Република Южна Африка

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за съвременната държава. За Бурската република вижте Южноафриканска република (Трансваал).
Република Южна Африка
на английски: Republic of South Africa
      
Герб
(герб)
Девиз: !ke e: ǀxarra ǁke
Различни хора, но сплотени
Национален химн: National anthem of RSA
Местоположение на ЮАР

Местоположение на ЮАР
География и население
Площ 1 221 037 km²
(на 24-то място)
Води 0.380%
Столица Кейптаун (законодателна)
Претория (административна)
Блумфонтейн (съдебна)
Най-голям град Йоханесбург
Официален език вижте официални езици в Република Южна Африка
Население
(пребр., 2018)
57 725 600
(на 24-то място)
Гъстота на нас. 47,3 души/km²
(на 169-то място)
Управление
Форма Президентска република с правителство, излъчвано от парламента
Президент Сирил Рамафоса
История
Независимост от
Великобритания
31 май 1961
Икономика
БВП (ППС, 2018) $742,461 млрд.
(на 30-то място)
БВП на човек (ППС) $13,591[1]
(на място)
БВП (ном., 2018) $326,541 млрд.
(на 35-то място)
БВП на човек (ном.) $6,292
(на място)
ИЧР (2014) Повишение 0.666 (среден)
(116-то)
Коеф. на Джини (2009) 63.1 (висок)
Валута Ранд (ZAR)
Други данни
Часова зона UTC+2
Код по ISO ZA
Интернет домейн .za
Телефонен код +27

Република Южна Африка (РЮА) или Южноафриканска република (ЮАР)[б. 1] е държава, която се намира в най-южната част на континента Африка с 2 798 km брегова линия[2][3] на Атлантическия и Индийския океан.[4]. На север тя граничи с Намибия, Ботсвана и Зимбабве, на североизток – с Мозамбик и Есватини, а държавата Лесото е напълно обкръжена от територията на Република Южна Африка.[5]

Република Южна Африка е известна с разнообразието на култури, като 11 от говорените в страната езици са признати за официални.[4] Два от тези езици са с европейски произход – английският и африканс, който е формиран на основата на нидерландския и се говори от мнозинството бели и цветнокожи южноафриканци. Макар че английският играе важна роля в обществения и стопанския живот, той е едва петият най-говорен у дома език.[4]

Около 79,5% от жителите на РЮА са чернокожи,[6] разпределени в множество етнически групи, които говорят различни езици от групата банту, девет от които са официални.[4] В страната живеят и най-големите европейска, азиатска и смесена в расово отношение общности в Африка. Около една четвърт от населението са безработни[7] и живеят с по-малко от 1,25 долара на ден.[8]

Република Южна Африка е демократична парламентарна република, но за разлика от повечето държави с такова устройство, президентът изпълнява и функциите на ръководител на правителството. Страната е сред учредителите на Африканския съюз и има най-голямата икономика сред членовете на организацията. Тя е и един от основателите на Организацията на обединените нации и Новото партньорство за развитие на Африка и членува в Общността на нациите, Антарктическия договор, Групата на 77-те, Южноатлантическата зона за мир и сътрудничество, Южноафриканския митнически съюз, Световната търговска организация, Международния валутен фонд, Г-20 и Г-8+5.

Наименование

В българския език от обявяването на републиката през 1961 година страната се нарича Южноафриканска република, а често се използва и само съкращението ЮАР (произнася се ю-ар). Въпреки че оттогава страната не е променяла официалното си наименование, през последните години често се използва и формата Република Южна Африка[9] или само Южна Африка.

В РЮА има 11 официални езика, което прави страната втора в света по техния брой след Индия. Пълното наименование на държавата на официалните езици е:

Наименование Език
Republic of South Africa английски
Republiek van Suid-Afrika африканс
Riphabuḽiki ya Afurika Tshipembe венда
IRiphabliki yaseNingizimu Afrika зулуски
IRiphabliki yaseMzantsi Afrika кхоса
IRiphabliki yeSewula Afrika ндебеле
IRiphabhulikhi yeNingizimu Afrika свази
Rephaboliki ya Afrika-Borwa северен сото
Rephaboliki ya Afrika Borwa сото
Rephaboliki ya Aforika Borwa тсвана
Riphabliki ra Afrika Dzonga цонга

География

South Africa sat
Спътникова снимка на Република Южна Африка

Разположение

Република Южна Африка е разположена в най-южната част на континента Африка. Със своите 1 219 090 km²[10] страната е на 24-то място в света, като площта си е сравнима с Колумбия. Граничи с Ботсвана (1840 km), Лесото (909 km), Мозамбик (491 km), Намибия (967 km), Есватини (430 km) и Зимбабве (225 km). Има брегова линия по Атлантическия и Индийския океан с обща дължина 2798 km.

Релеф и води

Релефът е планински, като в него има крайбрежни низини, плата, полупустинни и пустинни земи. Най-високата точка е връх Нджесути (3 408 m). Най-дълга река е Оранжевата река, която води началото си от планините в Лесото и се влива в Атлантическия океан.

Климат

Климатът е тропичен и субтропичен (по източния бряг). Валежите са недостатъчни и неравномерни.

Флора и фауна

За опазване на природата са създадени резервати, най-известните са Крюгер и Калахари-Гемсбок.

История

Предколониална епоха

В Южна Африка са открити едни от най-старите човешки останки на света.[11][12][13] Останки на австралопитек (Australopithecus africanus) са открити в пещерите на Стеркфонтейн, Кромдрай и Макапансхат, като най-старите от тях са на около 3 милиона години.[14] По-късно в региона живеят различни видове хора – Homo habilis, Homo erectus и накрая съвременния човек Homo sapiens.

Най-старата известна етническа група, обитавала Южна Африка, са койсаните, от които днес са запазени изолираните общности на бушмени и хотентоти. Те са изместени, подчинени и асимилирани в хода на разселването на народите банту, които вече присъстват на юг от река Лимпопо през 4 – 5 век. С миграциите на народите банту се свързва и навлизането на региона в желязната епоха в средата на 11 век. През 15 век, както и в наши дни, най-големите етнически групи в Южна Африка са зулу и кхоса, и двете от групата банту.

През 1487 година португалския мореплавател Бартоломеу Диаш става първият европеец, достигнал най-югозападната точка на Африка, нос Добра надежда. През следващите десетилетия португалците развиват интензивно корабоплаване между Атлантическия и Индийския океан, но високите и скалисти брегове на Южна Африка не предизвикват интереса им и те използват за основни опорни пунктове Ангола и Мозамбик. В края на 16 век в търговията с Индия се включват също Англия и Нидерландия, но и те не предприемат веднага опити за колонизиране на южноафриканското крайбрежие.

Колониален период

Charles Bell - Jan van Riebeeck se aankoms aan die Kaap
Ян ван Рибек основава Капската колония
TrekBoers crossing the Karoo
Лагер на трекбури

На 6 април 1652 година експедиция на Нидерландската източноиндийска компания, ръководена от Ян ван Рибек, основава снабдителен пункт на нос Добра надежда, на мястото на днешния Кейптаун, с което поставя началото на Капската колония, първата европейска колония в Южна Африка.[15] Благодарение на добрата си стратегическа позиция този пункт трябва да служи като място за почивка на търговските кораби, пътуващи между Европа и Югоизточна Азия.

През втората половина на 17 век и през 18 век Капската колония непрекъснато се разширява. Първоначално заселниците се разпростират на изток в региона Уесткап, а когато достигат до река Грот Висривир се срещат с кхоса, които от своя страна по това време разширяват владенията си в югозападна посока. Конфликтът за земя между двете страни довежда до поредица сблъсъци, известни като Кхоски войни. Нидерландците започват да заселват в Капската колония роби от Индонезия, Мадагаскар и Индия. Потомците на тези роби образуват, заедно с бушмените, групата на цветнокожите южноафриканци, които днес съставляват около 50% от населението на Западната Капска провинция.

По време на Революционните войни Великобритания установява временен контрол над Кейптаун, а през 1806 година, след фалита на Нидерландската източноиндийска компания, анексира Капската колония. Пограничните войни с кхоса продължават, като британците укрепват източната граница и окуражават заселването на британски имигранти. Междувременно във вътрешността на днешната Република Южна Африка се утвърждава държавата на народността зулу, начело с Шака, което предизвиква продължителен период на хаос и насилие, известен като Мфекане (1815 – 1840).[16]

Отмяната на робството в британските колонии през 1833 година засяга интересите на много бури, както се наричат потомците на европейски, главно нидерландски, френски и германски заселници в Южна Африка. Това, както и честите погранични сблъсъци и други различия с британската колониална администрация, кара около 12 000 да напуснат Капската колония през 30-те години на 19 век и да се отправят към вътрешността на континента. Там те основават две свои републики – Южноафриканската република и Оранжевата свободна държава.

През 1867 година във вътрешността на Южна Африка са открити залежи от диаманти, а през 1884 година – и от злато. Това насърчава икономическия растеж и имиграцията, но също така усилва териториалните конфликти между Великобритания, бурските републики и местното негърско население.[17] В резултат на Втората англо-бурска война (1899 – 1902) Великобритания установява контрол над цялата територия на днешната Република Южна Африка.

Южноафрикански съюз и независимост

След приключване на войната бурите получават широка местна самостоятелност и като бели европейски заселници получават по-високи обществени и стопански позиции в Южноафриканския съюз, създаден през 1910 г. с ранг на доминион на Великобритания. Южноафриканският съюз е създаден на 31 май 1910 г. от четирите колонии Натал, Трансваал, Оранжевата свободна държава и Капската колония.

В действителност най-губещо от тези войни е местното чернокожо население, към което започват да се прилагат расистките постановки на политиката на апартейд. За това население са определени два пустинни резервата – Лесото и Есватини, където негърското население се занимава със земеделие. Друга част от чернокожите са ангажирани в мините за добив на злато, диаманти, каменни въглища, цинк, олово и манган, благодарение на доходите от които Южноафриканският съюз се превръща в една от най-богатите и красиви държави.

През 1934 г. става обединяването на британската Южноафриканска партия и бурската Национална партия в т.нар. Обединена партия с цел помиряването на бялото и цветнокожото население. Но още през 1939 г. този съюз се разпада поради различия относно участието на Великобритания във Втората световна война. Продясната Национална партия симпатизира на Хитлерова Германия и на радикалното расово разделение (апартейд). След края на войната бялото население под ръководството на Националната партия запазва своята власт и въвежда политика на апартейд, приемайки чрез парламента редица закони, които разделят ежедневието на населението според цвета на кожата. Апартейдът става основна конфликтна точка през втората половина на 20 век, която води до широкообхватни икономически санкции, както и до изтеглянето на редица фирми от РЮА. Растящото недоволството на подтиснатото население стига своята връхна точка през 1976 г., когато органите на реда се изправят срещу демонстриращи студенти в Совето, при което загиват 176 чернокожи ученици и студенти.

След дълги години на съпротива чрез стачки, протестни маршове, саботажи, както и терористични актове на различни движения, борещи се срещу апартейда (най-известното от които е Африканският национален конгрес), през 1990 г. правителството на Националната партия, водено от Фредерик де Клерк, прави първата крачка на отстъпление от политиката на апартейд, като премахва забраната на движението Африкански национален конгрес и освобождава от затвора неговия лидер Нелсън Мандела (най-известният борец срещу апартейда, който прекарва в затвора 27 години).

Постепенно апартейдът изчезва от конституцията и това дава възможност през 1994 г. да се проведат първите свободни избори, които партията Африкански национален конгрес печели убедително и оттогава управлява страната чрез издигнато от нея правителство. Нелсън Мандела става първият чернокож президент на страната и заедно с последния президент от Националната партия Фредерик де Клерк печели Нобелова награда за мир през 1993 г. Въпреки края на апартейда, през 21 век милиони южноафриканци, предимно цветнокожи, живеят в нищета.

Население

SouthAfricaFieldwork21989
Земеделски работници

Населението на РЮА възлиза на 50,1 милиона души (2009).[18] По брой на населението страната е на четвърто място в Африка след Нигерия, Египет и Етиопия. Характерен е висок естествен и механичен прираст поради високата раждаемост (31 ‰) и приток на емигранти (предимно на чернокожи) от съседните африкански страни. По-голяма е раждаемостта сред негърското население, където е по-голяма и смъртността. Детската смъртност сред бялото население е 35 ‰, а сред негърското – 210 ‰. Средната гъстота е 36 души/км². Най-рядко е населена пустинната област на Калахари и Намиб.[19]

Етническия състав на РЮА се разделя на четири големи групи (2007):

Държавно управление

Държавно устройство

Република Южна Африка е федерална парламентарна република. Парламентът е двукамарен, съставен от Национално събрание (долна камара) и Национален съвет на провинциите (горна камара). 400-те членове на Националното събрание се избират с пропорционално гласуване – половината от тях с национална листа, а останалите – с провинциални листи. Националният съвет на провинциите включва по 10 представители на всяка от 9-те провинции, независимо от тяхното население. Изборите и за двете камари се провеждат веднъж на 5 години.

Правителството се избира от долната камара, като лидерът на най-голямата фракция става президент – едновременно ръководител на правителството и държавен глава. От 2009 година президент на страната е Джейкъб Зума.

Правната система на Южна Африка съдържа елементи както на гражданското, така и на общото право – резултат, съответно, от нидерландската и британската колонизация.[20]

Република Южна Африка има три столици – главните градове на трите основни колонии, влезли в състава на Южноафриканския съюз. Органите на изпълнителната власт се намират в Претория, парламентът е в Кейптаун, а Върховният съд – в Блумфонтейн.

Политически живот

След премахването на апартейда през 1994 година в южноафриканската политика доминира лявата партия Африкански национален конгрес (АНК), която обикновено получава 60 – 70% от гласовете (65,9% през 2009). Основната опозиционна партия е центристкият Демократичен алианс, който управлява в провинция Западен Кейп, но на последните федерални избори получава около 15% от гласовете (16,7% през 2009). Дясната Нова национална партия, наследник на Националната партия, установила режима на апартейд, се саморазпуска през 2005 година, като депутатите ѝ във федералния парламент преминават в парламентарната група на АНК.

Други по-големи политически партии са Конгресът на народа (7,4% от гласовете на общите избори през 2009), отцепил се от АНК през 2008 година, и Партия на свободата „Инката“ (4,6% от гласовете през 2009), която има последователи главно сред зулусите.

От 2004 година насам в Република Южна Африка се провеждат хиляди протестни демонстрации, някои от тях съпътствани от насилие.[21]

Административно деление

South Africa Provinces numbered
Провинции на Южна Африка

Административно Република Южна Африка е разделена на 9 провинции:

Икономика

Република Южна Африка е икономически най-развитата страна от Африка и сред двадесетте най-развити в света.[22] На нея се пада 40% от стойността на промишлената продукция на африканския континент.[23]

Водещ отрасъл на стопанството е добивът на полезни изкопаеми. РЮА е на първо място в света по добив на злато, платина, хром и манган. Водещи места заема и при добива на диаманти (първо място по стойност на продукцията), въглища (основно черни), уран и азбест.[22] Други значителни суровини са ванадий, желязна руда, олово, титан, графит, сребро, медна руда. Енергетиката е развита въз основа на въгледобива. На топлоелектрическите централи на въглища се пада над 80% от произведената електроенергия в страната.[24] Добре развита металургия, с водеща роля на производството на стомана, чугун и алуминий.

Широко развита с разнообразни отрасли е машиностроителната промишленост. Произвеждат се кораби, самолети, автомобили. Страната е най-големия производител на автомобили в Африка. Има предприятия на „Фолксваген“, „Тойота“, „Форд“, „Дженеръл мотърс“, „Крайслер“ и др. Главен център на автомобилостроенето е Порт Елизабет. Електротехническото и електронното машиностроене е представено от предприятия на „Сименс“, „Филипс“ и др. Въпреки, че липсват значителни нефтени находища се развива преработването на вносен суров нефт, основно от филиали на „Шел“, „Мобил“ и „Калтекс“. Основни продукти на хранително-вкусовата промишленост са захар, вино и консерви.[24] Характерна алкохолна напитка е амарула – ликьор от плодовете на дървото марула.

Туризъм

Туризмът в Южна Африка се развива като един от най-важните сектори на икономиката. Забележителности с важно значение за туризма:

Туристическата индустрия дава около 7% от БВП на страната. През 2002 г. повече от 6 милиона туристи са посетили РЮА. Около 3% от заетите работят в туристическия бранш.

Култура

Спорт

Най-популярните спортове в Южна Африка са футбол, ръгби и крикет. Други традиционно развити спортове са плуване, лека атлетика, бокс, голф, тенис и нетбол.

През 1995 г. страната е домакин и шампион на Световното първенство по ръгби, а през 2007 г. спечелва и Световното първенство по ръгби във Франция. През 1996 г. Южна Африка е домакин на Купата на африканските нации и нейният отбор „Бафана Бафана“ спечелва състезанието. През 2003 г. е домакин на Световната купа по крикет.

Много южноафрикански футболисти се състезават в най-силните първенства в Европа. Националният отбор участва на Световните първенства по футбол през 1998 и 2002 година. През 2010 г. Южна Африка е домакин на Световното първенство по футбол 2010 – първото Световно първенство по футбол, провеждано в африканска страна.

Бележки

  1. За местните наименования на страната вижте раздел Наименование

Източници

  1. www.imf.org
  2. South African Maritime Safety Authority. // South African Maritime Safety Authority. Посетен на 16 юни 2008. (на английски)
  3. Coastline. // The World Factbook. CIA. Посетен на 16 юни 2008. (на английски)
  4. а б в г South Africa Fast Facts. // SouthAfrica.info, April 2007. Посетен на 14 юни 2008. (на английски)
  5. Encyclopædia Britannica Online. // Encyclopædia Britannica, Inc.. (на английски)
  6. Mid-year population estimates 2010. // Statistics South Africa, 2010. Посетен на 3 август 2010. (на английски)
  7. South Africa’s Unemployment Rate Increases to 23.5%. // Bloomberg, 5 май 2009. Посетен на 30 май 2010. (на английски)
  8. HDI. // UNDP. (на английски)
  9. Република Южна Африка. // Министерство на външните работи, 2013. Посетен на 21 септември 2013. (на български)
  10. South Africa. // CIA World Factbook. Посетен на 22 февруари 2010. (на английски)
  11. Wymer, John. The Middle Stone Age at Klasies River Mouth in South Africa. Chicago, University of Chicago Press, 1982. ISBN 0226761037. (на английски)
  12. Deacon, HJ. Guide to Klasies River. // Stellenbosch University, 2001. p. 11. Посетен на 5 септември 2009. (на английски)
  13. Fossil Hominid Sites of Sterkfontein, Swartkrans, Kromdraai, and Environs. // (на английски)
  14. Broker, Stephen P.. Hominid Evolution. // Yale-New Haven Teachers Institute. Посетен на 19 юни 2008. (на английски)
  15. African History Timeline. // West Chester University of Pennsylvania. (на английски)
  16. Shaka: Zulu Chieftain. // HistoryNet, 2006. Посетен на 22 ноември 2010. (на английски)
  17. Williams, Garner F. The Diamond Mines of South Africa, Vol II. New York, New York, B. F Buck & Co., 1905. p. Chapter XX. (на английски)
  18. South Africa country profile. // BBC News, 2010. Посетен на 22 февруари 2010. (на английски)
  19. Дойков 2008, с. 201.
  20. Snyman, Pamela et al. Researching South African Law. // Library Resource Xchange, 2 октомври 2002. Посетен на 23 юни 2008. (на английски)
  21. Article by Imran Buccus in the Mercury newspaper. // (на английски)
  22. а б Луканов 2002, с. 338.
  23. Дойков 2008, с. 202.
  24. а б Дойков 2008, с. 203.

Използвана литература

  • Дойков, Васил и др. Икономическа география на страните от конинентите Азия, Америка, Африка, Австралия, Антарктида. Ковачев, 2008. ISBN 978-954-8775-88-5. (на български)
  • Луканов, Ангел и др. Страните в света 2002 – справочник. София, Глория Палас, 2002. ISBN 954-90833-2-2. (на български)
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.
.za

.za e Интернет домейн от първо ниво за Република Южна Африка. Администрира се от ZADNA. Представен е през 1990 година.

Административно деление на Република Южна Африка

Република Южна Африка е разделена на 9 провинции.

В навечерието на общите избори от 1994 г. бившите „отечества“ на Южна Африка, познати също като бантустани, са интегрирани отново и 4-те съществуващи провинции са разделени на 9 нови провинции. През декември 2005 г. 12-та добавка към конституцията променя границите на 7 от провинциите. На 18 август 2006 Конституционният съд постановява, че част от 12-тата добавка, определяща преминаването на Мататиле от Квазулу-Натал към Източната капска провинция не е конституционно поради недостатъчна консултация.

Африканс

Езикът африканс (по-рано известен като бурски език) спада към долногерманската група езици, като до началото на 20 век е бил смятан за диалект на нидерландския език. Смята се, че около 85 % от думите в африканс и нидерландския език съвпадат. Разпространен е основно сред бялото и цветнокожото население в страните в Южна Африка (предимно в Република Южна Африка и Намибия).

Бели хора в Република Южна Африка

Белите южноафриканци (на нидерландски: Blanke Zuid-Afrikanen; на африканс: Blanke Suid-Afrikaners; на английски: White South African) представляват едно от големите расово и културно-езиково малцинства на територията на Република Южна Африка, към него че причисляват африканери, англоафриканци и други представители от европеидната раса. През 2010 година те съставляват 9.2 процента от населението, или 4 590 200 души, като представляват 2-ра по численост расова група след чернокожите.

Бури

Бурите са основната част от белите жители на Република Южна Африка. Те говорят африканс и произлизат главно от нидерландски, френски и немски заселници, предимно протестанти. На африканс думата „бур“ означава селянин и днес много бури смятат, че това наименование е обидно, предпочитайки името африканери.

Българи в Република Южна Африка

Българите в ЮАР са между 20 000 и 50 000 души. В Йоханесбург живеят около 25 000 души, в Кейптаун около 5000 души.

Държавно устройство на Република Южна Африка

Република Южна Африка е федерална парламентарна република, министър-председателят на Южна Африка се избра от парламента и е начело на правителството.

Западен Кейп

Западен Кейп (на английски: Western Cape, на африкаанс Wes-Kaap) е провинция в югозападната част на Република Южна Африка (РЮА). Граничи с провинциите Северен Кейп на север и Източен Кейп на изток и с Индийския океан на юг и запад. Административен център е град Кейптаун.

Зулу

Зулу (южноафрикански английски и исизулу: амазулу) са африканска етническа група от около 11 милиона души, което ги прави най-голямата етническа група в Република Южна Африка, където живеят главно в провинцията Квазулу-Натал. Езикът им исизулу е от групата на банту и, по-специално, един от подгрупата нгуни.

Източен Кейп

Източен Кейп (на кхоса: IPhondo yaMpuma-Koloni; на английски: Eastern Cape; на африканс: Oos-Kaap) е провинция в югоизточната част на Република Южна Африка (РЮА). Тя е образувана през 1994 на територията на бантустаните Транскей и Цискей и източната част на дотогавашната Капска провинция. Граничи с Лесото и провинциите Квазулу-Натал и Фрайстат на север, със Северен Кейп и Западен Кейп на запад и с Индийския океан на югоизток. Административен център е Бишо, бивша столица на бантустана Цискей, а най-голям град е Порт Елизабет.

Лимпопо (провинция)

За едноименната река вижте Лимпопо.Лѝмпопо (на английски и на африканс: Limpopo) е провинция в североизточната част на Република Южна Африка (РЮА). Граничи с Ботсвана, Зимбабве и Мозамбик, и с провинциите Северозападна провинция, Гаутенг, Мпумаланга. Административен център е град Полокване.

Мпумаланга

Мпумаланга (на английски и на африканс: Mpumalanga, произнася се по-близко до Умпумаланга) е провинция в източната част на Република Южна Африка (РЮА). На изток граничи с Мозамбик и Есватини, и с провинциите Фрайстат, Гаутенг, Лимпопо, Квазулу-Натал. Административен център е град Нелспройт.

Население на Република Южна Африка

Населението на Република Южна Африка според последното преброяване от 2011 г. е 51 770 560 души.

Национален отбор по футбол на Южна Африка

Националният отбор по футбол на Южна Африка представлява Република Южна Африка в международните мачове на страната.Отборът дълго време е бил изолиран заради апартейд в държавата.Първия път, когато страната се класира за Купата на африканските нации е през 1957 в Судан.Но е дисквалифицирана заради по-горе посочените думи.От 1959 до 1992 и е забранено да участва на африканското по футбол.От 1930 до 1962 не участва, а от 1966 of 1990 също и е забранено да участва на световното по футбол.След падането на режима на апартейда започват квалификации за африканското през 1994 в Тунис.Но не се класират.Не се и класират и за световното в САЩ.През 1996 се класират за купата на африканските нации, защото са домакини.Спечелват го като на финала побеждават отборът на Тунис с 2 - 0 и автоматично се класират за купата на конфеферациите през 1997 в Саудитска Арабия.Но отпадат още в груповата фаза.През 1998 се класират и за купата на африканските нации 1998 в Буркина Фасо.Но не защитават трошея си от преди и го губят на финала от Египет 2 - 0.Но за пръв път през 1998 успяват да класират за световното първенство в Франция.Но отпадат в груповата фаза.След това се класират за африканското по футбол през 2000, което за пръв път се провежда в две страни.Гана и Нигерия.Там стигат до почетното 3 място.На следващото африканско в Мали отпадат в четвърт финалите.Но за втори път се класират за световното през 2002 в Южна Корея е Япония.Но отново отпадат в груповата фаза.Но постиган първата си победа с 1-0 над Словения.На купата на африкансите нации след 2 години пак в Тунис отпадат в груповата фаза.А през 2006 на купата на африканските нации в Египет отново отпадат в групавата фаза.Не се класират за световното през таз година в в Германия.През 2008 на купата на африканските нации в Гана пак отпадат в груповата фаза.През 2009 се класират на купата на конфедерациите, защото са домакини и достигат до 4 място.Но през 2010 на африканското по футбол в Ангола не се класират.На световното през тази година автоматично се класират, защото също са домакини, но отпадат пак в груповата фаза и стават първата държава домакин не го преминала.В бъдеще ще се проведат квалификациите за африканското по футбол през 2012 в Габон и Екваториална Гвинея, което ще бъде второто с две държави домакини.

Национално знаме на Република Южна Африка

Националното знаме на Република Южна Африка е прието на 27 април 1994 г. в периода на първите свободни избори и края на апартейда.

Представлява правоъгълно парче плат със съотношение на страните 2:3. Има сложен дизайн с елементи в 6 цвята. В средата на знамето е изобразено зелено поле във формата на Y със златни и бели кантове, а полетата около него са изпълнени в различни цветове.

Знамето е проектирано от Фредерик Браунел, главен херолд на страната.

Претория

Претория (на африканс: Pretoria; на английски: Pretoria) е столица на Република Южна Африка. Намира се в провинция Гаутенг.

Градът е главната от 3-те столици в страната – той е седалище на правителството, докато парламентът е в Кейптаун, а Върховният съд – в Блумфонтейн.

Северен Кейп

Северен Кейп (на английски: Northern Cape, на африкаанс Noord-Kaap, Ноорд Каап) е провинция в северозападната част на Република Южна Африка (РЮА). На север граничи с Намибия и Ботсвана, и с провинциите Западен Кейп на юг и Фрайстат, Източен Кейп и Северозападна провинция на изток. Административен център е град Кимбърли. В провинцията се намира град Орания, със 100% бяло население.

Столица

Столицата е най-главният град на една държава. Обикновено столицата е градът, в който се намират правителството и другите висши органи на държавната (законодателна, изпълнителна, съдебна) власт – държавният глава, парламентът, върховният съд. Но тя може да е различна от действителното седалище на правителството. Например в Нидерландия столицата е Амстердам, а седалището на правителството е Хага.

В монархиите столицата често е там, където се намира кралският двор (може да се мести от един в друг дворец). Самата етимология на столица идва от престол. Обикновено столицата е регламентирана в законодателството. Често столицата е център на дейности от много голямо значение за страната – политически, икономически, културни и други.

В повечето случаи столицата е най-големият град в страната, но има много изключения. Например в Швейцария столицата е Берн, a най-големият град е Цюрих. В САЩ столицата е Вашингтон, докато най-големият град е Ню Йорк. Също така много от столиците на американските щати не са най-големите градове в щата си – например столицата на Калифорния Сакраменто не е най-големият град в щата, а това е Лос Анджелис. Въпреки това някои столици на американски щати са и най-големите градове в щата си, например Бостън в щата Масачузетс.

Някои държави имат повече от една столица. Например Република Южна Африка има 3 столици – парламентът заседава в Кейптаун, изпълнителната власт е съсредоточена в Претория, висшите съдебни органи се намират в Блумфонтейн. Най-големият град в РЮА е Йоханесбург.

Териториалните политически единици (особено във федералните държави) и автономни области с по-голяма самостоятелност в управлението също наричат административните си центрове столици – например републиките в Русия, провинциите в Германия и Австрия, кантоните в Швейцария, щатите в Бразилия, Индия, Мексико и Съединените американски щати и др.

Южна Африка

Южна Африка е регион на континента Африка и включва държавите:

Ангола

Ботсвана

Есватини

Замбия

Зимбабве

Лесото

Мавриций

Мадагаскар

Малави

Мозамбик

Намибия

ЮАР

Страни и територии в Африка
LocationWesternAfrica.png
Западна Африка
LocationNorthernAfrica.png
Северна Африка
LocationCentralMiddleAfrica.png
Централна Африка
LocationEasternAfrica.png
Източна Африка
LocationSouthernAfrica.png
Южна Африка
Зависими
Непризнати
Страни и територии в Антарктика
Proposed flag of Antarctica (Graham Bartram)

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.