Представителна демокрация

Демокрацията означава „народовластие“, т.е. народът е притежател и носител на държавната власт.

Демокрацията се дели на „непосредствена“ (пряка или директна) и ”опосредена демокрация“ (представителната), както и подразделянето на опосредената демокрация – „парламентарна ” и „президентска ”. Делението на опосредствена и непосредсвена демокрация се определя от начина на управление на държавна власт.

Представителната демокрация е форма на държавно управление, основавана на принципа за избор на политици, които да представляват народа, в контраст на автокрацията и пряката демокрация [1].

В нея народът е носител на държавна власт, но упражняването на властта се осъществява чрез представители, които са избрани от народа.

Съвременните демокрации са непреки, т.е. към тях спада и представителната демокрация. При тях управляват определени упълномощени лица.

Парламентарната и президентската демокрация са подразделения на представителната демокрация. В парламентарната демокрация водеща роля има парламентът в образуването и дейността на правителството. Парламентът избира или цялото правителство, или само шефът на правителството. Правителството подлежи на постоянен парламентарен контрол, носи политическа отговорност и постоянно има нужда от подкрепата и доверието на народното представителство, за да управлява. То се ръководи от министър-председател, който е самостоятелен държавен орган, а правителството има законодателна инициатива. В президентската демокрация президентът е едновременно държавен глава и глава на правителството, той е най-важният орган на изпълнителната власт, избира се от народа, което го слага наравно с парламента. Тук законодателната и изпълнителната власт са строго разделени и президентът не е отговорен пред парламента. Президентът си назначава държавни секретари и съветници. Парламентът няма право да гласува „вот на недоверие“ на президента и неговите секретари.

Политиката, свързана с представителната демокрация, се нарича модерна политика.

Представителната демокрация, която набляга на свободите на индивида, се нарича либерална демокрация. Когато това не е така, е налице псевдо демокрация.

В съвременните либерални демокрации представителите обикновено се избират на честни и свободни многопартийни избори. Властта на представителите в либералната демокрация обикновено е ограничена от конституцията или от други мерки за балансиране на представителството, като:

В много представителни демокрации – например Канада, Великобритания, народните представители най-често се избират чрез избори с мнозинство, състоящо се от онези, които едновременно имат право да гласоподават и фактически упражняват това си право. Кандидатът има мнозинство, когато той/тя е получил/получила повече гласове, от който и да е друг кандидат, като не е задължително това да са повече от 50% от всички гласували. Не е такъв случаят в Австралия, обаче, където представителите се избират чрез система на преференциално гласуване и се изисква подкрепа от над 50% от гласоподавателите, за да бъде избран кандидатът.

Жан-Жак Русо е на страната на демокрацията, разбирана като пряка. Представителната демокрация Русо нарича „изборна аристокрация“.

Вижте също

Източници

  1. ((en)) "Victorian Electronic Democracy: Glossary". 28 юли 2005. Архивирано от оригинала от 13 декември 2007, линк от 14 декември 2007.
  • pravoto.net
  • www.referati.org
  • Политология – четвърто преработено и допълнено издание под редакцията на проф. д-р Георги Янков.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Representative democracy“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
Абсолютна монархия

Абсолютната монархия е монархическа форма на държавно управление, при която цялата власт в страната (законодателна, изпълнителна, съдебна, а понякога и духовната власт), de facto и de jure, е съсредоточена в ръцете на монарха. При абсолютната монархия монархът осъществява изпълнителната власт съвместно с правителство, а законодателната – с помощта на различни законосъвещателни органи (изборни или назначавани). При тази форма на управление липсват каквито и да е способи за ограничения на властта на монарха.

Според официалната доктрина на абсолютизма властта на монарха има божествен произход и в някои държави той възглавява не само светското, но и религиозното управление на страната. Такива държави се наричат теократични монархии – например Ватикан и Саудитска Арабия.

Австрия

А̀встрия, официално Репу̀блика А̀встрия (на немски: Republik Österreich или само Österreich ['øːstɐˌraɪç]) е вътрешноконтинентална страна, разположена в Централна Европа. Австрия граничи с Лихтенщайн и Швейцария на запад, Италия и Словения на юг, Словакия и Унгария на изток, Германия и Чехия на север. Към 1 януари 2011 г. населението на страната надхвърля 8,4 милиона, от които австрийците са 7,5 милиона. Официалният език в страната е австрийският стандарт на немския език, а други малцинствени езици с частичен официален статут са хърватският, словенският и унгарският.

Площта на страната е 83 872 km², а климатът е умереноконтинентален в ниските части и алпийски – във високите. Релефът е предимно планински, като едва 32% от територията на страната са под 500 метра надморска височина. Съществена част от Алпийската планинска верига е разположена в Австрия, а най-високият връх е Гросглокнер в Източните Алпи.

Територията на Австрия влиза в състава на Римската империя под името Норик. През 788 г. франкският крал Карл Велики завладява територията и християнизира населението. По време на управлението на австрийската династия Хабсбург Австрия се превръща във водеща европейска сила. През 1867 г. Австрийската империя се превръща в дуалистичната монархия Австро-Унгария. Краят на Първата световна война през 1918 г. слага край на Австро-Унгария, която се разпада на няколко независими държави, сред които и Първата австрийска република. През 1938 г. след референдум Австрия е присъединена към Германската империя и остава част от нея до края на Втората световна война през 1945 г. Същата година е окупирана от Съюзническите сили, а отменената Федерална конституция влиза отново в сила. През 1955 г. Австрия обявява създаването на независима федерална република, с което слага край на окупацията. Австрийският парламент приема Декларация за вечна неутралност.

В наши дни Австрия е парламентарна представителна демокрация, състояща се от девет отделни провинции. Столица и най-голям град е Виена (1,6 милиона жители). Икономически страната е сред най-добре развитите в света, а брутният вътрешен продукт на глава от населението възлиза на $43 723 (2010). Австрия поддържа висок жизнен стандарт, а средната продължителност на живота е 77 години за мъжете и 83 години за жените.

Австрия е член на ООН (1955), на Съвета на Европа (1956), на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (1965), на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (1973) и на Европейския съюз от 1995. През 1995 г. страната става част от Шенгенското споразумение, а през 1999 г. приема еврото като официална валута.

Автокрация

Самодържавие, самовластие, автокрация (на гръцки: αὐτός, „сам“ + на гръцки: κρατέω, „управлявам, властвам“) е форма на държавно управление, при която държавният глава (не монарх, защото тогава вече се нарича „абсолютна монархия“) притежава еднолично цялата власт – изпълнителна, законодателна и съдебна. Не трябва да се бърка с абсолютна монархия. Характерна е и за диктатурата. При самодържавието носителят на върховната власт притежава всички права в изпълнителната, законодателната и съдебната власт. При това той може да осъществява тази власт както съвместно с аристокрацията, така и еднолично. Един от най-известните примери е самодържавието в царска Русия или формата на управление в средновековната Римска империя (Византия). Монархът при тази форма на управление се нарича автократор, или самодържец. Днес често се използва като синоним на деспот, тиран и/или диктатор, въпреки че всяка една от тези думи първоначално е имала отделно и различно значение.

Грузия

Грузия (на грузински: საქართველო, Сакартвело) е държава в Източна Европа, на източния бряг на Черно море, между Русия и Турция. Грузия покрива територия от 69 700 km², а населението ѝ достига до 5 милиона. Столицата и най-големият град е Тбилиси. Грузия е унитарна, полупарламентарна република, като правителството се избира чрез представителна демокрация. Грузия е член на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество, Съвет на Европа, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и се стреми към членство в НАТО и ЕС.

По време на Античността са били създавани множество малки царства в този регион. Колхидското царство и Царство Иберия приели християнството през ранната половина на IV век. Обединеното Царство Грузия достига върха на своята политическа и икономическа сила по времето на царуването на Давид IV Строителя и Царица Тамара през XI и XII век. След това районът е превзет от различни големи империи. През късния XVIII век Източна Грузия (Картли-Кахетинското царство) сключва съюз с Руската империя и е анексирана през 1801 година. След кратка независимост, следвана от Руската революция през 1917, Грузия е окупирана от Съветския съюз (1921), ставайки съветска република. След независимостта си през 1991 г. посткомунистическа Грузия страда от гражданско неспокойствие и икономическа криза, което продължава през цялото десетилетие. Това продължава до Революцията на розите през 2003 г., след която новото правителство въвежда демократически и икономически реформи.

Двупартийна система

Двупартийната система е политическа система, при която две политически партии получават основния брой гласове на почти всички избори, в резултат на което почти всички изборни постове се заемат от представители на някоя от тях. При двупартийната система обикновено една от двете партии има мнозинство, а другата остава в опозиция. Типичен пример за двупартийна система е политическата система на Съединените щати.

Демокрация

Демокрацията (от гръцки: δημοκρατία, „народовластие“) или народовластието е форма на управление, при която държавната власт произтича от народа чрез консенсус консенсусна демокрация, чрез провеждане на референдуми пряка демокрация или избрани представители представителна демокрация. Под народ в горната дефиниция се имат предвид по-скоро „гражданите“ (защото гражданство в древна Гърция например притежава само част от народа). Така, дефиницията на демокрация допуска различни интерпретации, както по отношение на смисъла на понятието „народовластие“, така и по отношение на неговото практическо приложение – както ясно се вижда от огромното многообразие на политически системи, които изявяват претенцията да бъдат демократични.

Съществуват различни дефиниции за конкретното съдържание на демокрацията, но още от Античността се смята, че равенството и свободата са нейни съществени характеристики. Проява на тези принципи са равенството на всички граждани пред закона и равният достъп до властта. Така при представителната демокрация всички гласове имат еднаква тежест, не се ограничава възможността на гражданите да станат представители, а свободата на гражданите се осигурява чрез законово утвърдени права и свободи.Българската конституция в своя Чл. 65. ограничава правото на българските граждани притежаващи и второ гражданство, да бъдат народни представители.

Демократичните системи обикновено съдържат вътрешни механизми, като разделението на властите, които предотвратяват неравномерното разпределение на властта и потенциалното нарушаване на демократичните принципи от отделни институции.

Джамахирия

Джамахирията (от арабски:جماهيرية) е форма на държавно управление, различаваща се от монархията и републиката. За първи път тази форма на управление е обоснована в „Третата всемирна теория“ на Муамар Кадафи и е изложена в първата част на неговата Зелена книга.

Думата „джамахирия“ е неологизъм, образуван като е заменен корена на думата „джумхурия“ (република) в единствено число — „джумхур“ (народ) с множественото число „джамахир“ (маси). Така „джамахирия“ може да се преведе като „Управление на масите“ или „Народна република“.

В света единствено Либия е провъзгласена за джамахирия - на 2 март 1977 година.

Характерното за джамахирията като форма на държавно управление е, че в него участва цялото пълнолетно население на страната, обединено в първични (основни) народни конгреси. Народните конгреси избират свои изпълнителни органи (народни комитети), чиито членове автоматично стават делегати на народните конгресови провинции.

Всеобщият народен конгрес е висшият законодателен орган в джамахирията. Въпреки това независими наблюдатели считат, че де факто страната е военна диктатура под властта на полковник Кадафи.

Диархия

Диарахията е форма на държавно управление, при което управляват двама владетели с еднаква власт. Диархичното управление е познато от Древна Спарта, Древен Рим, Картаген, а също при германските монархии, Индия и племената на даките. При обществената йерархия на инките всеки пост е заеман от двама души, но единия със старши ранг – ханан, а другитя с младши – хурин.

Примери за диархично управление в наши дни са Андора и Сан Марино.

Пример за диархия може да се даде положението в Британска Индия след Първата световна война, когато практически се осъществява управление на принципа на диархията, основана на принципите, развити от Лайонел Къртис.

Държавно устройство на Кралство Нидерландия

Политиката на Нидерландия се упражнява в рамките на парламентарна представителна демокрация и конституционна монархия, където министър-председателят е председател на Министерския съвет, и в плуралистична многопартийна система с около 15 партии, участващи в общонационалните избори. Изпълнителната власт се упражнява от правителството. Законодателната власт е в ръцете на 2-те камари на парламента, наричани заедно Генерални щати (Staten-Generaal). Правосъдието е независимо от изпълнителната и законодателната власт. За Нидерландия е характерна нейната консенсуална политическа система.

Еднопартийна система

Еднопартийната система е тип политическа система и форма на държавно управление, при която единствената политическа партия управлява страната, като всички държавни постове са заети от нейните членове, а опозиционните партии са забранени.

Клептокрация

Клептокрацията (от гръцки: κλεπτοκρατία, управление на крадците) е форма на управление, в което държавните решения са мотивирани главно от непосредствените материални интереси на тесен кръг хора, които са на власт. Политическите дейци на тази върхушка са наречани клептократи.

За клептокрацията са характерни корупция, лобизъм, пране на пари, и пренебрегване на дългосрочни цели.

Криптокрация

Криптокрацията е форма на управление, при която управляващите са непознати и неизвестни на подчинените си.

Люксембург

Великото херцогство Люксембург (на френски: Luxembourg; на немски: Luxemburg, на люксембургски Lëtzebuerg), е вътрешноконтинентална държава в Северозападна Европа със столица едноименния град Люксембург. Граничи с Белгия на север и запад, с Германия на изток и с Франция на юг.

С население от 549 680 души и обща площ от 2586 km², Люксембург е сред най-малките суверенни държави в Европа.

Люксембург е конституционна монархия. Страната е член на ООН, Съвета на Европа, Европейския съюз, НАТО и Бенелюкс.

Панама

Панама е най-южната държава в Централна Америка. Тя граничи на северозапад с Коста Рика и на изток с Колумбия.

Парламент

Парламентът (от старофренски: parlement – „разговор, съвещание“: на френски: parler – „говоря“) или Камарата на представителите е политическа институция, състояща се от представители на гражданите в държавата, избрани (частично или изцяло) пряко от тях, и служи като законодателна власт в страните с представителна демокрация.

Може да се състои от 1 или 2 камари (палати).

Плутокрация

Плутокрация (на гръцки: πλουτος – богатство, κράτος – управление) е форма на държавно управление, при която решенията на правителството се базират не на мнението на народа, а се вземат от влиятелен кръг на висшето общество, съставен от богати хора.

Плутокрацията е частен случай на олигархията. В античността по отношение на Картаген в частност, терминът е много често употребяван, но в съвремието се споменава рядко.

Пряка демокрация

Пряката, наричана още директна демокрация е форма на демокрация, в която народът взима политическите решения директно. По този начин тя се различава съществено от повечето представителни демокрации.

Прякото осъществяване на властта от народа може да бъде в общонационален/общонароден и местен мащаб, различни форми за приемане на решения от самото население от обществен и местен характер (например участие в бюджетирането).

В зависимост от степента на употреба, пряката демокрация може да доведе до приемане на управленски решения, изготвяне на закони, директно избиране или отзоваване на длъжностни лица и издаване на съдебни решения. Много страни, които са представителни демокрации, позволяват използването само на три ограничени лоста за пряка демокрация: референдум, гражданска инициатива (петиция за референдум) и отзоваване. В Швейцария решенията, взети от населението чрез референдуми (т.е. с пряка демокрация), категорично се налагат над решенията, взети от политическите партии (т.е. с представителна демокрация).

Теокрация

Теокрацията е форма на управление, при която религиозната и държавната власт са обединени. В буквален превод от гръцки теокрация означава „управление на Бога“. В най-честата употреба на термина теокрацията е система, при която държавната йерархия съвпада с тази на дадена религиозна деноминация.

Теократичното управление идва от Древен Египет, където народът е почитал фараона като Бог (Хор). Този вид управление може да просъществува само в затворена цивилизация. В наши дни някои ислямски държави може да бъдат определени като държави с теократична форма на управление. Разбира се, има религиозни групи и етноси, които, без да са държави, представляват затворени теократични общности, управлявани от служители на съответната религия.

От теократичното управление се появява и теократичната монархия, където властта е дадена на един човек от Бога. Единствените съвременни теократични държави са Ватиканът и Иран. Османската империя също е била управлявана теократично.

При теокрацията върховната политическа власт принадлежи на съдиите, а не на законодатели или министри. При нея няма нужда от законодателна власт – парламент, защото законът вече е даден и не може да има закон, по-справедлив от Божия закон. Законодателната власт принадлежи на Бога.

Теокрацията не се нуждае от изпълнителна власт – няма да има институция, която да се разпорежда с живота, свободата и собствеността на хората. При нея отделните индивиди, семейства и доброволни сдружения и бизнес са изпълнителната власт. Ще има нужда единствено от тълкуване на Закона за конкретните случаи в живота и в обществото, а това е работа на съдебната власт. Данъците, които днес служат за да поддържат законодателната, изпълнителната и съдебната власт, и прибират над 70% от заработените доходи на всеки работещ, няма да са в този размер. Бог е разпоредил „десятък“ само за дейността на институцията на съдиите.

В Библията царската власт не е „изпълнителна власт“, а съдебна. Моисей поставя съдии, които да отсъждат всеки отделен случай. Съдиите не се намесват в живота на хората, ненарушили Закона. Царската власт в дейността на Моисей се състои в това да приведе закона в дознание на цялото общество. Теокрацията е политическа власт на Божественото. Всякаква форма на власт на човек върху друг човек е недопустима.

Технокрация

Технокрацията е форма на управление, при която учените и техническите експерти управляват и взимат важните решения за обществото. Терминът придобива значение през 1932 година.

През годините са се оформили различни групи от технократично ориентирани учени, писатели и други свързани с идеите на термоикономика, биоикономика и противници на пазарната икономика. Тези идеи преоткриват концепцията на „Енергийно счетоводство“ (Energy Accounting) базирана система, като противоположна на паричната система и идея за социален дизайн, базиран на термодинамика. Текнокръси Инкорпорейтед (Technocracy Incorporated) става доминираща група и става популярно социално движение през 30-те години, като преодължава да е активна и до днес. Движението нарича себе си образователна и изследователска организация и продължава да е поддръжник на технологичния дизайн за Северна Америка.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.