Превземане на Бастилията

Превземането на Бастилията (на френски: Prise de la Bastille, среща се и като Щурм на Бастилията, Обсада на Бастилията) в Париж е на 14 юли 1789. Средновековната крепост и затвор, наречена „Бастилия“ (Le Bastille), показва обхвата на кралската власт. По времето на щурма в нея има само седем затворници, но този ден е важен за Френската революция и икона на Френската република. Денят на щурма, 14 юли (Le quatorze juillet), е национален празник на Франция и официалното му име е Празник на федерацията (Fête de la Fédération). На английски се използва наименованието „Ден на Бастилията“ (Bastille Day).

Превземане на Бастилията
Френска революция
Prise de la Bastille
„Превземането на Бастилията“, худ. Жан-Пиер Уе
Информация
Период 14 юли 1789
Място Париж, Франция
Резултат Превземане на Бастилията, начало на Френската революция
Страни в конфликта
Франция Френското правителство Flag of France.svg Парижки опълченци
Командири и лидери
Франция Бернар Рене дьо Люне
Франция Принцът на Ламбе
Flag of France.svg Камил Демулен
Сили
114 войници
30 оръдия
600 – 1000 въстаници
Жертви и загуби
1 (6 или 8 загиват впоследствие) 98

Предистория

През управлението на крал Луи XVI Франция се сблъсква с голяма икономическа криза, причинена от намесването в Американската война за независимост (и неизползваните шансове за инвазия във Великобритания), поради което данъците рязко скачат. При откриването на Генералните щати на 5 май 1789 във Версай възниква процедурен спор поради това, че третото съсловие иска равни права с първото и второто съсловия и съвместно провеждане на заседанията. На 17 юни 1789 делегатите на третото съсловие, заедно с отделни представители от първото и второто съсловия се самопровъзгласяват за Национално събрание, институция, която да създаде и приеме нова френска конституция. Следва полагане на клетва в залата за игра на топка, че събранието няма да се разотиде докато не изпълни тази задача. Кралската власт се противопоставя, но събранието продължава работа и се преименува на Учредително събрание на 9 юли, т.е. за събрание, което трябва да изработи конституция.

Събитията, които стават във Версай, пораждат много слухове в Париж. Още от края на юни там се говори, че се подготвя заговор на аристократите начело с Мария Антоанета и братята на краля. Вкарването на кралски войски в града възбужда още повече подозренията и представители на парижките избиратели от средната класа организират Постоянен комитет и Национална гвардия в защита на Учредителното събрание.

Националната гвардия използва за свой символ трицветна кокарда в синьо, бяло и червено, получена при комбинирането на червено-синята розетка на Париж и бялата на краля. Тази розетка, или по-скоро цветовата ѝ схема, става символ на революцията и по-късно на самата Франция.

Уволнение на Некер

Кралят смята, че не трябва да отстъпва на исканията на Учредителното събрание и на 11 юли уволнява финансовия министър Некер, когото смята за главния виновник. Новината за уволнението на Некер обаче се възприема от парижани като доказателство за готвения заговор. Те започват да се въоръжават, а при първите им сблъсъци с кралската армия част от войниците преминават на тяхна страна.

Париж е обхванат от въстание и по думите на Франсоа Мине „пълен със свобода и ентусиазъм“,[1] дава силна подкрепа на Събранието. Пресата публикува неговите заседания, а по площадите и залите на столицата се организират политически дебати. Тълпа от демонстранти отваря затвора „Абие“, за да пусне онези френски войници, които са били задържани за неподчинение на заповедта да се противопоставят на въстанието. Събранието обаче решава, че е най-добре те да бъдат върнати в затвора. Техните чинове и документации са унищожени.

Последици

Една от последиците е създаването на Парижката комуна. Създадена е веднага след превземането на Бастилията в сградата на кметството (отел де Вил), тя се състои от 144 делегати, избрани от 48 района на Париж, създадени от Учредителното събрание. Първоначално тава са просто избирателни райони (секции), но постепенно секциите се превръщат в постоянни органи с практически неограничени пълномощия. Секциите са не само представители на общинската администрация, занимаващи се с почти всички, включително с продоволствието, но и ядра на парижкия политически живот.

Обсадата на Бастилията през юли и приемането на Декларация за правата на човека и гражданина (Déclaration des droits de l'Homme et du citoyen) през август са събитията, останали емблематични като начало на Френската революция.[2]

Източници

  1. Mignet 1824, §Chapter I
  2. Gross, David. We Won’t Pay!: A Tax Resistance Reader. ISBN 1434898253. с. 139 – 153.

Галерия

La Bastille 20060809

Изглед от Бастилията, гравюра от 18 век

Lallemand - Arrestation du gouverneur de la Bastille - 1790

„Арестът на дьо Люне“, худ. Жан-Батист Лайеман

Anonymous - Prise de la Bastille

„Превземането на Бастилията“, анонимен художник

Sansculottes

Санкюлоти

Външни препратки

Асигнат

Асигнатите (на френски: assignats от на латински: assigno – игра) са банкноти от периода на Великата френска революция.

Бастилия

Бастилията (на френски: Bastille; (френско произношение: [bastij]) букв. – „крепост, затвор“) е историческа крепост, която се е издигала на мястото на настоящия Площад Бастилията в Париж, Франция. Играла е важна роля във вътрешните конфликти на Франция и през по-голямата част от съществуването си е служела за държавен затвор на френските крале. В началото на Френската революция е превзета от разбунтувалите се парижани на 14 юли 1789 г., след което е разрушена и на нейно място отворен площад. Впоследствие става символ на републиканското движение.

Крепостта е построена през 1382 година като част от укрепителната система на Париж при портата Сент Антоан. Има стени, високи около 30 метра, осем кули и е заобиколена с широк ров, пълен с вода. Придобива важна стратегическа функция по време на Стогодишна война, Религиозни войни във Франция и Фрондата. От момента на създаването си крепостта е използвана като кралски затвор за аристократите, изпаднали в немилост: Луи XI изпраща там непокорните феодали, а кардинал Ришельо – политическите си противници. Функциите на затвор са окончателно затвърдени при Луи XIV, макар че продължава да се нарича кралски замък, а бюджетът ѝ се определя заедно с останалите кралски дворци.

Битка при Валми

Битката при Валми се състои на 20 септември 1792 г. край едноименното село в северна Франция. Тя е част от Войната на Първата коалиция по време на Революционните войни. Силите на френските Северна и Централна армии (под командването съответно на Дюмурие и Келерман) спират напредването на прусаците на Карл Вилхелм Фердинанд към Париж.

Сражението, известно и като Канонадата при Валми, на практика е тактически нерешен артилерийски сблъсък, но стратегическото му значение е, че бележи оцеляването на Френската революция.

Въпреки минималните загуби (по-малко от 500 души) и неопределения тактически изход, битката се смята за една от най-значимите по време на френските Революционни войни, тъй като представлява първия триумф на новите армии на Франция (противопоставили се на вдъхващата респект пруска професионална войска). Тя маркира началото на периода на възобновената френска военна мощ, който ще продължи близо четвърт век.

Вандейско въстание

Вандейското въстание или Вандейски метеж, срещащо се и като Вандейска война (на френски: Guerre de Vendée) е гражданска война между привържениците и противниците на френската революция. Въстанието продължава между 1793 и 1796 г. предимно във Вандея, и понякога се разглежда съвместно с движението на шуаните по десния бряг на Лоара под името „Войната на Запад“. Въстанието от 1793 година, започнало като жакерия, впоследствие прераства в контрареволюционен метеж.

Вълненията започват с обявяването на масов набор на войници през февруари 1793. На 4 март на бунт се вдига Cholet, а към 13 март пламва цялата Вандея. През май бунтовниците (наброяваши вече 30 000 души) превземат няколко града, а през юни – град Самюр, отваряйки си пътя към Париж. След това се обръщат на запад и превземат Анжер и в края на юни обсаждат Нант.

Тяхната армия е подпомогната и от роялисти-благородници и вече се нарича Католическа кралска армия (на френски: Armées catholique et royale). Обсадата на Нант се проточва и това дава възможност на Конвента да изпрати подкрепления с опитни командири. В опит за потушаване на контрареволюцията на 6 април 1793 г. е създаден Комитет за обществено спасение, който се превръща във фактическо правителство и изиграва основна роля в налагането на якобинска диктатура през юни 1793. По време на царството на терора официалните комисари на Конвента се разправят жестоко с метежниците – например Жан-Батист Кариер е отговорен за смъртта на около 10 000 вандейски бунтовници, удавени в баржи в Лоара.

Въстанието завършва с победа на републиканците през юни 1796, но с около 200 000 жертви от двете страни и нанася големи разрушения.

Въстание от 10 август 1792

Въстанието от 10 август 1792 г. е преломен момент от Френската революция.

Въстание от 31 май - 2 юни 1793

Въстанието от 31 май – 2 юни 1793 г. е епизод от Френската революция. Хиляди въоръжени граждани обкръжават Конвента и настояват за разпускането му. Депутатите се съпротивляват, но са заставени да приемат декрет за изваждането на 29 жирондисти от състава си и за арестуването им, както и на двама министри. Политическата власт преминава у монтанярите, както и подкрепящите ги секции на Парижката комуна.

Клетва в залата за игра на топка

Клетва в залата за игра на топка (на тенис корта) (на френски: Serment du jeu de paume) е първото открито изявление на отношението на депутатите от третото съсловие срещу волята на крал Луи XVI на 20 юни 1789 г., в самото начало на Френската революция. Клетвата е дадена във Версай, в залата за игра на топка (жьо дьо пом – старинна игра c топка, предшественик на тениса) Делегатите си дават дума да не се разпускат до приемането на конституция.

Комитет за обществено спасение

Комитетът за обществено спасение (на френски: Comité de salut public) във Франция съществува от 6 април 1793 година до 26 октомври 1795 година по време на Френската революция. Той представлява комисия, назначена от Конвента, и действа като фактическо правителство на страната.

Комитетът има пълномощия да ръководи вътрешната и външната политика и отговаря за държавната безопасност. Неговите членове внасят по-важните мерки за обсъждане в Конвента, но в крайни случаи имат пълномощия да вземат решения самостоятелно.

Конституция на Франция (1791)

Конституцията на Франция от 1791 е приета от Учредителното събрание през септември 1791 г. в хода на Френската революция.

Тази конституция превръща Франция в конституционна монархия. Основните спорове при създаването ѝ са разделението на властите между краля (изпълнителната власт) и законодателната власт и правото на краля на вето. Въпреки че Декларацията за правата на човека и гражданина служи като преамбюл на конституцията, а според нея гражданите са с равни права, конституцията ги разделя на "активни" и "пасивни": активни са само онези французи, които са навършили 25 години, имат уседналост в града или кантона от известно време, плащат преки данъци от не по-малко от тридневна надница, не работят като прислуга и са положили гражданска клетва. По този начин най-бедните са лишени от политически права. Активните граждани могат да избират на свои първични събрание общинските власти, а с оглед на националното представителство избират свои представители вече с по-голям имуществен ценз. Тези избраници образуват избирателно събрание във всеки департамент, което на свой ред избира департаментска администрация и представители в националното законодателно събрание отново от измежду активните граждани.

Култ към Върховното същество

Култът към Върховното същество (на френски: Culte de l'Être suprême) е форма на деизъм, която се въвежда и институционализира във Франция от Максимилиан Робеспиер по време на Френската революция. Като външния израз (манифестацията) към този култ се провеждат цяла серия от официални публично-революционни тържества в края на 18 век във Франция. Намерението е било това да стане държавна религия в новата Френска република.

Марсилеза

„Марсилезата“ (на френски: La Marseillaise) е националният химн на Република Франция.

Преврат от 18 брюмер

Превратът от 18 брюмер (на френски: Coup d'État du 18 brumaire) е държавен преврат във Франция, проведен на 18 брюмер VIII година от Първата френска република (9 ноември 1799 г. по Грегорианския календар), в резултат на което е свалена от власт Директорията, разпуснати са законодателните органи (Съвет на петстотинте и Съвет на старейшините) и е създадено ново правителство (Френски консулат) начело с Наполеон Бонапарт.

Преврат от 18 фруктидор

Перевратът от 18 фруктидор на година V (на френски: Coup d'État du 18 fructidor an V; (4 септември 1797 г.) е преврат по време на Френската революция, извършен срещу засилващото се влияние на роялистите.

Първа френска република

Първата френска република, официално „Френска република“ (на френски: République française), е период от френската история между 1792 и 1804 година. Републиката е провъзгласена на 21 септември 1792 г. по време на френската революция, в този ден официално е отменена монархията. Официално републиката просъществува до образуването на Първата френска империя през 1804 г. от действащия първи консул Наполеон Бонапарт, който се само провъзгласява за император.

Революционни войни

Революционни войни, също и Революционни войни на Франция, е името на поредица от големи военни сблъсъци, състояли се от 1792 до 1802 г., между френското революционно правителство и няколко европейски държави.Периодът обикновено се разделя на Война на Първата коалиция (1792–1797 г.) и Война на Втората коалиция (1798–1801 г.), въпреки че Франция е във война с Великобритания без прекъсване от 1793 до 1802 г. Военните действия спират за кратко с Амиенския договор, но скоро са подновени с Наполеоновите войни.

Септемврийски кланета

Септемврийските кланета (на френски: Massacres de septembre) са трагичен епизод от Френската революция в началото на септември 1792 г., при който революционната тълпа извършва масови убийства на затворници в Париж, Лион, Версай и други градове.

Френска революция

Френската революция, наричана също Великата френска революция, протича във Франция между 1789 и 1799 г. и има като резултат мащабни политически и социални промени, сред които е премахването на абсолютната монархия, промяна на ролята на църквата в държавата и отмяна на феодалните, аристократически и църковни привилегии. Старите идеи за традиция и йерархия – свързани с монархията, аристокрацията и религиозните власти – са заменени с идеалите на Просвещението: равенство, гражданство и неотменими, естествени права.

В началния етап (1789 – 1792 г.) кралят остава формално на власт, но се премахват феодалните привилегии и църковният десятък. През август 1789 се създава Декларацията за правата на човека и гражданина, а през 1791 г. се гласува и приема конституция, с която Франция става конституционна монархия. Според конституцията, кралят може да налага вето над законите и да сформира правителство. Този етап завършва с въстанието от 10 август 1792 г., което на практика сваля монархията. Не след дълго е обявена Първата френска република (септември 1792 г.), а управлението е поверено на Конвент, в който последователно вземат връх жирондинци и якобинци. Кралят е екзекутиран през януари 1793 г., икономическата ситуация все повече се влошава, а Франция е застрашена от инвазия на коалиция от европейските монархии. През юни 1793 политическата власт преминава в лявото течение на якобинците, които установяват якобинска диктатура, известна с жестоката разправа с враговете, особено в периода на царството на терора. Периодът приключва с т.нар. Термидориански преврат (27 юли 1794).

Етапът на управление на Директорията (1795 – 1799) е белязан от успешното отблъскване на антиреволюционна коалиция на съюзните сили на Прусия и Австрия, към които се присъединяват емигрирали офицери-аристократи, срещу която се изправя революционната армия. Към края на периода обаче се забелязва отново прибягване към репресивни мерки и превратът от 18 фруктидор уврежда моралния авторитет на Директорията и подготвя почвата за края на републиканското управление. С преврата от 18 брюмер 1799 г. Директорията е свалена и заменена с Френски консулат, в който Наполеон Бонапарт поема всички важни функции.

Френската революция оказва силно въздействие върху обществения живот в Европа и света, стимулирайки либералните движения.

Царство на терора

Царство на терора, известен и като Големия терор (на френски: La Grande Terreur), Червения терор (на френски: Terreur rouge) или Терора на монтанярите (на френски: Terreur montagnarde), е период от якобинската диктатура по време на Френската революция, известен с масово преследване на политически противници и голям брой екзекуции.

Различните историци поставят различна дата за начало на периода – 5 септември 1793 или юни 1793 или март 1793 (основаването на Революционния трибунал), но всички са съгласни за крайната му дата – юли 1794.

Между юни 1793 и края на юли 1794 г. във Франция са произнесени официално 16 594 смъртни присъди, от които 2639 в Париж. Общият брой на жертвите е много по-голям, ако се отчетат загиналите в затворите и в гражданската война.

1789
1790
1791
1792
1793
1794
1795
1796
1797
1799

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.