Софтуер

Софтуерът (на английски: software – програмно осигуряване) е съвкупността от цялата информация от инструкции и данни, необходими за работата на всяка електронноизчислителна машина. Употребява се главно в сферата на информационните технологии.

Обикновено инструкциите се задават като съвкупност от алгоритми, групирани като програми с различно предназначение. Освен самите алгоритми, за изпълнението на програмите са необходими и начални данни. Резултатът от действието на даден алгоритъм може да служи като начални данни за стартирането на друг и т.н., обединявайки програмите в едно. В този смисъл все повече се налага и терминът софтуер, който исторически се е наложил като антоним на хардуер – физическата част на компютърните системи. Все пак границата между софтуер и хардуер се размива, когато се отчете, че програмното осигуряване има все пак някакви физически носители, от които изчислителната машина чете програмите. Тези носители, както и инструкциите за работа с програмите и тяхната поддръжка (документация), са спомагателни елементи от софтуера.

В масовите електронноизчислителни машини (компютри) голяма част от софтуера е разположена на външна памет и може лесно да бъде променяна от потребителите според нуждите им. Инструкциите в централните процесори и специализираните интегрални схеми обаче се задават при програмирането им, и не могат да бъдат променяни директно от потребителя.

По принцип хардуерът е неизползваем без програмно осигуряване или софтуер. Най-ясно разликата между софтуер и хардуер се обяснява така: Хардуерът е всяко едно видимо и осезаемо устройство, както самият компютър, така и всяко едно периферно устройство. Софтуерът е само видим, но не и осезаем, когато работи – това са именно програмите.

Със създаването на алгоритми и писането на програми се занимават програмистите. Според нивото на действие на написаните от тях инструкции има език за програмиране на ниско ниво, на средно ниво и на високо ниво. Езиците на високо ниво позволяват лесно редактиране от програмист, и това се нарича изходен код (програмен код). За да се превърне в изпълними инструкции от машината, той се компилира (превежда) към обектен код или машинен език.

Езикът за програмиране от високо ниво може да бъде и скриптов език. Когато е написан на скриптов език, се компилира при изпълнението на програмния код (интерпретиране). Скриптовете обикновено са малки до средно големи програми, които изпълняват потребителски команди или вършат действия в определен ред. Пример за това са JavaScript, Perl, ти си ел скрипт или PHP. Програмите, писани на скриптов език, са по-бавни при стартиране (защото всеки път програмният код трябва да се преведе на машинен език), но обикновено по-лесно и бързо се разработват и тестват.

Видове софтуер

Operating system placement bg
Схема на взаимодействието между системен и приложен софтуер

Системен

Към системния софтуер се отнасят програми, изпълняващи системни функции и грижещи се за компютърния хардуер и връзката между него и потребителя. Предназначението на системния софтуер е да освободи авторите на приложни програми от пряко взаимодействие с компютърния хардуер, който е много разнороден. Той дава достъп хардуера, който е унифициран и независим от начина на работа на конкретните устройства.

Операционна система
Фърмуер
Инструментален софтуер

В инструменталния софтуер са включени програми, които осигуряват средства за използване и обслужване на компонентите на компютъра, както и средства за разработване на програми и различни приложения. В тази група попадат сервизните програми (Utilities), които осигуряват диагностика, управление на устройства, презапис от един на друг носител, архивиране, антивирусни програми и др. Програмните езици също са в тази категория.

Приложен

Потребителски приложения и програми, работещи като краен продукт и тясно свързващи потребителя със софтуер от по-ниско ниво. Това са най-известните сред потребителите програми, с който те имат пряк контакт и използват най-често. Пример за такъв софтуер са компютърните игри, текстовите редактори, уеб браузърите и т.н.

Разработване

Основни инструменти

Текстов редактор

Това е приложна програма за писане на текст, удобна на програмиста за въвеждане и редактиране на програмния код. Някои текстови редактори поддържат функции, улесняващи програмирането на съответния език:

  • синтактично оцветяване
  • автоматична табулация
  • предложения за операнд
Компилатор

Компилаторът е програма, която съединява фрагментите на разработвания софтуер, за да се получи машинния код, който е разбираем за процесора на компютъра. Това е преводачът от съответния програмен език към инструкции, разбираеми от процесора – който пък от своя страна ще изпълнява програмата.

Декомпилатор

Това е софтуер, който разединява на съставни фрагменти дадена компилирана програма.

Основен инструмент на кракерите.

Дебъгер

Дебъгерите са специален вид програми, използвани при разработката на софтуер. С тях се проследява поетапно изпълнението на разработвания софтуер, с цел откриване и отстраняване на грешки.

Други

Понякога са необходими и други инструменти като:

  • програма за съединяване на основния код с използваните библиотеки (linker)

Документация

Повечето софтуерни продукти имат софтуерна документация, описваща начина на работа на програмата, така че тя да може да бъде използвана от крайните потребители. Без ясна документация софтуерът трудно може да бъде използван, особено когато става дума за силно специализирани и сравнително сложни продукти, като Photoshop или AutoCAD.

Често софтуерът включва и техническа документация, предназначена за използване от разработчиците. Тя може да бъде във вид на коментари в самия изходен код или обособена в отделни файлове. Предназначението на тази документация е да улесни бъдещата поддръжка и промяна на софтуера.

Качество и надеждност

Основна статия: надеждност на софтуера

Интелектуална собственост

Софтуерът е обект на защита на авторското право и правата за ползването му обикновено се уреждат чрез специален договор, наричан софтуерен лиценз, а понякога и с по-специфичното Лицензно споразумение за крайния потребител (на английски: End User License Agreement, EULA).

Лицензите предоставят на потребителя правото да ползва софтуера при определени условия. Предоставянето на това право обикновено става в рамките на няколко широко прилагани модела:

  • Платен софтуер: Потребителят заплаща еднократно или периодично определена сума на автора на софтуера. Това е най-често срещаният модел при софтуера, разработван със стопанска цел.
  • Шеъруер: Потребителят ползва софтуера без заплащане в рамките на някакви ограничения – на функционалността, на времето за ползване или на приложението (например, само за лични цели). Шеъруерът често представлява ограничена демонстрационна версия на платен софтуер, която има за цел да убеди потребителите в ползата от закупуването на пълен платен лиценз.
  • Адуер: Потребителят не заплаща пряко за ползването на софтуера, но в него се включва рекламно съобщение – банер (плакат), текст или звук. При някои от тези програми, подобно на шеъруера, съществува платена версия, в която няма реклами.
  • Безплатен софтуер: Потребителят не заплаща за ползването на софтуера. Най-често това са програми, даващи достъп до друга платена услуга или разширяващи възможностите за нейното използване (например, популярният браузър Internet Explorer).
  • Свободен софтуер: Безплатен софтуер с отворен код, който потребителят може да променя и препубликува при определени условия (обикновено, запазване на условията за ползване на първоначалния софтуер).

За разлика от останалите произведения, обект на авторско право, които не подлежат на патенти, в някои страни софтуерът може да се защити с патент. На местата, където съществуват софтуерни патенти, това право принадлежи на автора на компютърно-имплементирано изобретение или на неговия работодател. Софтуерните патенти са обичайна, но силно критикувана практика в Съединените щати, а в Европейския съюз не съществуват.

Софтуерна индустрия

Основна статия: Софтуерна индустрия.

Софтуерната индустрия е част от сектора на услугите, която обхваща софтуерните компании и програмисти, занимаващи се с производството, разпространението и поддръжката на софтуера. Тъй като софтуерът се използва в разнородни области от математиката до компютърните игри, повечето компании се специализират в дадена относително тясна подобласт.

Сред най-големите софтуерни компании са Майкрософт, Оракъл, Новел, Ес А Пе, Симантек, Адоби Систъмс, Корел. В софтуерния сектор работят и много организации с нестопанска цел, най-влиятелните сред които са Фондацията за свободен софтуер, Проектът Гну, Фондация Мозила. Освен това съществуват и редица организации, като W3C и IETF, разработващи стандарти за взаимодействие между софтуера, като

Вижте също

GNU General Public License

GNU General Public License (на български превеждан като „Общ публичен лиценз на ГНУ“, „Всеобщ публичен лиценз на ГНУ“, „Общо право на обществено ползване на ГНУ“ или дори като „Главен обществен лиценз на ГНУ“) е лиценз, издаден от Фондацията за свободен софтуер, с цел той да бъде използван за лицензирането на софтуер като „свободен“.

PDF

PDF (от английски: Portable Document Format – преносим формат за документи) е отворен стандарт за обмен на документи. Файловият формат, създаден от Adobe Systems през 1993 г., се използва за представяне на документи по един и същ начин, независимо от хардуера, операционната система, или приложния софтуер.

Всеки PDF файл съдържа пълно описание на фиксирания двумерен документ (с вградени тримерни елементи при Acrobat 3D), в което влизат текст, шрифтове, изображения, двумерни векторни и растерни графики, от които са съставени документите.

Първоначално частна собственост на Adobe, PDF официално е отдаден като отворен стандарт на 1 юли 2008 г. и публикуван от Международната организация по стандартизация под номер ISO 32000 – 1:2008.

Форматът PDF комбинира следните три технологии:

Подмножество от програмния език за описание на страници PostScript, с което се генерират изгледът и графиките.

Система за вграждане/замяна на шрифтове, която позволява използваните шрифтове да се комплектуват с документите.

Система за структурирано съхранение на всички елементи в един-единствен файл, с приложение на техники за компресия на данните, където е необходимо.

Анонимен междинен сървър

Анонимен междинен сървър или анонимнo прокси е инструмент, който спомага да се направят непроследими дадени дейности в Интернет. Анонимният междинен сървър (прокси сървър) действа като посредник и щит на неприкосновеността между клиентския компютър и останалата част от Интернет. Той осъществява достъп до Интернет от името на потребителя, защита на личната информация, като се скрива информация за идентификация на клиента компютъра.

Информационни технологии

Информационните технологии (ИТ) са група технологии, предназначени за събиране, обработка, съхранение и разпространение на звукова, графична, текстова и числена информация, и използващи за тази цел базирано на микроелектрониката съчетание от компютърна и телекомуникационна техника. Информационните технологии обхващат практическото приложение на информатиката и в това отношение споделят някои общи черти с инженерните дисциплини.

Компютърна програма

Компютърната програма или още софтуерна програма, или накратко програма е съвкупност от инструкции към компютъра , които трябва да дадат някакъв определен изходен резултат. Компютърът изисква програмите да функционират, обикновено изпълнявайки програмните инструкции в централния процесор. Програмата има изпълнителна форма, която компютърът директно използва, за да изпълни инструкциите, зададени от програмата. Тази същата програма има и четивна за човека част, наречена сорс код, от който изпълнимите програми се компилират, като сорс кодът дава възможност на програмиста да изследва протичането на инструкциите или пък да разработва алгоритмите.

Сорс кодът на повечето програми се състои от списък с инструкции, които задължително въвеждат алгоритъм (известни като императивно програмиране). В други случаи (известни като декларативно програмиране) характеристиките на необходимата информация са определени и изборът на метода за получаване на искания резултат се оставя на платформата, под която се изпълнява. Компютърните програми най-често са писани от хора наречени програмисти, но може и да са генерирани от други програми.

Линукс

Linux (Линукс) или GNU/Linux (вж. Противоречия за наименованието) е общото название, което се дава на всички операционни системи, основаващи се на ядрото „Linux“ и системните инструменти и библиотеки от проекта GNU. Различните такива операционни системи се наричат Linux-дистрибуции, като те се различават по това с какъв друг софтуер пристигат. Linux е флагман и един от най-известните представители на свободния софтуер.

Официалната емблема на Linux е топчест пингвин на име Тъкс (на английски: Tux) и е създадена от Лари Юинг (Larry Ewing) през 1996 г. Идеята за емблемата идва от Линус Торвалдс, създателят на Linux – той е ухапан от пингвин, когато е бил в Австралия.

Лиценз за свободна документация на ГНУ

Лицензът за свободна документация на ГНУ (на английски: GNU Free Documentation License (GNU FDL) е лиценз за отворено съдържание, създаден от Фондацията за свободен софтуер за проекта ГНУ и първоначално замислен за програмната документация на продуктите, създавани от обществото ГНУ.

Според него копията на основния документ, дори и променени, трябва да се разпространяват при условията на същия лиценз. Разрешава се продажбата на тези копия, но единствено във формат, който позволява по-нататъшна редакция.

Целта на Лиценза за свободна документация е свободното използване и разпространение на знанията. Това е в основата на цялата философия на ГНУ, както и на Уикипедия.

Лицензът е тясно свързан със законите за авторско право в различните държави, според които единствено авторът на дадено интелектуално творение може да разреши ползването, разпространението и/или промяната на това творение. Всяко произведение, публикувано с този лиценз, дава на всеки правото и техническата възможност да ползва, променя и разпространява произведението, стига новите версии да се предлагат със същия лиценз и условия. За Уикипедия това гарантира, че натрупаните знания ще останат достъпни – никой издател не може да откаже да даде правата за промяна и разпространение, защото според лиценза, в този случай самият той губи изключителните права за разпространение.

Лицензът дава правото за разпространение на съдържание, като всеки, който получи съдържанието, получава същото това право:

разпространението/публикуването (с или без търговска цел) може да става единствено, ако всеки купувач/получател получи същите права като търговеца/подателя, тоест:

прикрепено копие на лиценза GNU FDL;

съдържанието в обикновен текстов формат, подходящ за използване и промяна (например в печатните копия на Уикипедия издателите трябва задължително да предоставят свободен достъп до изходния текст, който са използвали, примерно на компакт-диск)

правото той също да го разпространява при тези условия;

ако се правят промени, те трябва да се отбелязват като такива и да са подчинени на същия лиценз.Уикипедия е най-големият проект, използващ този лиценз. Всички, които пишат за свободната енциклопедия, автоматично публикуват своите произведения и при неговите условия.

Майкрософт

47.639597, -122.12845

Microsoft Corporation (чете се Майкрософт корпорейшън) е американска транснационална компания, развиваща дейност в областта на компютърните технологии и разработката на софтуер. Седалището ѝ е разположено в гр. Редмънд, САЩ, най-известните ѝ продукти са операционната система Windows и пакетът от текстообработващи програми Microsoft Office. Тя е първият по големина доставчик на софтуер и услуги в областта на информационните технологии с обем на продажбите в този сектор от 65,7 милиарда долара и общ обем на продажбите от 77,85 милиарда долара (2013). Компанията е основана през 1975 г. от Бил Гейтс и Пол Алън. Компанията е обвинявана няколко пъти в злоупотреба с монополното си положение. Съществува и български филиал на фирмата, „Microsoft България“ ООД.

През 1999 г. компанията става най-скъпата компания в света с пазарна капитализация от 620,58 млрд. щатски долара. През август 2012 г. Apple подобрява този рекорд, като постига пазарна капитализация от 623 млрд. щатски долара. През 2016 г. Microsoft обяви, че е постигната договореност за придобиването на компанията LinkedIn. Сделката, която е на стойност $26,2 милиарда, се очаква да приключи в края на 2016 г. По условията на договора LinkedIn ще запази своите „бренд (марка), култура и независимост“, както и ръководството си, което като цяло ще е подчинено на Сатя Надела, CEO на Microsoft.

Операционна система

Операционната система (ОС) е основна част от компютърния системен софтуер, която управлява и координира ресурсите на хардуера и софтуера и обслужва изпълняваните компютърни програми. Приложният софтуер обикновено има нужда от ОС, за да работи.

ОС разпределя задачите по време, планира ефикасното използване на ресурсите на системата и може да включва специализиран софтуер за изчисление на ресурси: стойност на процесорното време, използвана памет, ресурси за печат и други. При входно-изходните операции и динамично разпределение на паметта ОС действа като посредник между приложния софтуер и хардуера, макар че приложните команди обикновено се изпълняват директно, чрез системни повиквания към функции на ОС. ОС се среща на повечето устройства с компютри – от мобилни телефони през игрални конзоли до уеб сървъри и суперкомпютри.

Примери за популярни съвременни ОС са: Android, BlackBerry, BSD, Chrome OS, iOS, Linux, OS X, QNX, Microsoft Windows, SteamOS, Windows Phone и z/OS. Първите осем имат общ произход, свързан с UNIX. Други популярни ОС в реално време са FreeRTOS, Micrium и VxWorks.

Отворен код

Отворен код или както е също така известен в транслитерирания вариант от английски оупън сорс (на английски: open source) е концепция (подход) в проектирането, разработката и дистрибуцията на софтуер, позволяваща свободен достъп до софтуерния код (т.нар. сорс код или дори само сорс, от англ. source code).Някои смятат отворения код само за един от няколко различни възможни подходи към проектирането, докато други го смятат за критично важен и стратегически елемент за бизнес модела си. Преди израза open source да бъде възприет на английски, разработчиците и производителите на софтуер използвали различни фрази, за да опишат концепцията. Терминът „open source“ придобива популярност с разпространението на Интернет, който открива широк достъп до разнообразни продуктови модели, отваря нови комуникационни пътища и стимулира създаването на интерактивни общности.

Приложен софтуер

Приложен софтуер (на английски: application software) (също приложно програмно осигуряване или накратко приложение) е софтуер, предназначен за изпълнението на определени потребителски задачи, който е направен така, че да взаимодейства непосредствено с потребителя. Той се състои от компютърни програми, предназначени за решаване на конкретни задачи на крайния потребител – например една компютърна програма за осъществяване на счетоводство на фирма е приложна програма. В повечето операционни системи приложните програми не се обръщат директно към ресурсите на компютъра, а работят с тях посредством операционната система. Приложният софтуер се разпространява във вид на програмни продукти и програмни пакети.

Програмните продукти са програми, които спомагат работата на потребителя при решаването на конкретни задачи.

Съвкупността от логически свързани програми, отговарящи на определени правила за работа в зададена среда, се нарича програмен пакет.

Програмиране

Компютърното програмиране (накратко наричано програмиране или кодиране) е процес на писане, тестване и поддържане на сорс код на компютърна програма. Сорс кодът се пише на език за програмиране. Този код може да бъде модификация на съществуващ вече код, или нещо напълно ново, с цел решаването на зададен проблем. Процесът на писане на сорс код изисква познание в много различни сфери, като алгоритми и т.н.

В сферата на софтуерното инженерство, програмирането е част от процеса на разработка на софтуер.

В някои специализирани приложения или специфични ситуации, програма може да бъде написана или модифицирана чрез директно зареждане на нужните инструкции на машинен код и тяхното изпълнение.

Прототип

Прототип (от старогр. πρώτος – първи и τύπος – образец, модел, пример) означава първоначален вид на нещо. Думата най-често се използва за обозначаване на работни модели, създадени за да демонстрират определен нов продукт. Прототипи се използват в множество индустрии, напр. машиностроене, разработка на софтуер и т.н. Успешната разработка на прототип позволява събиране на ранна информация за експлоатацията, ползваемостта и надеждността на новия продукт.

Една от няколко наложени в практиката терминологии, разделя прототипите на алфа (alpha, α) и бета (beta, β) версии, следвани от официалното пускане на продукта. В някои други случаи се говори за пилотни прототипи (pilot prototypes) или пускови кандидати (release candidates, накратко RCs).

В индустрии, в които разработката на прототипи не е свързана с много големи разходи, като например разработката на софтуер, често се използва техника, наречена бързо прототипиране (rapid prototyping). В основата на тази техника е планиране на множество прототипи, с помощта на които различни рискове, свързани с продукта, биват откривани рано и се взимат стъпки те да се минимизират.

Свободен софтуер

За софтуер, който е безплатен за потребителя, вижте безплатен софтуер.

Свободен софтуер (на английски: free software) е термин, който се използва за компютърни програми, чиито автори дават на потребителя правото да ги изпълнява, копира, изучава, променя и подобрява.

За да може дадена програма да бъде определна като свободен софтуер, лицензът, под който е публикувана, трябва да гарантира на всички потребители следните свободи:

Свободата да използват програмата за каквато и да е цел;

Свобода да изучават начина на работа на програмата и да я променят и пригаждат според собствените си нужди (за това е необходим достъп до изходния код);

Свобода да разпространяват програмата, така че да помогнат на друг потребител;

Свободата да разпространяват променените версии на програмата. По този начин те дават възможност на цялото общество да извлече полза от промените (за това е необходим достъп до изходния код).Съществуват различни лицензи, които дават на потребителя тези свободи. Най-популярните са GNU General Public License (GNU GPL) и BSD License. Лицензионното споразумение GNU GPL, за разлика от BSD License, не само предоставя тези четири свободи, но и ги защитава — налага единственото ограничение всички производни програми да са също свободен софтуер, лицензиран под GNU GPL. И двата лиценза се радват на широка употреба: например GNU GPL се използва в най-популярната свободна операционна система GNU/Linux, а BSD License — във FreeBSD.

Подобни свободи, но предназначени за документация или друга форма на знанието, се дават от GNU Free Documentation License (GNU FDL). Материалите в тази енциклопедия са публикувани при условията на GNU FDL.

Софтуерен разработчик

Софтуерен разработчик е професия, която се занимава с изработката на компютърен софтуер. Софтуерните разработчици (наричани понякога „софтуерни инженери“) участват във всички етапи от разработката на софтуерни продукти – анализиране на изискванията, моделиране на бизнес процесите и проектиране на софтуера, реализация на функционалността, изпитване и поддръжка. В зависимост от функциите, които изпълняват в проекта, софтуерните разработчици могат да бъдат: бизнес анализатори, софтуерни архитекти, програмисти, специалисти по бази от данни, Web разработчици, специалисти по поддръжката и др. В зависимост от вида на разработвания софтуер могат да бъдат приложни разработчици или системни разработчици. Приложните разработчици се занимават с проектирането и създаването на приложен софтуер. Системните разработчици разработват системите, които позволяват на компютрите да работят правилно. Това могат да бъдат операционните системи, вградени в компютрите, или потребителският интерфейс, позволяващ на потребителя да си взаимодейства с компютъра, в частност.

Сървър

Сървър (на английски: server) e термин, който има две тясно свързани значения:

Сървърът е компютърна програма, която предоставя услуги на други програми, наречени в този контекст клиентски софтуер (Client). Сървърът стартира като услуга, която обслужва заявки на други програми („клиенти“), които могат, а могат и да не бъдат стартирани на същия компютър.

Сървърът е също така компютър, стартиращ сървърен софтуер и предоставящ една или повече услуги (като например хост) на други компютри в същата мрежа. В повечето случаи хардуерните изисквания към този компютър са по-високи от изискванията към хардуера на стандартния настолен компютър, който не функционира като сървър. В допълнение, може да има специални изисквания за архивиране и др.Днес, този термин се използва най-вече за завършени компютърни системи. Една такава софтуерна/хардуерна система представлява софтуерна услуга, стартираща на специално предназначен за нея компютър. Това са например сървър база данни, файлов сървър, mail сървър или print сървър.Сървърният софтуер се характеризира с това, че работи на базата на приложение, което слуша за заявки (request) и връща отговор (response), като и двете операции са по предварително зададен протокол. Тъй като заявката може да пристигне по всяко време, сървърният софтуер е постоянно стартиран, чакайки за заявка, за разлика от клиентски софтуер, при който потребителят слага край с последната използвана операция.

Сървърът е компютър, който работи съвместно с други компютри в компютърна мрежа. При комуникацията сървърът предоставя услуги към останалите компютри, наричани клиенти. Терминът „сървър“ е пряко свързван с модела за обслужване (наричан още мрежова архитектура) клиент-сървър, който представлява антипод на модела P2P (peer to peer, равен към равен).

Най-често използваните от потребителите сървърни приложения са:

Пощенски сървър (email server, например sendmail)

Уеб сървър (web server, например Apache)

Сървър за управление имената на домейните (DNS сървър - сървър, който преобразува името на хоста (HostName) в уеб адрес (IP адрес, например BIND).)

Сървър за база от данни (database server, например Microsoft SQL Server)

Файлов сървър (file server, например FTP, SSH, или NFS)

Сървър за приложения (application server, предоставящ различни приложения и обслужващ клиенти, например чрез XML)

Прокси сървър - действа като посредник за исканите от клиентите ресурси/услуги от други сървъри. Клиентът се свързва с прокси сървър, като изисква някои услуги, като пример: файл, връзка, уеб страница, или други ресурси, достъпни от друг сървър. Прокси сървърът проверява заявката в съответствие със зададени правила за филтриране. Той дефакто скрива стоящите зад него компютри.

Медиен сървър (media server, специализиран компютърен уред (хардуер с фърмуер) или специализиран приложен софтуер на сървър приложения, вариращи от клас професионални машини до клас домашен масив-памет за съдържание, обикновено видео по заявка VoD)

Активна директория - услуга за управление на мрежови ресурси, заложена в основата на Microsoft Windows. Технологията на АД е базирана на стандартни интернет протоколи и определя съответствието между имена на хостове и адреси, като използва DNS и организира група от компютри в Windows домейн.

Уикицитат

Уикицитат (на английски: Wikiquote) е сестрински проект на Уикипедия, използващ същия софтуер – МедияУики. Той е един от семейство проекти на Фондация Уикимедия базирани на уики. Целта на проекта е колективно да се създаде голяма колекция от цитати на известни хора, цитати от книги и пословици и да даде повече информация за тях.

Първоначално, проектът е създаден само на английски език, но през юли 2004 г. са добавени и други езици.

Унифициран локатор на ресурси

URL (съкращение от Uniform Resource Locator, универсален указател на ресурс) е стандартизиран указател за мрежовия адрес на даден ресурс, например документ или страница, в Интернет или друго пространство. Всяка страница в World Wide Web има URL, който я идентифицира по уникален начин. Той определя не само адреса в мрежата, но и типа на обекта на конкретния web-възел. Освен това той съдържа идентификатор за метода на достъп до дадения обект. Последната версия на стандарта, дефиниращ синтаксиса и семантиката на URL e RFC 3986. В него URL се определя като частен случай на URI (Uniform Resource Identifier).

URL обикновено се състои от три части:

Името на протокола, който ще се използва за транспортиране на ресурса върху Web

Името на компютъра, върху който е разположен ресурсът

Името на самия ресурс, дадено като пътПълният формат на URL е следният (частите, заградени в квадратни скоби, са незадължителни):

протокол://[потребител[:парола]@]сървър[:порт][/път[?параметри][#фрагмент]]

Фондация за свободен софтуер

Фондацията за свободен софтуер (на английски: Free Software Foundation, съкратено FSF) е организация с идеална цел, основана от Ричард Столман през 1985 г. за да узакони свободното придвижване на copyleft-базирания софтуер, с което той получава универсалната свобода за дистрибуция, модифициране и патентно право без ограничения от закона. Фондацията е регистрирана в щата Масачузетс, САЩ.

Фондацията FSF набляга върху създаването на нов свободен софтуер и включването му в съгласувана система, с цел да се намали до минимум нуждата от употреба на комерсиален софтуер.

FSF подпомага разработката и използването на свободен софтуер – по-специално операционната система GNU (използвана по-често във варианта Debian GNU/Linux) и свободна документация. FSF насърчава пропагандата на етичните и политическите ползи от употребата на свободен софтуер.

FSF защитава, съхранява и предлага свободен софтуер. Тя разпространява копия на програмите от проекта GNU и учебници срещу такса за доставката. Фондацията получава и пожертвувания, които насочва към проекта GNU.

Ръководствата за софтуер трябва да са свободни поради същите причини, поради които и софтуерът трябва да е свободен, и понеже ръководствата в известна степен са част от софтуера.

Същите аргументи имат смисъл и за други видове произведения от практическо естество – с други думи произведения, които включват в себе си полезни знания, като образователни и справочни материали. Уикипедия е най-известният пример.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.