Самария

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Самария.

Самария (на иврит: שומרון‎, Шомрон) е историческа област в Близкия Изток, включваща средната част на Ерец Израел, между Юдея на юг и Галилея на север.[1][2]

През I век Йосиф Флавий сочи за нейни граници Средиземно море на запад и река Йордан на изток.[2] Според Библията тази област включва владенията на племето на Ефрем и западната половина от тези на племето на Манасия. След смъртта на цар Соломон Самария образува южната част на Израилското царство.[3]

Бележки

  1. Samaria – historical region, Palestine. // Encyclopædia Britannica. Посетен на 31 May 2018.
  2. а б Josephus Flavius. Jewish War,book 3, chapter 3:4 – 5. // Fordham.edu. Посетен на 2012-12-31.
  3. The New Encyclopaedia Britanica: Macropaedia, 15th edition, 1987, volume 25, Palestine, p. 403
18

18 (осемнайсета) година е обикновена година, започваща в събота по юлианския календар.

4 г. пр.н.е.

4 (четвърта) година преди новата ера (пр.н.е.) е обикновена година, започваща във вторник или обикновена година, започваща в сряда по юлианския календар.

Аристобул IV

Аристобул IV (Aristobulos, * 35 пр.н.е., † 7 пр.н.е. в Самария) е юдейски принц от династията Иродиади, син на цар Ирод Велики и неговата втора жена Мариамна (I), принцеса от династията Хасмонеи, правнучка на царица Саломе Александра.

Аристобул е брат на Александър (* 36 пр.н.е.), Салампсио и Кипро. Александър и Аристобул дълго време са смятани за наследници на трона. През 29 пр.н.е. Ирод екзекутира майка им Мариамна, заради предполагаема изневяра. Тогава Аристобул е на около 6 години.

През 22 пр.н.е. Аристобул и по-големият му брат Александър са изпратени да учат в Рим. Там те са възпитавани първо в къщата на Гай Азиний Полион. По-късно двамата братя получават жилища директно в палата на император Август. Те остават около пет години в Рим.

През 17 пр.н.е. 18-годишният Аристобул се връща с 19-годишният си брат Александър в Йерусалим. Те искат да отмъстят за смъртта на майка им.

През 17 пр.н.е. баща му го жени за братовчедката му Береника (15 – 16 годишна), дъщеря на Саломе I (единствената сестра на Ирод Велики) и Костобар.

Двамата са родители на:

Ирод Агрипа I (* 10 пр.н.е.; † 44 г.), от 37 г. до смъртта си цар на Юдея.

Ирод от Халки, по-късният владетел на царство Халки (44 – 48 г.).

Аристобул Младши († сл. 44 г.), женен за Йотапа, дъщерята на цар Сампсигерам II от Емеса

Мариамна III, омъжва се за чичо си, етнарх Ирод Архелай.Баща им определя през 14 пр.н.е. за свой възможен наследник най-големия си син Антипатър (син на Дорис). Заради заплануван заговор, Александър и Аристобул са осъдени в Бейрут без тяхното присъствие и одушени в Самария (Себасте) през 7 пр.н.е. Двамата братя са погребани в гробницата на царския замък в Александрейон.

Западен бряг

Западният бряг (Цисйордания, известен и като Юдея и Самария) е по-голямата част от Палестинската автономия в историческата област Палестина, Близкия изток.

Израилско царство

Израилското царство (на иврит: מַמְלֶכֶת יִשְׂרָאֵל) е еврейска държава в Близкия изток, съществувала от края на X до края на VIII век пр.н.е.

То възниква около 930 година пр.н.е., когато обединеното Давидово царство се разделя на две - Израилско царство на север и Юдейско царство на юг. Главен град на Израил през по-голямата част от историята му е град Самария. Около 720 година пр.н.е. Израилското царство е завладяно от разрастващото се Новоасирийско царство.

Ирод Архелай

Ирод Архелай (на латински: Herodes Archelaos, Archelaus; * 23 г. пр. Хр.; † 18 г.) е етнарх на Самария, Юдея, Идумея (библейски Едом) от 4 г. пр. Хр. до 6 г. сл. Хр.

Архелай е най-възрастният син на Ирод Велики и неговата четвърта съпруга самаритянката Малтака.

Брат е на Ирод Антипа и Олимпия (* 19 г. пр. Хр.). Полубрат е на Ирод II

Заедно с брат си е възпитаван в Рим.

Последното желание на баща му е той да стане цар на цялото царство. След смъртта на баща си през 4 г. пр. Хр. Архелай потушава брутално бунта на фарисеите и отива в Рим, за да му бъде призната титлата от император Август.

Август му отказва обаче царската титла и го назначава за етнарх на Юдея, Идумея и Самария.

Архелай управлява народа си обаче тирански и невъздържано. След връщането му от Рим той сменя Йоазар бен Боет и назначава брат си Елеазар за първосвещеник, като след кратко време го сменя с Йешуа бен Сие и скоро след това отново с Йоазар бен Боет.

Той прогонва първата си съпруга Мариамна (вероятно вдовицата на полубрат му Антипатър), за да се ожени за Глафира, съпругата на екзекутирания му брат Александър, въпреки че е още омъжена за Юба II (царят на Мавретания). Женитбата с вдовица на брат е обаче забранена.

Архелай получава годишно общо 600 таланта от данъци и от неговата собственост.

През 6 г. сл. Хр. Архелай e обвинен от знатните юдеи и самарити при Август, който чрез редовен съд го осъжда заради лошо управление, взема му титлата и собствеността и го заточава във Виен в Галия. Неговата Етнархия става римска провинция. Юдея се управлява след това от римския префект Копоний (6–9 г.).

Архелай живее в Галия от 6-18 г. За него няма повече сведения.

В Новия Завет Ирод Архелай e споменат един път (Мат. 2, 22 ). Неговото започване на управление служи за датиране на връщането на Исус, Мария и Йосиф от Египет в Назарет.

Ирод Велики

Ирод I Велики (на старогръцки: Ἡρῴδης), е от 37 пр.н.е. до 4 пр.н.е. цар на Юдея, Галилея, Самария и други територии. Той е поставен от Рим като проконсул. Той става родоначалник на династията на Иродиадите.

Крит

Крит (на гръцки: Κρήτη; на латински: Candia; на турски: Girit) е една от тринадесетте административни области на Република Гърция. Той е най-големият гръцки остров с площ от 8336 км², и петият по големина в Средиземно море, като на него е най-южната точка на Гърция. Населението му е над 600 000 души.

Районът от своя страна е разделен на 4 по-малки области, наречени номи. От запад на изток те са Ханя, Ретимно, Ираклион и Ласити. Най-големият град е Ираклион, който е и столицата. Други важни градове на Крит са Ханя, Ретимно, Перама, Вамос, Агиос Николаос и Йерапетра. Голям брой туристи посещават дестинации като Кносос, Фестос, Гортина; венецианската крепост в Ретимно; планинското дефиле Самария, и др.

Крит има важно за Средиземноморието местоположение. Отдалечен е на 110 км от Европа, 175 от Азия км и 300 км от Африка. Населяван от древни времена, той разполага с многообразни исторически и географски забележителности, поради което островът е известна туристическа дестинация. Минойската цивилизация (2600 – 1400 пр. Хр.), зародила се и развила се на Крит, е считана за една от първите големи европейски цивилизации. Нейните паметници и днес могат да бъдат видени в археологическите обекти Кносос, Петрас, Русолакос, Фестос, Гортина и др. През Средновековието островът е част от Венецианската република. Крепостни стени и сгради, построени по времето на владичеството на тази средиземноморска държава, днес са запазени в градовете Ираклион, Сития, Ханя, Ретимно.

Палестинци

Палестинци или палестински араби (на арабски: الفلسطينيون, al-filasTīnīyyūn, на иврит: פלסטינים) са арабските жители на територията на историческата област Палестина (днес — Израел и Държава Палестина) в: Юдея, Самария, Газа, Галилея и в Западния бряг на река Йордан.Най-разпространената религия сред тях е ислямът, някои изповядват християнство. Броят на палестинците в различните държави в Близкия изток, както следва:

Палестинска автономия – 3,8 млн;

Йордания – 2,7 млн.;

Израел – 1,3 млн.;

Сирия – 435 хил.;

Ливан – 405 хил.;

и в други държави.Съществуват многобройни палестински общини в някои американски държави - Чили (500 хил.), САЩ (68 хил.), Хондурас (54 хил.), Бразилия (50 хил.) и други.

Повечето израелски политици считат, че палестинското национално самосъзнание на тази група хора (почти изключително араби) се е сформирало през 1960-те и 1970-те години на ХХ век, предимно на антиизраелска основа. Произраелски настроените политици и общественици сочат за идеен създател на т.нар. "палестинска нация" покойният председател на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) Ясер Арафат.

Самария (Крит)

Самария е каньон (клисура) и едноименен гръцки национален парк и биосферен резерват в Лефка Ори (Бялата планина), разположена в западната част на остров Крит, Гърция.

Самария е сред най-дългите и най-добре известните клисури в Европа с дължината 16 km. За преминаването ѝ пеш са необходими около 5 – 6 часа. Клисурата започва от малкото село Омалос и свършва при залива Агиа Румели, откъдето туристите могат да се върнат с кораб до Хора Сфакион или Сугя.

Самария (пояснение)

Самария може да се отнася за:

Самария – столицата на Израелското царство (Северното царство) от около 930 до 720 г. пр.н.е.;

Самария — историко-географска област в Израел/Западния бряг;

Самария — пролом на остров Крит, Гърция, около който е създаден национален парк.

Самаряни

Самаряните (иврит: שומרונים) са етнорелигиозна група, която възниква в древна Палестина.

Те считат себе си за потомци на жителите на Израилското царство, произхождащи от коляното на Йосиф и населявали Самария, област в централната част на древна Палестина. Юдейската традиция смята самаритяните за потомци на кутиите, преселени в Самария след завладяването на Израил от асирийците.

Юдаизмът, който изповядват самаритяните, е различен от ортодоксалния и затова са смятани и за юдейска секта. Те не приемат Талмуда и равинистичните тълкувания, а от Танаха признават само Тората и книгата на Иисус Навин. След разрушаването на Втория храм са изселени от палестинските земи. Завръщат се в обетованата земя през 6 век, но не са приети от ортодоксалната юдейска общност.

В Новия завет притчата за добрия самарянин е една от най-известните притчи на християнството, изразяваща учението на Иисус Христос за добрите дела.

Понастоящем представляват малобройна общност, съсредоточена в градовете Холон в Израел и Наблус в Палестина.

Самарянски бунтове

Самарянските бунтове са поредица от бунтове срещу Източната Римска империя на самаряните в провинция Палестина Прима през V-VI век.

Бунтовете довеждат до тежки насилия и от двете страни, а грубото им потушаване от Империята и нейните съюзници Гасанидите значително намалява числеността на самаряните. Тези събития необратимо променят етническия състав на региона, превръщайки християните в доминираща група за десетилетия напред.

Сирия Палестина

Сирия Палестина (на латински: Syria Palaestina) e римска провинция между 135 г. и 390 г.

Образувана е след Въстанието на Симон Бар Кохба през 135 г. от провинциите Сирия и Юдея. X Железен легион е стациониран в Елия Капитолина. (CIL XVI, 87).

През 193/194 г. Сирия Палестина е разделена на провинциите Коилесирия (Syria Coele), Финикия (Syria Phoenice) и Палестина (Palaestina).

През късната древност има още няколко преименувания. През 390 г. Сирия Палестина е разделена на Палестина I (Юдея и Самария с център в Цезарея), Палестина II (Галилея с център в Скитополис) и Палестина III (Идумея с център в Петра).

През 7 век територията е завладяна от арабите.

Списък на градовете в Израел

Към 1 януари 2011 в Израел има 78 населени места, които имат правото да се наричат градове. Четири от тях са разположени в Западния бряг, който представлява по-голямата част от Палестинска автономия, но са под контрола на Израел. В този списък не са включени градовете в Палестинската автономия, в която живеят почти 4 милиона души. В населението на столицата Йерусалим влиза и Източен Йерусалим, към който палестинците имат претенции за столица на тяхната държава. Въпреки, че столичният град е най-големият по население и територия в страната, метрополният район на Тел Авив включва най-много жители — около 3,325,750 или около 40% от населението на Израел.

Израелските градове със съществено палестинско население са отбелязани с наклонен шрифт. За списък на градовете в Палестинската автономия вижте съответната статия тук. Юдея и Самария е наименованието на Западния бряг утвърдено в Израел.

Хасмонеи

Хасмонеите (на иврит: חשמונאים‎) са династия, управлявала Юдея от средата на II век пр.н.е. до средата на I век пр.н.е.Те се утвърждават около 167 година като полунезависими владетели на областта в рамките на Селевкидското царство, а при неговото разпадане около 110 година пр.н.е. стават самостоятелни владетели. През следващите години те завладяват съседните области Галилея, Итурея, Перея, Идумея и Самария. През 63 година пр.н.е. Хасмонеите са разгромени от Римската република и продължават да управляват в няколко отделни княжества под римско върховенство. През 37 година всички те попадат под властта на Ирод Велики.

Юдея

Юдея (Judea, Judæa, иврит: יהודה, съвременен иврит Yəhuda тибериански иврит Yəhûḏāh, означаващо „прославена, знаменита“; гръцки: Ιουδαία, Ioudaía; на латински: Iudaea) е името, под което е позната планинската южна част на историческия Ерец Израел (на иврит: ארץ ישראל Eretz Yisrael).

Тази територия сега е разделена между държавата Израел и Западния бряг на река Йордан (частично под палестинско управление, но в условията на израелско военно присъствие).

Смята се, че названието Юдея е от гръцки произход и с романска адаптация на името „Юда“. Отнася се за териториите, първоначално обхващащи земите, населявани от племето израелити (Колената на Израил) и по-късно на древното Юдейско царство. Тук са се разполагали и държавата на Хасмонеите, Юдейското царство като васално на римляните, както и множество по-малки държави (вж. илюстрацията по-долу). В съвременната си употреба Юдея („Yehudah“) се отнася към обширната южна територия на Израел и Западния бряг на река Йордан, или съчетаното название Юдея и Самария като алтернативно име за Западния бряг.

Юдея (римска провинция)

Юдея (на гръцки: Ιουδαία; на латински: Iudaea) е римска провинция от I-II век.

Създадена е през 6 година с ликвидирането на Тетрархията на територията на историческите области Юдея, Самария и Идумея. След потушаването на въстанието на Бар Кохба през 135 година е преобразувана в провинция Сирия Палестина.

Юлиан Цабар

Юлиан Цабар (или Юлиан бен Сабар) е месиански водач на самаряните, който оглавява неуспешно въстание срещу Източната Римска империя в началото на VI век.

През 529 година самаряните започват въстание. Прокопий Кесарийски сочи като причина за него забраната на тяхната религия, а Кирил Скитополски – по-трайни напрежения между тях и християните.Юлиан Цабар се обявява за цар на Израил по примера на Иеровоам и оглавява самарянска войска, която напада градовете Скитопол, Кесария, Самария, Витлеем и Емаус. През 530 година той вече е установил контрол над практически цяла Самария. Въстанието е съпътствано от масови убийства на християни и разрушаване на християнски църкви.След като император Юстиниан I си осигурява подкрепата на Гасанидите, през 531 година въстанието е потушено. Десетки хиляди самаряни са избити или продадени като роби в целия Близък изток. Според Теофан Изповедник самият Юлиан Цабар е обезглавен.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.