Приднестровие

Приднестровието (на румънски: Transnistria – Транснистрия, официално: Stânga Nistrului – Ляв бряг на Днестър) е регион в източната част на Република Молдова.

На неговата територия е провъзгласена на 2 септември 1990 г. Приднестровска молдовска република (съкр. ПМР), която няма международноправен статут. Република Молдова със закон обявява автономия на региона през 2005 г.

Приднестровие
Transnistria
Знаме
      
Герб
Местоположение на Приднестровие
Местоположение на Приднестровие
Страна Flag of Moldova.svg Молдова
Адм. център Тираспол
Площ 4,163 km²
Население (2018) 469 000 души
112 659 души/km²
Президент Вадим Красноселски
Езици руски, украински, румънски
Часова зона UTC+2
Телефонен код +373
Химн

География

Представлява дълга и тясна ивица на левия бряг на река Днестър, на север включва и малък район на десния бряг на реката. На изток граничи с Украйна.

Населена е основно с руснаци, украинци, молдовани и българи (село Паркани). Административно се дели на районите Григориопол, Слободзия, Дубосари, Рибница, Каменка и градовете Тираспол и Бендери (на десния бряг на Днестър).

Градове: Тираспол, Бендери, Каменка, Рибница, Дубосари, Григориопол, Слобозия.

История

Средновековие

През ранното Средновековие регионът е населен от славянските племена уличи и тиверци, както и от прабългари, печенеги, узи и кумани. Части от територията му са били в Първата и Втората български държави, по-късно и в Киевската Рус, а през 15 век – във Великото литовско княжество. Северната част на Приднестровие влиза в историческия регион Подолие, а южната през 1504 г. попада под властта на Османската империя.

Регионът, все още слабо населен, влиза в състава на Руската империя през 1792 г. В края на 18 век Руската империя извършва колонизация на този район с цел защита на своята югозападна граница. Руските власти поощряват миграцията в територията на днешното Приднестровие на украинци, руснаци, българи и немци.

През 19 век цялото Приднестровие с големите градове Бендери и Тираспол е в състава на Русия (Подолска и Одеска губерния). От време на време претенции към региона предявява Румъния, но тя никога – дори след Първата световна война – не го завзема. Единствено изключение представлява град Бендери, който от 1918 до 1940 г. влиза в състава на румънската провинция Молдова. Останалата част от Приднестровието през 1917 г. влиза в състава на Украйна, а през 1922 г. заедно с Украйна става част от СССР.

Между световните войни

През 1924 г. в Приднестровието е създадена Молдовска автономна съветска социалистическа република (МАССР) в състава на Украинска ССР. По замисъл на Сталин тя е трябвало да бъде плацдарм за завръщане на Молдова, тъй като СССР никога не се примирява с нейната загуба (спрямо територията на Руската империя). За официални езици са обявени руски, украински и молдовски език (според лингвисти молдовският език е изкуствено създаден по идея на Сталин, който го обявява за отделен от румънски език и връща използването на кирилица вместо латиница). Столица на МАССР става град Балта (украински град, включен в състава на МАССР заедно със съседните му райони за увеличаване на нейната територия и за намаляване на процентното превъзходство на румънското население), но столицата е пренесена (1929) в Тираспол, който изпълнява тези функции до 1940 г.

Според съветско-германския Пакт Молотов-Рибентроп от август 1939 година източната част на Румъния е включена в сферата на влияние на СССР. Ключовият фактор, възпиращ Сталин от незабавна окупация на Бесарабия, са споразуменията за приятелство и взаимопомощ между Франция и Румъния. Такива гаранции са предоставени и на Полша от страна на Великобритания, в резултат на което Великобритания обявява война на Германия след нейното нападение над Полша. След поражението на Полша във войната с Германия съветските войски окупират териториите на Западна Украйна и Западен Беларус през септември 1939 г. След капитулацията на Франция през юни 1940 г. СССР в ултимативна форма иска от Румъния да му предаде територията на Бесарабия, Северна Буковина и областта Херца. Лишила се от поддръжката на Франция и сблъскала се с териториалните претенции на Унгария и България, Румъния е принудена да приеме отправения от Сталин ултиматум. Анексираната от СССР територия на Бесарабия (с изключение на Южна Бесарабия, която е включена в Одеска област на Украинската ССР) е обединена с МАССР в Молдавска съветска социалистическа република със столица Кишинев. Град Балта и прилежащите ѝ райони са върнати в състава на УССР. Северна Буковина и областта Херца образуват Черновицка област и са включени в границите на УССР.

Втора световна война

Новата геополитическа ситуация не се запазва дълго. Още през 1941 г. Германия и нейните съюзници нападат СССР и Румъния получава възможност да си върне териториите, окупирани по-рано от СССР. В границите на Велика Румъния (Romania Mare) влизат не само териториите, изгубени през 1940 г., но и цялата област между реките Южен Буг и Днестър (включително гр. Балта, Виница и Одеса), които общо се наричали Транснистрия (Задднестровие).

През 1944 г., с напредване на Червената армия на Балканите, границите са върнати от времето отпреди войната (според някои сведения Сталин планирал да присъедини към СССР цяла Румъния, но тези планове така или иначе не са осъществени).

Статут

На 27 август 1991 г. Молдавската ССР обявява независимост. С това се изострят отношенията между централната власт и местното предимно рускоезично население, което се опасява от засилващия се молдовски национализъм и опасността от обединение на Молдова с Румъния. Започват арести на руски и украински националисти, което води до разпалване на тлеещия конфликт. На арестите на политическите активисти и ръководители самопровъзгласилата се ПМР отговаря с формиране на собствени въоръжени формирования (Републиканска гвардия) и взима под свой контрол местните органи на милицията.

Република

Провъзгласена е Приднестровска молдовска република на 2 септември 1990 г. със столица град Тираспол. Химнът на ПМР е Мы славим тебя, Приднестровье („Славим те, Приднестровие“). Първият президент на ПМР е Игор Смирнов, наследен (2011) от Евгений Шевчук.

До 2000 година на официалното знаме на ПМР отсъства съветската символика, но в последно време на него отново се появяват сърп и чук като по времето на Молдавската ССР.

В чужбина

Международноправният статут на Приднестровската молдовска република не е уреден – не е получила признание на суверенна държава от международната общност, включително и от България, а е призната (2006) само от няколко нови държави с оспорван статут: Южна Осетия, Абхазия, Нагорно-Карабахска република.

В самопровъзгласилата се република има демократично избрани органи на властта, признати от някои членове на световната общност като законни представители на населението на Приднестровието, разполагащи с пълномощия за водене на преговори от тяхно име.

Българският външен министър Соломон Паси посещава Приднестровието през 2004 г. в качеството си на председателстващ ОССЕ. Той се среща с Игор Смирнов и посещава село Паркани, което е може би най-голямото българско селище извън сегашните граници на България.

Към момента фактически съществува граница между ПМР и Молдова, с 3 гранични пункта – от молдовска и приднестровска страна и на силите на ОССЕ между тях.

Закон на Молдова

На 22 юли 2005 г. парламентът на Молдова одобрява законопроект за статута на Приднестровието, според който руските военни части трябва да напуснат областта до 31 декември 2006 г. Приднестровието се лишава от статута на суверенна държава и влиза с голяма автономия в състава на Молдова. Статутът на Приднестровието е определен като „административно-териториално образувание във форма на република в състава на Република Молдова“. Областта трябва да влезе в единното икономическо, митническо и валутно пространство на Молдова, но получава собствена конституция и правителство, сформирано от Върховния съвет на Приднестровието – законодателен орган, който ще се избира след всенародно гласуване. Този закон е сдържано негативно оценен от посредниците в урегулирането на конфликта (Русия, Украйна и ОССЕ). Към днешна дата преговорите за окончателния статут продължават.

Референдум

На 17 септември 2006 г. e проведен референдум за определяне на статута на Приднестровието. Гражданите трябва да отговорят на 2 въпроса:

  • Поддържате ли курса към независимост на Приднестровската Молдовска република и последвалото ѝ свободно присъединяване към Русия? и
  • Смятате ли за възможно отказването от независимостта на Приднестровската молдовска република и влизането ѝ в състава на Молдова?.

С подобаващо мнозинство населението на Приднестровието се произнася за независимост и съюз с Русия. Резултатите от референдума обаче са оспорени от т. нар. Международна общност. Молдова също не го признава.

Външни препратки

2 септември

2 септември е 245-ия ден в годината според григорианския календар (246-и през високосна година). Остават 120 дни до края на годината.

Григориопол

Григориопол (на молдовски: Grigoriopol; на руски: Григориополь; на украински: Григоріополь) е град в югоизточната част на Молдова, в състава на непризнатата република Приднестровие. Административен център на Григориополски район. Населението му според оценки на Държавната статистическа служба на Приднестровието през 2014 г. е 9 381 души.

Днестровск

Днестровск (на молдовски: Dnestrovsc; на руски: Днестровск; на украински: Дністровськ) е град в югоизточната част на Молдова, в Слобозийки район, в състава на непризнатата република Приднестровие. Населението му според оценки на Държавната статистическа служба на Приднестровието през 2014 г. е 10 436 души.

Източноевропейско време

Източноевропейско часово време (на английски: Eastern European Time, EET) е едно от имената на часова зона UTC+2. С това време се ползват някои страни в Европа, Северна Африка и Близкия Изток. Повечето от тях използват и източноевропейско лятно време UTC+3 (на английски: Eastern European Summer Time, EEST) като лятното часово време.

В по-тесен смисъл под източноевропейско време се подразбира система за изчисляване на времето в онези страни от Източна Европа (Финландия, Естония, Латвия, Литва, Украйна, Молдова (също непризнато Приднестровие), Румъния, България, Гърция, Кипър, Турция), където през зимата се използва часова зона UTC+2, а през лятото – часова зона UTC+3.

История на Молдова

Териториите на Молдова са обитавани от даките през Античността, по-късно от романизирани даки в Ранното средновековие.

Каменка (Молдова)

Каменка (на молдовски: Camenca; на руски: Каменка; на украински: Ка́м'янка) е град в северната част на Молдова, в състава на непризнатата република Приднестровие. Административен център на Каменски район. Населението му според оценки на Държавната статистическа служба на Приднестровието през 2014 г. е 8 871 души.

Кишинев

Кишинев (или Кишинеу; на молдовски/румънски: Chișinău, [kiʃiˈnəw]; на руски: Кишинёв) е столицата на Република Молдова. Населението на Кишинев през 2015 г. е около 678 200 души.

Красное (Молдова)

Красное (на молдовски: Crasnoe; на руски: Красное; на украински: Красне) е град в югоизточната част на Молдова, в Слобозийки район, в състава на непризнатата република Приднестровие. Населението му според оценки на Държавната статистическа служба на Приднестровието през 2014 г. е 2 610 души.

Маяк (град)

Маяк (на молдовски: Maiac; на руски: Маяк; на украински: Маяк) е град в югоизточната част на Молдова, в Григориополски район, в състава на непризнатата република Приднестровие. Населението му според оценки на Държавната статистическа служба на Приднестровието през 2004 г. е 1 221 души.

Нови Тираспол

Нови Тираспол (на молдовски: Tiraspolul Nou; на руски: Новотираспольский; на украински: Новотираспольський) е град в югоизточната част на Молдова, в Слобозийки район, в състава на непризнатата република Приднестровие. Населението му според оценки на Държавната статистическа служба на Приднестровието през 2004 г. е 1 488 души.

Приднестровска рубла

Приднестровската рубла е парична единица на непризнатата република Приднестровие, въведена през 1994 г.

Поради факта, че Приднестровието е непризната държава, валутата няма свой ISO код. Въпреки това има неформален код – PRB, който се използва от приднестровски организации, както и от банки в Русия, Украйна и Молдова.

Руски език

Ру̀ски езѝк ( ру́сский язы́к ) – географски най-разпространеният език в Евразия, също така е и най-използваният славянски език в света, говорен от около 260 000 000 души. През 20 век той придобива голямо политическо значение и днес е официален език на няколко държави – Русия, Казахстан, Беларус, Киргизстан и Таджикистан, региони в други страни (Приднестровие, Абхазия, Южна Осетия), както и на Организацията на обединените нации.

Руският е индоевропейски език, част от източнославянската група, включваща още три говорени и днес езика – беларуски, русински и украински. Макар да запазва източнославянската синтетично-флексионна структура и общославянската лексикална основа, съвременният руски включва и голям брой чужди думи от областите на политиката, науката и техниката. Официален е в четири държави, в самоуправляващата се монашеска общност Атон, както и в някои градове в Украйна. Руският е международен език, използван от около 260 млн. души по света, на него има написано голямо количество специализирана литература, използва се за съхраняване на информация във всички сфери на живота, както и е работен за повече от 20 международни организации като ООН, Червения кръст, ОНД, ШОС и т.н.

Руснаци в Молдова

Руснаците са трета по численост етническа група в Молдова. Според преброяването от 2004 година те са 369 896 души, като съставляват 9,4 % от населението на страната. Те са мнозинство в непризнатата република Приднестровие, където живеят 168 678 души, или 30,37 % от населението ѝ. В останалата част на Молдова живеят 201 218 руснаци, като в тази част съставляват 5,95 % от населението.

Ръбница

Ръ̀бница (на молдовски: Rîbnița, Рыбница; на руски: Ры́бница; на украински: Ри́бниця) е град в Молдова. Административен център на Ръбницки район в непризнатата република Приднестровие. Основан е през 1628 година.

Слобозия (Молдова)

Слобозия (на молдовски: Slobozia; на руски: Слободзея; на украински: Слободзея) е град в югоизточната част на Молдова, в състава на непризнатата република Приднестровие. Административен център на Слобозийки район. Населението му според оценки на Държавната статистическа служба на Приднестровието през 2014 г. е 14 618 души.

Списък на градовете в Молдова

В Република Молдова има 60 града и 917 села. Най-големият град е столицата Кишинев (Кишинеу), в чиято метрополия живее около 25% от населението на страната. Повечето наименования на градовете в Молдова са навлезли в българския език с русифицираните си форми, а не с оригиналните си румънски имена. По тази причина е напълно възможно едно населено място да бъде намерено в различни източници с различни наименования. Тези селища, за които няма утвърдени форми на български са дадени с наименованията си така както се четат на румънски, а останалите са с русифицираните си форми.

В списъка са включени всички градове с население над 10 хиляди души на територията на единствената фактически призната държава Молдова. Градовете в полу-автономния район Гагаузия и непризнатата република Приднестровие (Транснитрия) са също упоменати, а принадлежността им е посочена.

Към 2004 година в Молдова живеят 79 520 етнически българи и 151 596 гагаузи, които според някои теории са тюркоезично българско население.

а – градът е в състава на Териториално административна единица Гагаузияb – градът е част от самопровъзгласилата се Приднестровска молдовска републикаc – град с отчетливо българско население

Тираспол

Тираспол (на молдовски: Tiraspol) е град в Югоизточна Молдова, столица на стремящата се към отделяне от страната Приднестровска република.

Украинци в Молдова

Украинците са втора по численост етническа група в Молдова.

Според преброяването от 2004 година те са 442 475 души, като съставляват 11,23 % от населението на страната. Те са втора по численост етническа група в непризнатата република Приднестровие, където живеят 160 069 души, или 28,82 % от населението ѝ. В останалата част на Молдова живеят 282 406 украинци, като в тази част съставляват 8,34 % от населението.

Цхинвали

Цхинва̀ли (на грузински: ცხინვალი; на осетски: Цхинвал, Чъреба; на руски: Цхинвал) е столица на обявилата се за независима от Грузия (2008), призната от Русия, Венецуела, Никарагуа, Науру и Тувалу, държава Южна Осетия, до 1990 г. влизаща като автономна област в Съветска Грузия.

Градът е разположен на река Голяма Лиахви.

Държави
Зависими територии
Непризнати държави
Райони
Автономни региони
Градски общини

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.