Резервна валута

Резервната валута е валута, която се съхранява в големи количества от правителства на други държави и институции като техен резерв от чужда валута.

От 1 октомври 2016 г. китайският юан влиза като резервна валута в компанията на долара на САЩ, еврото на ЕС, японската йена, британската лира, швейцарския франк и други валути с минимален процент. Съотношенията на валутите са както следва[1]:

  • Щатски долар – 41,73%
  • Евро – 30,93%
  • Китайски юан – 10,92%
  • Японска йена – 8,33%
  • Британска лира – 8,09%
Global Reserve Currencies
Резервни валути (1995-2014)

Източници

  1. Китайският юан официално влезе в Специалните права на тираж на МВФ www.investor.bg
Британска лира

Британската лира (паунд, фунт) е паричната единица на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.

Други използвани имена: лира стерлинг (също стерлинг, стърлинг), фунт стерлинг, паунд стерлинг (англ. pound sterling), лира (от лат. libra), фунт (рус. от нем. pfund).

Международният код на валутата по ISO 4217 е GBP (англ. Great Britain Pound). Най-често използваният символ за валутата е £, (или по-рядко просто „L“). В миналото се е използвал и символът „/“. Символът „L“ идва от древноримската мярка за тежест либра, (конкретно римската либра), „libra“, която дава и наименованието на паричната единица.

Валутен съвет

Валутният съвет, наричан по-често неточно валутен борд (англ. currency board), също и паричен съвет, е орган за парична политика, както и неговата система, при която дадена парична единица е обменяема при фиксиран валутен курс спрямо друга парична единица. В най-честия случай това означава, че тя е напълно обезпечена с активи в съответната твърда валута. Златният стандарт е подобна система, при която стойността на паричната единица е фиксирана към дадено количество злато.

Германска марка

Германската марка (на немски: Deutsche Mark) (DEM, DM) е официалната парична единица на Западна Германия, а след 1990 на обединена Германия. Тя остава официална валута до 2002, когато е заменена от еврото; нейните монети и банкноти се запазват в обращение до въвеждането на новите монети и банкноти на еврото през 2002.

Марката е официално платежно средство в Германия от създаването на държавата в 1871.

До изтеглянето на марката от обращение през 2002, тя е втората най-силна валута в световен мащаб.

Към 2006 година, все още голям брой магазини в Германия пускат промоции и големи намаления, в случай че платите с марки, макар официално те вече да не са законно платежно средство.

Обменният курс на марката е закотвен на ниво 1,95583 марки за евро и има вечна валидност, при продажба на марки в офисите на Германската Федерална Банка.

Гръцка драхма

Драхма (на гръцки δραχμή) е националната валута на Република Гърция до 31 декември 2001 г. На 1 януари 2002 г. е заменена с евро (euro) — обща валута на страните-членки на част от Европейския съюз.

Думата драхма е отглаголно съществително от глагола δράττω (вземам, стискам в юмрук нещо). В древността една драхма се е деляла на 6 обола (οβολός).

Датска крона

Датската крона (на датски: dansk krone) е официалната валута на Дания, Фарьорските острови и на Гренландия от 1 януари 1875 година. Нейният ISO 4217 код е DKK, а символът ѝ е kr.

Дели се на 100 йоре като норвежката и шведската крона.

На референдум през 2000 г. за присъединяване към Еврозоната и еврото гласоподавателите запазват кроната с резултат 53,2%.

Долар

Долар се нарича паричната единица на редица държави.

Най-известна е паричната единица на Съединените американски щати, наричана на български щатски долар или американски долар, смятана за основната в света резервна валута.

Думата произлиза от името на бившата парична единица талер, използвана в Северна Европа, както и днешният толар на Словения.

Долар е името и на други парични единици:

австралийски долар, парична единица на Австралия

барбадоски долар, парична единица на Барбадос

бахамски долар, парична единица на Бахамите

белизийски долар, парична единица на Белиз

бермудски долар, парична единица на Бермуда

брунейски долар, парична единица на Бруней

гаянски долар, парична единица на Гаяна

зимбабвийски долар, парична единица на Зимбабве

канадски долар, парична единица на Канада

либерийски долар, парична единица на Либерия

намибийски долар, парична единица на Намибия

новозеландски долар, парична единица на Нова Зеландия

сингапурски долар, парична единица на Сингапур

соломоновски долар, парична единица на Соломоновите острови

суринамски долар, парична единица на Суринам

Тринидадски и тобагски долар, парична единица на Тринидад и Тобаго

фиджийски долар, парична единица на Фиджи

хонконгски долар, парична единица на Хонконг

ямайски долар, парична единица на ЯмайкаИзползва се също разчетната парична единица международен долар.

Евро

Евро (банков код: EUR, символ: €, мн.ч. евро

) е паричната единица на еврозоната, включваща 19 държави от Европейския съюз. То е втората по значение резервна валута, както и втората най-търгувана парична единица в света след американския долар. Към края на 2009 година, с повече от 800 милиарда евро в обращение, то е и паричната единица с най-висока обща стойност на банкнотите и монетите в света, изпреварвайки американския долар. Според оценки за края на 2008 година, брутният вътрешен продукт с отчитане на паритета на покупателната способност на еврозоната е втори в света след този на Съединените щати. През 2015 г. еврото участва в около 33 % от всички ежедневни валутни трансакции при една пета от световните валутни позиции. Неговият дял в деноминираните правителствени и корпоративни дългови инструменти е около 40% наравно с щатския долар. Обхваща над 50 % от фактуриранията на целия внос в еврозоната и повече от 65 % от износа.Към януари 2015 г. еврозоната се състои от Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Естония, Република Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словения, Словакия, Финландия и Франция. Еврото е и официалната разчетна единица на Европейския съюз. Използва се като официална валута също в Монако, Сан Марино и Ватикана, като тези страни имат правото да издават собствени монети, въпреки че не са членове на Европейския съюз. В три други държави (Андора, Косово и Черна гора) еврото е официално разплащателно средство без формални споразумения за това между тях и държавите от еврозоната. По този начин еврото се използва ежедневно от над 327 милиона души, а други 175 милиона, включително жителите на България, живеят в страни, чиито парични единици имат фиксиран обменен курс спрямо еврото.

Еврото се администрира от базираната във Франкфурт Европейска централна банка (ЕЦБ) и Евросистемата, която освен ЕЦБ включва и централните банки на страните от еврозоната. Въвеждането на еврото като основно разплащателно средство на общия европейски пазар улеснява търговията в Европейския съюз и се смята и за ключов елемент от проекта за европейска интеграция. Еврото е въведено на световните финансови пазари като разчетна единица на 1 януари 1999 г., замествайки дотогавашната европейска валутна единица (ЕКЮ) при съотношение 1:1, а монетите и банкнотите навлизат в обращение от 1 януари 2002 г.

Еврогрупа

Еврогрупата е групата на министрите на финансите на страните от Еврозоната, събиращи се на ежемесечно неформално съвещание за координиране на тяхната икономическа политика.

Създадена от Европейския съвет през 1997 г., тя фактически изпразва от съдържание Съвета на европейските министри на финансите, чиито заседания се провеждат на следващия ден след заседанията на Еврогрупата, за да утвърдят нейните решения.

Ролята на Еврогрупата се усилва още повече с избирането на неин постоянен председател в лицето на Жан-Клод Юнкер - премиер и министър на финансите на Люксембург, доайен на Европейския съвет от 1 януари 2005 г.

Еврокалкулатор

Еврокалкулатор е популярен тип калкулатор в държавите от Еврозоната, приели еврото за своя официална национална валута.

Прилича и има функции на нормален калкулатор, но освен това има специални функции, свързани с превръщането на предишната валута в евро (например в случая на Испания това е преизчисляването на суми, номинирани в испанска песета, в евро) или обратно – на евро в предишната валута.

Ползата от такъв калкулатор е обикновено в първите месеци на транзитивния период, при финансови операции, свързани с валута.

Еврокалкулатор може да се намери и в страни извън еврозоната – в страни, където еврото има сравнително силно присъствие.

Естонска крона

Естонската крона (на естонски kroon) е бившата национална валута на Естония.

За първи път е въведена през 1928 г. 1 естонска крона е равна на 100 сента (sent). Емитира се от Банка Естония. Международният код на валутата е ЕЕК.

Заменена е с еврото от 1 януари 2011 г.

Латвийски лат

Латът е бившата национална валута на Латвия.

Заменен е с еврото от 1 януари 2014 г.Фиксирният курс на латвийския лат към еврото е 0,702804 латвийски лата за едно евро.

Currency Exchange in Latvia – Latvian currency exchange market comparison. (In English)

Литовски литас

Литасът (на литовски: litas, мн. ч. litai или litų в зависимост от конкретната граматическа конструкция) е бившата национална валута на Република Литва.

Заменен е с еврото от 1 януари 2015 г.

Постоянният курс на литовския литас към еврото е 3,45280 литаса за 1 евро (1.76539 литаса за 1 лев).

Малтийска лира

Малтийската лира е парична единица, използвана в Малта до края на 2007 г.

От 1 януари 2008 година лирата е заменена от еврото.

Световна валута

Във валутния пазар и в международните финанси световна валута, наднационална валута или глобална валута означават валута, с която се търгува на международно ниво без установени граници.

Словенски толар

Словенският толар (на словенски: Slovenski tolar) е бивша парична единица на Словения в периода от 1991 година до замяната и с евро на 1 януари 2007 година. Разделя се на 100 единици, наречени „стотин“. Международният код според стандарта ISO 4217 за словенския толар е SIT.

Френски франк

Франкът, представян със символа ₣ или по-често просто с F, е бившата парична единица на Франция до 1999 г.

Франкът е въведен през 1795 г., когато става национална валута на страната. Той изпълнява тази функция до нейното заменяне с еврото.

Шведска крона

Шведската крона (на шведски: svensk krona) е валутата и официалното разплащателно средство в Швеция.

Заедно с норвежката крона и швейцарския франк тя е сред най-стабилните валути в Европа.

Въпреки че страната е член на Европейския съюз от 1995 г., голяма част от населението на проведения референдум гласува против въвеждането на еврото за национална валута.

Шведската крона е деветата най-търгувана валута в света през април 2016 година.

Щатски долар

Щатският долар (на английски: United States dollar), наричан също американски долар, е официалната парична единица в Съединените американски щати и основната световна резервна валута.

Паричното обращение се контролира от банковата система на Федералния резерв. Най-често използваният символ за щатския долар е знакът „$“. Кодът на щатския долар в стандарта ISO 4217 е USD и цифров код 840, а Международният валутен фонд използва и US$.

През 1995 г. над 380 млрд. долара са в употреба, като 2/3 от тях се намират извън САЩ. През април 2004 г. доларите в употреба са близо 700 млрд., като отново приблизително 50% – 65% са извън границите на САЩ.

Японска йена

Йената (на японски: 円 „ен“) е парична единица, официална валута в Япония и широко разпространена като резервна валута след американския долар, еврото и британската лира. Кодът на йената по стандарта ISO 4217 е JPY и цифров код 392. Символът за нейното обозначаване е ¥, но в японската йероглифна система канджи се използва символът 円, който означава „кръгъл“.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.