Северна Македония

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Македония.
Република Северна Македония
на македонска литературна норма: Република Северна Македонија
на албански: Republika e Maqedonisë së Veriut
      
Национален химн: Денес над Македонија
Наименование на местния жител: северномакедонец
Местоположение на Северна Македония

Местоположение на Северна Македония
География и население
Площ 25 713 km²
(на 148-о място)
Води 1,9%
Климат умерен
Столица Скопие
42°00′ с. ш. 21°26′ и. д. / 42° с. ш. 21.433333° и. д.
Най-голям град Скопие
Официален език Македонска литературна норма (официален и национален език)[1]
албански език (втори официален език)[2]
Население
(пребр., 2016)
Повишение 2 071 278[4]
(на 142-ро място)
Гъстота на нас. 80,7 души/km²
(на 117-то място)
Управление
Президент Стево Пендаровски
Министър-председател Зоран Заев
Организации Съвет на Европа, ЦЕФТА, ООН
История
Независимост от СФРЮ 8 септември 1991
Признаване от ООН
като независима държава
8 април 1993
Икономика
БВП (ППС, 2012) $22 147 млрд.[3]
БВП на човек (ППС) $10 718
БВП (ном., 2012) $10 198 млрд.
БВП на човек (ном.) $4 935
ИЧР (2012) Повишение 0.728[4] (висок)
(78-о)
Коеф. на Джини (2008) 44.2[5] (среден)
Валута Македонски денар (MKD)
Други данни
Часова зона UTC+1
Код по ISO MKD
Интернет домейн .mk
Телефонен код +389

Северна Македония (на македонска литературна норма: Северна Македонија; на албански: Maqedonia e Veriut), официално Република Северна Македония (на македонска литературна норма: Република Северна Македонија; на албански: Republika e Maqedonisë së Veriut), е независима държава в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа. Обявява своята независимост от Югославия през 1991 г., а през 1993 г. е приета за членка на ООН. До 12 февруари 2019 г. конституционното име на страната е Република Македония, но заради спора за нейното име с Гърция в международните организации името се употребява с временна представка – Бивша югославска република Македония[6] (съкратено БЮР Македония и БЮРМ). Северна Македония е член на Съвета на Европа, а от 2005 г. е кандидат за присъединяване към Европейския съюз и НАТО.

Северна Македония е държава без морска граница и съставлява северната част на историческата област Македония, части от която се намират в България и Гърция. На изток граничи с България, на юг – с Гърция, на север – със Сърбия и Косово, а на запад – с Албания[7]. Площта ѝ е 25 713 km², от които 25 229 km² суша и 474 km² водна площ. Столица на държавата е град Скопие, с население от 506 926 души според преброяването от 2002 година. Други големи градове са Битоля, Куманово, Прилеп, Тетово, Охрид, Велес, Щип, Кочани, Гостивар, Кавадарци и Струмица. В Северна Македония има над 50 езера и 16 планини, високи над 2 000 m.

Етимология

Името на държавата произлиза от древногръцкото название на царството на античните македони Μακεδονία (Makedonía)[8][9]. Името на античните македони – Μακεδόνες (Makedónes), произлиза от древногръцкото прилагателно μακεδνός (makednós) – висок, изтънен[10], имащо общ корен със съществителното μάκρος (mákros), означаващо дължина на гръцки[11]. Смята се, че името се е тълкувало като „планинците“ или „високите“,[9][12][13] и се е отнасяло до физическата характеристика на античните македони и тяхната планинска земя.

География

Korab 03
Околностите на Кораб планина

Северна Македония заема около 38% от територията на географската област Македония и около 44% от населението ѝ. Тя е страна без излаз на море, но има много водни басейни на територията си. Около 25% от общата площ е обработваема и подходяща за земеделие. Най-високият връх е Голем Кораб в Кораб планина, висок 2 764 м.

Географските координати на Северна Македония се простират между 40°51' и 42°22' северна ширина и 20°27' и 23°5' източна дължина. Най-южната точка на държавата е местността Маркова нога на източния бряг на Преспанското езеро, а най-северната се намира в местността Анище, северно от село Луке, в община Крива паланка. Най-западната точка е местността Кестеняр, югозападно от Дебър, а най-източната е Ченгене кале, източно от Берово.

Северна Македония има три национални парка – Пелистер в Баба планина, планината Галичица и парка Маврово. Има и два природни резервата – Езерани и Ясен.

Води

Главна река е Вардар с притоци Пчиня, Брегалница, Черна и други. Големи езера са Охридското и Преспанското.

Геология

Опасни природни явления са земетресенията. Едно от последните силни земетресения е в района на Валандово, със степен 5,4 по скалата на Рихтер.

Климат

Климатът в Северна Македония е преходен средиземноморски със средна температура за януари от 1 до 5 °C, за юли от 22 до 25 °C. Валежите са между 400 и 600 мм годишно. От растителността смесените гори заемат около 20% от територията. Страната има предимно планински характер.

История

Антична история на региона

Ancientbitola
Руините на град Хераклея Линкестис, основан от Филип II Македонски през IV век пр. Хр.

През античността по-голямата част от днешна Северна Македония попада в границите на Пеония, територия населена от тракийската племенна група на пеоните[14], докато северозападната част е населявана от племето дардани, а югозападната от племената енхелейци, пелагони и линкести, първите две от които илирийски, а вторите – молоски.[15][16][17][18][19][20]

Map of ancient Paeonia and environs (English)
Карта на Пеония, Дардания, Илирия и Македония.

През 356 г. пр. Хр. Филип II Македонски присъединява[21] Горна Македония в кралството си, включвайки Линкестида, Пелагония и южната част на Пеония (Девриоп)[22]. Неговият син Александър III Македонски превзема и присъединява голяма част от региона към империята си. Филип V Македонски (ок. 221 – 179 г. пр. Хр.) побеждава последния независим цар на Пеония – Дропион, като ок. 218/215 г. почти и напълно я подчинява, но областта около Скопие, никога не попада под контрола на македоните. През 168 г. пр. Хр. регионът е включен в границите на Римската империя, а през 146 г. пр. Хр. е създадена провинция Македония. Въпреки това, Дардания продължава съпротивата, като областта (вкл. Скопско) попада под римска власт чак през 28 г. пр. Хр. При управлението на Диоклециан провинция Македония е разделена на две части – Macedonia Prima и Macedonia Salutaris, като голямата част от днешната територия на Северна Македония попада във втората, чиято столица е град Стоби[23]. Най-северните части на областта, включително град Скупи (дн. Скопие), е присъединена към провинция Мизия[24]. В южните части на областта се употребява предимно гръцки език, докато в северните части преобладава латинския[25].

Средновековие и османско владичество

След 580 г. византийските хронисти свидетелстват за славянски нашествия в областта Македония, подпомогнати от авари и прабългари.

Bulgaria of Kuber
Куберова България
Wars of tsar Simeon Ist
България при цар Симеон I
First Bulgarian Empire (976-1018)
България при цар Самуил

Около 680 г. в Керамисийските поля, областта на днешния град Битоля, се заселва групата от прабългари, славяни и византийци водени от хан Кубер, напуснали Аварския хаганат[26]. Тук те се установяват като независими създават своя Куберова България и, както е отбелязано в надписите на Мадарския конник, държат връзка с Аспарухова България и участват във външнополитическите ѝ преговори.

През 808 г. хан Крум настъпва към Сяр. При управлението на хан Пресиян (836 – 852) от 837 г. по-голямата част от областта влиза в границите на Първата българска държава до Синьо море. През управлението на княз Борис-Михаил (852 – 889) България приема християнството, а Охридската книжовна школа става най-важен културен и просветен център наред със столицата в Царство България. При цар Симеон Велики книжовният разцвет продължава, a областта става вътрешна: българските граници обхващат не само съседните Сърбия и Епир, но и Тесалия, както и останалата дотогава извън границите част от днешна Албания. След завладяването на Преслав от византийския император Йоан Цимисхий през 971 г. столицата на България се мести последователно в Скопие, Преспа, Охрид и Битоля, тук е седалището на българския патриарх[27] и днешните Албания и Северна Македония са центърът на българската държава, която в тези години се простира от Добруджа[28] през Банат, Белград и София до Драч и Лариса. През 1018 г. след съкрушаване на съпротивата на Пресиян II в Томор, на войводата Ивац в планината Връхот (дн. в Албания), на Видин и на Сермон в Срем България пада под византийска власт при император Василий II Българоубиец след 47 години борба. Византийската власт инкорпорира региона във военно-административната област (тема) България, а българската патриаршия е преобразувана в Охридска архиепископия. Но завоевателят тук не е в свои земи, само след двадесет и три години през 1040 г. българите от Срем и Видин през София до Янина и Ламия въстават и провъзгласяват за свой цар Петър Делян. Византийската власт е наложена отново с цената на продължителни военни усилия, но само след тридесет и една години през 1072 г. потомъкът на българските кавхани Георги Войтех оглавява вдигналите се отново българи и освобождава земите от Костур до Ниш. Византийското господство е възстановено единствено благодарение на огромния военен потенциал на империята.

Central balkans 1373 1395
Балканите между 1373 – 1395 година.

Само десет години след възвръщане на независимостта на България цар Иван Асен I настъпва през 1195 г. към Скопие и възстановява в областта суверенитета на Българското царство. При братята му царете Петър IV и Калоян българските държавни граници обхващат териториите от Прищина до Сервия. След смъртта на цар Калоян, в Македония управляват неговите братовчеди деспот Алексий Слав и севастократор Стрез. При цар Иван Асен II областта е сред подчинените пряко на царя области, посочени в Дубровнишката грамота, и страната отново има широк излаз на Синьо море. Към средата на XIII в. български боляри на Скопие са Тих и синът му Константин Тих, който през 1257 г. е избран от болярския съвет в Търново за цар на България. След като Ивайло сваля цар Константин Тих, властта в региона преминава през много ръце – малко преди началото на XIV век византийското господство за кратко е възстановено, към 1336 г. областта е завладяна от сърбите и става част от съществувалото номинално до 1371 г. Душаново царство, за чиято столица е обявен град Скопие[29]. Към 1356 г., само десет години след смъртта на цар Стефан Душан, империята се разпада и до османското нашествие на Балканския полуостров в този регион доминира Прилепското кралство. След смъртта на Крали Марко през 1395 г. владенията му са преобразувани първо в Битолски санджак, по-късно преименуван на Охридски санджак, и са присъединени към Османската империя. Части от днешна Северна Македония попадат в Скопския санджак, създаден още през 1392 г. с падането на града, в Дебърския санджак и Кюстендилския санджак.

Съпротивата срещу турското господство обаче не престава стотици години и то съвсем не е устойчиво. Още през 1412 г. заедно с Видин, Провадия и Мадара на въстание се вдига народът във Велес и Овче поле. Хайдутите се ширят в извънградските територии, султаните лично издават стотици заповеди за въоръжени действия срещу тях, но желаният резултат не е постигнат. През 1564 г. се вдига въстание в Прилепско, наречено Мариовска буна. През 1574 и 1596 г. стават бунтове в Охридско.[30] През 1586 г. на скопския санджакбей се нарежда да построи крепост в Качанишкия проход (в дн. Косово) срещу действията на голяма хайдушка чета от 500 души. Нещата стигат дотам, че в 1595 г. в султански ферман се признава, че властта над Скопската област е преминала реално в ръцете на местни хайдути, а две хиляди хайдути, водени от Чавдар войвода, същата година превземат София, по това време главен град на Румелия и седалище на румелийския бейлербей. През 1618 г. хайдушки акции заливат областта на Крива паланка, през 1637 г. отряд от двеста хайдути действа в Западна Македония. През 1661 г. Байо войвода напада Битолския безистен и е толкова силен, че османските чиновници искат позволение от него да събират султанските данъци[31]. През 1686 г. срещу султанската власт действат четири-пет хайдушки дружини от двеста души в земите около Костур, Воден и Хрупиш. През 1689 г. Петър, водачът на известното Карпошово въстание, влиза във връзка с австрийския император Леополд I, който сред падането на Видинското царство е титуляр на българската корона [32] и е признат от сюзерена за български „крал на Куманово“ и негов васал, а съратникът му Страхил войвода e c ранг на генерал. През 1713 г. са документирани масови действия на хайдушки дружини в районите на Тетово, Скопие, Щип, Тиквеш, Битоля, Прилеп, Лерин и Охрид. През 1762 г., когато Паисий написва „История славянобългарска“, стават силни сражения на хайдушката дружина на капитан Пройо срещу османска войска във Воденско. През 1767 г. Охридската архиепископия е закрита, а нейният диоцез е присъединен към този на Цариградската патриаршия.

Национално възраждане

Bulgarian-Exarchate-1870-1913
Карта на Българската екзархия (1870 – 1913).
Bulgaria-map-Tscherkassky-1877
Карта на Княз Черкаски за Българското землище в 1877 г. от мирните преговори в Сан Стефано
Constantinople conference
Граници на България според Цариградската конференция, 1876 – 1877
Sanstefanska Bulgaria
Карта на Санстефанска България.
Bulgarian dialect map-yus
Обитавани от българи земи – български говори и диалекти

В средата на XIX век територията на цялата област Македония е поделена на три вилаета – Битолски, Косовски и Солунски. Българите от Македония активно участват в националната просвета, в църковната и националноосвободителната борба, в легиите на Раковски, в бунтовете на хъшовете в Браила, в революционните чети. През 1859 г. жителите на Кукуш официално се отделят от Цариградската гръцка патриаршия. През 1869 г. Йосиф Ковачев открива първото педагогическо училище в Щип. На 28 февруари 1870 г. излиза султанският ферман за Българската Екзархия – опора на българите в Македония. През 1876 г. заедно с Априлското въстание е вдигнато известното Разловско въстание. През 1877 г. македонски българи се бият на Шипка в българското опълчение. На 20 май 1878 г. от двадесет и една църковно-училищни български общини в Македония е отправена молба до великите сили за освобождение и обединение с общото отечество България. След Берлинския конгрес избухва Кресненско-Разложкото въстание. На 1 юни 1880 г. българите от Воден и Гумендже пращат прошение до европейската комисия за Източна Румелия, а на 3 юни същата година македонските българи пращат прошение до лорд Фицморис за присъединяване към Солунския вилает и образуване на област от българските санджаци в Македония. Същата година е основана Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, а през 1882 г. е открита и девическа гимназия. През 1885 г. Гьорче Петров основава комитет в гр. Щип с цел присъединяване на Македония към Княжество България. На 23 октомври 1893 г. в Солун се създава ВМРО. През 1895 г. става т. нар. Четническа акция на Македонския комитет. През XX век освободителната борба на българите от Македония продължава с Горноджумайското въстание, солунските атентати, Илинденско-Преображенското въстание. Българите участват масово в Македоно-одринското опълчение и Единадесетата пехотна македонска дивизия.[33]

Проникването на идеите на Просвещението от Западна Европа бележи нов етап в развитието на Македония, особено в постепенната еманципация на многобройното българско население. През XIX век братята Миладинови, Райко Жинзифов, Йоаким Кърчовски, Кирил Пейчинович, Йордан Хаджиконстантинов (Джинот) и други възрожденци дават начало на новобългарското просветно движение, което съвпада с началото на борбата за българска църковна независимост. Главното постижение е създаването на български църковни общини във всички градски центрове със значително българско население в областта Македония, което спомага за присъединяването на много епархии към създадената през 1870 г. Българска екзархия. В границите на днешна Северна Македония такива общини е имало в градовете Скопие, Битоля, Велес, Дебър, Крива паланка, Прилеп, Струмица, Щип и други, а български епархии, управлявани от владици, са Охридската, Битолската, Скопската, Дебърската, Велешката и Струмишката. Българската екзархия поддържа и образователната система в областта, като сред по-значимите учебни заведения са българската класическа гимназия в Битоля, българското педагогическо училище в Скопие‎‎ и българското педагогическо богословско училище в Щип‎.

През 1876 г. избухва Разловското въстание като част от Априлското въстание, което предизвиква последната сериозна Източна криза. Според предложенията на Цариградската конференция голямата част от територията на днешна Северна Македония е предвидено да бъде включена в Западнобългарски вилает, а според прелиминарния Санстефански мирен договор почти цялата географска област Македония влиза в границите на новосъздадена България. След Берлинския конгрес от 1878 г. Македония остава в рамките на Османската империя, а през 1893 г. се основава Вътрешната македоно-одринска революционна организация, която на основата на член 23 от Берлинския договор се бори за извоюването на автономия за Македония. Илинденското въстание от 1903 г. предизвиква по-активната намеса на Великите сили по Македонския въпрос. Реформите в Османската империя вървят бавно и въпреки създадения силен антагонизъм между българи, гърци и сърби се стига до формирането на Балкански съюз между тях и започването на Балканската война през 1912 г.

В Кралство Сърбия и Югославия

Macedonia-borders 1914-1999
Държавни граници в Македония 1913 – 1999 година

Според сключения преди Балканските войни Българо-сръбски договор от 1912 г. Македония се разделя на безспорна и спорна зона. Първата е трябвало да бъде присъединена към България, а за втората се е предвиждал арбитраж от руския цар. Този план е бил предвиден, в случай че не се постигне автономия на Македония.[34] По време на Балканската война сръбските войски окупират цялата спорна и голяма част от безспорната зона, гръцките войски заемат южна Македония, а България заема източна Македония. Съюзниците не постигат споразумение за разделянето на Македония, а след края на Междусъюзническата война се стига до фактическото разделяне на Македония на три части – Вардарска Македония за Кралство Сърбия, Пиринска Македония за Царство България и Егейска Македония за Кралство Гърция.

След подялбата на Македония в частите под сръбски и гръцки контрол се провежда кампания за дебългаризация.[35] Сръбските власти затварят 641 български училища и 761 църкви, а екзархийските духовници и учители са прогонени.[35] Официалната сръбска власт определя славянското население в Македония за „южни сърби“.[36] Сръбското правителство нарича Вардарска Македония „Южна Сърбия“, а езикът на местното славянско население смята за диалект на сърбохърватския.[36] В обществения живот се позволява употребата единствено на сърбохърватски език.[36] Употребата на български, включително местните диалекти, е забранена.[35] Забранява се също публикуването на вестници, списания и книги на български.[37] Срещу сръбската власт избухват: Тиквешкото въстание на 15 – 25 юни 1913 г. и Охридско-Дебърското въстание на 7 септември 1913 г.

По време на Първата световна война

България се включва в Първата световна война на страната на Централните сили през есента на 1915 г. и анексира голяма част от областта. След излизането на България от войната на 29 септември 1918 г. Вардарска Македония попада отново под сръбско власт. Според Ньойския мирен договор, подписан на 27 ноември 1919 г., България отстъпва и Струмица в полза на Кралство Югославия. С възстановяването на сръбската власт се завръщат и антибългарските мерки от първата окупация (1913 – 1915 г.): всички български учители и духовници са прогонени, българските книги и знаци са премахнати и всички български организации са разпуснати.[35]

След Първата световна война

Сръбското правителство провежда политика на сърбизация в региона, която включва системни репресии срещу българските дейци, промяна на фамилните имена, вътрешна колонизация, принудителен труд и интензивна пропаганда.[35] За да подпомогне осъществяването на тази политика, югославското правителство разполага петдесетхилядна армия и жандармерия във Вардарска Македония.[35] До 1940 г. по правителствения план за вътрешна колонизация в областта са основани около 280 сръбски колонии, съставени от 4200 семейства (първоначалните планове са били за 50 000 семейства).[35]

През 1927 г. в Скопие е организиран процес срещу членове на Македонската младежка тайна революционна организация. В отговор на репресиите срещу българите във Вардарска Македония малко след това Мара Бунева разстрелва Велимир Прелич в центъра на Скопие. В периода 1920 – 1934 г. в областта активно действат четите на Вътрешната македонска революционна организация, които водят чести сражения със сръбската полиция и жандармерия, с паравоенната организация Сдружение против българските бандити и извършват атентати срещу политически и военни лица като Жика Лазич, Велимир Прелич и други. В най-общи линии местното население се застъпва за създаването на независима Македония или за включването на цялата област Македония в Балканска федеративна република.

В границите на Кралството на сърби, хървати и словенци Вардарска Македония е поделена на Скопска, Битолска и Щипска област, а малка част е включена към област Враня. От четирите области през 1929 г. е формирана Вардарската бановина в Кралство Югославия.

По време на Втората световна война

Map of Bulgaria during WWII-BG
България по време на Втората световна война

Между 6 и 17 април 1941 г. нацистка Германия и фашистка Италия нападат и окупират Кралство Югославия. Видни представители на българското население, бивши дейци на ВМРО, а също и комунисти образуват Български акционни комитети във Вардарска Македония, които подготвят анексията на голяма част от областта от Царство България.[38] В италианската окупационна зона са включени градовете Тетово, Гостивар, Струга, Дебър и Кичево.

На 19 април 1941 г. българските войски навлизат във Вардарска Македония, като още преди това, на 13 април 1941 г., сръбската власт в Скопие е смъкната от местните българи и е избран кмет на града. Във Вардарска Македония липсват условия за разгръщане на масова комунистическа съпротива. Покрайненският комитет на Югославската комунистическа партия за Македония (ПКМ) начело с Методи Шатаров (Шарло)[39][40] отхвърля директивата да започне въоръжена съпротива и отказва да приеме българската войска за окупаторска.[41] Методи Шатаров установява връзка с ръководството на БРП в София. Организират се куриерски служби, сериозни са и връзката със задграничното представителство на партията. По инициатива на Методи Шатаров Покраинският комитет на ЮКП става ПК на Българската работническа партия (комунисти) във Вардарска Македония. Ситуацията се променя след смяната на пробългарското ръководство на партията под натиска на Югославската комунистическа партия в Коминтерна. В периода 1941 – 1944 г. от комунистическата съпротива във Вардарска Македония загиват 445 души в борба с български полицейски и военни органи,[42] което свидетелства за малочислеността на организацията в българските територии. През 1943 г. българските власти под силен германски натиск[43] извършват депортацията на близо седем хиляди евреи от областта.[44] След преврата на 9 септември 1944 г. България се включва във войната срещу Германия и има основна роля за изтласкването на немските части от Вардарска Македония[45].

Българското управление завършва на 28 октомври 1944 г. с подписването на Московското примирие.[46] Още на 11 октомври е подписано предварително споразумение, даващо петнайсетдневен срок за прибиране на българската администрация и войска в границите от 1939 г. (изключвайки Южна Добруджа), което страната изпълнява.[47] С подписването на Парижкия мирен договор, влязъл в сила на 15 септември 1947 г., статуквото е закрепено и формално.

Федеративна Македония

Социалистическа република Македония (тъмно червено) в СФР Югославия.

Още през август 1944 г. е свикано Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ), самопровъзгласило се за легален ръководен орган на новосъздадената Народна република Македония до края на Втората световна война. Новата република се включва на федеративен принцип в Югославия под ръководството на Йосип Броз Тито. Несъгласните с водената политика са подложени на силен политически терор. До началото на 1960 г. са физически унищожени или въдворени в концлагери десетки хиляди души, сред които и много с изявено българско самосъзнание, включително комунистически активисти като Панко Брашнаров, Методи Андонов (Ченто), Павел Шатев, Венко Марковски и други.

На 2 август 1944 г. в манастира „Прохор Пшински“ се учредява Антифашисткото събрание на народното освобождение на Македония (АСНОМ). То провъзгласява Вардарска Македония за съставна федерална единица на Югославия и взима решение за създаване на „македонски книжовен език“. От 27 ноември до 3 декември 1944 г. в Скопие заседава конференция на филоложката комисия за създаване на „македонска азбука“ и „македонски литературен език“

В кратки срокове са създадени езикови комисии на АСНОМ, които изработват и стандартизират македонския литературен език посредством въвеждането на македонска азбука и македонски правопис. Дадено е начало на македонска историография, която с помощта на исторически фалшификации започва създаването на македонска нация.

На 6 – 7 януари 1945 г. избухва бунт в Скопие и Щип в т.н. Народноосвободителна войска на Македония. Потушаването и последвалите репресии остават известни като Кървавата коледа. В периода от края на Втората световна война до 1949 г. Социалистическа република Македония пряко участва и има важна роля в два процеса – насилствената македонизация на Пиринска Македония, извършвана под натиска на СССР и със сътрудничеството на българските власти, и Гръцката гражданска война (1946 – 1949 г.) чрез Народоосвободителния фронт, който под шапката на Демократичната армия на Гърция се бори за отцепването на Егейска Македония от Гърция.

Проведена е колективизация на селското стопанство и индустриализация на икономиката. Преминава се в режим на планово стопанство. В рамките на СФРЮ Социалистическа република Македония е на четвърто място по площ и население. В периода 1944 – 1991 г. се изграждат държавните и академичните институции, голяма част от инфраструктурата.

Независимост (1991 г.)

На 8 септември 1991 г. тогавашната Република Македония тръгва към своята независимост от Югославия. Проведен е референдум и започва процес на мирно отделяне от федерацията. На 17 ноември 1991 г. Събранието на Република Македония обявява независимостта на страната въз основа на резултатите от референдума. България първа в света признава новата държава на 15 януари 1992 г. под конституционното ѝ име и успява да убеди и Русия да стори същото.[48] Роберт Бадинтер, председател на Мирната конференция за Югославия, призовава същия месец държавите от Европейския съюз да признаят независимата република.[49] През 1993 г. страната е приета за член на ООН.

Тогавашната Република Македония е силно дестабилизирана от войната в Косово през 1999 г. и последвалата бежанска вълна от над 250 000 етнически албанци, която е принудена да приеме. След това албански националисти се активизират от двете страни на границата, като през 2001 г. се стига до военния конфликт в страната между албанската Армия за национално освобождение (АНО) и силите за сигурност на Република Македония. Същата година е подписано Охридското споразумение, с което се дават значителни граждански и политически права на македонските албанци, а скоро след това албанските бунтовници са разоръжени с помощта на НАТО.

Северна Македония се стреми да се присъедини към Европейския съюз и НАТО, но основни пречки за това са влошените отношения с Гърция на първо място, заради вече решения спор за името Македония, и на второ с България, въпреки че между двете страни са подписани няколко декларации и меморандуми за добросъседски отношения, а през 1999 г. бе решен езиковият спор между България и Република Македония. Конфликтни остават въпросите за нарушаването на правата на българите в Северна Македония, която от своя страна иска от България да признае организацията „ОМО Илинден – Пирин“.

Административно деление

Северна Македония е разделена административно на 80 общини. Столицата Скопие има статут на сборен административен център – община Скопие включва десет градски общини.

Население

Вероизповедания

65% изповядват християнството, 33% – исляма, а 2% – друга вяра или не са се определили.

Вероизповедания в Северна Македония
религии процент
Християнство
  
65%
Ислям
  
33%
Друга вяра или неопределени
  
2%

Етноси

Етноси в Северна Македония
етноси процент
Македонци
  
64.2%
Албанци
  
25.2%
Турци
  
3.9%
Цигани
  
2.7%
Други етноси и неопределени
  
4.0%
Macedonia ethnic BG2
Етническа карта на Северна Македония според преброяването през 2002 г.

По данни от преброяването в страната от 2007 г. населението на Северна Македония наброява 2 057 000 души.[50] Според преброяването от 2002 г. по-голямата част от населението (65%) изповядва християнството (64% са православни); 33% са мюсюлмани[51]. Жителите на републиката са се самоопределили етнически като:

  • Македонци – 1 297 981 (64,2%)
    • Българи – 1417 души, но над 70 000 македонци са получили българско гражданство на базата на деклариран български етнически произход до 2017 г.[52] Десетки хиляди други граждани на Северна Македония са подали молби за българско гражданство, които все още не са удовлетворени. Други, които нямат двойно гражданство, открито афишират българския си произход, като например писателите Младен Сърбиновски и Миле Неделковски. Като цяло в България е застъпено схващането, че гражданите, които се самоопределят като македонци, са етнополитически дезориентирани българи.[53] Северна Македония отказва да признае официално наличието на българско малцинство.
  • Албанци – 509 926 (25,2%)
  • Турци – 77 959 (3,9%)
  • Цигани – 53 879 (2,7%) и 4% други[54]

Език

66,5% от населението заявява, че говори на македонски език, който според български и някои западни лингвисти[55][56] е писмена регионална норма на българския език. Други 25,1% от населението говорят на албански, 3,5% – на турски, 1,9% – на цигански, а 1,2% заявяват, че говорят на сръбски [57].

Езици в Северна Македония
езици процент
Македонски литературен език
  
65.5%
Албански език
  
25.1%
Турски език
  
3.5%
Цигански език
  
1.9%
Други и неопределени
  
4.0%


Македонският език или македонската езикова норма е южнославянски език или една от книжовните норми на българския език. Това е официалният език на Република Северна Македония, като този статут не е официално признат от правителствата на Република България и до Преспанското споразумение в 2019 година от Гръцката република, където е наричан „скопски език“ (Σκοπιανή γλώσσα), „български диалект“ (Βουλγαρική διάλεκτος) или най-често „славомакедонски език“ (Σλαβομακεδονική γλώσσα). Кодифицираният вариант на македонския, така нареченият македонски литературен език, се разглежда от повечето български езиковеди като трета книжовна норма на българския език, успоредна на българския книжовен език и на банатския български език.

Политика

Държавно устройство

Government-Macedonia-free
Правителствени сгради в столицата

Северна Македония е парламентарна република начело с президент, избиран за пет години. Висш законодателен орган в страната е Събранието, което се състои от 120 депутати, избирани за четири години. Висш изпълнителен орган в държавата е правителството начело с министър-председател.

В Северна Македония има регистрирани около 40 политически партии, като най-силно представените са ВМРО-ДПМНЕ и Социалдемократическият съюз на Македония. На последните парламентарни избори през 2016 г. ВМРО-ДПМНЕ печели 39,39% от гласовете. На второ място е Социалдемократическият съюз на Македония с 37,87%. Демократичният съюз за интеграция получава 7,52%.

Настоящият президент е Георге Иванов (ВМРО-ДПМНЕ). През май 2017 г. за министър-председател е определен лидерът на СДСМ Зоран Заев, който встъпва в длъжност на 1 юни същата година.

Международен статут

Северна Македония е кандидат-член на НАТО и на Европейския съюз, който замразява[59][60] за неопределено време приемането на нови членове от 1 януари 2007 г. Заради спора за името на Република Македония с Гърция, на 3 април 2008 г. страната не получава покана за членство, докато този въпрос не бъде уреден.[61] След окончателното решаване на спора за името, на 6 февруари 2019 г. в Брюксел е подписан Протокол за присъединяването на Република Северна Македония към НАТО. [62]

Основополагащите принципи на добросъседските отношения, договорени между България и Северна Македония, са фиксирани в съвместна декларация от 22 февруари 1999 г., потвърдена със съвместния меморандум, подписан на 22 януари 2008 г. в София.[63]. На 17 юни 2018 е сключено Преспанското споразумение с Гърция, който урежда редица спорни въпроси между двете страни, сред които основно място заемат въпросите за името на републиката и за признаването на македонския език. Споразумението предвижда преименуване на страната в "Република Северна Македония", а езикът официално да бъде признат като "македонски език". В условия на силна политическа съпротива от опозиционните партии, през септември 2018 г. е проведен референдум за членството в ЕС, НАТО и за новото име на републиката. Макар да не успява да събере нужните 50% от гласоподавателите, референдумът по категоричен начин показва настроенията на избирателите и очакванията от бъдещите правителства за посоката на развитие на държавата- 94,18% гласуват "за". На 11 януари 2019 г. македонският парламент одобрява с мнозинство от 81 пратеници изменението на конституционното име на страната.[64] На 25 януари 2019 г. споразумението е ратифицирано от Гърция[65] и влиза в сила на 12 февруари 2019[66].

Икономика

Partofskopjescentralsquare
Изглед от центъра на Скопие

Северна Македония има отворена пазарна икономика. Тя напуска СФРЮ като най-недоразвитата република, допринасяща за едва 5% от общата федерална продукция. До 1996 икономическият растеж е възпрепятстван от гръцко ембарго, политическа нестабилност в съседната Съюзна република Югославия и неадекватната инфраструктура. Между 1996 и 2000 има умерен растеж, но конфликтът през 2001 отново усложнява положението икономиката. Северна Македония е постигнала макроикономическа стабилност, но не съумява да привлече чуждестранни инвестиции. Това е най-вече в резултат на сравнително неблагоприятното географско положение, липсата на значителни природни ресурси и неразрешения спор за името на страната.

Безработицата е на високо ниво – 23,4 % към 2017, като в Европа единствено Косово има по-висок процент.[67] Корупцията и недостигът на квалифициран труд също забавят развитието до голяма степен. Правителството предвижда икономическият растеж за 2019 да бъде 3,2%.[68] БВП е близо $34 млрд., като в това число голям дял има и сивата икономика. На глава от населението се падат $ 16000. Средната работна заплата е 400 евро.[69] Селското стопанство генерира 11,4% от БВП, промишлеността – 27,2% и сектора на услугите – 61,4%. Основни търговски партньори са Сърбия, Германия, Гърция и България.

E65 Skopje Northern Bypass 1
Магистрала Е65

Страната разполага с неголеми запаси от полезни изкопаеми – медна, оловно-цинкова, желязна и никелова руда. Работят металургичен комбинат, химически завод, оловно-цинков завод. Има предприятия на леката, хранително-вкусовата, строителната, дървообработване, целулозно-хартиената и фармацевтичната промишлености. Производствената база е остаряла, но е в процес на умерена модернизация. Основните продукти за износ са храна (зеленчуци, плодове, яйца), напитки (вино, мляко), тютюн и стомана.

Основен селскостопански отрасъл е растениевъдството. Отглеждат се пшеница, царевица, ориз, памук, тютюн, лозя, плодове, зеленчуци и др. Животновъдство – овце, едър рогат добитък, свине, птици и други.

Въоръжени сили

Mi-24 Macedonian 2.JPEG
Македонски Ми-24

Въоръжените сили на Северна Македония са сформирани през 1992 година, отделяйки се от състава на Югославската национална армия. Тогава северномакедонската армия разполага само с 4 танка Т-34 и много малък брой лични оръжия, недостатъчен за да задоволи нуждите на личния състав.

Числеността на армията е около 12 000 души. Най-големият клон са сухопътните войски. През годините Северна Македония получава военна помощ главно от България. Пример за това са близо 100 танка Т-55, миномети „Тунджа“, МТ-ЛБ, автомати, ПЗРК и боеприпаси. По време на конфликта край Тетово Украйна също помага на Северна Македония с продажба 31 танка Т-72, вертолети Ми-24 и четири щурмовика Су-25 (последните впоследствие продадени на Грузия).

Северна Македония е в процес на присъединяване към НАТО.

Страната изпраща малък военен контингент от 77 войници в Ирак през юли 2003. Войските са изтеглени през ноември 2008. Към днешна дата около 170 северномакедонски войници са разположени в Афганистан.

Култура и общество

Официалният език в страната е македонският, който в България се смята за една от трите книжовни норми на българския.[70] В страната действа самопровъзгласилата се за автокефална Македонска православна църква, която обаче не е призната от никоя друга православна църква в света. Християнството е доминиращата религия в източната част на страната, а ислямът – в населената предимно с албанци западна част.

Държавните институции на Северна Македония с времето започват да налагат все повече идеите на античния македонизъм в обществено-политическия живот на страната. Според тях днешното население на страната е пряк наследник на древните македонци. В резултат на това много обекти с национално и местно значение са преименувани с гръцки имена, като например Национална арена „Филип II Македонски“ и скопското летище „Александър Македонски“. Историографията на Северна Македония, поддържа „македонския“ произход и на личности от българската история като цар Самуил, Карпош и Гоце Делчев. Някои съвременни учени-македонисти дори подкрепят абсурдни тези за македонски произход на названията на европейски градове – градове като Венеция, Виена и Осло,[71] както и на архитектурния стил барок.[72]

Национални празници

Галерия

Liberators Skopje NOB

Паметник в Скопие

Panair Korab

Кораб планина

Šar Mountains, view from the Republic of Macedonia

Шар планина

Meister von Nerezi 001

Църквата „Свети Панталеймон“ край Скопие

Други

Външни препратки

Бележки

  1. „The Macedonian language, written using its Cyrillic alphabet, is the official language in the Republic of Macedonia.“, Член седми от Конституцията на Република Северна Македония
  2. Закон за употреба на езиците, чл. 1, ал. 2 (Обнародван в Държавен вестник на Република Македония, брой 7 от 14 януари 2019)
  3. Report for Selected Country. // International Monetary Fund. Посетен на 9 октомври 2012.
  4. Human Development Report 2010. // United Nations, 2010. Посетен на 5 ноември 2010.
  5. CIA – The World Factbook – Field Listing: Distribution of family income – Gini index. // Central Intelligence Agency. Посетен на 31 декември 2010.
  6. Министерство на регионалното развитие – Стартира набирането на проектни предложения по Програмата за трансгранично сътрудничество между България и Бивша югославска република Македония. // Посетен на 25-10-2013.
  7. The Republic of Macedonia – BASIC FACTS, Министерство на външните работи, Република Македония
  8. Μακεδονία, Henry George Liddell, Robert Scott, A Greek-English Lexicon, on Perseus
  9. а б Macedonia, Online Etymology Dictionary
  10. μακεδνός, Henry George Liddell, Robert Scott, A Greek-English Lexicon, on Perseus
  11. μάκρος, Henry George Liddell, Robert Scott, A Greek-English Lexicon, on Perseus
  12. Eugene N. Borza, Makedonika, Regina Books, ISBN 0-941690-65-2, p.114: The „highlanders“ or „Makedones“ of the mountainous regions of western Macedonia are derived from northwest Greek stock; they were akin both to those who at an earlier time may have migrated south to become the historical „Dorians“.
  13. Nigel Guy Wilson, Encyclopedia of Ancient Greece, Routledge, 2009, p.439: The latest archaeological findings have confirmed that Macedonia took its name from a tribe of tall, Greek-speaking people, the Makednoi.
  14. Bauer, Susan Wise: The History of the Ancient World: From the Earliest Accounts to the Fall of Rome (2007), ISBN 0-393-05974-X, page 518: „... Italy); to the north, Thracian tribes known collectively as the Paeonians.“
  15. Wilkes, John: ''The Illyrians'', Wiley-Blackwell, 1996, ISBN 0-631-19807-5, p. 49. Google Books, 28 декември 1995. ISBN 978-0-631-19807-9. Посетен на 6 юни 2011.
  16. Sealey, Raphael, ''A history of the Greek city states, ca. 700 – 338 B.C.'', University of California Press, 1976 ISBN 0-520-03177-6, p. 442. Google Books, 28 октомври 1976. ISBN 978-0-520-03177-7. Посетен на 6 юни 2011.
  17. Evans, Thammy, ''Macedonia,'' Bradt Travel Guides, 2007, ISBN 1-84162-186-2, p. 13. Google Books, 1 юни 2007. ISBN 978-1-84162-186-9. Посетен на 6 юни 2011.
  18. Borza, Eugene N., ''In the shadow of Olympus: the emergence of Macedon,'' Princeton University Press, 1992, ISBN 0-691-00880-9, pp. 74 – 75. Google Books, 8 септември 1992. ISBN 978-0-691-00880-6. Посетен на 6 юни 2011.
  19. Lewis, D.M. et al. (ed.), ''The Cambridge ancient history: The fourth century B.C.'', Cambridge University Press, 2000, ISBN 0-521-23348-8, pp. 723 – 724. Google Books, 1994. ISBN 978-0-521-23348-4. Посетен на 6 юни 2011.
  20. The Cambridge Ancient History Volume 3, Part 3: The Expansion of the Greek World, Eighth to Sixth Centuries BC by John Boardman and N. G. L. Hammond,1982,ISBN 0-521-23447-6,page 284
  21. Warfare in the ancient world: from the Bronze Age to the fall of Rome. By Stefan G. Chrissanthos, page 75
  22. Poulton, Hugh, ''Who are the Macedonians?'' C. Hurst & Co. Publishers, 2000, ISBN 1-85065-534-0, p. 14. Google Books, 23 февруари 2000. ISBN 978-1-85065-534-3. Посетен на 6 юни 2011.
  23. A Companion to Ancient Macedonia, By Joseph Roisman and Ian Worthington, page 549
  24. Encyclopaedia Britannica – Scopje. // Britannica.com. Посетен на 6 юни 2011.
  25. A F Christidis. A History of Ancient Greek, Cambridge University Press, 2007, page 351
  26. „Acta Sancti Demetrii“, V 195 – 207, Гръцки извори за българската история, 3, стр. 159 – 166
  27. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 26 – 31.
  28. Записка на готския топарх, ГИБИ, т. 5р БАН, С 1958, стр. 288 – 294]]
  29. The last centuries of Byzantium, (1261 – 1453) by Donald MacGillivray Nicol. Google Books, 1993. ISBN 978-0-521-43991-6. с. 500. Посетен на 28 април 2010.
  30. РАННИ ВЪСТАНИЯ ПРЕЗ XV – XVIII ВЕК, военна академия Г.С.Раковски
  31. Иван Костадинов, Антиосманската съпротива на българския народ (XV – XVII в.)
  32. Иван Войников и Стоян Антонов, Титулни гербове на България
  33. Държавна агенция архиви
  34. Георгиев, Величко. Трифонов, Стайко. История на българите 1878 – 1944 в документи, Том II, издателство „Просвета“, София 1996, ISBN 954-01-0756-3 (т. 2), стр. 11 – 14
  35. а б в г д е ж Banac, Ivo. The National Question in Yugoslavia. Origins, History, Politics.. London and Ithaka, Cornell University Press, 1984. ISBN 0801416752. с. 317.
  36. а б в Danforth, Loring M.. The Macedonian Conflict. Princeton University Press, 1997. ISBN 0-691-04356-6. с. 65.
  37. Рихлик, Ян, Коуба, Мирослав. Историја на Македонија. Скопие, Македонска Реч, 1997. ISBN 978-9989-163-88-3. с. 189.
  38. Bulgarian Campaign Committees in Macedonia – 1941 Dimitre Mičev
  39. Historical dictionary of the Republic of Macedonia, Valentina Georgieva, Sasha Konechni, Scarecrow Press, 1998, ISBN 0-8108-3336-0, p. 223.
  40. Who are the Macedonians? Hugh Poulton, C. Hurst & Co. Publishers, 1995, ISBN 1-85065-238-4, p.102. Books.google.bg, 1995. ISBN 978-1-85065-238-0. Посетен на 28 април 2010.
  41. Bulgaria during the Second World War, Marshall Lee Miller, Stanford University Press, 1975, ISBN 0-8047-0870-3, p. 131. Google Books, 1975. ISBN 978-0-8047-0870-8. с. 314. Посетен на 28 април 2010.
  42. Македонија во НОБ 1941 – 44 година, том 7, Историски архив на КПЈ, стр. 410
  43. The Holocaust in Macedonia: Deportation of Monastir Jewry United States Holocaust Memorial Museum
  44. Mark Cohen, The Holocaust in Macedonia: Deportation of Monastir Jewry, United States Holocaust Memorial Museum
  45. Axis Forces in Yugoslavia 1941 – 45, Nigel Thomas, K. Mikulan, Darko Pavlović, Osprey Publishing, 1995, ISBN 1-85532-473-3, p. 33.
  46. Мариана Атанасова, Московското примирие от 28 октомври 1944 г., в-к „Македония“, брой 42, 18 ноември 1998 г.
  47. Любомир Огнянов, БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКАТА ОРБИТА НА МОСКВА (1944−1955), 2012
  48. Дипломатически отношения между Република България и Република Македония, www.mfa.bg, проверено на 23.10.2012 г.
  49. Recognition of States: Annex 3. // Web.archive.org. Архивиран от оригинала на 15 февруари 2005. Посетен на 28 април 2010.
  50. Книга XIII. Вкупно население, домаќинства и станови. (PDF). // Попис на населението, домаќинствата и становите во Република Македонија, 2002. Државен завод за статистика, 2005. с. 52. Посетен на 6 юли 2006.
  51. www.cia.gov
  52. Над 70 000 македонци имат българско гражданство
  53. Center for Documentation and Information on Minorities in Europe – Southeast Europe (CEDIME-SE)Minotities in Southeast Europe – Macedonians of Bulgaria, pg. 33.
  54. www.cia.gov
  55. Who are the Macedonians?, Hugh Poulton, C. Hurst & Co. Publishers, 2000, ISBN 1850655340,p. 116.
  56. When languages collide: perspectives on language conflict, language competition, and language coexistence, Brian D. Joseph, Ohio State University Press, 2003, p. 281, ISBN 0814209130.
  57. [1]
  58. Република България признава Република Македония за суверенна държава, но не признва македонския език
  59. Сайт vestnikataka.com
  60. От evroportal.bg
  61. От сайта actualno.com
  62. NATO Allies sign Accession Protocol for the future Republic of North Macedonia. // Посетен на 6 февруари 2019.
  63. Българската политика спрямо Република Македония: Препоръки за развитието на добросъседски отношения след приемането на България в ЕС и в контекста на разширението на ЕС и НАТО в Западните Балкани. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2008. 80 стр. (Триезично издание на български, македонска книжовна норма на българския, и английски) ISBN 978-954-92032-2-6
  64. Владата на Република Македонија им честита на сите граѓани и на сите пратеници за преземената одговорност со којашто на земјата и се отвораат вратите за НАТО и ЕУ. // Посетен на 11 януари 2019.
  65. Υπέγραψε τον κυρωτικό νόμο της Συμφωνίας Πρεσπών ο Γ. Κατρούγκαλος. // Посетен на 25 януари 2019.
  66. Соопштение на Владата на Република Северна Македонија за влегување во сила на конечната спогодба, уставните амандмани и уставниот закон за спроведување на амандманите. // Посетен на 12 февруари 2019.
  67. Таблица
  68. АНЃУШЕВ: ПРОЕКТИРАНИОТ РАСТ ОД 3,2 ОТСТО ЗА 2019 СО СИГУРНОСТ ЌЕ СЕ РЕАЛИЗИРА
  69. Средната заплата в Македония – 400 евро на месец, pariteni.bg, 29.01.2009
  70. Граматика на съвременния български книжовен език. Том 1. Издателство на Българската академия на науките. София, 1993, стр. 14.
  71. [2]
  72. [3]
.mk

.mk е Интернет домейнът от първо ниво, предназначен за Северна Македония. Услугите по регистрация се извършват от „Македонската академична изследователска мрежа“ (МАРНет).

На 8 май 1995 г. МАРНет, въз основа на правата делегирани от страна на IANA, избира йерархичен модел на адресиране в рамките на домейна от първо ниво .mk.

Домейни от първо ниво, които имат право на регистриране са:

mk – търговски дружества, държвани органи на Северна Македония и др.Домейни от второ ниво, които имат право на регистриране са:

org.mk – нестопански организации, чуждестранни посолства, политически партии и др.;

com.mk – търговски дужества и др.;

gov.mk – държвани органи на Северна Македония;

net.mk – организации които предоставят телекомуникационни услуги на трети лица;

inf.mk – домейни от значение за Северна Македония;

name.mk – физически лица, граждани на Северна Македония и чуждестранни физически лица.

Албанци

Албанците (на албански: Shqiptarë) са народност, наброяваща около 6 млн. души, която населява западната част на Балканския полуостров. Трудно е да се посочи точен брой поради високия темп на миграция на различните етнически групи през целия полуостров през последните 2 десетилетия.

Арумъни

Арумъни (варианти армъни, аромъни, наричани още власи, цинцари, куцовласи, македонци, каравласи; самоназвание на арумънски: Armãnj, Rrãmenji, Rrãmãnji, на румънски: Aromâni; на гръцки: Αρμάνοι) са народ, населяващ южните части на Балканския полуостров: Северна Гърция, части от Албания, Северна Македония и България.

Битоля

Битоля (на местния говор: Битола, на македонска литературна норма: Битола; на сръбски: Битољ или Bitolj; на гръцки: Μοναστήρι; на турски: Manastır; на албански: Manastiri; на арумънски: Bitule, Bituli) е град в югозападната част на Северна Македония, център е на община Битоля. Градът е втори по големина в страната с население от 74 550 (2002).

Вардар

Ва̀рдар (на македонска литературна норма: Вардар; на гръцки: Αξιός, Аксиос или Βαρδάρης, Вардарис) е най-дългата и значима река в историко-географската област Македония, протичаща през територията на дн. Северна Македония и Гърция.

Дължината на Вардар на територията на Северна Македония е 301 km, а до устието ѝ в Солунския залив – 388 km. Целият среден пад на Вардар е 2,1%, а средният дебит при устието е 174 m3/s.

Велес

Вѐлес (на македонска литературна норма: Велес) е град в централната част на Северна Македония, разположен на река Вардар. Градът е център на Община Велес и на Повардарска епархия. Турското му име е Кьопрюлю (Köprülü), което означава мост. От 1946 до 1996 г. градът носи името Титов Велес в чест на комунистическия диктатор Йосип Броз Тито. Южно от града се намира пещерната църква „Свети Марко“.

Гърция

Гъ̀рция, официално Република Гърция (на гръцки: Ελλάδα, Елада или катаревуса: Ελλάς, Елас, пълно име: Ελληνική Δημοκρατία, Елиники Димократия, Гръцка република), е държава в Югоизточна Европа, заемаща най-южната част на Балканския полуостров. Граничи с Албания, Северна Македония и България на север, с Турция на изток, със Средиземно море на юг, с Йонийско море на запад, а между континенталната част и някои от островите са разположени Егейско и Критско море. Площта ѝ е 131 475 km², от които 130 335 km² суша и 1140 km² водна площ.

На територията на Гърция се е развивала древногръцката цивилизация, която се счита за люлка на Западната цивилизация и за родина на демокрацията, европейската философия, литература и драма (вкл. трагедията и комедията), редица математически принципи, първите монети и Олимпийските игри. Съвременната гръцка държава е основана през 1830 година след успешно въстание срещу османската власт.

Страната има високоразвита икономика, с високи доходи на населението и много висок стандарт на живот (на 22-ро място в света). Гърция е член на Европейския съюз от 1981 година, на Еврозоната от 2001, на НАТО от 1952 и на Европейската космическа агенция от 2005. Страната е една от основателките на ООН и ОИСР.

Дебър

Дебър (на македонска литературна норма: Дебар; на албански: Dibra, Дибра, на турски: Debre, Дебре) е град в западната част на Северна Македония. Населението му е 14 561. Център е на община Дебър с 18 селища.

Дойранско езеро

Дойранското езеро, наричано също Гьола (на македонска литературна норма: Дојранско Езеро; на гръцки: Λίμνη Δοϊράνη, Лимни Дойрани, на старогръцки и катаревуса: Πρασιάς, Празиас), е езеро от групата на Егейските езера, разположено в Югоизточна Македония, разделено между Северна Македония и Република Гърция.

Площта му е 43,1 km2, от която на територията на Македония са 27,3 km2, а на Гърция 15,8 km2. Това е относително ниско езеро с надморска височина от 148 m. Езерото има заоблена форма, с дължина север–юг от 8,9 km и с най-голяма ширина от 7,1 km. Езерото не е много дълбоко, като най-голямата дълбочина е 10 m.

В езерото се вливат голям брой притоци, като Сурловската река, река Ханджа, която събира водите от Беласица, а също и суплакустриските извори, които се намират на югоизточната страна на езерото. Водите на езерото изтичат в река Гьолая или Арджан (на гръцки: Αρτζάν), която се влива във Вардар.

Около езерото от страната на Северна Македония са разположени селата Николич, Нов Дойран, Стар Дойран и Сретеново, а от гръцка страна - село Дойран.

В 2009 година езерото възстановява 3 метра от загубеното си равнище, след като 20 години е застрашено от екологична катастрофа заради спад на водите.В 2013 година нивото на Дойранското езеро е на най-високото си ниво за последните 10 години, което създава условия за добър плаж и съответно привлича много туристи. Дойранското езеро привлича голям поток от туристи и заради лековитата си кал и цъфтежа на богатите на йод водорасли алги, които превръщат водата в лечебна за редица заболявания.

Кичево

Кичево (понякога Кичово, наричан до XX век също и Кърчово, на македонска литературна норма: Кичево; на албански: Kërçova, Кърчова) е град в Северна Македония.

Крушево (град)

Крушево (името се среща често и като Крушово, на македонска литературна норма: Крушево; на арумънски: Crushuva, Крушува, на гръцки: Κρούσοβο, Крусово, на румънски: Cruşova, Крушова) е град в Северна Македония, център на Община Крушево. Намира се в западната част на страната и има население от 5330 души.

Куманово

Кума̀ново (на македонска литературна норма: Куманово; на албански: Kumanova, Куманова) е град в Северна Македония, център на община Куманово.

Македонска енциклопедия

„Македонска енциклопедия“ (на македонска литературна норма: Македонска Енциклопедија), издание на Македонската академия на науките и изкуствата, е първото подобно крупно издание в Република Македония. Издадена е в два тома през 2009 година с финансови средства на правителството на Република Македония. Главен и отговорен редактор на изданието е академик Блаже Ристовски, а освен него в редакцията влизат академиците Илия Васков, Георги Филиповски, Владо Камбовски, Цветан Грозданов, Благой Попов, Гане Тодоровски и проф. д-р Симо Младеновски.

Енциклопедията съдържа близо 9000 статии, като по думите на министър-председателя на Република Македония Никола Груевски „този труд представя македонската визия за националното политическо и културно минало и съвременност и дава обективна и цялостна информация за нас и нашата страна“. Спорното съдържание на енциклопедията предизвиква негативни реакции в България, Гърция, Албания, Косово, Великобритания и САЩ. Част от тиража на енциклопедията е изтеглен, след което енциклопедията е частично преработена. Започва подготовка на ново издание на енциклопедията с главен редактор академик Митко Маджунков.

Македонска литературна норма

Македонската литературна норма, назовавана също македонска езикова норма, македонски литературен език или просто македонски език, е официалният език на Северна Македония, принадлежащ към южнославянската езикова група. Изразената през 1993 г. позиция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ (ИБЕ) към Българската академия на науките (БАН) е, че македонската литературна норма е една от трите книжовни норми на българския език (т.нар. македонска писмена норма). В официалните си контакти с представителите на Република Северна Македония държавните органи на Република България не зачитат македонската езикова норма за самостоятелен език. В декларацията от 22 февруари 1999 г. и в договора от 14 февруари 2018 между България и Северна Македония, литературната норма е указана като „македонски език съгласно Конституцията на Република Македония“.Македонският език, без да е кодифициран, е обявен формално за официален на 2 август 1944 г. от Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ), което тогава заседава нелегално в анексираната от Царство България зона от бившото Кралство Югославия.

Кодифицираната норма на македонските диалекти, утвърдена през периода 1945 – 1950 г., или така нареченият македонски литературен език, се разглежда от повечето български езиковеди като трета книжовна норма на българския език, успоредна на българския книжовен език и на банатската писмена норма. Като основа за създаването на нова писмена норма е взет югозападният български а-говор.Македонският език е припознат като самостоятелен от Енциклопедия Британика и Езиковата енциклопедия на Кембридж, както и учени от международната общност. В същото време френската „Голяма енциклопедия на езиците“ не разглежда македонския като отделен език.

Македонистиката се занимава с изучаването на историята, развитието, правописа и други подобни характеристики на тази езикова норма. По т.нар. езиков спор между официалните власти на Република България и Република Северна Македония, от северномакедонска страна се прибягва до политически аргументи и в този смисъл спорът няма развитие (виж аусбау-парадигма).

Македонският език се ползва от около 2 млн. души (от които 1 297 981 македонци; 509 926 албанци; останалите – турци, цигани, сърби, бошняци, власи).

Според международния стандарт ISO-639 официалното име на македонския е Macedonian. Под натиск от страна на Гърция Съветът на Европа е обсъждал, без официално да публикува, решение и препоръка да се използва названието Macedonian (Slav), но поради широка обществена мобилизация в републиката това обсъждане е изоставено и в документите на съвета се използва названието Macedonian language. Друго, понякога срещано, наименование е FYR Macedonian, макар че и то не е подкрепено от никакъв международен акт или стандарт, а е изработено по аналогия с временното име на английски език, с което Северна Македония членува в ООН, а именно the former Yugoslav Republic of Macedonia (бивша югославска република Македония), което неофициално се съкращава като FYROM.

В лингвистиката не съществува универсален критерий, по който да се решава дали два диалекта принадлежат на един език или не. Обикновено се приема, че два диалекта принадлежат на един език, ако хората, които ги употребяват, могат да се разбират взаимно.

Македонци

Македо̀нци (на гръцки: Μακεδόνες, Македонес, на македонска литературна норма: македонци) са жителите на географската област Македония.

Чуждестранните пътешественици, посетили Македония през XIX и ранния XX век, твърдят, че населението ѝ се състои основно от българи, както и от гърци, евреи, румънци (арумъни) и турци, и не може да се срещне „нито един македонски християнин, който да не е сърбин, българин, грък или румънец“. Според други изследователи до началото на 40-те години на XX век славяноезичното население в региона е било предимно с българско самосъзнание. Огромното мнозинство от македонците, живеещи извън териториите на днешна България, след Първата световна война в резултат на асимилационни или етнообразуващи процеси постепенно започват да не се самоосъзнават като българи. Част от тях се определят като македонци на национално ниво – т.е. хората самоопределящи се като част от македонската нация, а друга част се определят като македонци на регионално ниво – т.е. македонски българи, македонски гърци.

Пелагония

Пелагония (на гръцки: Πελαγονία; на македонска литературна норма: Пелагонија) или Прилепско-Битолско-Леринското поле, наричано от българите просто Поле, е най-голямата котловина в географската област Македония, разделена днес между Северна Македония - северната част и Гръцката република – южната.

Скопие

Скопие (на македонска литературна норма: Скопје; на албански: Shkup или Shkupi, Шкуп, Шкупи, на сръбски: Скопље или Skoplje, Скоплье, на турски: Üsküb, Юскюб) е столицата и най-населеният град на Северна Македония с 668 518 жители (2006). Той е център и на отделната административно-териториална единица Град Скопие, както и на Скопския статистически регион.

Столица е на България от 972 до 992 г. Разположен е в долината на река Вардар. В Скопие се намират най-важните учреждения на страната – Македонска академия на науките и изкуствата, Скопски университет „Св. св. Кирил и Методий“, Исторически архив, Педагогическа академия, Македонски народен театър, както и многобройни индустриални предприятия, осигуряващи половината от производството на Северна Македония.

Струмица

Стру̀мица (понякога в по-старата литература Струмница, на македонска литературна норма: Струмица; на гръцки: Στρώμνιτσα, Стромница, на турски: Usturumca, Устурумджа, както и Струмджа и Егри-су) е град в Северна Македония, общински център на Община Струмица (25 селища). Кмет на града е Коста Яневски.

Щип

Щип (на македонска литературна норма: Штип) е град в Северна Македония. По данни от преброяването на населението през 2002 г. населението му възлиза на 43 652 души. Градът е общински център на община Щип с 44 селища.

Държави
Зависими територии
Непризнати държави
Държави - членки на Европейския съюз Знамето на Европейския съюз
Държави - членки
Преговарящи кандидати
Кандидати
Потенциални кандидати
Членове
Кандидати

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.