Продукт

Продукт (от латинското: prōdūce(re) – произвеждам или довеждам до резултат, създавам) е „нещо, произведено от труд или усилие“ [1] или още „резултат на действие или процес“ [2], за първи път терминът е използван в икономиката от Адам Смит.

Източници

  1. Random House Dictionary, 1975
  2. Glossary of the terms related to quality assurance, Tempus Joint European Project for the Development of Quality Assurance
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Product (business)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
Lexikon des Mittelalters

Lexikon des Mittelalters (в превод на български език: Лексикон на средновековието, съкращения: LMA, LexMA) е енциклопедия на немски език съдържаща около 36 хиляди статии посветени на европейското средновековие и свързани с него теми. Обхванатият период се простира от късната античност до края на 15 век. Лексиконът е продукт на около 1000 редактори от 14 страни и 3000 автори. От България участват Иван Дуйчев, Васил Гюзелев, Иван Божилов и други.

Лексиконът обхваща 9 тома плюс показалец. Редакционната работа е завършена през 1977 г. (том 1) до 1999 г. (том 9). Първото издание е на Artemis-Winkler (том 1-6) и LexMA (Мюнхен, том 7-9). Съществуват още книжни издания на Metzler и dtv, както и издание на диск. Онлайн-достъп до лексикона предлага фирмата Brepols.

Атмосфера

Атмосфера (на гръцки: ατμός – па̀ра, изпарение; σφαῖρα – кълбо, сфера) е общото наименование на слоя газове, обгръщащ небесно тяло с достатъчно голяма маса, като например планети. Една атмосфера е по-вероятно да се задържи, ако гравитацията на небесното тяло е достатъчно висока, a температурата на атмосферата е достатъчно ниска. Дебелината ѝ варира и тя се върти заедно с небесното тяло като едно цяло. Някои планети се състоят почти изцяло от газове и така имат извънредно дълбока атмосфера.

Атмосферата на Земята се състои от азот (около 78%), кислород (около 21%), аргон (около 0,9%) с въглероден диоксид и други газове в малки количества като водород и хелий. Кислородът се използва от повечето организми за дишане; азотът се регулира от бактерии и светкавици, за да се произведе амоняк, използван при изграждането на нуклеотиди и аминокиселини, Въглеродният диоксид се използва от растения, водорасли и цианобактерии при фотосинтезата. Атмосферата спомага да се защитят живите организми от генетично увреждане от слънчевата ултравиолетова радиация, слънчевия вятър и космическите лъчи. Сегашният състав на земната атмосфера е продукт на милиарди години биохимична модификация на палео атмосферата от живи организми.

Атмосферата на Венера и Марс се състои основно от въглероден диоксид с малки количества азот, аргон, кислород и някои други газове. Гигантите като Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун могат да задържат газове с ниска молекулна маса като водород и хелий. Терминът звездна атмосфера описва външната област на звезда и обикновено включва частта над непрозрачната фотосфера. Звезди с достатъчно ниски температури могат да имат външна атмосфера със съставни молекули.

Бошняци

Бошняците са ислямизирана южнославянска общност от северозападната част на Балканския полуостров, която в Босна и Херцеговина съставлява 47% от населението според преброяването от 2000 г.

В държавната Федерация Босна и Херцеговина бошняците са една от двете общности (бошняци и хървати), които съставляват около 72,9% (2002) от населението.

Днес преобладаващата част от бошняците изповядва ислямската религия, възприета в резултат на ислямизацията на Средновековна Босна (виж Босненска църква). В езиковедски план езикът, на който говорят, представлява единно цяло с хърватския и сръбския език, като често се определя като продукт на политическа глототомия. Във Федерация Босна и Херцеговина езикът на бошняците е конституиран като босненски, докато в Република Сръбска, Сърбия, Черна гора и в Хърватия за обозначение на този език се използва терминът бошняшки. Бошняците наброяват около 4 500 000 души, от които в Босна и Херцеговина 2 159 508 (2008), в Турция около 2 000 000, а в областта Санджак, известна и като Рашка (между Черна Гора и Сърбия) 245 000 души. След разпада на Югославия и последвалите кървави междуетнически войни се наблюдава консолидация на бошняшката нация, към която се причисляват някои от гораните в Косово и торбешите в Северна Македония.

Брутен вътрешен продукт

Брутният вътрешен продукт (БВП) е икономически термин, който обозначава измерването на общата стойност на стоките (продукти) и услугите, произведени в определена териториална област (обикновено една страна), през определен период (обикновено една година), преди амортизация. Тези данни се изразяват в пари. Терминът се различава от брутния национален продукт (БНП) по това, че той изключва от изчисленията трансферите на средства между държавите.

Това е един от начините за измерване на националния приход и продукция. Често брутният вътрешен продукт се използва като показател за стандарта на живота на определена нация, но има икономисти, които са против това.

Въглероден диоксид

Въглеродният диоксид (остар. въглероден двуокис) е химично съединение. Молекулата му се състои от един атом въглерод и два атома кислород. Химичната формула на въглеродния диоксид е CO2. Той е газ без цвят и без миризма (при ниски до средни концентрации; при високи концентрации има остра и задушлива миризма). Получава се като продукт при дишането на живите организми, както и при горенето. Участва като изходно вещество при фотосинтезата на растенията. Натрупването му в по-големи от нормалните количества в атмосферата води до парников ефект.

Ензим

Ензимите са молекули, които катализират биохимични процеси в клетката. Типичните ензими представляват белтъци или белтъчни комплекси, но съществуват и рибонуклеинови киселини с ензимна функция – т.нар. рибозими. Синтетични молекули, наречени изкуствени ензими, също показват каталитични способности.С помощта на ензимите биохимичните реакции в организма могат да бъдат ускорени до 1 000 000 пъти. Принципът на действие включва снижаването на енергетичната бариера за протичането на дадена реакция до стойности, гарантиращи осъществяването на процеса, без това да влияе на термодинамичното равновесие. Именно тази основна функция на ензимите, както и възможностите за контрол върху ензимното действие ги правят важен компонент на всяка жива система.

Досега са открити над 4000 ензима, а повече от 1000 са сравнително добре описани.

Журналист

Журналистът е човек, който се занимава с журналистика, събирането и разпространението на информация за обществени явления, тенденции, важни теми и хора.

Терминът възниква в ранния XIX век, когато означава само хора, пишещи за периодични издания (или журнали). Много хора приемат журналиста и репортера за едно и също нещо. Но репортерът е само един от видовете журналисти, наред с фотографите, колумнистите, главните редактори и т.н. В днешното общество журналистът е придобил особено място в съзнанието на хората. От него се очакват професионализъм в предаването на събития, безусловно придържане към истината и журналистическа етика.

Журналистиката е развила разнообразни етични норми и стандарти. Докато обективността и липсата на пристрастия са от първостепенно значение и важност, някои по-либерални видове журналистика, като например пропагандната или активизма нарочно приемат необективна гледна точка. Това се случва все повече с навлизането на социалните медии и блоговете, както и други способи, които се използват за манипулиране или промяна на социални и политически възгледи и политики. Тези способи често се отличават с крайни пристрастия, като източниците не са подложени на контрол, а дори и не се смятат за нужни, за да се напише или излъчи един краен продукт.

Известни личности в историята на журналистиката са: Даниел Дефо, творил още през XVIII век, и след него Чарлз Дикенс, Ръдиърд Киплинг, Самюъл Колридж, а за България и Христо Ботев. Доста от най-известните имена в историята на 20 век също са се занимавали с журналистика. Примери са Уинстън Чърчил, Джордж Оруел, Ричард Никсън.

Популярни български журналисти са Кеворк Кеворкян, Иван Гарелов, Бойко Василев, Вера Мутафчиева, Маргарита Михнева, Елена Йончева, Валя Ахчиева, Велизар Енчев, Иво Инджев, Мартин Карбовски, Владимир Береану, Ани Салич, Антон Хекимян, Ралица Василева и др.

Краве масло

Маслото е млечен продукт, направен от прясна или ферментирала бита сметана, от кисело мляко или директно от мляко. Маслото се използва за намазване или като подправка, както и в готвенето – за печене, приготвяне на сосове или пържене. Поради множеството приложения, маслото се консумира ежедневно в много части на света. Маслото се състои от млечни мазнини, оградени с малки капки, съставени най-вече от вода и млечни протеини. Най-разпространената форма на маслото се прави от краве мляко, но маслото може също така да бъде направено от млякото на други бозайници, като например овце, кози, якове или биволи. Понякога маслото се продава с различни добавки като сол, есенции, консерванти и готварски оцветители. При стопяване водата се отделя и маслото се превръща в рафинирано или чисто (топено) масло, което се състои почти изцяло от мазнина.

Терминът „масло“ се използва и в имената на продукти от растителен произход: фъстъчено масло, кокосово масло, орехово масло, слънчогледово масло и други. В общия случай думата „масло“, без допълнително определение и в контекста на хранителни продукти, се отнася за краве масло.

При охлаждане маслото се втвърдява, а при стайна температура се размеква до консистенция, удобна за намазване. Маслото се стопява до рядка течност при температура 32–35 °C. Цветът на маслото е най-често бледожълт, но може да варира от яркожълт до почти бял. Цветът на маслото зависи от сметаната/млякото, използвани за производство, и понякога се коригира чрез готварски оцветители, най-често анато (Е160b) или каротин.

Майонеза

Майонеза (на френски: mayonnaise) е хранителен продукт, особен вид емулсия, получена вследствие на разбиване на яйчени жълтъци с постепенно добавяне на растително масло, оцет, сол и горчица.

Истинската майонеза трябва да съдържа 65% растително масло и яйца. Ако продуктът съдържа по-малко от 65% масло, той се нарича майонеза тип сос. Такива продукти с намалено съдържание на мазнини са салатните сосове.

Майонезата е основен сос в студената кухня. Към майонезата може да се добавят различни продукти, като готовият продукт пак се нарича майонеза, но с уточняване на името.

Майонезата днес се употребява най-вече на сандвичи, за направа на най-различни видове салати, например картофена салата и руска салата, и по-рядко за готвене.

Майонезата, която се продава в магазините днес съдържа предимно растително масло, модифицирана скорбяла, емулгатори и консерванти.

Машиностроене

Машиностроенето е класическа инженерна наука, която не се ограничава само до чистото изграждане на машини, мотори, скоростни кутии и пр. Много специални области от машиностроенето са свързани с области от други науки като ги допълват, разширяват и доказват на практика техни теоретични постижения.

Машиностроенето е комбинация от изследване на основни принципи и развитието на технологични методи за изработване и серийно производство – типична област на техниката. Използват се физичните закономерности, особено от областите на механиката и термодинамиката, при проектирането, изследването, в т. ч. и чрез използване на симулирането на среда и принцип на действие при изработването на технически устройства. В днешно време чрез инженерните науки машиностроенето е основната област за изработването на производствени машини и за развитието на други отрасли които ги използват – земеделие, транспорт, производство и консервиране на храни, строителство.

Машиностроенето се извършва от специалисти с инженерна подготовка. Според производствените възможности на предприятието те работят върху идеята, проекта, изчислението, конструкцията, изграждането, изследване и развиването, производството и продажбата на машините от всички видове и техните градивни елементи под формата на резервни части, свързани с експлоатацията на произвеждания продукт. Не всяко машиностроително предприятие произвежда завършен за експлоатация продукт. В съвременния свят за сложни машини или производствени съоръжения се осъществява т. нар. процес на коопериране. Заводи, специализирани за производство на отделни агрегати, градивни елементи или спомагателни устройства като част от сложни производствени съоръжения, транспортна техника или машини, може да постигнат високо качество на произвеждания продукт, висока производствена ефективност и приемлива за потребителите цена. Така специализацията за проектиране и производство в дадена област на отделни единични градивни елементи позволява изграждане на много сложни обекти с висока надеждност, производствена ефективност и експлоатационна сигурност.

Широко използвани помощни средства при проектирането са CAD (Computer Aided Design) (Компютърно проектиране, проектиране посредством специализиран проектантски софтуер) и CAM (Computer Aided Manufacturing) (Производство, което се управлява посредством компютри и съответните програмни средства) – програмите, чиито изходящи файлове могат да се използват директно за симулация или за провеждане на проверовъчни изчисления, обикновено по метода на крайните елементи. Автоматизацията на производството и на регулационните механизми развиват нови подразделения на машиностроенето като измервателни, управляващи и регулационни устройства.

Машиностроенето е промишлен отрасъл с най-много подотрасли. На първо място е транспортното машиностроене. То включва производството на автомобили, влакове, вагони, самолети, кораби и др. Около 50 млн автомобила се произвеждат годишно, като водещи страни са Япония, САЩ и Германия. Като втори успешно развиващ се подраздел на машиностроенето може да се посочи корабостроенето, който е един от най-старите промишлени отрасли.

Плод

В ботаниката плод (на латински: Fructus, – us) е узрелият яйчник, заедно със семената, на цъфтящото растение.

В ежедневната реч понятията са доста противоречиви. Когато плодовете на растенията се разглеждат като храна, думата плод обикновено се отнася само до сладките и месести плодове, например на сливата, ябълката или на портокала.

Много често срещани зеленчуци, а също така ядки и зърнени храни, са плодове на растенията от ботаническа гледна точка. Някои зеленчуци, които не се смятат за плодове в готварството, са плодове за ботаниката. Между тях са доматите, патладжаните и пипера. Други зеленчуци, които са плодове за ботаниката, като диня, тиква, пъпеш, се възприемат и от консуматора като плодове.

Срещат се и случаи, в които продукт, който се смята за „плод“ в кулинарията, не е плод в ботаническия смисъл – например ревенът, при който само стъблото (дръжката на листото) става за ядене.

Някои подправки като бахарът и индийското орехче също са плодове.

В търговските нормативи на Европейския съюз дори морковът се третира като плод. Плодовете в ЕС се облагат с по-голямо мито, а конфитюрът от моркови е популярен португалски продукт.

Терминът лъжлив плод понякога се използва за плод като смокинята (лъжлив плод-съплодие; вижте по-долу) или за растителна структура, която прилича на плод, но не се получава от цвят или цветове. Някои голосеменни растения като тиса имат месести арилуси, които приличат на плодове, а някои хвойни имат ягодообразни, месести шишарки.

При повечето плодове опрашването е жизнено важна част от плодовата култура и липсата на познания за опрашителите може да доведе до бедна или нискокачествена реколта. При някои видове плодът може да се развие без опрашване/оплождане. Този процес е познат като партенокарпия. Такива плодове нямат семена.

Продуцентство

Продуцентът е човек, който се занимава с организирането, а обикновено и финансирането, на филми или представления.Продуцентството е интердисциплинарна област, съчетаваща познания и умения за управление на процеси в медийните изкуства, финансиране и управление на медийни проекти на различните фази от тяхното създаване, медия планиране и предприемачество, както и познания за техниките на работа, свързани със създаването на различни медийни продукти: филми, предавания, конзолни и компютърни игри, музикални продукти, театрални представления и т.н.

Уменията, които трябва да притежава един продуцент, са свързани с:

познаване и управление на етапите от развитието на сценария на медийния продукт;

познаване и управление на етапите, през които преминава заснемането на един филм (предподготвителен, подготвителен, снимачен, монтажно-озвучителен, ликвидационен);

познаване на особеностите на различните длъжности в продуцентския екип, в това число творческите ресурси на журналистите;

анализ на дълготрайните и краткотрайни активи за реализиране на медийни проекти;

анализ на пазарните условия и избор на пазарна стратегия за реализация на журналистическия продукт, в това число оценка на конкурентоспособността и анализ на слабите и силните страни на конкурентите (медиамаркетинг);

провеждане на преговори, изготвяне на договори и други.

Прототип

Прототип (от старогр. πρώτος – първи и τύπος – образец, модел, пример) означава първоначален вид на нещо. Думата най-често се използва за обозначаване на работни модели, създадени за да демонстрират определен нов продукт. Прототипи се използват в множество индустрии, напр. машиностроене, разработка на софтуер и т.н. Успешната разработка на прототип позволява събиране на ранна информация за експлоатацията, ползваемостта и надеждността на новия продукт.

Една от няколко наложени в практиката терминологии, разделя прототипите на алфа (alpha, α) и бета (beta, β) версии, следвани от официалното пускане на продукта. В някои други случаи се говори за пилотни прототипи (pilot prototypes) или пускови кандидати (release candidates, накратко RCs).

В индустрии, в които разработката на прототипи не е свързана с много големи разходи, като например разработката на софтуер, често се използва техника, наречена бързо прототипиране (rapid prototyping). В основата на тази техника е планиране на множество прототипи, с помощта на които различни рискове, свързани с продукта, биват откривани рано и се взимат стъпки те да се минимизират.

Реклама

Реклама (от френски: réclame; от латински: reclamo – „извиквам“) в бизнеса е форма на маркетингова комуникация, която има за цел да окуражи, убеди или в някои случаи тя дори манипулира (това обикновено бива възприемано в негативен аспект) аудиторията (зрители, читатели или слушатели, и т.н.) да предприеме или да продължи да предприема определено действие.

Под реклама обикновено се разбира разпространявана под различна форма и средства привлекателна информация за продукт, услуга и т.н., която е предназначена за определен кръг потребители (таргет група) и цели да предизвика, формира или поддържа интереса им към тези продукти или услуги, така че те да могат пазарно да се реализират. Освен конкретния продукт или услуга, рекламата може да рекламира неговия производител, както и да ползва индиректни методи за реализиране като привличане и задържане на аудитория към даден сайт, което в друг етап може да означава реализиране на печалба от продажби на този сайт. Съществуват и некомерсиални типове реклама, като политическата или кампанийната реклама.

Рекламата започва да играе съществена роля през 19-ти и 20 век, когато се поставя началото на масовата продукция, но в същото време и на масовите медии (масмедиите). Само през 2007 година в световен мащаб за похарчени 385 милиарда долара за целите на рекламата .

Саундтрак

Саундтрак е термин, който се отнася за три взаимносвързани концепции: съпровождащата и синхронизирана с действието музика от игрален филм, телевизионна програма или видео игра; комерсиално издаденият албум с музика, която съпровожда филмовият или телевизионен продукт; тази част от всеки филм, която съдържа синхронизирания записан звук. В много случаи саундтраците включват музика вдъхновена от филма, но която не фигурира в крайния кинопродукт, докато филмовата музика е оригиналната музика създадена от композитор за точно определен филм.

Софтуер

Софтуерът (на английски: software – програмно осигуряване) е съвкупността от цялата информация от инструкции и данни, необходими за работата на всяка електронноизчислителна машина. Употребява се главно в сферата на информационните технологии.

Обикновено инструкциите се задават като съвкупност от алгоритми, групирани като програми с различно предназначение. Освен самите алгоритми, за изпълнението на програмите са необходими и начални данни. Резултатът от действието на даден алгоритъм може да служи като начални данни за стартирането на друг и т.н., обединявайки програмите в едно. В този смисъл все повече се налага и терминът софтуер, който исторически се е наложил като антоним на хардуер – физическата част на компютърните системи. Все пак границата между софтуер и хардуер се размива, когато се отчете, че програмното осигуряване има все пак някакви физически носители, от които изчислителната машина чете програмите. Тези носители, както и инструкциите за работа с програмите и тяхната поддръжка (документация), са спомагателни елементи от софтуера.

В масовите електронноизчислителни машини (компютри) голяма част от софтуера е разположена на външна памет и може лесно да бъде променяна от потребителите според нуждите им. Инструкциите в централните процесори и специализираните интегрални схеми обаче се задават при програмирането им, и не могат да бъдат променяни директно от потребителя.

По принцип хардуерът е неизползваем без програмно осигуряване или софтуер. Най-ясно разликата между софтуер и хардуер се обяснява така: Хардуерът е всяко едно видимо и осезаемо устройство, както самият компютър, така и всяко едно периферно устройство. Софтуерът е само видим, но не и осезаем, когато работи – това са именно програмите.

Със създаването на алгоритми и писането на програми се занимават програмистите. Според нивото на действие на написаните от тях инструкции има език за програмиране на ниско ниво, на средно ниво и на високо ниво. Езиците на високо ниво позволяват лесно редактиране от програмист, и това се нарича изходен код (програмен код). За да се превърне в изпълними инструкции от машината, той се компилира (превежда) към обектен код или машинен език.

Езикът за програмиране от високо ниво може да бъде и скриптов език. Когато е написан на скриптов език, се компилира при изпълнението на програмния код (интерпретиране). Скриптовете обикновено са малки до средно големи програми, които изпълняват потребителски команди или вършат действия в определен ред. Пример за това са JavaScript, Perl, ти си ел скрипт или PHP. Програмите, писани на скриптов език, са по-бавни при стартиране (защото всеки път програмният код трябва да се преведе на машинен език), но обикновено по-лесно и бързо се разработват и тестват.

Текстил

Текстил или трикотаж е събирателно название за всички продукти, произведени чрез плетене, тъкане или пресоване на различни естествени, изкуствени или синтетични влакна. Когато готовият продукт е тънка материя, той се нарича плат. Трикотаж (на френски: tricotage – „плетене“) е техниката на производство на трико (на френски: tricot – „плетиво“).

Технология

Техноло̀гия (на гръцки: τέχνη – изкуство, майсторство, умение и на гръцки: λόγος – изучаване) – съвкупност от способи и средства за постигане на желан резултат; начин за преобразуване на даденото в необходимо. Технологията включва последователността на операциите и процедурите, тя е тясно свързана с използваните машини, оборудване, инструменти и материали (наричани общо техника).

Съвременните технологии се основават на постиженията на научно-техническия прогрес и са насочени към производството на продукт: материалната технология създава материален продукт, информационните технологии – информационен продукт. Съвременните технологии са свързани с науката и могат да бъдат обособени като отделна академична дисциплина, насочена към разработване и усъвършенстване на методите и инструментите за производство. В разговорната реч е прието технологичен процес или кратко технология да се нарича описанието на производствения процес, самите операции по добив, транспорт и преработка, инструкциите за изпълнението им, технологичните изисквания и т.н. Техническият контрол в производството също е част от технологията. С разработката на технологии се занимават технолози, инженери, конструктори, програмисти и други специалисти.

Уикипедия

Уикипедия (на английски: Wikipedia, произнася се [ˌwiˑkiˈpidi.ə] или [ˌwɪki-], както и [-ɐ]) е многоезична, мрежово-базирана енциклопедия със свободно съдържание. Тя е динамичен продукт на сътрудничещи си доброволци от целия свят, позволяваща на всеки човек с достъп до Интернет да участва в редактирането ѝ. Проектът започва на 15 януари 2001 г. като допълнение към Нюпедия, която се съставя от експерти. Понастоящем Уикипедия се управлява от организацията с нестопанска цел Фондация Уикимедия. В Уикипедия има над 20 милиона статии, включително над 200 000 в българоезичната ѝ версия, създадени от над 100 000 доброволци. През годините на своето съществуване Уикипедия завоюва голяма популярност, насърчавайки зараждането на други сродни проекти като Уикиречник, Уикикниги и Уикиновини.

Статиите в Уикипедия често са цитирани както от масмедиите, така и в академичните среди: големите ѝ предимства са нейното свободно разпространение и списване, както и широкият ѝ обхват на теми. Редакторите са насърчавани да се придържат към политиката на „Неутрална гледна точка“, съгласно която основните възгледи по даден проблем се обобщават без опит да се изведе обективна истина. Така или иначе, славата на Уикипедия като достоверен справочник е оспорвана. Отворената ѝ природа позволява вандализъм, неточности, непридържане към приети норми, ниско качество и лично мнение. Уикипедия – в сравнение с традиционните енциклопедии – е критикувана също и за системна пристрастност, предпочитане на консенсуса пред личния авторитет и предполагаема липса на конкретна отговорност за статиите.

Съществуват над 270 разноезични версии на Уикипедия, около 100 от които сравнително активни. Към март 2011 г. англоезичната, немскоезичната, рускоезичната и френскоезичната версии са единствените, разполагащи с над 1 милион статии. Над 100 000 статии имат и 33 други – на: полски, японски, италиански, нидерландски, португалски, испански, шведски, български, китайски, корейски, норвежки (букмол), фински, каталонски, волапюк, румънски, украински, турски, унгарски, чешки, есперанто, датски, индонезийски, словашки, арабски, виетнамски, сръбски, литовски, иврит, малайски, словенски и уарай-уарай.

Съществуват раздели на Уикипедия, написани на мъртви езици (например Уикипедия на латински език и Уикипедия на старобългарски), както и раздели на изкуствени езици (на есперанто, на волапюк, на идо, на интерлингва, на новиал, на окцидентал и на ложбан).

Немската версия е разпространявана и на DVD-ROM, а много от версиите ѝ са дублирани или разклонени на други уеб-сайтове.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.