Разширяване на Европейския съюз

Разширяването на Европейския съюз е процес на разрастване на Европейския съюз, при който се приемат нови държави членки.

Началото на процеса се поставя от шест държави, които основават Европейската общност за въглища и стомана през 1951 г. Оттогава броят на държавите членки на ЕС се е увеличил до 27, след като България и Румъния стават членове на ЕС на 1 януари 2007 г. На 1 юли 2013 г. Хърватия се присъединява към ЕС.

Понастоящем Евросъюзът има 5 официални страни, кандидатки за присъединяване – Турция, Хърватия, Северна Македония, Исландия и Черна гора, от които първите две вече са започнали преговори с ЕС. За в бъдеще броят на страните членки може да достигне 30 или повече, тъй като на Европейския съвет в Солун държавите от Западните Балкани получиха обещание за бъдещо членство, когато изпълнят копенхагенските критерии. Процесът на разширяване обаче засега е замразен, след като Франция и Холандия казаха "не" на Европейската конституция, която регламентира институционалната реформа в ЕС, позволяваща влизането на повече държави в Общността.

За да бъде присъединена към ЕС, желаещата страна трябва да отговори на икономически и политически условия, познати още като „копенхагенски критерии“ (установени след срещата на високо равнище в Копенхаген през юни 1993), които изискват наличието на стабилно демократично управление, което зачита правото на закона, и съответните свободи и институции. Съгласно Маастрихтския договор всяка страна членка на Европейския съюз, както и Европейския парламент, трябва да одобрят всяко едно разширяване.

Процесът на разширяване е основният двигател на друг по-общ европроцес, известен като „европейска интеграция“, който представлява засилване на сътрудничеството между държавите-членки на ЕС, с цел постепенно хармонизиране на техните закони.

EC-EU-enlargement animation
Разширяване от 1957 до 2013   Европейска икономическа общност   Европейски съюз

Състав на Европейския съюз

EC06-1957-58 European Community map
Европейска икономическа общност (1957/58)

Страни учредителки

През 1950 френско-германският политик Робер Шуман представя предложението си за Обединена Европа, познато още като „Декларацията на Шуман“, която се смята за началото на познатия ни днес Европейски съюз.

През 1951 Европейската общност за въглища и стомана - една от общностите-предшественици на ЕС, се учредява от Белгия, Нидерландия и Люксембург (3-те страни, познати като Бенелюкс), Западна Германия, Франция и Италия.

През 1957 гореспоменатите шест страни създават Европейската икономическа общност, която по-късно става Европейска общност и най-накрая Европейски съюз.

Присъединили се страни

Към Европейския съюз се присъединяват:

Бележка:

  • Алжир получава независимост от Франция през 1962 г. и напуска Европейската общност.
  • Гренландия получава право на самоуправление от Дания през 1979 и напуска Европейската общност през 1985 след проведен референдум.

Критерии и методи

EU12-1992-93 European Union map
Европейски съюз (1992/93)

През 1989 г. е създадена програмата ФАР на Европейската общност. Тя цели да обезпечи финансова подкрепа за потенциалните присъединяващи се страни, за да могат да разширят и реформират икономиките си. За да се присъедини към ЕС, кандидат-членката трябва да изпълни следните критерии известни като копенхагските критерии установени от Европейския съвет през 1993 г.:

  • Стабилност на институциите гарантиращи демокрацията, правилото на закона, спазването на човещките права и уважение към защитаването на малцинствата.
  • Наличие на функционираща пазарна икономика както и способност да се справи с конкуриращото се напрежение и пазарна сила вътре в съюза.
  • Способност да се справи с ангажиментите за членство включващи придържане към целите за политически, икономически и валутен съюз.

През декември 1995 г. Мадридският европейски съвет преработва критериите за членство, за да включи условия за интеграция на страна-членка, чрез удобно приспособяване на административните ѝ структури: откакто е важно законите на Европейската общност да рефлектират върху националните закони, ревизирането на националните закони да завърши ефективно, чрез подходящи административни и съдебни структури.

За да оцени прогреса, постигнат от страните, подготвящи се за присъединяване към Европейския съюз, Европейската комисия представя постоянен доклад на Европейския съвет. Това служи като основа върху която съветът взима решения за преговорите или тяхното удължаване за другите кандидати. От 1993 г. комисията е представила пълен комплект от постоянни доклади всяка година, покриваща сегашните 10 страни-членки от Централна и Източна Европа (България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария и Чехия), както и Кипър, Малта и Турция.

Преговори и разширяване от 2007

EU27-2007 European Union map enlargement
Европейски съюз (2007)

България и Румъния са приключили преговорите и затворили всички глави на договорите си за присъединяване. След подписването им, страните стават пълноправни членки на съюза от 1 януари 2007 година. Успешно преодоляват опасността от въвеждане на така наречената предпазна клауза, която би могла да забави присъединяването с 1 година, ако обещанията, дадени от съответната страна, не са спазени.

България

България приключва преговорите си през юни 2004 и подписва договора си на 25 април 2005 г. Държавата взема мерки за присъединяване към Еврозоната (зоната на използване на еврото като валута), но към 2017 това все още предстои. Вследствие на установения валутен съвет валутата на страната (лев или BGN) е фиксирана към еврото с курс 1,95583 лева за 1 евро.

Румъния

Румъния приключва преговорите си през декември 2004 г. и подписва договора си на 25 април 2005 г. За присединяване към Еврозоната на страната ще е необходим по-дълъг период, отколкото на България.

Официални кандидати за присъединяване

EU27-candidate countries map
Европейски съюз

Турция

Турция става асоцииран член на ЕС от 1963. През 1987 официално кандидатства за пълно членство и е призната за страна-кандидат през 1999 година.

Въпросът около присъединяването на Турция е силно оспорван. След дълго разглеждане Европейският парламент достига до решение за започване на преговори със страната през октомври 2005 г. Присъединяването се очаква около 2015, но не е гарантирано. Страната преживява редица положителни реформи, членка е на НАТО от 18 февруари 1952 година.

Някои обаче считат за неуместно държавата да бъде присъединена към ЕС, след като 97% от територията и лежи в континента Азия. Съществуват и спекулации, че дългото забавяне на преговорите се дължи и на ислямската религия, предимно изповядвана в Турция, и несъгласието на европейците да присъединят ислямска държава към „християнския си клуб“.

Текущ проблем е и въпросът около обединението на остров Кипър. След установяването на про-европейското правителство и в турската част на Кипър обаче се счита, че обединението на страната под знака на ЕС ще дойде съвсем скоро.

Хърватия

Хърватия подава молба за членство в ЕС през 2003 г. и Европейската комисия препоръчва тя да се направи официален кандидат в началото на 2004. Статутът на кандидат-страна е даден на Хърватия от Европейския съвет в средата на 2004 и дата за начало на преговори за присъединяване, първоначално насрочени за началото на 2005, са отложени до октомври същата година. Следвайки започването на преговорите за присъединяване на 3 октомври 2005 г. процесът на преглеждане на 33-те глави от въпросника на ЕС с Хърватия е завършен на 18 октомври 2006 г.

След Словения Хърватия се е възстановила най-добре след разпада на бивша Югославия и се надява да стане втората бивша югославска република която да стане член. Тя има стабилна пазарна икономика и има по-добри статистически индикатори от България и Румъния, които се присъединиха към ЕС през 2007 г.

В края на 2005 длъжностните лица на ЕС планират присъединяването на Хърватия да стане между 2010 и 2012 г. През октомври 2006 г. европейският комисар по разширението Оли Рен обявява:„Ако Хърватия е способна да реформира съдебната си система и икономиката си със строги мерки и резолюции, тогава е възможно това да стане около края на десетилетието.“ Във всеки случай ЕС трябва да обсъди своите вътрешни проблеми преди да приеме други членове след България и Румъния, тъй като според сегашният договор от Ница ЕС не може да има повече от 27 члена. Европейската конституция даваше едно решение на този проблем, но отхвърлянето и от две страни членки в референдуми означава че други решения на проблема са необходими. Новият Договор от Лисабон ще реши вътрешните проблеми и по този начин ще изчисти пътя за приемане. Възможна дата за влизането в сила на този договор е 1 януари 2009 г.

Финализацията на всички глави от въпросникът на ЕС се очаква да завърши през септември 2009, докато подписването на договорът за присъединяване да стане през следващата година. Преди започването на преговорите с Хърватия въпросникът бе разделен на 35 глави – с 4 повече от обикновените 31. Новите глави, преди част от земеделската политика, са области, които се очаква да бъдат трудни, както е било с предишни кандидати. Очаква се Хърватия да стане пълноправен член на ЕС около 2010.

Важно условие за започване на преговори с Хърватия за присъединяване бе предаването на обвинения във военни престъпления хърватски генерал Анте Готовина на Международния трибунал на ООН в Хага. След като страната не предава престъпника, отричайки всякакво наличие на информация за него, началото на преговорите, планирано за 17 март 2005 г., е отложено без срок.

Все още не е установена нова дата за започване на преговори. Хърватия е най-успешно възстановилата се република (след Словения) след разпадането на бившата Югославия.

Хърватия става член на Европейския съюз през 2013 година.

Северна Македония

Северна Македония е официална страна кандидатка за членство в ЕС от 17 декември 2005, под името Бивша югославска република Македония.

Исландия

Исландия подава молба за членство в ЕС през юли 2009 г. заради тежката икономическа криза в страната. На 17 юни 2010 г. Исландия става официална кандидатка за членство в съюза.

Евро

Евро (банков код: EUR, символ: €, мн.ч. евро

) е паричната единица на еврозоната, включваща 19 държави от Европейския съюз. То е втората по значение резервна валута, както и втората най-търгувана парична единица в света след американския долар. Към края на 2009 година, с повече от 800 милиарда евро в обращение, то е и паричната единица с най-висока обща стойност на банкнотите и монетите в света, изпреварвайки американския долар. Според оценки за края на 2008 година, брутният вътрешен продукт с отчитане на паритета на покупателната способност на еврозоната е втори в света след този на Съединените щати. През 2015 г. еврото участва в около 33 % от всички ежедневни валутни трансакции при една пета от световните валутни позиции. Неговият дял в деноминираните правителствени и корпоративни дългови инструменти е около 40% наравно с щатския долар. Обхваща над 50 % от фактуриранията на целия внос в еврозоната и повече от 65 % от износа.Към януари 2015 г. еврозоната се състои от Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Естония, Република Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словения, Словакия, Финландия и Франция. Еврото е и официалната разчетна единица на Европейския съюз. Използва се като официална валута също в Монако, Сан Марино и Ватикана, като тези страни имат правото да издават собствени монети, въпреки че не са членове на Европейския съюз. В три други държави (Андора, Косово и Черна гора) еврото е официално разплащателно средство без формални споразумения за това между тях и държавите от еврозоната. По този начин еврото се използва ежедневно от над 327 милиона души, а други 175 милиона, включително жителите на България, живеят в страни, чиито парични единици имат фиксиран обменен курс спрямо еврото.

Еврото се администрира от базираната във Франкфурт Европейска централна банка (ЕЦБ) и Евросистемата, която освен ЕЦБ включва и централните банки на страните от еврозоната. Въвеждането на еврото като основно разплащателно средство на общия европейски пазар улеснява търговията в Европейския съюз и се смята и за ключов елемент от проекта за европейска интеграция. Еврото е въведено на световните финансови пазари като разчетна единица на 1 януари 1999 г., замествайки дотогавашната европейска валутна единица (ЕКЮ) при съотношение 1:1, а монетите и банкнотите навлизат в обращение от 1 януари 2002 г.

Европейска интеграция

Европейска интеграция е процесът на политическа, юридическа, икономическа (дори обществена и културна) интеграция на европейските държави, в това число и на държави, частично разположени в Европа. В днешно време европейската интеграция се постига главно чрез Европейския съюз и Съвета на Европа.

Партия на европейските социалисти

Партията на европейските социалисти (ПЕС) е лявоцентристка европартия, обединяваща социалдемократически партии, главно от страните на Европейския съюз. Националните партии от ПЕС членуват и в Социалистическия интернационал (международна организация, обединяваща политически партии със социалистически и социалдемократически възгледи от повечето страни по света). ПЕС е основана през 1992 година въз основа на съществуваща от 70-те години Kонфедерация на европейски социалдемократически партии.

Свобода на пресата

Свобода на пресата е принцип, според който комуникацията и изразяването чрез различни медии (печатни и електронни) се считат за право, което може да се упражнява свободно. Такава свобода предполага липса на намеса от страна на държавата, а опазването ѝ да може да се търси чрез конституционна или друга правна защита.

Свободата на пресата се счита от мнозина за една от основните ценности на демократичната държава. За да се гарантира работата на правителството трябва да се осигури независимостта на управлението на пресата, както и да бъдат гарантирани механизми за предпазване от заплахи от властта. Независимостта на информационните организации се възприема за същността на свободата на печата, фактор от най-голямо значение за тяхното правилно функциониране.

По отношение на правителствената информация, всяко правителство може да разграничи кои материали са публични или защитени от разкриване пред обществеността. Държавните материали са защитени, поради две причини: могат да съдържат държавни тайни или да са свързани с информация относно защитаването на националния интерес на страната.

Всеобщата декларация за правата на човека на ООН от 1948 г. постановява, че „всеки има право на мнение и изразяването му“. През 1993 г. ООН определя 3 май да бъде световен ден на свободата на печата, за да се подчертае необходимостта от важността на темата.

Свободата на пресата е фундаментално право на всички страни членки на Европейския съюз, както е заложено в Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. В процеса по разширяване на Европейския съюз, осигуряването на свобода на пресата е „ключов индикатор за готовността на страната да стане част от ЕС“.

Юлиан Попов

Юлиан Попов е български писател и журналист, министър на околната среда и водите в състава на правителството на Марин Райков.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.