Сефарадски евреи

Сефарадските евреи са етническа група евреи, чийто етногенезис и начало като отделна еврейска общност се позиционира на Иберийския полуостров около II век. Прието е с този термин да се наричат живелите на Иберийския полуостров евреи и техните потомци. След като с декрета от Гранада през 1492 г. евреите са прогонени от Испания и тъй като Османската империя предалага защита за сефарадските евреи, много от тях мигрират в Македония, основно в Солун, понякога спирайки в Португалия и Италия. Според някои историци предлаганата защита за евреите е демографски стратегически ход на Османската империя, за да привлече сефарадските евреи и така да се промени демографската картина на града.[1]

Онези от сефарадите които приемат християнството по времето на реконкистата, за да запазят имуществото си, общественото си положение или някакви привилегии стават известни като марани. Под страх от аутодафе след инквизиционен процес, те нямат правото да се конвертират обратно, т.е. да се връщат към старата си религия - юдаизма.

Макар и прогонени от Испания, сефарадите запазват своя испанско-еврейски говор известен като ладински. Мнозина от тях запазват и собствените си имена които имат в Испания и Португалия. Често обичаите и традициите на сефарадите се различават от тези на другите евреи-особено на ашкеназите. Двете еврейски общности трудно комуникират през вековете и дори остават до голяма степен чужди помежду си. Сефарадите, приети сравнително добре в рамките на Османската империя попадат в един свят, доминиран предимно от исляма. Изолацията от Европа на този свят се отразява и на развитието на сефарадските общности.

Появата на модерния ционизъм не засилва автоматично интереса към сефарадите. Докато европейските евреи разбират ционизма като политическо движение, то сефарадите го разглеждат като творение на Провидението. Водени от идеализма си, хиляди сефаради напускат близкоизточните си родини и пристигат в Израел. Тук обаче те често са третирани като евреи "втора категория", зле заплатени, те обитават крайни и непрестижни квартали.

Вижте също

Бележки

  1. Rosamond McKitterick, Christopher Allmand, The New Cambridge Medieval History, p. 779 –
Бено Русо

Бeно Исак Русо с псевдоним Коки (на македонска литературна норма: Бено Русо - Коки; на ладино: Beno Ruso) е югославски партизанин, деец на НОВМ, по-късно генерал-майор от ЮНА.

Бет Яков (Скопие)

„Бет Яков“ (на македонска литературна норма: „Бет Јаков“; на ладино: Esnoga Beth Yaakov; на иврит: קהל קדוש בית יעקב) е юдейски храм в столицата на Северна Македония град Скопие. Синагогата е разположена в сградата на Еврейската общност в Северна Македония и е единствената в града.На 11 март 2000 година, годишнината от депортацията на скопските евреи в Треблинка. Това е първата синагога, построена на Балканите след Втората световна война. Храмът задоволява религиозните нужди на около 200-та евреи в страната. Храмът е изграден на последния етаж на сградата на Еврейската общност в Северна Македония в Буняковец с финансиране предимно от членове на конгрегацията „Бет Израел“ във Финикс, които събират 25 000 долара за проект. Има красиви цветни витражи. Първата религиозна служба в храма е извършена от равин Исак Асиел от Белград в присъствието на гости евреи от съседните балкански страни, Израел, САЩ, Канада, сред които и американският посланик Майкъл Айник. Единият от двата свитъка с Тората, положени в светая светих на храма, е дарен от българската еврейска общност, а другият - от Еврейския център в Пасадина, Калифорния.

Синагогата е наследник на храм със същото име, изграден в 1937 година на Скопската чаршия и разрушен при катастрофалното Скопско земетресение в 1963 година. Парохетът (завесата) на арон хакодеш (светая светих) е оригиналният от старата синагога.

Ценен пинкас от старата синагога, воден от 1749 до 1913 година, се пази в Еврейския исторически музей в Белград.

Давид Елазар

Давид Соломон Елазар с псевдоними Иван Белия, Коста, Дайшо е български партизанин и политик от БКП от еврейски произход, заслужител деятел на културата.

Давид Овадия

Давид Хаим Овадия е български поет и преводач на поезия от еврейски произход, участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война.

Давид Рикардо

Давид Рикардо или Дейвид Рикардо (на английски: David Ricardo) е английски икономист, един от най-видните представители на зрелия класицизъм в икономическата наука, последовател и същевременно опонент на Адам Смит. Големи са неговите заслуги за утвърждаване на трудовата теория за стойността, която той твърдо отстоява. Основното му произведение е „За принципите на политическата икономия и данъчното облагане“ (1817 г.).

Даниел Еструмса

Даниел Еструмса (фамилията се среща в многообразие от форми като Иструса, Иструмица и други, на ладино: Daniel Estrumsa) е еврейски духовник (равин) и талмудист от Османската империя.

Ева Грийн

Ева Гаел Грийн (на френски: Eva Gaëlle Green; френски: [ɡʁin]) е френска актриса и фотомодел, носителка на награда на „БАФТА“ и номинирана за „Европейска филмова награда“, „Сатурн“, „Сателит“ и „Златен глобус“. Известни филми с нейно участие са „Мечтатели“, „Небесно царство“, „Казино Роял“, „Златният компас“, „Тъмни сенки“, „300: Възходът на една империя“ и сериалите „Камелот“ и „Викторианска готика“.

Ели Модиано

Ели Модиано (на гръцки: Ελί Μοδιάνο) е виден солунски архитект.

Елиас Канети

Елиас Канети (на немски: Elias Canetti) е немскоезичен писател (белетрист, есеист, драматург), роден в Русе, България от сефарадско-еврейски произход. Получава Нобелова награда за литература (като австрийски писател) през 1981 г.

Естрея Овадия

Естрея Хаим Арон Овадия с псевдоним Мара (на ладино: Estreya Ovadia) е югославска партизанка и деец на НОВМ.

Жул Леви

Жул Ефраим Леви е български композитор, диригент, музикален педагог и общественик от еврейски произход.

Исак Абрабанел

Исак бен Йехуда Абрабанел (на иврит: דון יצחק בן יהודה אַבְּרַבַנְאֵל) е португалски еврейски философ, финансист и общественик.

Той е роден през 1437 година в Лисабон и произлиза от известния и богат сефарадски род Абраванел. Автор на философски и богословски трудове, Абрабанел развива активна търговска и финансова дейност, като за продължителни периоди е на служба при кралете на Португалия, Кастилия и Неапол. Възползвайки се от връзките си с кастилския двор, той полага големи усилия, за да предотврати изгонването на евреите от Испания, и изразходва за тази цел значителни лични средства.

Мехмет Капанджи вила

Мехмет Капанджи вила (на гръцки: Βίλα Μεχμέτ Καπαντζή) е историческа постройка в град Солун, Гърция, в която днес се помещава Солунският културен център на Националната банка на Гърция. Намира се в солунския квартал Пиргите, на булевард „Василиса Олга“ № 108.

Сградата е построена в квартала Пиргите в периода 1890 – 1895 година и е собственост на семейството на солунчанина Мехмет Капанджи. Той и братята му Ахмет и Юсуф са видни солунски общественици. Мехмет Капанджи е президент на Търговската камара на Солун, а Ахмет е кмет на Солун в периода 1907 - 1908 година. Семейството Капанджи произлиза от сефарадски евреи, които са били изгонени от Испания в 1492 г. Сградата е построена като вила за Мехмет Капанджи на булевард „Екзохи“ (днес „Василиса Олга“) № 108.

Съседната сграда е Ахмет Капанджи вила на булевард „Василиса Олга“ № 105, в която днес се намира Организацията за планиране и опазване на околната среда в Солун.

Мира Аройо

Мира Йосиф Аройо е британска музикантка с българско гражданство, творяща на български и английски, най-известна като членка на британската електропоп група „Лейдитрон“, биоложка по образование, потомка на заселили се в Сливен сефарадски евреи.

Мира е родена в София на 11 юли 1977 г. Нейната майка е Лидия Йорданова Божилова-Аройо (София, 17 март 1950-), авторка на най-известния български превод на романа от Джордж Оруел „1984“ (1989) и по-късно заместник-директорка на Българската секция на Би Би Си; вуйчо ѝ е журналистът Максим Йорданов Божилов (София, 7 септ. 1952-), издател на вестник „Български хоризонти“ в Торонто. Баща ѝ е български евреин. Когато е на 10 години, Мира Аройо се мести със семейството си в Израел, а по-късно във Великобритания.Първият музикален инструмент, на който свири Мира е китара. През 1999 г. се присъединява към новосформираната електронна група „Лейдитрон“ и оттогава изпълнява вторите вокали на групата, свири на синтезатор и пише текстове.

Освен постигнатите музикални успехи, Аройо следва за докторска степен по молекулярна генетика в Оксфордския университет, но по-късно изоставя обучението си.

Мордекай Маталон

Мордекай Маталон е еврейски духовник, равин, от Османската империя, живял през XVI век.

Оливие Стрели

Оливие Стрели (на френски: Olivier Strelli) е белгийски моден дизайнер.

Той е роден през 1946 година в Леополдвил в семейството на гръцки и италиански евреи и първоначално носи името Нисим Исраел. След като Конго получава независимост през 1960 година, семейството му се премества в Белгия, където той учи текстилен дизайн в Турне. През 1974 година открива своя модна къща в Брюксел и през следващите години получава международна известност.

Патрик Модиано

Патрик Модиано (на френски: Patrick Modiano) е френски писател, автор на няколко десетки кратки романа, често смесващи биографични и художествени елементи. Кариерата му започва през шейсетте години като няколко от първите му книги получават престижни награди. Удостоен е с Нобелова награда за литература за 2014 г.

Франко Модиляни

Франко Модиляни (на италиански: Franco Modigliani) е американски икономист от италиански произход. Носител на Нобелова награда за икономика (1985) за основополагащите изследвания в сферите на спестяването и на финансовите пазари.

Франко Модиляни е роден в Рим, Италия, но през 1939 г. е принуден да напусне страната поради агресията срещу евреите. Първо се установява да живее в Париж. През същата година се жени за Серена Модиляни. После се мести да живее в Щатите. От 1942 до 1944 г. преподава икономика в Колумбийския университет. През 1946 г. става американски гражданин.

През 1985 г. печели Нобелова награда за икономика.

Дълги години живее в Белмонт, Масачузетс.

Юда бен Соломон Тайтацак

Юда бен Соломон Тайтазак (на иврит: יהודה בן שלמה טאיטאצק) е еврейски писател, талмудист и равин.

Евреи
Мюсюлмани
Християни
Други

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.