Санкт Петербург

Санкт Петербург (на руски:  Санкт-Петербург, sankt pʲɪtʲɪrˈburk) е град от федерално значение в Русия, разположен в северозападната част на страната, при вливането на река Нева във Финския залив на Балтийско море[1]. Градът е наречен в чест на св. Петър – небесният покровител на царя-основател, но с течение на времето все повече се асоциира с името на самия Петър I. Между 1914 и 1924 г. Санкт Петербург носи името Петроград, от 1924 до 1991 г. – Ленинград, а разговорно е наричан също Питер и Петербург.

Основан на 27 май 1703 г. от цар Петър I, Санкт Петербург е столица на Руската империя в продължение на повече от два века (1713 – 1728, 1732 – 1918), с изключение на четиригодишния период 1728 – 1732, когато Петър II премества столицата в Москва. След Октомврийската революция, на 5 март 1918 г. от съображения за сигурност Ленин отново премества столицата в Москва, но и днес градът често е наричан „северната столица на Русия“. На 1 януари 2018 г. градът има 5 351 935 жители, втори по население в страната (3,64% от населението на Руската Федерация) след Москва и е сред важните европейски културни и научни средища, както и главното руско пристанище на Балтийско море. Тук е седалището на Конституционния съд.

Санкт Петербург често е определян като най-западния град на Русия в културен смисъл.[2] Чисто географски това е най-северният град с население над 1 милион души в света. Историческият център е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. В Санкт Петербург се намира и Ермитажът – най-големият музей на изкуството в света и един от най-важните туристически центрове в страната. [3]

Санкт Петербург
Санкт-Петербург
Град от федерално значение
Знаме
      
Герб
St. Petersburg Montage 2016
Русия
59.95° с. ш. 30.3167° и. д.
Санкт Петербург
Санкт Петербург
59.95° с. ш. 30.3167° и. д.
Санкт Петербург
Страна Flag of Russia.svg Русия
Федерален субект Санкт Петербург
Площ 1436 km²
Надм. височина 3 m
Население Повишение 5 351 935 души (2018)
Кмет Георгий Полтавченко
Основаване 1703
Пощенски код 190000 – 199406
Телефонен код +7 812
МПС код 78, 98, 178
Часова зона UTC+3:00
Официален сайт gov.spb.ru

География

Географско положение, площ, релеф

Разположен е в северозападнатачаст на Европейска Русия, в Приневската низина, в делтата на делтата на река Нева при вливането ѝ във Финския залив на Балтийско море, както и на 42 острова в самата делта (Василевски, Петроградски, Крестовски, Аптекарски, Елагин, Гутуевски и др.). В чертите на града има над 40 реки, ръкави, протоци и около 20 изкуствени канала с обща дължина над 160 km, в т.ч. ръкавите и протоците на Нева – Болшая и Малая Нева, Болшая, Средная и Малая Невка, Фонтанка, Карповка, Мойка, Пряжка, Охта (приток на Нева), каналите – Обводни, Грибоедов, Крюков и др. Ширината на Нева в пределите на града е 340 – 650 m, а дълбочината достига 14 – 23 m.

Площта на целия град е 1436 km². Със своите 5 351 935 жители (1 януари 2018) той е четвъртият по големина в Европа и най-северният град с над 1 милион жители. Административните граници на града се простират от северозапад на югоизток на разстояние от 90 km. Средната надморска височина на града в централните райони варира в границите на 1 – 5 m, в крайните северни райони – 5 – 30 m, в крайните юг-югозападни – 5 – 22 m; най-високото място в чертите на града са Дудерхофските възвишения (рус. Дудергофские высоты) в района на Красное село с максимална височина 176 m.

Климат

Градът има влажен континентален климат с хладно лято, което се дължи на модераторски влияния на Балтийско море и неговите циклони. Лятото е типично хладно, влажно и съвсем кратко, докато зимите са дълги, студени, но често се случват да са меки. Средната дневна температура през юли е 22 °C; летният максимум е 34 °C, зимният минимум е около -27 °C. Рекордно ниската температура е -35,9 °C, регистрирана през 1883 г. Средната годишна температура е +4 °C. Средна януарска температура -7,9 °C, средна юлска 17,7 °C.

Средногодишно в Санкт Петербург има 62 слънчеви дни, преобладават облачните дни и дните с разкъсана облачност. Продължителността на деня варира от 5 h 51 min (22 декември) до 18 h 55 min (22 юни). В града се наблюдават т. нар. бели нощи. Започват от 25 – 26 май, когато слънцето се спуска на не повече от 9° зад хоризонта и вечерният сумрак практически се слива със сутрешния, и завършват на 16 – 17 юли.

За града е характерна честа смяна на движението на въздушните маси, което в значителна степен се обуславя от циклоналната дейност над Балтийско море. През лятото преобладават западни и северозападни ветрове, през зимата западни и югозападни. Веднъж-два пъти през зимата нахлуват чисто северни арктически ветрове и тогава температурата може да спадне под -25 – -30 °C. Метеорологичните станции разполагат с данни от 1722 г. Най-високата температура, отчетена в Санкт Петербург за целия наблюдаван период, е +37,1 °C, а най-ниската е била −35,9 °C.

Годишната сума на валежите е 585 mm и са максимални в края на лятото. Влажността на почвата почти винаги е висока, със склонност към заблатяване, тъй като има по-ниско изпарение, дължащо се на хладния климат. Влажността на въздуха е средно 78%.

От декември до март има средно 122 дни със снежна покривка, която достига около 240 mm. Периодът на незамръзване продължава средно 134 дни. Градът има малко по-топъл климат, отколкото покрайнините му.

Климатични данни за Санкт Петербург
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 8,3 10,2 14,9 25,3 30,9 34,6 35,3 37,1 30,4 21,0 12,3 10,9 37,1
Средни максимални температури (°C) −3,1 −3,1 2,0 9,3 16,0 20,0 23,0 20,8 15,0 8,6 2,0 −1,5 9,1
Средни температури (°C) −5,5 −5,8 −1,3 5,1 11,3 15,7 18,8 16,9 11,6 6,2 0,1 −3,7
Средни минимални температури (°C) −8 −8,5 −4,2 1,5 7,0 11,7 15,0 13,5 8,8 4,0 −1,8 −6,1 2,7
Абсолютни минимални температури (°C) −35,9 −35,2 −29,9 −21,8 −6,6 0,1 4,9 1,3 −3,1 −12,9 −22,2 −34,4 −35,9
Средни месечни валежи (mm) 44 33 37 31 46 71 79 83 64 67 56 51 662
Източник: Pogoda.ru.net[4]

Хидрография

Большая Невка, вид с Гренадерского моста
Болшая Невка, главният сред множеството ръкави в делтата на Нева, върху която е разположен град Санкт Петербург

По изобилие на вода градът заема първо място сред градовете на Руската федерация. Река Нева, изтичаща от Ладожкото езеро, носи водите си през него по протежение на 28 km. Средната ширина на образуваната делта е 340 – 650 m. В пределите на града текат около сто реки, рекички и потоци, чиято обща дължина достига до 282 km, а общата им площ им съставлява около 7% от площта на града. През годините на съществуване на Санкт Петербург хидрографската мрежа на града претърпява съществени промени. Застрояването на града в ниската блатиста местност изисква изграждането на канали и изкуствени езера за отводняване и пресушаване на блатистите места. Земната маса, получена при тези работи, се използва за повишаване на височината на повърхността. В края на 19 век делтата на Нева се състои от 48 реки и канали, образуващи 101 острова. С течение на времето, при продължаващото застрояване на града много от тези водоеми губят първоначалното си значение, затлачват се и биват засипвани. През 20 век в резултат от засипването на каналите, протоците и речните ръкави, броят на островите се съкращава до 42.

Основната водна магистрала на града е река Нева; най-значителните ръкави на делтата ѝ при вливането на реката в Балтийско море са Болшая и Малая Нева, Болшая, Средняя и Малая Невка, Фонтанка, Мойка и др.; сред по-важните канали са Морския канал, Каналът на Грибоедов, Обводният канал и др. В чертите на града Нева приема водите и на пет притока, това са: отляво – Ижора, Славянка, Мурзинка; отдясно – Охта и Чорная речка. Най-големите острови в делтата на Нева са Василевския, Петроградския, Крестовския и Острова на Декабристите; най-големият остров във Финския залив е Котлин.

Силно развитата хидрографска мрежа обуславя и големия брой мостове в метрополията – около 800 (без тези на територията на промишлените предприятия), в това число 218 пешеходни и 22 подвижни. В самия Санкт Пербург мостовете са 342, останалите са в предградията. Най-дългият мост е Болшой Обуховский, известен и като Вантовия (Висящия) мост (2824 m); най-широкият – Синият мост на р. Мойка (99,5 m).

Река Нева в рамките на града обикновено замръзва през ноември-декември, разчупването на леда е през март.

История

Основаване. Градът през XVIII век.

Map of Saint-Petersburg in 1720 (Homann)
План на Санкт Петербург от 1720 г.

Град Санкт Петербург възниква в историческата област Ингрия, населена през Средновековието с фини.[5] През 1611 година шведите основават на мястото на днешния град крепостта Нюеншанц. Около нея възниква град, наричан Нюен, който през 1642 година става административен център на Ингрия. Населението му по това време е предимно финско, с по-малък брой шведи и немци. През 1656 година градът е тежко засегнат от руско нападение и центърът на Ингрия е преместен в Нарва.[6]

В резултат на т.нар. Велика северна война (1700 – 1721) долината на р. Нева е отвоювана от Швеция и е присъединена към територията на Руската империя. Нюеншанц е превзет на 12 май 1703 година, а на 27 май руският император Петър I основава на 5 km по-близо до устието на Нева нов град, получил името Санкт Петербург. За официална дата на основаването му е приет 27 май (16 май стар стил), когато са положени основите на първото здание в града – Петропавловската крепост, изградена на Заячий остров (Заешкия остров). Новата крепост трябва да прикрива с оръдията си фарватерите по двата най-големи ръкава в делтата на реката – Нева и Болшая Невка. През 1704 г. за защита на морските граници на Русия на остров Котлин е построен фортът Кроншлот, около който впоследствие израства крепостта Кронщат. Петър I придава на новооснования град важно стратегическо значение за осигуряването на водния път от Русия към Западна Европа.

Spb 06-2012 Palace Embankment various 14
Входът на Зимния дворец, част от Ермитажа

За първи проектант и главен архитект на града е привлечен 33-годишният швейцарец Доменико Трезини. Негово дело са едни от най-емблематични здания на града. Той остава да твори и да изгражда новата руска столица до края на живота си.

В началото (първите десетина години) главната част на града се намира на Городской остров (Градски остров, дн. Петроградский остров), където се намират Гостиний двор, занаятчийски и войнишки поселища и др. По-късно започва застрояването на Адмиралтейския остров, където се намират Зимния дворец и Летния дворец на Петър I с Лятната градина. През 1712 г. градът е обявен за столица на Русия, а през 1713 г. всички лица, принадлежащи към царския двор, са задължени да се преселят в новия град; тук се премества и Сенатът. През 1712 г. Петър Велики издава указ за създаването на Генерален план на Санкт Петербург, според който за център на града се избира Василевския остров. На острова, на който първоначално се намира само Меншиковският дворец (на първия генерал-губернатор на града Александър Меншиков), са построени пристанищни съоръжения, фарове и т.н.; там са построени и зданието на Дванайсетте колегии, Кунсткамерата (първия музей в Русия) и др. През 1725 г. е основана Петербургската академия на науките.

В средата на 18 век в резултат от пожари и наводнения много сгради в Санкт Петербург са унищожени или се намират в окаяно състояние (известни са два големи пожара от 1736 и 1737 г., унищожили голяма част от града). През 1737 г. с указ на императрица Анна е създадена специална градоустройствена комисия, която създава план за развитие на града в три лъча, като за композиционен център е избрана сградата на Адмиралтейството, а ролята на главна магистрала е отредена на Невския проспект. По-късно (1762 г.) тази комисия е реорганизирана и регулира застрояването на малките крайбрежни реки и каналите, формирането на архитектурните ансамбли на градските площади и т.н. На 29 юли 1731 г. е създаден Кадетския корпус, а през 1759 г. – Пажеския корпус; открити са и много училища. Санкт Петербург става един от най-големите научни центрове в Русия. Развива се и културният живот – на 30 август 1756 г. е издаден указ за създаването на първия в страната държавен театър (Александринския театър), а през 1764 г. е основана Императорската художествена академия.

Към края на века населението на Санкт Петербург надвишава 200 000 души, в него има над 60 православни черкви и 15 храма на други вероизповедания. По данни от 1780 г. в града има над 1200 улици, 3300 къщи, цялата централна градска част вече е настлана с паваж или калдъръм. През 1876 г. е създаден и орган за местно самоуправление – т. нар. Градска дума (рус. Санкт-Петербургская городская дума).

XIX век

Plan SPb 1885-1887
План на Санкт Петербург от 1885 – 1887 г.

През първата половина на 19 век завършва оформлението на архитектурните ансамбли на Дворцовия, Сенатския, Александринския и Михайловския площад. Построени (и завършени) са много сгради, превърнали се по-късно в архитектурни паметници и символи на града, като Исакиевският събор, Смолни, Казанската катедрала и др. През 1810 г. е основано първото висше инженерно учебно заведение в Русия – Главното инженерно училище. В същото време промишлеността претърпява бурно развитие – към средата на 1830-те години в Санкт Петербург действат около 300 фабрики и заводи. През 1836 г. е построена и първата железопътна линия между Петербург и Царско село. На 18 август 1851 г. заминава първият влак от Санкт Петербург за Москва, а скоро след това връзката между двата града става редовна. През 1885 г. е завършено строителството на Морския канал и Морското пристанище.

Продължава развитието на града и като политически и научен център. През 1802 г. в него са учредени различни министерства и Държавния съвет на Руската империя. През 1839 г. тържествено е открита Пулковската обсерватория, през 1945 г. – Руското географско общество.

На 14 декември 1825 г. в Санкт Петербург избухва т. нар. Въстание на декабристите, потушено само за ден.

ХХ век. В Съветския съюз

През 1897 г. населението на Санкт Петербург е 1 265 000 жители. Вътрешнополитическите и икономически проблеми в Русия довеждат до избухването в града на Руската революция от 1905 – 1907 г., непосредствена причина за която е т. нар. Кървава неделя. В резултат на тези вълнения се създава първия руски парламент – Държавната дума.

Pantserkruiser Aurora
Крайцерът „Аврора“, символ на Октомврийската революция

Към началото на Първата световна война (1914 г.) Санкт Петербург е с над 2 000 000 население, което го прави третия по големина град в Европа след Лондон и Париж. След влизането на Русия във войната, през август 1914 г., под влиянието на антигерманските настроения, името на града е официално променено на Петроград, като руското „-град“ заменя немското „-бург“. През годините на войната икономическото положение в града силно се влошава; в началото на февруари доставките на хляб са силно ограничени, което довежда до избухването на вълнения, прераснали в т. нар. Февруарска революция от 1917 г.. В резултат монархът Николай II абдикира, а Русия е обявена за република и е назначено временно правителство. Вълненията в държавата обаче не стихват и след няколко месеца, на 7 ноември (25 октомври стар стил), властта в Петроград отново е взета с оръжие, този път от болшевиките, които обявяват създаването на Руска съветска република със столица Петроград, което от своя страна довежда до избухването на Гражданска война в Русия, продължила до 1922 г. В хода на тази война, заради близостта на антиболшевишките армии, новото съветско правителство начело с В. И. Ленин се премества в Москва, а Петроград губи статута си на столица. На 26 януари 1924 г., след смъртта на Ленин, с решение на ЦК на ВКП (б) Петроград е преименуван на Ленинград.

След катастрофалните събития от 1917 – 1919 г. населението на града рязко намалява и към 1920 г. то е едва 722 000 души. Въпреки това в Ленинград се разгръща активно жилищно строителство. По целия град се строят т. нар. Дворци на културата – през 1930 г. такива има във всеки промишлен район.

На 1 декември 1934 г. в Ленинград е убит С. М. Киров, виден партиен функционер, втори в партийната йерархия на ВКП (б) след Й. В. Сталин. Неговата смърт става причина за т. нар. „Кировски поток“ – една от първите крупни политически репресии в Съветския съюз и начало на сталинските репресии изобщо.

Leningrad bread ration stamp
Купон за хляб от обсадения Ленинград

По време на Втората световна война Ленинград е обсаден от германците от 8 септември 1941 г. до 27 януари 1944 година. По заповед на Хитлер градът е бомбардиран постоянно и лишен от хранителни запаси; близо 900-дневната блокада довежда до смъртта на близо 1 млн души, 800 000 от които – мирни граждани. В резултат на настъплението на войските на Ленинградския и Волховския фронт на 18 януари 1943 г. блокадата е пробита, но окончателно е свалена на 27 януари 1944 г.

От 1947 г. в Ленинград, успоредно с възстановителните, започват интензивни строителни работи. На 15 ноември 1955 г. тържествено е открит Ленинградският метрополитен. На 6 май 1965 г. Ленинград официално получава званието „Град-герой“ (за първи път е наречен така в заповед на Сталин от 1 май 1945 г.) През 1990 г. историческият център на града е включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

След разпада на Съветския съюз

При проведен референдум през 1991 г., 54 % от ленинградчаните гласуват за връщане на историческото име на града Санкт Петербург; името е върнато на 6 септември 1991 г. с указ на Президиума на върховния съвет на РСФСР, а на 21 април 1992 г. е внесено и в конституцията на Руската федерация.

Население

Saint Petersburg population history
Населението на Санкт Петербург през годините

Санкт Петербург е вторият по големина град в Русия. Според преброяването през 2010 г. населението на субекта на федерацията е 4 879 566 души или 3,4% от населението на страната.[7] 92% от заявилите етническа принадлежност са руснаци, други по-големи етнически групи са украинците (1,5%), беларусите (0,9%), татарите (0,7%), арменците (0,7%), евреите (0,6%), узбеките (0,5%).[7]

В течение на XX век броят на населението на града преминава през няколко резки промени. От 2,4 милиона души през 1916 година то спада до по-малко от 740 хиляди през 1920 година в резултат на Революцията от 1917 година и последвалата Гражданска война. Значителни етнически малцинства – немци, поляци, фини, естонци, латвийци – са почти напълно изселени през 30-те години.[8] По време на Блокадата на Ленинград през 1941 – 1943 година много хора са евакуирани или загиват, като за този период населението намалява от 3 милиона на 600 хиляди души. След войната част от евакуираните се завръщат, но в града се заселват и много хора от други части на страната, като през 50-те години броят на заселилите се в града е около 3 милиона души, през 80-те години населението надхвърля 5 милиона. От 1991 до 2006 година жителите намаляват до 4,6 милиона за сметка на разрастващите се предградия.

Управление

Санкт Петербург е субект на Руската федерация – един от двата града с федерално значение, заедно с Москва.[9] Политическият живот на града е регулиран от устав, утвърден от градското законодателно събрание през 1998 година.[10] Върховен изпълнителен орган е Правителството на Санкт Петербург, оглавявано от губернатор. Градът има еднокамарно Законодателно събрание.

Административно деление

Санкт Петербург е град с федерално значение, който включва в състава си и други селища. В административно-териториално отношение град Санкт Петербург се дели на 18 муниципални района, които включват общо 111 муниципални образувания – 81 муниципални окръга, 9 града (Зеленогорск, Колпино, Красное Село, Кронщат, Ломоносов, Павловск, Петерхоф, Пушкин, Сестрорецк) и 21 селища от градски тип.

Териториално-административно деление на Санкт Петербург
Карта Райони
Spb all districts 2005 abc rus
  1. Адмиралтейски
  2. Василеостровски
  3. Виборгски
  4. Калинински
  5. Кировски
  6. Колпински
  7. Красногвардейски
  8. Красноселски
  9. Кронщатски
  10. Курортен
  11. Московски
  12. Невски
  13. Петроградски
  14. Петродворцов
  15. Приморски
  16. Пушкински
  17. Фрунзенски
  18. Централен
Административно-териториално деление на град Санкт Петербург към 1 януари 2018 г.
Муниципални райони Площ
(km2)
Население
(2018 г.)
Муниципални окръзи Други градове и сгт в адм. окръзи
1.Адмиралтейски 13,82 163 591 6
2.Василеостровски 16,70 209 587 5
3.Виборгски 115,52 509 592 8 Левашово, Парголово
4.Калинински 40,18 538 258 7
5.Кировски 47,46 336 404 7
6.Колпински 102,25 188 688 гр. Колпино, Металострой, Петро-Славянка, Понтонни, Сапьорни, Уст Ижора
7.Красногвардейски 56,35 357 906 5
8.Красноселски 90,49 383 111 6 гр. Красное село
9.Кронщатски 19,53 44 401 гр. Кронщат
10.Курортни 268,19 76 923 гр. Зеленогорск, гр. Сестрорецк, Белоостров, Комарово, Молодьожное, Песочни, Репино, Серово, Смолячково, Солнечное, Ушаково
11.Московски 73,07 350 602 5
12.Невски 60,66 519 433 9
13.Петроградски 19.54 134 787 6
14.Петродворцови 107,08 140 949 гр. Ломоносов, гр. Петерхоф, Стрелна
15.Приморски 109,90 565 442 7 Лиси Нос
16.Пушкински 240,09 208 702 гр. Павловск, Пушкин, Александровская, Тярлево, Шушари
17.Фрунзенски 37,52 401 410 6
18.Централни 17,77 222 149 6
Общо град Санкт Петербург 1436,12 5 351 935 81 9 града и 21 сгт

Икономика

Санкт Петербург е един от най-важните икономически центрове на Руската федерация.
Брутният вътрешен регионален продукт (ВРП) на града през 2015 г. по данни на Росстат е бил 3,024 трилиона рубли[11]. Основните видове икономическа дейност са (в скоби – част от ВРП за 2014 г.)[12]:

  • търговия на едро и дребно, ремонт на автотранспортни средства, мотоцикли, битови изделия и предмети за лично ползване (21,5%);
  • обработващи производства (19,9%);
  • операции с недвижимо имущество, наеми и предоставяне на услуги (19,3%);
  • транспорт и съобщения (11,8%);
  • здравеопазване и предоставяне на социални услуги (6%).

Финансовият пазар на града е втори по големина регионален финансов пазар в Русия. В града действат Санкт-Петербургска валутна борса, стокова борса „Санкт-Петербург“, Фондова борса на Санкт Петербург, Санкт-Петербургска международна стоково-суровинна борса. В града са регистрирани 31 банки,[13], както и представителства на над 100 банки от други региони.
По оценка на международната консултантска компания Mercer, през 2017 г. Санкт Петербург заема 176-то място от 231 в световния рейтинг за нивото на качество на живот в градовете[14].

В икономиката на Санкт Петербург през 2012 – 2017 години са привлечени около 2,8 трилиона рубли. В града на един или друг стадий на реализация се намират 2,5 хиляди инвестиционни проекта[15].

Спорт

Градският стадион „Санкт Петербург“ е с капацитет 68 000 души. Реконструиран е за Световното първенство по футбол „Русия 2018“ за 550 млн. евро.

Култура

PalaceSquareNight
Дворцовият площад нощем

През 1990 г. историческият център на града и дворцово-парковите ансамбли в предградията му (Царско село, Петерхоф, Павловск, Стрелна, Гатчина, Ораниенбаум, Ропша, Пулково, Шлиселбург и Кронщат) са включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

В Санкт Петербург са живели и творили много известни личности. В Художествената академия са учили Карл Брюлов и Иля Репин. В Петербург Менделеев съставя Периодичната система. През 1738 г. е открита танцувалната школа, положила основите на Мариинския театър.

В Петербург са живели много известни творци като Пьотр Илич Чайковски, А.С.Пушкин, Ф.М.Достоевски, Александър Блок, Анна Ахматова, Дмитрий Шостакович и др.

Галерия

Neva-StPetersburg2

Петропавловската крепост

PalaceSquare

Изглед от Дворцовия площад

Nevsky Prospect, St. Petersburg, Russia

Невският проспект нощем

Spb 06-2012 English Embankment 01

Английската крайбрежна ул. с Исакиевския събор

Narva Triumphal Gate

Нарвската триумфална врата на Площада на стачките

Вход в Смольный

Историческият Смолни институт, днес седалище на губернатора

Бележки

  1. Исаченко Г.А., Горячко М.Д. и др. Санкт Петербург (Санкт-Петербург). // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 29. Румъния – Сен-Жан-де-Луз [Румыния – Сен-Жан-де-Люз]. Москва, Издателство “Голяма руска енциклопедия“, 2015. ISBN 978-5-85270-366-8. с. 767. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
  2. V. Morozov. The Discourses of Saint Petersburg and the Shaping of a Wider Europe. Copenhagen Peace Research Institute. 2002. Ciaonet.org
  3. Exploring St. Petersburg / The Hermitage. // Geographia.com, 6 януари 1990. Посетен на 25 януари 2010.
  4. Pogoda.ru.net. // Посетен на 29 юли 2007. (на руски)
  5. Williams 1914, с. 33.
  6. Kurs 1994, с. 107 – 113.
  7. а б Росстат 2011.
  8. Martin 1998, с. 813 – 861.
  9. Constitution.ru 2009.
  10. Gov.spb.ru 2013.
  11. Санкт-Петербург: Основние итоги социально-экономического развития за январь-декабрь 2016 года. // Посетен на 30 август 2017.
  12. Федеральная служба государственной статистики. Региони России. Социально-экономические показатели. (PDF). // Информационно-издательский центр „Статистика России“. Архивиран от оригинала на 6 април 2017. Посетен на 6 април 2017.
  13. Список банков Санкт-Петербурга. // Архивиран от оригинала на 6 април 2017. Посетен на 6 април 2017.
  14. Quality of living rankings. // Mercer. Архивиран от оригинала на 6 април 2017. Посетен на 6 април 2017. (на английски)
  15. За 6 лет в икономику Петербурга инвестировали почти 3 трлн рублей
Цитирани източници

Вижте също

Външни препратки

33 основно училище „Санкт Петербург“

33 ОУ „Санкт Петербург“ е основно училище в София, България.

Наименувано е на град Санкт Петербург – втория по големина в Русия. Разположено е на улица 308 в ж.к. „Люлин-3“. В него се обучават над 850 деца от предучилищни подготвителни групи до 7-ми клас включително.

Училището разполага с 2 физкултурни салона, зала за репетиции на хореографските групи, танцова зала, три специализирани кабинета по информационни технологии, библиотека и видео-зала, столова за учениците от 1 до 4 клас, плувен басейн и много извънкласни дейности и модули. Училището разполага също така и с логопедичен кабинет.

Училището предлага образование, съобразено с националните и европейски стандарти.

Академия на Генералния щаб (Руска империя)

Генералщабната академия е висше военно училище в Руската империя, базирано в Санкт Петербург.

Официалното название при създаването на генералщабната академия е Императорска военна академия, от 1855 година носи названието Николаевска генералщабна академия (в памет на император Николай I), а от 1909 година – Императорска Николаевска военна академия. Подготвени са общо 4532 офицери до 1917 г.

По време на Първата световна война учебните занятия са прекратени. През март 1918 г. академията е преобразувана в Академия на Червената армия. През лятото същата година е евакуирана в Казан, където личният състав се присъединява към армията на адм. Колчак.

През 1921 г. академията е разпусната. Учебните занятия са възобновени през 1936 г., когато на нейна основа в Москва се създава Академията на Генералния щаб на СССР „К. Е. Ворошилов“.

Александър II (Русия)

Александър II Николаевич (на руски: Александр II Николаевич) е император на Русия, цар на Полша и велик княз на Финландия (1855 – 1881 г.) от династията Холщайн-Готорп-Романов. Александър II е известен с либералните реформи, които извършва в руското общество. Най-значима сред тях е отмяната на крепостничеството през 1861 г., която му донася прозвището Цар Освободител. В България това прозвище се свързва най-вече с победата му в Руско-турската война през 1877 – 1878 г., вследствие на която част от българските етнически територии са освободени от петвековното владичество на Османската империя и стават автономно княжество. След 1866 г. срещу него са извършени осем атентата.

Александър Пушкин

Александър Сергеевич Пушкин (на руски: Алекса́ндр Серге́евич Пу́шкин) е руски поет, драматург, литературен критик, историк, публицист и белетрист, основоположник на руския реализъм в литературата и една от най-влиятелните литературни фигури от началото на 19 век. Той не само подкрепя някои от идеите на декабристите, но и засяга основните социални проблеми на своето време. Още приживе той си създава репутацията на най-значимия руски национален поет, а по-късните изследователи го определят като основоположник на съвременния руски литературен език.

Ермитаж

Ермитажът в Санкт Петербург (от френски: hermitage – „място за уединение“) е най-големият музей в Русия и един от най-големите, най-старите в света художествени и културно-исторически музеи. Общата площ на музея е 127 478 m². Государственный Ермитажът влиза в ТОП 10 на най-посещаваните музеи в света.

Иля Франк

Иля Михайлович Франк (на руски: Илья́ Миха́йлович Франк) е руски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1958 година заедно с Черенков и Там.

Йосиф Бродски

Йосиф Александрович Бродски (на руски: Ио́сиф Алекса́ндрович Бро́дский) е руски и американски поет, носител на Нобеловата награда за литература за 1987 г.

Кронщат

Кронща́т (на руски: Кроншта́дт; от немски: Krone – „корона“, и Stadt – „град“) е град-крепост и пристанище в Русия, административен център на Кронщатски район на град от федерално значение на Руската федерация Санкт Петербург.

Крепостта е изградена по проект на швейцарския архитект Доменико Трезини.

Ленинградска област

Ленинградска област е субект на Руската федерация, разположена е в Северозападния федерален окръг на Русия. Площ 83 908 km2 (39-то място по големина в Руската Федерация, 0,49% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 1 813 677 души (28-мо място в Руската Федерация, 1,23% от нейното население). Административен център град Санкт Петербург, който е със статут на град от федерално значение – самостоятелен субект на Руската Федерация. Разстояние от Москва до Санкт Петербург 651 km.

Мариински театър

Мариинският театър (на руски: Марии́нский театр) е театър за опера и балет в Санкт Петербург, открит през 1860 г.

В него са имали премиера някои от най-известните опери и балети на композитори като Римски-Корсаков, Чайковски, Мусоргски.

Нева

Нева́ (на руски: Нева̀) е река в Северозападна Русия.

Изтича от Ладожкото езеро край град Шлиселбург в Ленинградска област и се влива във Финския залив на Балтийско море чрез делта в Санкт Петербург. Дължината ѝ е 74 км.

Нева е най-късата плавателна река в света. Плавателна е за речни и морски кораби.

Около делтата ѝ е разположен град Санкт Петербург.

Павел I (Русия)

Павел I Петрович (на руски: Па́вел I Петро́вич) е император на Русия (1796-1801) от династията Холщайн-Готорп-Романов.

Павел Петрович е роден през 1754 г. в Санкт Петербург в семейството на престолонаследника Петър Фьодорович и бъдещата императрица Екатерина Алексеевна. През 1773 г. се жени за Вилхелмина фон Хесен-Дармщат (Наталия Алексеевна), но тя умира малко по-късно при раждане. През 1776 г. се жени повторно за София Доротея фон Вюртемберг (Мария Фьодоровна). През 1781-1782 г. двамата предприемат пътуване в Западна Европа, а след завръщането си Павел прекарва много време в своето имение в Гатчина, където организира по пруски образец собствена военна част.

Павел става император след смъртта на майка си Екатерина през ноември 1796 г. През първата година от управлението си той отменя много от приетите от нея мерки. Армията, изпратена срещу Иран е върната месец след идването му на власт, а баща му Петър III е погребан тържествено в Петропавловската катедрала. Много от приближените на Екатерина са отстранени, подменен е и командният състав на армията, като при управлението си Павел уволнява 7 фелдмаршала и 333 генерала.

Павел I е избран за велик магистър на Малтийския орден, на който предоставя убежище в Русия, след като е прогонен от Малта от Наполеон Бонапарт. Той се включва и във втората коалиция срещу Франция по време на Наполеоновите войни, като през 1798 г. изпраща в Италия и Швейцария руски войски, водени от Александър Суворов. През 1801 г. променя политиката си и преминава към неутралитет, враждебен към Великобритания, като дори организира неуспешен поход на казашки части към Индия.

През март 1801 г. Павел I е убит в резултат на заговор, организиран от Петър Пахлен, Никита Панин и Хосе де Рибас. Наследен е от сина си Александър I.

Рилски глаголически листове

Рилските глаголически листове се състоят от 8 нецели пергаментни листа и 3 фрагмента от глаголическа старославянска книга от XI век. Текстовете им са част от „Паренесиса“ (наставленията) на Ефрем Сирин и от молитви, четени по време на Великия пост.

Руска империя

Руска империя (на руски: Российская империя) e официално название на Русия от 1721 до 1917 г. Названието е въведено от Петър I, който приема титлата император. Столицата на Руската империя е град Санкт Петербург (от 1914 – Петроград).

Руско географско дружество

Руското географско дружество (на руски: Русское географическое общество) е най-старата обществена организация в Русия и сред най-старите географски дружества в света. Основано е в Санкт Петербург на 18 август 1845 г.

Главната задача на дружеството е да събира и разпространява достоверна географска информация. Експедиции на Руското географско дружество играят важна роля в усвояването на Сибир, Далечния изток и Централна Азия, Световния океан, в развитието на корабоплаването, откриването и проучването на нови територии и развитието на метеорологията и климатологията.

Дружеството е член на Международния географски съюз от 1956 г.

Санкт Петербург Оупън

Санкт Петербург Оупън (на руски: Санкт-Петербург Оупен; на английски: St. Petersburg Open) е турнир по тенис за мъже, провеждан през октомври в Санкт Петербург, Русия. Срещите се играят на килим в Петербургския Спортен и Концертен Комплекс. Турнирът е част от Международната серия на АТП.

Рекордьори с по две титли са Марат Сафин и Томас Йохансон.

Санктпетербургски държавен университет

Санктпетербургският държавен университет (на руски: Санкт-Петербургский государственный университет, СПбГУ) е сред най-големите и най-старите университети в Русия.

Сградите на университета са разположени в различни райони на Санкт Петербург. Най-голяма концентрация има на Василиевския остров (в так наречения Василеостровски учебно-научен комплекс), където се намира историческото главно здание на университета, и в Стария Петерхоф (Петродворцов учебно-научен комплекс).

Днес в университета се обучават над 20 хил. студенти в редовна форма на обучение и около 9 хил. души – в редовно-задочна и задочна. През 2004 г. преподавателският състав наброява 4055 души, от тях 714 професори и 1240 доценти.

Списък на руските владетели

През различни периоди от историята Русия е управлявана от князе, велики князе, царе, императори.

ФК Зенит

ФК „Зенит“ Санкт Петербург (на руски: Футбольный клуб „Зенит“ Санкт-Петербург) e руски футболен клуб от Санкт Петербург. Играе в Руска Премиер Лига. „Зенит“ е единственият руски отбор, спечелил всички висши трофеи на СССР и Русия. Клубът играе домакинските си мачове на стадион „Петровски“.

50-те най-големи града в Русия по население (2010)
Републики
Краеве
Области
Градове от федерално значение
Автономни области
Автономни окръзи
Федерални окръзи

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.