Пясък

Пясъкът е неспоена седиментна скала, получена в резултат на естествения процес на разрушаване на скалите (изветряне) и последващото преотлагане на разрушения материал. Цветът на пясъка варира според състава, като най-разпространеният е жълт, но се среща бял когато кварцът преобладава(White Sands, Ню Мексико, САЩ) и черен, когато е обогатен с магнетит (като този в Бургас). Пясъкът може да се пренася чрез въздуха и чрез водата. Вятърът е причината за формирането на дюните, а също така за пясъчните бури.

Sandy cliff beach at North Sea, Denmark 2004 ubt.jpeg
Пясък на плаж
Sand under electron microscope
Зърна пясък при увеличение 150x

Състав

Най-често континенталният пясък и нетропическият крайбрежен пясък се състоят от силициев диоксид, често под формата на кварц, но към него може да има различни примеси, в зависимост от скалните породи в региона, от който се добива.

Съгласно БДС EN 12620/НА:2008 едрината на зърната пясъка, който може да се използва за обикновен бетон, е по-малка от 4 mm, а според БДС EN 12620 (където става дума за дребен добавъчен материал) – между 0,063 и 4 mm. Зърната с размери под споменатите по-горе се състоят от прах (частици между 0,005 и 0,063 mm) и глина (под 0,005 mm). В случаите, когато заедно се намират частици с различни размери, пясъкът се нарича несортиран. Когато частиците са с почти еднакви размери, тогава пясъкът е сортиран (често той се „самосортира“ след дълъг транспорт). Когато пясъкът е получен чрез изкуствено натрошаване на по-едри скални късове, той се нарича трошен пясък. Естественият пясък се добива от природни находища, намиращи се обикновено в близост до водни басейни. Той се характеризира с обла форма на частиците, за разлика от трошените пясъци, при които частиците са ъгловати, с неправилна геометрична форма.

Според едрината си пясъкът се дели на ситен, среден и едър. За производството на бетон се използват среден и едър пясък. Употребата на ситен или трошен пясък е допустима само след технико-икономическа обосновка, тъй като е свързана с влагането на по-голямо количество цимент в бетона.

Нормално пясъците съдържат в състава си примеси – прах и глина, слюда, сяра, органични вещества и др., чието съдържание се ограничава до определени, приемливи за употребата му граници.

Приложения

Пясъкът е основен компонент при производството на бетон, строителни разтвори (мазилки) и стъкло. Други приложения на пясъка са като абразив при пясъкоструйна обработка, като филтър за вода и за формоване на отливки в леярството. Ежегодното потребление на пясък и баластра в целия свят превишава 40 млрд тона. Най-много пясък употребяват следните страни: Китай, САЩ, Тайван, Хонконг, Сингапур, Германия[1].

Bulgarien Sand
Пясък от България

Галерия

Volcanic sand (Perissa, Santorini, Greece)

Черен вулканичен пясък от остров Санторини, Гърция

White6

Белите пясъци, Ню Мексико

Third beach sand

Обикновен плажен пясък

Източници

  1. Deutsche Welle 24.08.2018 Дефицит песка в мире? Это реальность

Вижте също

Абразия

Абразия (от латински: Abrasio) е обрушаване на земната повърхност, причинено от разрушаващото действие на морската (океанската) вода. Свързана е с механичното действие на вълните и химичното действие на солената вода. Абразия може да се наблюдава и на сушата под действието на течаща вода или движещ се лед. Морфологичните форми, свързани с абразията, биват два вида: деструктивни и наносни.

Деструктивните форми се образуват в райони със силни морски (океански) вълни и стръмен континентален шелф. Образуват се форми клиф (отвесна скална стена), скални ниши на нивото на водата и различни заливи, както и отделно стоящи скали.

Наносното действие е свързано с натрупването на разрушен скален материал (пясък, чакъл) и пренасянето му до устия на реки и заливи, където се образуват лагуни и пясъчни коси.

Асфалт

Асфалтът е лепкава, черна и полутечна маса, съставена основно от битум. Той се получава при обработка на нефт. Много често под „асфалт“ се разбира асфалтобетон, най-често смес на асфалт, пясък и трошен камък, използван за настилка на пътищата. В тази смес асфалтът играе роля на свързващо вещество, което слепва отделните части.

Атлиман (къмпинг)

Къмпинг Атлиман се намира на Южното Черноморие, на 1 км в северната част на Китен. Само на 35 метра е разположен плажа на залива Атлиман със златист и мек пясък, а морската вода е спокойна и чиста.Реновиран е през 2018 г. Осигурява инфраструктура за 100 каравани и 50 палатки.

Баластра

Баластрата е зърнест материал, представлява смес от дребен добавъчен материал (пясък) и чакъл (едрина до 150 mm). Обикновено се добива в речните корита и тераси. След пресяване (фракциониране) от баластрата се получава съответно речен чакъл и пясък. Баластрата се използва при изграждането на насипи и пътни настилки, както и за производството на относително ниски класове бетон (до В15) и асфалтобетон. По-често баластрата се пресява, и двата ѝ компонента се използват поотделно, което позволява по-точното им дозиране.

Синоним на думата баластра е и пикелаж.

Банатски пясъци

Банатските пясъци (на сръбски: Делиблатска пешчара или Банатски песак) в Сърбия са единствената пясъчна област (пясъчник) в Европа.

Намират се в Южнобанатски окръг, като източно от него остават Бела църква и Вършац, а западно – Смедерево и Панчево.

Микрорайонът заема площ от около 300 km² (34.829 ha). Има елипсовидна форма. Намира се между река Дунав и югозападните склонове на Карпатите.

Пясъчникът е паметник от така нареченото Панонско море. Той е не само уникален природен феномен, но и биорезерват със специфична флора и фауна.

Бетон

Бетонът е композитен строителен материал, получен в резултат от втвърдяването на смес от цимент, вода, пясък, едър добавъчен материал (трошен камък или речен чакъл), а в някои случаи химични и/или минерални добавки. Преди втвърдяването си материалът се нарича бетонова смес.

Поради сравнително ниската си якост на опън, в строителните конструкции бетонът често се използва в комбинация със стоманена прътова армировка, образувайки стоманобетон. В някои специфични приложения (главно настилки) се използва армиране със стоманени или полимерни фибри (дисперсно армиран бетон). Неармиран бетон се използва предимно за относително масивни и/или слабо натоварени елементи – фундаменти, гравитационни подпорни стени, язовирни стени.

Варненски залив

42.45, 27.612

Варненският залив (от 14 март 1950 г. до 19 януари 1962 г. Сталински залив) е разположен в северната част на Българското Черноморие. Той е заключен между носовете Св.Константин и Иланджик. Най-голямата му широчина между тях е 3,5 морски мили. След Бургаския залив той е най-големият в Българското черноморско крайбрежие. Плажната ивица е покрита с пясък, а централната част с тинести утайки. Заливът има равно дъно, което е наклонено на изток. Максималната му дълбочина е 18,5 м. В западната си част той се свързва изкуствено с Варненското езеро, което оказва голямо влияние върху биологичното разнообразие и на двата басейна. По протежение на залива е разположен третият по-големина град в България – Варна.

Глина

Глина е естествен минерал, в чийто състав влизат основно дребно смлени алуминиеви силикати. В сухо състояние е прахообразна и добива консистенция подобна на пластилин при овлажняване. Глината е хигроскопична и при смесването си с вода получената пластична маса лесно се поддава на обработка, като същевременно съхранява формата си. Това я прави подходящ материал за производство на тухли, керемиди и керамика. Някои глини, поради разтворените в тях соли, притежават лечебни свойства, а също така и добри абсорбционни свойства.

Основните минерали в глината са от групата на каолинита. Алуминиев триоксид (Al2O3) и силициев диоксид (SiO2) също влизат в химичния състав на глината. Обикновените глини са полимерни смеси от каолин, пясък, железен оксид и други, като размерът на нейните частици е под 0,005 mm. Тя е фино дисперсен материал.

Добра вода

Добра вода (на македонска литературна норма: Добра Вода) е висока младонагъната планина в Северна Македония, която се издига между долината на Мала река от изток и Кичевската котловина от запад. На север започва от Дупен камен (1857 m), който я отделя от Сува гора, а на юг се простира до долината на реката Треска. Централното ѝ било се простира в посока северозапад – югоизток. Дели се на два дяла: северен, познат и под името Челоица (книжовно Человица), с най-висок връх Добра вода (2062 m) и южен, познат и като Песяк, с върховете Кула (1917 m) и Конярник (1874 m). Планината заема повърхност от 396 км². Неотектонските движения са ясно изразени, така че от всички страни тя е ограничена от разседи. Планинското било се простира на дължина от 25 km. Най-високата част е покрита с пасища, а планинските склонове – с дъбови и букови гори.В планината има хижа (планинарски дом) наречена „Железна река“.

Дюна

Във физическата география дюна се нарича пясъчен хълм, създаден от ветрови процеси. Голите дюни променят местоположението и размера си под въздействието на вятъра.

В някои крайбрежни райони има една или повече редици дюни, успоредни на брега, непосредствено зад плажната ивица. В тези случаи те са важни за защитата на сушата от вълнението на морето при буря. Макар че най-често срещаните дюни са крайбрежните, най-обширните територии, покрити с дюни, са в сухи райони във вътрешността на сушата, в леглата на някогашни морета или езера.

Ирландско море

Ирландско море (на английски: Irish Sea) е междуостровно море на Атлантическия океан, разположено между островите Ирландия на запад и Великобритания на изток. На юг чрез протока Сейнт Джордж (между Ирландия и Уелс) и на север чрез протока Норт Чанъл (между Северна Ирландия и Шотландия) се свързва с Атлантическия океан.Разположено е върху континенталния шелф, който е пресечен от тясна падина, простираща се паралелно на ирландския бряг. Дължината му от север на юг е около 280 km, ширината до 220 km, площ около 100 хил.km2, максимална дълбочина 272 m. Дъното му е покрито с чакъл, пясък и мидени черупки. В средата му е разположен остров Ман, а в югоизточната му част – остров Ангълси. Бреговете му са изрязани от малки заливи. През цялата година преобладаващите ветрове са от запад. През зимата често има шормови явления. Температурата на въздуха през зимата е около 5°С, а през лятото – 15°С. Температурата на водата на повърхността през февруари е от 5 до 9°С, а през август – от 13 до 16°С, като в дълбочина остава почти непроменена. Солеността варира от 32,8‰ около устията на реките до 34,8‰ с средните му части. Повърхностните течения образуват цикличен кръговрат. Приливите са полуденонощни с амплитуда от 1,2 до 6 m. Най-големи престанища са Ливърпул във Великобритания и Дъблин в Ирландия.

Йонийско море

Йонийско море (алб. Deti Jon, Нашето море, гр. Ιόνιο Πέλαγος, ит. Mare Ionio) е море в централната част от акваторията на Средиземно море.

Разположено е между югозападните брегове на Балканския полуостров на изток, югоизточните брегове на Апенинския полуостров на северозапад и източния бряг на остров Сицилия на запад. На юг по линията (650 km) между крайния югоизточен нос на остров Сицилия и крайния южен нос на полуостров Пелопонес е широко отворено към останалата част на Средиземно море, на север чрез протока Отранто се свързва с Адриатическо море, а на северозапад чрез Месинския проток – с Тиренско море.. В тези си граници дължината му от запад на изток в най-южната му част е около 650 km, о ширината от север на юг – около 400 km.Бреговете му са предимно скалисти, стръмни и планински, силно разчленени особено на изток, край бреговете на Гърция. Тук най-големите заливи са Амбракийски, Патраикос, Коринтски и др., а на северозапад край бреговете на Апенинския полуостров – заливите Таранто, Скуилаче и др. В източната му част на протежение от 150 km са разположени Йонийските острови, в т.ч. островите Корфу, Лефкада, Итака, Кефалония, Закинтос и др. Дъното му представлява тектонска падина с дълбочина над 4000 m, максимална 4594 m, разположена в югоизточната му част. Дънните наслаги са съставени предимно от тиня, а в близост до бреговете – от тинест пясък, пясък и мидени черупки. Най-голямата река вливаща се в него е Ахелоос от изток в Гърция. Повърхностните течения образуват циклонален кръговрат и тяхната скорост е около 1 км/ч. Климатът е средиземноморски. Средна февруарска температура на водата на повърхността 14°С, средна августовска – 25,5°С. Соленост над 38‰. На дъното температурата на водата е около 13°С, а солеността 38‰.По бреговете на морето са разположени множество градове и курортни селища на Италия, Гърция и Албания, най-големи от които са:

Италия – Сиракуза, Катания, Месина (на остров Сицилия), Реджо ди Калабрия, Кротоне, Таранто, Галиполи (на Апенинския полуостров);

Гърция – Керкира, Игуменица, Превеза, Патра;

Албания – Саранда.

Окланд

Вижте също Оукланд (Калифорния) за града в щата Калифорния, САЩ.Окланд (на английски: Auckland City; на маорски: Tāmaki Makau Rau или Ākarana) е най-големият град в Нова Зеландия. Разположен е на западния бряг на тихоокеанския залив Хаураки на Северния остров. Населението му е 404 658 жители, а на агломерацията Голям Окланд (Auckland metropolitan area или Greater Auckland) – около 1,33 млн. души (2007).

Наполовина типичен град, наполовина морски, Окланд е космополитен град, обграден от очарователен воден свят, осеян с повече от 50 острова. Само за половин час може да се достигне до почти всякакви места, да се плава към някой от островите, да се отиде на поход през тропическа джунгла или на пикник на върха на вулкан, да се дегустира вино в някоя от винарните или да се броди по пустия океански плаж, засипан с черен пясък. Мултикултурен характер – различните култури придават своя привкус на стила на живот в града и засилват интереса към него. В резултат кулинарното изкуство, наречено „Тихоокеански венец“ и съчетаващо азиатски и тихоокеански отличителни черти, е доведено до съвършенство.

На езика на маорите град Окланд се нарича „Тамаки-Макау-Рау“ – „девицата със стоте обожатели“. Градът си е спечелил това име, тъй като районът, в който е разположен, е бил желан от много племена. От градски развлечения към слънцето на островите – съвременна градска среда, където всеки живее на не повече от половин час път до прекрасни плажове, пътеки за туристически поход и до дузина пленителни острови за отдих. Представата за града се допълва от слънчевия климат, ритъма на полинезийската култура за фон, както и страстта за превъзходна храна, вино и пазаруване. Това характерно за града съчетание е допринесло за начин на живот, който е един от най-добрите в света. Природните дадености на Окланд го правят мечтана дестинация за всякакви хора, от гледащите да минат по-евтино туристи с раници на гърба до собствениците на яхти, за които парите не са проблем.

Плажове на Тасос

Обиколката на остров Тасос, който има приблизително кръгла форма, е около стотина километра. Бреговете му са предимно скалисти, а морското дъно край бреговете покрито с камъни или осеяно с ръбести скали, а сред тях има опасни морски таралежи. Има множество редки заливи, в които са скътани малки пясъчни плажове. Те са често са в безлюдни райони и до тях се стига по тесни и стръмни пътеки, или по черни пътища. По-големите плажове са към основните населени места – Лименас, Лименария, Хриси Амудия. Общата им дължина не надхвърля 7-8 километра.

Пустиня

Пустиня (от „пуст“) е географска област, в която валежите са силно ограничени и в резултат на това условията за живот на растения и животни са много тежки. Липсата на растителност оставя земната повърхност незащитена от процеса на денудация. Около една трета от площта на световната суша (50 милиона квадратни километра) е пустинна или полупустинна, като тук се включват и полярните области, където валежите са редки и които понякога са наричани полярна пустиня. Пустините се класифицират въз основа на падащите валежи, на преобладаващата температура, на причините за опустиняване или на тяхното географско положение.

Пустините се формират от процесите на изветряне, като големите вариации между дневни и нощни температури създават напрежения в скалите, които в резултат на това се натрошават. Макар че дъждът в пустините е рядък, спорадичните порои могат да предизвикат внезапни наводнения. Падащият върху горещите скали дъжд може да предизвика напукването им, а получените парчета, разпилени по терена, ерозират допълнително от вятъра. Той издига частици пясък и прах и ги превръща в пясъчни или прашни бури. Носените от вятъра песъчинки предизвикват абразия по повърхността на твърдите тела, с които се сблъскват. Скалите се заглаждат и вятърът разпределя пясъка в хомогенни отложения във вид на хоризонтални пластове или издигащи се пясъчни дюни. Други пустини са равни каменисти равнини, дребнозърнестият материал от които е отнесен от вятъра, и повърхността представлява мозайка от огладени камъни – в такива области ерозията е ограничена. Други пустинни образувания са скални оголвания, оголена основна скала и глини, отложени в миналото от течаща вода. На места могат да се образуват временни езера или солни отложения в резултат на изпаряването на водата. В пустините се срещат подземни източници на вода, като извори и просмуквания на подземни води, като около тях понякога се образуват оазиси.

Растенията и животните, обитаващи пустините, използват специални адаптации, за да оцелеят в суровата среда. Растенията обикновено са жилави и твърди с малки или липсващи листа, с водоустойчиви кутикули и често с бодли, отблъскващи животните. Някои едногодишни растения покълват, цъфтят и умират в рамките на няколко седмици след валеж, докато други оцеляват с години, развивайки дълбоки коренови системи, способни да извличат подземна влага. Животните трябва да се охлаждат и да намират достатъчно храна и вода, за да оцелеят. Много от тях са активни през нощта и се крият в сенките или под земята през горещите дни. Те са ефективни в използването на водата, като извличат основната част от храната си и отделят концентрирана урина. Някои животни остават в спящо състояние продължително време, готови да се активизират при редките валежи, когато бързо се размножават.

Хората се опитват да живеят в пустините и ограждащите ги полупустинни области от хилядолетия. Номадите придвижват своите стада според наличието на паша, а оазисите дават възможност за по-уседнал живот. Земеделието в полупустинните райони може да предизвика ерозия на почвата и е сред причините за опустиняване на нови територии. В наши дни е възможно и пустинно земеделие с помощта на изкуствено напояване, като някога пустинни области се превръщат в обработваеми земи чрез пренос на вода от съседни райони. През пустините са разработени множество търговски пътища, най-вече през големи пустини като Сахара, които традиционно са използвани от кервани с камили за пренос на стоки, като сол, злато, слонова кост, роби. В пустините се извършва и добив на полезни изкопаеми, а постоянната слънчева светлина дава възможност за добив на слънчева енергия.

Пясъчна буря

Пясъчната буря е метеорологично атмосферно явление, причинено от силен вятър, носещ със себе си песъчинки и почвени частици (прах), издигнати във въздуха от територии с открити пясъци и почви, незащитени от растителна покривка (пустинни, полупустинни райони и разорани степни райони). Това явление е типично за пустините в Северна Африка, пустините на Арабския полуостров, някои райони на Близкия изток, Средна Азия, в централните части на САЩ, пампите на Южна Америка, централните и западните части на Австралия и други.

Тези бури влошават рязко видимостта. Те променят също така релефа като предизвикват ерозия на места и наслагване на други. Пясъчните бури се движат на не повече от 15 метра над земната повърхност, обикновено на около 3 метра. Предизвикани са от нагряването на земната повърхност през деня и обикновено затихват след залез. Силата на вятъра е обикновено със скорост 10 метра в секунда.

Провеждат се специални мероприятия за предотвратяването на пясъчните бури – засаждане на полезащитни горски пояси, специализирана обработка на почвата и други агротехнически мероприятия.В някои случаи частиците могат да бъдат пренесени на стотици и дори хиляди километри.

Пясъчник

Пясъчникът е споена седиментна скала, образувана от материал, получен при физическото разрушаване на други скали. Разрушеният или отмитият материал се отлага в друга среда, където с времето протича повторното му спояване. Големината на зърната му е от 0,1 mm до 5 mm. Според преобладаващия размер на зърната, пясъчникът бива:

финозърнест: 0,1-1 mm,

среднозърнест: 1-2,5 mm,

едрозърнест: 2,5-5 mm.Според това в каква среда се отлага материалът, спойката може да бъде силикатна или карбонатна.

В случай че в пясъчника се намират глинести частици (с размер под 0,1 mm), тогава се говори за глинест пясъчник, а когато имаме наличие на калциев карбонат, пясъчникът се нарича варовит. Често се срещат и смесени глинесто-варовити пясъчници.

Седиментни скали

Седимѐнтните скали (утаѐни скали) са един от трите вида скали в литосферата. Другите са магмени и метаморфни. Образувани са чрез утаяване, преобразуване и втвърдяване във водна или сухоземна среда. Натрупването на утайки е свързано с няколко процеса – физично и химично изветряване на образувани по-рано магмени, метаморфни и седиментни скали и пренос и отлагане на разрушения материал. Отлагането може да се извърши по механичен, биогенен или химичен път. По-късно утайките постепенно се втвърдяват и се превръщат в плътни седиментни скали.В зависимост от произхода на градивните скалообразуващи частици, седиментните скали се делят на няколко вида:

Кластични (теригенни) седиментни скали – образувани са от скални частици, получени при разпадането на други скали. Тези частици са с различни размери – от скални късове, през чакъл и пясък, до прахообразна материя. Те се срещат както свободни, неспоени, така и в споено състояние. Споени скали са например конгломератите, пясъчниците, льосът. Неспоени скали са пясъците, чакълите.Пирокластични седиментни скали – материалът за тяхното формиране има вулканичен произход и са образувани по седиментен пътОрганогенните скали са образувани от утаяване на органични останки. Представители са всички видове варовици.Хемогенните скали са образувани чрез неорганично химично утаяване във водни басейни.

Хоросан

Хоросанът е вид спойващо вещество, получаващо се чрез смесване на пясък, гасена вар и вода. Хоросанът се използва за свързване на тухли, камъни, бетонни блокове и др., а също и като мазилка на стените. При изсъхването си, хоросанът се превръща в твърда и издръжлива спойка. За разлика от гипсовата и циментовата замазка, хоросановата замазка съдържа микроскопични шупли, позволяващи на стената да "диша", т.е., да пропуска вода, с което се избягва образуването на мухъл.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.