Революция в Русия (1905)

Първата революция в Русия (използва се в историографията за разграничение от последвалата я Октомврийска революция) или Революцията в Русия от 1905 година са действията по масово надигане на поданиците срещу държавната власт в Руската империя в периода от януари 1905 г. до юни 1907 г., които се изразяват в цяла поредица бунтовни действия в рамките на две години.

Repin 17October
Иля Репин, 17 октомври 1905 г.

История

Първоначален тласък за начало на масовите протести с политически лозунги прераснали в бунтове е т.нар. „кървава неделя“ – стрелба от страна на войниците от императорската армия срещу участниците в една мирна демонстрация на работници, оглавявана от агента на царската тайна полиция Георгий Гапон на 9 (22) януари 1905 г. Съществуват различни трактовки за случилото се, отприщило поредицата революционни действия в страната. Версията на органите за сигурност по онова време е, че стрелбата е провокация от страна на силите излъчили тогавашния финансов министър на Русия. В резултат от инцидента в страната избухва масово стачно движение, а в армията и флота – бунтове, целящи сваляне на монархията и установяване на „демократично народно управление“.

В резултат от събитията през 1905 г. излиза т.нар. Октроирана (т.е. прогласена от действащия държавен глава) конституция, прогласена с царски Манифест от 17 октомври 1905 година, и предоставяща граждански свободи като: свобода на съвестта, свобода на словото, свобода на събранията и сдруженията. С този акт се учредява руски парламент, състоящ се от Държавен съвет и Държавна Дума (тя е учредена няколко месеца преди това[1]). Без одобрението на парламента не може да встъпи в сила нито един закон. В същото време императорът си запазва правото за разпуска Думата и да упражнява вето върху нейните решения. Впоследствие Николай II не еднократно използва тези права.

В резултат на манифеста императорът изменя съществуващите Основни държавни закони (на руски: Основные государственные законы Российской империи), и те фактически се превръщат в първата руска конституция[2].

На 3 (16) юни 1907 г. в тази първа руска конституция са изменени правилата за избор на депутати в Държавната дума.

Според марксистката и съветската историография, революционната вълна е предизвикана от създалата се революционна ситуация вследствие от избухналата и загубена от царската власт руско-японска война.

Последвали събития

Властта в Русия по онова време успява да овладее ситуацията, но по време на Първата световна война, в резултат от проточилия се няколко години световен военен конфликт, в който централна роля има Русия, властта не успява да удържи новата революционна ситуация в страната и през 1917 г. в Русия избухват последователно две революции – Февруарска и Октомврийска революция. Според противоположни трактовки на революционните събития в Русия от началото на 20 век, те са предизвикани в резултат от провокация по предварително изготвен план целящ дестабилизация на Русия и промяна във формата на държавно устройство, а оттук и в начина на осъществяване на държавното управление и политиката на страната.

Източници

  1. Высочайший манифест от 6 августа 1905 г.
  2. Артём Кречетников. Сто лет манифеста 17 октября. // Руска служба на БиБиСи, 30 октомври 2005. Архивиран от оригинала на 5 февруари 2012. Посетен на 1 декември 2011. (на руски)

Външни препратки

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.