Словашки език

Словашкият език (slovenčina) е славянски език, говорен от около 5600 000 души в Словакия, Сърбия, Унгария.

Словашки език
slovenčina
Страна Словакия, Сърбия и др.
Регион Европа
Брой говорещи 5 600 000
Писменост Латиница
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Славянски
..-Западнославянски
...-Чешко-словашки
....→Словашки
Официално положение
Официален в Flag of Slovakia.svg Словакия
Flag of Europe.svg Европейски съюз
Кодове
ISO 639-1 sk
ISO 639-2 slk
ISO 639-3 slk
Уикипедия Уикипедия на Словашки език

Граматика

Словашкият език има 44 букви, от тях 14 са гласни. á,é,í,ó,ú и ý са дългите варианти на a,e,i,o,u и y. Буква ô е дифтонг, чете се като „уо“, а ä се изговаря между е и а. Много характерно за словашкия език е, че ударението е винаги на първата сричка. Словашкият език има 6 падежа: nominatív (именителен), genitív (родителен), datív (дателен), akuzatív (винителен), lokál (местен или предложен), inštrumentál (творителен).

Външни препратки

Strč prst skrz krk

Strč prst skrz krk (Мушни си пръста в гърлото; чуйте в оригинал) е чешка и словашка скоропоговорка.

Тя е широко известна с това, че в нея няма никакъв гласен звук. Всичките 4 думи са едносрични, връх на всяка сричка е сричковата сонорна съгласна [r]. Такива сричкови сонорни съгласни (сонанти) са характерна особеност за много славянски езици, включително за чешкия и словашкия, и скоропоговорката я илюстрира.

Тази скоропоговорка е сред най-известните изрази на чешки и словашки, поради което е включвана като пример в много граматики на тези езици.

Скоропоговорката е девиз на швейцарския вестник „Различие“ (La distinction). Фланелки с нея се продават в Чехия.

Á

Á, á (a с акут) – буква от чешката, унгарската, исландската и словашката азбука. Също присъства и в ирландската, португалската, испанската и виетнамската азбука под вариант a.

Бай Ганьо

Ганьо Сомов, Ганьо Балкански или Бай Ганьо е литературен герой на Алеко Константинов и главно действащо лице в неговата поредица сатирични фейлетони.

Първата част, „Бай Ганьо тръгна по Европа“, е обединена около обща нишка на повествованието – пътуването на героя из различни градове на Европа и сравнението между европейските и българските (повлияни от Ориента) нрави. Втората част използва вече изградения герой за осмиване на злободневни теми от политическия живот на България в края на XIX век.

Поради голямата и неувяхваща известност на литературния герой, името „Бай Ганьо“ става нарицателно за българин със слабо или силно изразени отрицателни черти в народното творчество на XX век. Във втората половина на XX век се появява и производен нему герой, инженер Ганев (инженер Балкански).

Вътьо Раковски

Вътьо Драганов Раковски е български поет и преводач от чешки и словашки език. Има особен принос за популяризиране на чешката и словашката литература в България.

Роден е през 1925 г. Завършва славянска филология в Софийски университет. Първото му стихотворение излиза през 1941 г. в списание „Българска реч“. От 1952 до 1990 година работи като редактор на литературното списание „Септември“. В периода 1991 — 1994 година е съветник в посолството на Република България в Прага. Раковски е сред учредителите на Съюза на преводачите в България, както и дългогодишен секретар на българския ПЕН клуб.

Автор е на повече от 40 книги с поезия, и е преводач на над 50 книги от чешки и словашки. Носител е на български и международни отличия, сред които:

наградата на София за литература (1968, Янорова награда (1999), награда на Съюза на преводачите в България (1990);

орден „Кирил и Методий“ – I степен.

златен медал за сътрудничество с Чехословакия;

чешките награди „Витезслав Незвал“, „Иржи Волкер“ и „Премия Бохемика“ на Сдружението на чешките писатели;

словашката награда „Павол Хвездослав“ на Министерството на културата на Словашката република (1971).Негови книги са превеждани на словашки „Letiaci den“ (1981), и на чешки „Jak placha voda“ (1984), а отделни стихотворения – на английски, беларуски, грузински, испански, руски, украински, унгарски, финландски, холандски, чешки и словашки, френски, хинди, румънски, гръцки, китайски език.

Умира на 14 май 2008 година.

Етимология на името Гърция

Името на Гърция на гръцки винаги е било Ελλάς (Ела̀с) или Ελλάδα (Елада). Държавата, която ние наричаме Република Гърция, гърците наричат Елинска демокрация. До 1974 г. е била Кралство Гърция или Царство Елада – зависи дали титлата на дотогавашния монарх се превежда от някой от западните езици или от местния език.

Разликата в изговора и изписването се дължи на дългата история на езика. В старогръцки и катаревуса се използва Ελλάς, а в димотики – Ελλάδα. Но старият номинатив Ελλάς и днес може да се срещне върху документи или марки, например.

Името Гърция идва от названието на едно беотийско племе от град Граеа, което колонизира южна Италия през 8 век пр. Хр. Местните италийски племена наричат заселниците Граи – от това име произлиза общоиталийското название на елините Graeci (Греци).

Европейците използват имена, производни на Graecia, но персийците, турците и арабите използват името Yunans, т.е. йонийци (гръцки „Ίωνας“). Интересното е уникалната форма използвана от Грузинците за гърците, ბერძენი berdzeni, произлиза от Грузинска дума за „мъдър“.

В Средновековието гърците започват да се смятат за римляни (ромеи), а елин започва да означава езичник. Едва по време на Гръцкото възраждане се появява отново самоназванието „елини“, но и ромеи се запазва в Южна Македония и Тесалия чак до 1912 година.

Имена с корен „Ελλάς“

Hellas – норвежки език

希腊 (Xīlà) – китайски език

Hy Lạp, Hy Lập – виетнамски език

Hi-la или Ži-la – тибетски езикИмена с корен „Γραικός“

Гърция – български език

Греция – руски език

Грчка – сръбски език

Гречия – молдовски език

ギリシャ (Girisha) – японски език

Grčija – словенски език

Grčka – хърватски език

Grecja – полски език

Greece – английски език

Grecia – италиански език

Grecia – испански език

Grecia – румънски език

Graecia – латински език

Grèce – френски език

Grécia – португалски език

Grécko – словашки език

Griechenland – немски език

Griekenland – холандски език

Greqia – албански език

Graikija – латвийски език

Grieķija – латвийски език

Groeg – уелски език

Kreikka – финландски език

Řecko – чешки езикИмена с корен „Ίωνας“

Yewnanistan – кюрдски език

Uyunani – суахили

Yunanistan – турски език

يونان (al-Yūnān) – арабски език

יוון (Yavan) – еврейски език

यूनान (Yūnān) – хинди

Yunani – малайски език

Yunani – индонезийски език

Yaunâ – древноперсийски езикИмена с корен „Ρωμαίος“

Hurumistan – кюрдски език

Urəm (Уръм) – адигейски език berdzniИмена с корен „berdzni“

საბერძნეთი (saberdznet'i) – грузински език

Западнославянски езици

Западнославянските езици са славянските езици, говорени в Централна Европа.

Западнославянските езици включват:

чешко-словашки езици

чешки език — официалният език на Чехия

словашки език — официалният език на Словакия

кнаански език или юдео-чешки, изчезнал в късното Средновековие

лехитски езици

полски език — официалният език на Полша

кашубски език – изчезващ език в Северна Полша

полабски език - група от няколко изчезнали диалекта в Чехия и Източна Германия

лужишки езици

горнолужишки език — в Източна Германия, Горна Саксония

долнолужишки език — в Източна Германия, около град Котбус

Иван

Иван (от старобълг. „Бог е милостив“, от иврит: Божа благодат) е българско мъжко име. Славянска форма на Йоан.

Йоан – богопомазан (от ивритското johanan). Това е името на двама от най-важните герои в Новия Завет: Йоан Кръстител и апостол Йоан, брат на апостол Яков, за когото се счита, че е автор на едно от четирите Св. Евангелия. Йоан е най-популярното мъжко име в християнския свят, носено (в различните си варианти) от 23 папи и кралете на Унгария, Полша, Португалия, Франция, Русия, България и други.

Името идва от еврейското име יוחנן (Йоáнан), което е съкратена форма на еврейското име יהוחנן (Йехóанан). Според The American Heritage Dictionary of the English Language, Fourth Edition името означава „Яхве е милостив“. Според Strong's Concordance – „Яхве се смили“. С разпространение на християнството името преминава в различните езици, като приема различни форми.

Диалектни форми на Иван са Ванко (Ванчо), Йон, Йован.

Кливландско съглашение

Кливландското съглашение от 1915 г. (на чешки: Clevelandská dohoda; на словашки: Clevelandská dohoda) е първият съвместен писмен документ, подписан от представители на чешката и словашката народност в началото на Първата световна война. Неговата цел, както и на последвалите подобни документи, е да покаже на съюзниците съвместната борба на двата народа за национално освобождение от Австро-Унгария.

Представителите на словаците се съгласяват да подпишат документа само ако бъдещата чехословашка държава бъде федерация.

След няколкомесечни преговори, съглашението е подписано на 22 октомври 1915 г. в Кливланд, САЩ. По-късно, през май 1918 г. е заменено от Питсбъргското съглашение.

От страна на чехите Кливландското съглашение е подписано от представителите на Чешката национална асоциация Людвик Фишер и Йосеф Твржицки-Крамер, а от страна на словаците – от представителите на Словашката американска лига Иван Дакснер и Алберт Павол Маматей.

Съглашението се отнася до условията за сътрудничество между чехи и словаци в рамките на идеите на чехословакизма и включва пет точки:

Провъзгласяване на независимостта на Чешките земи и Словакия.

Обединение на чешкия и словашкия народ във федеративна съюзна държава с пълна автономия на Словакия, включваща собствен парламент, собствено държавно управление, пълна културна самостоятелност, както и широко използване на словашкия език и собствена финансово-политическа система на словашки език.

Всеобщо, пряко и тайно избирателно право.

Форма на управление: лична уния с демократична система, както в Англия.

Предходните точки са двустранно съглашение, и могат да бъдат изменяни, допълвани или разширявани при съгласието и на двете страни.Чешката национална асоциация и Словашката американска лига си запазват правото за внасяне на изменения в постигнатото съглашение. Също така, страните се договарят да създадат специален фонд и комитет за водене на преговори с представителите на южните славяни.

Съвместната Чехословашка държава е създадена на 28 октомври 1918 г., но федерация става едва през 1969 г.

Людовит Щур

Людовит Щур (на словашки: Ľudovít Štúr, 29 октомври 1815 - 12 януари 1856) е словашки възрожденски деец.

Дейността му е филологическа, политическа, журналистическа и поетична и е насочена към словашката нация.

Инициатор за създаването на словашкия литературен език. Установява нов фонетичен правопис. Пише стихосбирката "Поеми и песни" с революционен характер.

Павел Шафарик

Павел Йозеф Шафарик (на словашки: Pavel Jozef Šafárik; на чешки: Pavel Jozef Šafařík) е словашки филолог, етнограф, литературен историк и поет. По-голямата част от трудовете му са написани на чешки и немски.

Радой Ралин

Радой Ралин (псевдоним на Димитър Стефанов Стоянов) е български писател, поет, сатирик и дисидент, известен с творчество, изтъкващо ценностите на свободата.

Ползва псевдонимите: Раликор, Младен Волен, Рали Г. Далилин, Рали К., Димитър Ралин, Ралко, Радойа.

Светът в промяна

Светът в промяна е научно-популярна книгопоредица и интернет-портал. Поредицата започва да излиза на унгарски език в 1995 г. До 2013 са излезли 79 нови оригинални заглавия на унгарски, със строгото спазване на специален стандарт по отношение на съдържанието и формата. Неговата цел е оптималното задоволяване на изискванията на съвременния читател за познания.

Интернет-порталът е създаден в 1998 г. Той съдържа постоянно актуализирани досиета за всички теми, излезли в поредицата и още много други. Освен това той предлага богат календар (Енциклопедия на дните на годината), 365+1 статии оформящи Свободен Университет и още стотина база данни, свързани с културата, образованието, науките, разпространението на знания и т.н. Между тях се намира и представяне на българските училище по света.

Стремежът на редакцията е оформянето на международна мрежа от доставчици на знания, прилагащи изпробваните стандарти за печатни и електронни продукти Светът в промяна. За тази цел редакцията търси партньори (издателства, автори, редактори) от всички страни, но преди всичко от Европа.

Главен редактор на поредицата и портала е Тодор Ангелов Симеонов (1947).

В периода 1998-2008 излизат книжки от поредицата на английски, немски, френски и словашки език.

Славистика

Славистиката, също славянознание или по-тясно славянска филология, е наука за славянските страни и народи.

Включва (в по-тесен смисъл) славянската филология (изучаваща славянските езици, литература и (литературно) народно творчество), както и (в по-широк смисъл) историята, етнографията, митологията и културата на славянските народи.

Славянски езици

Славянските езици са езици от индоевропейското езиково семейство, които са обединени от съвременната лингвистика в една група. Народите, които ги говорят, са наречени на името им - славянски народи. Те обитават голяма част от Източна Европа и Балканския полуостров, както и части от Централна Европа и Северна Азия.

Разпределение на славянските езици:

Индоевропейски езици

Праславянски език

Западнославянски езици

Лехитска група

Полабски език †

Поморянски (Померански) езици

Кашубски език

Словински език †

Полски език

'Силезийски език'

Лужишка група

Долнолужишки език

Горнолужишки език

Чехо-словашка група

Чешки език

Словашки език

Южнославянски езици

Източна група (според българската класификация и като част от т.нар. балкански езиков съюз: „българска група“)

Старобългарски език †; Църковнославянски език †

Български език (Новобългарски език):

Съвременен български език (официален език в Република България) (развитие на новобългарския език след 1945 г.)

Македонски език (официален език в Република Македония) (македонска езикова норма от 1945 г.)

Банатски български език (Банатска книжовна норма на българския език с употреба на латиница) (писмена норма в Румъния)

Западна група (според българската класификация: „сърбохърватска група“)

Словенски език

Сърбохърватски език

Сръбски език

Черногорски език

Хърватски език

Босненски език

Източнославянски езици

Кривички език †

Староруски език †

Древноновгородски език † (всъщност – диалект на Староруския език)

Руски език

Старобелоруски/староукраински (наричан Рутенски)

Беларуски език

Украински език

Русински езикОзначения:

† – отмрели езици или езици, запазени само в литургична или миноритарна форма.

в италик – група oт близки езици (и/или диалекти), които могат да се разглеждат в единство, като език

Словаци

Словаците са западнославянски народ, по-голямата част от които населяват Република Словакия. Говорят словашки език, който е много близък до чешкия.

Освен в Словакия, където представляват 86% от населението, компактни групи словаци живеят в Чехия (1,9%), Унгария (0,4%) и Войводина (Сърбия) (2,8%).

Общият брой на словаците в страната и по света наброява около 6 милиона души. По-голямата част от тях живеят в САЩ (800 000 – 1 000 000 души), Чехия (200 000 души), Сърбия (ок. 56 000 души) и Канада (50 860 души).

Словашка крона

Словашката крона (на словашки: slovenská koruna) е бившето официално разплащателно средство и валута в Словакия от 1993 г., когато след близо 80-годишно съществуване като държава Чехословакия се разделя на Чехия и Словакия.

На словашки език съществителните "koruna" и "halier" приемат две множествени форми. "Koruny" и "haliere" се появява след числото 2, 3 и 4 и в родова (несметена) връзка с "korún" и "halierov" се използва в други числа. Последните форми също отговарят на гениталната употреба в множествено число.

В началото на 2009 г., когато Словакия се присъединява към Еврозоната, словашката крона е заменена с еврото като национална валута.

Уикипедия на словашки език

Уикипедия на словашки език (на словашки: Slovenská Wikipédia) е раздел на словашки език в Уикипедия. Проектът започва работа през октомври 2003 година.

Университет Коменски

Университетът „Коменски“ в Братислава е най-големият университет на Словакия. Наречен е на видния моравски педагог Ян Амос Коменски.

Член е на университетското обединение Утрехтска мрежа. Обучението е на словашки език.

Хей, славяни

Хей, славяни e славянска патриотична песен, използвана за химн в държави от славянския свят – Словакия, Югославия, Сърбия и Черна гора, както и на панславянството.

Източнославянски
Западнославянски
Южнославянски
Други
Следните езици имат статут на официални в
отделни райони, но не са официални езици за ЕС:

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.