Поведение

Поведението е наборът от действия и бездействия на организма, особено във връзка с околната среда. Отразява способността на живото същество да изменя действията си под влияние на външни или вътрешни фактори. Притежава огромно приспособително значение, като позволява на организма да избягва негативните фактори на външната среда.

Поведението може да бъде съзнателно или несъзнателно, открито или прикрито, доброволно или принудително. При животните, поведението се контролира от ендокринната и нервната система. Сложността на поведенческите реакции на живите същества е свързана със сложността на нервната им система. Като цяло, организми с по-сложна система притежават по-голям капацитет за научаване на нови реакции и по тази начин приспособяват поведението си според средата. Растенията и едноклетъчните също притежават способност за активно преместване, следствие на действието на външни фактори. Нарича се таксис. Пример за това е отварянето и затварянето на цвета в различните части на денонощието.

Човешкото поведение (и това на други организми и механизми) може да бъде общо, необичайно, приемливо или неприемливо. Хората оценяват приемливостта на определен тип поведение въз основа на социални норми, които регулират поведението, упражнявайки по този начин социален контрол. Заради многото значения на термина поведение, е невъзможно да се даде характеристика, без да се поясни контекстът, в който е използван. Един такъв контекст би могла да бъде психологията, която през времената е наричана наука или учение за поведението.

Съществуват четири категории човешко поведение, като някои от тях се застъпват, и биха могли да се считат за продължение на поведението на животните.

Форми на поведението

Хранително поведение

Хранителното поведение е присъщо на всички животни и се характеризира с голямо разнообразие. То е неразривно свързано с различните видове активности, свързани с търсенето и запасяването с храна и обмяната на веществата. Поведението за търсене на храна се стимулира от възбудата, свързана с отсъствието на храна.

  • Търсещо и добиващо поведение

Този тип поведение се характеризира с голямо разнообразие и зависи от особеностите и екологията на вида. Обща за всички животни е повишената чувствителност към хранителни дразнители. При ларвите на насекомите например, то се проявява като вид положителен хемотаксис по отношение на химически дразнители.

Животните проявяват избирателност по отношение на храната. Тя може да се прояви като строга специализация, като южноамериканската каня Rostrhamus sociabilis, или като хранително предпочитание, при което животното, ако има избор, предпочита определена храна. Екологията на вида определя и хранителните му предпочитания, като например предпочитанията към определен хранителен обект, съобразно повишената му концентрация в средата. Често обаче животните се стремят да поддържат разнообразие в хранителната си дажба.

Ловът представлява особен начин за набавяне на храна. Ловните стратегии зависят от характеристиките на жертвата и особеностите на биологията на хищника. Някои хищници, като богомолките например, издебват плячката в засада, а други създават капани. Други хищници, като калмарите, улавят плячката след преследване. Ловът на бавноподвижна или скрита плячка изисква развити анализатори и специални приспособления за откриване и улавяне на жертвата.

Многочислената и неподвижна храна премахва необходимостта от преследването и пример за такава е растителната храна, която при паша се оползотворява от различни животни.

Друг метод за добиване на храната е, чрез добиването ѝ по паразитен начин. За някои видове паразитизмът не е единственото средство за осигуряване на храна, но при голяма част от животните, той представлява единствения начин на хранене.

  • Ситост
  • Запасяване с храна

Репродуктивно поведение

Sterna hirundo 2 (Lukasz Lukasik)
Ритуално хранене при речни чайки

От двата типа на размножаване – полово и безполово, първото се характеризира с изключително разнообразни форми на поведение, свързани с търсене на партньор, образуване на брачни двойки, опознаване на партньора, брачни ритуали и накрая копулация. Безполовото размножаване не се характеризира с подобни сложни адаптации, макар че размножаващите се по партеногенетичен път организми понякога демонстрират сложно полово поведение.

Животните, които живеят в райони с ясно изразени промени в годишните сезони, имат и изразен годишен цикъл на размножаване. При тях половото поведение е вътрешно регулирано от сезонните изменения. При това, факторите на външната среда имат коригиращо въздействие. Например, сред рибите, обитаващи водите на умерения пояс, размножаването се извършва в точно определен сезон от годината (пролет, лято или есен), докато при рибите, живеещи в тропически води, периодът на размножаването не е ясно изразен и дори може да се извършва целогодишно.

При бозайниците, освен със сезонна изразеност, размножаването е обвързано и с далеч по-кратък естрален цикъл, определян от физиологическите процеси на организма. Тези фактори определят готовността за чифтосване. Под действието на половите хормони, животните стават чувствителни на полови сигнали – химически, звукови и визуални, започват да проявяват комплекси от действия, които са насочени към търсене на партньор.

Повечето от висшите животни пристъпват към чифтосване, след различно дълъг период на ухажване. Ухажването представлява специфичен обмен на специални сигнали. При животните то има ритуален характер и се отличава с изключително разнообразие. Може да се изразява в носене на храна на партньора – при големия гмурец, демонстрация на ярко или атрактивно оперение - при райските птици, строеж на гнездо, токуване и др. Ухажването се разглежда като механизъм на полов отбор, като в най-общи линии то способства за избор на най-подходящ партньор, а така също възпрепятства възможността от междувидова хибридизация.[1]

  • Типове брачни отношения
Полиандрия Полигиния
Моногамия
Полигинандрия ♂♂♂ ♀♀♀

Съществуват три основни типа брачни отношения в природата – полигамия, моногамия и полиандрия. Полигинията представлява частен случай на полигамия, при който един самец опложда повече от една женска. Този тип е и един от най-разпространените типове брачни отношения. Репродуктивният успех на самците, при тази форма на брачни отношения, не е еднакъв. Той създава надеждни условия за полов отбор, благодарение на възникнали забележителни украшения по тялото, ритуални ухажвания и турнири, при които победителят печели правото да се чифтоса с женската.

Моногамията представлява тип брачни отношения, за образуване на повече или по-малко стабилни брачни връзки, при които и двамата партньори участват в отглеждането на потомството. Бива най-разпространената форма брачни отношения при птиците, като дори сред тях нерядко моногамията се съчетава в рамките на вида с други форми на брачни отношения. Например, моногамните двойки на сивогушата завирушка често развиват полиандрични, полигинични и полигинандрични групировки.

При размножаването животните изразходват голямо количество енергия. Поради тази причина, през размножителния период животните стават доста взискателни към факторите на околната среда. Освен изброените форми, към репродуктивното поведение могат да бъдат отнесени: защитата на територията и грижите за потомството.

Родителско поведение

Родителското поведение обединява поведенчески реакции, които са свързани с отглеждането на потомство. Такова поведение се наблюдава при бозайници, птици, риби и земноводни. Свързано е с репродуктивното поведение и често е разглеждано като резултат от него. Например, при птиците изграждането на гнездо се осъществява през брачния период, но е компонент от ухажването на партньора и мястото за отглеждане на потомство.

При птиците

Първата фаза на родителско поведение при птиците се смята, че започва със снасянето на яйцата, следвано от мътенето им. В мътенето участват както женската, така и мъжкият, но при речната чайка това става само от мъжкия или само от женския индивид. Повечето птици лежат върху яйцата, като ги затоплят с помощта на телесната температура, а по-рядко и при някои големокраки кокошки, например, яйцата се снасят и затоплят в специални инкубатори, изградени на земята.

Необходимо условие за начало на мътенето е разпознаването на яйцата. Някои учени отделят разпознаването като отделна фаза на родителското поведение. Избирателноста към яйцата не е еднаква при различните видове. Някои птици, например, могат да мътят яйца, които дори видимо не наподобяват яйцата, характерни за вида. Други видове обаче, отказват да мътят и яйцата от собствения си вид.

След излюпване на пиленцата, започва стадия на отглеждането им. При птиците се наблюдават два типа поколение:

  • При първият тип, пиленцата се излюпват голи и безпомощни. Те не могат да си набавят сами храната, а за осигуряването ѝ разчитат изцяло на своите родители.
  • Вторият тип пилета са при видове, които се раждат като малки копия на родителите си и са способни да търсят храна още в първите часове след излюпването си.

Изследователско поведение

Изследователското поведение е от голямо значение за някои животни. Системното изследване на територията им дава информация за наличието и местоположението на храна, на потенциални брачни партньори и врагове.

Източници

  1. Гран В.. Эволюция организмов. // Архивиран от оригинала на 22 август 2011. Посетен на 17 юни 2010.
Бисексуалност

Бисексуалността е вид сексуална ориентация, характеризираща се с чувства на любов или сексуално влечение към представители и на двата пола, за разлика от хетеросексуалността и хомосексуалността.

Макар и по-рядко, в тясно специализираните източници, като синоними на бисексуалност се употребяват и термини като пансексуалност (способността да бъде обичан друг човек, независимо от пола, дори той да не е от двойката мъж/жена), омнисексуалност (синоним на пансексуалност) и помосексуалност.

Бисексуалните хора могат да имат едновременни или редуващи се връзки с индивиди от двата пола, да поддържат моногамна връзка с мъж или жена, да осъществяват контакти с представители само на единия пол или да останат целибати. Бисексуалността, както и другите сексуалности е характеристика на сексуалните желания, нужди и самоусещане на човека, и не е задължително да включва съответното сексуално поведение.

Голяма част от бисексуалните хора се самоопределят като гей-хора и принадлежащи към ЛГБТ обществото. Според едно научно течение, основоположник на което е Алфред Кинси, мнозинството от хората имат бисексуална природа, която обаче бива потисната от хетеронормативността. Той илюстрира това със своята Скала на Кинси, отбелязваща с числата от 0 (крайна хетеросексуалност) до 6 (крайна хомосексуалност) привличането в определена степен към същия и другия пол. На тази скала бисексуалността като привличане поне по малко и към двата пола заема всички позиции освен крайните две, с други думи ако човешката сексуалност бъде представена като скала, в чиито противоположни краища се разполагат твърдолинейната хетеросексуалност и хомосексуалност, то бисексуалността би заемала цялото пространство помежду тях.

Бозайници

Бозайниците (Mammalia) са най-висшият клас гръбначни животни. Названието идва от начина на хранене на малките, бозаене – новородените индивиди получават от родителите си течност (мляко) с лесноусвоими хранителни и защитни съставки.

Биологичната наука за бозайниците се нарича териология.

Притежават козина, топлокръвни са, дишат с бял дроб, централната им нервна система е с най-висока степен на развитие. Върху повърхността на предния мозък се формира сива мозъчна кора. Чрез космената си покривка и добре развитите потни жлези, те притежават по-големи възможности за терморегулация. Всичко това улеснява приспособителните реакции и дава възможност на бозайниците да населяват най-различни биотопи – на земната повърхност (лъв, заек), в земята (къртици), във водата (делфини, китове) и във въздуха (прилепи).

Към днешно време са открити 6495 вида бозайници, 96 от които са изчезнали през последните 500 години.

Водни кончета

Водните кончета (Odonata) са разред хищни насекоми с непълно превръщане. Те са сравнително големи с издължено тяло, силно подвижна глава, големи фасетни очи и два чифта прозрачни крила с гъсти мрежести жилки. Досега са описани около 5 900 вида водни кончета, от които в България са намерени 68 вида.

Делфинови

Делфините (Delphinidae) са семейство морски бозайници от разред Китоподобни. Думата делфин идва от гръцкото δελφίς, което ще рече с утроба, тоест те не са риби, а бозайници, чието самостоятелно развитие е започнало преди около 10 милиона години, през периода на Миоцена.

Електрон

Електрон е елементарна частица, присъстваща в електронните обвивки на атомите на всички химични елементи. Движението на електроните предизвиква електрическите явления като електрическия ток.

Зарядът на електрона е неделим и равен на 1,602 189 2(46)×10-19 C или -1 елементарен електрически заряд. Електрическият заряд на другите елементарни частици се измерва на базата на елементарния заряд на електрона. Масата на електрона е равна на 9,109 558×10-28 g

Култура

Култура (на латински: cultura, идващо от colo, colere и означаващо възпитание, образование, развитие, култивиране) е понятие с много нееднозначни дефиниции и поради тази многостранност и многопластовост се подлага трудно на единно определение. Различните дефиниции на културата отразяват различни разбирания или критерии за оценяване на човешката дейност. През 1952 Алфред Крьобер и Клайд Клъкхон съставят списък с над 200 различни дефиниции на култура, като трите основни значения са:

Изтънчен вкус в областта на изящните изкуства и хуманитарните науки, още известна като висока култура

Цялостен модел на човешкото познание, вярвания и поведение, зависещ от способността за символно мислене и социално образование

Комплект от споделени ценности, цели, поведения и практики, който е характерен за дадена организация или групаОбичайно е думата култура в много страни да се употребява за означаване на общественото разслоение. Тя често се използва по отношение на предмети и дейности, предназначени за елитарна употреба, като изискана кухня, изкуство и музика. Понякога това се нарича висока култура за разлика от масовата култура.

Терминът и концепцията за първи път се появяват през 18 век в Европа и означават процес на усъвършенстване. През 19 век значението се променя на подобряването на личността и поведението на един индивид, особено чрез неговото образоване. Съществуват и други значения. През 20 век думата култура става централна идея на антропологията и означава еволюиралата човешка способност за класификация и представяне на опита чрез символи и проявяването на творчески наклонности за които се изисква въображение.

В основни линии под култура се разбира човешка дейност в различните нейни проявления, включително всички форми и способи на човешкото самоизразяване, самопознание и натрупване на навици и умения. Културата е набор от правила, които предписват на човека определено поведение с присъщите преживявания и мисли.

Кълвачови

Кълвачови (Picidae) са семейство птици от разред Кълвачоподобни (Piciformes).Включва над 35 рода, разпространени по целия свят, с изключение на полярните области, Австралазия и Мадагаскар. Кълвачовите са известни главно с характерното си поведение – те най-често се хранят с насекоми, които търсят с клюновете си в и под кората на дърветата, и общуват помежду си с тракане с клюн по дърветата.

Леопардов тюлен

Леопардовият тюлен (Hydrurga leptonyx), наричан и морски леопард, е вид от групата на същинските тюлени, обитаващ субантарктическите региони на Южния океан. Получава името си поради петната по козината си, както и заради хищническото си поведение. Основната храна на леопардовия тюлен са топлокръвни гръбначни животни, в това число пингвини и млади тюлени.

Морал

Морал (от латинското име moralitas означава маниер, характер, правилното поведение) е разграничаването на намерения, решения и действия между такива, които са добри и правилни и такива, които са лоши и грешни. Моралът е съществена част от стандарти и принципи, извлечени от етичния кодекс от определена философия, религия или култура както и от това, че човек притежава универсален характер. Моралът е синоним на „доброта“ и „правота“.

Моралната философия включва морална онтология или произхода на морала, както и моралната епистемология или това, което се знае за морала. Съществуват различни морални системи включително деонтологични етични, които се придържат към набор от установени правила и нормативни етични системи, които се отнасят за предимствата на самите действия. Един пример за нормативна етичната философия е златното правило, което гласи, че: „Човек трябва да се отнася към другите, както той би искал другите да се отнасят към него.“Неморалността е обратната страна на морала (т.е. обратното на това, което е добро и правилно), докато аморалността е различно определяна като непознаване на, безразличие към и неверие във всеки набор от морални норми и принципи.Моралът, както и законът, могат да бъдат приложени само към определено общество. След законът, моралът е втори и следващ позитивното право източник на правото в страните възприели континенталната правна система. Други термини, свързани с морала, са начин на поведение и ценностна система в религиозен, културен и философски аспект. Моралът, това е поведението, което общността очаква от човека – да се грижи приоритетно за обществените интереси.

Неморалността е опозицията на моралното поведение. Неморалното се определя като незнание и безразличие, както и недоверие в моралните принципи.

Население

В социологията населението е сборът от хора, които обитават определена географска област или пространство. За животни и други организми се използва съответстващият термин популация.

Демографията е науката, която изследва населението. Различни страни на човешкото поведение като част от населението се изучават от социологията, икономиката и географията.

Територията, която хората населяват, е около 15% от сушата на Земята. Останалите райони са или прекалено горещи и сухи, или прекалено студени, за да бъдат обитавани от хора. С термина естествен прираст се означава разликата между раждаемостта и смъртността. Поради бързорастящото население се появява проблема пренаселеност. Днес повече от една трета от световното население живее в градове с население над 500 000 души.

Към 14 януари 2010 г. населението на Земята е 6,796 млрд. души (според данни на Бюрото за преброяване на населението на САЩ).

Нормативен акт

Нормативният акт или още нормативният юридически акт е властнически акт, съдържащ волеизявление на компетентен държавен орган под формата на правни норми, предписващи общи правила за поведение от неопределен кръг субекти, който има нееднократно действие за разлика от общия и индивидуален административен акт. Според Закона за нормативните актове, нормативният акт съдържа общи правила за поведение, които се прилагат към индивидуално неопределен кръг субекти, има нееднократно действие и се издава или приема от компетентен държавен орган. Нормативни актове могат да издават само органите, предвидени от Конституцията или от закон. Компетентността да се издават нормативни актове не може да се прехвърля.

Приетият през 2006 г. за пръв път в историята на България Административнопроцесуален кодекс дава легална дефиниция за нормативен административен акт, като подзаконов административен акт съдържащ административно-правни норми, отнасящ се за неопределен и неограничен брой адресати, и имащ многократно правно действие. Нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен. Нормативните актове от по-висока степен са международните договори по които Република България е страна, Конституцията, кодексите и закона. Съгласно Закона за нормативните актове подзаконови нормативни актове са постановленията на Министерския съвет, правилниците, наредбите и инструкциите.

Подготовката, издаването и прилагането на нормативните актове в България се урежда от Закона за нормативните актове и Указ 883 за прилагане на Закона за нормативните актове на бившия Държавен съвет на Народна република България.

Плацентни

Плацентните (Placentalia, Eutheria) са инфраклас на Бозайниците от царството на животните. Заедно с торбестите образуват подклас Theria.

Те са развили специален орган – плацента за снабдяване на ембриона с кислород и храна. Това им позволява да раждат достатъчно едри и развити малки. Бременността им е продължителна и зародишите се развиват в матка. Този подклас обединява повечето живеещи днес бозайници. Температурата на тялото им е постоянна. Заедно с птиците са доминиращи животни на сушата, във въздуха и до голяма степен във водата. Имат сложно поведение и устройство. В зависимост от устройството им плацентните бозайници се делят на много разреди.

Полов диморфизъм

Половият или сексуален диморфизъм, е системната разлика във формата между индивиди от различен пол и от един и същи вид.Например при някои видове, включително много бозайници, мъжкият индивид е по-голям от женския. При други (като паяците) женската е по-голяма. Някои други полови особености са цвета (при повечето птици), размерът или наличието на части от тялото, използвани при сблъсъци (обикновени рога, еленови рога, бивници); големината на очите (напр. при пчелите); наличието на жила (при различни видове пчели); различни прагове за определени типове поведение (агресия, грижи за малките и т.н.).

Краен пример за полов диморфизъм при птиците е папагалът еклектус – мъжкият е почти изцяло зелен с оранжева човка, а женската е аленочервена с черна човка. Някои от примерите за полов диморфизъм са толкова забележителни, че често мъжките и женските индивиди от един вид първоначално се смятали за напълно различни видове.

Правна норма

Правната норма е създадено и обезпечавано от държавата правно предписание от общозадължителен характер, правило за поведение на правните субекти. Тя е съвкупност от юридически права и задължения, регулиращи поведението на адресатите и отношенията между тях. Правните норми се приемат от компетентен държавен орган по установен от закона ред. Обезпечени с принудителната сила на държавата, тяхното неизпълнение води до настъпването на специфични принудителни юридически последици – санкции.

Психология

Психологията (от гръцки: ψυχή – душа, дух, пеперуда, λόγος – наука) е научна дисциплина, изучаваща умствените процеси и също така поведението на хора или животни, като често прилага научния метод при лабораторни изследвания. Психологията обхваща също прилагането на това знание в различни сфери, включително проблеми от ежедневния живот и лечение на психически заболявания.

Основни обекти на изследване на психологията са възприятията, познавателната способност, вниманието, емоциите, мотивацията, функционирането на главния мозък, психологията на личността, поведението и междуличностните отношения. Някои учени, особено привържениците на дълбинната психология, включват в този списък и несъзнаваното. В своите изследвания психолозите използват емпирични методи за определяне на причинните и корелационни връзки между различни психосоциални променливи. В допълнение или вместо емпиричните и дедуктивни методи, някои клинични психолози разчитат на интерпретация на символи и други индуктивни техники.

Макар че психологическото познание обикновено се използва за оценка и третиране на проблеми с психическото здраве, то служи и за разбиране и разрешаване на проблеми от много други области. Голямото мнозинство от психолозите работят в областта на клиничната, консултативната и училищната психология, но също и на индустриалната и организационна психология и други области, като възрастова, спортна, медицинска и юридическа психология.

Сексуална ориентация

Сексуалната ориентация е една от четирите съставни части на сексуалността и се отличава с постоянно емоционално, романтично, сексуално или чувствено привличане към индивиди от определен пол. Другите три съставни части на сексуалността са: биологичният пол, половата принадлежност (психологическата принадлежност към определен пол) и социално-половата роля (придържане към културните норми определящи женското и мъжко поведение).

Известни са шест типа сексуална ориентация:

Асексуалност

Бисексуалност

Моносексуалност (автомоносексуалност)

Пансексуалност

Хетеросексуалност

ХомосексуалностНе съществува единно мнение по въпроса дали половата ориентация е вродена или придобита, но в общия случай при формирането и влияние могат да окажат множество фактори – хормонални, генетични, конституционални, социални и чисто психологически. Тя се отличава от сексуалното поведение, тъй като засяга чувствата и самоопределянето. Човек може и да не показва своята сексуална ориентация в поведението си или да поддържа поведение, несъответстващо на реалната му ориентация.

Сексуалност

Човешката сексуалност е сложно понятие свързано с областите на анатомията, физиологията, психологията, социологията, философията и изкуството. В научен, биологичен смисъл, сексуалността обозначава репродуктивната, размножителна функция и способност на отделния индивид. Различни фактори обуславят сексуалността: физическото и психологическо развитие на индивида, поведението, начина на мислене (манталитет), социалните норми и наложените от семейството и обществото представи за добро, правилно и красиво като духовни или религиозни. Човешката сексуалност е един от съществените фактори за оразличаване на човека от останалите видове и представители на животинското царство, при които в повечето случаи сексуалността се ограничава до размножаването.

В по-тесен смисъл човешката сексуалност представлява характеристика на сексуалните свойства на индивида: сексуално влечение и обект, сексуални реакции, сексуална активност и сексуален живот. Психологията разглежда сексуалността като полова структура на личността, т.е. факторът предопределящ половата ориентация на всеки човек. Тази полова структура се определя от два основни типа фактори – биологични (генетични, хормонални и мозъчни) и психологични (вярвания, нагласи, самосъзнание, емоции).Продукт на дадена социална култура и среда. Така сексуално поведение, което е общоприето в някои общества, се счита за неприемливо или престъпно в други.

Възпроизвеждането е една от биологичните функции на сексуалността, но съвсем не единствената. Човешката физиология прави сексуалността възможна, но тя не може да предскаже сексуалното поведение по никакъв начин.

Сексуалността е главен обект на изследване на науката сексология.

Съвременни птици

Съвременни птици, още Нови птици (Neornithes), са подклас включващ всички последни птици и техните потомци. Представителите на този подклас се характеризират с пера, клюн без зъби (древните птици притежавали зъби), носене на твърдочерупчести яйца, висока степен на метаболизъм, четирикамерно сърце и лек, но твърд скелет. При всички тях предните крайници са изменени в крила и повечето могат да летят, с малки изключения като щраусоподобни, пингвини и няколко отделни ендемични островни видове.

Много видове нови птици всяка година мигрират, а други извършват къси нередовни полети. Птиците комуникират чрез визуални сигнали, разговори и песни, показват и социално поведение, като колективно отглеждане на поколението, сдружаване в ято и гонене на хищниците.

Ушати тюлени

Ушатите тюлени (Otariidae), наричани още морски лъвове, са морски бозайници от групата на Перконогите (Pinnipedia). Както говори наименованието им (от гръцки otarion се превежда като малко ухо), за разлика от Същинските (безухи) тюлени имат малка, но забележима ушна мида.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.