Роналдо

Роналдо е бивш бразилски футболист. Пълното му име е Роналдо Луиш Назарио де Лима (на португалски: Ronaldo Luis Nazário de Lima, произнася се най-близко до Руналду Луиш Назариу де Лима). Наричан е още The Boy Wonder, The Kid, The Miracle Man, The Keepers Nightmare, „Феномена“ (O Fenômeno), The Unstoppable, The Number 9, The King. Роден е на 22 септември 1976 г. в кв. „Бенто Рибейро“ в Рио де Жанейро. Играе на поста нападател.

Роналдо е един от водещите голмайстори в света през 1990-те и началото на 21 век. Той печели два пъти Златната топка на Франс футбол през 1997 г. и 2002 г. и Златната обувка през 1997 г. Освен това, той е един от двамата футболисти печелили наградата „Футболист на годината на ФИФА“ три пъти, другият е френският футболист Зинедин Зидан. През 2007 г. той е обявен за един от най-добрите единадесет за всички времена от „Франс футбол“ и е включен във ФИФА 100, списък на 125-те най-велики футболисти за XX-то столетие. През 2010 г. е избран от Goal.com за Играч на Десетилетието в онлайн проучване, събирайки 43,63 % от всички гласове и е включен като център нападател в Отбора на Десетилетието.

Изиграва 97 международни срещи за националния отбор по футбол на Бразилия, в които вкарва 62 гола. Той е част от бразилския национален отбор, който печели на световните първенства през 1994 г. и 2002 г. купата и златните медали, а през 1998 – сребърните медали. През 2006 г. Роналдо става голмайстор на световните първенства за всички времена с петнадесет гола изпреварвайки предишния рекорд на Герд Мюлер от четиринадесет гола. На Световното първенство по футбол през 2014 г. в Бразилия, рекордът му първо е изравнен и след това подобрен от германеца Мирослав Клозе, който вкара рекордният шестнадесети гол в полуфинала срещу отбора на Бразилия.

Златна топкаBallon d'Or simple.svg
FGF
Flag of Brazil.svg Роналдо
Ronaldo-14-05-2013
Лична информация
Прякор Феномена
Роден Роналдо Луиш Назарио де Лима
22 септември 1976 г.
Рио де Жанейро, Flag of Brazil.svg Бразилия
Ръст 183 см
Пост Нападател
Юношески отбори
1990 – 1993Flag of Brazil.svg Сао Кристовао
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1993 – 1994
1994 – 1996
1996 – 1997
1997 – 2002
2002 – 2007
2007 – 2008
2009 – 2011
Общо:
Flag of Brazil.svg Крузейро
Flag of the Netherlands.svg ПСВ Айндховен
Flag of Spain.svg Барселона
Flag of Italy.svg Интер
Flag of Spain.svg Реал Мадрид
Flag of Italy.svg Милан
Flag of Brazil.svg Коринтианс
14
46
37
68
127
20
31
343
(12)
(42)
(34)
(49)
(83)
(9)
(18)
(247)
Национален отбор
1993
1996
1994 – 2011
Flag of Brazil.svg Бразилия до 17 г.
Flag of Brazil.svg Бразилия до 23 г.
Flag of Brazil.svg Бразилия
7
8
98
(5)
(6)
(62)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Клубна кариера

Крузейро

През 1993 г. Роналдо започва футболната си кариера в Крузейро. В първата си година за Крузейро, той вкарва 12 гола в 14 мача и ги извежда до първата им Купа на Бразилия.

ПСВ Айндховен

След като е открит от известния холандски търсач на таланти Пит де Висер, той е закупен за 6 милиона щатски долара от ПСВ Айндховен през 1994 г., където вкара 42 гола в 46 шампионатни мача и вкарва общо 54 гола в 57 официални мача. С ПСВ, Роналдо печели холандската купа през 1996 г. и е голмайстор на Ередивизи през 1995 г.

Барселона

По-късно привлича вниманието на сър Боби Робсън, мениджър по това време във ФК Барселона. Роналдо играе за Барса през сезона 1996/97 и вкарва 47 гола в 49 мача (във всички турнири), като по този начин извежда каталунците до спечелването на Купата на носителите на национални купи (като вкарва победния гол във финала), Купата на Краля и Суперкупата на Испания. Той също така става голмайстор на Примера Дивисион през 1997 г. с 34 гола в 37 мача. До сезон 2008/09, Роналдо остава последният играч вкарал повече от 30 гола в Примера Дивисион. На двадесет годишна възраст Роналдо става най-младият играч обявен за „Футболист на годината на ФИФА“ през 1996. Той завършва втори в класацията за Златната топка за футболист на Европа през същата година, с което печели Сребърна топка.

Интер

През следващата година подписва с Интер за рекордна за тогава сума и им помога да повторят предишния си печеливш поход, този път в Купата на УЕФА, където вкарва третия гол за Интер във финала. Роналдо бързо се адаптира към италианския стил на игра в първия си сезон, завършвайки втори в класацията за голмайстори и се превръща в завършен нападател. Той започва да прави асистенции, става първи избор при дузпи, вкарва свободни удари и става капитан на отбора в края на сезона. По време на престоя си в Интер вкарва няколко гола срещу Милан в дербито на Милано. Роналдо печели наградата „Футболист на годината на ФИФА“ за втори път през 1997 г., както и Златната топка същата година. На следващата година, след Световното първенство по футбол във Франция, той завършва на второ място за играч на годината на ФИФА и трети за футболист на годината в Европа (Бронзова топка).

На 21 ноември 1999 г., по време на мач срещу Лече, Роналдо изкривява коляното си и е принуден да напусне терена. Медицинският преглед след мача потвърждава, че нападателят е с разкъсано сухожилие в коляното и се изисква хирургична намеса. При първото си завръщане на 12 април 2000 г., той играе само седем минути по време на първия мач от финала за Купата на Италия срещу Лацио, когато контузва коляното си за втори път. След две операции и месеци на рехабилитация Роналдо се завръща за Световното първенство в Япония и Южна Корея през 2002 г., помагайки на Бразилия да спечели петата си титла. По-късно през 2002 г. той печели наградата „Играч на годината“ за трети път и преминава от Интер в Реал Мадрид. Роналдо получава най-популярния си псевдоним „Феномена“ от италианската преса, докато играе в Италия. Той е обявен за 20-ти най-добър футболист за всички времена за Интер според Times Online. Роналдо изиграва 99 мача и вкарва 59 гола за „Нерадзурите“.

Реал Мадрид

Ronaldo em campo
Роналдо в игра за Реал.

Подписва с Реал Мадрид за 39 милиона евро и продажбата на фланелки с неговото име чупи всички рекорди за продажби в първия ден. Така става един от малкото играчи играли за Реал Мадрид и Барселона. Той не играе заради контузия до октомври 2002 г., но феновете продължават да пеят името му. Роналдо вкарва два гола в дебюта си за Реал Мадрид и получава овации на стадион „Сантяго Бернабеу“. Същото се случва и на финалния мач за сезона срещу Атлетик Билбао, когато Роналдо вкарва отново и завършва първия си сезон с 23 гола и титла в Ла Лига за 2003 г., която не успява да спечели преди това в Барселона. С Реал той печели Интерконтиненталната купа през 2002 г. и испанската Суперкупа през 2003 година. Във втория мач от чевъртфинала в Шампионската лига Роналдо вкарва хеттрик при гостуването на Манчестър Юнайтед и ги вади от турнира, а публиката на стадион „Олд Трафорд“ става на крака, когато е сменен. Реал е на път да спечели требъл през сезон 2003/04 докато Роналдо не се контузва в края на сезона и те губят финала на Копа дел Рей, полуфинала на Шампионската лига и губят форма в първенството. Този сезон той завършва като голмайстор на лигата и е награден с Пичичи въпреки, че Реал губи титлата от Валенсия. Реал Мадрид отпада на осминафинал в Шампионската лига от Арсенал и трети пореден сезон е без трофей. По време на престоя си в Реал Мадрид Роналдо отбелязва срещу някои от най-големите им противници, включително срещу Атлетико Мадрид и Барселона. Със закупуването на Рууд Ван Нистелрой през 2006 г., Роналдо все повече и повече губи доверието на Фабио Капело поради травми и проблеми с теглото.

Милан

На 18 януари 2007 г. Роналдо преминава в Милан за трансферна сума от 7.5 млн. евро. На 26 януари, Роналдо успешно преминава медицински тестове в тренировъчния комплекс Миланело и трансфера е приключен на 30 януари, като получава екип с номер 99. В първия си сезон в Милан Роналдо вкарва 7 гола в 14 мача. След преминаването му в Милан Роналдо става един от малкото играчи играли за Интер и Милан в Миланското дерби и е единственият играч вкарал и за двата отбора в дербито (за Интер в сезон 1998/99 и за Милан в сезон 2007/08). Той изиграва само 300 минути в единствения си сезон в Милан изпълнен с контузии и проблеми с теглото. Общо вкарва 9 гола в 20 мача за Милан.

През сезон 2006/07 Милан печели титлата в Шампионска лига, но Роналдо е изиграл мачове в турнира за Реал Мадрид и не е допуснат да участва с Милан. Най-близко той е бил през 2003 г., когато помага на Реал да достигне полуфиналите, в които те губят от Ювентус.

На 13 февруари 2008 г., Роналдо получава тежка контузия в коляното, при приземяване след игра с глава в мач на Милан с Ливорно, и това слага край на сезона за него. След мача става ясно, че има разкъсани коленни връзки на лявото коляно. Това е третата подобна контузия, като първите две са на дясното коляно през 1998 г. и 2000 г. Освободен е от Милан в края на сезона поради изтичане на договора му.

Коринтианс

Роналдо тренира с Фламенго по време на възстановяването си от операция на коляното, и борда на директорите на клуба заявява, че желае да се присъедини към отбора. Въпреки това на 9 декември той подписва едногодишен договор със съперника на Фламенго в лигата Коринтианс. Съобщението получава висока публичност в бразилската преса за това, че е предпочел Коринтианс, тъй като преди това публично е заявил, че харесва Фламенго.

Роналдо изиграва първия си мач за Коринтианс на 4 март 2009 г. за Купата на Бразилия срещу Итумбиара, в която той влиза като резерва на Хорхе Енрике. Роналдо вкарва първия си гол за Коринтианс на 8 март 2009 г., в мач срещу Палмейрас. Той помага на отбора да спечели шампионата Паулища с 10 гола в 14 мача.

С Роналдо Коринтианс побеждава Интернасионал с общ резултат 4 – 2 и Коринтианс печели третата си Купа на Бразилия (втората в кариерата на Роналдо), като по този начин Коринтианс печели място в Копа Либертадорес 2010. Роналдо завършва бразилската Серия А 2009 г. с 12 гола в 20 мача.

През февруари 2010 г., Роналдо подписа договор с Коринтианс до 2011 г. и обявява, че ще прекрати футболната си кариера след това. На 14 февруари 2011 футболистът официално слага край на спортната си кариера.

Национален отбор

Роналдо дебютира за националния отбор на Бразилия на 17-годишна възраст срещу отбора на Аржентина. Получава повиквателна още за Световното първенство в САЩ през 1994 г. Второто световно първенство, на което участва е през 1998 г. във Франция. Третото му световно първенство е през 2002 г. в Япония и Южна Корея, на което става голмайстор с 8 гола. Четвъртото му световно първенство е през 2006 г. На третия мач на Бразилия срещу Япония (завършил 4 – 1 за бразилците) отбелязва два гола, като по този начин изравнява рекорда на германеца Герд Мюлер от 14 гола отбелязани на световни първенства. На осминафиналният мач Бразилия-Гана (3 – 0) отбелязва един гол и с 15 гола става единствения футболист в света с такова постижение.

Статистика

Клубна кариера

Клуб Сезон Шампионат Купа Континентални
турнири1
Други
турнири2
Общо
Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове
Крузейро 1993 16 12 0 0 4 8 1 0 21 20
1994 18 22 0 0 8 2 0 0 26 24
Общо 34 34 0 0 12 10 1 0 47 44
ПСВ Айндховен 1994 – 95 33 30 1 2 2 3 0 0 36 35
1995 – 96 13 12 3 1 5 6 0 0 21 19
Общо 46 42 4 3 7 9 0 0 57 54
Барселона 1996 – 97 37 34 4 6 7 5 1 2 49 47
Общо 37 34 4 6 7 5 1 2 49 47
Интер 1997 – 98 32 25 4 3 11 6 0 0 47 34
1998 – 99 19 14 2 0 6 1 1 0 28 15
1999 – 00 7 3 1 0 0 0 0 0 8 3
2000 – 01 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0
2001 – 02 10 7 1 0 5 0 0 0 16 7
Общо 68 49 8 3 22 7 1 0 99 59
Реал Мадрид 2002 – 03 31 23 1 0 11 6 1 1 44 30
2003 – 04 32 24 5 2 9 4 2 1 48 31
2004 – 05 34 21 1 0 10 3 0 0 45 24
2005 – 06 23 14 2 1 2 0 0 0 27 15
2006 – 07 7 1 2 1 4 2 0 0 13 4
Общо 127 83 11 4 36 15 3 2 177 104
Милан 2006 – 07 14 7 0 0 0 0 0 0 14 7
2007 – 08 6 2 0 0 0 0 0 0 6 2
Общо 20 9 0 0 0 0 0 0 20 9
Коринтианс 2009 30 20 8 3 0 0 0 0 38 23
2010 20 9 0 0 7 3 0 0 27 12
2011 2 0 0 0 2 0 0 0 4 0
Общо 52 29 8 3 9 3 0 0 69 35
Общо за кариерата 384 280 35 19 93 49 6 4 518 352

1Континенталните турнири включват Копа Либертадорес, Шампионска лига, Купа на УЕФА и Купа на носителите на купи
2Други турнири включват Суперкопа Либертадорес, Рекопа Судамерикана, Суперкупа на Испания и Междуконтинентална купа

Национален отбор

Бразилия
Година Мачове Голове
1994 4 1
1995 6 3
1996 4 5
1997 20 15
1998 10 5
1999 10 7
2000 0 0
2001 0 0
2002 12 11
2003 8 3
2004 11 6
2005 5 1
2006 7 5
2007 0 0
2008 0 0
2009 0 0
2010 0 0
2011 1 0
Общо 98 62

Голов коефициент

Общо за кариерата
Отбор Мачове Голове Голове на мач
Клубни отбори 518 352 0,68
Бразилия 098 062 0,63
Олимпийски игри 006 005 0,83
Общо 622 419 0,67

Успехи

Крузейро

ПСВ Айндховен

  • Купана Холандия – 1 (1996)
  • Суперкупа на Холандия – 1 (1996)

Барселона

Интер

Реал Мадрид

Коринтианс

Бразилия

Индивидуални

  • Златна топка2 (1997, 2002)
  • FIFA World Player of the Year.svg Футболист на годината на ФИФА3 (1996, 1997, 2002)
  • Златна обувка1 (1997)
  • Идеален отбор на УЕФА- 1 (2002)
  • Идеален отбор на Световно първенство – 2 (1998, 2002)
  • Идеален отбор на Суперкупа Либертадорес – 1 (1994)
  • Идеален отбор на Шампионата на Минейро – 1 (1994)
  • Идеален отбор на Купата на Конфедерациите – 1 (1997)
  • Идеален отбор на Копа Америка – 2 (1997, 1999)
  • Идеален отбор на ESM – 2 (1997, 1998)
  • Идеален отбор на всички времена на Франс Футбол – 1 (2007)
  • Най-добър футболист на Световно първенство – 1 (1998)
  • Най-добър футболист на Копа Америка – 1 (1997)
  • Най-добър футболист на Купа на носителите на купи – 1 (1997)
  • Най-добър футболист на Купата на УЕФА – 1 (1998)
  • Чуждестранен футболист на годината на Ла лига – 1 (1997)
  • футболист на годината на Серия А – 1 (1998)
  • Чуждестранен футболист на годината на Серия А – 1 (1998)
  • Футболист на годината на World Soccer – 3 (1996, 1997, 2002)
  • Футболист на десетилетието на Серия А – 1 (2007)
  • Нападател на годината на УЕФА – 1 (1998)
  • Нападател на годината на IFFHS – 1 (1997)
  • Голмайстор на Суперкупа Либертадорес – 1 (1994)
  • Голмайстор на Шампионата на Минейро – 1 (1994)
  • Голмайстор на Ередивиси – 1 (1995)
  • Голмайстор на Ла лига – 2 (1997, 2004)
  • Голмайстор на Купа на носителите на купи – 1 (1997)
  • Голмайстор на Копа Америка – 1 (1999)
  • Чуждестранен спортист на годината на BBC – 1 (2002)
  • Зала на славата на италианския футбол – 1 (2015)
  • Зала на славата на Реал Мадрид – 1 (2011)
  • Легенда на Marca – 1 (2011)
  • Златен Крак – 1 (2006)
  • Награда Bravo – 2 (1997, 1998)
  • ФИФА 100

Външни препратки

Алан Симонсен

Алан Роденкам Симонсен (на датски: Allan Simonsen). Роден е на 15 декември, 1952 г. в Копенхаген) е бивш датски футболист и треньор. Печелил е наградата Златна топка на Европа през 1977 г.

Герд Мюлер

Герд Мюлер (на немски: Gerd Müller) е известен немски футболист, един от двамата футболисти в света с повече голове, отколкото мачове за националния отбор – 68 гола в 62 мача за немския национален отбор.

Носител на Златната топка за 1970 г. и Златната обувка за 1974 г.

Световен шампион с тима на Германия през 1974 г., бронзов медалист от 1970 г.

Голмайстор на Световното първенство по футбол през 1970 г. с 10 гола, общо с 14 гола от световни шампионати, което е било рекорд на първенствата до 2006 г. (подобрен от бразилеца Роналдо през 2006 г.).

Носител на Европейска титла с Германия през 1972 г.

Трикратен носител на КЕШ с Байерн Мюнхен (1974, 1975, 1976 г.). Многократен шампион и носител на Купата на Германия.

До 4 декември 2007 г. е рекордьор с 62 гола в Шампионската лига на Европа, когато е подобрен от италианеца Филипо Индзаги. Герд Мюлер няма нито един червен картон през цялата си кариера.

През сезон 1972/73 вкарва рекордните 67 гола във всички турнири. Рекордът е подобрен едва през сезон 2011/12 от Лионел Меси. В началото на октомври 2009 стартира он-лайн игра PerfectGoal, която е създадена с активната подкрепа на Герд Мюлер.

Денис Лоу

Денис Лоу (на английски: Denis Law) е бивш шотландски футболист, играл като нападател от 50-те до 70-те години. Роден е през 1940 г. Носител на Златната топка през 1964.

Джани Ривера

Джани Ривера (на италиански: Gianni Rivera) е бивш италиански футболист и носител на Златна топка на Европа през 1969 г. Роден е на 18 август 1943 г. в Алесандрия. Той е един от най-добрите играчи в историята на играта. След 1987 г. е политик. Той е наречен Златното момче на италианския футбол.

Еузебио

Еузебио да Силва Ферейра (на португалски: Eusébio da Silva Ferreira, на португалски първото му име се произнася по-близко до Еузѐбиу) е именит португалски футболист, централен нападател. Роден е на 25 януари 1942 г. в Мапуто, Мозамбик, познат и само като Еузебио, и получил прякорите Черната перла, Черната пантера и Краля. Играта му се помни със скоростта, бързия дрибъл и изключително силния и точен удар с десния крак. Носител е на Златната топка и два пъти на Златната обувка. Той е една от най-големите звезди в историята на футбола.

Жан-Пиер Папен

Жан-Пиер Папен (на френски: Jean-Pierre Papin) е френски футболист и настоящ треньор по футбол. Носител на Златната топка на Франс Футбол за 1991 г.

Игор Беланов

Игор Беланов е бивш футболист и нападател, който печели европейската Златна топка през 1986 г. Беланов има 33 мача и 8 гола за "червената армия".

Карл-Хайнц Румениге

Карл-Хайнц Румениге (на немски: Karl-Heinz Rummenigge) е бивш германски футболист, а днес директор на Байерн Мюнхен, женен с пет деца.

Кристиано Роналдо

Кристиано Роналдо дош Сантош Авейро (на португалски: Cristiano Ronaldo dos Santos Aveiro, произнася се на португалски най-близко до Крищиану Руналду душ Сантуш Авейру, в България известен като Кристиано Роналдо от немски и английски транскрипции) е португалски футболист, нападател, понастоящем играещ за Ювентус, след трансфер от Реал Мадрид през лятото на 2018 г. Към 11 юли 2018 г., Роналдо държи рекорда за голове в Шампионската лига (126). Кристиано Роналдо също така е най-резултатният футболист за Португалия с 88 национални гола. През 2016 г. става и европейски шампион с родината си. През 2019 печели лигата на нациите с отбора си, като това е втори трофей за него с националната фланелка. Кристиано е носител на Златната топка за 2008, 2013, 2014, 2016 и 2017 г. и Златната обувка за 2008, 2011, 2014 и 2015. Считан е за един от най-добрите играчи в историята на футбола.

Матиас Замер

Матиас Замер е треньор и бивш немски футболист.

Той е определен за Европейски футболист на годината през 1996 г., годината, в която Германия става Европейски шампион. Замер се отказва от футбола със 74 срещи за национален отбор, от които 23 за Източна Германия.

Национален отбор по футбол на Бразилия

Националният отбор по футбол на Бразилия (португ.: Seleção Brasileira de Futebol) е мъжкият представителен отбор по футбол на Федеративна република Бразилия, представляващ Бразилия в международни футболни състезания. Наричан е още селесао („избраните“) и кариоки („домът на белите хора“). Управляван и контролиран е от Бразилската футболна конфедерация, водещ ръководен футболен орган на страната. Бразилската футболна конфедерация е член на ФИФА от 1923 г. и член на КОНМЕБОЛ от 1916 г. насам. Бразилския национален отбор е един от най-успешните отбори на планетата с рекордните до днес 5 световни титли на Мондиал. Селесао са единствения отбор който участва на всички световни първенства от 1930 г. насам.

Цветът на фланелките на отбора първоначално е бил бял, но след загуба с 1:2 на финала от Уругвай през 1950 г. ги променят на златисти.

Националният отбор на Бразилия е най-успешният национален футболен тим в историята. Отборът става световен шампион 5 пъти: 1958 (в Швеция), 1962 (Чили) , 1970 (Мексико) , 1994 (САЩ), 2002 (Япония и Южна Корея). Той е рекордьор по най-много спечелени световни първенства, следвани от Италия и Германия с по четири. Бразилия е единствената страна с участвала на всичките 20 световни първенства от 1930 до 2014 г. Бразилците първа спечелиха титли на три различни континента и в три различни части на света (в Америка, Европа и Азия, Северна Америка, Южна Америка и Евразия). Два пъти е световен вицешампион – 1950 и 1998. Екипът е спечелил и Купата на Конфедерациите четири пъти, което е рекорд. В актива си бразилците имат 8 победи в Купата на Америка – най-престижния национален турнир на континента. По този показател на континента те са само след Уругвай и Аржентина. Бразилия е дала много футболни звезди на света, като едни от най-известните имена са: трикратните световни шампиони Пеле и Загало, двукратните световни шампиони Гаринча, Нилтон Сантош, Роналдо, Диди, Вава, Жилмар, Джалма Сантош, Белини, Зито, Пепе, Кастильо и Зозимо, световните шампиони Ромарио, Бебето, Ривалдо, Роналдиньо, Кака, Жаирзиньо, Жерсон, Карлос Алберто, Роберто Карлош, Тафарел, Дида, Ривелиньо и Лусио, а също Фриденрайх, Зико, Неймар и други.

Национален отбор по футбол на Португалия

Националният отбор по футбол на Португалия представлява страната в международните футболни срещи. Контролира се от Португалската футболна федерация. Прякорът на Португалия е селесао, също както прякора на бразилския национален отбор. Най-големите успехи на Португалия са: европейски шампион на първенството 2016 г. във Франция, трето място на световното първенство (СП) през 1966 г. в Англия, четвърто място на СП'2006 г. в Германия, вицешампион на европейското първенство (ЕП) през 2004 г., на което е домакин, полуфинал на европейските първенства през 1984, 2000 и 2012 г.

Играе срещите си на Националния стадион „Хонра“ до река Жамор в град Оейраш, окръг Лисабон, известен още като „Ещадиу Насионал до Жамор“.

Примера Дивисион

Примера дивисион, също така позната като Ла лига, е дивизията от най-високо ниво на професионалната футболна лига на Испания. От 50-те години на XX век „Реал Мадрид“ (33 титли) и „Барселона“ (26 титли) доминират в това първенство. Другите отбори, печелили първенството, са „Атлетико Мадрид“, „Атлетик Билбао“, „Валенсия“, „Реал Сосиедад“, „Реал Бетис“, „Депортиво Ла Коруня“ и „Севиля“. Ла Лига се смята за едно от най-силните първенства в Европа заедно със Серия А,германската Бундеслига и английската Премиършип.

Реал Мадрид КФ

ФК Реал Мадрид (на испански: Real Madrid Club de Fútbol, Реал Мадрид Клуб де Футбол) е испански професионален футболен клуб от испанската столица Мадрид. Отборът е създаден през 1902 г. и е признат от ФИФА за най-успешния футболен клуб на 20 век. Реал е 33 пъти шампион на Испания, носител на 19 Купи на Испания и рекордните 13 титли на Шампионската лига. Реал Мадрид е един от основателите на ФИФА (като представител на Испания на учредителния конгрес през 1904 г.) и на организацията Г-14.Клубът играе своите домакински мачове на Стадион Сантяго Бернабеу, намиращ се в централната част на Мадрид. Той е и най-богатият във футбола по отношение на приходи (€658 милиона за 2014 г.), позиция, на която е неизменно в продължение на девет години и първи като най-скъпия клуб в света на стойност от 3,3 милиарда долара за 2013.

Ривалдо

Ривалдо Витор Борба Ферейра (на португалски: Rivaldo Vitor Borba Ferreira, произнася се Ривалду), познат само като Ривалдо е бивш бразилски футболист, играл като атакуващ полузащитник и нападател. Той става световен шампион с Бразилия през 2002 г. През 2004 г. Ривалдо е обявен от Пеле за един от най-добрите 125 живи футболисти. Той е един от най-емблематичните футболисти на ФК Барселона, носител на Златната топка на Европа и Футболист № 1 в света за 1999 г.

Роналдиньо

Роналдо де Асиш Морейра (на португалски: Ronaldo de Assis Moreira, произнася се по-близко до Хуналду джи Асис Мурейра), по-известен като Роналдиньо, е бивш бразилски футболист, атакуващ полузащитник. Печели световна слава като футболист на Барселона (2003-2008), където се доказва като майстор на дриблирането, преките свободни удари и пасовете. След престоя си при каталунците Роналдиньо изиграва три сезона за Милан (2008-2011), след което играе в бразилските Фламенго, Атлетико Минейро и мексиканския Куеретаро.

Избиран е за Футболист на годината на ФИФА през 2004 и 2005 г. През 2005 г. Роналдиньо става третият бразилец, който получава наградата Златната топка за най-добър футболист на Европа. През 2002 г. Роналдиньо става световен шампион с екипа на Бразилия.

Роден е в Порто Алегре на 21 март, 1980 г. Наричан е Роналдиньо (Малкия Роналдо), за да се различава от своя съименник и също известен футболист — Роналдо. Той е наричан още Роналдиньо Гаучо (от Gaucho — жител на щата Рио Гранде до Сул).

Световно първенство по футбол 2002

Световното първенство по футбол 2002 г. е международен футболен турнир, проведен в Южна Корея и Япония в периода 31 май 2002 – 30 юни 2002.

Световното първенство по футбол 2002 е 17-тия по ред мондиал и първият проведен извън континентите Европа и Америка.

Във финалния мач Бразилия побеждава Германия с 2:0, така бразилците си осигуряват първото място на световни финали за пети път.

Играчи, които получат жълт картон в два мача, биват наказани за един мач. Вследствие на наказанието на капитана на Германия, Михаел Балак, за финалния мач, е взето решение в бъдещи турнири на играчите с един от двата жълти картона преди полуфиналния мач този жълт картон да бъде опростен.

Финал на Шампионската лига 2016

Финалът на Шампионската лига 2016 е футболен мач, който се провежда в събота, на 28 май 2016 г. между испанските отбори от Мадрид Реал и Атлетико на стадион Джузепе Меаца в Милано (Италия). Мачът се провежда да определи победителя на сезон 2015/16 в Шампионската лига, най-силния европейски клубен турнир. За Реал това е 24-ти финал, преди това е печелил 10 пъти и е губил 13 пъти, а за Атлетико е втори финал. Мачът е повторение на финала между двата отбора през 2014 г., спечелен от Реал след продължения и е вторият финал в турнира, който се е повтарял през година (след Ливърпул – Милан 2005 и 2007).

И двата отбора се класират за осминафиналите като завършват на първо място в групите си: Реал – пред Пари Сен Жермен, Шахтьор (Донецк) и Малмьо, а Атлетико – пред Бенфика (Лисабон), Галатасарай и Астана.

На осминафиналите Реал побеждава два пъти Рома с 2:0, а Атлетико трудно преодолява ПСВ Айндховен след два равни мача 0:0 и 8:7 след дузпи.

На четвъртфиналите Реал трудно отстранява Волфсбург след загуба с 0:2 като гост и победа с 3:0 в Мадрид. Атлетико в оспорвана борба отстъпва на шампионите от миналата година Барселона като гост с 1:2, но на реванша в Мадрид печели с 2:0 и също се класира за полуфиналите. Там след два равностойни мача с Байерн побеждава с 1:0 като домакин, губи с 1:2 в Мюнхен и благодарение гола на чужд терен отстранява и победителя от 2013 г. Реал (Мадрид) завършва наравно 0:0 първия полуфинален мач с Манчестър Сити, но в реванша като домакин постига минимална победа с 1:0.

На финала двата мадридски отбора играят в състави: РЕАЛ: Навас, Карвахал /52-ра мин. – Данило/, Пепе, Серхио Рамос, Марсело, Каземиро, Кроос /72- Иско/, Модрич, Бейл, Роналдо, Бензема /76- Лукас Васкес/.

/Резерви: Касия, Данило, Начо, Хамес Родригес, Иско, Лукас Васкес, Родригес/, Старши треньор – Зинедин Зидан

АТЛЕТИКО: Облак, Хуанфран, Савич, Годин, Луиш /108- Лукас Ернандес/, Саул, Габи, Аугусто /46- Караско/, Коке /116- Томас Парти/, Гризман, Фернандо Торес.

Началото на мача е по-добро за „Белия балет“. В 6-та минута възниква първа идеална възможност за гол. Бейл центрира остро отдясно, Каземиро засича, но изпраща топката право в тялото на вратаря на Атлетико Ян Облак.

В 15-та минута Кроос центрира от фаул, Бейл продължава топката с глава, но точно в този момент пред вратата в положение на засада е Серхио Рамос, който с крак добутва топката във вратата на Атлетико. Съдията обаче не отсъжда засадата и зачита гола.

Именно Рамос преди две години на финала в Лисабон между същите два отбора изравнява резултата в 93-та минута, а след това в продълженията Атлетико рухва и Реал спечелва с 4:1.

Постепенно Атлетико успява да изравни играта и на свой ред застрашава вратата на Реал, най-вече чрез Гризман. До почивката обаче резултатът остава 1:0 за Реал.

В началото на второто полувреме Пепе извършва нарушение срещу Торес в наказателното поле на Реал и съдията Клатенбърг е категоричен – дузпа. Антоан Гризман стреля прекалено мощно, но в напречната греда и така в 48-та минута Атлетико пропуска златен шанс за изравняване.

Нова възможност да изравни резултата има Стефан Савич в 54-та минута, но отблизо защитникът не успява да добута топката до вратата на Кейлор Навас.

Атлетико усилва натиска и владее инициативата в играта. В 59-та минута Саул засича много опасно едно центриране, но ударът му с левия крак изпраща топката встрани от вратата на Реал.

Реал има страхотна възможност за втори гол в 70-та минута. Карим Бензема нахлува под ъгъл, сам срещу Облак, но не можа да преодолее словенския вратар на „дюшекчиите“.

Двойна възможност проиграват Роналдо и Бейл в 78-та минута, когато пропускат да решат мача в полза на Реал.

В следващата минута обаче след пас на Торес следва хубаво центриране на Габи отдясно и Караско с полушпагат засича топката и я изстрелва високо в мрежата за 1:1.

В 86-ата минута Бейл и Пепе си попречват взаимно във въздуха и не могат да нанесат голов удар към вратата на Атлетико.

Така се стига до продължения. След корнер в 94-ата минута Роналдо не може да нанесе силен удар и след лек рикошет топката отива в ръцете на Облак.

Атлетико показва по-добри физически сили в продълженията. „Червено-белите“ започват да обграждат вратата на Реал с множество пасове в стил „Барселона“.

Следват две минути в полза на „белите“. После Гризман пробва задна ножица, но над вратата.

През второто продължение двата отбора играят предпазливо. Минута преди края на играта Лукас Васкес се забавя да шутира от много изгодна позиция и е блокиран от защитник на Атлетико. Реал прави финален щурм, но той не дава резултат.

Така се стига до дузпи.

РЕАЛ – АТЛЕТИКО 6:4

1:1 в редовното време и след продължения, 5:3 от дузпи

1:0 Серхио Рамос 15-та, 1:1 Яник Ферейра Караско 79-та

Така Реал печели 11-та си европейска шампионска титла.

Флориан Алберт

Флориан Алберт (на унгарски: Albert Flórián, роден на 15 септември 1941 г. в Херцегсанто) е унгарски футболист, играл на поста нападател. Той е провъзгласен за най-добър футболист на Европа през 1967 г.и награден със Златната топка.

Алберт изкарва цялата си кариера в един-единствен отбор, а именно унгарския Ференцварош. Той е в тима от 1958 г. до 1974 г. Алберт вкарва 32 гола в 75 срещи за националния отбор на Унгария. Той е един от шестимата голмайстори на Световното първенство по футбол през 1962 г. с по 4 гола.

Умира на 30 октомври 2011 г. в Будапеща.

Носители на „Златната топка

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.