Поморавие

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за областта в Сърбия. За областта в Чехия вижте Моравия.
Serbia drainage basins detailed
Водосборни басейни в Сърбия: в центъра са басейните на Велика Морава и на нейните притоци Западна Морава и Южна Морава
Serbia Pomoravie
Поморавието на картата на Сърбия

Поморавието (на сръбски: Поморавље или Pomoravlje), също Моравско и по-рядко Моравия, е историко-географска област, заедно с Тимошко съставляваща Източна Сърбия.

Davidovic map 1846
Карта на сръбските земи от 1828 година от Димитрие Давидович, издадена във Виена. Според тогавашните сръбски виждания в днешните Косово, Македония, Източна Сърбия и Санджак няма сърби.
Desjardins Balkans 1853
Карта на сръбските земи от 1853 година от проф. Константин Дежарден, издадена в Белград. Според тогавашните сръбски виждания в днешните Косово, Македония и Източна Сърбия няма сърби.

Обхват

Austria-Hungary1899
Австро-Унгария и Сърбия на карта от 1899 г., на която етнически неправилно са означени Южна и Западна Морава

Поморавието е равнинната област по поречието с притоците на реките Южна Морава, долното течение на Западна Морава след слива на Ибър при Кралево и Велика Морава.

Съставна част на Поморавието е и Понишавието – областта (част от която е в България) по течението на Нишава, най-големия десен приток на Южна Морава. То включва и т.нар. Биначко Поморавие (Бинче Морава е другото название на Южна Морава), чиято по-голяма част е в Косово.

From museum in Loznica 10
Знаме на въстаниците на Караджорде в музея в Лозница: вляво сръбски кръст, вдясно герб на Трибалия (Поморавието)
Bulgaria 1915-1918
Административно деление на България през Първата световна война
Bg IIWW MAP
Административно деление на България през Втората световна война

Областта обхваща територията по водосборния басейн на река Морава, т.е. Южна и Велика Морава, вкл. притоците им, без Западна Морава до слива ѝ с Ибър с нейните притоци. В историко-географски план Поморавието е долината по основната посока от юг на север на протичане на реката, т.е. без Западна Морава, преди влизането ѝ в равнинната област преди Крушевачката котловина при Кралево. Терминът се използва предимно в българските културно-исторически среди.

Основните градове в областта са Ниш, Лесковац, Пирот, Враня и Крушевац.

Етимология

Името на областта идва от името на едноименната река Велика Морава. Изключително често се допуска грешка при наименованието на нейните 2 основни притока – Южна Морава и Западна Морава. Първият е наричан също Българска Морава, а вторият по аналогия – Сръбска Морава. Това е неправилно географски и невярно исторически. Името Българска Морава носи цялата река Южна Морава, която протича в посока от юг на север, а с името Сръбска Морава се нарича реката, позната днес като Голийска Моравица[1], която също така протича в посока от юг на север и заедно с Детиня образува Западна Морава (протичайки през изцяло сръбски етнически територии). Между тези „народностни“ Морави се намира областта Поибрие, известно днес още и като Долината на люляците, а в миналото като област Дендра.

История

RizMap20
Етнографска карта на поречието на Българска Морава по Й. фон Хан, 1861 г.[2]

Поморавието е сред 5-те основни историко-географски области (редом с Мизия, Тракия, Македония и Добруджа), в които се е формирала българската народност през Средновековието. Почти през целия период на съществуване на Първата и Втората българска държава Поморавието или по-голямата част от него е в границите на българската държава.

Западно от Поморавието се намират 2 области със самостойно развитие и значение към българската история – Рашка и Зета. Още византийският император Константин Порфирогенет отбелязва, че Рас е български град, а малкото кралство Зета (дало името си на областта по едноименната река, до окончателното ѝ поставяне под османска власт) е тясно свъзано с българската история. В този смисъл следва да се прави разграничение между сръбската Дукля като част от т.нар. средновековни сръбски земи и зетското владениея изпърво споменато като такова от Кекавмен[3]. Също в този контекст е важно отграничението между Кралство Рашка и Средновековно кралство Сърбия, които след т.нар. дежевско споразумение са отделни държави, като в първата винаги държавотворен народ е българският.

Важна подробност е, че последният български цар Константин II Асен пребивава и умира в Белград на територията на Моравското княжество, прераснало след Ангорската битка в Моравско деспотство, където Константин Костенечки прави последната средновековна ортографска реформа посредством създадената Ресавска книжовна школа.

Австрийците, с цел привличане на лоялно гранично население в областта, правят кампания и в резултат Шумадия се заселват много ужичани и херцеговинци, както и сърби от Пещер и Бърдата, с което народностния характер в и без това слабо населената област се променя чувствително, като този заселнически процес засяга донякъде и Поморавието. Този процес е продължен и по-късно по времето на т.нар. Кочина крайна.[4]

За знаменателната за българо-сръбските отношения 1868 г. революционерът Христо Ботев пише[5] във вестник „Знаме“:

... Сърбия изгони турците из Белград, но с това заедно изгони из себе си и българското доверие.
Balan UZM
Югозападно Моравско

След края на т.нар. Вукова реформа вътрешната и външната политика на княжество и кралство Сърбия се изразява в отричане на българския характер на населението не само в Източна Сърбия, но и в т.нар. Стара Сърбия[6].

Първото специализирано изследване на езика на моравците излиза през 1903 г. под перото на шведския учен Олаф Брох (Olaf Broch), озаглавено на немски „Die Dialekte des Süblichsten Serbiens“. То е издание на Балканската комисия на Виенската академия на науките. Това изследване е последвано от изключително важното лингвистично проучване на Александър Белич „Диалекти на Източна и Южна Сърбия“[7], последвано от студия на Стефан Младенов и „Бележки по южнославянската филология и история“ на Кръстьо Мисирков[8].

От тези изследвания става ясно[9] за:

... една граница между българския и сърбо-хърватския езици и народи, която била установена между тях от заселването на полуострова със славяни, ос­танала като етническо-политическа граница между българи и сърбохървати през всички средни векове и останала като етническа и езикова граница до наши дни. Това е линията, която захваща от десния бряг на река Сава, върви на юг по водораздела на Колубара и Морава, след това по тоя на Сръбска Морава и Ибър към Скадар и Адриатическо море.

Резултатите на Гаврил Занетов са публикувани в книгата му „Населението по долината на река Велика Морава“, излязла в София през 1918 г.[10] Те дават основание на всички изявени български учени по онова време да причислят моравския говор към българския език[11].

Етнография

Важно е отбелязването на Милан Миличевич, че:

Първата керемида в Шумадия са донесли керемидарите и тухларите от Нишкия и Пиротски окръг.

Същото важи и за направата на кладенците в Шумадия[12].

Изключителна етнографска отлика на Поморавието от останалата Сърбия е хоризонталното клатене на глава за утвърдителен знак и обратното, понеже навсякъде другаде с изключение на Тимошко е обратното – утвърдителният знак е вертикалното поклащане с глава[13].

В този смисъл долината на Сръбска Морава, макар и предразполагаща към селища от сгрупиран тип, се отличава от Поморавието[14].

Етноложки обобщения:

  • Населението в Поморавието се състои главно от преселници от южните и източните български земи в периода от началото на ХVІІІ век и насетне.
  • Старото средновековно моравско население (староседелци или на ср. старинци) също е било от български произход.
  • Сръбските колонизатори в областа от западните предели и Войводина се различават във всяко отношение от местното население.
  • Косовско-моравският говор на населението е донякъде посърбен, като за областта е типична диглосията[4].
S. Srbija.pdf
Сръбска гледна точка за населението в Поморавската област на Кралство Сърбия (Северна Сърбия)
  1. розово и светло червено – динарски тип и стари жители   2. светло зелено – преселници от Косово, Метохия и Призренско   3. светло жълто – преселници от поречието на Българска Морава и Повардарието   4. синьо – тимошко-браничевско население   5. тъмно червено – шопско (или торлашко) население   6. черни точки – сръбски преселници оттатък Сава и Дунав (главно от Войводина)   7. сиво – власи

Източници

  1. Иванов, Йордан. Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика, София.. документ № 104 – на картата на Димитрие Давидович река Голийска Моравица е отбелязана като Сръбска Морава – История на сръбския народ, издавана през 1821, 1846 и 1848 г., 1915, 1917.
  2. Карта от „Българите в Югозападно Моравско по Йохан фон Хан“, 1917 г.
  3. Древнобългарски паметник в Черна гора
  4. а б Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия. История и етнография, 1917.
  5. Христо Ботев, „Сърбия и нашето освободително движение“, в. „Знаме“, г. I, брой 13 от 4 април 1875 г.
  6. Сведения о Современной Сербии. Сборник Государственные знании, т-4, стр. 96 – 97, 1877 г.
  7. „Дијалекти источне и јужне Србије“, Београд, 1905, издание на САНУ в „Српски дијалектолошки зборник“
  8. Кръсте Мисирков от с. Постол, Ениджевардарско, Егейска Македония - "К. П. Мисирков (без коментар). Прозрения от: I. "За македонцките работи" II. "Бележки по южнославянската филология и история" и др." - издание на Македонския научен институт, София, 2000 година
  9. ЗНАЧЕНИЕТО НА МОРАВСКОТО ИЛИ РЕСАВСКОТО НАРЕЧИЕ ЗА СЪВРЕМЕННАТА И ИСТОРИЧЕСКА ЕТНОГРАФИЯ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ.
  10. Гаврил Занетов: „Населението по долината на река Велика Морава“
  11. Гаврил Занетов: „Българи на Морава“
  12. Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия, стр. 148 – 160. История и етнография, 1917.
  13. Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия, стр. 152. История и етнография, 1917.
  14. Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия, стр. 155 – 159. История и етнография, 1917.

Литература

Алексинац

Алѐксинац или Алѐксинец (на сръбски: Алексинац или Aleksinac) на местния български торлашки диалект: Алексинъц), е град в Централна Сърбия, Нишавски окръг, разположен на 30 км северно от Ниш и на 200 км южно от столицата Белград. Градът е административен център на община Алексинац. Според преброяването на населението от 2011 година в града живеят 16 685 жители.

Алексинац се намира в Алексинашката котловина, на международния път Е75 (сръбски автомагистрален път М1) по важния паневропейски транспортен коридор 4, свързващ Централна Европа с Близкия изток и Солун.

Вардарска бановина

Вардарска бановина е административно-териториална единица в рамките на Кралство Югославия. Като такава просъществува от 1929 до 1941 година, т.е. до нападението на силите на Оста на 6 април 1941, последвано от първото разпадане на Югославия. След това в голяма част от областта се установява българско управление между 1941 – 1944 година. Административен център на бановината е град Скопие, а наименуванието ѝ произхожда по името на река Вардар.

Гниляне (община)

Община Гниляне (на албански: Komuna e Gjilanit; на сръбски: Општина Гњилане или Opština Gnjilane) е разположена в източната част на Косово, в района на Косовското Поморавие. Административен център на общината е град Гниляне. Общината се състои от 42 селища. През 2008 година от част от територията на общината е образувана нова община Партеш във връзка с децентрализацията, осъществявана според директивата на ЮНМИК за "реформа на местното самоуправление и публична администрация в Косово". Пак през 2008 във връзка с децентрализацията 10 села от община Гниляне преминават в границите на съседната община Ново бърдо.

Деспот (титла)

Деспот (на гръцки: δεσπότης, despotēs, despotes, despot) е титла, въведена през 1163 г. от византийския император Мануил I Комнин (упр. 1143 – 1180) като най-висшата титла след василевса (basileus, император).

Източна Сърбия

Източна Сърбия е физико-географски дял от Централна Сърбия.

Терминът обозначава субкултурното пространство на историко-географски обособилите се области:

Поморавие (Южна Морава, Крушевска котловина и Велика Морава с поречието на реките Млава, Пек и Поречка река)

ТимошкоВ исторически аспект областта се припокрива с т.нар. Западни български земи, включващи и територията на средновековната Белградска област. Въпреки опитите за сърбизиране на българското население в Източна Сърбия, то и сега не говори правилен сръбски език, поради което говорът му се нарича от Белград шопски, торлашки и т.н., но не и какъвто е в действителност – западнобългарски говор.

Моравия

За областта в Сърбия вижте Поморавие

Моравия (на чешки и на словашки: Morava; на немски: Mähren; на полски: Morawy; на унгарски: Morvaország) е историческа област в източната част на днешна Чехия. Името ѝ идва от река Морава, която извира от северозападната част на областта.

Моравска Сърбия

Моравска Сърбия (на сръбски: Моравска Србија) от сръбската историография е средновековна южнославянска християнска държава на Балканския полуостров, то е най-голямото княжество, образувало се при оковчателното разпадане на Душановата държава в 1371 г. в териториите обхващащи основната част от басейна на река Морава.

Управлявано е последователно от Лазар Хребелянович и неговия син Стефан Лазаревич, които през по-голямата част от историята на княжеството са васали на Османската империя. През 1402 година Стефан Лазаревич получава титлата деспот, с което приключват годините на Княжеството и се поставя началото на Моравското деспотство.

Моравска военноинспекционна област

Моравската област или Моравската военноинспекционна област е създадена със заповед от Кюстендил на 17 ноември 1915 г. на главнокомандващия Българската армия по време на Първата световна война генерал-майор Никола Жеков. Седалището ѝ е в град Ниш. В Моравската област са включени всички завладени територии от българската армия в Сърбия в границите ѝ до 1912 г., съгласно тайната българо-германска спогодба. Със заповедта до приключване на войната се обединяват в едно военните и граждански власти в моравските земи.

За началник на Моравската областна военна инспекция е назначен генерал-лейтенант Васил Кутинчев, а след неговото преминаване в запас - генерал-майор Александър Протогеров (1917 година) и полковник Петър Дървингов (от декември 1917 до февруари 1918 година). Областен управител в Ниш по това време е Иван Строгов.

Моравяни

Моравяните са южнославянско племе от българската група, участвало във формирането на българската народност.

По всяка вероятност, етомологията на името е екзоним и произлиза от местозаселението им – Поморавието, името на която област е във връзка с името на река Морава и областта също носи името си по нея.

Научна експедиция в Македония и Поморавието

Научната експедиция в Македония и Поморавието е проект на Главния щаб на Българската армия. Осъществена е в новоосвободените земи по време на участието на България в Първата световна война. Главната заслуга за провеждането на експедицията е на началник-щаба на Българската армия по това време – генерал Константин Жостов. Експедицията представлява научноразузнавателна мисия в овладените от българската армия области Македония и Поморавието.

Нишава

Нишава (на сърбо-хърватски Nišava) е река в България (Софийска област – община Годеч и община Драгоман) и Сърбия (Пиротски окръг и Нишавски окръг), десен приток на река Южна Морава (Българска Морава). Дължината ѝ е 191 km, от които в България 40 km. Средният годишен отток при Калотина е 1,80 m³/s.

Пиротски окръг

Пиротският окръг (на сръбски: Пиротски округ или Pirotski okrug) е териториална единица в състава на провинция Централна Сърбия. Разположен е в югоизточния край на Сърбия, на границата с България.

Населението на окръга е 105 654 души (2002), а площта е 2761 km2. Административен център на окръга е град Пирот.

Ресавска школа

Моравската книжовна школа наричана и Ресавска книжовна школа (по името на Ресава – приток на Велика Морава).

Скопска Църна гора

Скопска Църна гора или Скопска Черна гора (на македонска литературна норма: Скопска Црна Гора, произнасяно Скопска Църна гора, на сръбски: (Скопска) Црна Гора или (Skopska) Crna Gora; на албански: Mali i Zi (Shkupit); на турски: Karadağ) е планина, разделена между Северна Македония, Косово и Сърбия с най-висок връх Рамно (1 651 метра).

Разположена е северно от Скопие. Формирана е като разсед и е изградена предимно от кристалинни шисти. Цялото южно подножие на планината е място за съботно-неделни разходки, където се намират голям брой вили.

Основният масив е на територията на Северна Македония, а по билото на северния дял на планината минава границата между Косово и Сърбия. Понякога южният масив се нарича Скопска Църна гора, а северния само Църна гора.

Сръбско деспотство

Сръбското деспотство (на сръбски: Српска деспотовина) е средновековна държава на Балканския полуостров, съществувала от 1402 до 1459 година.

Тя е продължител на княжеството Моравска Сърбия, чийто владетел Стефан Лазаревич през 1402 година получава титлата деспот. През 1459 година деспотството е завладяно от Османската империя, но наследниците, емигрирали в Унгария, продължават да претендират за титлата до 1537 година.

Сърбизация

Сърбизацията или посърбване (на сръбски: србизација или srbizacija) е термин, използван за обозначаване на процеса на културна и национална асимилация на несръбското население в сръбско.

Сърбомани

Сърбомани (на македонска литературна норма: Србомани) е термин, използван в България и Северна Македония за обозначаване на онези жители на географските области Македония и Поморавието, които имат български етнически произход, но които са избрали сръбството за своя национална ориентация. Така терминът е синонимен на сърбеещи се. В Северна Македония често, а понякога и в България, се използва и терминът сърбофили (на македонски книжовен език Србофили). В Сърбия за тези хора се използва терминът южни сърби или южносърбиянци. До средата на XIX век липсва агресивен сръбски национализъм и Сърбия няма претенции към земите, които не са населени със сърби в югоизточна посока, като не смята голяма част от Косово, Македония и Поморавието за населени със сърби. Тогавашната сръбска преса твърди, че границата между България и Сърбия следва да минава по реките Тимок, Южна Морава и Черни Дрин, достигайки до Охридското езеро. Впоследствие сръбската национална доктрина се променя. Постепенно започва отричане на съществуване на българи на запад от реките Искър и Струма. Започва политика на внушаване, че българите не са славяни, а татаро-монголи, азиатци и тюрки, както и отричане на голяма част от българската средновековна история и култура. Така стартира и кампания на обявяване за сърби, а където и когато е възможно и на посърбяване на славянското население в Централните Балкани. Първоначално това се прави успешно в Тимошко и в Поморавието, като неуспешни опити се правят дори в Западна България, а по-късно в Македония и в Западните покрайнини.

Тайна българо-германска спогодба

Тайната българо-германска спогодба е международен договор, сключен на 24 август / 6 септември 1915 година в София между България и Германия, който фиксира териториалното разширение на България при евентуална намеса на България на страната на Централните сили в Първата световна война. От българска страна това прави министър-председателят Васил Радославов, а от германска — райхсканцлерът Георг Михаелис.

Ястребац

Ястребац (на сръбски: Јастребац) е планина в Южна Сърбия. Планината е разположена между Ниш, Алексинац, Крушевац, Блаце и Прокупле и съставлява част от вододела между Южна Морава (Българска Морава) и Западна Морава (Сръбска Морава). Състои се от два масива - Велики и Мали Ястребац. От планината Копаоник е отделен от Янкова клисура на река Блатешница. Най-високите върхове са Велика Кулица (1 492 м), Поглед (1 481 м), Змеевац (1 313 м) и Бела стена (1 257 м).

През прохода Гръбец между Велики и Мали Ястребац минава път от Прокупле за Крушевац през Рибарска баня

Flag of Serbia.svg   Историко-географски области в Сърбия

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.