Професор

Професор (на латински: professor „някой, който е приет за експерт в някое изкуство или наука, учител, преподавател от най-висок ранг“ [1]) е университетски преподавател и научен изследовател, това е най-високата университетска академична титла и степен, която се присъжда в академичните институции [2]. За разлика от университетите в научните академии това е академик. В някои страни в чужбина под асоцииран професор се разбира българската академична степен доцент.

В България

В България съгласно актуалния Закон за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ), „професор“ е академична длъжност на преподавател в университет, ВУЗ или научна институция (БАН).

За присъждането на тази академична длъжност е задължително кандидатстващото лице да е било вече хабилитирано като доцент и да отговаря на определени наукометрични критерии. Не е задължително предварително придобиване на степента Доктор на науките (след защитата на първата дисертация за степента Доктор), макар това да носи предимства при участието в конкурс за придобиване на академичната длъжност " професор ", както и авторитет свързан с придобиването на най-високата научна степен у нас. Вместо това се изисква лицето да е публикувало хабилитационен труд и/или да притежава съответното количество и качество приноси в научната област, за която кандидатства. Законът предполага кандидатът да е автор на научни трудове (монографии, както и статии и студии), публикувани задължително след предшестващата хабилитация (заемането на академичната длъжност „доцент“), а желателно и да е автор (или съавтор в доказана чрез протокол степен) на учебник или учебно помагало за студенти по съответната научна специалност. В процедурата за заемането на академичната длъжност „професор“ по закон е недопустимо опирането на процедурата върху трудове, които са публикувани извън строго научни издания (т.е. притежаващи научни ред колегии), или пък само върху учебник или учебни помагала, които не се квалифицират като научен труд с иновативна същност. Водещ критерий в цялата процедура е научният принос на претендента, независимо, че става дума за преподавателска длъжност.

Източници

  1. ((en)) professor, Online Etymology Dictionary
  2. Професор, Тълковен речник
9 декември

9 декември е 343-ият ден в годината според григорианския календар (344-ти през високосна). Остават 22 дни до края на годината.

Асен Василиев

Асен Василиев Петров е виден български изкуствовед и художник, професор, народен деятел на изкуството, герой на социалистическия труд, почетен гражданин на Кюстендил, член на Съюза на българските художници.

Доктор

Доктор е образователна и научна степен, която в България се присъжда от научно жури (между 1949 и 2010 г. от Висшата атестационна комисия) за защитен докторантски труд, наречен още дисертация. По силата на промяна в тогава действащия и вече отменен Закон на научните степени и звания, образователната и научна степен доктор до 1995 г. се е наричала кандидат на науките.

Подготовката на такъв труд става чрез обучение, наречено докторантура, а обучаваното лице се нарича докторант. Докторантът се обучава под научното ръководство на хабилитирано лице (доцент, професор, старши научен сътрудник II или I степен, член-кореспондент на БАН).

В България са възприети 3 форми на докторантура – редовна (с продължителност минимум 3 години), задочна (минимум 4 години) и свободна. Редовна и задочна докторантура започват лица, издържали конкурс за докторант по научната специалност и чужд език. В свободна докторантура се записва лице, частично извършило изследователска работа по темата на докторантурата и представило доклад за тази работа, който съответно е разгледан и одобрен от първично научно звено.

В зависимост от научната област по време на докторантурата, докторантът извършва специфичната изследователска работа, заложена в неговия индивидуален план, подготвя се теоретично в областите, залегнали в същия план, явява се на докторантски изпит по научната специалност и разработва дисертационния си труд.

Докторантският труд се разглежда в научната организация, което се нарича „вътрешна защита“ и при положителна оценка се насочва към публична защита пред научното жури. До месец преди защитата, рецензиите и становищата от членовете на научното жури се публикуват на сайта на научната организация.

Правилната употреба на степента е „доктор по ... (научно направление)“, например „доктор по икономика/математика“ и т.н. Съкратено степента се изписва като „д-р“.

Доктор на науките е научна степен, която в България също се присъжда от научно жури (до 2010 г. от ВАК) за защитена докторска дисертация. По-рано е била задължителна за получаването на научната степен професор на учените, но според действащия Закон за развитие на академичния състав това изискване е отпаднало. Най-често дисертационният труд е резултат от самостоятелна подготовка на дисертанта. Процедурата в общи линии съответства на описаната по-горе процедура за подготовка и защита на дисертация за степен „доктор“.

Точната употреба на степента е „доктор на ...(философските/биологическите/историческите/икономическите/др.)“. Съкращението на степента предшества името на удостоения и се състои от началните букви на думите в израза (съответно за тези примери: д.ф.н., д.б.н., д.и.н. и д.ик.н.).

Доктор хонорис кауза (или почетен доктор) е почетно звание, което в България се присъжда от висше училище за заслуги към развитието на науката и висшето образование на български и чуждестранни граждани. Носителите на званието имат право ежегодно да изнасят публична лекция във висшето училище, което им е присъдило званието.

ЕЛО

ЕЛО е игрален коефициент или система за относителна оценка на силата на играча. Коефициентът ЕЛО се изчислява по определен метод. ЕЛО се прилага в шахмата, го, таблата, множество бордови и видео игри. Системата за класиране на шахматисти е създадена от професор Арпад Ело, откъдето идва името на коефициента.

Най-старите играчи, оценени според коефициента ЕЛО, са Александър Петров (1794 – 1867) с коефициент 2530 и Йозеф Зен (1800 – 1867) с коефициент 2450.

На конгреса във Финландия през 2011 г. са направени корекции относно определяне на коефициента ЕЛО на състезателите.

Интерес представлява т. 9.4 от Турнирния правилник на Международната федерация по кореспондентски шах (на английски: International Correspondence Chess Federation, ICCF), който влиза в сила от 1 януари 2012 г.

При старта на всеки турнир рейтингът на състезателите се определя както следва:

За състезатели, които имат ЕЛО, се взема техният рейтинг от последната рейтинг-листа на ICCF.

За нови състезатели се взема техният рейтинг от листата на ФИДЕ (ако имат ФИДЕ ЕЛО).

За нови състезатели (без ЕЛО) се взема средният рейтинг на турнира (в случай че това очевидно е неподходящо, комисарят от ICCF може да коригира рейтинга на състезателя, дори ако турнирът е започнал).При завършване на всяка партия текущо се определя рейтингът на състезателя, а не както преди – след окончателното завършване на турнира. Ако новото ЕЛО на играча е по-ниско от това в началото на турнира, новото ЕЛО на неговите опоненти се определя по рейтинга на състезателя в началото на турнира.

При определяне на ЕЛО коефициента на състезателите се вземат предвид само турнирите, които са с не по-малко от 30 дни за мислене за 10 хода (при игра по сървър) и не по-малко от 20 дни за 10 хода (при игра по пощата). Най-голям коефициент ЕЛО е имал норвежкият шахматист Магнус Карлсен през май 2014 г. – 2882. Българинът Веселин Топалов заема шестото място във вечната ранглиста с 2816 през юли 2015 г.

Енциклопедичен речник Кюстендил

„Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я)“ е енциклопедия на Кюстендилския край, издание на Българската академия на науките. Идеята за създаването му принадлежи на професор Асен Василиев. Излиза от печат през месец декември 1988 г.

Речникът съдържа 3455 статии за природата, историята, икономиката, културата и значимите личности, родени, израснали или свързани с Кюстендилския край, както и 1738 илюстрации с три цветни приложения и една карта.

Териториалното понятие за Кюстендилския край, възприето от съставителите на енциклопедичния речник, обхваща както територията на административната област Кюстендил, така и региона в исторически контекст – крайградската територия на антична Пауталия – Дентелетика, Велбъждското деспотство и Кюстендилския санджак. Това, според съставителите, е исторически коректното териториално разбиране за Кюстендилско, и съответства на обхвата на съдържанието му.

Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“

Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ е научен институт в Българската академия на науките. От 2004 година носи името на проф. Любомир Андрейчин.

Занимава се с изследване на състоянието, историята и диалектите на българския език, отговаря за неговото описание и определя националната езикова политика.

В института се разработват речници, граматики, помагала, атласи на българските диалекти и други. Той е един от най-старите институти на Българската академия на науките. Основан е на 15 май 1942 година, когато официално се създава Службата за български речник към Президиума на БАН.

Състои се от 11 секции и информационен център с библиотека:

Секция за съвременен български език

Секция за българска лексикология и лексикография

Секция по терминология и терминография

Секция по компютърна лингвистика

Секция за история на българския език

Секция за българска диалектология и лингвистична география

Секция за българска етимология

Секция „Приложна ономастика“

Секция за съпоставително изследване на българския език с други езици

Секция за етнолингвистика

Секция за общо и приложно езикознаниеИБЕ издава 2 научни списания, в които се публикуват изследвания в областта на лингвистиката – „Български език“ и „Балканско езикознание“. Информационният център към института изготвя библиография на публикуваните в българската периодика научни трудове в областта на лингвистиката.

Институтът е разположен в блок 17 в академичното градче в кв. „Гео Милев“, София. В същата сграда се помещават и Институтът за литература и Институтът по история.

Криейтив Комънс

Криейтив Комънс (Creative Commons, CC, в превод буквално Творчески общности или Съзидателно споделяне) представляват сборник от типови договори за използване на авторски произведения. Договорите са създадени през 2001 г. от професор Лорънс Лесиг от Станфордския университет в САЩ като отговор срещу разрастването на обхвата на авторското право. Подобно на лицензионните споразумения, с които се предоставят права за използване на компютърни програми, всеки автор или друг собственик на права върху произведение на изкуството или науката, може с оповестяването на своето произведение да укаже, че дава на обществеността по-широки права за ползване на произведението от тези, които им предоставя авторското право. Наред с това, когато произведенията се публикуват в Мрежата, кодът на типовите договори за СС, прикрепени към произведението, позволява на много търсачки да ги разпознават. Така достъпът до тези произведения е улеснен.

Ако в основата на повечето закони за авторското право стои постановката „всички права са запазени“, то особено за договорите Криейтив Комънс е, че „някои права са запазени“. Така например, всички разновидности на договорите КК дават възможност на потребителите свободно да копират, разпространяват, представят публично или да използват по друг начин произведението с некомерсиални цели. Някои от разновидностите на договорите позволяват включително и свободно комерсиално използване.

Първоначално договорите се създават според правната система на САЩ и по тази причина невинаги са приложими в други юрисдикции. Предвид тези ограничения стартира проект за превод и адаптиране на договорите към различни правни системи. Някои от договорите Криейтив Комънс вече са преведени на български и пригодени към българското законодателство. Криейтив Комънс България препоръчва на българските автори да използват на българоезичната версия на договорите, тъй като тази версия е съобразена със задължителните норми на българското право, позволява на автора да разбере в най-голяма степен от кои точно права предоставя на публиката, когато избира да ползва договорите и изрично определя съдилищата на Република България за компетентни при разрешаването на спорове, свързани с използване на произведението.

Леонард Шулце Йена

Професор доктор Леонард Шулце Йена (на немски: Leonhard Schultze-Jena) е германски етнограф, зоолог и ботаник.

Македонски научен институт

Македонският научен институт е българска научна организация, създадена през 1923 г., която има за цел изучаването на географската област Македония и предимно на българското население в нея.

Николай Мичев

Никола̀й Мѝчев Никола̀ев е български географ, доктор на географските науки, професор.

Пещера (град)

Пѐщера е град в Южна България, област Пазарджик. Той е административен център на община Пещера. Градът е трети по големина в областта след Пазарджик и Велинград.

Професор Мориарти

Професор Джеймс Мориарти (на английски: Professor James Moriarty) е въображаем герой и враг на детектива Шерлок Холмс в белетристиката на сър Артър Конан Дойл, който го описва като „Наполеон на престъпния свят“. Тази фраза е заимствана от един от инспекторите на Скотланд Ярд по делото на Адам Уорт – известен престъпник от XIX век, който служи за прототип на литературния герой Мориарти. Професор Мориарти е описан като ръководител на мощна криминална организация и зъл гений.

Професор Цветан Лазаров (булевард в София)

„Професор Цветан Лазаров“ е булевард в източна София. Носи името на българския авиоконструктор Цветан Лазаров. Дължината на булеварда е 5,5 км.

Успоредно на част от трасето на булеварда минават железопътни релси. Две от най-близките железопътни гари до булеварда са гара Христо Смирненски и гара Искър. Булевардът пресича булевардите „Асен Йорданов“, „Брюксел“, „Христофор Колумб“ и „Копенхаген“, както и ул. Димитър Пешев. Служи за граница между кварталите Дружба 1 и Дружба 2, а също и между Дружба 1 и Полигона.

По булеварда вървят автобусни линии 9, 204 и 404, както и тролейбусна линия номер 4.

Райнър Уайс

Райнър Уайс или Райнер Вайс (на немски: Rainer Weiss) е роден в Германия американски физик, известен с приносите си към графитационната физика и астрофизиката. Той е професор емеритус по физика в Масачузетския технологичен институт и нещатен професор в Луизианския държавен университет.

Прави първите измервания на спектъра на реликтовото излъчване (космическото микровълново фоново лъчение) и е съосновател и научен съветник на сателита NASA COBE.Уайс е известен с изобретяването на техниката на лазерна интерферометрия, която съставлява основната функционалност на Лазерната интерферометрична обсерватория за гравитационни вълни (Laser Interferometer Gravitational-Wave Observatory, LIGO) в Ханфорд Сайт, щата Вашингтон.

През 2017 г. Уайс е отличен заедно с Кип Торн и Бари Бариш с Нобелова награда за физика за „определящите им приноси към ЛИГО детектора и наблюдението на гравитационните вълни“. Половината от наградата е за Уайс, а Торн и Бариш си разделят по четвъртинка.

Републикански път III-2077

Републикански път IIІ-2077 е третокласен път, част от Републиканската пътна мрежа на България, преминаващ по територията на Добричка и Силистренска област. Дължината му е 20,8 km.

Пътят се отклонява наляво при 60,3 km на Републикански път III-207 в центъра на село Честименско и се насочва на югозапад през западната част на Добруджанското плато. Минава през селата Професор Златарски и Каблешково, завива на северозапад, слиза в дълбокото суходолие на река Канагьол и навлиза в Силистренска област. Тук минава и през село Межден и северозападно от него се свързва с Републикански път I-7 при неговия 40,1 km.

Републикански път III-218

Републикански път IIІ-218 е третокласен път, част от републиканската пътна мрежа на България, изцяло на територията на област Силистра. Дължината му е 30,5 км.

Пътят се отклонява надясно при 108,9-ти км на Републикански път II-21 и се насочва на юг като постепенно се изкачва на Лудогорското плато. Минава през селата Професор Иширково, Брадвари и Водно и в северната част на град Дулово се съединява с Републикански път III-216 при неговия 29,3 км.

Серж Арош

Серж Арош (на френски: Serge Haroche) е френски физик, носител на Нобелова награда за физика от 2012 г.

Хидеки Ширакава

Хидеки Ширакава на японски: 白川 英樹 Shirakawa Hideki, роден на 20 август 1936 г. е японски химик, инженер и професор в университета Тцукуба и е известен с откриването на електропроводимите полимери. През 2000 г заедно с Алан Макдайърмид и Алан Хигер получава Нобеловата награда за химия.

Хогуортс

Хогуортс ) е училище за магия и вълшебство, описано в книгите на Джоан Роулинг от поредицата Хари Потър. То е създадено преди хиляда години от най-великите магъосници на онова време. Четирите дома на училището носят техните имена – Годрик Грифиндор, Хелга Хафълпаф, Роуина Рейвънклоу и Салазар Слидерин. Те заедно построили замъка далеч от очите на мъгълите, защото в онази епоха обикновените хора се страхували от магиите и магьосниците били подложени на гонения. Първите няколко години основателите работели заедно в пълно разбирателство, издирвали младежи, които имат дарба за магии, и ги взимали в замъка да ги образоват. После обаче между тях възникнали разногласия. Разривът между Слидерин и останалите се задълбочил. Той държал на по-строг подбор на приеманите в Хогуортс ученици. Той смятал, че магическото изкуство трябва да бъде запазено само за потомствени магьоснически родове. Не бил склонен да приема ученици от мъгълски произход, защото не ги намирал за благонадеждни. Не след дълго между Слидерин и Грифиндор възникнал сериозен спор по този въпрос и Слидерин напуснал училището. Достоверните исторически източници спират дотук, но тези правдиви факти са замъглени от фантастичната легенда за Стаята на тайните. Според нея Слидерин е построил скрита стая в замъка, за която останалите основатели дори не подозирали. Слидерин е запечатал Стаята така, че никой да не може да я отвори преди неговият истински наследник да постъпи в училището. Единствено Наследника ще успее да отвори Стаята на тайните и да пусне ужаса отвътре, за да го използва за прочистване на училището от всички онези, които са недостойни да учат за магьосници. Според легендата в стаята е затворено чудовище-базилиск.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.