Ритуал

Ритуал или церемония е действие или поредица от действия, изпълнявани с установени правила за последователност, място, изпълнител(и) и др. Ритуалът е израз на дадена традиция, а самите действия са неспонтанни и имат най-вече символично значение. Науката, която изучава ритуалите е етнология. Ритуалите, свързани с религията, се наричат обреди. За свързаните с радостни събития ритуали се използват термините церемония, честване или тържество, а главното действащо лице на такива събития се назовава церемониалмайстор. Ритуалите често са изпълнявани в определено помещение – ритуална/обредна зала/дом, главно при сватби и погребения.

Етимология

Думата „ритуал“ е заимствана от думата със същото значение ritual в английския език, където се среща за пръв път през 1570 г., а през 17 век се използва, за да означава „предписания ред за извършване на религиозни служби“ или по-точно книгата с тези предписания.[1] Коренът на „ритуал“ е в санскритското Рта, означаващо „това, което е правилно свързано, ред, правило“, през ритус (на латински: ritus) – древноримски термин за комбинация от церемония и ритуали.[2]

Думи със сродно значение: церемония, тържество, честване, обред.

Характеристика

Ритуалът може да се погледне от четири гледни точки.

Символ

Ритуалът е система от символи, които съхраняват или по-скоро съдържат специфичните особености на ритуалното поведение.[3]

Ценност

Ритуалът е средство за предаване на информация за най-важните ценности и тяхната йерархия.[3]

Цел

Ритуали съществуват и без връзка с мит или с религия, представлявайки отделна система от цели и средства за постигането им.[3]

Роля

Ритуалът може да се разглежда и като продукт от взаимодействието на различни социални статуси и позиции.[3]

Видове

Olympic Torch 2010
Запалването на олимпийския огън в Гърция, използвайки огледало и слънчевата светлина

Ритуалите може да се разделят на директни или косвени, както и на позитивни (съдържащи воля за действие) и негативни (съдържащи нежелание, отказ от действие, табу).[3]. Ритуалите може да са свързани с конкретен празник (църковен или светски) или с определен повод (сватба, раждане на дете, успех, раздяла, смърт и др.), както и със ситуциии в ежедневието ни като: наздравица, ръкостискане, ръкопляскане, почукване по затворена врата и т.н. Някои ритуали по света:

  • Запалването на олимпийски огън.
  • Хвърлянето на новородени бебета от високо към събраната долу тълпа.[4]
  • Ритуали против уроки, като: чукане на дърво, плюене през рамо, хвърляне на сол, кадене, баене, леене на куршум, гасене на кибритени клечки във вода, пиене на светена вода и др.
  • Гадаене – разнообразни ритуали като гледане на кафе, боб, различни карти, кристално кълбо и др.
  • Призоваване на дъжд.
  • Татуиране – в някои племена татуирането е ритуал, свързан с израстването.
  • Спортистите често имат свои ритуали преди започване на състезание или при постигане на успех.
  • Изпълнение на национален химн, понякога с издигане на национален флаг – при този ритуал се стои прав, като израз на уважение, съчетано понякога с поставяне на дясната ръка на сърцето.
  • Козируване при военните лица – кратък ритуал в стегната изправена поза, при който се отдава почит чрез поднасяне на пръстите на дясната ръка към слепоочието.
  • Поклон – един от най-разпространените ритуали, като при далекоизточните култури, начинът на покланяне е показателен за степента на уважението.
  • Свалянето (или повдигането) на шапката – ритуал за отдаване на почит.
  • Заставане на едно коляно – крайна форма за отдаване на почит или умоляване.
  • Апотропей – ритуали, свързани с талисманите.
  • Японска чайна церемония (чадо или садо) – включва подготовката и поднасянето на зелен прахообразен чай на гости.

Църковни ритуали

Религията е изключително свързана с ритуали. Едни от най-известните ритуали са:

  • Молитва
  • Палене на свещи
  • Прекръстване
  • Ритуали, свързани с използването на ароматни масла и растения (напр. тамян), вино, светена вода и др.

Сватбени ритуали

В различните държави се изпълняват разнообразни ритуали свързани с женитбата:[5]

  • кражба на булката
  • ергенско/моминско парти
  • пълнене с пари на обувката на булката
  • размяна на пръстени
  • настъпване на младоженеца
  • първа целувка
  • носене на булката на ръце от младоженеца
  • хвърляне във въздуха над главите на младоженците на ориз, жито, дребни монети, бонбони и т.н.
  • ритване на менче с вода или поливане на вода
  • брудершафт
  • чупене на чашите на младоженците
  • захранване на младоженците от свекървата с питка с мед и сол
  • разчупване на питка над главите на младоженците
  • танц (хоро) с булката (булката повежда хорото, който се хване й дава пари)
  • кумово хоро
  • сваляне на жартиера
  • хвърляне на букета
  • захранване с торта
  • първа брачна нощ
  • меден месец

Ритуали, свързани със смърт

Погребение

Освен традиционното погребение в ковчег, се практикува и кремация. Прахът от нея се поставя в урна, като тя може да се съхранява в дома, на определено място в гробищен парк, или се разпръсква над сушата или в морето. Възможно е също урната да се положи в гроб или да се хвърли в морето (т.нар. морско погребение). Интересен, вече забранен ритуал, е тибетското небесно погребение. При него тялото на починалия се занася на върха на някоя планина, където го нарязват, за да привлече животните, а неизядените останки от тялото се правят на прах.[6]

Самоубийство

Ритуалното самоубийство сепуко, е част от японската култура, като целта му е запазване на честта на изпълняващият го.

Жертвоприношение

Жертвоприношението е ритуално убийство на хора или животни с цел почитане или омилостивяване на божество, както и израз на благодарност към него.

Традиционни ритуали в България

BASA-2072K-1-373-31-Kukeri from Bulgaria
Кукер, преди 1945 г. Централен държавен архив, София. Фонд 2072K „Христо Вакарелски“.

Индиански ритуали

Едни от най-известните ритуали изпълнявани от индианците в Северна Америка, достигнали до нас благодарение на многото тематична художествена литература са:

  • Пушене на тютюн от обща лула и заравяне на томахавка като символ на помирение
  • Рисуване по лицето с цветовете на войната;
  • Скалпиране – взимане на част от скалпа на победения враг като трофей.

Ритуали при животните

Животните също изпълняват някои ритуали основно като средство за ухажване. Те включват различни звуци, движения и поведение.

Библиография

  • Емил Дюркем, Елементарни форми на религиозния живот. Превод от френски език М. Серафимова, Л. Янакиева. София: София – С. А., 1998[7]
  • Мери Дъглас, Чистота и опасност. Анализ на понятията за омърсяване и табу. Превод от английски език Даниела Колева. София: ЛИК, 2005
  • Виктор Търнър, Ритуалният процес. София: ЛИК, 1999

Вижте също

Източници

  1. Boudewijnse, „British Roots of the Concept of Ritual“, стр. 278
  2. „Словарь иностранных слов, вошедших в состав русского языка“ – Чудинов А.Н., 1910
  3. а б в г д Пламен Бочков, Ритуал, Университетски речник на Нов български университет.
  4. 7 от най-странните световни ритуали, profit.bg, 28 март 2014.
  5. Обичаи и Суеверия
  6. Дарина Караколева, Пет от най-странните погребални ритуали по света, dariknews.bg, 11 септември 2018.
  7. Илия Илиев, Непознатата страна на Дюркем, рец във в-к „Култура“.
Алберт фон Сакс-Кобург-Гота

Принц Алберт фон Сакс-Кобург-Гота (на английски: Prince Albert of Saxe-Coburg and Gotha, роден Francis Albert Augustus Charles Emmanuel) е съпруг и принц-консорт на кралица Виктория на Обединеното кралство Великобритания и Ирландия. Той е единственият съпруг на британски монарх, официално носил титлата принц-консорт. След смъртта на Виктория през 1901 името на британската династия официално се сменя от Хановер на Сакс-Кобург-Гота. По време на Първата световна война обаче, когато Англия воюва с Германия, по политически причини е сменено отново от крал Джордж V на по́ английски звучащото Уиндзор.

Той се жени на 20-годишна възраст за първата си братовчедка, кралица Виктория. Двамата имат девет деца. В началото на брака той няма никаква власт и никакви отговорности, но постепенно Виктория му се доверява и му поверява образователната реформа, прекратяването на робството, и много други задачи в областта на изкуството, науката, както и контрола на двореца. Той организира Голямото изложение от 1851 г. Роял Албърт Хол – най-прочутата лондонска концертна зала е кръстена на него.

Алберт умира на 42 години от коремен тиф. Кралица Виктория дълго време е в дълбок траур и до края на живота си носи черни дрехи. Като ритуал, до края на живота си всяка сутрин тя приготвя дрехите на съпруга си. След смъртта ѝ през 1901, тронът поема техният най-голям син Едуард VII.

Албус Дъмбълдор

Професор Албус Персивал Улфрик Брайън Дъмбълдор (на английски: Professor Albus Percival Wulfric Brian Dumbledore) е герой от известната поредица романи на Дж. К. Роулинг, „Хари Потър“. Известен е с победата си над черният магьосник Гелърт Гриндълуолд през 1945 година. Също и със откриването на 12-те начина на употреба на змейската кръв и близкото си приятелство с известният алхимик, Николас Фламел. Албус Дъмбълдор е директорът на училището за магии и вълшебства „Хогуортс“, в което учат Хари и приятелите му и е, също така, основател на Ордена на Феникса, организация посветила силите си на борбата срещу основния отрицателен герой в романите, Лорд Волдемор.

Син на Персивал и Кендра Дъмбълдор и по-голям брат на Абъфорт и Ариана Дъмбълдор, той израства в Годрикс Холоу, заедно със семейството си. Завършва училище за магия и вълшебство Хогуортс с успех – отличник, префект, носител на наградата за заклинател „Барнабъс Финкли“, представител на младежта на Великобритания в Магисъбора, носител на златен медал за принос. Албус Дъмбълдор възнамерява да поеме на околосветско пътешествие заедно с приятеля си Елфиъс Дож, но го спира смъртта на неговата майка и той се връща в Годрикс Холоу за да се грижи за брат си и сестра си Ариана, която е била определяна като „крехка“ и „болнава“. Смятало се е, че Ариана всъщност е била немощна, но истината е, че тежка травма от детството ѝ при среща с мъгъли, оставя дълбок белег върху целия ѝ живот.

Тъкмо по това време Албус се запознава с младия Гилдрой Гриндълоулд, дошъл на гости на леля си Батилда Багшот. Двамата веднага се харесват и започват да правят съвместни планове, свързани със Даровете на Смъртта. По време на спор между Албус, Абъфорт и Гриндълуолд се случва нещастие и по-малката сестра на Дъмбълдор умира. След този случай Дъмбълдор и Гриндълуолд спират всякакъв контакт до деня на легендарния им дуел. Отношенията между Албус и брат му, Абъфорт никога не се подобряват.

И как бе починала тайнствената Ариана? Дали е била неумишлена жертва на някакъв тъмен ритуал? Дали не се е натъкнала на нещо, на което не е трябвало, докато двамата младежи са се упражнявали в опитите си за слава и надмощие? Възможно ли е Ариана Дъмбълдор да е била първата умряла „в името на по-голямо добро“? – Из „Животът и лъжите на Албус Дъмбълдор“ от Рита Скийтър

Дъмбълдор умира на Астрономическата Кула в замъка „Хогуортс“. Убит е от Сивиръс Снейп със заклинанието – Авада Кедавра.

Амбурбиум

Амбурбиум или Амбурбия, Амбурбалия (на латински: Amburbium, plural: amburbia; amb-: „около“; urbs: „град“) е религиозен празник (култ) в Древен Рим, при който се обикаля град Рим с пренасяните в жертва животни (вер. Suovetaurilia) през началото на февруари, за да се изчисти града от греховете (lustratio urbis).Този празник първоначално е feriae conceptivae. През по-късното време празникът се смесва по гръцки ритуал празнувания lustratio urbis.

Баптистерий

Баптистерий (на латински: baptisterium; на гръцки: βαπτίζειν) в раннохристиянската архитектура представлява кръщелня – помещение в църквата или пристройка към нея (откъм юг), където в първите векове от признаването на християнството като официална религия и в средновековието се извършва ритуалът на свето кръщение на възрастни.

В центъра на кръщелнята (баптистерия) се намира кръщелен купел (басейн), обикновено достатъчно голям, че в него да може да се потопи възрастен или дори няколко души едновременно. Първите баптистерии са построени през IV век и техните размери са доста големи. Често те служат също за подготовка на хората за приемане на кръщението, а понякога и за срещи на християнската общност.

В началото на IX век броят на построените баптистерии намалява драстично, населението е вече напълно покръстено и така все по-малко възрастни имат нужда от приемане на светото кръщение. Постепенно този ритуал се предназначава главно за новородените и децата. Размерите на купела също намаляват – вместо басейн неговият вид е по-близък до този на голяма купа.

Той може да бъде както преносим (обикновено направен от метал) или изграден в параклиси и църкви – на западната стена близо до входа (както е било прието за западните църкви) или в специален вестибюл (характерно повече за източните църкви).

Гроб

Гроб е място, където се полага тялото на починал човек или животно. Обикновено гробовете се разполагат в специално пригодени места – гробища.

В отделните религии има различни обичаи по почитане на мъртвите, като не всички включват церемоннии на погребване.

Християнските традиции следват полагане на мъртъвците в гробове, обикновено в края на церемония. Самият гроб се изкопава в земята, като по дължина се спазва оста изток-запад. В него се полага ковчег, съдържащ тленните останки на покойника. На повърхността на самия гроб се поставя кръст или надгробна плоча с името на починалия, датата на раждане и смъртта. Често върху гроба и около него има допълнителни елементи, предимно с декоративна цел.

Гробът може да съдържа предмети, поставени заедно с тялото на мъртвеца като част от религиозен ритуал. Често това се използва в археологията в изследвания на бита и културата на дадено общество през конкретен исторически период.

Коронация

Коронацията е церемонията по формалното встъпване на монарха във власт. Обикновено включва поставяне на корона на главата му и връчване на други символи на властта. Коронацията може да включва в себе си както светски, така и религиозен ритуал.

Магия

Магия (от лат. magia – обреди, ритуали) е употребата на ритуали, символи, действия, жестове и езика с цел използване на свръхестествени сили. Вярата във и практикуването на магия съществуват от зората на човечеството и продължава да играе важна духовна, религиозна и медицинска роля за много култури и в наши дни.

Мистерия

Думата мистерия има няколко значения. Мистериите били религиозни празненства забулени в тайнство, на които участвали само посветени. В основата си това е религиозно понятие, което означава ритуал, свързан с посвещаване на членове и приобщаването им към определена религиозна секта. Свързан е с няколкодневни шествия и празненства. По-късно мистерия вече означава жанр на религиозния театър от епохата на късното Средновековие. Създава се върху сюжети от Библията. Най-широко разпространение получава във Франция. Мистериите представлявали грандиозни събития с многобройни изпълнители. Известни мистерии са „Страстите Господни“ на Арнул Гребан, „Чудото за Теофил“ от Ротбьоф и други. Мистериите се организирали във връзка с големи църковни празници от градските или църковни власти.

Митология

Митология (на старогръцки: μυθολογία, μῦθος – предание, разказ и λόγος – учение) се нарича сборът от митовете (легенди, предания) на дадена общност, както и науката, изучаваща митовете.

Така Древногръцката митология е термин за всички митове и легенди, произлезли от Древна Елада, докато сравнителната митология е наука, сравняваща допирните точки в митологиите на различни култури,.

За древните народи разказите за действията на боговете и героите дават отговор на въпроси, свързани с възникването на света, появата на човека и неговата съдба, дават обяснение на някои природни явления и на преходността на нещата от живота. Всички народи създават илегенди от този тип, които често много си приличат.

Френският антрополог Клод Леви Строс третира митовете като езикова форма, използвайки лингвистиката и семиотиката (наука изучаваща знаците и символите), като инструменти. Констатирайки сходност на структурата им в много отдалечени едни от други общества, той прави извод, че те са свъзрзани със самото мислене, като дават конкретизиран израз на все още липсваща абстрактна логичност.

Молитва

Молитвата е призоваване или действие, което има за цел да активира връзка с обекта на поклонението чрез съзнателно общуване.

Молитвата може да бъде форма на религиозна практика, може да бъде индивидуална или колективна и да се провежда в публична или частна форма. Тя може да включва използването на думи, песен или на пълно мълчание. Когато се използва език, молитвата може да приеме формата на химн, заклинание, като официално верую или спонтанно изказване на молещото се лице. Има различни форми на молитва, като просителска молитва, смирена молитва, благодарност и хвала. Молитвата може да бъде насочена към божество, дух, починало лице или възвишена идея с цел поклонение, с искане на водачество, с искане за помощ, като се изповядат греховете от престъпленията (греховете) или за изразяване на собствените си мисли и емоции. Така хората се молят по много причини за лични облаги, за Божията благодат, за духовна връзка или в името на другите.

Някои антрополози считат, че най-ранните интелигентни съвременни хора са практикували форма на молитва. Днес повечето основни религии включват молитвата в себе си по един или друг начин; някои изпълняват акта на молитвата като обред, който изисква строга последователност от действия или поставяне на ограничение на който е разрешено да се моли, а други учат, че молитвата може да се практикува от всеки, спонтанно и по всяко време.

Нестинарство

Нестинарството (на гръцки: Αναστενάρια) е древен езически ритуал, при който извършващите го танцуват боси върху жарава въглени. Разпространен е в Странджа, България и в Северна Гърция. Вписан е в списъка за нематериалното световно културно наследство на ЮНЕСКО.

Обред

Обред или ритуал е установено официално, обикновено религиозно, дело.

Древната християнска църква е била организирана въз основа на апостолската традиция, но и съобразявайки се с местната традиция. По този начин от оригиналната йерусалимска традиция са се развили четири различни обреда:

латински,

антиохойски,

александрийски,

галски.По-късно тези четири обреди са създали свои местни версии и са настъпили промени. Галският обред на практика е изчезнал и станал част на латинския обред. А пък антиохийският обред се е развил в 4 разновидности: арменски, византийски, западносирийски и източносирийски.

По този начин в днешно време различаваме 6 големи групи християски обреди:

александрийски,

арменски,

византийски,

западносирийски,

източносирийски,

латински.

Рицар

Рицар (от немското Ritter с първоначално значение „конник“) е член на средновековно съсловие на професионални войници в Европа. По-късно през Средновековието „рицар“ става благородническа почетна титла. В съвременния език „рицар“ бива наричан и всеки тежковъоръжен конник.

Рицарството като военно и земевладелско съсловие възниква при франките във връзка с прехода през 8 век от народна пехотинска войска към конна войска от васали. Под въздействието на Църквата и поезията, то изработва нравствен и естетичен идеал на воин, а в епохата на Кръстоносните походи, под влиянието на възникналите тогава духовно-рицарски ордени, се затваря в наследствена аристокрация, осъзнаваща се като международен военен орден. Усилването на държавната власт, превъзходството на пехотата пред конницата, изобретяването на огнестрелното оръжие, създаването на постоянна войска превръщат феодалното рицарство, в края на средните векове, в политическо съсловие на нетитулуваната аристокрация.

Сватба

Сватбата е церемония, в която двама души сключват брак или подобен институционализиран съюз. Сватбените традиции и обичаи варират в различните култури, етнически групи, религии, държави и социални прослойки. Повечето сватбени церемонии включват размяната на брачни клетви, златни халки, получаването на подаръци (материални, нематериални и символични) и публичното признаване на брака от лице, имащо законовото право да го обяви за официален. Често се носи специално сватбено облекло, а церемонията е последвана от прием/празненство. Допълнително по време на самата сватбена церемония може да има музика, поезия, молитви, четения от свети писания и други традиционни прояви. При извеждането на булката се пее песен. Родителите на младоженеца са наричани от булката — свекър и свекърва. Братът на младоженеца е наричан от булката девер.

Съхраняването на живота и продължаването на рода са най-важните ценности за човека. Затова сватбата, която отбелязва създаването на ново семейство, е особено голям празник. Традицията е булката да носи бяла рокля и букет.Тя ще смени фамилията си с тази на мъжа си, ако реши. След церемонията се празнува и като свърши празненството младоженецът и булката имат брачна нощ.

Законният брак, съгласно законите на Република България, се сключва при извършване на сватбен ритуал от общинските органи кметове или упълномощени лица. Така нареченият църковен брак като ритуал е съобразен с източноправославната християнска религия. Провеждането на ритуала, наричан още венчавка е повече морален, отколкото законен акт, защото с него не може официално да се узакони сключването на брака.

Свети Николай (Литаково)

„Свети Николай Мирликийски“ е разположена в село Литаково, община Ботевград.

Намира се в началото на селото, до нея води асфалтиран път. Църквата е изградена през 1851 г. на мястото на древен храм, който е ограбен и разрушен. Според Дойчо Попхристов при изкопаване основите на храма е намерена икона, на която пише: Болгарских и православних царей. Иконата е взета от владиката Агапий Врачански, който е поканен да освети мястото на строежа на църквата в Литаково. Храмът е въздигнат, но осветен чак през 1862 г. По време на Кримската война е използван за оръжеен склад. В аналите на църквата със светли букви се пази името на поп Христо Дойчов (1838 – 1885 г.). Той е учител в селото. Ръкоположен е за свещеник през 1862 г. Взема пряко участие в организирането на Революционния комитет Дели Ибрахим в с. Литаково и е куриер на комитета. По негова инициатива е съградено и първото общинско училище в селото.

След битката в местността Осенов преслъп над селото Ботевите четници са доведени в центъра му, заедно с набучените на кол глави на петима от тях, отрязани за назидание след неравен бой. През нощта родолюбиви литаковци заедно с местния свещеник поп Христо убиват заптието, което пази главите и ги пренасят в църквата. Там те са погребани с църковен ритуал, след което са положени под потона на олтара. След Освобождението черепите са пренесени в двора на църквата и са положени в гроб, както изискват християнските канони, а на камбанарията е поставена паметна плоча.

Статутът на църквата е определен с писмо № 3107 от 18 септември 1978 г. за църква с художествена стойност.

Славяни

Славяните представляват етнолингвистична група, обитавала Централна и Източна Европа от средата или края на Бронзовата епоха (ок. 2000 – 1000 г. пр.н.е.) до края на Ранното Средновековие (VII–X век) и говорела общ праславянски език. Към III-IV век от този праславянски масив започват постепенно да се отделят и обособяват съвременните славянски езици и народи.

Хелоуин

Хелоуин (на английски: Halloween) e маскарад, който се провежда на 31 октомври най-вече в англоговорящите страни . Началото си води от келтския езически ритуал Сауин (Samhain) и е един ден преди честването на католическия ден на Вси светии. По традиция децата носят страшни костюми, тиквени фенери и обикалят съседите си, като искат бонбони и сладки с предупреждението, че ако не получат такива ще им „изиграят номер“.

Храм на огъня

Храмът на огъня в зороастризма е място за поклонение на зороастрийците.

Наименованието Храм на огъня е малко подвеждащо за зороастрийския храм. Въпреки че зороастрийците почитат Атар (свещения огън), предназначението на храма не е свързано само със свещения огън, а е място, където се извършва свещеният ритуал по пречистването с чиста (светена) вода с цел поклонникът (вярващият) да се сдобие с ритуална чистота. Религиозната церемония по пречистването е основа на храмовия ритуал и носи тържествен характер. Животът в храма на огъня е свързан основно с този ритуал по пречистването.

Храмът на огъня в зороастризма има сравнително късен произход, отнасян към 4 век пр.н.е. Разбира се, култът към огъня е стар в парсизма, но инстуционализирането му, редом с почитанието на Атар –– свещения огън, е сравнително късно явление, от времето на Ахеменидите, и явно е свързан с процеса на централизация на култа (Boyce, 1975:454).

Закрилничките на Древен Рим – свещените весталки, са имали основното задължение да подържат свещения огън да не загасва[1]

Човешко жертвоприношение

Човешкото жертвоприношение е вид жертвоприношение, при което се убива човек или повече хора като част от религиозен ритуал.

Човешките жертвоприношения са практикувани в различни култури и исторически периоди. В Стария свят те стават по-редки през желязната епоха, а през Класическата античност вече са смятани за варварски обичай.

Повечето съвременни религии осъждат човешкото жертвоприношение, а светските закони го третират като убийство.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.