южното дружество.

Иисус Христос

Иисус (Исус) Христос (на старогръцки: Ἰησοῦς от еврейското יְהוֹשֻׁעַ, Йешуа, или по-точно староарамейското ܝܫܘܥ‎, Йешуа, „спасение“; Χριστός от еврейското מָשִׁיחַ, Машиах, и староарамейското ܡܫܝܚܐ, Мешия, „помазаният“), наричан още Иисус от Назарет, е основоположник и централна историческа личност в християнството, както и една от най-влиятелните фигури в човешката история.Христос е считан от повечето християнски изповедания за въплъщение на второто от лицата на Светата Троица – Бог Син. Те приемат, че Бог Отец е Отец на Иисус Христос. Християните вярват също, че Иисус Христос е Месията, предсказан в Стария завет и дошъл да изкупи греховете на човечеството. Християнството изповядва още, че Иисус е бил роден от девица, бил е осъден, разпънат на кръст и сложен в гробница, но на третия ден от смъртта си е възкръснал и се е възнесъл в рая, където седи отдясно на Отца до деня на Второто пришествие. Наред с това се вярва, че е извършил редица чудеса, изпълнявайки библейските пророчества. В исляма Иисус е познат като Иса (на арабски: يسوع) и е един от най-обичаните и важни пророци, носител на божествените писания и Месия. Макар да приемат непорочното зачатие мюсюлманите не вярват в разпъването и божествения произход на Иисус Христос. Според исляма Иса е възнесен жив на небето.

Основен източник на сведения за живота и учението на Христос са четирите канонични евангелия на Новия завет: от Матей, Марк, Лука и Йоан. Някои библейски изследователи и историци са единодушни, че Иисус е юдейски проповедник от Галилея, считан за лечител, кръстен от Йоан Кръстител, обвинен за противодържавна дейност срещу Римската империя и по заповед на римския прокуратор Пилат Понтийски осъден на смърт чрез разпъване на кръст. Тъй като евангелията не са написани непосредствено след смъртта на Иисус, а между 40-60 години след смъртта му, някои учени поставят под въпрос автентичността им.

Калвинизъм

Калвинизмът е богословска система развита въз основа на възгледите на Реформацията от 16 век и наименувана на името на един от бащите на Реформаторското мислене Жан Калвин (1509 – 1564). Учението е познато още като „реформирана традиция“ или „реформирана вяра“. Системата на Калвин набляга и разглежда господството на Бог над всичко тленно и земно. Заслуги за развитието на това учение имат теолози като Мартин Лутер, Блажени Августин, Атанасий, Мартин Бусер, Хайнрих Булингер, Улрих Цвингли, Томас Кранмър, Джон Джуъл, Джон Уиклиф, но то носи името на френския реформатор Калвин поради неговата широка известност при еклесистичните дебати през XVI век. Богословската система на Калвин е най-добре позната с доктриналните си схващания по отношение на съдбата (предопределеността), свободната воля, всеобщата греховност и сигурността на спасението.

Заслугите на Калвин към протестантството са изразени първо в неговия основополагащ труд Institutio Christianae Religionis („Наставление за християнската вяра“), събран от евангелиста през 1534 г. (издаден през 1536 г.) едва на 25-годишна възраст. Нетърпимостта към протестантите ескалира с отлъчването на Лутер от църквата. Жан Калвин е също нежелан в католическа Франция и се отправя в изгнание в Женева. Това му дава непосредствената възможност да следва проправения от Лутер и Цвингли път и да стане основна фигура на Църковната реформация в Швейцария.

Комитет за обществено спасение

Комитетът за обществено спасение (на френски: Comité de salut public) във Франция съществува от 6 април 1793 година до 26 октомври 1795 година по време на Френската революция. Той представлява комисия, назначена от Конвента, и действа като фактическо правителство на страната.

Комитетът има пълномощия да ръководи вътрешната и външната политика и отговаря за държавната безопасност. Неговите членове внасят по-важните мерки за обсъждане в Конвента, но в крайни случаи имат пълномощия да вземат решения самостоятелно.

Лутеранство

Лутеранството (или лютеранството) най-старото протестантско течение в християнството. Носи името на основателя на протестантството Мартин Лутер. С лутеранството е свързано самото възникване на понятието протестанство, тъй като именно лутераните започват да се наричат протестанти след техният протест срещу решение възобновяващо Вормския едикт (отменен междувременно от Райхстага през 1526 г.) от мнозинството католици на народното събрание в град Шпайер през 1529 г., издаден от Карл V на 25 май 1521 г. и забраняващ лутеранското учение в Свещената Римска империя. Изповеданието следва Аугсбургската изповед на вярата от 1530, именувано на неговия основател Мартин Лутер. Лутеранската църква е класическа протестантска църква и най-голяма евангелска деноминация. Лутерански символически книги са: Аугсбургското изповедание (1530 г.), Апология на Аугсбургското изповедание (1531 г.), Големия Катехизис на М. Лутер, Малкия катехизис на М.Лутер (1529 г.), Шмалкалденските членове (1537 г.), Формулата на съгласието (1577 г.) През 1580 г. те са събрани в „Книга на съгласието“. Лутеранството е официална религия в Германия, Дания, Норвегия, Исландия, Швеция, Финландия, /Лапландия/, Фарьорските острови, Гренландия, Естония и Латвия. По-големи Лутерански църкви има в САЩ /10 000 000 членове/, Канада, Холандия, Унгария, Полша, Чехия, Словакия, Литва, Австрия, Бразилия, Русия, Беларус, Украйна, Румъния, бивша Югославия, Франция и мн.др. Лутерански църкви има в Япония, Азия, Африка и Южна Америка, а от 1994 г. мисионери от Уисконски Евангелски Лутерански синод в САЩ с участието на българи основават Българска Лутеранска църква. В страната има няколко лутерански църкви, като три в София, и една във Варна.

Лутеранството е едно от основните течение в протестантството. Мартин Лутер дефинира квинтесенцията на лутеранството така: „В сърцето ми царува това единствено учение – вярата в моя скъп господ Исус Христос, който е началото, средата и края на всички духовни и небесни мисли, които мога да имам, денем и нощем.“ Това е най-старото направление в протестантство и всички евангелски деноминации са негови разклонения. Членовете на Евангелската лутеранска църква по света са около 75 000 000.

Евангелската лутеранска църква е литургична църква. Тя запазва от католическата църква всичко, което според лутеранската теология не противоречи на Божието Слово: литургията /ред на богослужението/, олтара, на който са поставени две или повече свещи, отворена Библия и напрестолен кръст, духовни псалми, химни и хорали съпроводени от орган или пиано, изповед, одежди на пастора и др. От протестантските църкви още две са литургични: англиканската /епископална/ църква и Методистката епископална църква.

Докато православието и католицизмът учат, че човек се спасява чрез вяра, допълнена от дела и заслуги, то лутеранството учи, че нашето спасение идва единствено чрез вяра в нашия Господ Исус Христос. „И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата по закона.“ (Римл. 3:28)

Мотото на лутеранската църква гласи:

Solus Christus (само Христос)

Sola scriptura (само Светото писание)

Sola fide (само чрез вяра)

Sola gratia (само по благодат)

Soli Deo gloria (само на Бог да бъде славата)

Максимилиан Робеспиер

Максимилиан Франсоа Мари Изидор дьо Робеспиер (на френски: Maximilien François Marie Isidore de Robespierre) е френски юрист и политик, един от най-известните дейци на Френската революция, известен сред поддръжниците си като „Неподкупния“. Участник в Генералните щати, Учредителното събрание и Конвента, аболиционист. С участието си в Комитета за обществено спасение оглавява репресиите, станали известни като царство на терора, довели в крайна сметка до публичната му екзекуция през 1794 г.

Национален фронт за спасение на България

Национален фронт за спасение на България (НФСБ) е българска националистическа политическа партия, учредена на 17 май 2011 година в град Бургас.

Обединени патриоти

Обединени патриоти (ОП) е националистическа коалиция в България, включваща политическите партии ВМРО – Българско национално движение (ВМРО – БНД), Национален фронт за спасение на България (НФСБ) и (до 25 юли 2019 г.) Атака.

В 44-то Народно събрание коалицията има 27 народни представители – 11 от ВМРО, 8 от НФСБ и 8 от Атака. На 25 юли 2019 г. Волен Сидеров, Десислав Чуколов и Павел Шопов са изключени от парламентарната група.

Приам

Приам (гръцки Πρίαμος) в древногръцката митология е последният цар на Троя. Той е най-младият син на Лаомедонт. Приам има няколко съпруги, първата от които е Хекуба. Баща е на 50 сина и 12 дъщери, от които 19 са деца на Приам и Хекуба. Най-известни от децата на Приам са Хектор, Деифоб, Троил, Парис, пророчицата Касандра, гадателят Хелен, Есак, Полидор и Поликсена. Най-големият му син е Есак и е от Арисбе. Той умира преди началото на Троянската война. Най-малкият син е Полидор.

Приам първоначално се наричал Подарк. Когато Херакъл убил Лаомедонт и неговите синове, отмъщавайки му за измамата, той позволил на дъщерята на Лаомедонт Хезиона да остави при себе си един от своите братя. Хезиона избрала най-малкия, който носел името Подарк. Херакъл се съгласил да му дари свободата при условие, че Хезиона го откупи от робството. Хезиона дала за брат си своето покривало, след което Херакъл оставил юношата да царува в Троя под името Приам (от гръцкия глагол priasthai , „купувам“; оттам и Приам означава „откупен“. .

В нощта на падането на Троя Приам искал да се въоръжи и да влезе в бой, но Хекуба го уговорила да търси спасение пред домашния олтар на Зевс. Там го и намерил и безжалостно убил Ахиловият син Неоптолем .

Протестантство

Протестантството или протестантизмът е религиозно, християнско движение, възникнало в Европа от католицизма по време на Реформацията през 16 век, което си поставя за цел връщането на християнството към учението на Исус Христос и апостолите. Терминът е използван за първи път през 1529 г. от последователите на доктрината на Мартин Лутер в протест на прието решение от мнозинството католици на народното събрание в гр. Шпайер.

Днес протестантството е едно от трите основни течения в християнството. Терминът покрива разнообразно множество от религиозни виждания, деноминации (изповедания), личности и организации.

По правило, за да се счита една църква за протестантска, тя трябва да приема така наречените 5 Solae – Sola scriptura (Библията, Божието Слово, е единственият и абсолютен авторитет за всички въпроси, свързани с вярата); Sola fide (спасението на човек става само и единствено чрез вяра, той не може да го заслужи чрез добри дела); Sola gratia (спасението на човек е по благодат, единствено заради Божията доброта), Solus Christus (спасението е само и единствено чрез заместителската жертва на Исус Христос на кръста, няма друг начин за спасение, няма друг посредник между Бог и човек); Soli Deo gloria (всичко, което християнинът върши трябва да е за Божия слава, а не за негова собствена).

Изповеданията, които се считат за протестантски, имат здрави корени в Протестантската реформация в Европа през XVI век.

Сам Уъртингтън

Сам Уъртингтън (на английски: Sam Worthington) е австралийски актьор, известен с участието си в хитови филми като „Терминатор: Спасение“ и „Аватар“.

Светът е голям и спасение дебне отвсякъде

„Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ е български игрален филм (драма) от 2008 година на режисьора Стефан Командарев, по сценарий на Стефан Командарев и Юри Дачев. Оператор е Емил Христов. Музиката във филма е композирана от Стефан Вълдобрев. Филмът е с международно участие, заснет по романа на Илия Троянов, немски писател от български произход. Романът е издаден за първи път през 1996 г. в Германия. До 2011 г. е преведен на 11 езика. В България е издаден през 1997 г. на издателство „Народна култура“. Филмът е заснет през 2008 година и оттогава е носител на повече от 20 награди.

Славчо Атанасов

Славчо Атанасов е български политик, кмет на град Пловдив от 2007 г. до октомври 2011 г.

Член е на партия „Национален фронт за спасение на България“.

Схоластика

Схола́стиката (на гръцки: σχολαστικός – академично училище) е систематична средновековна философия (9 – 15 век), чието изучаване е концентрирано в първите университети. Собствено представлява синтез между ортодоксалното християнство и логиката на Аристотел. Основава се на търсенето на взаимовръзка между вярата и знанието.

Схоластиката съставя т.нар сборници „Сума“ (всеобхватен Компендиум) по един или друг религиозен въпрос и се характеризира със задълбочено проучване на този въпрос, изследвайки и изучавайки систематично всички възможни негови аспекти, след което излиза с опровержения на нетрадиционните възгледи по въпроса. За схоластиката е типична високата култура на цитирания (позовавания) на авторитети.

Цел на схоластиката е доказване съществуването на Бог на неверниците. В този контекст, централен е проблемът за универсалното отношение между частното и общото, т.е. възможно ли е индивидуалното спасение на душата или винаги есхатологията е обща.

Изпърво терминът „σχολαστικός“ е употребен от Теофраст в писмо до своя ученик Фании. В Древна Гърция възниква схоластично интелектуално философско течение. Схоластиката и схоластите са натоварени с отрицателна конотация в ново време и особено след рухването на „стария ред“ във Франция, а и в Европа.

Много от римляните наричат Цицерон схоласт, след като започнал да изучава древогръцка философия, но това му прозвище е повече за означението му само като теоретик, с цел да му подскаже, че пропуска значението на практиката и практическото обучение за доказване на теоретичните си постановки, прилагайки ги в практиката, т.е. априори.

Обобщено по своя характер схоластиката е религиозна философия, която не допуска свободни спекулативни интерпретации по въпроси отнасящи се или засягащи религиозните и морални категории на средновековното общество. Повлияна е от късната древногръцка философия по отношение на понятията и начин на разсъждение, които налага върху християнското учение. Средновековната схоластика е правоприемник на патристичната философия.

Един от основните философски проблеми в схоластиката е спорът за универсалиите, който става обект на много философски дискусии.

Християнство

Християнството е една от трите авраамически религии. Според християнството има един Бог в три лица – Отец, Син и Дух Свети. Второто лице на Троицата – Синът Божи, наричан още Бог Слово, се въплъщава, приемайки човешко естество, и живее под името Иисус сред еврейския народ в началото на новата ера. Животът и учението на Иисус са представени в каноничните новозаветни книги и други източници. Християнството смята за част от канона и еврейската Библия, известна като Стар завет. Двете части на Библията – Старият и Новият завет, се наричат още Свето писание. Последователите на християнската вяра се назовават християни.

Основното християнско вярване е, че Иисус е Син Божи, едновременно изцяло Бог и изцяло човек. Той е Спасителят на човечеството. Поради тази причина християните смятат Иисус за Христос (Месия). Службата на Иисус, неговата саможертвена смърт на кръста и последвалото възкресение често са наричани евангелие от гръцката дума εὐαγγέλιον, която значи „блага вест“ или „добра вест“ – вестта, че Иисус е победил греха и смъртта и дава вечен живот на всеки, който вярва в Него.

Християните вярват, че Иисус е Месията, сиреч Спасителят, за когото е пророкувано в Стария завет. Християнското богословие е основано на убеждението, че Иисус е бил разпънат на кръст и след като е страдал и умрял, е бил погребан, а на третия ден от смъртта си е възкръснал като победител на смъртта. Тази победа Иисус споделя с всички вярващи в Него, като опрощава греховете им и им дарява вечен живот. Вярва се още, че след възкресението си Иисус се е възнесъл на небето, където царува заедно с Бог Отец. Повечето деноминации учат, че Иисус ще се завърне, за да съди всички хора – живи и мъртви – и да даде вечен живот на своите последователи. Като въплътен Бог, Иисус е смятан за пример за добродетелен живот.

Критици на християнската религия посочват наличието на морално спорни твърдения в Библията, които са използвани за оправдаване на робството, колониализма, религиозната нетолерантност, унижаването на жените, оправдаване на насилието, оправдаване на хомофобията. Сред известните критици на християнската религия на морална и етическа основа са философи като Бертран Ръсел и Фридрих Ницше.

Църква (институция)

Християнската църква води своето начало от новозаветно време и по-конкретно от времето на петдесятница (Деяния на апостолите 2 гл.), когато с упълномощаването чрез Светия Дух било поставено началото на дейността на апостолската църква. В този смисъл „църква“ означава християнска институция или организация, с цел проповядване на евангелието по целия свят за спасение и приобщаване и обединяване на вярващите във видимото Христово тяло (лат. corpus Christi verum, corpus Christi quod est ecclesia; Римл. 12:4 – 6, 1. Кор. 12:12,13).

Всеки клон на християнството се разглежда днес като отделна църква. Основните са православна, католическа и протестантска църква, като при последната, поради особеностите на това вероизповедание няма единна църковна организация, а всеки клон се възприема като отделна църква. Католическата църква има една организация, начело на която стои пожизнено избран папа. Православните църкви са разделени предимно на национален признак, като всяка от тях се ръководи от патриарх. За пръв сред равни се счита Вселенският патриарх в Цариград (Истанбул).

Православните църкви се управляват от Свети синод.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.