Семинар

Семинарът е форма на обучение, обикновено провеждана в университет.

Участниците (студентите) са на малки групи. От тях се иска да участват активно в учебния процес. Те често трябва да пишат кратки теми и да ги представят в класа. Участниците не би следвало да са начинаещи.

Етимология

Думата „семинар“ (на руски: семинар, на немски, английски: seminar) идва от латинската дума „seminarium“, която означава „разсадник“. друга дума от латински „semen“ означава „семе“.

Значения:

  • групови практически занимания на студенти под ръководството на преподавател
  • (рядко) помещение, където се провеждат такива занимания
  • (остаряло) научен институт във висше училище

Вижте също

Грианте

Грианте (на италиански: Griante) е курортно населено място и община в Италия, регион Ломбардия, провинция Комо.

Намира се в провинция Комо, на западния бряг на езерото Лаго ди Комо. Разстоянието с параход е около 25 km от град Комо, между градчетата Менаджо и Тремедзо. Населението на Грианте е 695 жители според данни от преброяването през 2001 г.

Джон Уокър

Сър Джон Ърнест Уокър (на английски: John Ernest Walker) е английски химик, носител на Нобелова награда за химия за 1997 г. Понастоящем е директор на звеното по митохондриална биология в Кеймбридж и член на Колежа Сидни Съсекс.

Иван Дуриданов

Иван Василев Дуриданов е български учен, академик, един от най-утвърдените изследователи, преподаватели и автори на трудове по езикознание, етимология и ономастика в България, известен с диренията си в областта на езика на траките.

Карско море

Ка̀рско море (на руски: Карское море) е периферно море на Северения ледовит океан.

Разположено е край северозападните брегове на Азия (полуостровите Таймир, Гидански и Ямал) и североизточните брегове на Европа (Югорски полуостров), между архипелазите Нова Земя на запад, Земя на Франц Йосиф на северозапад и Северна Земя на изток. На запад чрез протоците Карски Врати и Югорски Шар и северно от о-вите Нова Земя се свързва с Баренцово море, а на изток чрез протока Вилкицки – с море Лаптеви. Дължината му от югозапад на североизток е около 1500 km, а ширината (в северната част) до 800 km. В тези си граници площта му е около 880 хил.km2, а обемът 112 хил.km3. Средна дълбочина 127 m, максимална 620 m – в северозападната му част.

Клаус Мария Брандауер

Клаус Мария Брандауер (на немски: Klaus Maria Brandauer) е австрийски актьор и режисьор, който преподава в Макс Райнхард Семинар във Виена. Има успех и в Холивуд.

Константинопол

Константинопол (на средногръцки: Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; на гръцки: Κωνσταντινούπολη; на латински: Constantinopolis; на османски турски: قسطنطينيه, Kostantîniyye; на турски: Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330-1204 и 1261-1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922). Официално е преименуван на неговото съвременно турско име Истанбул през 1930 г.

Градът носи името на римския император Константин Велики, избрал го за място на новата си столица. В строителството му участват над 1 милион роби и колонати. Построена е огромна система от ровове и стени, правещи града практически непревземаем до развитието на артилерията. В продължение на векове той е най-многолюдният град в Европа и средище на средновековната наука и култура. През 12 век има население от един милион и двеста хиляди души.

Коста Пеев

Коста Пеев е македонски диалектолог, лингвист („македонист“), ученик на академик Божидар Видоески, специалист по диалектите на югоизточна Егейска Македония (Солунско, Кукушко, Воденско, Серско) и автор на четиритомния „Речник на македонските дијалекти од југоисточниот дел на Егејска Македонија“.

Красимир Терзиев

Красимир Терзиев е български художник.

Македонска литературна норма

Македонската литературна норма, назовавана също македонска езикова норма, македонски литературен език или просто македонски език, е официалният език на Северна Македония, принадлежащ към южнославянската езикова група. Изразената през 1993 г. позиция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ (ИБЕ) към Българската академия на науките (БАН) е, че македонската литературна норма е една от трите книжовни норми на българския език (т.нар. македонска писмена норма). В официалните си контакти с представителите на Република Северна Македония държавните органи на Република България не зачитат македонската езикова норма за самостоятелен език. В декларацията от 22 февруари 1999 г. и в договора от 14 февруари 2018 между България и Северна Македония, литературната норма е указана като „македонски език съгласно Конституцията на Република Македония“.Македонският език, без да е кодифициран, е обявен формално за официален на 2 август 1944 г. от Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ), което тогава заседава нелегално в анексираната от Царство България зона от бившото Кралство Югославия.

Кодифицираната норма на македонските диалекти, утвърдена през периода 1945 – 1950 г., или така нареченият македонски литературен език, се разглежда от повечето български езиковеди като трета книжовна норма на българския език, успоредна на българския книжовен език и на банатската писмена норма. Като основа за създаването на нова писмена норма е взет югозападният български а-говор.Македонският език е припознат като самостоятелен от Енциклопедия Британика и Езиковата енциклопедия на Кембридж, както и учени от международната общност. В същото време френската „Голяма енциклопедия на езиците“ не разглежда македонския като отделен език.

В лингвистиката не съществува универсален критерий, по който да се решава дали два диалекта принадлежат на един език или не. Обикновено се приема, че два диалекта принадлежат на един език, ако хората, които ги употребяват, могат да се разбират взаимно.

Македонистиката се занимава с изучаването на историята, развитието, правописа и други подобни характеристики на тази езикова норма. По т.нар. езиков спор между официалните власти на Република България и Република Северна Македония, от северномакедонска страна се прибягва до политически аргументи и в този смисъл спорът няма развитие (виж аусбау-парадигма).

Македонският език се ползва от около 2 млн. души (от които 1 297 981 македонци; 509 926 албанци; останалите – турци, цигани, сърби, бошняци, власи).

Марко Секулички

Марко Стоянов, известен като Секулички, е български хайдутин и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Върховния македоно-одрински комитет.

Национален историко-археологически резерват „Плиска“

Националният историко-археологически резерват „Плиска“ се намира на 28 километра североизточно от град Шумен и на 3 километра от съвременния град Плиска. Той е част от Стоте национални туристически обекта.

Плиска е първата столица на България и люлката на днешната българска държава. От основаването на българската държава през 681 г. от хан Аспарух до 893 г. Плиска е освен столица и един от най-големите и богати градове в Европа и света. Тя е забележителна с архитектурата си, която българите носят от своите предишни поселения.

Типично за народ, идващ от степите, българите строят столицата си насред полето, което е обградено с височини, които са естествена преграда пред врага. Построени са три отбранителни пояса. Първият е дълбок земен ров с висок насип, който огражда Външния град. Вторият е направен от огромни каменни блокове, образуващи висока около 12 м крепостна стена, която на всяка стена има по 2 петоъгълни кули и порта, а главният вход е на източната крепостна стена. Третият пояс е тухлено укрепление, защитаващо цитаделата. Целият ограден от стени комплекс е разположен върху площ от 0,5 кв. км. Градът е бил гигантски за сревновековните мащаби – 23,3 кв. км. Дворецът на кан Крум е построен върху 500 кв. м и е сред най-забележителните паметници. Историците са открили и тайни изходи, през които аристокрацията и населението са можели да избягат от града по време на обсада. В двореца е имало водохранилище и просторни бани. С времето на управлението на кан Омуртаг (814 – 831) се свръзва второто разширяване на града. Той дозавършва крепостните стени, гради езически храмове и построява т. нар. Тронна зала. Във Вътрешния град най-добре запазената сграда е Големият дворец. Във Външния град са открити останки от жилища, работилници, квартални църкви и стопански сгради.

На 1,3 км от източната порта на Вътрешния град се намира Голямата базилика – най-големият християнски храм в Югоизточна Европа от времето на покръстването на българския народ.

Разкритите останки са консервирани и са обособени като музей на открито, който може да бъде посетен и в неработно време. Находки от резервата са изложени в музейната експозиция и са свързани най-вече с бита, материалната и духовна култура на жителите на старата столица.

Традиционно в националния историко-археологически резерват „Плиска“ се провежда Летният археологически семинар, в който ученици от средни училища в България правят разкопки заедно с археолозите и слушат лекциите на известни български историци. Летният археологически семинар през 2007 г. е под патронажа на президента на България.

Нова българистика (Нов български университет)

Департамент „Нова българистика“ на Нов български университет е учреден през 1994 г. с първи ръководител проф. д-р Александър Кьосев. В периода 1998 – 2010 г. ръководител на департамента е проф. Михаил Неделчев, през 2010 – 2012 г. – проф. Мони Алмалех, д.н., а от май 2012 г. – доц. д-р Пламен Дойнов.

Панайот Карагьозов

Проф. дфн Панайот Димитров Карагьозов е специалист по сравнително славянско литературознание и декан на Факултета по славянски филологии в Софийски университет „Свети Климент Охридски“ в периода 2005 – 2015 г.

Доктор по славистика с дисертация на тема „Сравнительно-исторические синтезы славянских литератур“ (1986). Доктор на филологическите науки с дисертация на тема „Славянските свети мъченици. Светост и канонизация; хронология и типология; критика и апология на славянското мъченичество“ (2006). Професор по славянски литератури в СУ (2007).

През 1983-1990 година е агент на Държавна сигурност под псевдонима Коларов.Автор е на над 200 научни публикации в областта на историята на славянските литератури, култури и религиозни практики. От 1992 г. е член на Комитета на българските слависти, а от 2000 г. — на Асоциацията на американските слависти. От 2004 г. е директор на Летния семинар по българистика за чуждестранни българисти и слависти към СУ „Св. Климент Охридски”. Гост професор в Славистичния изследователски център на Хокайдския университет в Сапоро, Япония (2002-2003); лектор по български език, литература и култура и преподавател по история на славистиката и славянски литератури във Философския факултет на Карловия университет в Прага, Чехия (1997-2002).

В Софийски университет чете лекции по „Ренесанс, Просвещение и Възраждане при славяните“, „Сравнителна история на славянските литератури“, „Религиите на славяните“, „История на полската литература“, „Историографии на славянската словесност“ и други.

Пенчо Богданов (режисьор)

Пенчо Стефанов Богданов е български актьор и режисьор на анимационни филми.

Роден е в град Габрово на 27 септември 1923 г. Завършва през 1942 г. Априловската гимназия. През 1947-1948 г. преминава семинар по журналистика. През 1950 г. завършва Медицинския факултет към Софийския университет семестриално. По-късно специализира при Тодор Динов анимационна режисура.

Семинар по европейско право в Урбино

Семинарът по европейско право в Урбино е лятно обучение, което ежегодно се провежда от Центъра за европейски правни изследвания в гр. Урбино, Италия от 1959 г.

Темите на семинара се излагат на френски, италиански и английски език. Те засягат актуални въпроси на европейското право, международното частно право, сравнителното право и италианското право. Семинарите се провеждат в Правния факултет на университета в Урбино и с участието на експерти и университетски преподаватели от европейски страни.

Участието в семинара води до получаване на сертификат, а успехът на изпитите от семинара, според случаите, води до получаване на диплома по сравнително право, на диплома по европейски науки, на диплома за задълбочени изследвания в сферата на европейското право или на диплома по задълбочени европейски изследвания на Юридическия факултет на университета в Урбино.

Уеб конференция

Web конференции (от английското: Web conferencing) е технологията за провеждане на срещи, обучения, семинари, конференции и т.н. онлайн чрез технологии за глас по интернет и за мултимедийни комуникации. Самите срещи, обучения и т.н. имат съответно наименованията уебинар (от чешкото: Webinář, и от английското: Webinar) или онлайн семинар (от руски: онлайн-семинар), или просто онлайн конференция.

Някои решения за онлайн конференции изискват да бъде инсталиран допълнителен софтуер, обикновено с даунлоуд, от представящия на конференцията и другите участници, докато други премахват тази стъпка или необходимост, или просто предлагат алтернатива чрез осигуряване на физически хардуер .

Уилям Филипс

Уилям Филипс е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1997 г. „за своя принос към развитието на методите за изстудяване и улавяне на атоми с помощта на лазери“.

Улипо

Улипо (на френски: Oulipo, Ouvroir de littérature potentielle, букв. Цех за потенциална литература) е група от писатели и математици (първоначално, по-късно и от други учени), които при писането на творбите си нарочно налагат известни и въвеждат нови изкуствени ограничения, например относно стихотворния размер или отказването от определени букви.

Създаден е през 1960 г.в Париж от математика Франсоа льо Лионе и писателя Реймон Кьоно като подразделение на Колежа по 'патафизика под наименованието Семинар по експериментална литература (SLE).

Групата дефинира понятието „потенциална литература“ като (приблизителен превод): „търсенето на нови структури и форми, които могат да бъдат използвани от писателите по такъв начин, по какъвто им се харесва“

Хенри Кисинджър

Хенри Алфред Кисинджър (на английски: Henry Alfred Kissinger), роден като Хайнц Алфред Кисингер (на немски: Heinz Alfred Kissinger) е американски политик, историк и политолог от германско-еврейски произход.

Съветник по националната сигурност на президента на САЩ (1969-1975), държавен секретар на САЩ (1973–1977) и носител на Нобелова награда за мир за 1973 г. заедно с Ле Дък Тхо. Почетен член на Международния олимпийски комитет от 2000 г.

Кисинджър полага клетва като 56-и държавен секретар на САЩ на 22 септември 1973 г. и остава на този пост до 20 януари 1977 г. Съветник е на американския президент по въпросите на националната сигурност от 20 януари 1969 г. до 3 ноември 1975 г. Известен е като човека, разиграл „китайската карта“ срещу Съветския съюз. Получава Нобеловата награда за мир през 1973 г. за приноса му за прекратяване на Виетнамската война.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.