Социология

Социология (на латински: socius – „обществен“ и на старогръцки: λόγος – „наука“, „мисъл“, „причина“) е наука, която изучава закономерностите на създаването и развитието на социалните системи, общностите и групите, също и личността в рамките на общността и обществото, както и спецификата на развитието на обществото (и различните общества).

Тя изучава социалните правила и процеси, които свързват и разделят хората не само като индивиди, но и като членове на асоциации, групи и институции. Тя използва количествени и качествени методи за изследване, статистическа обработка на данни и други. Резултатите от социологическите изследвания намират приложение в различни сфери – маркетинг, реклама, политика, здравеопазване, образование и други.

История на социологията

Мисленето относно социалното предхожда съществуването на самата дисциплина, социалният анализ има произход в западната философия и може да се проследи до времето на Платон.

Думата социология (в случая на френски: sociologie) е за първи път изкована през 1780 г. от френския есеист Еманюел Жозеф Сийе (1748 – 1836) в непубликуван ръкопис[1], като по-късно социологията е развита от френския философ Огюст Конт, който за пръв път използва термина „социология“ в книгата си „Курс по позитивна философия“ (1838). Конт се опитва да обедини история, психология и икономика в едно научно разбиране за социалната реалност.

Макар, че Конт се смята за „баща на социологията“[2], академичната дисциплина е установена формално от друг френски мислител Емил Дюркем (1858 – 1917), който развива позитивизма в голям детайл. Той публикува „Правила на социологическия метод[3], създава първия департамент по социология в Университета в Бордо, а през 1896 г. създава списанието „L'Année Sociologique“. Той допринася и за концепцията за структурния функционализъм.

Позитивизъм и антипозитивизъм

В самото начало, научният подход, като зададен от Огюст Конт, е емпиричният; той трябва да уподоби социологията на естествените науки и така да я еманципира от философията. Този позитивизъм е продължен по-късно от Емил Дюркем, докато реакцията срещу социалния позитивизъм започва с Хегел, чиято диалектика като заета по-късно от Маркс става основа за това, което Маркс посочва като необходимост за социологията, а именно не простото документиране на фактите и явленията в социума, но тяхната критика, тоест Маркс желае да замести позитивизма с критическия анализ.

Епистемология /онтология

Степента, в която дисциплината трябва да се води научно, остава съществен спор по отношение на основните онтологични и епистемологични въпроси. Противоречията продължават да са яростни върху въпроса за това как да се наблегне или интегрира субективността, обективността, интерсубективността и прагматизма в осъществяването на теория и изследвания.

Обсег и теми

Културата

Виж основни статии Социология на културата, културология и културни изследвания.

Културната социология използва критически анализ на думите, артефактите и символите, които си взаимодействат с формите на социалния живот, независимо дали в субкултурите или в по-голям мащаб – обществата. За Зимел културата се отнася до „култивирането на индивиди чрез посредничеството на външни форми, които са били обиктифицирани през хода на историята[4].

Икономическа социология

Терминът „икономическа социология“ е използван за първи път от Уилям Стенли Йевънс през 1879 г., а по-късно е изкован в работите на Дюркем, Вебер и Зимел между 1890 и 1920 г.[5]. Така възниква икономическата социология като нов подход за анализ. При Маркс историческият материализъм има за цел да демонстрира на едно фундаментално ниво как икономическите сили влияят на структурата на обществото, а „За разделението на обществения труд“ на Дюркем и максвеберовата „Икономика и общество“ са публикувани през 1922 г. Икономическата социология е понякога синонимична на социоикономиката. Все пак в повечето случаи социоикономиката се фокусира по-скоро върху социалното влияние върху различни икономически промени.

Компютърна социология

Sna large
Диаграма на социална мрежа, състояща се от индивиди (на диаграмата като „възли“), свързани от различни специфични видове отношения.

Социолозите все по-често използват изчислително-интензивни методи, за да анализират и моделират математически социалните явления[6].

Източници

  1. Des Manuscrits de Sieyès. 1773 – 1799, Том I и II, публикувани от Christine Fauré, Jacques Guilhaumou, Jacques Vallier и Françoise Weil, Paris, Champion, 1999 и 2007. Виж също Christine Fauré и Jacques Guilhaumou, Sieyès et le non-dit de la sociologie: du mot à la chose, в Revue d’histoire des sciences humaines, бр. 15, ноември 2006: Naissances de la science sociale.
  2. Dictionary of the Social Sciences: Comte, Auguste
  3. Gianfranco Poggi (2000). Durkheim. Oxford: Oxford University Press
  4. Levine, Donald (ed) 'Simmel: On individuality and social forms' Chicago University Press, 1971. pxix
  5. "Principles of Economic Sociology by Richard Swedberg – An extract". Линк от 2 декември 2009
  6. Bainbridge, William Sims (2007). "Computational Sociology". in Ritzer, George. Blackwell Encyclopedia of Sociology. Blackwell Reference Online

Вижте също

Аристокрация

Аристокрация (от гръцки: ἀριστεύς, благороден произход, елит, и κράτος, власт, могъщество) или благородничество представлява най-висшата привилегирована класа в обществото, състояща се от знатни, благороднически семейства. Основна характеристика на аристокрацията е, че се предава по наследство. В ежедневието думата аристократ се използва като синоним на благородник.

Терминът „аристокрация“ е въведен от древните гръцки философи – Платон, Аристотел.

Изразът „синя кръв“ за първи път е употребен в Англия през 1834 година за да отличи потомци с „чиста“ и благородническа кръв. В Русия към аристокрацията принадлежи руското дворянство.

Едмънд Бърк пише:

В съсловната структура на средновековния Запад аристокрацията е второто съсловие, което се състои от нисша и висша аристокрация. Нисшата е съставена от рицарите, които се обединяват в рицарски ордени. Оформят свой рицарски кодекс на честта, рицарска литература и куртоазия. Тяхната функция е да защитават държавата. Към висшата аристокрация принадлежат крале, барони, херцози и пр. Тяхната функция е да управляват обществото.

Бежанец

В международното право бежанците са хора, които: се намират извън своята родна страна или страната, в която живеят постоянно; имат основателен страх от преследване поради своята раса, вероизповедание, национална принадлежност, членство в социални или политически групи; не могат или не желаят да се възползват от закрилата на тази държава, или не искат да се върнат там, заради страх от преследване. Бежанците са част от по-широката група на разселените лица. Отличават се от икономическите мигранти по това, че вторите доброволно напускат своята страна по икономически причини. Разликата между бежанците и вътрешно разселените лица е, че вторите не преминават през международни граници.

Тези, които искат статут на бежанци, понякога са наричани политически бежанци. Казва се, че на тях им се предлага политическо убежище. Най-често молбите за убежище изтъкват политически и религиозни причини.

В света около 10 страни дават квоти на бежанци, които живеят например в бежански лагери. Обикновено това са хора, които бягат от война. В последните години квота получават хора от Иран, Ирак и бивша Югославия.

Бисексуалност

Бисексуалността е вид сексуална ориентация, характеризираща се с чувства на любов или сексуално влечение към представители и на двата пола, за разлика от хетеросексуалността и хомосексуалността.

Макар и по-рядко, в тясно специализираните източници, като синоними на бисексуалност се употребяват и термини като пансексуалност (способността да бъде обичан друг човек, независимо от пола, дори той да не е от двойката мъж/жена), омнисексуалност (синоним на пансексуалност) и помосексуалност.

Бисексуалните хора могат да имат едновременни или редуващи се връзки с индивиди от двата пола, да поддържат моногамна връзка с мъж или жена, да осъществяват контакти с представители само на единия пол или да останат целибати. Бисексуалността, както и другите сексуалности е характеристика на сексуалните желания, нужди и самоусещане на човека, и не е задължително да включва съответното сексуално поведение.

Голяма част от бисексуалните хора се самоопределят като гей-хора и принадлежащи към ЛГБТ обществото. Според едно научно течение, основоположник на което е Алфред Кинси, мнозинството от хората имат бисексуална природа, която обаче бива потисната от хетеронормативността. Той илюстрира това със своята Скала на Кинси, отбелязваща с числата от 0 (крайна хетеросексуалност) до 6 (крайна хомосексуалност) привличането в определена степен към същия и другия пол. На тази скала бисексуалността като привличане поне по малко и към двата пола заема всички позиции освен крайните две, с други думи ако човешката сексуалност бъде представена като скала, в чиито противоположни краища се разполагат твърдолинейната хетеросексуалност и хомосексуалност, то бисексуалността би заемала цялото пространство помежду тях.

Бит

Бит означава начина на всекидневен живот, съвкупността от жизнени условия, порядки, навици, традиции и обичаи, които са присъщи на народ, класа или социална група.

Изследванията на бита са в полето на интерес на хуманитарни дисциплини като антропология, етнология, социология и фолклористика. Пример за такова изследване за България е монографията „Бит и душевност на нашия народ“ на Иван Хаджийски.

В езика думата „бит“ се среща в комбинации като „селски бит“ (живот на село) и „патриархален бит“ (живот, характерен за патриархалното общество).

Битова техника се нарича техниката, използвана за ежедневни домакински нужди.

Битовата живопис е направление в изкуството, отразяващо сцени от съвременния за художника обществен и домашен бит.

Гражданско общество

Гражданското общество е независима сфера на самоизява на свободни граждани и доброволни сдружения и организации с нестопанска цел, които са пряко защитени от пряка намеса и произволно регулиране от правителство и бизнеса, както и от други външни фактори. Гражданското общество съществува от времето на Перикъл, когато не е имало юридически структури на гражданите и се е развило през различните исторически епохи. През всичките периоди на развитие и упадък се е запазило основното определящо качество на Гражданското общество, а именно да бъде коректив на управляващите. Гражданско общество е когато защитавате кауза или човек, които по никакъв начин не ви засягат и интересуват освен с презумцията, че когато на вас ви се наложи, съвсем непознати хора ще ви се притекат на помощ.

Гражданското общество съществува само при развитите демократичните общности, където има връзка управлявани – управляващи и обратно. Формалната част от него са неправителствени организации, граждански инициативи и други граждански формирования с идеална цел.

Винаги зад интересите на Гражданското общество седят личните граждански интереси, но е важно да се определи, че става въпрос за сбор и съвкупност от много личности (общество), а не за една личност.

Икономическа социология

Икономическата социология изучава социалните ефекти и социалните причини за различни икономически явления. Полето може да бъде най-общо разделено на класически и съвременен период. Класическият период се занимава специфично с модерността и нейните определящи аспекти (рационализация, секуларизация, урбанизация, социална стратификация и прочее).

Съвременният период на икономическата социология, също известен като нова икономическа социология се консолидира през 1985 в работата на Марк Грановетер, озаглавена „Икономическо действие и социална структура: проблем за вложеността“. Тази работа изработва концепцията за вложеността (embeddedness), според която икономическите отношения между индивидите или фирмите заемат място в съществуващи социални отношения (и по тази причина са структурирани от тези отношения, както и по-големите социални структури, от които тези отношения са част).

Индивид

Индивид е понятие, с което се изразява единица живо същество. То може да бъде както човек, така и друг биологичен вид.

В психологията индивидът е носител на лични качества, които изграждат неговата индивидуалност. В социологията противоположно понятие на „индивид“ е общество. Индивид е всяко отделно живо същество, като цялостен организъм, разглеждан в различни аспекти. Индивид е конкретният човек, като биологичен вид с определени природни свойства, също така и като единица от обществото. Съвкупността на индивида включва и сложни образования, които се проявяват в най-интегративна форма във вид на темперамент и заложби.

Портал „Психология“

Кръвосмешение

Кръвосмешението е сексуално отношение между членове на едно семейство или един род. Това обикновено включва отношения между хора с родствени връзки, на които, поради опасност от засилване на генетично предразположение към болести заради родството им, не се разрешава да се оженят.

Обикновено са забранени отношенията между най-близките роднини – между родители и деца и между братя и сестри, но забраната може да обхваща и други степени на роднинство. На остров Бука бракът на вуйчото с племенницата му се смята за нещо ужасно. В Англия до 1907 г. на повторния брак на вдовец със сестрата на починалата му жена се е гледало като на голямо престъпление.

В различните общества обект на забраната за кръвосмешение са различни хора. Забраната на сексуалните отношения между членове на семейството (обхващаща в някои случаи целия род) първоначално произлиза от практически съображения: интересът на групата повелява на членовете ѝ да се женят извън нея (екзогамия), за да се установят мирни отношения със съседите. Психоаналитиците смятат, че тази забрана изразява несъзнаваната защита на човека срещу скритите му влечения.

Обикновено кръвосмесителните отношения започват в юношеството, след което продължават да се развиват. Някои ги прикриват поради страх, а други свободно дават израз на любовната си връзка.

Макс Вебер

Максимилиан Карл Емил Вебер (на немски: Maximilian Carl Emil Weber) e германски юрист, икономист и социолог. Брат на Алфред Вебер и съпруг на Мариане Вебер. Признат класик в областта на социологията и един от основателите ѝ като научна дисциплина. Трудовете на Вебер продължават да оказват своето въздействие върху развитието на социологията и в наши дни.

Музика

Музика (от гръцки: μουσική, „изкуство на музите“) е вид изкуство, в което средството за изразяване е звукът. Основни елементи на музиката са тонът (който определя мелодията и хармонията), ритъмът (и свързаните с него темпо, размер и артикулация), динамиката, тембърът и текстурата.

Създаването, изпълнението, значимостта и дори определението за музика варира в различните култури, както и в зависимост от социалния контекст. Музиката обхваща както строго организирани композиции (и тяхното представяне пред публика), така и импровизационната музика и дори различни алеаторни форми. Тя може да се раздели на жанрове и поджанрове, но често разграничението и връзките между различните жанрове са трудноопределими, а понякога и спорни.

Население

В социологията населението е сборът от хора, които обитават определена географска област или пространство. За животни и други организми се използва съответстващият термин популация.

Демографията е науката, която изследва населението. Различни страни на човешкото поведение като част от населението се изучават от социологията, икономиката и географията.

Територията, която хората населяват, е около 15% от сушата на Земята. Останалите райони са или прекалено горещи и сухи, или прекалено студени, за да бъдат обитавани от хора. С термина естествен прираст се означава разликата между раждаемостта и смъртността. Поради бързорастящото население се появява проблема пренаселеност. Днес повече от една трета от световното население живее в градове с население над 500 000 души.

Към 14 януари 2010 г. населението на Земята е 6,796 млрд. души (според данни на Бюрото за преброяване на населението на САЩ).

Обществен интерес

Общественият интерес (според римската правна доктрина, зад всяко едно право трябва да има признат интерес от упражняването му) е понятие и термин относим към „всеобщото благополучие“ или „всеобщото благоденствие“. Колкото и абстрактни да са тези понятия, като обществен интерес следва да се разбира признатият по силата на правото интерес на обществото да защитава и отстоява своите права и свободи от неблагоприятни управленски решения за социума като цяло.

Защитата на обществения интерес е в центъра на политическия дебат на всяко демократично общество и трябва да бъде първостепенна задача при осъществяване на държавното управление. При демокрациите общественият интерес се извежда от гражданското общество. Легална дефиниция за обществен интерес няма, макар българският законодател да борави масово с понятието за обществен интерес в нормативните актове. Извеждането на обществения интерес е въпрос на тълкуване за всеки конкретен случай.

Обществени отношения

Под обществени отношения или социални отношения в социологията и правото се разбират различни взаимодействия, регулирани от социалните (морални) норми и/или правни норми, между две или повече лица, всяко от които притежава социален статус и осъществява социална роля. Социолозите разглеждат обществените отношения като най-висшата проявна форма на социалните явления, в сравнение с поведението, действията, социалното поведение, социалните дейности и социалното взаимодействие.

Обществените отношения възникнат между:

индивидите, като част от една социална група, наричана общество (в правото между физическите лица);

групи от хора, различни общества и/или субекти на правото (в правото между юридическите лица);

физически лица и групи от хора (юридически лица).

Общество

Обществото или човешкото общество е голяма група от хора, общност в трайно социално взаимодействие, споделяща една и съща географска или социална територия, подчинена на един и същ политически авторитет и доминиращи културни очаквания. Понякога се разбира и обществото в света, „глобалното общество“ като цяло.

Обществата се характеризират с модели на взаимоотношения (социални отношения) между индивиди, които споделят определена култура и институции; дадено общество може да се опише като сбор от такива взаимоотношения между съставляващите го членове. В социалните науки, наричани още обществени науки, едно по-широко общество често проявява стратификация или модели на господство в подгрупите.

Доколкото това е вид сътрудничество, едно общество може да даде възможност на своите членове да се възползват по начини, които иначе не биха били възможни на индивидуална основа. Така могат да се разграничат както индивидуалните, така и социалните (общи) ползи и в много случаи се установява, че те се припокриват. Обществото може да се състои и от хора със същите убеждения, управлявани от собствените си норми и ценности в рамките на господстващо, по-широко общество. Това понякога се нарича субкултура.

В по-широк план, и особено в рамките на структуралистичната мисъл, едно общество може да бъде илюстрирано като икономическа, социална, индустриална или културна инфраструктура, съставена от различна колекция от отделни индивиди. В това отношение обществото може да означава обективните взаимоотношения, които хората имат с материалния свят и с други хора. Човешките общества често са организирани според основното си препитание. Социалните учени са установили общества на ловци-събирачи, номадски овчарски общества, градинарски или просто земеобработващи общества, и интензивни земеделски общества (наричани още цивилизации). Според някои, индустриализираните общества и тези след индустриализацията се различават от традиционните земеделски общества.

Обществата също могат да бъдат организирани според политическата си структура: по нарастващ по големина и усложненост ред те са клан, племе, държава.

Организация

Организацията, най-общо, е формална група от хора, които се стремят към общи цели. Думата произлиза от гръцкото ὄργανον , което пък произлиза от ἔργον – работа, действие. Една организация е социална договореност, която преследва колективни цели, контролира собствените си резултати и има граници, които я отделят от средата ѝ.

В социалните науки, организациите са обект на изследване на редица дисциплини, сред които най-често са социология, икономика, политически науки, психология, управление и организационна комуникация. По-разширеният анализ е известен като организационна структура, организационни науки, организационно поведение или анализ на организацията. Съществуват редица гледни точки, някои от които са по-застъпени:

Организацията като процес – акцентира се на съвкупността от задачи и действия, които формират организацията като единно цяло;

От функционална гледна точка – акцентира се върху това как единици като бизнеса и държавата биват използвани;

От институционална гледна точка – организацията се разглежда като целево обвързана структура с обществена значимост.В правен аспект, организацията може да бъде със стопанска или нестопанска цел.

Политология

Политологията е социална наука, която изучава теорията и практиката на политиката, анализира политическите системи и политическото поведение. Политолозите „се чувстват въвлечени в разкриването на подлежащите на политическите събития и условия отношения. И на базата на тези откривания, те се опитват да конструират общи принципи за начина, по който светът на политиката работи.“ Политологията се пресича с други научни полета, включително антропология, държавна политика, национална политика, икономика, международни отношения, сравнителна политология, психология, социология, история, право и политическа теория.

Социология на правото

Социологията на правото, често описвана като поддисциплина на социологията, е интердисциплинарен подход в рамките на правните изследвания , който изучава функционирането и взаимодействието на правните институти с другите социални институции, както и генезиса, динамиката и структурата на правните норми и тяхната социална обусловеност и роля в обществото.

Социологията на правото е тясно свързана с криминологията, социалното инженерство и юридическата антропология.

Хетеросексуалност

Хетеросексуалността е най-често срещаната сексуална ориентация сред хората, представляваща полово и романтично влечение към представители на противоположния пол. В обекта на привличането е и разликата между хетеросексуалността, хомосексуалността и бисексуалността.

Не всички, които осъществяват хетеросексуални контакти са само и единствено хетеросексуални. Някои хора могат да се самоидентифицират като хетеросексуални, но да имат сексуални отношения и с мъже, и с жени. От друга страна, има хомосексуални хора, които по една или друга причина поддържат хетеросексуално поведение.

В някои западни страни хетеросексуализъм се използва като синоним на хетеросексизъм (схващането за хетеросексуалността като по-добра или единствено нормална сексуалност). В българският език думата не съществува.

Чикагски университет

Чикагският университет (на английски: The University of Chicago, често съкратено като „UChicago“, „the U of C“ или просто „Chicago“) е частен кообразователен изследователски университет в Чикаго, Илиноис, САЩ. Той е основан от петролния магнат Джон Рокфелер (1890), като първите часове са проведени през 1892. Университетът има общо около 14 000 студента.

Изследователите на Чикагския университет създават Чикагска школа по икономика, Чикагска школа по социология, Движението право и икономика в правния анализ . Университетът има най-голямото университетско издателство в САЩ.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.