Рамзес II

Рамзес II, познат също като Рамзес Велики (Usermaatre Setepenre Rameses) е третият фараон от XIX династия. Управлявал Египет по време на Новото царство от 1279 г. пр. Хр. до 1213 г. пр. Хр. или общо за период от 66 години и 2 месеца (според Манетон).

Често за него се говори като за най-великия, най-прочутия и най-могъщия египетски фараон. Неговите наследници, както и по-късните египтяни, го наричат „Великия праотец“. Някои съвременни богослови го смятат за фараона, залят от Червено море, когато Моисей го разтваря при бягството на евреите от Египет. В действителност обаче той е доживял дълбока старост. След себе си оставя редица военни победи и величествени здания, както и много свои статуи и картуши.

Рамзес II
Ancient Egypt Wings

Фараон на Древен Египет
RamsesIIEgypt
Статуя на Рамзес II
Информация
Други имена Рамзес Велики
Царуване 1279 – 1213 г. пр. Хр.
(ХIХ династия)
Предшественик Сети I
Наследник Мернептах
Роден
Починал
Баща Сети I
Майка царица Тии
Брак Нефертари
Погребан KV7
Паметници Абу Симбел

Живот и семейство

Рамзес II е роден около 1303 г. пр. Хр. Баща му е вторият фараон от ХІХ династия, чийто баща е фараон Рамзес І (основоположник на династията, който, на свой ред, нямал царско потекло, а произхождал от военното ръководство на държавата), а майка му е великата царица – т.е. главната жена на фараона – Туя. Когато е едва на четиринадесет години, бива назначен за принц-регент от баща си Сети I, който вече управлява пет години. Докато баща му властва, Рамзес II се обучава в редица неща – четене, писане, религия, военно дело (учи се да стреля с лък, да управлява колесница).

Смята се, че е поел трона, когато е бил около 20-годишен.

Като фараон има голям харем, а също и поне 5 – 6 жени и няколко любовници. Според изворите, Нефертари е най-обичаната от него жена. В нейно име строи редица храмове и статуи. Още по времето на баща си му били родени 10 сина и много дъщери. Предполага се, че общо има десетки деца, някои от които му помагат с управлението, когато остарява. Поне дванадесет от тях завършват живота си преди баща си и поне няколко от тях са погребани в KV5 – може би първия семеен мавзолей.

Смятало се е, че е живял до 99-годишна възраст, но е по-вероятно да е умрял на 90 или 91 години – един от двамата фараони, които управлявали повече от половин век. Рамзес II е чествал рекордните 14 празника Сед, повече от всеки друг фараон. След смъртта си е погребан в гробница в Долината на царете – KV7, по-късно мумията му е преместена в DB320 в Деир-ел-Бахри и е открита през 1881 г. от братята овчари – Ел Расул. Мумията на Рамзес II е изложена в музея в Кайро. От изучаване на мумията му се разбира, че е имал артрит, инфекция на долната челюст.

Ramses II at Kadesh
Рамзес II на колесница в битката при Кадеш
Kadesh
Мирният договор между Рамзес II и Хатушили III, намерен в Хатуша, снимка от истанбулския археологически музей

Кампании и битки

Като млад Рамзес II се ангажира с множество военни кампании за завръщане на завоювани от Нубия територии и осигуряване на границите на Египет. Той е отговорен и за потушаването на няколко нубийски въстания, както и за осъществяването на кампания в Либия, но наличните извори не ни говорят много за тях. Въпреки че известната битка при Кадеш често доминира гледната точка на учените за смелостта и военната сила на Рамзес II, той постига повече от няколко категорични победи над враговете на Египет през живота си.

Рано в управлението си Рамзес II се справя с проблемните шерденски пирати в Средиземноморието. Стела от Танис говори как египтяните били „в бойните си кораби сред морето и никой не може да застане срещу им“.

Рамзес II и хетският крал Хатушили III водят продължителна и изтощаваща империите война. Изгубили желанието да я водят, създават вероятно втория мирен договор в историята през 21-та година на управление на Рамзес (ок. 1258 пр. Хр.). Предполага се, че първият е между хетите и конфедерацията Хайаса-Аззи, но той не е запазен, а само сведения за него. Този на Рамзес II обаче е, и то в два варианта. Древноегипетски – изписан с йероглифи, и акадийски – изписан с клинопис. Сходни са, различават се по едно – в египетския пише, че хетите желаели мира, а в другия – обратното. Мирният договор е обширен и даже задължава държавите да си помагат една на друга, ако трета нападне някоя от тях. В договора има и клаузи за екстрадиция. 

Строителство

Малко след началото на управлението му Рамзес започва големи архитектурни проекти. Управлението му е „златен век“ за Новото царство и оставя много архитектурни следи в историята.

Temple Ramesses II Abu Simbel
Храмовете при Абу Симбел

Храмовете при Абу Симбел са най-големите, изваяни в скала. Пред входа на единия има 4 статуи на Рамзес, седнал на трон, високи над 20 метра. По-малкият храм е построен в чест на любимата му жена, Нефертари. Поради създаването на язовира Насър, храмовете са преместени с помощта на ЮНЕСКО 60-ина метра по-високо от първоначалното им място.

The temple of Gerf Hussein by George Snyder
„Дома на Птах“

В Нубия (Южен Египет) са останали и доста храмове, създадени по времето на Рамзес II. Създадени са в чест на различни богове, някои от тях са преместени на остров заради строежа на язовира Насър. Някои от тях са „Дома на Птах“ и „Дома на светията“ (името предполагаемо идва от използването му от християнски отшелник).

Мединет-Абу, наричан още Рамезеум от Жан-Франсоа Шамполион, е погребалният храм на Рамзес II и се намира в Луксор. Работата по него започва малко след идването му на власт и продължава 20 години. Стените са декорирани със сцени от военните му победи и богове. Има сцени от битката при Кадеш и плячкосването на „Шалем“ (възможно е това да е град Йерусалим). До една от главните зали има храм в почит на майката на Рамзес II – Туя, и на Нефертари, а от друга страна имало (останали са само основите) храм в чест на баща му – Сети I.

Издигнати са много статуи на жените и децата му из цял Египет. Гробницата за семейството му, KV-5, е преоткрита през 1995 г. от професор Кент Уийкс. Намерени са мумии на децата му. Има многобройни коридори и помещения – над 150.

Източници

  • Peter A. Clayton: Chronicle of the Pharaohs, Thames & Hudson Ltd, 1994., p.146-155

Външни препратки

19 февруари

19 февруари е 50-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 315 дни до края на годината (316 през високосна).

2 хилядолетие пр.н.е.

Второто хилядолетие обхваща периода от началото на 2000 пр.н.е. до края на 1001 пр.н.е.

KV7

Гробница KV7 в Долината на царете е мястото, на което е погребан древноегипетският фараон Рамзес II (Рамзес Велики) от Деветнадесета династия. Гробницата е разположена в основната долина срещу гробницата на синовете на Рамзес II (KV5) и в близост до гробницата на неговия син и наследник Мернептах -KV8.

Абидос

Абидос или Абду (древноегип. Абджу (3bḏw), на старогръцки: Ἄβυδος, съвременен Арабет-ел-Мадфунах) е град в Древен Египет. Разположен е северозападно от Тива, в Горен Египет.

Регион е бил населен още в додинастическия период; освен това до подема на Мемфис през 30 век пр.н.е., Абидос оспорвал на Урук честта да се нарича най-големия и населен град на Земята.

В царския некропол в Умм-ел-Кааб разположен на 1,5 км на запад от Абидос са намерени паметници на додинастически владетели и кенотафи на царе от I—II династии.

Абу Симбел

Абу Симбел (на арабски: أبو سمبل) е древноегипетски храмов комплекс в област Асуан, южен Египет, от средата на XIII век пр. Хр. и включващ два храма, посветени на фараона Рамзес II и на съпругата му Нефертари.

Първоначално разположен на западния бряг на река Нил, през 1964 – 1968 година при строителството на язовира „Насър“ той е разглобен и преместен на плато, 64 метра по-високо от оригиналното му местоположение, за да не бъде залят от водите на язовира.

Амон

Амон е древноегипетски бог, който е покровител на град Тива. От 17 век пр.н.е., когато е времето на Новото царство, той се отъждествява с бог Ра (Амон Ра) Узер Мат Мери Ре Амун /Рамзес II/ и става върховен египетски бог, закрилник на фараона, заедно с властта и управлението му. Първоначално Амун бил бог на въздуха и вятъра. По-късно бил почитан като бог на плодородието и създател на целия свят. Името на бог Амун означава „скрит“. Той е представян като човек с глава на овен със спираловидни рога – символ на плодовитостта – или като човек с шапка от пераун

Амун Ра е събирателно божество и е станало върховен бог през 18 династия. Първоначално Амун (невидим, тайнствен, безграничен) е Тиванския върховен бог творец. Тива е столица на Горен Египет.

Aтом (създал сам себе си) Ра (живот, слънце) е върховният бог на Долен Египет със столици Мемфис и Иуну (Хелиопол).

След като се възкачва Тиванската 18 династия (1584 – 1342 г. пр.н.е.), тя слива двете божества и се получава Амон Ра.

Така че при сливането на двете божества се получава-тайнствен, безграничен, невидим създател на живота.

Интересно е, че египтяните наричат Амен-ти (Истинския дом) – задгробния живот.

Амон Ра често е изобразяван държащ символа анх-кръст с кръг на върха, който означава безсмъртие.

Храмове: Карнак

Животни: гъска и овен

Битка при Кадеш

Битката при Кадеш е битка през 1275 г. пр.н.е. между египетската войска на Рамзес II и хетите на Муватали. Тя се провежда на брега на река Оронт, в днешна Сирия. Битката включва около 5000 бойни колесници и вероятно е най-масовата в това отношение. В нея също така взимат участие и 9000 пеши войници.

Деветнадесета династия на Древен Египет

Деветнадесета династия на Древен Египет е един от периодите на Новото царство. Тя се помества в периода от около 1292 до 1186 пр.н.е.

Династията се основава от везира Рамзес I, който фараона Хоремхеб избира за свой наследник. Династията е най-известна с военните си завоевания в днешен Израел, Ливан и Сирия.

Новото царство достига зенита си при управлението на Сети I и Рамзес II, които водят непрестанни войни с либийците и хетите.

Династията упада заради вътрешни борби за власт между наследниците на Мернептах.

Мернептах

Мернептах Баенра е древноегипетски фараон, управлявал приблизително в периода 1213/2 г. пр.н.е.-1203/2/1 г. пр.н.е.. Представител е на Деветнадесета династия на Древен Египет в периода на Новото царство.

Мернептах е роден в Хелиопол. Той е четвърти син на царица Иситнофрет и тринадесети син на Рамзес II. До около 40-та година от управлението на баща му (ок.1239 г. пр.н.е.) Меренптах е един от малко известните принцове. В началото е носел скромната титла "царски писар", но постепенно става главнокомандващ, а след като по-големите му братя умират е назначен за наследник на престола. Това става на 55-та година от управлението на Рамзес, който по това време е вече 80-годишен старец. Към момента на смъртта на Рамзес II, наследника му Мернептах е вече на около 60-70 годишен. Безусловно, тази част от живота на Мернептах, която преминава при управлението на баща му е доста по-дълга от неговото собствено царуване.

На петата година от възкачването на Мернептах египтяните водят отбранителни войни срещу либийците и т.нар. Морски народи които застрашават Делтата от север. Потушава въстания в Палестина и Нубия. Оказва известна помощ на хетите срещу инванзията на морските народи в Мала Азия.

Нефертари

Нефертари Мерит Мут (прекрасната, възлюбена на богинята Мут – около 1300 – 1250 г. пр. Хр), царица на Египет, една от най-красивите жени в световната история и съпруга на Рамзес II. Една от най-известните царици в Египет след Клеопатра VII, Нефертити, Хатшепсут и Меритатон.

Обелиски в Рим

В Рим се намират общо 13 древни обелиска и много от по-съвременната история.

От древните обелиски 8 са от Древен Египет, превозени от римските императори, а 5 са създадени в Рим. Египетските обелиски са транспортирани по Нил до Александрия и оттам през Средиземно море до пристанището на Римската империя в Остия. Оттам по Тибър са докарани до Рим.

Най-голям от древните обелиски е този, който днес стои пред Латеранската базилика в Рим. Теглото му е 230 тона, а височината – 32 м. Той е египетски, взет от Карнак.

Според легендите в Рим има и 14-ти обелиск, който стои зарит в земята пред сградата на Сената. Вярва се, че когато се появи, ще дойде и краят на Рим.

Сети I

Сети I (Menmaatre Sety Merenptah), е втори фараон от XIX династия на Древен Египет. Вероятно управлява ок. 1290 – 1279 г. пр.н.е. или 1294 – 1279 г. пр.н.е., които са най-общоприетите датировки.

Сети I е един от забележителните владетели на Древен Египет, макар че славата и постиженията му по-късно са надминати от неговия син Рамзес II. През сравнително краткото си управление той успява да се открои едновременно като военачалник и строител. Главната заслуга на Сети I е възстановяването на египетското военно-политическото влияние в Леванта, загубено през късната XVIII династия. Опитът за възобновяване на агресивната имперска политика от времето на фараона-завоевател Тутмос III е до голяма степен успешен, макар че последствията от победите не се оказват достатъчно решаващи и дълготрайни.

Сети I е син на Рамзес I и кралица Ситре, които нямат владетелски произход. При управлението на баща си заема длъжност на пръв везир и началник на войската. Сред учените се дискутира продължителността на неговото управление. 11-та година е последната засвидетелствана със сигурност, според част от египтолозите. Липсват убедителни доказателства за 15-та или 17-та година. По-нови проучвания предлагат виждането за едва 9-годишно управление.

Сетнахт

Сетнахт /Userkhaure-setepenre Setnakhte/ е първият фараон от Двадесета династия на Древен Египет. Управлява през 1187 – 1185 г. пр.н.е. /или 1189 – 1186 г. пр.н.е./.

Краткото управление на Сетнахт ознаменува началото на 20-та династия (Рамесиди) при която приключва периода на Новото царство на Египет. Прието е че Сетнахт е бил военачалник и сановник, който може би не е имал пряка роднинска връзка с фараоните от предишната династия. Възкачва се на трона след преврат срещу царица Твосрет, която управлявала Египет като фараон.

Някои египтолози предполагат че Сетнахт е далечен правнук на Рамзес II. Факт е че през управлението си Сетнахт се опитва да изтъкне своята свързаност с великите фараони от 19-та династия и дори всички наследници от неговата собствена династия носят името Рамзес. В надписите си фараон Сетнахт посочва че счита Сети II за последния свой законен предшественик, фараоните управлявали след това обявява за узурпатори.

Сетнахт управлява 3 или 4 години преди да бъде наследен от Рамзес III. Погребан е в гробницата предвидена за Твосрет.

Танис

Танис (на гръцки: Τάνις; на иврит: Цоан) е административен център на 14-ти ном в египетската делта на Нил, на източния ръкав – Танитски (сега Муиз).

Според Библията (Числ. 13, 23) Танис е основан 7 години след Хеврон. Не е ясно как да се тълкува това, но във всеки случай, първите безспорни следи за съществуването на града се отнасят към XII-та династия. Тук са намерени колосите (статуи) на Аменемхет I, основал храм, Усертесени (един от тях сега е в Берлин) и др.

При временното разпадане на монархията при Хиксосите Танис е център на северната половина на Египет. Особено голям разцвет градът достига по време на постоянните войни с Азия при XIX династия, когато царете (Сети I, Рамзес II, Мернептах) често са пребивавали тук, заради близостта със сирийската граница. Може би фактът, че тези царе са почитали Сет, отчасти е обусловен от това, че богът е местен за Танис. XXI династия, наречена от Манетон „танитска“ превръща Танис в столица, оставяйки Тива на жреците. Заради това в псалмите (Исаия 19, 13), се споменават „князете цоански“.

По времето на додекархията тук властва Педубаст I, а в персийско време – княз Тахос, изпълняващ различни жречески длъжности. Градът процфтява и в гръко-римско време. Намерени са останки от храма, издигнат от Птолемеите, както и множество частни жилища. Особено интересен е домът на Бокхауи, обзаведен с типично египетски вещи, библиотека с демотически папируси и статуя на собственика с демотически надпис. До него се намира жилището на римски чиновник с обзавеждане в западен стил и гръцки папируси. И двете жилища са от II век. Сега на мястото на Танис е рибарското село Сан, населено с копти башмурити.

Разкопки в Танис са провеждали:

Лепсиус, намерил тук през 1866 г. прочутия Канопски декрет;

Мариет, намерил руините на храма и множество скулптурни паметници;

Флиндерс-Питри, провел систематически изследвания през 1884 г.

Твосрет

Твосрет, също известна като Таусерт /Tausret, Tawosret/ е царица или жена-фараон от Деветнадесета династия на Древен Египет. Твосрет управлява самостоятелно като фараон близо две години ок. 1191 г. пр.н.е.-1189 г. пр.н.е..

Царица Твосрет е една от главните съпруги на фараон Сети II и може би е роднина на Рамзес II. След убийството на фараона при заговор, негов наследник е малолетния му син Сиптах, който управлява под регентството на Твосрет. След около шест годишно управление като царица-регент на Сиптах, Твосрет се възкачва на трона след неговата смърт.

По времето на Твосрет в Египет настава анархия. Сириеца Ирс се възползвал от недоволството сред народа и се опитал да узурпира властта. Царица Твосрет е детронирана след двегодишно управление и тронът е зает от Сетнахт, който заличава повечето надписи и изображения на царицата.

Фараон

Фараон е титла на владетеля в Древен Египет. Терминът в превод от древноегипетски означава „голям дом“ или „палат“; първоначално се е използвал за дома, в който живее владетелят, но по-късно възприема днешното си значение. Фараонът носи украсената с кобра двойна корона Пшент, символ на обединението на Горен Египет (бяла корона) и Долен Египет (червена). Скиптърът и камшикът са символи на всемогъщество.

Фараонът е собственик и абсолютен господар на цялата земя. От четиригодишна възраст престолонаследниците са обучавани в четене, писане, смятане, лов, плуване и бойни и военни изкуства. Женели са се на 8 – 10 години за своя родна или природена сестра, която става велика царска съпруга. Имали са право на повече от една жена. Рамзес II е имал 162 деца.

Фараонът осъществява връзката между хората и боговете. Той е земно въплъщение на бог Хор, а след смъртта си се отъждествява с бог Озирис. Той е привилегирован да царува и след смъртта си, редом до боговете. В текстове от Старото царство се казва, че фараонът се изкачва на небето, редом до звездите. Той е главен жрец и като такъв отговаря за правилното осъществяване в храмовете на ежедневните ритуали, които гарантират благоразположението на боговете към Египет. Ако те не са доволни от даровете, могат да накажат страната с бедствия, суша, слаба реколта, болести. Но понеже е невъзможно владетелят лично да присъства по време на ритуали във всеки един храм, той назначава свои заместници – жреци.

Като главнокомандващ на армията, фараонът води военни кампании срещу нашественици, както и походи в чужди територии за добиване на ценни материали: напр., злато от Нубия на юг, кедрово дърво и благовонни масла от Ливан и др. Особено важни са постоянните доставки на благовонни масла, необходими за провеждането на ежедневните ритуали.

На тридесетгодишнината от управлението си фараонът празнува своя празник Сед (Хебсед). Целта му е обновяване на силите на остаряващия фараон. По време на празника той пробягва определено разстояние и демонстрира физическите си сили. Възможно е корените на този обичай да са в далечните преддинастични времена, когато от племенният вожд се е изисквало да бъде в отлична физическа форма. В противен случай бива ритуално убит и нов вожд заема мястото му. Така празникът Сед може да се приеме за един вид демонстрация за годността на фараона да управлява страната.

На фараона помага обучен персонал: везир (министър), губернатори на провинции, царски контрольори, офицери и най-вече велики жреци. Само те могат чрез молитви и жертвоприношения да умилостивят боговете. Самият фараон ги засипва с богатства и привилегии.

Хатушили III

Хатушили ІІІ (още Хатусилис, в превод „от Хатуша“) е цар на Новото хетско царство в периода 1267-1237 г. пр.н.е. Той е четвъртият и последен син на крал Мурсили II. Мурсили дава на Хатушили длъжност на жрец на Шаушка от Шамуха, на която той остава верен до смъртта си.

Неговият по-голям брат Муатали II премества столицата на държавата в Тархунташа и го избира за губернатор на Хатуша. Хатушили е командир на хетските войски по време на прочутата битка при Кадеш срещу Египет през 1274 г. пр.н.е. Като губернатор той възвръща Нерик и става велик жрец на бога на бурите Тешуб. Той кръщава най-големия си син Нериккали в чвест нма това си постижение. Жени се за жрицата на Ищар, Пудухепа, която по-късно става хетска царица и таванана.

Неговият племенник, Мурсили III (или Урхи-Тешуб), възвръща Хатуша като столица и премахва губернаторската длъжност на Хатушили. По-късно му премахва и жреческата титла, което предизвиква гражданска война. Хатушили разбива Мурсили и го изпраща в изгнание. Преименува брат му Улми-Тешуб на Курунта и го изпраща в Тархунташа. След това той обявява за наследник своя по-малък син, Тудхалия IV.

Хатушили и египетския фараон Рамзес II дават началото на дълъг мирен период между двете империи, като подписват мирен договор 15 години след Кадешката битка, който днес се съхранява в Истанбулския исторически музей и е първият засега мирен договор в историята на човечеството. Рамзес се жени за дъщерята на Хатушили, известна с египетското си име Маатхорнеферуре. Няколко години по-късно той се жени за друга хетска принцеса.

Архив от 200 писма е открит в останките на кралския дворец в Хатуша, които показват, че Хатушили е изпращал много дипломатически писма на други държави от Близкия изток, включително Рамзес II от древен Египет. Те са важен първичен източник за периода.

Хети

Хети е обичайният термин, с който наричаме древния народ, говорил индоевропейски език и създал Хетското царство.

Шардана

Шардана (Shardana) e древен народ отъждествяван с днешните сардинци (жители на Сардиния). Споменаван е в древноегипетските паметници по времето на управлението на Мернептах и Рамзес III (XIII–XII вв. пр.н.е.), като „народ идващ от морето“, т.е. като част от т.нар. морски народи.

Шардана са споменавани и като наемници във войската на Рамзес II.

Имена
Тронно име
Несут-бит
M23L2
Hiero Ca1.svg
rawsrmAatra stp
n
Hiero Ca2.svg
Рождено име
Са-Ре
G39N5
Hiero Ca1.svg
imn
n
N36
ra
Z1
msssw
Hiero Ca2.svg
Хорическо име
Kanakht Merymaat
G5
E1
D44
C10mr
Srxtail2.svg
Име на Небти
Mekkemetwafkhasut
G16
G20V31I6t
O49
G45f
Z7

D44N25t
Z2
Златно хорическо име
Userrenput–aanehktu
G8
wsrsM4M4M4O29
D44
Z2

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.