Сорбона

Сорбоната (на френски: Sorbonne) е сграда в Латинския квартал в Париж.

Носи името на Робер дьо Сорбон – френски теолог, личен свещеник и изповедник на Луи IX и основател на Сорбонския колеж. В Сорбонския колеж, част от Парижкия университет, по волята на нейния основател, се е изучавала теологията.

Названието Сорбона е пренесено по метонимия и за целия Парижки университет, който се е наричал така при Стария ред (18 век), както и от 1896 до 1971 г. Отделно названието е използвано и за хуманитарните факултети и Факултета по природни науки на Парижкия университет.

Бароковата фасада е на параклиса „Света Урсула“, завършен през 1642 г. Със Закона за разделяне на църквата и държавата от 1905 г. той губи религиозното си предназначение и днес се използва за изложби и приеми.

В сградата имат учебни бази университетите:

Там се разполагат също Практическото училище за висши изследвания (École pratique des hautes études) и Национално училището по хартите (École nationale des chartes).

Библиотеката на Сорбоната е междууниверситетска, обслужвайки университетите Париж I, III, IV, V, VII. Създадена е през 1770 г. под името Библиотека на Парижкия университет.

Днес Сорбоната е също седалище на Ректората на Парижката академия (Académie de Paris) – структура, обединяваща парижките университети, и на Канцеларията на парижките университети (Chancellerie des universités de Paris) – служба на Министерството на висшето образование.

Place Sorbonne
Paris 75005 Place de la Sorbonne Sainte-Ursule 20041101
Площад Sorbonne
Front of the Sorbonne
Фасадата на Сорбоната
Lasorbonne photo2
Надпис над входа на Сорбоната
Александър Муратов

Александър Муратов (Христо Мотов Мишев) е български поет и преводач.

Анри Моасан

Фердинанд Фредерик Анри Моасан (на френски: Ferdinand Frédéric Henri Moissan) е френски химик, носител на Нобелова награда за химия за 1906 г. „за работата си по изолирането на флуора от съединенията му“.

Анри Поанкаре

Жул Анри Поанкаре (на френски: Jules Henri Poincaré) е френски математик, физик, философ и теоретик на науката, един от най-значимите математици на 19 век.

Атанас Шопов (дипломат)

Атанас Петров Шопов е изтъкнат български дипломат, учен, публицист и преводач.

Георгиос Сеферис

Георгиос Сеферис (на гръцки: Γιώργος Σεφέρης), псевдоним на Йоргос Сефериадис, е гръцки поет, писател и дипломат.

Смятан за един от най-значимите гръцки поети на XX век, той получава Нобелова награда за литература през 1963 г. В поезията му присъстват много образи от древногръцката митология, често свързани с Одисей, с когото той се чувства свързан, поради изгнанието си от родната Смирна. Влияние върху Сеферис оказват и Пол Валери, Томас Стърнз Елиът, Константинос Кавафис, Езра Паунд.

Драгомир Стойнев

Драгомир Велков Стойнев е български политик от Българската социалистическа партия., зам-председател на БСП от 7 юни 2014 до 15 ноември 2015 г., Член на ИБ на БСП от 2014 г.

Ернест Лабрус

Ернест Лабрус (на френски: Camille-Ernest Labrousse) е френски историк медиевист, представител на Школата „Анали“. Ученик на Франсоа Симиан. Професор в Сорбоната.

Жак Моно

Жак Люсиен Моно (на френски: Jacques Lucien Monod; 9 февруари 1910 – 31 май 1976) е френски биолог, носител на Нобелова награда за физиология или медицина през 1965 г.

Иван Алтънов

Иван Георгиев Алтънов е български юрист и дипломат, член-кореспондент на Българска академия на науките и професор по международно право в Софийския университет.

Мирела Кумбаро

Мирела Кумбаро (на албански: Mirela Kumbaro Furxhi) е албанска лингвистка, родена в Тирана, Албания през 1966 г.

През 2013 г. е избрана за министър на културата на Албания.

От 2012 г. Кумбаро е доцент по лингвистика в Тиранския университет. През 2009 г. тя защитава докторска степен по преводачески науки в Тиранския университет. В допълнение, тя има магистърска степен по „Преводи и междукултурна комуникация“ в E.S.I.T. – Париж III, Сорбона през 1994 г.

Кумбаро завършва факултета по чужди езици на Тиранския университет през 1988 г. Тя е преводач, издател и международен експерт по междукултурни проекти и университетски научни програми, провеждани от международни организации като Европейския съюз и Международната организация на франкофонията.

Париж

Париж (на френски: Paris; IPA: [pa.ˈʁi]) е столицата и най-големият град на Франция. Разположен е в меандър на река Сена, която го разделя на 2 части – десен бряг (Rive droite) на север и по-малкия ляв бряг (Rive gauche) на юг. Реката е известна с многобройните си кейове, които в голямата си част са озеленени и предназначени за разходка, с букинистите – продавачи на книги на открито, и с историческите мостове, свързващи северната и южната част. Париж също така е прочут с големите си булеварди, засадени с кестени, най-прочутият от които е Шанз-Елизе, както и с редица архитектурни забележителности.

Градът има население от малко над два милиона жители (преброяване през 2015 г. – 2 206 488 жители). Много по-голямата парижка агломерация, с диаметър близо 120 km, има малко над дванадесет милиона жители (преброяване през 2015 г. – 12 532 901 жители) и е втората по население в ЕС след Лондон. Положението му на важен търговски и културен център, както и силното развитие на науката, образованието, развлекателната индустрия, медиите, модата и изкуствата, затвърждават статута му на един от най-важните и значими градове в световен мащаб.

Още от Х век Париж е един от главните градове на Франция: намира се в сърцето на богат земеделски район, с кралски замъци, абатства и катедрала; през XII век с откриването на Сорбоната градът става едно от първите университетски средища, както и център на изкуствата. Постепенно кралската власт се установява трайно в града − неговата политическа и икономическа мощ не спира да расте. В началото на XIV век Париж вече е един от най-важните центрове на западния свят. През XVII век градът е столица на най-мощната европейска държава, през XVIII век е културен център на Европа, а през XIX век става център на изкуството.

Днес Париж и регионът, със своите 533,6 милиарда евро брутен вътрешен продукт (БВП) за 2007 г., произвеждат повече от една четвърт от БВП на Франция. Според оценки от 2005 г., БВП на Париж е най-големият БВП на европейски град и пети в света. В Парижката агломерация се намират 38 от 500-те най-големи компании на света, които са съсредоточени в няколко бизнес квартала, най-голям от които е Дефанс. Париж е седалище на няколко международни организации, като ЮНЕСКО, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Международната търговска палата с Международния арбитражен съд, както и неформалния Парижки клуб.

В града се намират множество паметници на културата, което отразява водещото му значение в световната история, що се отнася до сферата на културата, икономиката и науката. Годишно градът се посещава от 45 милиона туристи (от които 60% чуждестранни) и символите му са едни от най-лесно разпознаваемите в световната култура.

Пиер Кюри

Пиер Кюри (на френски: Pierre Curie) е френски физик, един от първите изследователи на явлението радиоактивност, член на Френската академия на науките, лауреат на Нобелова награда за физика през 1903 година.

Университет

Университет (от латински: universitas – цяло) е организация за висше (или средно в миналото) образование и научни изследвания, която предоставя образователни и научни степени в разни научни области, като обикновено осигурява бакалавърска степен и следдипломно обучение.

Думата „университет“ произлиза от латинския израз „universitas magistrorum et scholarium“, което означава „общо (общност от) учители и учени“.

Университет Париж-I Пантеон-Сорбона

Университетът Париж-I: Пантеон-Сорбон (на френски: Université Paris I Panthéon-Sorbonne) е университет в Париж, Франция.

Той е измежду 13-те наследници на Парижкия университет след неговото разделяне през 1971 година. Член е на университетското обединение Europaeum.

Има 3 департамента:

департамент по икономика и стопанство,

департамент по социални науки,

юридическо-политически факултет.

Франсоа I

Франсоа I (на френски: François I-er -12 септември 1494 — 31 март 1547) е крал на Франция (1515-1547), първи от Ангулемския клон на династията Валоа става крал. Син на Шарл Валоа-Ангулем, граф на Ангулем и Луиза Савойска. Тъй като крал Луи XII няма синове, съгласно Салическия закон Франсоа трябва да го наследи, но той е принуден освен това да се ожени за дъщеря му Клод Френска.

Франсоа Жакоб

Франсоа̀ Жако̀б (на френски: François Jacob) е френски микробиолог и генетик и нобелов лауреат за физиология за 1965 г.

Ярослав Хейровски

Ярослав Хейровски (на чешки: Jaroslav Heyrovský) е първият чешки учен удостоен с Нобелова награда за химия за 1959 година „за откритието на полярографията“.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.