Соломон

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Соломон.
Соломон
трети цар на еврейското царство
Piero della Francesca- Legend of the True Cross - the Queen of Sheba Meeting with Solomon; detail
Лични данни
Управление 965 – 928 пр.н.е.
Роден
1011 г. пр.н.е.
Починал
928 пр.н.е.
Предшественик Давид
Наследник Робоам
Семейство
Баща Давид
Майка Вирсавия Ависага
Потомци Робоам, Менелик

Соломон (на иврит: שְׁלֹמֹה, Шломо́; на гръцки: Σαλωμών; на гръцки: Σολωμών в Септуагинта; на латински: Salomon във Вулгата; на арабски: سليمان Сюлейман в Корана) според Библията, Хадиса, Корана и Скритите думи[1] е последният от тримата царе на обединеното Еврейско царство, което наследява от баща си Давид[2]. Той управлява в средата на 10 век пр.н.е., от около 970 г. до 931 г. пр.н.е. Според Талмуда, Соломон е един от 48 пророци[3]. В Корана той се смята за голям пророк.

При Соломон Древен Израел достига най-голямата си военна сила, като подчинява съседните области от долината на Ефрат до границите на Египет. Той предприема и мащабна строителна програма, увенчана от Соломоновия храм в неговата столица Йерусалим. Държавата, създадена от него, се разпада малко след смъртта му.

Голяма част от сведенията за Соломон идват от Библията, като по-късно му е приписвано авторството на няколко от нейните книги (сред тях Притчи Соломонови, Еклисиаст и Песен на песните). В Библията той е възхваляван за своята мъдрост, богатство и могъщество, но в същото време е обвиняван за толерантността към многобройните си жени, които, макар и приели юдаизма, продължават да почитат старите си богове. След време сам Соломон започва да се покланя на тези богове и да принася жертви на високите места. Но после се обръща към Йехова.

Соломон в Библията

Соломон се ражда в Ерусалим, той е второто дете на Давид и неговата съпруга Вирсавия, вдовица на хетееца Урия. Първото дете, син, умира преди Соломон да бъде заченат. Той има трима пълноправни братя – Натан, Шамуа и Шобаб и шест по-големи полубратя.

Соломон, както е заповядал Давид, започва своето царуване с обширна чистка, включително и главния генерал на баща си, освен това укрепва позицията си, като назначава приятели в администрацията, включително в религиозни позиции, както и в граждански и военни постове.

Силно разширява военната си сила, особено кавалерията и колесните оръжия. Той основава многобройни колонии, някои от които се удвояват като търговски пунктове и военни аванпостове.

Търговските отношения са в основата на неговата администрация. Изпраща експедиции до земите на Таршиш и Офир, за да внесе луксозни продукти като злато, сребро, сандалово дърво, перли, слонова кост, маймуни и пауни. Соломон се счита за най-богатият от израилтянските царе, посочени в Библията. Соломон също строи Първия храм, който е започнат през четвъртата година от своето царуване, използвайки огромното богатство, което е натрупал.

Източници

  1. Williamson, H. G. M.. The Accession of Solomon in the Books of Chronicles. // Vetus Testamentum 26 (3). 1976. DOI:10.1163/156853376X00510. с. 351 – 361.
  2. Barton, George A.. Temple of Solomon. // Jewish Encyclopedia. Т. 215. New York, NY, Funk & Wagnalls, 1967. DOI:10.1038/2151043a0. с. 98 – 101. Посетен на 15 май 2007.
  3. Rashi. to Megillah. //
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „King Solomon“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  
12 години в робство

„12 години в робство“ (на английски: 12 Years a Slave) е исторически драматичен филм от 2013 г. по мемоара „Дванайсет години в робство“ на Соломон Нортъп от 1853 г.

Филмът печели три награди Оскар, от които за Най-добър филм, Най-добра поддържаща женска роля за Лупита Нионг'о и Най-добър адаптиран сценарий за Джон Ридли. С отличието си за Най-добър филм Маккуин става първият чернокож продуцент, който печели наградата, и първият чернокож режисьор, режисирал филм, спечелил в тази категория.

22 декември

22 декември е 356-ият ден в годината според григорианския календар (357-ми през високосна). Остават 9 дни до края на годината.

Ангелите на Чарли (филм)

„Ангелите на Чарли“ (на английски: Charlie's Angels) е американски игрален филм (екшън-комедия) от 2000 г. на режисьора McG, по сценарий на Райън Роу, Ед Соломон и Джон Огъст. Оператор е Ръсел Карпентър. Музиката е композирана от Едуард Шиърмър. Филмът излиза на екран от 3 ноември 2000 г.

Вив Соломон-Отабор

Вив Соломон-Отабор е английски футболист, Дясно/ляво крило. От юли 2019 година е част от тима на ЦСКА София.

Давид

Давид „мил, възлюбен“ е библейски цар на Израил и Юдея, приемник на Саул, баща и предшественик на цар Соломон. На Давид се приписва авторството на някои библейски книги, смятан е за пророк от юдаизма, християнството и исляма. Неговата история започва в I Цар. 16 гл. и завършва в III Цар. 2 гл., като голяма част от нея е предадена и в I Лет. 2 – 29 гл.

Давидова звезда

Давидовата звезда (на иврит: מָגֵן דָּוִד – Маге́н Дави́д, или Щитът на Давид; в идиш се произнася могендо́вид) е широко разпространен древен символ, който от 19 век насам се счита за свързван с еврейската идентичност и юдаизма. Представлява шестолъчна звезда, която от своя страна се получава от налагането на два равностранни триъгълника един върху друг, като горният е завъртян на 180°. Звездата на Давид е изобразена на знамето на държавата Израел.

Съществуват много легенди за произхда и значението на този символ. Една от тях твърди, че войниците на цар Давид носят щитове с тази форма, друга твърди, че това е печатът на цар Соломон.

Музей Соломон Гугенхайм

„Соломон Гугенхайм“ (на английски: Solomon R. Guggenheim Museum) е известен музей, разположен в район Горен Ийст Сайд на Манхатан, Ню Йорк.

Сградата е постоянен дом на именита колекция от творби на импресионизма, постимпресионизма, ранен модерн и съвременно изкуство. Провеждат се също и специални експозиции. Музеят отваря врати на 21 октомври 1959 г., ставайки 2-ия музей на Фондация „Соломон Р. Гугенхайм“.

Автор на проекта е архитектът Франк Лойд Райт. Сградата се превръща в знакова творба в съвременната архитектура. През 1992 г. е извършена мащабна реконструкция. Добавено е новопроектирано крило с цел разширяване на експозиционната площ. Автори на пристройката са архитектите от студио Гуатми и Сийгъл.

Неоплатонизъм

Неоплатонизмът е философско течение, възникнало през III век сл. Хр. на основата на учението на Платон.

Главна роля в оформянето на неоплатонизма има египетския философ Плотин (204 – 270), ученик на Амоний Сакас. Продължители на делото на Плотин са Порфирий (234 – 305), Ямблих (245 – 325) и Прокъл (412 – 485).

Неоплатонически възгледи имат император Юлиан Апостат (331 – 363) и Хипатия от Александрия (370 – 415). Последният философ от неоплатоническа школа в Атина е Симплиций (490 – 560), а в Александрия – Олимпиодор (495 – 570).

В християнската философия влияния от неоплатонизма се откриват при Ориген (185 – 254), Августин (354 – 430), патриарх Фотий (810 – 893), Джон Скот Ериугена (ок. 800/810 – 877) и Гемист Плитон (1355 – 1454).

Еврейски мислители като кабалистите Соломон ибн Гебирол (1021 – 1058) и Исаак Слепеца (1160 – 1235), както и арабските философи Ал Фараби (872 – 951), Авицена (980 – 1037), Ал-Газали (1058 – 1111), Ибн Араби (1165 – 1240) и др., включват много неоплатонически идеи в съчиненията си.

В епохата на Ренесанса интересът към неоплатонизма се възражда. Италианските философи Марсилио Фичино (1433 – 1499) и Пико делла Мирандола (1463 – 1494) превеждат и пишат върху неоплатоническите текстове, и във Флоренция създават Платонова академия, под покровителството на Козимо и Лоренцо Медичи.

През 17 в. в Англия се появява кръга на Кеймбриджките платоници, начело с Хенри Мор (1614 – 1687) и Ралф Кедуърт ((1617 – 1688), които изпитват силни влияния от философията на неоплатонизма.

Отликата на това учение спрямо оригиналния платонизъм започва да се схваща отчетливо едва към началото на 19 в., през 1831 г., когато названието бива въведено от английския преводач на Платон Томас Тейлър [1]. Дотогава 'платонизъм' е приетото описание, а визираните неоплатоници сами се наричат просто платоници.

Савска царица

Савската царица е владетелка на Шаба/Шева (или Сава/Саба, Сабейско царство) – древна държава, намирала се в Южна Арабия (Арабия Феликс), на територията на днешен Йемен.

Истории за нея има в Библията (Трета книга на царете и Втора книга на летописите), Корана и етиопската история. Името на Савската царица не се споменава в библейските текстове, но тя е наричана Македа в етиопската и Билкис в ислямската традиция. Други имена, които са ѝ приписвани, са Никауле или Никаула.

Самария

Самария (на иврит: שומרון‎, Шомрон) е историческа област в Близкия Изток, включваща средната част на Ерец Израел, между Юдея на юг и Галилея на север.През I век Йосиф Флавий сочи за нейни граници Средиземно море на запад и река Йордан на изток. Според Библията тази област включва владенията на племето на Ефрем и западната половина от тези на племето на Манасия. След смъртта на цар Соломон Самария образува южната част на Израилското царство.

Сол Белоу

Сол Белоу (на английски: Saul Bellow, роден Соломон Белоус, Solomon Bellows) е американски писател от канадски произход, лауреат на Нобелова награда за литература за 1976 година.

Соломон Паси

Соломон Исак Паси е български политик и математик от еврейски произход. През 2009 г. се кандидатира за генерален секретар на НАТО. За приноса му в организирането на българските експедиции в Антарктика през 1993 – 1996 г. в негова чест през 2005 г. е именуван връх на остров Ливингстън в Антарктика.

Соломонов храм

Соломоновият храм (на иврит: בית המקדש, Бейт хаМикдаш), известен също като Първия храм, според Танах е първият еврейски храм в Йерусалим. Той представлявал главната фокусна точка на юдаизма и място за извършване на жертвоприношения. Храмът е завършен през 10 век пр. Хр. и разрушен от вавилонците през 586 г. пр. Хр.

След вавилонския плен, юдеите построяват наново Йерусалимския храм, който е известен също така и като Вторият храм.

Соломонови острови

Архипелагът Соломонови острови се намира в югозападната част на Тихия океан.

Климатът е тропически с температури от 25 °C до 32 °C. През нощта температурите падат до 2 – 5 °C. От април до октомври духа предимно югоизточен вятър. Дъждовният сезон започва през ноември и продължава до март, като е характерен със силните мусонни ветрове.

Архипелагът включва 6 по-големи и 992 по-малки острови, атоли и рифове с площ 28 446 км². Разпръснат е на 249 000 морски мили.

Най-високата точка е на остров Гуадалканал – връх Макаракомбу (2447 м).

Главните острови са:

Първият европеец, посетил Соломоновите острови, е испанският мореплавател Алаваро де Менданя и Нейра на 2 февруари 1568 г. Първоначално Менданя решил, че е открил митичната страна Офир, където според легендата били скрити съкровищата на цар Соломон. Името, което откривателят им дава, е в чест на тази историческа и библейска личност.

Пълно описание на островите е направено през 1767 година от англичанина Филип Картърет.

През периода 1893 – 1900 г. те са обявени за британска колония.

Списък на реките в Канзас

Списъкът на реките в Канзас включва основните реки и потоци, които текат в щата Канзас, Съединените американски щати.

Територията на щата попада изцяло във водосборния басейн на река Мисисипи. Най-големите реки в щата са Канзас и Арканзас.

Тони Морисън

Тони Морисън (на английски: Toni Morrison) е американска писателка.

Нейните романи са известни със своята епична тематика, жив диалог и детайлно развити герои. Най-известни сред тях са „The Bluest Eye“ (1970), „Sula“ (1973), „Песента на Соломон“ („Song of Solomon“, 1977) и „Възлюбена“ („Beloved“, 1987). Тя е автор и на либретото на операта „Margaret Garner“ (2005).

За романа „Възлюбена“ получава наградата „Пулицър“ за художествена литература през 1988 година и Нобелова награда за литература през 1993 г. През 2012 г. е наградена с Президентския медал на свободата.

Давидово царство
Израил
Юдейско царство
Хасмонеи
Иродиади

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.