Скиния

Скиния (на старогръцки: σκηνή) е походна храмова „палатка“, наричана от древните евреи още Мишкан на иврит: מִשְכָּן, или Микдаш (светилище), синоним на Шехина, което означава „присъствие на Бог“. Там се е намирал Кивотът и са били правени жертвоприношения до построяването на Йерусалимски храм, който е създаден по-късно, в 10 в. пр.н.е., следвайки точно примера на Скинията.

В Библията (Изход, 25, 1 – 9) се казва: „И рече Господ на Моисея, думайки: кажи на Израилевите синове, да Ми направят приноси: от всеки човек, който дава от сърце, вземайте принос за Мене. Ето приносите, които трябва да приемате от тях: злато, сребро и мед, вълна синя, пурпурена и червена, висон и козина, овнешки червени кожи, кожи сини и дърво ситим, елей за светилника, аромати за помазен елей и за благовонно кадиво, камък оникс и камъни за украшение на ефода и нагръдника. И ще Ми направят те светилище, и Аз ще живея помежду им. Всичко (направете), както Аз ти показвам: и образеца на скинията, и образеца на всичките и съдове – така да направите.“

В Изход 26, 1 – 37 се намират точни указания, как да се направи Скинията – от десет платнища препреден висон и синя, пурпурена и червена вълна, дължината на всяко платнище да бъде двайсет и осем лакти, а широчината на всяко платнище – четири лакти: една мярка за всички платнища; какви да бъдат петлиците, петдесетте златни кукички, платнища от козина за покритие, дъските за скинията, върлините от дърво, сребърните подножки, завестата и т.н.: "... и внеси там зад завесата ковчега на откровението; и завесата ще ви отделя светилището от святая-святих. И тури очистилището върху ковчега на откровението в святая-святих. И тури трапезата извън завесата, и светилника – срещу трапезата отстрани на скинията към юг; а трапезата тури на северната страна (на скинията).

В Изход 27, 1 – 21, тези заповеди се повтарят, като за първосвещеници се посочват „Аарон, заедно с Надава, Авиуда, Елеазара и Итамара, Ааронови синове“. "Тъй се свърши цялата работа за скинията на събранието, и Израилевите синове направиха всичко: както Господ бе заповядал на Моисея, тъй и направиха. И донесоха при Моисея скинията, покривката и всичките ѝ принадлежности (Изход 39, 32 – 33).

Около Скинията е имало правоъгълен двор, който в построения от цар Соломон храм в Ерусалим (ок. 950 г. пр.н.е.) са наричали Азара. Тогава Кивота и всички предмети на Скинията са били тържественно перенесени там (1 Цар. 8,4; II Хр. 5,5=. След това Скинията не се споменава. В Талмуда се казва, че била скрита в подземието на Храма.

Tabernacle Camp
Рисунка на Скиния: с жертвеник с огън (на преден план) и Мишкан (облак, означаващ присъствието на Бога) над Кивота
PI019
Скиния. Реконструкция

Литература

  • Еврейская Энциклопедия, Спб.: Изд. О-ва для Научных Еврейских Изд. и Брокгауз-Ефрон, 1908 г.
  • The Tabernacle (Soncino, 1969). Развёрнутые описания Скинии

Външни препратки

Беси

Бесите (на гръцки: Βησσοί,Βιεσσοι,Βέσσοι; на латински: Bessi, Biessi) са жречески род от тракийското племе на сатрите, пазители на прорицалището на Дионис, което според античните сведения се е намирало в Пангей, а според съвременните изследователи става въпрос за Родопа. Съществуват и други предположения за местоположението на храма – в планината Боздаг в границите на някогашните сатрийски земи.

Първи за прочутия храм споменава Херодот. „Сатрите, доколкото знам – пише Херодот – не са били подчинени никога на никого и единствени от траките продължават да са и досега свободни; живеят високо в планините, които са покрити с всякакви гори и сняг, и са отлични воини. Те притежават прорицалището на Дионис, то се намира на висок връх в планината. Измежду сатрите с прорицанията в светилището се занимават бесите; жрица дава предсказания, точно както в Делфи; няма нищо различно“.

Едно друго сведение за прорицалището на Дионис през I век пр.н.е. е оставено от римския историк Светоний Транквил. В съчинението си „Дванадесетте цезари“ той описва прорицанието, дадено на бащата на първия римски император Октавиан Август, предвождал по това време легионите из пределите на Тракия: "...Когато Октавиан, бащата на Август, водил войската си някъде из отдалечените части и в Свещената гора на Дионис се допитал до оракула на бога за сина си, било му потвърдено от жреците, че синът му ще бъде господар на целия свят, понеже, след като виното се разляло върху олтара, димът се издигнал нагоре над върха на светилището чак до небето – знамение като това, което получил и самият Александър Велики, когато принасял жертва на същия този олтар".

В прорицалището били съхранявани дъсчици с писанията на Орфей. Според Амбросий Теодосий Макробий култът към Дионис, когото траките наричали Себадий, се почитал на върха Зилмисос в кръгла сграда с отвор в покрива, откъдето да проникват слънчевите лъчи.

Трудно е да се определи точното местонахождение на светилището на Дионис, но в последно време сред българските археолози се предпочитат две хипотези: че то се е намирало в Перперикон или че е било в Белинташ, където също са открити интересни следи от старо тракийско светилище. И двете, не съвпадат с текстовете оставени от летописеца на Ал. Македонски, а именно за близостта на храма с планината Орбели /днешната Пирин/.

По-късно наименованието „беси“ се разпространява върху всички траки в Родопите, докато определението „сатри“ е забравено.

Има теория, че името „беси“ им е дадено поради уседналия им начин на живот, за разлика от скитите (които тогава са били номадски племена) – Βησσοι, Βιεσσοι, Βέσσοι отговаря на тракийската дума вес, вис – село, стан, място където се остава; санскритските виса, васа – село, стан, място където се остава, а също и на старобългарската дума вьсъ – село, селище, място.

Един от основните градове на бесите е тракийското селище Бесапара (дн. с. Синитово, Община Пазарджик) – пътна станция на централния път Сердика – Филипопол.

В периода на завоеванията и експанзията на Римската империя в Тракия римляните взимат светилището на Дионис и го дават на одрисите, за да създадат разногласие между одрисите и бесите, които са представлявали сериозна заплаха за Рим със своето свободолюбие и храброст. Това става повод за много големи недоволства и предизвиква въстанието на бесите срещу Рим през 15 г. пр.н.е. начело с главния жрец на светилището Вологес. През второто въстание през 11 г. пр.н.е. обаче те били разбити и ликвидирани напълно{?}, като някои от тях се преселили в Добруджа, за което свидетелства Овидий в TRISTIA III.10 (Овидий е могъл да ги срещне при изгнанието си в Томи, което се е намирало в Северна Добруджа).

Плиний Стари съобщава за няколко племена на бесите между реките Струма и Места .

Друга група беси е спомената от Клавдий Птолемей, който ги разполага между река Висла и Карпатите .

Може би са съществували поне четири отделни групи беси, понеже за тях е използвано определението Τετραχωρίται – тетрахорити (τετρα = четири, χώρα= област, обиталище, землище) .

След християнизирането на Тракия Библията била преведена на тракийски език (наричан от някои автори „език на бесите“), поради което съвременните учени са дали на този превод условното име Библия Бесика; (Biblia Bessica). Запазени са сведения за манастири, в които езикът на бесите се използвал в богослуженията. Според житието на св. Теодосий Общожител (423 – 527 г.) от Симеон Метафраст един от тези манастири се намирал в местността Кутила на брега на Мъртво море: „Теодосий, тоя мъдър мъж, подрежда по подобие на някогашния Веселеил, строителя на свещената скиния, извънредно умело и хубаво своя манастир и съгражда в него четири храма. От тях единия предоставил на тия, които си служат с гръцки език, и там бил възгласян божият химн от самия него и от останалите отци. Във втория храм отправяли бесите на свой език молитви към общия на всички ни Господ. Арменците получили третия храм, в който и те на бащин език поднасяли Богу химни. А последният и четвъртият храм, който бил построен на страна от останалите три храма, предоставил на завладените от демона и изобщо на умопобърканите, и там отправяли и те своите молитви към Всевишния, колкото пъти им се възвръщало съзнанието, като били съпровождани от тия, които ги обслужвали.“

Менора

Менората (менорах) (на иврит: מְנוֹרָה, менора̀, букв. – светилник) e еврейски седемсвещник, един от най-старите символи в юдаизма, останал трайна емблема на еврейския народ през вековете. Смята се, че първата известна менора е направена при изхода на евреите от Египет и се споменава в Библията. Тя е един от култовите атрибути на скинията по време на скитанията на евреите из пустинята и по-късно – в Соломоновия храм в Йерусалим. В скинията се поставя пред вътрешното светилище в южния край на завесата (парохет), зад която се намира Светая Светих – пространството, в което се съхранява кивотът. В „Изход“ пламъкът ѝ е наречен нер тамид, буквално – постоянна светлина.

Миния

Миния (на литовски: Minija; на руски: Миния) е река в западната част на Литва, десен приток на Неман. Дължина 213 km. Площ на водосборния басейн 2 980 km². Река Миния изтича от западния ъгъл на езерото Дидовас, разположено на 158,7 m н.в., в западната част на Жямайтското възвишение, отстоящо на около 14 km южно от град Телшяй. В горното си течение тече на запад през Жямайтското възвишение и има бързеи и малки прагове. След устието на дения си приток Салантас завива на юг, навлиза в крайбрежната равнина и до устието си тече успоредно на балтийското крайбрежие. Влива се чрез два ръкава в делтата на река Неман (ръкава Атмата). Основни притоци: леви – Пала, Жаялса, Скиния; десни – Дилбе, Вилка, Вешдауба, Саусдрава, Бабрунгас, Мишупе, Салантас. Има смесено подхранване с преобладаване на дъждовното. Пълноводие от октомври до април. Среден годишен отток на 93 km от устието 15,4 m³/sec. От декември до март се заледява. В долното си течение е плавателна за плитко газещи съдове. Чрез Клайпедския канал е свързана с Куршкия залив на Балтийско море. По течението на реката са разположени множество населени места, в т.ч. градовете Гаргждай и Прекуле.

Непорочно зачатие

Непорочното зачатие е митологична или религиозна концепция за зачеване на човешки живот без предхождащ сексуален акт. Непорочното зачатие в християнството е учението, че Исус е заченат и роден от майка си Дева Мария чрез силата на Светия Дух без намесата на баща. Това е обяснение за смесицата между човешката и божествената природа на Исус, но научният консенсус е, че неговите исторически основи са много слаби. В римскатаи гръцката митология това е дух, друга извънземна сила или бог, които оплождат жена явявайки ѝ се насън, във видение като дъжд или друго природно явление, а понякога във формата на животно.

Примери за непорочно зачатие са зачеването на Исус Христос в християнството, на Персей в древногръцката митология, на Миротвореца при ирокезите, на Таншъхуай, основателя на империята на сиенбей.

Обетована земя

Така наречената Обетована (обещана – от „обет", обещание) земя, намираща се в североизточния ъгъл на средиземноморския басейн, е твърде малка по размери. Тя заема едва 15 000 km² площ. Обетованата земя е дълга 250 и широка 110 – 160 km.

Играе важна роля в Библията и в историята на еврейския народ. Когато евреите се настаняват в Ханаан в началото на 12 век пр. Хр., започват сблъсъци с местното население. Тъй като са малобройни и са разделени на 12 племена, евреите са по-слаби от съседите си филистимци и другите ханаанци. Затова се обединяват около своите водачи, наречени съдии, а по-късно – царе.

Потомците пристигнали... от настъпилия глад потеглили към Египет. В Египет Евреите останали четиристотин и тридесет години. В края на XIV в. пр. Хр. те, под водителството на силната ръка на Йехова чрез поставените от Господа водачи Моисей и неговия брат Аарон, биват изведени от робството в Египет, като Господ е направил свръхестествени знамения и чудеса, на които са били свидетели целият Израелски народ – над 3 милиона души! Бог ги освобождава и ги повежда към обещаната земя, за която е сключил завет с Авраам, Исаак и Яков. Така Моисей начело на Израил ги е водил 40 години през пустините според директната воля на Господ към Ханаанската земя – Обетованата земя. Целият този път и цялото това време беше наситено с чудеса, с непрестанната грижа на Бога към избрания от Него народ. Бог им даде Закона, Бог ги учеше и наставляваше чрез десетки правила и заповеди. На Синайската планина Йехова със собствения Си пръст написа на две каменни плочи 10-те заповеди на моралния закон, които даде на Моисей и той ги занесе на народа. Четиридесет години този народ беше хранен с Манна от небето. Дрехите им и обущата им не овехтяха. Нямаше и болни или немощни. Бог нареди да се направи скиния, в която да може да пребивава сам Той. Тази скиния беше по образ на небесната скиния. Това беше време на теокрация. И се правеха ежедневни приношения към Господ. Имаше перфектен ред във всичко.

Мойсей организирал в съюз дванайсетте еврейски племена. Всяко племе имало съвет от старейшини, в който влизали ръководителите на родовете. Начело на съюза стоял съвет от седемдесет души. Такава била организацията на евреите, когато пристигнали в Ханаан.

Света Богородица (Париж)

„Света Богородица“, наричана още „Парижката Света Богородица“ (на френски: Notre-Dame de Paris – произношение Нотрдам дьо Пари, влязло на български като Нотърдам дьо Пари или само Нотърдам), е средновековна католическа катедрала в Париж, Франция. Катедралата носи името на Дева Мария и е считана от мнозина за един от най-добрите примери на френската готическа архитектура. Отличава се с новаторски нервюрен кръстат свод, огромни цветни розетни прозорци, натурализъм и изобилие на скулптурна украса на фасадата, смятана за една от най-красивите Западната фасада свидетелства за овладяването на архитектурната композиция. Скулптурната украса на входните врати е безпорен връх и шедьовър на готическото изкуство. Порталът на Света Анна отдясно е най-старият (от края на 12 век); порталът на Страшния съд в центъра (1220 – 1230 г.) претърпява няколко възстановявания; порталът на Божията майка е северният, вляво и е от началото на 13 век. Порталът от южната страна на храма (строен през втората половина на 13 век) на трансепта е посветен на първия християнски мъченик Свети Стефан. Старите оригинални стъклописи са запазени само в двата трансептни розетни прозорци и на главния вход.

Строителството на катедралата започва през 1163 г. при епископ Морис дьо Сюли и до голяма степен е завършена през 1260 г., въпреки че е модифицирана често през следващите векове. През 1790-те години Нотърдам е вандализирана значително по време на Френската революция – голяма част от религиозните образи са повредени или унищожени. През 19 век катедралата е място на коронацията на Наполеон I като император, кръщението на Анри, граф Шамбор и погребенията на няколко президента на Третата френска република (Адолф Тиер, Сади Карно, Пол Думе). Тук се провеждат и церемониите по погребението на Шарл дьо Гол (1970 г.), Жорж Помпиду (1974 г.) и Франсоа Митеран (1996 г.). През 2013 г. е отпразнувана 850-годишнината от започване на строежа.

Популярността на католическата катедрала разцъфтява скоро след публикуването през 1831 г. на романа „Парижката света Богородица“ на Виктор Юго. Това довежда до основен проект за реставрация между 1844 и 1864 г. Освобождението на Париж от фашизма и нацизма в края на Втората световна война е отбелязано в катедралата през 1944 г. с изпълнението на Магнификат. От началото на 1963 г. е предприето масивно почистване на фасадата от натрупаните в продължение на векове сажди и мръсотия. Друг проект за почистване и възстановяване е осъществен между 1991 и 2000 г. По време на ресраврация, покривът се запалва вечерта на 15 април 2019 г. и гори в продължение на около 15 часа, което довежда до сериозни щети.

„Парижката Света Богородица“ е един от най-известните символи на Париж и френската нация. През 1805 г. получава почетен статут на малка базилика. Приблизително 12 – 13 милиона души я посещават годишно, което я прави най-посещаваният паметник в Париж. Обявена е за исторически паметник и за световно културно наследство на ЮНЕСКО през 1991 г.

Църква

Църква или черква е храм, в който се отслужват християнски богослужения.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.