Софийска котловина

Софийската котловина или Софийското поле е котловина в западната част на България, най-голямата от Задбалканските котловини.

Софийска котловина
Sofia valley
Relief Map of Bulgaria
42.7833° с. ш. 23.2667° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение Флаг на България България
Надм. височина 550 m
Дължина 75 km
Ширина 5 – 20 km
Площ 1180 кm2
Инфраструктура
Селища София, Сливница, Костинброд, Божурище, Банкя, Нови Искър, Елин Пелин, Бухово

Географско положение, граници, площ

Софийската котловина е разположена между планинските дялове на Стара планина Чепън, Мала планина, Софийска планина и Мургаш на север и североизток, планините Вискяр, Люлин и Витоша на югозапад, Лозенска планина (част от Ихтиманска Средна гора) на юг и Вакарелска планина и рида Белица (части от Ихтиманска Средна гора) на югоизток. На запад вододела между реките Сливнишка и Габерска и Алдомировските височини я отделят от Бурелската котловина, а на изток ниският Негушевски рид я отделя от малката Саранска котловина.

В така описаните граници площта на котловината е 1180 км2 и се явява най-голямата от всички задбалкански котловини в България. Дължината и от северозапад на югоизток е 75 км, а ширината ѝ варира от 5 до 20 км. Средната ѝ надморска височина е 550 м. Котловината има хълмиста подножна част и широка равна част – Софийско поле, в което се издигат ниски хълмове – Лозенец, Редута, Баба и др. Подножието на котловината се издига до 700 м н.в. и е по-добре изразено на запад от река Искър.

Sofiafromsimeonovo

Геология

Дъното на котловината е развито върху сенонски пирокластити и плиоценски песъчливо-глинести седименти, припокрити с делувиални и наносни конуси. Полето е запълнено с плиоценски пясъци и глини, припокрити с дебели речни наноси и на много места е заблатено. Морфоложкото оформяне на Софийската котловина е свързано с развитието на Софийската грабенова структура, ограничена от север и юг с разседи. През плиоцена и кватернера е обхваната от диференцирани негативни движения, като течението на река Искър било препречено и цялата днешна Софийска котловина била превърната в голямо езеро. На това се дължат глино-песъчливите почви, които покриват почти цялата котловина. Езерото изчезнало, след като по-късно реката пробила път през Стара планина и създала днешното си речно корито. В резултат от продължителното езерно съществуване по дъното на вече осушилата се котловина са се натрупали дебели седименти с мощност от 200 до 800 м. Северната старопланинска ограда е изградена от палеозойски шисти, триаски и юрски пясъчници, варовици и конгломерати и е обезлесена и еродирана. Южната ограда е изградена предимно от горнокредни пирокластити на запад от река Искър и триаски пясъчници и конгломерати на изток от реката.

Климат и води

Климатът в котловината е умереноконтинентален с чести температурни инверсии и фьонови ветрове. Средногодишната температура е 9 – 10 °C, като средната януарска температура е около -2 °C, а средната юлска около 20 °C. Среден годишен валеж 550 – 560 мм.

Котловината се отводнява от протичащата от юг на север река Искър и притоците ѝ Перловска река, Владайска река (със Суходолска река), Блато (със Сливнишка река) и Лесновска рекаЕлешница и Макоцевска река). Поради малките валежи и равнинния релеф речният отток е малък – 30 – 60 мм.

Софийската котловина е богата на минерални извори – Княжево, Горна баня, Панчарево, Банкя, София и други. Тези извори, както и това, че цялата област е предразположена към различни сеизмични колебания, се дължи на разломния характер на котловината. Има и голям брой езера и блата. От дълги години те са източник за набавяне на строителни материали (пясък, чакъл) за София. В миналото чрез зарибяване или по естествен път в тях са разселени ценни видове, като шаран, толстолоб, бяла риба, щука. Бреговете изобилстват с шавари и тръстика. Заради обилното обрастване и затлачването на по-плитките езера в района на Враждебна и Долни Богров те са се превърнали в недостъпни за риболов блата. Дъното на езерата е каменисто-песъчливо, покрито е с дебел слой тиня.

Sofia valley
Панорама на Софийското поле от „Ломско шосе“. Виждат се село Петърч, част от Костинброд, планините Витоша и Люлин, както и квартал „Люлин“ на София.

Полезни изкопаеми, почви, флора и фауна

В Софийската котловина има находища на лигнитни въглища – Софийски въглищен басейн, които се намират близо до селата Балша и Кътина и град Елин Пелин. Те са с плиоценска възраст и са разположени на различна дълбочина – от 100 до 350 – 500 метра. Въглищата са нискокалорични – около 1600 ккал/кг на работно гориво. Не се експлоатират. Част от Софийския въглищен басейн е и находището на лигнитни въглища в землището на село Храбърско – Храбърски въглищен участък, който е в експлоатация.

Почвите в котловината са предимно чернозем-смолници, главно в ниското котловинно дъно, алувиално-ливадни по долините на реките и канелени горски в периферните, по-високи части.

Естествената растителност и животинският свят са силно повлияни от човека поради стопанската ѝ усвоеност. Голяма част от котловината е заета от обработваеми земи, в близост до населените места – зеленчукови и овощни градини, а в периферните по-високи части – пасища.

Селища

В южната централна част на котловината е разположена столицата на България София, в западната част градовете Сливница, Костинброд, Божурище, Банкя и Нови Искър, а в източната – градовете Елин Пелин и Бухово. Освен това има няколко десетки села, някои от които с доста голямо население, повечето от населението на които работи в столицата.

Транспорт

Софийската котловина се пресича от няколко важни транспортни артерии – пътища от Държавната пътна мрежа и жп линии:

През Софийската котловина преминават и част от трасетата на четири важни жп линия:

Топографска карта

  • Лист от карта K-34-46. Мащаб: 1 : 100 000.
  • Лист от карта K-34-47. Мащаб: 1 : 100 000.
  • Лист от карта K-34-48. Мащаб: 1 : 100 000.
  • Лист от карта K-34-59. Мащаб: 1 : 100 000.
  • Лист от карта K-34-60. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

Витоша (природен парк)

„Витоша“ е първият природен парк в България и на Балканския полуостров.

Драгоманско блато

Драгоманското блато е карстово блато в западната част на Софийската котловина, на 1,5 km източно от град Драгоман, (посока село Големо Малово) и на 38 km от София.

Намира се в обширна котловина, заобиколена от варовикови възвишения, в южното подножие на карстовата планина Чепън. Разпростира се на площ около 350 хектара и е с приблизителни размери 2,5 km от запад на изток и 1,2 km от север на юг. Драгоманското блато е пресушено през 30-те години на 20 век. Тогава са изградени дренажни канали, а впоследствие – помпена станция, за да се използва земята за земеделски цели. За дълъг период животът в него замира. С това изчезват два вида вида растения, на които то е било единствено находище в България (мехурчестата алдрованда и парнасиеволистната калдезия) и едно от последните находища на сивия жерав, преди той да изчезне като гнездящ вид в България.

В резултат на спиране изпомпването на водите през 90-те години блатото бързо се възстановява и е една от малкото възстановени влажни зони в България.

Територията на блатото попада в две от защитените зони към Натура 2000:

Раяновци – по директивата за птиците

Драгоман – по директивата за местообитаниятаВ закона за защитените територии в България блатото все още не е обявено за защитена територия (резерват или защитена местност), но поради включването му в две от защитените зони, определени дейности в него не са разрешени. Това са пресушаване, използване на пестициди, палене на тръстикови масиви и др.

Блатото се намира на пътя на миграцията на птиците Via Aristotelis, тук те спират в богатата блатна растителност за да отпочинат, преди да полетят отново.

Задбалкански котловини

Задбалканските котловини (също Подбалкански котловини или Подбалкански полета) са група от котловини полета в България, оградени от планинските вериги Стара планина на север и Средна гора на юг.

Панчарево

Панчарѐво, погрешно изписвано като Панчерево, е село в Западна България, област София, административен център на район „Панчарево“ на Столичната община.

Има статут на балнеолечебен курорт от местно значение, утвърден от Министерството на народното здраве през 1963 г.

Факултета

Факултета, а на местното шопско наречие Факултето, е квартал в София, разположен в район „Красна поляна“. Намира се северно от кв. „Барите“, южно от жк „Западен парк“, западно от жк „Красна поляна-2“ и източно от кв „Суходол“. Факултета е известен като ромското гето на София. Факултета е с население от 45 000 жители. Безработицата в квартала е почти 20%. „Причините за тези мащаби на безработицата сред ромите са преди всичко липсата на образование и закриването на промишлените предприятия.“Квартал Факултета е кръстен на Селскостопанската академия, основана през 1961 г., също така известна като „Аграрния факултет“.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.