Полиция

Полицията е държавна структура, част от изпълнителната власт, която отговаря за прилагането на закона и поддържане на обществения ред, противодействие на престъпността, оказване на съдействие на гражданите, държавните органи и обществените организации при осъществяване на законните им права и интереси.

В Република България действа единния европейски телефон за спешни случаи 112. Старите спешни телефони – 150 /бърза помощ/, 160 /пожарна/, 166 /полиция/, ще продължат да работят /в обозримо бъдеще/, но ще бъдат пренасочвани към единния център за спешни повиквания /тел. 112/. В повечето страни от ЕС телефона за спешни случаи е 112, а в САЩ е 911.

Police car Bulgaria
Полицейски автомобил в България

В отделни страни

България

Полицията в Република България е част от структурата на Министерство на вътрешните работи (МВР).

Канада

Съединени американски щати

Полицейски правомощия

  • Установяване на самоличност
  • Задържане
  • Личен обиск
  • Полицейско разпореждане
  • Отвеждане на лица в поделения на МВР
  • Проверка на лични вещи
  • Проверка на МПС
  • Проверка на помещение без съгласие на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие
  • Използване на физическа сила и помощни средства
  • Използване на оръжие
  • Полицейско предупреждение
  • Превенция
  • Призоваване на граждани
  • Обиск

Ограничения на полицейските правомощия

Снимки

British Policeman

Британски полицай

Mounted.police.buckingham.palace.arp

Конна полиция, Великобритания

Female Calgary Police officer

Полицайка, Канада

CA Police Bicycle

Полицай на колело

Вижте също

Външни препратки

Българска армия

Българска армия или българска войска е името, с което традиционно са известни въоръжените сили на Княжество България (1879 – 1908), Царство България (1908 – 1947), Народна република България (1946 – 1990) и Република България (след 1991). Наименованията са различни в различни исторически периоди. От 1879 до 1884 г. се нарича Българска земска войска, от април 1884 до 9 септември 1944 г. се нарича Българска войска, от 9 септември 1944 до 11 май 1950 г. се нарича Българска народна войска, от 11 май 1950 до 1 декември 1991 г. се нарича Българска народна армия, а от 1 декември 1991 г. до днес се нарича Българска армия. Те включват трите вида въоръжени сили войски: Сухопътни войски, Военноморски сили, Военно-въздушни сили и различни формирования и структури, директно подчинени на Съвместното командване на силите, на Министерството на отбраната на Република България и на Президента, като Служба военна полиция, Националната гвардейска част на България и други. Специалните сили са подчинени директно на началника на отбраната (генерал * * * * ), формирайки четвърти оперативен компонент, наред със сухопътните войски, ВВС и ВМС. Официалният празник на Българската армия е Денят на храбростта и Българската армия на 6 май, Гергьовден.

Гестапо

Гестапо (на немски: Gestapo) е съкращение от Гехайме Щаатсполицай (Geheime Staatspolizei – „тайна държавна полиция“).

Това е името на официалната тайна полиция в Нацистка Германия. По времето на този т.нар. Трети райх Гестапо изпълнява функциите на криминална и политическа полицейска служба на Германия, част от СС. Управлява се от Reichssicherheitshauptamt – Главно управление за сигурност на Райха, и е подотдел на Зихерхайтсполицай, Полиция за сигурност. Във функциите на Гестапо влизат както обичайните за такава служба задачи по разследването на тежки криминални престъпления, така и борбата с идеологическите врагове на Националсоциалистическата германска работническа партия като комунисти, анархисти, поддръжниците на либералната демокрация, нежелани за режима на Третия райх елементи като евреи, цигани, „непълноценни“ германци (граждани с физически затруднения), хомосексуални и т.н., контраразузнаване. Гестапо има пълни правомощия да действа спрямо цивилното население, дори неограничени от контрол от страна на съдебната власт. Правомощията на тайната полиция са ограничени единствено по отношение на представители на Партията и СС, като те са поети от директно от Sicherheitsdienst – Служба за сигурност, контраразузнавателната служба на СС, която разполага и с пълен контрол върху работата на Гестапо. Поради пълния контрол върху полицейските служби на Третия райх от страна на СС, офицерите на тази организация имат два чина – един военен (като офицери от Вафен-СС) и един полицейски, които се назовават последователно, заедно с името на титуляра. Например началникът на Ordnungspolizei (охранителната полиция или полицията за обществен ред на Третия райх): Оберст-групенфюрер и Генерал-полковник от полицията Курт Далюге.

Гранична полиция на България

Гранична полиция са сили на полицията на България за охрана на държавната граница на България. Понастоящем се ръководи от Главна дирекция „Гранична полиция“ от структурата на Министерството на вътрешните работи на Република България.

Диктатура

Диктатурата (на латински: dictatura) е автократична форма на управление, при която властта е концентрирана в една личност (диктатор) или ограничена група от хора (партия, хунта, семейство и други). За разлика от абсолютната монархия диктатурата не легитимира съществуването си чрез позоваване на историческа традиция или с религиозни аргументи, а най-често с нуждата от преодоляване на някаква извънредна заплаха или от излизане от временна криза.

Тъй като диктатурите обикновено не търсят широко обществено съгласие, те често разчитат на насилие и ограничаване на човешките права за запазване на властта си. В повечето случаи това е свързано с премахване на независимостта на съдилищата, въвеждане на цензура върху средствата за масова информация, ограничаване на дейността на независимите от правителството организации. Крайните форми на диктатура, стремяща се да контролира цялостно обществения и дори личния живот, се нарича тоталитаризъм.

Димитър Богоевски

Димитър Богоевски – Мите (на македонска литературна норма: Димитар Богоевски) е югославски комунистически партизанин и народен герой на Югославия.

Държавна сигурност

Държавна сигурност (ДС) е българска тайна служба за разузнаване и контраразузнаване, активна в периода 1925 – 1990 г. Тя е основната репресивна структура, на която се крепи тоталитарният режим на Българската комунистическа партия от края на 40-те години. По своите функции, организация и начин на работа Държавна сигурност следва отблизо модела на съветските служби за сигурност.Началото на службата бележи създадения през 1925 г. „Отдел Държавна сигурност“ при полицията, а след преминаването на властта в ръцете на ОФ през 1944 г. службата преминава към новосъздадената милиция (ДНМ) и търпи редица преобразувания. Тогава Държавна сигурност значително разширява обсега на своята дейност, а похватите и методите на работа, които прилага на практика, превръщат ДС в репресивния орган на управлението в България през този период. През 1990 г., непосредствено след промените от 10 ноември 1989 г., ДС бива преструктурирана и разделена в няколко служби, повечето от които впоследствие формират ДАНС.На 29 януари 1990 г. Ген.-полк. Атанас Семерджиев утвърждава докладна записка с рег. № ІV-68, с която дава ход на „прочистването“ (незаконното унищожаване) на архивните дела. Макар и да няма точни данни за унищожените материали, според единствената ревизия, правена от дирекция „Информация и архив“ в МВР през 1994 г., в резултат на засекретената операция от 1990 г. се предполага, че са унищожени около 40% от архивните дела в ДС.

Законност

Законността е политико-правен режим при който държавата и в частност нейните публични органи - съд, прокуратура, полиция, както и гражданите и другите субекти на правото са длъжни стриктно да се придържат към установения по силата на основния закон правов ред, съблюдавайки правните норми, законите и въобще правото в неговата систематизираност.

Канада

Кана̀да (на английски: Canada, [ˈkænədə]; на френски: Canada, [kanad'a]) е най-голямата държава в Северна Америка, простираща се от Атлантическия океан на изток до Тихия на запад и до Северния ледовит на север. Тя е втората по големина страна в света, а нейната обща граница със Съединените щати на юг и северозапад е най-дългата в света.

Територията на днешна Канада е обитавана от хилядолетия от различни местни етнически групи. От края на 15 век британски и френски експедиции изследват атлантическото крайбрежие, а след това започват и да се заселват там. Повечето френски колонии са отстъпени на Великобритания след края на Седемгодишната война през 1763 година. Канада възниква през 1867 година, когато три от британските колонии са обединени в Канадска конфедерация, федерален доминион, съставен от четири провинции. Това поставя началото на продължителен процес на териториално разширение и увеличаване автономията на страната. Основни стъпки в него са Уестминстърският статут от 1931 година, както и Законът за Канада от 1982 година, който премахва последните остатъци на правна зависимост на Канада от Британския парламент.

Федерация, съставена от 10 провинции и 3 територии, Канада е парламентарна монархия, в лична уния с Великобритания. Английският и френският са официални езици на федерално ниво. Канада е просперираща развита държава, деветата по големина икономика в света. Канада има развита икономика, основана на изобилните природни ресурси и външната търговия, главно със Съединените щати. Страната се нарежда на високо ниво в степента на човешко развитие, качеството на живот, здравеопазване, продължителност на живота, общественото образование, икономическата свобода и защитата на гражданските свободи и политически права. Страната е член на Г-8, Г-20, НАТО, ОИСР, СТО, Общността на нациите, ОАД, Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество, ООН, НАФТА.

Каталония

Каталония или Каталуния (на испански: Cataluña; на каталонски: Catalunya, на окситански: Catalonha) е автономна област на Испания, намираща се на Пиринейския полуостров. Пълното име е Автономна област Каталония (Comunidad Autónoma de Cataluña на испански, Comunitat Autònoma de Catalunya на каталонски и Comunautat Autonòma de Catalonha на окситански). Нейната територия съответства в голямата си част на територията, заемана от някогашното графство Барселона. Официалните езици са три – кастилски испански, каталонски и арански.

Каталония заема площ от 32 108 km² и има население 7 552 596 души (2016). От тях около 15 % са имигранти от други страни. Граничи с областите Арагон и Валенсия, както и с Франция и Андора на север.

Каталония се състои от 4 провинции: Барселона, Херона, Лерида и Тарагона.

Комитет за държавна сигурност (СССР)

Комитетът за държавна сигурност (на руски: Комите́т госуда́рственной безопа́сности, КГБ) е името на основната служба за сигурност, разузнавателна служба и служба на тайната полиция в Съветския съюз от 13 март 1954 до 6 ноември 1991.

През март 1953 г. Лаврентий Берия обединява Министерството на вътрешните работи (МВД) и Министерството на държавната сигурност (МГБ), но година по-късно той е екзекутиран и МВД отново е разделено на две, като е образуван КГБ. Комитетът е директно подчинен на Министерския съвет, а на 5 юли 1978 е преименуван на Комитет за държавна сигурност на СССР и неговият председател получава място в кабинета.

След участието на председателя на КГБ Владимир Крючков, както и на формирования на комитета, в опита за преврат през август 1991, начело на КГБ е назначен Вадим Бакатин със задачата да го разформирова. Руската част от КГБ е трансформирана в днешната агенция Федерална служба за сигурност, която е функционално аналогична на КГБ. КГБ продължава да функционира под това име в Беларус. През Студената война КГБ е нарицателно за разузнавателна служба, която изцяло е подвластна на комунистическата номенклатура в СССР, и чиято цел е разклащането устоите на капиталистическите държави и налагане на световна соц-комунистическа диктатура.

Министерство на вътрешните работи на България

Министерството на вътрешните работи (съкр. МВР) е държавна институция на България с ранг на министерство.

Грижи се за защитата на вътрешната и на националната сигурност, за борбата с престъпността, опазването на обществения ред и други МВР се оглавява от политическо лице (министър), член на Министерския съвет на България. То е сред първите 6 български министерства, създадени на 5 юли 1879 г. (стар стил).

От 20 септември 2018 година министър на вътрешните работи е Младен Маринов, който бе генерален секретар на МВР преди това.

Народен комисариат на вътрешните работи

Народен комисариат на вътрешните работи, съкратено НКВД (на руски: Народный комиссариат внутренних дел, произнасяне), е централен правоприлагащ орган на Съветския съюз за борба с престъпността и поддържането на обществения ред, който пряко изпълнява върховенството на властта на Всесъюзната комунистическа партия. Той е тясно свързан със съветската тайна полиция, която в определени моменти е част от агенцията и която е известна с политическата репресия, която упражнява по време на ерата на Йосиф Сталин.

НКВД съществува до 1946 г., след което е преобразуван в Министерство на вътрешните работи на СССР (МВД).

Ръководителят на учреждението, наречен народен комисар на вътрешните работи, е член на Съвета на народните комисари на СССР – правителството на страната.

По време на своето съществуване НКВД е изпълнявал държавни функции, свързани както с опазването на обществения ред и държавната сигурност, така и с развитието на народното стопанство. Специализирано главно управление на НКВД се преобразува по-късно в КГБ.

В съвременните държави, наследници на СССР, отношението към НКВД е разнопосочно – той се свързва както с относително успешното осигуряване на държавна сигурност и ниска престъпност в СССР, така и с масови нарушения на човешките права и репресии над свободомислещи граждани и други несъгласни с установения по онова време в Съветския съюз болшевишки режим.

Охрана

„Охрана“ (на гръцки: Οχράνα), известна и като Централен българомакедонски комитет, е въоръжено опълчение на българите в Егейска Македония, създадено по време на окупацията на Гърция през Втората световна война за защита от нападенията на гръцки колаборационистки паравоенни формирования и на части на комунистическата и националистическата гръцка съпротива. Неин ръководител и главен организатор е българският офицер Андон Калчев, подпомаган от Цветан Младенов.

Охранка

Охранка или охрана (Охрана на обществения ред и сигурност; на руски: Охрана – Отделение по охранению общественной безопасности и порядка) е тайна полиция към полицейския департамент на Министерството на вътрешните работи на Руската империя, която се занимава се с политически разследвания.

Охранителното отделение е в състава на Царската тайна полиция, сформирана през август 1826 г. с указ на император Николай I, след потушаването на бунта на декабристите.

Преториански префект

Преторианският префект (на латински: Praefectus praetorio) е предводител на преторианската гвардия (личната стража на императора) в древен Рим. Главнокомандващият офицер на преторианците е имал правото да посещава дебатите в Сената и да се изказва по определени въпроси, но не и да гласува. Въпреки това той е държал в ръцете си реална власт и привилегии.

Някои от преторианските префекти са разполагали с голяма власт и са били любимци на императорите. В историята е останал например префектът Сеян (по времето на Тиберий). Император Клавдий е бил издигнат от преторианците.

Впоследствие преторианските префекти концентрирали все повече власт в ръцете си, назначавайки и сваляйки чиновниците из цялата империя, но често бивали убивани от своите подчинени. Нерядко те заставали на страната на претендента, предложил им повече пари или сами се обявявали за императори. Такъв е случаят с Макрин и Филип Арабина, организирали съответно убийствата на император Каракала и Гордиан III и узурпирали престола; префектите Проб и Кар. След като Константин през 312 г. окончателно разпуснал преторианската гвардия, длъжността praefectus praetorio се трансформирала в началник на тайната полиция.

Скотланд Ярд

Скотланд Ярд е седалището на лондонската полиция и нарицателно име за столичната британска полиция. Името идва от улицата, на която се е намирала първоначалната сграда на полицията.

Сградата е разположена в Уестминстър. В нея работят 27 000 човека, които отговарят за територия от 787 квадратни километра и население над 6 милиона души.

Персоналът изпълнява много функции – следи за транспорта, паркингите, издава шофьорски книжки, регистрира чужденци, води разследвания (но не се намесва в съдебните дела).

Тайна полиция

Тайната полиция (също политическа полиция или служба за сигурност и/или безопасност) е държавна структура за обезпечаване сигурността, реда и спокойствието в държавата, с оглед спазване законността и нормалното протичане на държавното управление. В демократичните страни съблюдава спазване върховенството на конституцията и закона, а в тоталитарните и авторитарните режими (за които е характерна) основно следи и репресира политическите противници на режима.Произволните арести, отвличанията, измъчванията и убийствата са все инструменти, с които си служи тайната полиция „за предотвратяване, разследване или наказване на опозицията“. Тъй като тайната полиция обикновено разполага с големи правомощия и свобода на действие, тя много често действа извън върховенството на закона.Тайната полиция е по правило част от изпълнителната власт. Различава се от обикновените полицейски сили по методите, способите и средствата на работа (включително използването на външни и вътрешни шпиони, внедрени агенти и информатори), които в повечето от случаите следва и остават скрити от властта и обществеността, предвид целите които преследва.

Висшият изпълнителен кадър на тайната полиция, за разлика от средните и нисши по длъжност служители, сътрудниците, агентурния апарат и информаторите, е видим за обществото. В съвременните държави обикновено тайната полиция е натоварена с функции по предотвратяване и разкриване на особено тежки и опасни престъпления, застрашаващи държавността, националната сигурност и обществения ред. Не във всички случаи към тайната полиция е придадено контраразузнаването на държавите.

Ефективността и ефикасността от работата на тайната полиция се измерва по нейната резултативност, съобразно целите които преследва. За разлика от начина ѝ на работа, резултатите от дейността ѝ следва да са широко и публично оповестени, и най-вече видими и оценими от обществото в демократичните страни.

Най-същественият аспект в работата на тайната полиция е контрола върху дейността ѝ. Обикновено той е парламентарен, а в случай на съмнения за закононарушения и нередности, и с участието на гражданското общество при гаранции за съблюдаване секретността на агентурата и работата ѝ.

Дейността на тайната полиция следва да се основава на спазването на строги професионални правила и отчетност, както и на субординация в работата ѝ с останалите власти и държавни органи.

Хайнрих Химлер

Хайнрих Луитполд Химлер (на немски: Heinrich Luitpold Himmler, чуй) е германски политик по времето на Нацистка Германия – вторият най-влиятелен човек в Третия райх след Адолф Хитлер. Той е Райхсфюрер-СС на Шуцщафел (СС). Химлер е един от хората, които са най-пряко отговорни за Холокоста.

След Първата световна война участва в нацистка организация за разправа с комунистическото движение в Германия. След 1933 г. е началник на политическата полиция в Мюнхен, Бавария, а по-късно и в цяла Германия. От 1936 г. е шеф на Гестапо – тайната полиция на Третия райх.

Има идея за създаване на държава в държавата – заедно с дванадесет негови сподвижници от СС той присвоява замъка Вевелсбург и основава таен култ, който се основава на езически и древни германо-нордически ритуали, с неизвестна цел и мотиви.

Химлер създава и контролира Айнзацгрупите и строи концлагери. Той нарежда избиването на около 6 милиона евреи, около 500 хиляди цигани и други. От 1943 г. е министър на вътрешните работи. В края на Втората световна война е командващ на резервната армия.

Осъзнавайки, че войната е загубена, той се опитва да започне мирни преговори със западните съюзници без знанието на Хитлер, малко преди войната да приключи. След като разбира за това, Хитлер го уволнява от всичките му длъжности през април 1945 г. и нарежда ареста му. Химлер се опитва да се укрие, но е задържан и арестуван от британските сили, след като неговата самоличност става известна. Докато е в плен, той се самоубива на 23 май 1945 г.

Полиция на страните в Европа

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.