Рим

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града. За провинцията вижте Рим (провинция). За сериала вижте Рим (сериал).
Рим
Roma
Знаме
      
Герб
Senatus Populusque Romanus
(от латински: Сенатът и римският народ)
Roma dall'aereo
Италия
41.8931° с. ш. 12.4828° и. д.
Рим
Лацио
41.8931° с. ш. 12.4828° и. д.
Рим
Рим
41.8931° с. ш. 12.4828° и. д.
Рим
Страна Flag of Italy.svg Италия
Регион Лацио
Провинция Рим
Площ 1 287 km²
Надм. височина 21 m
Население 2 872 659 души (2015)
2232 души/km²
Демоним рѝмляни
Кмет Игнацио Марино
Основаване 21 април 753 г. пр.н.е.
Пощенски код 00121 – 00199
Телефонен код 06
МПС код RM
Официален сайт www.comune.roma.it

Рим (на италиански и латински: Roma, Ро̀ма; на готски: ̼̰͂̿; латинска транскрипция Ruma; на гръцки: Ρώμη) е столицата на Италия и област Лацио. Разположен е на реките Тибър и Аниене. Бил е столица на Римската империя, най-могъщата, голяма и най-дълго просъществувалата империя в класическата западна цивилизация. Ватиканът, анклав в Рим, е суверенна държава, седалище на Римската католическа църква и папата.

Рим е най-големият град в Италия и един от най-големите европейски градове с площ от 1287 кв. км. Предградията му достигат до Тиренско море. В границите на града населението е около 2,9 милиона жители; почти 3,8 милиона живеят в района на Рим.

С брутния си вътрешен продукт от 97 милиарда евро (през 2005 г.) Рим дава 6,7% от италианския БВП, който е най-големият от всички италиански градове.

Градът съществува от 2800 години, като е бил средище на Древен Рим, по-късно на Папската област, Италианското кралство и Италианската република (съвременна Италия). Рим е известен още като „la Città Eterna“ („Вечният град“), „l' Urbe“ (от латински Превъзходен град) или „Градът на Седемте хълма“.

История

Според археологическите данни съвременната територия на Рим е обитавана от хора поне от 12 хилядолетие пр.н.е., но тези палеолитни и неолитни находки са малко и фрагментирани от значително по-плътните по-късни археологически пластове[1].

Античност

Map of downtown Rome during the Roman Empire large
Карта на центъра на Рим по време на Римската империя.
Piazza di trevi - fontana di trevi
Фонтанът ди Треви в центъра на Рим
Ponte Sisto Rome
Мостът Понте Систо над Тибър – отличен образец на ренесансовата архитектура (построен между 1473 и 1479 г.)
Bombardamento di Roma
Съюзниците бомбардират Рим, 1943 г.

Съгласно базирани на археологическите свидетелства хипотези градът се формира постепенно на основата на скотовъдски селища в горната част на хълма Палатин.[2] В същото време датираща от древността легенда разказва, че градът е основан на 21 април 753 година пр.н.е. от братята Ромул и Рем, отгледани от вълчица синове на весталката Рея Силвия и бога Марс.[3][4] Друга легенда извежда произхода на основателите на Рим от Еней, герой, избягал от победената Троя след Троянската война.[5]

В Античността, градската територия на Рим включва Седемте хълма по левия бряг на река Тибър. Първоначално по шест от тях има селища на племената латини и сабини, а седмият, Целий, е заселен с етруски. Около 6 век пр.н.е. низината между хълмовете е превърната в общ пазарен площад – форум. На хълма Капитолий са построени крепост и храм на Юпитер, и той става военен и религиозен център на града.

Първоначалното селище се превръща в столица на Римското царство, в края на 6 век пр.н.е. – на Римската република, а през 1 век пр.н.е. – на Римската империя. Успехът на Римската държава се дължи на съчетание от военни завоевания, търговска хегемония и избирателно асимилиране на съседните народи, най-вече на италийци, етруски и гърци. През първите столетия от съществуването на Рим негов основен съперник са етруските, а през 386 година пр.н.е. градът за кратко е завзет от галите.[6]

След тази криза Рим се стабилизира и през 3 век вече е доминираща сила на Апенинския полуостров, след като подчинява сабините, етруските, самнитите и повечето гръцки колонии във Велика Гърция. В последвалите Пунически войни Рим успява да се наложи и над средиземноморската империя на Картаген, като за пръв път установява контрол над отвъдморски владения – Сицилия, Сардиния и Корсика, Испания.

От 2 век пр.н.е. населението на Рим започва бързо да нараства, тъй като в града се заселват много италийски селяни, изтласкани от земите си от разрастващите се едри поземлени владения, използващи робски труд. От началото на 2 век пр.н.е. римляните се намесват в сложните отношения между елинистичните държави в Източното Средиземноморие, а през 146 година пр.н.е. завладяват същинска Гърция.[7]

В периода на своето най-голямо могъщество, между 1 век пр.н.е. и 1 век, Средиземно море се оказва вътрешно за Римската империя, като нейната територия включва цялото му крайбрежие, както и значителна част от Западна Европа. Императорите предприемат мащабни строежи в своята столица и Рим е осеян с внушителни нови сгради, дворци, форуми и базилики. Градът запазва значението си, въпреки стихийни бедствия като големия пожар през 64 година или унищожилата една трета от населението му Антонинова чума през 165 – 180 година,[8] и става първият градски център в историята на човечеството, чието население надхвърля 1 милион души.[9]

През 3 век в Римската империя започват да се забелязват признаци на упадък. В същото време самият град Рим започва да губи политическото си значение, като на изток е създадена новата столица Константинопол, а в самата Италия императорите изместват седалището си в Милано, а след това в Равена. Към 273 година населението на Рим е намаляло до 500 хиляди души.[10] През 410 година, за пръв път от осем века, градът е превзет от чужда армия, тази на вестготи, последвани през 455 година от вандалите.

В края на 5 век Западната Римска империя е унищожена и Италия попада под контрола на остготите, а след това на Източната империя. През този период Рим силно запада, а населението му спада драстично до около 35 хиляди души,[11] превръщайки някога процъфтяващия мегаполис в отделни групи от обитавани сгради, разпръснати сред обширни райони с развалини, дива растителност, лозя и малки градини.[12]

През този период на упадък и безредици нарастваща роля за града започва да играе римският епископ, наричан папа. По традиция смятан за духовен наследник на загиналите мъченически в Рим апостоли Петър и Павел, той се ползва с авторитет в целия християнски свят и е смятан за пръв по ранг сред петимата патриарси. Папите установяват политически контрол в Рим и в средата на 8 век го превръщат в център на своята Папска държава.

Средновековие и Ренесанс

От края на 6 век поне номинално Рим се намира под властта на Източната Римска империя в рамките на нейния Равенски екзархат. През 751 година лангобардите унищожават Екзархата, но Рим не е завладян от тях – през 756 година франкският майордом Пипин Къси предава на папа Стефан II светската власт над Рим и съседните области, с което е поставено началото на Папската държава. Връзките между папския престол и наследниците на Пипин се запазват и през следващите десетилетия, като през 800 година папа Лъв III обявява сина му Карл Велики за наследник на Западната империя.

През 846 година арабите разграбват предградията на Рим, но не успяват да преминат градските стени. През следващите няколко столетия, с нарастването на централизацията и влиянието на Римокатолическата църква, Рим възвръща част от някогашното си политическо значение. Градът е център на поклонничество за християните от Западна Европа, както и в центъра на конфликтите между папата и императорите на Свещената Римска империя за влияние в Италия. Той не губи голямото си религиозно значение и през периода на Авиньонското папство (1309 – 1377), когато седалището на папата е преместено в Авиньон.

Благодарение на финансовите ресурси на Папския престол, през втората половина на 15 век Рим измества Флоренция като основен център на Италианския Ренесанс. Папите се стремят тяхната столица да задмине величието на останалите италиански градове и усилено строят нови екстравагантни църкви, мостове, площади и обществени пространства. Сред тях са новата базилика „Свети Петър“, Сикстинската капела, Понте Систо (първият мост, пресичащ Тибър, построен след края на Античната епоха), площад „Навона“. Папите покровителстват и изкуствата, привличайки в града водещи художници на епохата, като Микеланджело, Перуджино, Рафаело, Гирландайо, Синьорели, Ботичели, Росели.

Разкошът и великолепието на папския двор през тази епоха предизвикват остри критики срещу корупцията, непотизма и симонията в Римската църква, като стават една от причините за Реформацията, но от друга страна превръщат Рим в център на изкуството, поезията, музиката, литературата, образованието и културата. Градът губи предимно религиозния си облик, превръщайки се в истинско ренесансово средище с множество народни празненства, конни надбягвания, пиршества и дворцови интриги. През 15 – 16 век Рим вече може да съперничи на останалите големи европейски столици по своето богатство, великолепие и архитектура.

Ренесансът променя цялостно облика на Рим, като най-голям принос за това имат папа Юлий II и неговите наследници Лъв X и Климент VII, управлявали от 1503 до 1534 година. През тези две десетилетия старата базилика „Свети Петър“, строена още от император Константин I Велики,[13] е разрушена и на нейно място започва строежът на днешната църква, Браманте строи гробницата Темпието и планира мащабно преустройство на Апостолическия дворец, Рафаело създава множество картини, сред които фреските на Вила Фарнезина и Стаите на Рафаело, Микеланджело започва фреските на Сикстинската капела и статуите от надгробния паметник на папа Юлий. Рафаело е и един от първите застъпници на запазването на античните руини в града.

Нова история

Бляскавият период на ренесансово развитие на Рим е прекъснат през 1527 година, когато за пръв път от хилядолетие градът е превзет и разграбен – този път от войските на император Карл V. След започналия през 1545 година Трентски събор Римокатолическата църква поставя началото на Контрареформацията, която си поставя за цел утвърждаването на авторитета на Църквата сред широките кръгове от населението. През втората половина на 16 век в Рим са построени нови паметници, демонстриращи могъществото и величието на Църквата. Тази тенденция продължава и през следващите десетилетия, превръщайки Рим в един от центровете на барока.[14]

През 18 век влиянието на Римокатолическата църква в Европа е подкопано от либералните идеи на Просвещението, а в края на столетието е заплашена и политическата власт на папата в Рим. През февруари 1798 година с решаващото участие на френската армия е обявена Римска република, която просъществува година и половина. След това властта на Папската държава е възстановена, но през 1809 година тя е анексирана от Франция и Рим е обявен за свободен град на Първата империя. Властта на папата е възстановена от Виенския конгрес през 1814 година.

През следващите години светската власт на папите е остро критикувана от зараждащия се италиански национализъм. По време на революцията през 1849 година с активното участие на Джузепе Мацини и Джузепе Гарибалди е обявена нова Римска република, която отново съществува само за кратко.

След провала на революцията италианското национално движение се ориентира към обединение на страната под властта на кралете на Пиемонт. При създаването на Кралство Италия през 1861 година Рим е обявен за негова столица, въпреки че не се намира под негов контрол. Папската държава издържа още няколко години, опирайки се на подкрепата от Франция, но след началото на Френско-пруската война през 1870 година италианските войски превземат града, а през следващата година столицата е окончателно преместена от Флоренция в Рим.[15]

Столица на Италия

Превръщането на Рим в столица на обединена Италия дава тласък на развитието на града. Населението му нараства от 200 хиляди души през 1871 година до 600 хиляди души в навечерието на Първата световна война и градът излиза извън своите традиционни граници – Стената на Аврелиан.

След Първата световна война Рим е в центъра на събитията при Похода към Рим, в резултат на който фашистите вземат властта в страната през 1922 година. В междувоенния период бързото нарастване на населението продължава, което създава значителни социални проблеми, и правителството прави опити да го ограничи, но въпреки това в средата на 30-те жителите на града вече са над 1 милион.

По време на Втората световна война Рим понася по-малко поражения от другите големи европейски градове, но все пак през лятото на 1943 година е бомбардиран от авиацията на Великобритания и Съединените щати, при което загиват около 3 хиляди души. След свалянето на фашисткия диктатор Бенито Мусолини, дошлото на власт правителство на маршал Пиетро Бадолио подписва примирие със съюзниците на 3 септември 1943 г. и го обявява на 8 септември 1943 г., а скоро след това на 13 октомври 1943 г. Италия обявява война на Нацистка Германия. Превръщането на Италия от съюзник в неприятел на Германия води до нейната окупация в северната и централната и част. Но войната започва веднага след новината за примирието. На 8 и 9 септември 1943 г. намиращият се в Рим Моторизиран армейски корпус командван от генерал Джакомо Карбони организира съпротивата на града срещу германците, като в околностите на Витербо е сразена една дружина германски парашутисти с което е отхвърлен опита за германски десант от Остия. Но Крал Виктор Емануил III и маршал Пиетро Бадолио решават да избягат от Рим, като се насочват към Пескара и на италиански бойни кораби от там отиват в Бриндизи като нареждат на моторизирания армейски корпус да ги последва за да ги охранява което той изпълнява и заедно отиват Бриндизи, Градът е обявен за открит град и на два пъти е завземан активни бойни действия. През септември 1943 година градът е окупиран от германски войски, които са изтласкани от съюзниците на 4 юни 1944 година.

В следвоенните години населението на Рим отново нараства рязко, като градът става една от движещите сили на Италианското икономическо чудо. Ръстът на населението се забавя едва в началото на 70-те години, след което то се стабилизира и леко намалява в резултат на субурбанизацията.

География

Seven Hills of Rome-ru
Седемте хълма и крепостната стена на Сервий Тулий

Рим е разположен в региона Лацио в Централна Италия, на бреговете на река Тибър. Първоначалното селище възниква на хълмовете срещу брода при Изола Тиберина, единственото естествено място за пресичане на реката в областта. Античното селище е изградено на Седемте хълма: Палатин, Авентин, Квиринал, Капитолий, Виминал, Есквилин и Целий, постепенно обградено с крепостна стена. Съвременният град включва също хълмовете Ватикан, Пинций, Яникул, Монте Сакро и Тестачо. През съвременния град преминава и река Аниене, която се влива в Тибър северно от историческия център.

Макар че центърът на Рим е на около 24 km навътре в сушата, територията на града, обхващаща общо 1 285 km², достига до бреговете на Тиренско море, където се намира югозападният район Остия. Надморската височина на централната част на Рим варира от 13 m в основата на Пантеона до 139 m на възвишението Монте Марио.[16]

Климат

Рим има средиземноморски климат с хладни и влажни зими и топли и сухи лета. Средногодишната дневна температура е над 20 °C, а средногодишната нощна температура е около 10 °C. Снеговалежите са редки. Средната влажност на въздуха е 75%. Температурата на водата варира от 13 °C през февруари до 24 °C през август.[17]

Летище Рим Чампино (надморска височина: 105 m)
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Средни максимални температури (°C) 11,9 13,0 15,2 17,7 22,8 26,9 30,3 30,6 26,5 21,4 15,9 12,6 20,4
Средни температури (°C) 7,5 8,2 10,2 12,6 17,2 21,1 24,1 24,5 20,8 16,4 11,4 8,4 15,2
Средни минимални температури (°C) 3,1 3,5 5,2 7,5 11,6 15,3 18,0 18,3 15,2 11,3 6,9 4,2 10,0
Средни месечни валежи (mm) 66,9 73,3 57,8 80,5 52,8 34,0 19,2 36,8 73,3 113,3 115,4 81,0 804,3
Източник: Servizio Meteorologico[18][19]

Улиците на Рим

Umbrella.pine.in.rome.arp
Пиния на улица в Рим

Една от забележителните особености на Рим са големите дървета с характерен силует от вида Пиния. С високо разположените си гъсти корони те придават особена красота на улиците му. Друга особеност са масово използваните в тесните улици на града моторолери Веспа, провиращи се между колите или паркирани навсякъде в града.

Население

Roma dall'aereo
Въздушен изглед от Рим.
St Peter's Square, Vatican City - April 2007
Панорама към Рим от купола на базиликата Свети Петър.

Към 550 г. пр.н.е. Рим е вторият най-голям град в Италия след Таранто. Има площ от 285 хектара и приблизително население от 35 000 души. Според други източници, населението е малко под 100 000 души през 600 – 500 г. пр.н.е.[20] Когато Републиката е основана през 508 г. пр.н.е., преброяването записва население от 130 000 души. Републиката включва града плюс околностите му. Към 150 г. пр.н.е. населението е вече над 300 000 души.[21][22][23]

Размерът на града по времето на император Октавиан Август е въпрос на спекулации, като оценките, основаващи се на разпределението на зърно, вноса на зърно, капацитета на акведуктите, гъстотата на населението, границите на града и предположения за броя жени, деца и роби, предоставят много широки граници. Съществуват цифри от 450 000 до 1,2 милиона души.[24][25][26][27]

След падането на Западната Римска империя, населението на града пада под 50 000 души. Така, продължава да застоява или се смалява до Ренесанса.[28] Когато Кралство Италия анексира Рим през 1870 г., градът вече е населяван от около 200 000 души. То се увеличава до 600 000 души в навечерието на Първата световна война. Населението продължава да расте след Втората световна война, подпомагане от следвоенен икономически подем. Бум на строителството също създава голям брой предградия през 1950-те и 1960-те години.

Към средата на 2010-те години в същинския град живеят 2 754 440 души, докато около 4,2 милиона души живеят в римския метрополис, като гъстотата на населението е около 800 души/km2. Непълнолетните (под 18 години) представляват 17% от населението, а пенсионерите са 20%, като средният процент в Италия е 18,06% непълнолетни и 19,94% пенсионери. Между 2002 и 2007 г. населението на Рим нараства с 6,54%, докато населението на Италия като цяло нараства с 3,56%.[29]

Градският района на Рим се разпростира на по-голяма площ от административните граници на града.[30]

Етнически групи

Около 9,5% от населението на града не са италианци.[31] Около половината от имигрантската популация е съставена от други европейски корени (основно румънци, поляци, украинци и албанци). Останалите са от неевропейски произход, основно филипинци, бенгалци и китайци.

Население по години
1861 1871 1881 1901 1911 1921 1931
194 500 212 432 273 952 422 411 518 917 660 235 930 926
1936 1951 1961 1971 1981 1991 2001
1 150 589 1 651 754 2 188 160 2 781 993 2 840 259 2 775 250 2 663 182
2011 2017
2 617 175 2 876 051

Управление

Местното управление на Рим се осъществява от общината (comune) Столица Рим (Roma Capitale),[32] която е най-голямата по площ и население сред всички 8101 общини в страната. Начело на общината стоят пряко избирани кмет и общински съвет. Нейно седалище по традиция е Сенатският дворец на хълма Капитолий.

Подразделения

Roma - Municipi numerata (2001-2013)
Карта на 20-те района.
Roma MetropolitanaC e Ferrovia 2011
План на метрото в Рим.

От 1972 година общината е разделена на административни райони, първоначално 20 на брой, а по-късно са ограничени 15 – през 1992 година Фиумичино се отделя в самостоятелна община, а през 2013 година още четири района са премахнати с цел икономии.[33] Всеки район (municipio) има известна административна самостоятелност и се управлява от пряко избрани председател и четиричленен съвет. Районите нямат собствени имена, а са номерирани от I до XV.

Районите на Рим имат административен характер и границите им невинаги съвпадат с тези на исторически обособените квартали на града. Така историческият център на града, образуващ Район I, включва 22 исторически квартала, наричани риони, като почти всички те попадат в границите на Стената на Аврелиан. Повечето риони водят началото си от античните 14 региона на Рим от Августовата епоха и продължават своето съществуване и през Средновековието.[34] По-новите квартали, намиращи се днес извън Район I, не се наричат риони, а просто картиере.

Международни отношения

От 1956, Рим е побратимен единствено с Flag of France.svg Париж[35], както и Париж е побратимен единствено с Рим – „Само Париж е достоен за Рим, само Рим е достоен за Париж“ гласи част от текста на споразумението (на италиански: Solo Parigi è degna di Roma; solo Roma è degna di Parigi; на френски: Seule Paris est digne de Rome; seule Rome est digne de Paris).

Приятелство и сътрудничество

Мото и герб

Мотото на града Рим е SPQR и се появява в герба, както и на много от сградите в града, обществените фонтани и покривни капаци на канализацията.

ManholeSPQR
Надписът SPQR на шахта в Рим.

Икономика

Memorial Ivan Vazov
Паметник на Иван Вазов на „площад Торвалдсен (Piazza Thorvaldsen)“ в Рим.

Днес Рим има динамична и разнообразна икономика. В града се произвеждат 6,7% от БВП на Италия.

Рим расте с 4,4% всяка година – повече от който и да е друг град в Италия. Туризмът е един от главните отрасли на стопанството за града. Там също така са развити банкерството и въздухоплаването. Римското летище Фиумичино е осмото по големина пътническо летище в Европейския съюз с преминали през него 28 милиона пътници през 2005 г.[38]

Забележителности

Вижте също

Източници

  1. Heiken 2005.
  2. Wilford 2007.
  3. Livy 1797.
  4. Kinder 1964, с. 73.
  5. Livy 2005.
  6. Livy, Ab Urbe Condita V.
  7. CosmoLearning 2010.
  8. Thieme 2003, с. 285.
  9. OzIdeas 2013.
  10. Mandatory 2013.
  11. Tellier 2009, с. 185.
  12. Pounds 1976, с. 192.
  13. Newadvent.org 2010.
  14. Bertarelli 1925, с. 22 – 23.
  15. Newadvent.org 2009.
  16. Ravaglioli 1997.
  17. Climate in Rome: temperature, precipitation, when to go
  18. Tabelle climatiche 1971 – 2000 della stazione meteorologica di Roma-Ciampino Ponente dall'Atlante Climatico 1971 – 2000 – Servizio Meteorologico dell'Aeronautica Militare
  19. Visualizzazione tabella CLINO della stazione / CLINO Averages Listed for the station Roma Ciampino. // Посетен на 13 юни 2011.
  20. Gregory S. Aldrete. Floods of the Tiber in Ancient Rome. 30 януари 2007.
  21. P. M. G. Harris. The History of Human Populations: Forms of growth and decline.
  22. Herreros, Francisco. Size and Virtue. // Academia.
  23. Ward, Lorne H.. Roman Population, Territory, Tribe, City, and Army Size from the Republic's Founding to the Veientane War, 509 B.C.-400 B.C.. // The American Journal of Philology 111 (1). 1 януари 1990. DOI:10.2307/295257. с. 5 – 39.
  24. N.Morley, Metropolis and Hinterland (Cambridge, 1996) 33 – 9
  25. Duiker, 2001. с. 149.
  26. Abstract of The population of ancient Rome. by Glenn R. Storey. HighBeam Research.
  27. The Population of Rome by Whitney J. Oates. Originally published in Classical Philology. т. 29, No. 2 (април 1934), с. 101 – 116.
  28. P. Llewellyn, Rome in the Dark Ages (London 1993), с. 97.
  29. Statistiche demografiche ISTAT. // Demo.istat.it.
  30. Demographia: World Urban Areas
  31. Statistiche demografiche ISTAT. // Demo.istat.it.
  32. Roma Capitale 2012.
  33. Il Messaggero 2013.
  34. Romeartlover.it 2010.
  35. Les pactes d’amitié et de coopération avec d’autres métropoles dans le monde – site de la Mairie de Paris
  36. – Short newspaper article on the Rome / Achacachi twinning
  37. Община Пловдив, побратимени градове. // Община Пловдив. Посетен на 18.03.2013.
  38. European business. Facts and figures. 2007 edition. Luxembourg, Office for Official Publications of the European Communities, 2007. ISBN 978-92-79-07024-2. с. 349.
Цитирани източници

Външни препратки

Античност

Анти́чност (на латински: antiquitas) е период от историята на Средиземноморието, обхващащ приблизително времето от VIII век пр. Хр. до VI век сл. Хр.По време на тази епоха се развиват две големи цивилизации – древногръцката и римската и са положени основите на всяка една област на човешкия живот – строителство, архитектура, търговия, занаяти, бит и култура.

Разнообразните постижения на елинския свят са наследени от Древен Рим, който ги използва, но и издига на нова, по-висока степен.

Античността се цени заради своето богато съдържание, както и за продължителното благотворно въздействие върху следващите епохи.

Галия

Галия е римското наименование на обширна област в Западна Европа, включваща днешните Франция, Белгия, Люксембург, западна Швейцария, и частите от Холандия и Германия на западния бряг на река Рейн.

Древните гърци наричат племената живеещи в тази област келти, а римляните - гали. От там идва името на областта - Галия. Гай Юлий Цезар през 58 г. пр.н.е. достига с войската си до тези земи. Неговата седемгодишна война довежда до завладяването на тези земи и превръщането им в римска провинция Галия Комата. Неговият труд De Bello Gallico е основен източник за географията и нравите в региона. В него завоевателят ѝ разказва, че

Древен Рим

Древен Рим (на латински: Roma antiqua) е една от основните цивилизации от античността, получила своето название от главния си град Рим (Roma), наречен на свой ред на легендарния си основател – Ромул. Тя се е простирала в Европа, Северна Африка и Близкия изток, като първоначално е основана на Апенинския полуостров.

Древен Рим започва своето развитие като общност на земеделци, обитаващи Апенинския полуостров през 9 век пр.н.е. и с течение на времето прераства в огромна империя, разпростираща се върху целия средиземноморски район.

В периода от 753 г. пр.н.е. (годината на основаването на държавата) до разпадането ѝ през 476 г. вследствие на вътрешна нестабилност, външни нападения и др., римската държава претърпява за 12 века три последователни етапа на развитие – Римско царство, Римска република и Римска империя, и преминава през форми на управление, вариращи от монархия през олигархична република (основаваща се върху демокрация и власт на олигархическата аристокрация) до автократична империя.

По време на съществуването ѝ, благодарение на успешна военна и дипломатическа политика, римляните контролират цяла Западна Европа, както и областите около Средиземно море и някои части около Черно море. Римляните се гордеят с това, че знаят своята история още от основаването на града или ab urbe condita; легендата разказва, че Вечният град е основан от Ромул.

След разделянето на Римската империя на Западна и Източна и последвалия упадък на Западната (към V в. империята навлязла в период на силен упадък; подложена на нападения от навлизащи в римските граници варварски народи, западната част се разпаднала на няколко независими кралства), Източната Римска империя продължава своето съществуване още 10 века – до 1453 преживяла тежката криза. Столетие по-късно последните останки от Източната Римска империя били завладени от разрастващата се Османска империя.

Макар че когато се говори за история на Древен Рим се маркира именно времето от основаването на Рим до разпадането на Западната империя, тоест период от 1200 години, много често в историята на Римската империя бива включвана и историята на Източната Римска империя със столица Константинопол (наречена Византийска империя), която дори според някои е неин „легален наследник“. Самото наименование Византия е неологизъм, като думата употребена за първи път от Йероним Волф през 1557 г. и става традиционно название за историческата литература след издаването на Парижкия корпус – Corpus Byzantinae historiae (1645 г. – 1711 г.). Съществуващата дискусия по тази тема е свързана със степента на приемственост на характерните за Рим държавност, управление, култура, език, религия, нрави, общество и т.н. В България е по-скоро прието историята на Древен Рим да се разглежда отделно от тази на Византийската империя.

Заедно с Древна Гърция римската цивилизация попада в периода на т. нар. Класическа античност. Тъкмо това обяснява и високото ниво на приемственост между двете култури. Тази на Древен Рим е силно повлияна от гръцката в много отношения. Древноримското общество търпи силно развитие в областта на правото, военното дело, изкуството, литературата, архитектурата, технологиите, езиците, което само по себе си бележи огромен принос към културата на целия Западен свят.

Западна Римска империя

Западна Римска империя е днешното модерно название на управляваната от Равена западна част на Римската империя, обособена окончателно през 395 година от император Теодосий. Включва провинциите Британия, Фландрия, Валония, Галия, Португалия, Испания, Италия, Каринтия, Илирия, Босна, Херцеговина, Черна гора, Войводина и Северна Африка. Неин пръв владетел е синът на император Теодосий, Хонорий. Поради непрекъснатите нашествия на варварски племена територията ѝ постепенно намалява. Град Рим не играе съществена роля, а на това отгоре има нещастието на два пъти да бъде разграбван: първо от вестготите през 410, а след това от вандалите през 455 г. Западната Римска империя престава да съществува през 476 г., когато германският вожд Одоакър сваля от трона последния император Ромул Августул.

Италия

Италия (официално название на италиански: Repubblica Italiana – Италианска република) е държава в Европа.

Разположена е на юг от Алпите, на Апенинския полуостров. Включва двата най-големи острова в Средиземно море – Сицилия и Сардиния, и много по-малки в Тиренско и Адриатическо море. Площта ѝ е 301 338 km² , от които 7200 km² водна площ .

Италия е членка на Европейския съюз и на Еврозоната и е част от Шенгенското пространство.

Рим е столица на Италия от 1870 г. Преди него столици на Кралство Италия са били Торино и Флоренция.

Консул (Древен Рим)

Консул (на френски: consul; на латински: consules) е най-висшата избираема длъжност по време на Римската република в древен Рим.

Длъжността на консула била колегиална, т.е. консулите били винаги двама, като се избирали всяка година. Колегията на двама консули била учредена съгласно античната традиция след изгнанието на последния от седмината царе на Рим Тарквиний Горди.

В началото, консули се избирали само от средите на патрициите, но в резултат на борбата на плебеите с патрициите през 367 г. пр. Хр., един от консулите започнал да се избира от плебеите. Според законите на републиката, минималната възраст, за да бъде избран един патриций за консул, била 40 години, а за плебей – 42. Двамата консули служели заедно и всеки имал право на вето върху решенията на другия, което била обичаен принцип сред магистратите. На латински, consules означава „тези, които вървят заедно“. Ако единият консул умре по време на мандата си (нерядко консули са били в предните редици на битките), друг ще бъде избран на негово място.

Консулите притежавали най-висшата гражданска и военна власт. Набирали легиони и ги оглавявали, свиквали Сената и комициите, председателствали ги, назначавали диктатори и т.н. При извънредни ситуации сената давал на консулите неограничени пълномощия.

Правото да водят съдебни процеси по граждански дела след 367 г. пр. Хр. преминало към преторите.

Помощници на консулите били квесторите.

Отличителните знаци на консулите били тога с широка пурпурна лента, курулно кресло (Sella curulis), инкрустирано със слонова кост и ги съпровождали 12 ликтора с фасции.

В римската система за летоброене годините се обозначавали с имената на консула за дадената година (наричали се consules ordinarii). Преди 153 г. пр. Хр. новоизбраните консули встъпвали в длъжност на 15 март, но тази година въстанието на келтиберите в Испания ги принудило да поемат службата си по-рано от традиционната дата. Така 1 януари станал началото на годината в Рим и това променило календара.

След изкаран мандат като консули, те получавали правото да управляват някоя провинция и званието проконсул.

В епохата на Римската империя на консулите е отнета реалната власт и длъжността се превърнала в почетна, а от изборна, станала назначаема.

В Средновековието означава титла на висше длъжностно лице в градовете на Северна и Средна Италия.

Във Франция означава също титла на едно от трите лица, които имат неограничена изпълнителна власт в периода 1799 – 1804 г.

В съвременността консул се нарича длъжностното лице от дипломатическо тяло на една страна, но с по-нисък ранг от посланика, назначено за постоянен представител в някой град на друга държава, което защитава юридическите и икономически интереси на своята (упълномощилата го) държава и нейните поданици (граждани).

Лацио

Лацио (на италиански: Lazio, в исторически план се използва и латинската форма на името Лациум, на латински: Latium) е административен регион в Централна Италия, граничещ с Тоскана, Умбрия, Абруцо, Молизе, Кампания и Тиренско море. Площта му е 17 208 km2, а населението – около 5 664 000 души (2009). Административен център е град Рим.

Легат

Легат (на латински: legatus) е термин с многопосочни значения на представител, пратеник, офицер. „Легатът на римския народ“ бил сенатор, изпратен с мисия в чужда държава. Във войската легатите по време на Републиката били офицери, командуващи отделни видове войски (кавалерия, резерви, тил и др.), по време на Империята легатът се превърнал в командир на легион.

В средните векове и до днес тази служба е запазене под формата на папски легат.

Октавиан Август

Октавиан Август (на латински: IMPERATOR•CAESAR•DIVI•FILIVS•AVGVSTVS), роден като Гай Октавий Турин и осиновен от своя правуйчо Юлий Цезар, поради това по-късно наречен Гай Юлий Цезар Октавиан (на латински: GAIVS•IVLIVS•CAESAR•OCTAVIANVS) е първият римски император. Управлява Римската империя 41 години – от 27 пр.н.е. до своята смърт през 14 г.

През 43 пр.н.е. Октавиан заедно с Марк Антоний и Марк Емилий Лепид образуват политически съюз, известен като Втори триумвират. Октавиан управлява Рим и много от провинциите като автократ, получавайки консулска власт след смъртта на консулите Хирций и Панса.

Триумвиратът просъществува десет години, но се разпада вследствие на взаимното недоверие, завистта и личните амбиции на триумвирите. Марк Антоний се самоубива, след като понася решително поражение от флотата на Октавиан в битката при Акциум през 31 пр.н.е.

Октавиан привидно възстановява Римската република и формално връща властта на римския Сенат, но на практика запазва своята автократична позиция. Постепенно изработва точната рамка, в която републиката да бъде водена от едноличен владетел – резултатът от нея е Римската империя.

С управлението на Август започва период на относителен мир, известен като Pax Romana, след който, след продължителните погранични и граждански войни, в Средиземноморския свят за повече от два века се установява мир. Август разширява империума, осигурява границите му чрез подчинени територии и се помирява с Партското царство по пътя на дипломацията. Той реформира римската система от данъци, използвайки добре развитата пътна мрежа на империята основава официална куриерска система, установява редовна войска (и малка военна флота), създава преторианска гвардия, официална полиция и сили за борба с пожарите в Рим. Голяма част от града е възстановен при Август. Той съставя списък със своите постижения, известен като „Деянията на Божествения Август“ (Res Gestae Divi Augusti), който оцелява до наши дни.

Принципатът на Август остава в историята на Рим като Златен век и епоха на велики военни, социални и културни постижения. Късните години от живота му обаче биват помрачени както от поредица семейни трагедии, така и от катастрофалното поражение на легионите срещу германските племена в битката при Тевтобург (9 г.) – една от главните причини за прекратяване на експанзивната политика на Рим в Северна Европа. След смъртта си през 14 г., Август е обявен за бог от Сената и почитан от страна на римляните. Неговите имена Август и Цезар са приети от всеки следващ император. В негова чест е преименуван месец Секстилий в месец Август. Наследен е от своя доведен и осиновен син Тиберий.

Патриций

Патриций (на латински: patricii, от pater – баща, т.е. „потомци на бащите“) е представител на аристократичното съсловие в Древен Рим. Във Византия, патриций е титла, давана на висши длъжностни лица и провинциални управители. Титлата е използвана и от готи, франки, бургунди, лангобарди в ранните варварски кралства в Западна Европа.

Плебеи

Плебеи или Плебс (на латински: plebs – множество, народ) са хората, които по времето на римската Република не принадлежат към аристокрацията – патрициите (lat. patres – бащи, предци). Това са предимно селяни земеделци и занаятчии. Не са обаче и роби, които по това време били две трети от римското население.

През 494 пр.н.е. плебеите за първи път се вдигат на протест за повече права (secessio plebis). През 449 пр.н.е. за втори път се стига до вълнения на плебса в Рим, а през 445 пр.н.е. им се дава правото да се женят за патриции (lex Canuleia). Вследствие на това плебеите изграждат собствени граждански структури (Народно събрание и магистратури, народни трибуни и плебейски едили). Проблемите са обаче окончателно решени едва през 287 пр.н.е.. По това време, произхождащият от плебса римски диктатор Квинт Хортензий, издава закон, според който решенията на Народното събрание важат не само за плебеите, но и за римските граждани (lex Hortensia).

По времето на късната република понятието плебс търпи смислово изменение. То сочи вече само социалната диференциация на съсловията – между сенаторите и конниците. Освен това се прави разлика и между градските (има се предвид само град Рим) плебеи (plebs urbana) и селските – plebs rustica. При това plebs urbana имат особено значение, защото на базата на местоживеенето си имат правото да взимат участие в Народното събрание, а с това – да избират магистратите. Спорно е дали са били истински политически фактор или играчка в ръцете на популярните политици.

Днешното значение на думата плебс е по-скоро негативно и се отнася най-често до „простия народ“, „необразованото мнозинство“.

Претор

Прѐтор (на латински: praetor) е държавна длъжност в Древен Рим. В хода на историческото развитие на древен Рим съдържанието и функциите на тази длъжност се променяли.

В периода на ранната Римска република претори се наричали две висши институции — (консули и диктатори). През 367 г. пр. Хр., по времето на Законите на Лициний и Секстий (leges Liciniae Sextiae), върховното длъжностно лице започнало да се нарича консул, а терминът „претор“ обозначавал следващата в йерархията длъжност. В компетенциите на преторите влизало градското правосъдие по гражданските дела. На претора принадлежала висшата власт в отсъствието на консула. Претори се избирали всяка година.

От 242 г. пр. Хр. започнали да се избират двама претори – градски претор (praetor urbanus), който да води съдебните процеси между римските граждани, и претор за делата между римски граждани и чужденци или само между чужденци (praetor peregrinus).

При Луций Корнелий Сула броят на преторите се увеличил до осем, при Цезар — до шестнадесет, а по време на империята — до осемнадесет. По времето на империята длъжността на преторите вече позагубила предишното си значение, но служила за заместване на цял ред висши административни постове и военни длъжности по пътя до сенаторската длъжност. През императорската епоха претори се наричали и висшите длъжностни лица в градовете.

Проконсул

Проко̀нсул (лат. proconsul, от pro – вместо и consul – консул) – държавна длъжност в Древен Рим.

Първоначално проконсулът е изпълнявал военни поръчения извън Рим, а след образуването на провинциите е осъществявал висша юридическа, административна и военна власт в провинциите (от 27 г. пр.н.е. управлява главно сенатските провинции). Проконсулите обикновено са получавали пълномощия за една година.

Римска империя

Римска империя (на латински: Imperium Romanum, Res publica Romana, на гръцки: Βασιλεία Ῥωμαίων; 27 г. пр.н.е. – 476/1453 г.) обикновено се нарича Римската държава през столетията след реорганизацията при Октавиан Август. Тя е най-силното държавно образувание в западния свят и е продължение на 500-годишната Римска република (510 г. пр.н.е. – I век), която е била сериозно отслабена от битките между Гай Марий и Сула, както и от гражданската война на Юлий Цезар срещу Помпей Велики и Марк Юний Брут. Въпреки че Рим разполага с колекция от държави данъкоплатци векове преди автокрацията на Август, държавата преди него обикновено се нарича Римска република. Разликата между Римската империя и Римската република е най-вече в държавните органи и взаимоотношенията между тях. Няколко събития са посочвани за разделящи републиката и империята – обявяването на Юлий Цезар за пожизнен диктатор (през 44 г. пр.н.е.), победата на наследника му Октавиан Август в битката при Акциум (2 септември 31 г. пр.н.е.) и обявяването му от римския Сенат за honorific Augustus (16 януари 27 г. пр.н.е.)

Латинският термин Imperium Romanum (Римска империя) е вероятно най-добре познатата латинска фраза, в която думата „империя“ означава територия, част от света, която е под римска власт. От времето на Август до упадъка на Западната Римска империя римските владетели имат власт над западна Евразия и Северна Африка. Римската експанзия започва дълго време преди държавата да стане империя и да достигне своя връх при император Траян през 117 г., когато, макар и за кратко, пределите ѝ достигат Каспийско море и Персийския залив. Все още продължава римското влияние над културата, правото, технологиите, изкуството, езика, религията, правителствата, войските и архитектурата на западната цивилизация.

През 337 г. Римската империя условно е поделена на три части между синовете на Константин I Велики, а последното условно разделяне датира от 395 г., когато преди смъртта си Теодосий I Велики дава Запада на Хонорий, а Изтока на Аркадий. За край на Западната Римска империя се посочва датата 4 септември 476 г., когато последният западен император Ромул Августул е свален от германските наемници, а източният император Зенон не избира друг на негово място. Източната Римска империя продължава да съществува до 1453 г., когато е превзета от Османската империя. От XVI – XVII век насам, под влиянието на западноевропейските историци, Източната Римска империя е по-известна под името Византийска империя, в която основният език е бил гръцкият. В нея се запазват правните и културни традиции, които продължават да съществуват заедно с православното християнство и древната гръцка култура.

Римска република

Римската република (на латински: Res Pvblica Romana) е период в развитието на Древен Рим, характеризиращ се в републиканска форма на управление. Републиканският период започва с падането на монархията през 509 пр.н.е. и продължава до установяването, след серия от граждански войни, на Римската империя през 27 г. пр.н.е..

Сенат

Сенат (лат. senatus, от senex – Съвет на старейшините) е един от висшите държавни органи в древен Рим.

Нито един законопроект не постъпвал за разглеждане в Народното събрание, ако преди това не е бил обсъден от Сената. Но дори закон, приет от народното събрание, влизал в сила, само след одобряването му от Сената. Така Сенатът се явявал контролиращ по отношение на Народното събрание и водел дейността му в исканото от него направление.

Избраните магистрати също се отчитали за дейността си на Сената и по този начин също са зависими от него.

Суфектконсул

Суфектконсул (на латински: consul suffectus, suffektkonsul) е специален случай на римския консулат.

Обикновено римските магистрати са избирани за срок от една година. Когато някой магистрат напусне или умре, преди да му изтече срокът, трябва да се избере суфект (suffectus, от sufficere, „порастване“).

Тит Ливий

Тит Ливий (на латински: Titus Livius) е сред най-известните римски историци.

Тит твори по време на римския Златен век. Автор е на труда Ab Urbe Condita („От основаването на града“), описващ основаването и историята на Рим, на незапазени историко-философски диалози и на риторически произведения в епистоларна форма. Целият труд Ab Urbe Condita се е състоял от 142 книги, но от тях до нас са достигнали 35 напълно запазени.

Ливий произхожда от състоятелно семейство от Патавия (днешна Падуа, Северна Италия) и в ранната си младост отива в Рим където получава добро образование, след което се занимава с философия, история и риторика. Известно е, че той ръководи занятията на бъдещия император Клавдий. Голямо значение в живота на Ливий заема приятелството му с Август, който се възхищава на книгите му, без да отчита техния републикански дух. Тит Ливий бил скромен и приятен човек. Въпреки че го свързвали близки отношения с Август, Ливий не взема дейно участие в политическия живот. В младежките си години Ливий пише философски диалози, които не са достигнали до нас. След 27 пр.н.е. Ливий започнал работа по фундаментален труд по историята на Рим, който е в 142 книги (по съвременните стандарти около 15-20 тома среден размер). Над нея работи до смъртта си и в изложението стига до смъртта на Друз (9 пр.н.е.). В оцелелите книги има около 40 речи на исторически и полулегендарни фигури. За Ливий с уважение се изказват и Сенека, Квинтилиан и Тацит, а неговите трудове са използвани от Валерий Максим, Аней Флор, Лукан и Силий Италик.

Трибун

Трибун е длъжност в Древен Рим.

Военен трибун (на латински: tribunus militum) е командна длъжност в римския легион. В епохата на Републиката военният трибун командва легион. В епохата на Империята във всеки легион има по един военен трибун от сенаторите (втори по старшинство в легиона след легатите) и пет – от съсловието на конниците.

Народните трибуни (на латински: tribunus plebis, букв. плебейски трибун) са длъжностни лица, (от 490 пр.н.е.) ежегодно избирани от плебеите на събранията по племена „триби“. Длъжността народен трибун е въведена, за да бъдат защитени правата на плебеите от произвола на магистратите, избирани сред патрициите.

Трибуните имат право да налагат „вето“ върху разпорежданията или постановленията на сената и на всички магистрати (освен диктатора и цензора), да арестуват и наказват с глоба магистрати (освен диктатора) и обикновените граждани, да свикват събрания на плебеите, заседания на трибутните комиции и сената и да ги председателстват, да издават едикти и да предлагат законопроекти.

Личността на народния трибун е считана за неприкосновена. Народните трибуни са задължени постоянно да държат вратите на домовете си отворени за гражданите, нуждаещи се от защита и нямат право да напускат Рим за повече от денонощие. Властта им е ограничена в чертите на града (вж. „померий“).

Най-висок подем римската демокрация има при дейността на народните трибуни Тиберий и Гай Гракх. С установяването на Империята, институцията на народните трибуни губи самостоятелното си значение, но продължава да съществува под формата на „трибунската власт“ на императора.

Народният трибунат просъществува до 3 век.

Административни центрове на провинциите в Италия
Общини в провинция Рим
Flag of Europe.svg Столици на страните-членки на Европейския съюз
На независими държави
На зависими територии
На непризнати държави
Обекти на Световното културно и природно наследство в Италия
Културно
наследство
Природно
наследство

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.