Политология

Политологията е социална наука, която изучава теорията и практиката на политиката, анализира политическите системи и политическото поведение. Политолозите „се чувстват въвлечени в разкриването на подлежащите на политическите събития и условия отношения. И на базата на тези откривания, те се опитват да конструират общи принципи за начина, по който светът на политиката работи.“ [1] Политологията се пресича с други научни полета, включително антропология, държавна политика, национална политика, икономика, международни отношения, сравнителна политология, психология, социология, история, право и политическа теория.

Област и предмет на изучаване

Политологията се занимава със съжителството на хората, като изследва как то се регулира или би трябвало да се регулира. Традицинно политологията е силно нормативно насочена. Тази тенденция започва още от Платон. Днес описателната част също е силно застъпена.

Един от основните проблеми е кои части от междучовешкото съжителство са или трябва да са част от предмета. Тук има 2 мнения. Едното дефинира политологията като „широк“ термин, т.е. тя обхваща всичките социални отношения. Другата дефиниция е „тясна“ – тя аргументира, че политиката трябва да се концентрира върху обществената сфера в аристотеловия смисъл. Проблеми има и при сливането на двете сфери. По време на силните феминистки движения (най-вече в САЩ през 1970-те години) изведнъж домашният/частният живот (оикос) става предмет на ежедневната политика.

История на изследванията по политически науки

Първите стъпки са направени в САЩ края на 19 век. Почват със създаването на училища за обучение на админстрацията. През първата половина на 20 век науката за проучване на публичното мнение става част от политологията („бихейвиоризъм“). В континетална Европа преди Втората световна война „Франкфуртското училище“, от което произлизат известни политолози като Юрген Хабермас, е най-реномираният институт, занимаващ се с тази наука.

След Втората световна война американците налагат политологията в Германия, и донякъде в Австрия, като „наука за демокрацията“ с цел да подсилят демократичното съзнание и процеси.

В България политологията започва да се развива интензивно и е институционализирана като отделна наука през 80-те години на ХХ век, т.е. преди промените от 1989 г. В действителност политически науки започват в България започват да се преподават още в първата половина на 20 век. През 1920 г. в София е създаден Свободен университет за политически и стопански науки (днес УНСС). В учебните програми на университета са включени редица дисциплини, свързани с изучаването на политическите процеси в близкоизточните и славянските страни. Началото на самостоятелната наука "политология" се свързва със създаването през 1981 г. на Проблемна научноизследователска лаборатория за изучаване на политическия живот (ПНИЛ) от проф. Минчо Семов във Философски факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и малко по-късно създаването на отделна нова университетска специалност (първоначално наречена „политикознание“) през 1986 г. като катедра отново в Софийския университет от проф. Семов в сътрудничество с проф. (тогава доцент) Димитър Иванов, доц. Христо Кьосев, доц. дпн Горан Горанов и проф. (тогава главен асистент) Тодор Танев, които формират и първоначалния състав на катедрата. През 1991 г. се създава Българска асоциация по политически науки като професионално сдружение на политолозите. През 1990 г. в УНСС се създава втората за страната катедра „Политология“, която през 1996 г. става първата българска катедра по политология член на Европейския консорциум по политически изследвания, през 1999 г. списание „European Journal of Political Research“ я определя като една от най-значимите в Югоизточна Европа, през 2009 г. Професионалното направление „Политически науки“ в УНСС е акредитирано с най-високата оценка[2]. След 1990 политология се изучава още и в Великотърновския университет, Нов български университет, и Варненския свободен университет. През 1991 г. се създава отедлен Специализиран научен съвет по политология към ВАК, който по-късно е преобразуван в съвет по политология, социология и наукознание, за да възвърне първоначалната си форма на научен съвет по политология след 2002 г. Характерни теми, разработвани от българските политолози са: промените след 1989 г., парламентарните избори в страната, политическите партии, политическата власт, аспекти на европеистиката, политическата култура в България и други.

Изследвания по политически науки

Модерната политология, която е предмет на изследване в университетите и други академични общности може да се обобщи в няколко основни теми:

  • Сравнителна политология – предмет на изследваната област е сравняване на различни форми на управление (политически системи) в различни среди.
  • Политическа философия – фокусира се върху изучаването на политическата философия.
  • Международни отношения – фокусира се върху изследването на динамиката на отношенията между страните.
  • Политическа икономия – изследва точките на пресичане на икономиката и политиката.
  • Публична администрация и Държавна политика – ангажира се с проучването на разработване на политики в областта на публичния сектор практическа реализация и анализ.
  • Национална сигурност – изследователска област, която се фокусира върху стратегическото мислене – сигурността на държавно ниво.

Като един от най-новите клонове на политическата наука се очертава научната дисциплина европейска интеграция, която като научна област включва изследването на политическите теории за интеграционните процеси в Европа, политическите институции на интеграцията, политическите отношения, както и редица други проблеми от правен и икономически аспект.

Политологията изучава и политическата култура, която дава по-всеобхватно обяснение на политиката и политическите процеси. Политическата култура е вид избор в ситуация (политическа), при който се осъществява защита на определен тип исторически значим начин на живот. Изборът се основава не само на интереси и на изгода, а и на ценности, които представляват ситуационно активирани принципи. Става въпрос не за прост рационален избор (на партия например), а за културнорационален избор, обединяващ интересите и ценностите.

Термини

Тъй като в политологията английският силно доминира, се използват много английски термини, които нямат пряк превод. Най-важното различаване трябва да се прави при самата дума „политика“ – на аглийски тя е в 3 вида:

  • politics – процесуалното ниво на политиката (конфликти, дебати, спорове, търсене на консенсус);
  • policy – съдържанието на политиката (икономическа, социална политика и т.н.);
  • polity – институционалното ниво на политиката (конституция, парламент, министерства и т.н.)

Източници

  1. ((en)) Политология. Unc.edu (22 февруари 1999), линк от 13 ноември 2010
  2. departments.unwe.bg
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Political science“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  

Вижте също

Външни препратки

Организации
Сайтове и публикации
Аристокрация (форма на управление)

Аристокрация (на гръцки: ἄριστος, отличен и κράτος, сила), е форма на правителство, при която определен брой от най-видните граждани управляват. Терминът произлиза от гръцки, означаващ "управление на най-добрите". Понятието еволюира от Древна Гърция, където съвет от видни граждани е използван, като начин на управление контрастирайки на монархията, при която един цар държи властта. По-късно, аристокрацията се е състояла главно от елитна аристокаратична класа, привилегировани с богатство и произход. От Френската революция, аристокрацията е контрастирала с демокрацията, при която всеки гражданин притежава някаква форма на политическа власт. "В основании аристократии лежит идея, что государством должны управлять только избранные, лучшие умы."

Бюрокрация

Бюрокра́ция (от френското bureau - „бюро, канцелария“ + гръцкото κράτος - „власт, господство“) е система за управление, осъществявано чрез апарат, стоящ над обществото. Определението за бюрокрация като система за управление, осъществявано с помощта на откъснат от народа и стоящ над него апарат, притежаващ специфични функции и привилегии, и като слой от хора, свързани с тази система, може да се използва при изпълнение на педагогически и пропагандистки функции.

Чуждестранният термин „бюрократичен“ съвсем точно съответства на българската дума „задължителен“.

Бюрокрацията в съвременните социални науки се определя като административна система от обучени професионалисти, която работи непрекъснато в съответствие с определени правила. Тази концепция за бюрокрацията се развива през 20 век, когато управлението от експерти започва да се налага все повече в администрациите на различните политическите системи и във всички големи организации като предприятия, професионални съюзи, политически партии и др.

Георге Иванов

Георге Иванов (на македонска литературна норма: Ѓорге Иванов) е юрист, преподавател по право и политология в Скопския университет и бивш президент на Северна Македония от 12 май 2009 до 12 май 2019 г.

Дисидент

Дисидент е човек, който активно възразява или се противопоставя на общоприетото или налагано мислене, доктрина, политика, институция и власт или конвенционална социална структура особено при диктаторски и тоталитарни режими.

Първоначално терминът е използван за привърженици на неортодоксални вероизповедания. За първи път употребата му е регистрирана през 1766 г., като с него се е правела алюзия за протестантите . Терминът придобива политически смисъл през 1940 г., при възникването на тоталитарни системи като СССР .

Днес терминът се използва за най-общо описание на политическите дисиденти, критиците и вътрешните опоненти на тоталитарните режими. Повечето от тях предприемат мерки като ненасилствено несъгласие, но някои от тях също се опитват да съберат подкрепа и да започнат революция за сваляне на съществуващия режим в своята страна. Обикновено те са преследвани от правителството и са подложени на репресии като лишаване от свобода, притискани са икономически и дори убивани.

В периода 1944 – 1989 г. думата дисидент в държавите от Източна Европа се отнася предимно за противници на комунистическия режим, които по правило са членове на комунистическите партии в своите страни. Много от дисидентите са били осъждани и са ставали политически затворници.

Известните дисиденти на 20 век са Андрей Сахаров, Александър Солженицин, Андрей Синявски и Андрей Амалрик в Съветския съюз, Лех Валенса и Адам Михник в Полша, Вацлав Хавел в Чехословакия, Нелсън Мандела в Южна Африка, Аун Сан Су Чи в Мианмар.

В началото на 21 век, след разпадането на тоталитарните режими в Източна Европа, названието „дисидент“ е прието да се използва за противниците на тоталитарните режими в страни като Китай и Бирма (Мианмар).

Названието „дисидент“ се използва и по отношение на Едуард Сноудън и Джулиан Асанж. Точно така ги нарича Алексей Пушков, председател на Комисията за международни отношения на руската Държавна дума.

Етническо прочистване

Етническото прочистване или етническа чистка е процес на планирано и координирано изтребване или насилствено изселване на даден етнос от неговото землище.

Като по-ясни примери за етническо прочистване може да се посочи Арменският геноцид, проведен от младотурците в началото на 20 век, когато 1,5 милионна арменци на турска територия са поголовно избити, без значение на техния пол или възраст в продължение само на 2 месеца.

Други примери за етническо прочистване са Изселването на тракийските българи в началото на 20 век и заграбването на имотите им от турската държава, както и множеството подобни кампании по време на войните в бивша Югославия от началото на 1990-те години.Също така изселването на етническите турци от България през 1989 година.

Най-актуалният пример за етническо прочистване са позаглъхналите насилствени опити, включващи заплахи и убийства, от страна на косовските албанци за изселване на другите малцинства от Косово.

За управлението на империята

„За управлението на империята“ (на гръцки: Πρὸς τὸν ἴδιον υἱὸν Ρωμανόν - „Съвети към моя син Роман“), популярно повече с наименованието си на латински: De Administrando Imperio, е съчинение на византийския император и писател Константин Багренородни.

Съчинението дава ценни исторически и етнографски данни за съседните на Византия народи.

По същество "За управлението на империята" представлява ръководство за провеждане на вътрешната и външна политика на империята, дадено от Константин Порфирагенет към сина му Роман. Съчинителят съветва младия император при провеждане на външната политика да следва стария принцип "разделяй и владей".

"За управлението на империята" предписва, че не е потребно за постигане на имперските геополитически цели да се хабят средства и ресурси за водене на войни при положение, че може "варварите" взаимно да се неутрализират с оглед опазване на византийските интереси.

„Съветите към сина ми Роман“ са написани между 948 и 952 година. Съобразно предмета си съчинението е било предназначено за лично или поверително ползване от/в имперския двор и канцелария.

Изпълнителна власт

Изпълнителната власт е част от управлението на държавата, натоварена с въвеждането (или изпълнението) на законите, както и на ежедневните дела на правителствено ниво. Начело на изпълнителната власт е президентът (при президентска или полупрезидентска република) и/или министър-председателят (при парламентарна република или конституционна монархия).

История на политическите и правни учения

Историята на политическите партии и учения е учебна дисциплина, преподавана и изучавана в специалностите Политология и Право на висшите училища.

Предметът ѝ разглежда и изследва закономерностите и развитието в исторически аспект на разните политико-правни теории и концепции за държавата, правото и юриспруденцията.

В развитието си до съвременната епоха, политическите и правни учения следват възникването, развитието, разпадането и разлагането на цивилизациите:

Политическа и правна идеология в Древна Индия;

Политическа и правна мисъл на Древен Китай;

Развитие на демократическите учения в Древна Гърция (Платон, Аристотел);

Политическо-правни учения на Древен Рим (Цицерон, Гай, Павел, Упиян, Модестин);

Теократически доктрини (Аврелий Августин);

Средновековна схоластика (Тома Аквински, Марсилий Падуански);

Учението на Николо Макиавели за държавата и политиката;

Политико-правни идеи на Реформацията и Контрареформацията (Мартин Лутер, Жан Калвин, Общество на Исус);

Политико-правно учение на Жан Боден;

Утопичните политико-правни идеи на Томас Мор и Томазо Кампанела;

Учението на Хуго Гроций за държавата и правото;В съвременността водещите политически идеологии са консерватизъм, либерализъм и социализъм, които с течение на времето търпят развитие и промени със съответните варицаии и отклонения от естеството (консервативна революция, неолиберализъм, комунизъм).

Консервативен либерализъм

Консервативният либерализъм е разновидност на либерализма, съчетаваща либералните ценности и политики с консервативни позиции, или по-просто казано, представител на дясното крило в либералните движения . Корените на консервативния либерализъм могат да бъдат намерени в началото на историята на либерализма: до двете световни войни, в повечето европейски страни на политическата класа се формира от консервативни либерали, от Германия до Италия.

Либерална демокрация

Либерална демокрация, назовавана също и като буржоазна демокрация, конституционална демокрация или западен тип демокрация, е либерална политическа идеология и форма на управление, която се осъществява според принципите на класическия либерализъм. Според принципите на либералната демокрация изборите трябва да са свободни и честни и политическият процес трябва да се развива в условия на конкуренция, политическият плурализъм обикновено се дефинира като присъствие на много и различни политически партии.

Либералната демокрация се основава на следните постулати:

Правото на живот и достойнството на личността

Свобода на словото

Свобода на медиите и достъп до алтернативни източници на информация

Свобода на религията и публично изразяване на религиозни възгледи

Правото на присъединяване към политически, професионални и други организации

Свобода на събранията и открита обществена дискусия

Академична свобода

Независимо правосъдие

Равенство пред закона

Правото на справедлив процес при върховенството на закона

Поверителност и правото на личен живот

Правото на собственост и частно предприемачество

Свобода на движение и заетост

Право на образование

Правото на свободен труд и свобода от прекомерна икономическа експлоатация

Равенство на възможностите

Партийна система

Партийната система на дадена държава включва различни политически партии, тяхната същност и характеристика на взаимодействието между тях. Още с възникването на първите партии възниква въпроса защо възникват те и защо възникват точно определени партийни системи в определен период от време.

Партийните системи се разграничават по структура, т.е. по брой на партиите (едно-, дву-, и многопартийна система); и по модел на поведение (конфликтни линии между паритиите и идеогогическо им разграничение).

Позитивна дискриминация

Обратна дискриминация (също позитивна дискриминация) е форма на дискриминация срещу членове на превъзхождаща или преобладаваща обществена група, в полза на членове от малцинствена или исторически непривилигирована група. Групите могат да се определят въз основа на раса, пол, етнос или други признаци. Тази дискриминация може да цели да компенсира някакво социално неравенство, пред което групите на малцинствата вече са изправени.

Политик

Политикът е лице, занимаващо се с политика, личност, действаща в политическа партия. В демократичните страни политиците разчитат на общественото мнение и се избират с мнозинство или избори за някаква политическа функция или понякога временно назначаване вместо други политици, които са починали или са подали оставка. В недемократичните страни политиците заемат висок пост и се назначават, като назначават или се намират в близост до управляващите. Политик може да бъде както всеки, който търси политическо влияние в дадена бюрократична институция, така и държавник, който заема висок пост като президент или премиер.

Политика

Политиката (от старогръцки: πολιτικός, гръцки: πόλις [p'olis] – град, държава, свързано с жителите на града или държавата) е умението да се управлява полисът и действието по управлението, осъществява се организиран контрол над населението.

Този процес може да се изразява в начина на получаване или поддържане на подкрепа за общи или обществени действия. Макар че обикновено терминът се прилага за правителствата, политиката се наблюдава при всички човешки групови взаимодействия, включително корпоративни, академични или религиозни. Разнообразни методи се използват в политиката, които включват рекламиране на собствените политически възгледи сред хората, преговори с други политически групировки, създаване на закони и упражняване на сила, включително война срещу противниците. Политиката се упражнява върху широк кръг социални нива, от кланове и племена на традиционните общества, минавайки през модерните местни власти, фирми и институции и се стигне до суверенни държави и до международно ниво.

Политическото поведение се изучава от науката политология. Тя е основен обект на изследване от страна и на политическата философия.

Социалдемокрация

Социалдемокрацията е политическа идеология, която се заражда в края на XIX век от социалистическото движение. За разлика от марксизма, чиято цел е премахването на капитализма, то цел на социалдемокрацията е преобразуването му и премахването на неговите недостатъци. Напоследък се наблюдава все повече отдалечаване на социалдемократическите партии от техните корени. Модерната социалдемократическа мисъл разглежда демократичния социализъм като един дълъг и продължителен процес на социални промени, които включва цяла система от етапи, ценности и реформистки преобразувания на обществото.

Като цяло, съвременните поддръжници на социалната демокрация проповядват следните виждания:

Смесена икономическа система, съставена главно от частна собственост, но и от субсидирани или притежавани от държавата програми за образование, здравеопазване и други социални дейности.

Правителствени институции, които регулират частните компании с оглед опазване интересите на работещите, консуматорите и за защита на конкуренцията.

Широка система за социална защита (противодействие на бедността, помощи за безработица, развита пенсионна система).

Средно до високо данъчно облагане от прогресивен тип за осигуряване на финансиране на правителствените разходи.

Социология

Социология (на латински: socius – „обществен“ и на старогръцки: λόγος – „наука“, „мисъл“, „причина“) е наука, която изучава закономерностите на създаването и развитието на социалните системи, общностите и групите, също и личността в рамките на общността и обществото, както и спецификата на развитието на обществото (и различните общества).

Тя изучава социалните правила и процеси, които свързват и разделят хората не само като индивиди, но и като членове на асоциации, групи и институции. Тя използва количествени и качествени методи за изследване, статистическа обработка на данни и други. Резултатите от социологическите изследвания намират приложение в различни сфери – маркетинг, реклама, политика, здравеопазване, образование и други.

Статукво

За британската рок-група Status Quo вижте Стейтъс Куо. Статукво (на латински: Status quo – "състоянието, в което...") термин в международното право, който изразява съществувало или съществуващо в определен момент фактическо или правно положение или на, е исторически,

политически и дипломатически термин, означаващ настоящето, съществуващо състояние на взаимоотношенията.

„Запазване на статуквото“ означава оставяне на нещата така, както са в момента.

Дипломатите често използват думата при политика на запазване на неопределеността вместо на определяне на състоянието и окончателно разрешаване на проблема.

Пример за дипломатическа неопределеност е политическото състояние на Тайван.

Форма на държавно управление

Формата на държавно управление е начинът на структуриране и интегриране на висшите държавни органи, осъществявано чрез определени отношения спрямо тях и между тях.

Формата на държавното управление наред с формата на държавното устройство и политическия режим характеризират вида на държавата.

Формата на държавно управление показва:

как се създават висшите органи на властта в държавата,

тяхната структура,

какви принципи са залегнали в основата на взаимодействието между държавните органи,

как се осъществяват взаимоотношенията между върховната власт и редовите граждани,

в каква степен организацията на държавните органи позволяват обезпечаването на правата и свободите на гражданите.Тук е необходимо да се разграничат понятията „политически режим“ и „форма на управление“. Политическият режим по-скоро представлява социологическа характеристика на държавата и се отнася до голяма степен за отчуждението и прехода на властта в държавата, докато формата на управление описва как се сформират органите на държавната власт (по-скоро от гледната точка на процесуалните моменти), и как тези органи си взаимодействат един с друг.

Хуманитарни и социални науки

Социалните науки са област на научни изследвания, които разглеждат аспектите на човешкото общество. Това е родово понятие обхващащо всички науки с предмет обществото в различните му форми и деяния.

Основните дисциплини на социалните науки са в следните области:

социология - занимава се с обществото и човешкото социално поведение.

антропология - набляга на етнологията и културни изследвания.

политология- фокусира се върху изследванията в областта на политиката, политическото поведение и обществените политики на държавно ниво, както и на глобално ниво.

международни отношения – фокусът е насочен към случващото се в политическия, социалния и икономическия живот на международната сцена.

държавна политика – занимава се с разбирането на факторите, формиращи процесите в дневния ред на обществото и резултатите от него.

психология - акцентира върху изучаването на манталитета и поведението, доколкото те се определят по отношение на обществото.

криминология - занимава се с проблеми и обществени ситуации, които се отнасят към престъпността и престъпното поведение.

икономика - занимава се с човешките и социалните отношения, свързани с придобиването на материални ресурси, както и законите и обществените отношения, свързани с производството и разпределението на собствеността.

общуване – занимава се с предаването на информация между двама или повече участници.Предмети като социална работа са мислени основно по отношение на приложението и не са социални науки per se.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.