Сен Дени

Сен Дени (на френски: Saint Denis, френско произношение: [sɛ̃.d(ə).ni] – Сен Дьони) е град-община в департамент Сен Сен Дени в регион Ил дьо Франс във Франция.

Той е северно предградие на столицата Париж. Населението му е 100 800 жители към 1 януари 2007 г.

Името Сен Дени е често срещано наименование на топоними във франкофонските страни, произлизащо от името на свети Дени, първия епископ на Париж.

Градът е известен със своята Кралска базилика, в която са погребани свети Дени и повечето френски крале. Църквата е катедрала, седалище на епископа на Сен Дени от 1966 г.

Сен Дени
Saint-Denis
— град —
      
Герб
SAINT-DENIS - Canal St Denis, Pont Tournant & Basilique
Франция
48.9356° с. ш. 2.3539° и. д.
Сен Дени
Ил дьо Франс
48.9356° с. ш. 2.3539° и. д.
Сен Дени
Страна Flag of France.svg Франция
Регион Ил дьо Франс
Департамент Сен Сен Дени
Площ 12,36 km²
Надм. височина 33 m
Население 100 800 души (2007)
8155 души/km²
Пощенски код 93200
Официален сайт www.ville-saint-denis.fr

Побратимени градове

Външни препратки

Абатство

Аба́тството (на латински: Abbatia) е католически манастир, принадлежащ на монашески орден.

Управлява се от абат (за мъжки манастир) или абатиса (за женски манастир). Подчинява се на съответния епископ, а в определени случаи – непосредствено на папата в Рим. Някои абатства, които не попадат под юрисдикцията на местния епископ, заедно със своята территория и духовенство образуват т.н. единични (на латински: abbas nullius) или териториални (на латински: abbas territorialis) абатства.

Първото католическо абатство е бенедиктинско – основано е през VІ век в Монте Касино (Италия).

Големите и богати абатства във феодална Западна Европа нерядко се ползват с голям авторитет в обществото, и оказват значително влияние на религиозната и светската политика. Абатствата са сред основните стожери и двигатели на западноевропейската култура, в тях се съхраняват и преписват древни ръкописи, водят се хроники, преподават се религия и свързани с религиозния живот науки. Абатствата оказват голямо влияние за развитието европейската живопис и архитектура: първите образци на романския стил се появяват в абатство Клюни, а първите образци наготическия стил – в абатство Сен Дени.

Най-известните католически абатства са Клюни, Сен Дени, Санкт Гален, Фулд, Монте Касино. В Свещената Римска империя най-големите и могъщи абатства имат статут на имперски абатства.

През XVI – XVII век абатствата постепенно губят своето влияние. Много абатства са разпуснати или разрушени, но една голяма част продължават да съществуват.

Католическият „Кодекс на каноничното право“ (на латински: Codex iuris canonici) от 1983 г. приравнява абатствата и манастирите.

Вале д'Аоста

Вале д'Аоста (на френски: Vallée d'Aoste; на италиански: Valle d'Aosta) e административен регион в Северозападна Италия, който се ползва със специален автономен статут. Заема площ от 3263 км2. Административен център е град Аоста. Населението на региона е 126 202 жители (по приблизителна оценка от декември 2017 г.).Това е най-малкият регион в Италия. Регионът не се дели на провинции, провинциалните задачи са поверени на регионалното правителство.

Дагоберт I

Дагоберт I, наричан Дагоберт Добрия (Dagobert I.; Dagobert der Gute * 608 или 610; † 19 януари 639 г. в Епине сюр Сен) е от 623 г. под-крал на Австразия и от 629 г. крал на франките.

Син е на крал Хлотар II от династията Меровинги.

Неговите съветници са Пипин Ланденски Стари и владиката Арнулф от Метц.

Като крал Дагоберт избира Париж за своя столица. Той е много религиозен и строи Базиликата Сен Дени при Бенедиктинския манастир северно от Париж.

Има успех в похода си против баските, но търпи поражения в битките си със саксите и славяните на Само.

Женен е четири пъти.

През 633 г. издига тригодишния си извънбрачен син Зигиберт III (630–656) за под-крал на Австразия. Единственият му легитимен син е по-късният крал Хлодвиг II (634–657).

Карломан I

Карломан I (на латински: Carloman I; Karlmann I.) e вторият син на Пипин III и Бертрада от Лаон и брат на Карл Велики. Той е от династията на каролингите. Карломан е крал на франките от 768 до 771.

През 754 г. е помазан за крал от папа Стефан II в абатството „Сен Дени“, след смъртта на Пипин на 9 октомври 768 получава господството върху югоизточната част на царството на франките (от Бургундия и Аквитания до Алемания).

Карломан е женен за благородничката Герберга. От нея има две деца: Пипин (* 770 г.) и Ида (може би Св. Ида от Херцфелд).

Сен Дени (Италия)

Сен Денѝ (на италиански и на френски: Saint-Denis) е село и община в Северна Италия, автономен регион Вале д'Аоста. Разположено е на 820 m надморска височина. Населението на общината е 369 души (към 2010 г.).

Сен Дени (базилика)

Катедралната базилика „Сен Дени“ (на френски: Cathédrale royale de Saint Denis или Basilique de Saint Denis) е катедрала, разположена в предградието Сен Дени, в покрайнините на Париж. Била е гробница на св. Дени, покровител на Франция и защитник на кралството. Преобразувана е в катедрала през 1966 г. и е седалище на настоящия епископ на Сен Дени Паскал Мишел Гизлен Деланой. Сградата е от голямо значение както в исторически план, така и от архитектурна гледна точка.

Базиликата е известна и като гробница на френски крале.

Сен Дьони (Реюнион)

Сен Дьони (на френски: Saint-Denis) е град в Реюнион – отвъдморски департамент на Франция в Индийския океан.

Има 146 985 жители през 2015 г. Площта му е 142,79 км². Градът е основен административен и икономически център на острова.

Сен Сен Дени

Сен Сен Дени (на френски: Seine-Saint-Denis, (френско произношение: [sɛn.sɛ̃.də.ni])) е департамент в регион Ил дьо Франс, северна Франция. Образуван е през 1968 година от североизточните части на дотогавашния департамент Сен и малки части на Сен е Оаз, като получава името на департамента Сен и на град Сен Дени. Площта му е 236 km², а населението - 1 515 983 души (2009). Административен център е град Бобини.

Списък на градовете във Франция

Това е списък на общините във Франция с най-голямо население.

Данните са от преброяването, проведено през 2014 във Франция

Стад дьо Франс

„Стад дьо Франс“ е националният стадион на Франция, разположен на север от Париж в град Сен Дени.

Неговият капацитет е 81 338 само седящи места, с който се нарежда на 1-во място в страната и на 6-то в Европа. На стадионът се провеждат срещите на френските национални отбори по футбол и ръгби.

Стад дьо Франс е построен през 1998 година, като името му е препоръчано от френската легенда Мишел Платини. На 12 юли същата година, Франция става световен шампион, като на финала побеждава Бразилия с 3:0. Освен това, на терена на стадиона се провеждат няколко мача от Световното първенство по ръгби през 1999 година, а през 2007 година тук се играе и финала на Световното първенство в същия спорт, с което Стад дьо Франс се превръща в единственото спортно съоръжение, което е било домакин на финал на Световно първенство във футбола и в ръгбито. През 2003 година, на него се провежда и Световното първенство по лека атлетика.

УЕФА категоризира тази спортна арена с 4 звезди.

Стадионът е използван не само за международни двубои, но и такива във вътрешните шампионати на Франция. Парижките клубове по ръгби Стад Френсез и Расинг Метро 92 го считат за техен втори дом, тъй като те провеждат някои от срещите си в първенството на него. Освен това, тук се играят и финалите на Купа на Франция (футбол и ръгби), Купа на Лигата, Френско предизвикателство и Топ 14 от ръгби шампионата. Стад дьо Франс е бил домакин и на 2 финала на Шампионска Лига – през 2000 и 2006 година.

Съоръжението не се използва единствено за футбол и ръгби, то е домакин и на много събития от моторните спортове, а също така и за концерти на големите звезди от музиката, като например Ролинг Стоунс, Селин Дион, Роджър „Стената“ Уотърс, Риана, Лейди Гага, Пол МакКартни, Колдплей, Еминем, Мадона и много много други.

Стефан II (папа)

Стефан II (III) (на латински: Stephanus PP. II) е римски папа избран на 26 март 752 г. в S. Maria Maggiore. Починал на 26 април 757 г.

Роден е в Рим. Произлиза от фамилията Орсини. Рано осиротява и заедно с по-младия си брат Паулус (по-късно папа Павел I) е отгледан в Латеран. Посещава Париж и сключва съюз с Пипин Къси срещу лангобардите. Земите отвоювани от Пипин слагат началото на създаването на Папската област. Освен това, Стефан въвежда в Рим звъна на камбаните.

На 6 януари 754 г. папа Стефан и Пипин III се срещат при Ponthion. Там папата се хвърля в опрощаващи дрехи в краката на Пипин и го моли да помогне на народа на Рим в борбата срещу лангобардите. До 14 април се съвещават и в Quierzy и Лаон.

Пипин и синовете му се задължават да пазят сигурността на Рим и други местности и декларират, че са собственост на Свети Петър. Този договор, добавен към Константиновия подарък, се нарича Пипинския подарък. С този подарък се основава Църковната държава, която и до днес съществува като държавата Ватикан.

От благодарност, на 28 юли 754 г. в базиликата Сен Дени, Стефан помазва краля и фамилията му и дава на него и неговите наследници титлата „patricius romanorum“.

Сугерий

Сугерий (лат. Sugerus) или Сюже́, също Сюже́р (фр.: Suger; ок. 1081 – 13 януари 1151 е френски духовник, абат (настоятел) на базиликата (абатството) Сен-Дени, влиятелен съветник на френските крале Луи VI и Луи VII, държавен деятел със специално място във френската история.

Университет Париж-VIII

Университетът Париж-VIII: Венсен-Сен Дени (на френски: Université de Vincennes à Saint-Denis) е френски държавен университет, един от 13-те университета, наследници на Парижкия университет. Днес университетът е самостоятелна обществена институция, която е част от Université Paris Lumières. Занятията в повечето бакалавърски програми се провеждат на френски.

Университетът е основан като отговор на събитията от май 1968-а. Този отговор има две съставки: от една страна, представлява реакция на симпатия към студентските искания за повече свобода, но от друга, е и жест към движението на студентите извън центъра на Париж, и по-специално на онези от Латинския квартал, където се провеждат улични боеве през 1968 г.

Филип III (Франция)

Филип III Смелия (на френски: Philippe le Hardi) (30 април 1245 година в замъка Поаси — 5 октомври 1285 година в Перпинян, погребан в абатството Сен Дени). Той е син на Луи IX Свети и Маргьорит дьо Прованс. Крал на Франция от 1270 до 1285 година.

Финал на Европейско първенство по футбол 2016

Финалът на Евро 2016 е футболен мач, който се играе на 10 юли 2016 г. на Стад дьо Франс в Сен Дени (предградие на Париж), за да определи победителя в турнира. Португалия, която се класира за втори път на финал, се изправя срещу Франция, домакин на турнира и двукратен победител. Португалия печели първия си голям трофей с 1:0 след продължения.

Победителят Португалия се класира като европейски представител за Купата на конфедерациите на ФИФА в Русия през 2017.

Хлодвиг II

Хлодвиг II (на латински: Chlodwig II.; * 634; † ок. 11 октомври 657) e Меровингски крал на франките от 20 януари 639 г. до смъртта си.

Син е на Дагоберт I († 19 януари 639) и Нантехилда († 642). Полубрат е на извънбрачния и по-голям Зигиберт III (630–656).

Започва на 20 януари 639 г. управлението на Неустрия и Бургундия, а брат му Зигиберт на Австразия. Той е едва на четири години и майка му Нантехилда поема регентството за него заедно с майордом Aega и след неговата смърт († 641) с Ерхиноалд († 658).

Жени се ок. 650 г. за Батилда (* 630; † 30 януари 680; от 860 г. Светия), произлизаща от Англия, която като малко момиче е продадена от викингите в робство във Франкската империя на майордом Ерхиноалд. С нея той има три сина: Хлотар III, Теодорих III и Хилдерих II.

Хлодвиг II умира на 23 години ок. 11 октомври 657 г. Той е погребан като баща си в базиликата Сен Дени.

Хлодвиг IV

Хлодвиг IV (III) (на френски: Clovis IV; на немски: Chlodwig III, Chlodowech, * 678; † 695) от династията Меровинги е крал на франките през 690/691–695 г.

Той е син на Теодорих III и на Клотилда от Ерстал (или Хродехилда, наричаа Дода, 660 до † 3 или 5 юни 694), която е дъщеря на австразийския майордом Анзегизел и Бега, която е дъщеря на австразийския майордом Пипин Ланденски и Ита и сестра на Пипин Ерсталски.

Хлодвиг IV (III) е брат на Хилдеберт III. Той е женен за Танахилда.

Той наследява на деветгодишна възраст (като "parvulus") всичките три кралства на баща си Неустрия, Австразия и Бургундия и майка му поема регентството до смъртта си 694 г. Истинският управител е обаче майордом Пипин Ерсталски (Пипин Средни).

Хлодвиг IV (III) е погребан в базиликата Сен Дени.

На трона го последва брат му Хилдеберт III Справедливи.

Шампан

Шампан (Champagne, френско произношение: [ʃɑ̃paɲ]) е историческа област в Североизточна Франция. Днес по-голямата част от областта принадлежи към регион Гранд Ест, а отделни нейни по-малки части са включени в състава на Бургундия-Франш Конте, Ил дьо Франс и О дьо Франс.

Шампан е прочута с шампанското, което се произвежда в сегашната форма от 17 век –

вино се произвежда от римско време.

Граничи на запад с историческите области Пикардия и Ил дьо Франс, на юг с Бургундия и Франш Конте, и на изток с Лотарингия.

През нея тече река Сена. В Шампан се намират градовете Реймс, Еперне, Троа.

През древността Шампан е населявана от келтските каталауни (catalauni). След завладяването на Галия от Гай Юлий Цезар (58 – 51 пр.н.е.) става част от римската провинция Галия Белгика.

През 451 г. Флавий Аеций спира тук чрез Битката на Каталаунските полета нахлуването на хуните на Атила.

В Шампан са кръстени първият християнски крал на франките Хлодвиг I (496) от Свети Ремигий (епископ на Реймс), по-късно и Лудвиг Благочестиви (816).

Заедно със Сен Дени Реймс става важен религиозен център на Франция. В Реймската катедрала са короновани и миросвани всички френски крале.

Гримоалд Млади е херцог на Шампан (708-април 714 г.).

През Средновековието Шампан е графство, чиито графове са могъщи князе на Франция.

Юг дьо Блоа е граф на Шампан (1093 – 1125), Луи X (1305 – 1316 г.), Жана II Наварска (1316 – 1335). Жан II присъединява Шампан 1361 г. към Domaine royal.

Юманите

„Юманите“ (на френски: L'Humanité) е френски вестник, всекидневник с тираж около 50 000 броя. Седалището на вестника е в град Сен Дени, регион Ил дьо Франс.

Дълго време излиза като орган на Френската комунистическа партия (ФКП) и е единственият вестник собственост на политическа партия. Понастоящем е независим, но запазва връзката си с ФКП и водещите редакционни линии на вестника остават близки до идеите на Френската компартия - борбата с крайната десница, критика срещу дясната политика и др.

Вестникът е основан през 1904 г. от Жан Жорес – лидер на Френската социалистическа партия. След отделянето от нея на Комунистическата партия през 1920 г. комунистите поемат контрола над вестника и го превръщат в свой официален орган. По онова време вестникът се издържа главно от дарения от партийните членове, но в средата на 1930-те години, с нарастването на популярността на комунистическата идея, интересът към „Юманите“ нараства.

През 1939 г. поради забрана на дейността на Комунистическата партия издаването на вестника е прекратено. След окупацията на Франция от нацистите през 1940 г. „Юманите“ излиза нелегално и играе съществена роля в Съпротивата. Отново се появява свободно на вестникарския пазар на 21 август 1944 г. - след превземането на Париж от Съюзниците.

След Втората световна война до края на 1950-те години, когато ФКП е доминиращата партия в ляво, „Юманите“ е сред най-популярните вестници във Франция. До края на 1980-те години вестникът е спонсориран и от Съветския съюз, но след разпадането му и залеза на Френската комунистическа партия финансовото състояние на „Юманите“ се влошава. През 2001 г. 20 % от вестника са продадени на частни инвеститори.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.