Словения

Република Словения (на словенски: Slovenija) е държава в Централна Европа.

Граничи с Италия на запад, Адриатическо море на югозапад, Хърватия на юг и изток, Унгария на североизток и Австрия на север. Територията на страната е 20 273 km2 и има население от около 2,1 млн. души.[3] Словения е парламентарна република[4] и е член на ЕС и НАТО.[5]

До 1991 г. Словения е една от съставните републики на СФР Югославия.

Република Словения
на словенски: Republika Slovenija
      
Национален химн: Zdravljica
Наименование на местния жител: словенец
Местоположение на Словения

Местоположение на Словения
География и население
Площ 20 273 km²
(на 151-во място)
Води 0,7%
Столица Любляна
46°03′ с. ш. 14°30′ и. д. / 46.05° с. ш. 14.5° и. д.
Най-голям град Любляна
Официален език словенски(1)
Население
(пребр., 2019)
2 084 301[1]
(на 144-то място)
Гъстота на нас. 102 души/km²
(на 106-то място)
Управление
Форма Парламентарна република
Президент Борут Пахор
Министър-председател Марян Шарец
История
Независимост от СФРЮ 25 юни 1991
Влизане в ЕС 1 май 2004
Икономика
БВП (ППС, 2018) Повишение $75,976 млрд.[2]
(на 96-о място)
БВП на човек (ППС) Повишение $36 745[2]
(37-о място)
БВП (ном., 2018) Повишение $54,242 млрд.[2]
(на 81-о място)
БВП на човек (ном.) Повишение $26 234[2]
(34-о място)
ИЧР (2015) Повишение 0,890 (много висок)
(25-то)
Коеф. на Джини (2016) 24.4 (нисък)
Валута Евро (EUR)
Други данни
Часова зона UTC+1
Код по ISO SI
Интернет домейн .si(2)
Телефонен код +386
(1): В общините с италианско и унгарско малцинство като втори официален език се ползва италиански и унгарски език
(2): Също и .eu заедно с другите членове на Европейския съюз

История

Първата държава на словенците – Карантания, е образувана през VII век. През 745 г. тя губи своята самостоятелност и пада под властта на франките. През XIV век територията на съвременна Словения попада под властта на Хабсбургите, а впоследствие влиза в състава на Австро-Унгария. Повече от 1200 години словенците нямат независимост. Съвременната словенска държава възниква на 25 юни 1991 г., след десетдневна война и разпад на Югославия.

География

BlejskiOtok5
Остров Блед

Словения се слави с една от най-красивите пещери в Европа – „Постойна“ („Postojnska Jama“).От 1818 до 2003 г. вкл. пещерата е посетена от над 30 000 000 посетители.

Държавно устройство

Словения е република с държавен глава – президент, избиран чрез общо, пряко и тайно гласуване за срок от 5 години. Изпълнителната власт се осъществява от президента и правителството (министерския кабинет), което се назначава от Държавно събрание. Законодателен орган е двукамарен парламент, състоящ се от Държавно събрание (Državni zbor Republike Slovenije), натоварен с повече функции, и Държавен съвет (Državni svet Republike Slovenije). Деветдесетчленното Държавно събрание се избира пряко, по едно място е запазено за италианското и унгарското малцинства. Четиридесетчленният Държавен съвет (изпълняващ ролята на горна камара на парламента) е съставен от пряко избирани председатели на общински, държавни, професионални и местни организации, и има ограничени съвещателни и контролни функции. Държавното събрание се избира през четири години, Държавният съвет – през пет.

Административно деление

Словения е разделена на 210 общини. Единадесет от тях имат главен град (местна община). За статистическите показания общините са събрани в дванадесет статистически региона. Подготвя се създаването на дванадесет или четиринадесет региона.

Население

Население: Населението на Словения към началото на 2019 г. наброява 2 084 301 души.

Етнически състав:

Средната гъстота на населението е 95 д/km². Приблизително половината от жителите живеят в градовете.

Официалният език е словенският. Унгарският и италианският език имат статус на официални в граничните области с Унгария и Италия.

Икономика

Словения е развита страна и по БВП на глава от населението е на първо място сред славянските държави.[6] Почти 2/3 от работоспособното население е заето в сферата на услугите и почти 1/3 в промишлеността и строителството.

Днес Словения е най-богата от страните, които през 1990-те преминават от планова към пазарна икономика. Присъединява се към Европейския съюз през 2004 г. и приема еврото в началото на 2007 г., което допринася за големия икономически растеж. Сегашният БВП на глава от населението е 84%, което е средното ниво за ЕС. Въпреки че Словения при прехода преминава през сложен и рисков път, благодарение на тогавашните си политици и икономисти успешно се интегрира икономически с Европа и сега е най-богатата страна от бившите югославски републики.

Култура

Филателия на Словения

Първата словенска пощенска марка излиза на 26 юни 1991 г. Тя е издадена по повод независимостта на Словения. На нея е изобразен парламентът на Словения. Тиражът ѝ е бил около 2 000 000 броя и е струвала 5 динара. На 26 декември излиза серия от марки с герба на Словения. През 1992 г. словенската поща издава няколко серии с пощенски марки, като тази по случай XXV летни олимпийски игри в Барселона. От 18 февруари 1993 г. до 2000 г. излиза серия от марки, изобразяващи културното наследство на Словения.

Други

Източници

  1. Статистическа служба на Словения
  2. а б в г World Economic Outlook Database, April 2019. // Международен валутен фонд. Посетен на 10 юни 2019.
  3. O Sloveniji. // www.gov.si. Government of Slovenia, Republic of Slovenia.
  4. Radonjić, Biljana. Political Overview. // Doing Business with Slovenia. 2005. ISBN 978-1-905050-70-3.
  5. {{{title}}}. // Slovenia: South Australia Newsletter, winter 2010/2011.
  6. M. Magstadt, Thomas. Eastern Europe. // Nations and Government: Comparative Politics in Regional Perspective. 6th. Cengage Learning, 2010. ISBN 978-0-495-91528-7. с. 27.

Външни препратки

.si

.si е национален Интернет домейн от първо ниво (ccTLD) предназначен за Словения. Администрира се от организацията ARNES (Академична и изследователска мрежа на Словения, Academic and Research NEtwork of Slovenia).

Балкански полуостров

Балканският полуостров, съкратено Балкани, е географски и исторически район в Югоизточна Европа, разположен между Черно, Егейско, Йонийско и Адриатическо море. Площта му е около 505 578 km², а населението е 54 738 330 души. Най-високата му точка е връх Мусала в Рила, България. Северната граница на полуострова често има различни определения.

Венециански език

Венецианският език е романски език, говорен в североизточните провинции на Италия. Спада към гало-романския клон на романските езици.

Венецианският език е официален заедно с италианския език в североизточния италиански регион Венето. Венециански общества могат да се намират и в съседните региони, Фриули-Венеция Джулия и Трентино-Южен Тирол, където езикът няма официално признаване, и извън Италия, преди всичко в полуостров Истрия, разделена между Словения и Хърватия, където използване на венецианския език е почти изчезвало. Едно венецианско общество се намира и в Бразилия, в щатите Сао Пауло и Рио Гранди до Сул, където езикът има официално признаване.

Габровка (Словения)

Габровка (на словенски: Gabrovka) е село в Словения, Средна Словения, община Лития. Според Националната статистическа служба на Република Словения през 2015 г. селото има 232 жители.

Горишка

Гориция (на словенски: Goriška) е област (регион) в западна Словения.

В състава ѝ влизат 13 общини на обща площ от 2325 квадратни километра. Населението на областта към 2004 година е 119 622 жители. Най-голям град в региона е Нова Горица.

Истрия

Истрия (на хърватски: Istra; на словенски: Istra; на италиански: Istria) е полуостров в Адриатическо море.

Намира се в Северозападна Хърватия. Заема и части от Югозападна Словения. Влиза в състава на по-големия Балкански полуостров. На северозапад от него се намира Триесткият залив, а на югоизток е заливът Кварнер. Най-големите градове, разположени на полуострова, са Пула в Хърватия и Копер в Словения.

Полуостровът е известна туристическа дестинация. Притежава приказни заливи и градчета, построени във венециански стил. В по-голямата си част представлява карстово плато.

Любляна

Любляна (на словенски: Ljubljana) е столицата на Словения.

Разположена е в централната част на страната, близо до вливането на река Любляница в Сава. Населението на града е около 273 600 души (2012). Гербът ѝ е дракон, изобразен на нейния флаг.

Национален отбор по футбол на Словения

Националният отбор по футбол на Словения представлява страната в международните футболни срещи. Контролира се от Словенската футболна асоциация. Първия си официален двубой изиграва през 1992 г., след отделянето от Югославия през 1991 г.

Словения бележи голям прогрес в края на 20 – началото на 21 век. Националният отбор на страната за пръв път участва на голямо първенство през 2000 г., когато взимат участие на ЕВРО 2000 в Белгия и Холандия, след като побеждава Украйна на баражите с общ резултат 3:2. На еврошампионата словенците записват две равенства срещу Норвегия и Югославия и загуба с 1:2 от Испания.

Към 5 август 2018 г. отборът на страната заема 56-то място в рейтинга на ФИФА., а към 11 октомври 2017 г. – 28-мо място в рейтинга на УЕФА.През 2002 г. Словения достига и до първо историческо участие на световно първенство. На Мондиал 2002 в Южна Корея и Япония, словенците записват 3 загуби: от Испания, ЮАР и Парагвай, вкарвайки два гола – дело на Миленко Ачимович и Себастиан Чимиротич.

Въпреки провалената кампания за Мондиал 2006, Словения стана единствения тим победил Италия по пътя им към световната титла в Германия. През ноември 2009 г. словенците побеждават Русия на бараж и достигат до второ участие на световно първенство.

Обално-крашки регион

Обално-крашка (на български: Приморско-карстов; на английски: Coastal-Karst) е област (регион) в западна Словения. В състава ѝ влизат 7 общини на обща площ от 1044 квадратни километра. Населението на областта към 2006 година е 106 000 жители. Най-голям град в региона е Копер.

Подравски регион (Словения)

Подравски регион е един от 12-те региона на Словения. Населението му е 322 058 жители (по приблизителна оценка от януари 2018 г.), а площта 2170 кв. км. Най-големият град в региона е Марибор. Икономиката се поделя на: 55,30% услуги, 38,20% промишленост и 6,5% земеделие.

Сава (река)

Сава (на босненски: Sava; на словенски: Sava; на сръбски: Сава или Sava и на хърватски: Sava) е река в Европа, десен приток на Дунав.

Дълга е 745 километра, а водосборният ѝ басейн е 95 719 квадратни километра. Реката мие бреговете на 4 държави: Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина (очертава северната ѝ граница) и Сърбия.

Словенци

Словенците са южнославянски народ. Наброяват около 3 млн. души, като в Словения съставляват 96% от населението на страната (1,6 млн. души). Големи словенски общности има в САЩ (177 хил. души), Италия (175 хил. души), Канада (40 хил. души.), Австрия (29 хил.), както и в други страни. Говорят словенски език. Предимно са католици, но има и малки протестантски и православни общности.

Социалистическа федеративна република Югославия

Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ) е югославска държава, която наследява Кралство Югославия и съществува до разпадането си през 1991 – 1992 г. по време на Югославските войни. Неофициално тя е наричана също Титова Югославия или Авнойска Югославия. Тя е социалистическа държава-федерация, състояща се от шест социалистически републики: Босна и Херцеговина, Хърватия, Македония, Черна гора, Сърбия и Словения. Сърбия допълнително включва в състава си две автономни републики: Войводина и Косово и Метохия.

Средна Словения

Средна Словения е един от 12-те региона на Словения. Населението му е 557 623 жители (по приблизителна оценка от януари 2018 г.), а площта 2555 кв. км. Най-големият град в региона е столицата Любляна. Икономиката се поделя на: 69,7% услуги, 28,10% промишленост и 2,2% земеделие.

Тепе (Словения)

Тепе (на словенски: Tepe) е село в Словения, регион Средна Словения, община Лития.

Според Националната статистическа служба на Република Словения през 2015 г. селото има 190 жители.

Унгария

Унгария (на унгарски: Magyarország) е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа. Тя няма излаз на море и граничи с Австрия, Словакия, Украйна, Румъния, Сърбия, Хърватия и Словения. Площта ѝ е 93 030 km2, от които 92 342 km2 суша и 688 km2 водна площ.

Унгарски език

Унгарският език е угро-фински език, нямащ нищо общо с останалите езици от Централна Европа. Като един от малкото модерни европейски езици, които не принадлежат на индоевропейското езиково семейство, той винаги е представлявал голям интерес за езиковедите. Говорен е в Унгария и от унгарските малцинства в седем съседни държави. Унгарското име за езика е magyar [ˈmɒɟɒr̪].

Има около 14,5 милиона говорещи, от които 10 милиона живеят в днешна Унгария. Около три милиона живеят в области, отстъпени от Унгария след Първата Световна Война. От тези най-голямата група живее в Румъния, където има приблизително 1,4 милиона унгарци, особено в Трансилвания (Erdély), включително окръзите Харгита (Hargita), Муреш (Maros) и Ковасна (Kovászna). Останалите унгароговорещи малцинства се намират в Словакия, Украйна, Сърбия, Хърватия, Австрия и Словения, а също така има и около милион души, разпръснати из други части на света (виж Географско разпространение).

Хървати

Хърватите (на хърватски: Hrvati) са южнославянски народ, населяващ западната част на Балканския полуостров, предимно Хърватия, където броят им е 89,6%, в Босна и Херцеговина, където са третият по численост народ (след бошняците и сърбите) с 14,3%, и Сърбия (най-вече Войводина), където представляват около 1% от населението. Хърватски малцинства има в САЩ, Германия, Австралия, Канада, ЮАР, Австрия, Швеция, Италия, Великобритания, Унгария и Словения.

Мнозинството от хърватите изповядват католицизма. Говорят на хърватски език, който е много близък до сръбския и босненския.

Хърватия

Хърватия (на хърватски: Hrvatska), наричана също и Хърватско, е държава в Югоизточна Европа.

Граничи със Словения и Унгария на север, Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора на изток. На югозапад има излаз на Адриатическо море. Площта ѝ е 56 613 km2, от които 56 500 km2 суша и 113 km2 водна площ.

Хърватия е член на Организацията на обединените нации, Съвета на Европа, НАТО, Световната търговска организация, ЦЕФТА, а от 1 юли 2013 и на Европейския съюз. Хърватската икономика е класифицирана като развиваща се от Международния валутен фонд.

Държави - членки на Европейския съюз Знамето на Европейския съюз
Държави - членки
Преговарящи кандидати
Кандидати
Потенциални кандидати
Членове
Кандидати
Държави
Зависими територии
Непризнати държави

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.