Свлачище

Свлачището е природно явление, при което се нарушава устойчивостта на големи земни маси и се създават предпоставки за придвижването им. Причините за възникването на свлачища са свързани със силно пресечения релеф и други специфични геоложки дадености в определени райони.

Свлачищните процеси нямат внезапен характер и е възможно да бъдат регулирани с технически средства. Във времето те имат периоди на затихване и усилване. След активизирането на свлачището може да се стигне до възникване на бедствена ситуация.

На територията на България свлачищата са около 1000 и засягат площ от над 200 000 декара.

Landslide animation San Matteo County
Компютърна симулация на свлачище в Сан Матео, Калифорния, САЩ
Svlichane
Свличане на пътя в района Друмево – Вехтово
Hangrutsch Sanna2
Свлачище в Австрия

Елементи и класификация на свлачищата

Основите елементи на свлачищата са[1]:

  • повърхнина – повърхнината (повърхнините) на плъзгане, по която се свличат земните маси. Тя може да е най-различна в зависимост от типа на свлачището. При някои видове свлачища вместо повърхнина се формира слой (зона), в който настъпва разрушаването;
  • дълбочина – разстоянието от горната повърхност на свлачището до повърхнината на плъзгане. Разстоянието се измерва перпендикулярно на горната повърхност на свлачището;
  • тяло – целият обем на свличащите се земни маси;
  • глава (вежда) – най-горната част на свлачищното тяло;
  • пета (език) – най-долната част на свлачищното тяло;
  • дължина – разстоянието от главата до петата на свлачищното тяло;
  • широчина – най-голямото разстояние напречно на посоката на свлачището.

Според Наредба 12[1], свлачищата се разделят в зависимост от:

  1. геоложките и тектонските си характеристики:
    • асеквентни – свлачища, образувани в еднородни почви;
    • консеквентни – свлачища, при които свличането е по разделителните повърхнини между разнородни пластове, по прослойки със или без наличие на пукнатини;
    • инсеквентни – свлачища, при които повърхнината на плъзгане пресича повърхнините на напластяване.
  2. механизма на процесите:
    • делапсивни – свлачища, които се зараждат в долната част на склоновете, след което свлачищният процес постепенно се придвижва нагоре. Обикновено тези свлачища се предизвикват от морска и речна абразия, ерозия от повърхностни води в петата на склоновете, пресичане на терени от пътища и железопътни линии, неправилна технология при планировка на терена, линейни изкопи за водопроводни и канализационни мрежи и др.
    • детрузивни – свлачища, които започват в горната част на склоновете, като свличащите се земни маси вследствие натиска отгоре образуват т. нар. „свлачищен купол“. Най-често причините за възникване на детрузивни свлачища са: претоварване в горния край на откоса; преовлажняване в горния край на откоса, причинено от извори и водопроводни и канализационни съоръжения; натиск, който се упражнява при пропадането на льосови почви (образуване на почвени клинове) и др.;
    • консистентни – свлачища, които възникват вследствие на преовлажняване и влошаване консистенцията на глинести почви, от които са изградени склоновете. Те са сравнително плитки, често повърхностни, вкл. при незначителни наклони на откосите;
    • срутища – внезапно нарушаване на устойчивостта на стръмни склонове от сравнително твърди почви или скали, което често се наблюдава по пукнатини. При срутища повърхнината на плъзгане обикновено е по-стръмна от 45 градуса.
    • пълзящи склонове – свлачища с движение на повърхността до 0,05 mm в денонощие.
  3. дълбочината на повърхнината на плъзгане:
    • дълбоки – свлачища с криволинейна, нефиксирана повърхнина на плъзгане, която се образува на дълбочина от повърхността на терена, по-голяма от 4 m;
    • плитки – свлачища с дълбочина до 4 m;
    • повърхностни – свлачища, които са силно зависими от атмосферните води. При тях фиксираната повърхнина (плоскост) на плъзгане следва приблизително наклона на терена. Такива свлачища обикновено са от делапсивен или консеквентен тип.

Вижте също

Източници

  1. а б ДНСК – Наредба № 12 от 2001 г. за проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони, Приложение 3 към чл.12
17 януари

17 януари е 17-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 348 дни до края на годината (349 през високосна година).

9 октомври

9 октомври е 282-ият ден в годината според григорианския календар (283-ти през високосна). Остават 83 дни до края на годината.

Балчишка солница

Балчишка солница (до 29 юни 1942 г. Балчишка тузла, Балчишко блато, известно и като Тузлата) е крайморско езеро и калолечебен курорт със същото име, който използва калта от езерото.Езерото се намира в северната част на българското Черноморие, на около 5 km източно от Балчик. Образувано е върху свлачище, като солеността му е от 28‰ в източната до 160‰ в западната част.Дъното му е покрито с радиоактивна тиня, с тъмнокафяв до черен цвят, с голяма пластичност, миризма на сероводород, със зърнест и фин еднороден строеж. Запасите от лечебна тиня се изчисляват на около 38 хиляди тона.От 1955 г. функционира санаториум с калолечебен център.

Виелица

Виелица е силна снежна буря, характеризираща се с ниска температура, силни ветрове и обилен снеговалеж. Понякога вместо нов сняг, ветровете навяват падналия по-рано сняг. Виелиците правят видимостта почти нулева, защото се получава нещо подобно на бяла завеса. Те имат отрицателен ефект на икономиката и могат да парализират отделни райони в продължение на дни, особено там, където такива метеорологични условия са рядкост. В Америка за да се квалифицира като виелица, ветровете трябва да са със сила от 56 km/h, видимостта по-малка от 400 метра и да продължава поне 3 часа. В други страни тези изисквания може да са различни, например в Англия силата на вятъра трябва да е 48 km/h, а видимостта под 200 метра.

Владиня

Владѝня е село в Северна България. То се намира в община Ловеч, област Ловеч.

Денудация

Денудация е процесът на оголване на скалите от изветрелите материали (елувия), продукт на изветрянето и отнасяне на разрушения материал. Денудацията може да се осъществява само под действието на гравитацията (срутвани, свличане) или в комбинация с някои от екзогенните сили – движещата се вода, въздух или ледени маси. В българската литература ерозията се разглежда като вид денудация, причинена от течащата вода. В англоезичната литература ерозията се използва като термин, заменящ денудацията и се говори за ерозия от вятъра, от ледниците и брегова ерозия.

Срутването е процес, при който става откъсване на части от скални или земни маси под действието на собствената им тежест. Образуват се срутища и сипеи.

Свличането е възможно при наклонен терен и наличие на хлъзгава скална основа. В резултат се образува свлачище. Лежащите над нея скални и земни маси се подхлъзват и свличат надолу често без да променят своята структура.

Доминика

Доминика (на английски: Commonwealth of Dominica; на френски: Dominique; на испански: Mancomunidad de Dominica), официално Дружество Доминика, е островна държава в Карибско море. На латински името ѝ означава Неделя – това е денят, през който Колумб открива острова. Местното население както в Северна Америка и тук живее главно в резервати. Тъй като Доминика се намира между две френски владения тя често е наричана Френска Доминика. Въпреки това, официалният език е английски, но се долавя и френски-креолски.

Доминика е наричана „Острова-природа на Карибите“ тъй като тук са запазени изключително редки животински и растителни видове като папагалът Сисеру, който е на знамето на страната. Важни за икономиката на страната са туризмът и земеделието.

Ибър (приток на Марица)

Ибър е река в Южна България— Софийска област, община Самоков, десен приток на Марица. Дължината ѝ е 19 km.

Река Ибър се образува от сливането на реките Малък Ибър (лява съставяща) и Голям Ибър (дясна съставяща) на 42°13′05″ с. ш. 23°41′40″ и. д.42.218056° с. ш. 23.694444° и. д.42.218056, 23.694444, на 1678 м н.в. За начало се приема дясната съставяща Голям Ибър, която води началото си от 2180 м н.в., северозападно от връх Ортачал (2 434 м). По цялото си протежение (с изключение на най-горното течение) протича на север в дълбока и гориста долина. Влива се отдясно в река Марица, на 867 м н.в., в югозападната част на село Радуил, Община Самоков.

Притоци: Малък Ибър и Свлачище (леви) и Чернокалски дол (десен).

Реката е със снежно-дъждовно подхранване, като максимумът е през май и юни в резултата от снеготопенето, а минимумът – през февруари. Среден годишен отток на кота 1400 м – 1,03 m3/s.

Голяма част от водите на реката са включени в каскадата "Белмекен-Сестримо".

Лавина

Лавината (на немски: lawine – свлачище) е внезапно, бързо свличане на снежна маса надолу по планински склон. Причина за появата ѝ могат да бъдат както природни условия, така и човешка дейност. Обикновено се формират в планински терени и смесват въздуха и водата с падащия сняг. Мощните лавини притежават способността да завлекат със себе си лед, отломки от скали, дървета и други материали по склона. Лавините са съставени предимно от „поток“ сняг и се различават от кални свлачища, каменни свлачища или срив на леден връх на глетчер. За разлика от други природни явления, които могат да причинят бедствия, лавините не са редки или случайни събития и са характерни за всяка планинска верига, на която се натрупва достатъчно голяма вертикална снежна покривка. В планинските терени лавините са сред най-сериозните опасности за живота и имуществото на алпинисти и планинари, като се има предвид тяхната разрушителна способност, произтичаща от техния потенциал да пренасят огромна маса сняг бързо на големи разстояния.

Лавини се класифицират по морфологичните си характеристики и са оценявани или по техния разрушителен потенциал, или по масата на падащия надолу сняг. Някои от морфологичните характеристики, използвани за класифициране на лавините включват вида на снега, причината и начина на формиране, плъзгащата се повърхност, механизма на разпространение, ъгъла на наклона, посока и височина. Най-голяма е вероятността за образуване на лавини при склонове от порядъка на 35 до 45 градуса. Това, което може да засили вероятността от лавини са земетресения или силни ветрове. Скоростта на лавините варира от 10 м/с до 70 м/с (в редки случаи до 125 м/с) и зависи от различни фактори, но най-вече от плътността на снега. Размерът на лавината, нейната маса и разрушителен потенциал се оценяват по логаритмична скала, обикновено в 5 категории, с точното определение на категориите, взависимост от системата на наблюдение или прогнозата.

Българският игрален филм „Лавина“ (1982) описва едно такова явление.

Наневска тузла

Наневска тузла, погрешно наричана Тауклиман (Птичи залив) по името на близкия залив, е малко езеро в северната част на българското Черноморие край резервата Яйлата, община Каварна.Намира се на около 5 km северно от нос Калиакра. Образувано е в свлачище недалеч от курорта „Русалка“. Отделено е от морето с пясъчен вал, през който се просмукват или прехвърлят морски води. Подхранва се от изворни води. Дължината му от югозапад на североизток е 430 m, ширината – до 70 m и площ 0,1 км2. Солеността му варира от 2,3 до 87‰. Дъното на езерото е покрито с лечебна сероводородна тиня (лиманна кал).По време на сезонните миграции езерото се изпълва с много птици, спиращи тук за почивка и хранене. Скалните масиви и покритите с гъста растителност склонове дават убежище на птиците – бухал, белоопашат мишелов, голям маслинов присмехулник, на няколко застрашени влечуги – змиегущер, стенгущер, шипобедрена костенурка.Местността около езерото е много живописна. В нея се намират останки от антични средновековни селища, части от късноантично укрепление, византийска крепост от V век, голям брой кръгли каменни съоръжения (шарап-таши) използвани за приготвяне на вино.

Пойенари (замък)

Замъкът Пойенари, също така известен като Пойенарска крепост (Cetatea Poenari) е разрушен замък на територията на Румъния, окръг Арджеш, близо до с. Къпъцънени Пъмътени в община Арефу, върху каньон, създаден от река Арджеш, близо до Фъгърашките планини. Намира се на скала отдясно на Трансфъгърашкото шосе, което пробива път през планините. Пойенарският замък е едно от най-обитаваните от духове места на света.

Построен е в началото на 13 век от влашките владетели. Около 14 век той е основната крепост на династията Басараб. През следващите десетилетия замъкът няколко пъти сменя притежателите си, но накрая е изоставен и пада.

През 15 век Влад Цепеш разбира стратегическия потенциал на замъка и го реставрира и укрепва, след което го прави една от най-важните си крепости.

Въпреки, че замъкът е използван много години след смъртта на Влад през 1476 г., в началото на 16 век е изоставен и пада отново през 17 век. Поради мащаба и местоположението си, замъкът се опира дори и на силите на природата. Накрая, през 1888 г., свлачище изпраща част от замъка в реката долу. Днес той е донякъде възстановен и стените и кулата му стоят и до днес.

Поледица

Поледица е много тънък слой лед, който се образува по пътища и тротоари при понижаване на температурата на въздуха и почвата. Поледицата се наблюдава само на нивото на земната повърхност. Тази тънка кора лед има цвета на материала под нея и е много трудно забележима. Може да създаде хлъзгави и опасни условия, без шофьорите или пешеходците да забележат променящите се метеорологични условия. В действителност този лед е толкова тънък, че е напълно прозрачен и по тази причина изглежда същия цвят какъвто е предмета, обикновено черен асфалт. Може да се образува на повърхността на вода, а също така на мостове. Магнезиев дихлорид или калциев дихлорид се използват вместо сол при по-ниски температури за борба с поледицата.

Порто Кацики

Порто Кацики (на гръцки: Πόρτο Κατσίκι) в превод Пристанището на козите е плаж на остров Левкада, Гърция, на брега на Йонийско море. Своето име получава поради факта, че в миналото е бил достъпен само за козарите с техните стада и много дълго време те са били единствените посетители по тези места.

Порто Кацики е известен с чистата си морска вода в наситено синьо и красивия контраст с плажа, осеян с обли бели камъчета. Над самия плаж е надвиснала отвесна скала, в която има изсечени стъпала, за да се слезе до плажа. Порто Кацики се намира близо до село Атани и отстои на 35 km от столицата на острова Левкада. Плажът разполага с паркинг на върха на скалата в близост до мястото, откъдето започва стълбището към него. Има заведения за хранене, предлагат се чадъри и шезлонги под наем, но къмпингуването е забранено. Най-близкото място, където туристите могат да се настанят, е Атани. Много туристи идват дотук и с лодки откъм град Нидри.

Порто Кацики пострадва както и целият остров Левкада при разрушителното земетресение от 6 степен по Рихтер на 17 ноември 2015 г., когато се образува свлачище, което затрупва част от плажната ивица.

Природно бедствие

Природното бедствие (среща се и като стихийно бедствие) е разрушително по своята същност и мащаби природно явление, в по-голямата си част неподлежащо на контрол от страна на човека, което застрашава и заплашва здравето и живота на хората и води до значителни материални повреди и щети . Типични примери за природни бедствия са вулканичните изригвания, земетресенията, наводненията, лавините, тропическите циклони. Възможно е едно природно бедствие да породи след себе си и друго, например вулканичните изригвания често са съпътствани от земетресения, броят на преките жертви на земетресението в Индийския океан през декември 2004 година е по-малък от загиналите вследствие на породените от него огромни вълни цунами.

Размерът на загубите обикновено зависи от подготвеността на хората и от способността им да реагират навременно и адекватно на бедствието, най-вече по спасителните работи. Това разбиране се изразява с популярната фраза, че „бедствията възникват, когато опасността се съчетае с уязвимост“. Така природни бедствия никога не възникват в области, които не са уязвими, например при силно земетресение в ненаселен район. Това дава основание на някои автори да оспорват определението „природни“, тъй като бедствия не биха възникнали без участието на човека. От друга страна много човешки дейности, като войните, могат да доведат до големи загуби без да са природни бедствия, а в други случаи могат да задействат разрушителната сила на природата, като наводненията при скъсване на язовирна стена.

Сейнт Хелънс (вулкан)

Сейнт Хелънс (Света Елена) (на английски: Mount St. Helens) е активен стратовулкан в окръг Скамания, щата Вашингтон. Английското си име получава в чест на британския дипломат лорд Сейнт Хелънс, приятел на изследователя на Северна Америка Джордж Ванкувър.

Вулканът става най-известен с гигантското си изригване в 8:32 часа на 18 май 1980 г. Това е най-смъртоносното и най-разрушителното в икономически план изригване в историята на САЩ. Загиват 57 души, разрушени са 250 къщи, 47 моста, 24 км жп линии и 298 км магистрали. От изригването горната част на конусовидния вулкан е разрушена и изхвърлена във въздуха. Височината на върха Сейнт Хелънс намалява с около 400 м (от 2950 на 2500 м). Образува се масивно свлачище и срутище от каменни блокове и дървета с обем около 2,9 куб. км.

Скриняно

Скриняно е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

Слана

Сланата е вид нисък, хоризонтален валеж.Образува се при силно нощно излъчване от земната повърхнина при температура под 0 оC. Водната пара от въздуха, който допира изстудената земната повърхност, сублимира върху нея във вид на ледени кристали. Възможно е да се образува слана и върху снежна покривка.Сланата не е вредна за растенията, защото причината за увреждането им е понижената температура под 0 оC. Сланата намалява вредните последици, тъй като при образуването ѝ се отделя топлина.Първите есенни слани в България са с най-голяма честота през първата половина на октомври. Понякога се проявяват през последното десетдневие на септември. Най-ранната и най-късната есенна слана са регистрирани в град Трън.

Струма (магистрала)

Автомагистрала „Струма“ е автомагистрала в България, която свързва София с ГКПП Кулата и по този начин при завършването ѝ се осигурява автомагистрална връзка от столицата до границата с Гърция. Магистралата се строи на мястото на част от съществуващия първокласен път I-1.

Трасето на бъдещата автомагистрала е с дължина 172 km. Строителството на участъка през Кресненското дефиле е проблематично, тъй като се планира магистралата да премине през една от най-важните територии за защита на биологичното разнообразие в България. След ГКПП Кулата магистралата продължава в Автомагистрала А25 на Гърция към Солун.

С решение на МС от 27 декември 2018 година автомагистрала „Люлин“ престава да съществува като самостоятелна магистрала и става част от АМ „Струма“.

Суша

Сушата е частта от земната повърхност, която не е покрита от океани и морета, т.е. това е общо наименование на всички континенти и острови. В понятието обичайно не се включват езерата, язовирите и големите реки.

Общата площ на сушата е над 149 млн. km² (29,2% от повърхността на Земята).

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.