Полша

Република Полша (на полски: Rzeczpospolita Polska, Жечпосполита Полска) е държава в Централна Европа.[3][4] Тя граничи с Германия на запад, с Чехия и Словакия на юг, с Украйна и Беларус на изток, и с Литва и Русия (Калининградска област) на север, както и с Балтийско море. Общата ѝ площ възлиза на 312 679 km²,[5] което я прави 69-та по площ в света и 9-та в Европа. Полша е унитарна държава, разделена на 16 войводства. С население от 38 милиона души[5] Полша се нарежда на 34-то място в света по население и като 6-ата най-многолюдна страна-членка на Европейския съюз.[6]

Основаването на полската държава се свързва с налагането на християнството през 966 г. от княз Мешко I на територия, приблизително сходна с тази на съвременна Полша. През 1025 г. се формира Полско кралство, което впоследствие образува съюз с Великото литовско княжество, известен като Жечпосполита. Съюзната държава престава да съществува през 1795 г., когато Прусия, Руската империя и Австрийската империя си поделят земите на Полша. През 1918 г. Полша връща независимостта си след оттеглянето на Русия и загубата на Германия през Първата световна война. През септември 1939 г. е нападната едновременно от нацистка Германия и Съветския съюз, които си поделят територията ѝ (съгласно пакта Молотов-Рибентроп), с което започва Втората световна война. По време на войната загиват над 6 милиона полски граждани, а голяма част от еврейското население е избито. След 1945 г. СССР налага комунистически строй и страната е трансформирана в народна република. Падането на комунизма в Източна Европа през 1989 г. дава началото на т.нар. „Трета полска република“.

Въпреки огромните разрушения вследствие на войната, Полша успява да се възстанови, а след 1989 г. успешно развива демокрация и пазарна икономика, и към 2017 г. се нарежда сред държавите с висок индекс на човешко развитие[7] и стандарт на живот.[8] Страната е член на Европейския съюз, НАТО, ООН, СТО и редица други международни организации.

Република Полша
на полски: Rzeczpospolita Polska
      
Девиз: няма
Национален химн: Mazurek Dąbrowskiego
Наименование на местния жител: поляк
Местоположение на Полша

Местоположение на Полша
География и население
Площ 312 683 km²
(на 69-о място)
Води 3,07%
Столица Варшава
52°13′ с. ш. 21°02′ и. д. / 52.216667° с. ш. 21.033333° и. д.
Най-голям град Варшава
Официален език полски
Население
(пребр., 2017)
38 433 600[1]
(на 35-о място)
Гъстота на нас. 123 души/km²
(на 83-то място)
Управление
Форма Полупрезидентска република
Президент Анджей Дуда
Министър-председател Матеуш Моравецки
История
Независимост от
Германската империя
11 ноември 1918
Влизане в ЕС 1 май 2004
Икономика
БВП (ППС, 2018) Повишение $1,193 трлн.[2]
(на 21-во място)
БВП на човек (ППС) Повишение $31 647[2]
БВП (ном., 2018) Повишение $549,478 млрд.[2]
(на 23-то място)
БВП на човек (ном.) Повишение $14 468[2]
ИЧР (2015) Повишение 0,855 (висок)
(36-о)
Коеф. на Джини (2014) 32,08 (среден)
Валута Полска злота (PLN)
Други данни
Часова зона UTC+1
Код по ISO PL
Интернет домейн .pl
Телефонен код +48
Официален сайт poland.pl

История

Полската държава възниква около 960 г., като неин пръв владетел е княз Мешко I от династията на Пястите (до 992 г.). През 966 г. Полша приема християнството. Впоследствие се превръща в проводник на католицизма в региона, като в края на 14 век е вече утвърдена държава и започва възходящия си път в историята на Европа. През 16 век настъпва т.нар. „Златен век на Полша“, след като Полша се обединява с Литва – 1386 г., след династически брак между принцеса Ядвига и литовския крал Ягело (по това време Литва е силно княжество в Източна Европа) възниква полско-литовската държава, наречена Жечпосполита.

Най-сериозният противник на полската държава в Западна Европа са рицарите от Тевтонския орден, които владеят Латвия, Естония и Прусия. Стига се до война между полско-литовското княжество и тевтонците през 1410 г., която завършва успешно за Полша, като по този начин укрепва още повече Ягеловата династия.

Nuremberg chronicles - CRACOVIA
Средновековен Краков, столица на Полша до края на 16 век

Поляците се гордеят с парламентарната система на страната от това време, която се отличава със свобода и равенство, въпреки че облагодетелства шляхтата (привилегированата класа в Полша), която има право да влияе върху избора на владетеля. Шляхтата получава изключително силно влияние след като Владислав III Ягело се възкачва на престола. Оттогава свободата е една от най-важните ценности и поляците често се наричат Народът на свободните хора.

От около 1600 г. Варшава е столица на държавата. В периода 16051610 г. поляците на два пъти окупират Москва и открито посягат към руския трон. Водят войни и с Швеция и Турция, но това отслабва ресурсите на държавата. В средата на 17 в. въстанието на казаците, водено от Богдан Хмелницки, дава началото на т.нар. потоп, продължил до 1699 г. През този период Полша води войни с Османската империя, Русия, Швеция, Трансилвания и Бранденбург-Прусия, в които губи около 1/3 от населението си (като процент от населението повече, отколкото през Втората световна война). През следващите 80 години отслабването на държавата води до зависимост от Русия.

Именно поради тази причина последвалият 18 век слага край на Полша – една от великите сили на Средновековна Европа. Събития, довели до краха на Полша:

На 1 май 2004 г. страната влиза в ЕС, а на 21 декември 2007 г. – в Шенгенската зона.

На 10 април 2010 г. тогавашният президент Лех Качински и съпругата му Мария Качинска загиват, след като самолетът Ту-154 се разбива, докато опитва да се приземи на летище в Смоленск, в Русия. Няма оцелели от самолета, на чийто борд са превозвани правителствени лица за церемония по случай 70-годишнината от Катинското клане.

География

Tatry 2005 Ciezka Dolina1
Планинско езеро в Татрите

Полша има предимно равнинен релеф – северните и централните райони са низини. 2/3 от площта ѝ на север заема Средноевропейската равнина. Тя е осеяна с ниски заоблени моренни хълмове и многобройни езера с ледников произход, свързани помежду си с потоци и реки. Заради езерата тези земи са наречени Поморско и Мазурско поезерие. В граничните райони на юг се издигат Судетите, Бескидите и част от Татрите, най-високият дял на Карпатите с най-високия полски връх Риси (2499 m).

Климатът на Полша е умерено-преходен (от мек океански към по-студен континентален). Тук се застъпват студените полярни въздушни маси, идващи от Скандинавия и Русия, и западните по-топли и влажни океански въздушни маси. Като резултат зимата е студена, а лятото – сравнително топло. Неблагоприятно за земеделието е сезонното разпределение на валежите, често през пролетта те са недостатъчни, а през есента, когато се прибира реколтата, те са прекомерно изобилни.

Страната има гъста речна мрежа с най-големи реки Висла (с притоци Сан и Западен Буг) и Одра (с притоци Нотеч и Варта). Река Висла е най-дългата полска река, тя извира от Западните Карпати, с много завои пресича страната от юг на север и се влива в Гданския залив. По течението на река Висла са разположени двата най-важни града в Полша – Варшава и Краков. Река Одра извира от Судетите. В долното си течение реката оформя част от границата с Германия. Общата дължина на речните пътища в Полша е 4000 km.

Държавно устройство

Bronisław Komorowski official photo
Бронислав Коморовски, президент на Полша между 2010 и 2015 година

След разпадането на Източния блок Полша е представителна демокрация. Формата на управление е полупрезидентска република (премиерско-президентска система).Президентът е държавен глава и има мандат от 5 години. Той назначава министрите според предложенията на министър-председателя. Настоящият президент е Анджей Дуда, а Беата Шидло е министър-председател.

PL Sejm hall
Залата на сейма

Законодателните функции се изпълняват от двукамарния парламент, който се състои от 460-членния сейм (долната камара) и 100-членния сенат (горната камара). Според конституцията на Полша, приета през 1997 г., в парламента, с изключение на две гарантирани места за малки етнически партии, могат да участват само политически партии, получили поне 5% от гласовете на избирателите.

Изпълнителна власт има министерски съвет начело с министър-председател, обикновено представител на мнозинството в сейма. Правителството се назначава от президента по предложение на министър-председателя. Президентът се избира от народа на всеки 5 години и е държавен глава на страната.

Основните съдебни институции са Върховният съд (Sąd Najwyższy) (съдиите се назначават от президента на републиката по предложение на Националния съвет по съдебните въпроси за неопределен период от време) и Конституционният съд (Trybunał Konstytucyjny), чиито съдии се избират с 9-годишен мандат от сейма.

Полша е член на Европейския съюз и НАТО.

По-известните политически партии са Право и справедливост, Гражданска платформа, Кукиз'15, Nowoczesna, Полска народна партия, KORWiN, Съюз на демократичните леви сили, Твоето движение, Трудова уния, Заедно и др.

Административно деление

Полски войводства

От 1 януари 1999 г. Полша е разделена на 16 провинции, наречени войводства (województwa) с назначен от правителството административен ръководител (wojewoda). Всяко войводство има собствен парламент, за който се избира председател (маршал).

Икономика

Полша е страна с високи доходи на населението[9] и има една от най-добре развиващите се икономики от всички бивши комунистически страни. От 1989 г. насам страната упорито либерализира стопанската дейност и днес се отличава като успешен пример за преход от централно-планова към пазарна икономика. Икономическият ръст на Полша е един от най-високите в Европейския съюз, като полската икономика не бива повлияна от рецесията в края на първото десетилетие на 21 век, и дори не отбелязва спад.[10][11]

Приватизацията на редица малки и средни държавни компании довежда до изграждането на агресивен частен сектор. От 1990 г. се преструктурират и приватизират и т.нар. „чувствителни сектори“, като въгледобив, производство на стомана, енергетика и железопътен транспорт. Една от най-големите такива сделки е продажбата на Телекомуникация Полска на френския France Télécom, както и 30-процентов дял от най-голямата полска банка – PKO Bank Polski. В селскостопанския сектор има голям брой частни стопанства, а Полша има потенциала да се превърне в най-големият производител на храни в ЕС.

Столицата Варшава се отличава като градът в Централна Европа с най-много чужди инвестиции.[12] Брутният вътрешен продукт расте от 1993 до 2000 г. с високи темпове, като се забавя леко между 2001 и 2002 г.

Средните заплати в реалния сектор през декември 2010 г. са 3848 злоти (1012 евро или 1374 щатски долара)[13] и нарастват бързо.[14] Заплатите варират в различните региони: Средната заплата в столицата Варшава е 4603 злоти (1177 евро или 1680 щатски долара), докато в Киелце е само 3083 злоти (788 евро или 1125 щатски долара). Разликите в заплатите в различни окръзи на Полша са дори по-високи и варират от 2020 злоти (517 евро или 737 щатски долара) в Кемпнински окръг, до 5616 злоти (1436 евро или 2050 щатски долара) в Любински окръг, който се намира в Долна Силезия.[15] Брутният вътрешен продукт на глава от населението през 2009 година е бил равен на 61% от средния за ЕС.[16]

Според доклад на Credit Suisse, поляците са най-богатата нация в Централна Европа след чехите.[17][18] Това прави Полша привлекателна дестинация за много работници от Азия и Източна Европа. Броят на чуждите работници се увеличава стабилно с всяка година.[19]

С отварянето на трудовите пазари и членството в ЕС много полски граждани заминават да работят в Западна Европа, най-вече Великобритания и Ирландия. Същевременно заплатите в Полша се покачват бързо, а безработицата намалява от 14,2% през 2006 г. на 6,7% през 2008 г.[20] Полша произвежда разнообразни стоки, включително електроника, автомобили, вертолети и самолети, военно оборудване, лекарства, храни, текстилни продукти, стъкло и химикали.

Население

Krakau Markt
Централният площад в Краков, културната столица на южна Полша

В миналото в Полша са били разпространени много езици, култури и религии. Преместването на границите на страната на запад и миграцията на по-голямата част от немскоезичното население след Втората световна война довежда до значително хомогенизиране на населението. 36 963 700 души или 96,74% от населението се определят като поляци (данни от 2002 г.), 1,23% се определят от друга националност, 2,03% не определят националност. Официално признатите етнически малцинства са немци, украинци, литовци, евреи и беларуси.

Полският език, спадащ към западнославянските езици, е официалният език на страната.

През последните годининеясно? ] населението намалява поради увеличаване на емиграцията и рязък спад в раждаемостта. След присъединяването на Полша към Европейския съюз, значителен брой поляци емигрират към западноевропейски страни като Обединеното кралство, Германия и Ирландия в търсене на работа. Според някои организации полската емигрантска вълна е предизвикана преди всичко от високата безработица (10,5% през 2007 г.), която принуждава много поляци да търсят по-добри възможности в чужбина. През април 2007 г. полското население в Обединеното кралство се увеличава до приблизително 300 000, а оценките за полската диаспора в Ирландия дават цифра от 65 000 поляци. Други източници твърдят, че броят на полските граждани, които емигрират във Великобритания след 2004 г., е по-висок от 2 милиона.[21] Това обаче е в контраст със скорошната тенденция повече поляци да влизат в страната, отколкото да я напускат.

Полски малцинства все още присъстват в съседните Украйна, Беларус и Литва, както и в други страни. Като цяло, броят на етническите поляци, живеещи в чужбина, се изчислява на около 20 милиона.[22] Най-голям е техният брой в Съединените щати.[23]

До Втората световна война в Полша има богато разнообразие от религии, включително юдаизъм, протестантство и източно православие, но вследствие на Холокоста и следвоенното експулсиране на украинци и немци, страната става почти изцяло католическа. През 2007 г. близо 89% от населението са католици,[24] от които активно изповядващи религията си са били между 52%[25] и 60%.[26] В училищата се практикува религиозно обучение и преподаване на официалната католическа доктрина.[27][28]

Култура

Полската култура е тясно свързана с историята на страната. В области като литература, музика и изобразително изкуство творците се стремели да подпомагат борбата на Полша за независимост със своите средства. Примери за това са патриотичните стихотворения на Адам Мицкевич, историческата живопис на Ян Матейко и ранните клавирни творби на Фредерик Шопен.

В днешни дни богатата полска култура е засегната от глобализацията и от финансови проблеми. Въпреки това точно на културната сцена на големите градове тя гради своя нов облик.

Преса

През 2015 г. Полша е на 18-то място по свобода на пресата в света по данни на Репортери без граници (+ 1 място спрямо предходната година). [29]

Вижте също

Библиография

  • История Польши в трех томах. Т. I-III. 2-e доп. изд. Под ред. В. Д. Королюка. М., 1955 – 1957.
  • Королюк, В. Д. Древнепольское государство. М., 1957.
  • Галл Аноним. Хроника и деяния князей или правителей польских. М., 1961.
  • Halecki, O. A History of Poland. London-Henley, 1978.
  • Тимовски, М., Я. Кеневич, Й. Холцер. История на Полша. Велико Търново, Абагар, 1998.
  • Асьов, Г. Полша. С., Отворено общество, 1999.
  • Lukowski, J., H. Zawadzki. A Concise History of Poland. Cambridge, Cambridge U.P., 2001.
  • Prażmowska, A. J. History of Poland. Basingstoke, Palgrave, 2004 (Palgrave Essential Histories).
  • Замойски, А. Полският път, Хилядолетната история на поляците и тяхната култура. Велико Търново, Абагар, 2005.
  • Широкорад, А. Б. Польша: Непримиримое соседство. М., Вече, 2008.

Източници

  1. Eurostat – Tables, Graphs and Maps Interface (TGM) table
  2. а б в г World Economic Outlook Database, October 2018. // Международен валутен фонд. Посетен на 6 февруари 2019.
  3. unstats.un.org
  4. CIA – The World Factbook
  5. а б Concise Statistical Yearbook of Poland, 2008 (PDF). // Central Statistical Office (Poland), 28 юли 2008. Архивиран от оригинала на 14 юли 2011. Посетен на 12 август 2008.
  6. NationMaster.com 2003 – 2007, Poland, Facts and figures
  7. hdr.undp.org
  8. www.newsweek.com
  9. Country and Lending Groups | Data. // Data.worldbank.org. Посетен на 9 ноември 2010.
  10. Central Europe Risks Downgrades on Worsening Finances (Update1). // Bloomberg.com, 21 септември 2009. Посетен на 27 януари 2010.
  11. Zloty to Gain, Says LBBW, Most Accurate Forecaster (Update1). // Bloomberg.com, 9 октомври 2009. Посетен на 27 януари 2010.
  12. Poland in the Lead“, The Warsaw Voice, September 2002. Посетен на 11 август 2007.
  13. Communication on the average monthly salary in enterprise sector excluding payments from profit awards in December 2010. // Stat.gov.pl. Посетен на 4 ноември 2010. (на полски)
  14. OECD Economic Outlook No. 82 – Poland (PDF). // Архивиран от оригинала на 28 март 2007. Посетен на 12 април 2010.
  15. Statistic Office of Poland(GUS). // Stat.gov.pl. Посетен на 19 ноември 2010. (на полски)
  16. GDP per capita in PPS. // Eurostat. Посетен на 25 юни 2010.
  17. Poles getting rich quick…. // Polskie Radio, thenews.pl. Посетен на 13 октомври 2010.
  18. Jędrzej Bielecki. Polacy są w światowej czołówce bogacących się narodów. // Dziennik Gazeta Prawna. Посетен на 13 октомври 2010.
  19. Coraz więcej Azjatów emigruje do Polski. // Interia.pl. Посетен на 13 октомври 2010.
  20. Eurostat February 2008 – Euro area unemployment stable at 7.1%. // Web.archive.org, 26 юли 2008. Посетен на 28 юли 2011.
  21. Doughty, Steve. UK lets in more Poles than there are in Warsaw. // London, Dailymail.co.uk, 25 април 2006. Посетен на 12 април 2010.
  22. Polish Diaspora (Polonia) Worldwide. // Culture.polishsite.us. Посетен на 12 април 2010.
  23. Centers of Polish Immigration in the World – USA and Germany. // Culture.polishsite.us, 15 март 2003. Посетен на 12 април 2010.
  24. Maly Rocznik Statystyczny Polski 2009 (PDF). // Архивиран от оригинала на 10 май 2011. Посетен на 26 септември 2009. (на полски)
  25. 94% Polaków wierzy w Boga. // Ekumenizm.pl, 25 септември 2008. Посетен на 12 април 2010.
  26. Weekly Mass Attendance of Catholics in Nations with Large Catholic Populations, 1980 – 2008 – World Values Survey (WVS)
  27. ((pl)) Dr. Paweł Borecki, Opinia prawna dotycząca religii w szkole. // Kateda Prawa Wyznaniowego Uniwersytetu Warszawskiego. Посетен на 14 септември 2007.
  28. ((pl)) Wirtualna Polska, Wiadomości. Polacy przeciwni wliczaniu ocen z religii do średniej. // Посетен на 14 септември 2007.
  29. Details. 2015 World Press Freedom Index. // www.rsf.org. Репортери без граници. Посетен на 28 септември 2015. (на английски)

Външни препратки

.pl

.pl е Интернет домейн за Полша. Въведен е през 1990 година, адиминистриран от NASK, учредител на Съвета на европейските национални домейни от първо ниво.

Беларус

Република Беларус, наричана също и Белорусия (на беларуски: Беларусь; на руски: Беларусь или Белоруссия) е държава в Източна Европа, която няма излаз на море. Столицата ѝ е град Минск. Граничи с Русия на изток, Полша на запад, Украйна на юг, Литва на северозапад и Латвия на север. Беларус е една от 15-те бивши съветски републики, и съществува като самостоятелна държава само от 1918 до 1919 г. – т.нар. Белоруска народна република. Преди това териториите ѝ са били или част от няколко държави, вкл. Руската империя, Великото литовско княжество и Жечпосполита. Беларус, заедно с Украйна, е една от най-тежко пострадалите от Втората световна война държави – една трета от населението ѝ загива, а половината ѝ икономически ресурси са унищожени. Беларус обявява независимост от СССР през август 1991 г. и повежда самостоятелна политика.

Три години по-късно Александър Лукашенко става неин президент . Държавата упражнява силен контрол над икономиката, води политика на противопоставяне на НАТО и на икономическото сътрудничество с ЕС, а вътре в страната политическите свободи са ограничени. Беларус е силно обвързана с Русия и двете имат обща отбранителна и митническа система.

Близо 40% от територията на Беларус са заети от гъсти гори. Площта ѝ е 207 705 km², от които 204 875 km² суша и 2 830 km² водна площ.

Варшава

Варшава (на полски: Warszawa) е столицата на Полша и най-големият град в страната. Административно е обособен в отделен окръг (повят) с площ 517,24 km². Разположен е на река Висла, на приблизително 350 km от Балтийско море и Карпатите. Населението му е 1 764 615 души (2017 г.), а за цялата агломерация – около 3 100 000 души (2017). Градът е осми по население в Европейския съюз.

Варшава е център на Мазовското войводство. В града има много индустрии (електротехническа промишленост, автомобилна, черна металургия), 66 висши училища (Варшавски университет, Варшавски технически университет, Медицинска академия и др.) и над 30 театъра.

Вроцлав

Вро̀цлав (на полски: Wrocław; на чешки: Vratislav; на немски: Breslau; на латински: Vratislavia) е град в Югозападна Полша, столица на Долносилезкото войводство. Административно е обособен в отделен окръг (повят) с площ 292,82 км2. Също е административен център на Вроцлавски окръг, без да е част от него. Той е историческа столица на Силезия.

Втора световна война

Втората световна война е световен военен конфликт, който протича през средата на ХХ век (от 1 септември 1939 до 2 септември 1945 г.). Наречена е така, защото за втори път след Първата световна война всички развити страни в света по това време участват в бойни действия, които се водят на територията на четири (Европа, Азия, Африка и Австралия) от седемте континента и в различна степен във всички океани – Атлантическия, Тихия, Северния ледовит и Индийския.

Като резултат от агресивната политика на редица държави избухват множество локални конфликти, предшестващи Втората световна война – японската агресия в Манджурия през 1931 г., Гражданската война в Испания, Втората китайско-японска война (започнала на 7 юли 1937 г. и завършила на практика с края на Втората световна война), необявената Съветско-японска гранична война, италианското нахлуване в Абисиния и Албания и др.

През 1938 г. след остра политическа криза Австрия се присъединява към Германия (т.нар. аншлус). Провежда се Мюнхенската конференция, която завършва с подписването на Мюнхенското споразумение. То води до германската анексия на Судетите, а по-късно (15 март 1939 г.) и до окупация на останалата част от Чехия и създаването на независима държава Словакия. След провала на Мюнхенското споразумение Полша и Франция подписват съюзническо споразумение.

На 23 август 1939 г. между съюзниците Германия и СССР се сключва Договорът Молотов – Рибентроп, който довежда до подялбата на Полша, окупацията на Литва, Латвия и Естония от СССР и до откъсването на територии от Румъния (сегашна Молдова и Северна Буковина) и присъединяването им към СССР. Два дни по-късно този договор е последван от съюзнически договор между Полша и Великобритания.

Гданск

Гданск или Данциг (на полски: Gdańsk; на кашубски: Gduńsk; на немски: Danzig) е шестият по големина град в Полша, най-важното полско пристанище и столица на Поморското войводство.

Административно е обособен в отделен окръг (повят) с площ 261,96 км2.

Градът е част от агломерацията Труймясто. Смята се за традиционна столица на Кашубия.

Главна статистическа служба (Полша)

Главната статистическа служба на Полша (на полски: Główny Urząd Statystyczny) е държавна статистическа организация, подчинена на правителството в Полша.

Тя е създадена през 1918 година. Седалището ѝ се намира в град Варшава.

Дания

Кралство Дания е скандинавска страна, намираща се в Северна Европа. Граничи по вода с Балтийско и Северно море. Състои се от полуостров Ютланд и много островчета; датски отвъдморски територии са Гренландия и Фарьорските острови. Дания се намира на север от Германия и Полша, на югозапад от Швеция и на юг от Норвегия. Площта ѝ е 43 098 km² (без отвъдморските територии), от които 42 409 km² суша и 689 km² водна площ.

Жечпосполита

Полско-литовската държава или Жечпосполѝта (на полски: Rzeczpospolita Obojga Narodów; на литовски: Žečpospolita или Abiejų tautų respublika; на латински: Serenissima Res Publica), официално Държава на двата народа, е дуалистична държава, съставена от Кралство Полша и Великото литовско княжество, съществувала между 1569 и 1795 г.

Полско-литовската държава е продължение на Полско-литовския съюз – лична уния между Полша и Литва при Ягелоните, съществувала от 1386 г. Жечпосполита е сред най-големите държави в Европа и в продължение на 2 века успешно удържа нападенията на Тевтонския орден, Монголската империя, Руската империя, Османската империя и Швеция.

Жечпосполита е забележителна със своето уникално държавно устройство и относителната си религиозна търпимост, повече или по-малко изразена в един период или друг.

Нейната конституция от 3 май 1791 г. е първата писмена конституция на европейска държава и втората в света. Икономиката ѝ се основава на селското стопанство. Първото столетие от нейното съществуване се смята от полската историография за златен век, а второто се свързва с военни поражения, възвръщане на крепостничеството и нарастваща анархия в политическия живот.

Варшавското херцогство, създадено през 1807 г., търси своите корени в Жечпосполита. Други опити за възстановяване се правят по време на Януарското въстание (1863 – 1864 г.) и през 1920-те години, когато Йозеф Пилсудски издига идеята за конфедерация на Полша, Литва, Беларус и Украйна. За исторически наследник на Жечпосполита се възприема днешната Република Полша.

Краков

Кра̀ков или Кракув (на полски: Kraków; на немски: Krakau) е един от най-старите и големи градове в Полша. Административен център е на Малополското войводство, както и на Краковски окръг, без да е част от него. Самият град е обособен в самостоятелен окръг (повят) с площ 326,85 km2. Обект на световното наследство на ЮНЕСКО.

Литва

Литва, официално Република Литва, (на литовски: Lietuva или Lietuvos Respublika) е държава в Североизточна Европа. Тя е най-голямата от трите балтийски държави. Граничи с Латвия на север, с Беларус на югоизток, с Полша на юг, с Балтийско море на северозапад и с Русия на югозапад посредством Калининградска област. Литва е държава членка на Европейски съюз от 1 май 2004 г.

Площта ѝ е 65 300 km², от които 64 418 km² суша и 882 km² водна площ.

Полска кампания (1939)

Полска кампания на Вермахта (1939), наричана още Нападение над Полша и Операция „Вайс“ (в полската история е прието названието – Септемврийска кампания), е мащабна военна операция на въоръжените сили на Германия и Словакия, започнала на 1 септември 1939 година, в резултат на която територията на Полша е окупирана напълно, полската армия е разбита, а територията на страната е анексирана от СССР и Райха.

Полски език

Полският език (język polski или polszczyzna) е западнославянски език, говорен най-вече от поляци в Полша. Принадлежи към лехитската подгрупа на западнославянските езици. Полският е официален език в Полша, но е използван по цял свят от полски малцинства в други държави. Един от официалните езици на Европейския съюз. Полският език използва латинската азбука, която съдържа 9 допълнителни букви (ą, ć, ę, ł, ń, ó, ś, ź, ż). Полският е тясно свързан с кашубския, силезийския, горнолужишкия, долнолужишкия, чешкия и словашкия език.

Въпреки че австрийската, немската и руската администрации упражняват огромен натиск върху полската нация през XIX в. и началото на XX в. след Разделянията на Полша, което води до опити за потискане на полския език, богата литература се развива през вековете и езикът понастоящем има най-голям брой говорещи от западнославянската група. Той е вторият най-говорим славянски език след руския, следван от украинския език.

Поляци

Поляците са западнославянски народ.

Разпределение на поляците по държави:

Полша – 37,5 млн.

САЩ – 9,5 млн.

Германия – 1,8 млн.

Канада – 1,1 млн.

Франция – 1 млн.

Беларус – 0,30 млн.

Литва – 0,20 млн.Значителен брой поляци живеят в Бразилия, Аржентина, ЮАР, Австралия, Латвия, Украйна, Русия, Казахстан, Швеция, Белгия, Великобритания, Холандия, Австрия, Гърция и Италия.

В миналото големи маси поляци са емигрирали дори в Турция. Измежду поляците има много знаменити личности.

Померания

Померания (на немски: Pommern; на полски: Pomorze; на латински: Pomerania или Pomorania) е немско-полски регион, който се намира на южното крайбрежние на Балтийско море. Простира се приблизително от река Рекниц край Щралзунд на запад и от делтата на река Одер край Шчечин до река Вистула край Гданск на изток. Обитаван е от германци, поляци и кашуби. През 20 век районът е силно засегнат от промени в границите и населението.

Селище от градски тип

Селище от градски тип е термин за вид селище, използван за полуградско населено място някога в бивши социалистически страни – Съветски съюз, Полша и България, както и днес в някои държави, наследили бивши съюзни републики на СССР.

Словакия

Словакия (на словашки: Slovensko) е република в Централна Европа. Тя няма излаз на море и граничи с Чехия на северозапад, с Полша на север, с Украйна на изток, с Унгария на юг и с Австрия на югозапад. От 2004, Словакия е страна-членка на Европейския съюз, и НАТО. Последните реформи на правителството, достъпът до средства на Европейския съюз, както и целенасочените инвестиции в инфраструктурно и благоустройствено развитие, правят Словакия една от най-бързо развиващите се икономики в Централна и Източна Европа.

Украйна

Украйна (на украински: Україна) е държава в Източна Европа. Тя граничи с Черно море и Азовско море на юг, с Русия на изток, с Беларус на север и с Полша, Словакия, Унгария, Румъния и Молдова на запад. Площта ѝ е 603 628 km², 7% от които са водни площи.

Територията на днешна Украйна е важен център на източнославянската култура през Средновековието, преди да бъде поделена между различни държави. Краткият, но твърде бурен период на независимост (1917 – 1921) след Октомврийската революция приключва с присъединяването на Украйна към СССР. Украйна отново става независима след разпадането на СССР през 1991 г.

Чехословакия

Чехословакия (на чешки: Československo; на словашки: Česko-Slovensko и (преди 1990) Československo) е бивша държава в Централна Европа.

Създадена е след Първата световна война. Съществува от 1918 до 1992 г. (по времето на Втората световна война е имала правителство в изгнание). Разделя се на Чешка република и Словашка република от 1 януари 1993 г.

Държави - членки на Европейския съюз Знамето на Европейския съюз
Държави - членки
Преговарящи кандидати
Кандидати
Потенциални кандидати
Членове
Кандидати
Държави
Зависими територии
Непризнати държави

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.