Пиренейски полуостров

Пиренейският полуостров, Иберийският полуостров или Иберия (на португалски и на испански: Península Ibérica) е голям полуостров в Южна Европа. Имената му произхождат съответно от планините Пиренеи (които го ограждат от североизток) и от населявалата го в древността народност ибери. Обграден е от юг и от изток от Средиземно море, а от запад и от северозапад от Атлантическия океан.

На територията му са разположени държавите Испания, Португалия, Андора и британското владение Гибралтар. Най-високият връх на полуострова е връх Муласен (3478 m) в планината Сиера Невада в Испания. Пиренейският полуостров е с площ 582 860 km², което го прави втори по големина в Европа след Скандинавския полуостров.

España y Portugal
Сателитна снимка на Пиренейския полуостров

Реки

История

През 711 сл. Хр. маврите нападат Иберийския полуостров и изгонват вестоготите (вж Мюсюлмански завоевания на Испания). Първата вълна нашественици включва главно берберски войски на Омаядския халифат, командвани от Тарик ибн Зияд, които дебаркират на край Гибралтар и бързо навлизат във вътрешността.[1]

Източници

  1. На тази дата: Маврите започват нашествието си в Испания. // dnevnik.bg. Посетен на 30 април 2014.
Арабско-ислямски завоевания

Арабско-ислямските завоевания (на арабски: الفتوحات الإسلامية, al-Futūḥāt al-Islāmiyya), наричани също арабски завоевания, и ранни ислямски завоевания, (за да се отличават от по-късното разпространение на исляма) започват още по времето на пророка Мохамед, който става управник на цяла Южна Арабия през VII век. При неговите приемници от Праведния и Омаядския халифат започва столетие на експанзия. През 711 г. арабските армии вече са покорили Северна Африка чак до Атлантическия океан. Оттам те се насочват на север, прекосяват Гибралтарския проток и завладяват Иберийския полуостров, който наричат Ал Андалус. Пет години по-късно арабите нападат Константинопол по суша и море. В апогея си тяхната империя се простира от границите на Китай и Индия през Централна Азия и обхваща Близкия Изток, цяла Северна Африка и части от европейския континент (Пиренейски полуостров и Сицилия).

Поредицата завоевания, извършени през VII – VIII век, са определяни като „едно от най-значителните събития в световната история“, довело да създаването на „нова цивилизация“ – ислямизирания и арабизиран Близък Изток. Ислямът, дотогава ограничен в Арабския полуостров, се превръща в голяма световна религия, а синтезът на арабски, римски и персийски културни елементи водят до възникването на самобитен нов стил в изкуството и архитектурата на Близкия Изток.

Балкански полуостров

Балканският полуостров, съкратено Балкани, е географски и исторически район в Югоизточна Европа, разположен между Черно, Егейско, Йонийско и Адриатическо море. Площта му е около 505 578 km², а населението е 54 738 330 души. Най-високата му точка е връх Мусала в Рила, България. Северната граница на полуострова често има различни определения.

Бетика

Бетика (на латински: Baetica) е римска имперска провинция, намираща се в южния Пиренейски полуостров на територията на днешните области Андалусия и Естремадура в Испания, и на португалския окръг Алентежу. Считана за най-плодородната от всички римски провинции и с развита промишленост и търговия, провинцията е наричана Щастливата Бетика. Страбон изброява в нея до 250 града, като най-известните от които са Хадес (съвременен Кадис), Кордуба (Кордова), Хиспалис (Севиля) и др.

Ибери

Иберите са исторически най-старото засвидетелствувано население на Испания, дали името на цялата страна Иберия с която античните автори наричат Иберийския полуостров (в т.ч. и територията на съвременна Португалия, а и Андора). През 7 век пр.н.е. - 3 век пр.н.е. обитават целия Пиренейски полуостров и Югозападна Галия.

Испания

Кралство Испания (на испански: Reino de España, или Испания (España)) е държава, разположена в Югозападна Европа. Намира се на Иберийския полуостров (Пиренейския полуостров), където са и Португалия, Гибралтар и Андора. На североизток, по хребета на планините Пиренеи, е границата с Франция и малкото княжество Андора. Само на 14 километра южно от Испания е брегът на Мароко. Към Испания се числят Балеарските острови в Средиземно море, Канарските острови в Атлантическия океан, градовете Сеута и Мелиля в Северна Африка, както и много необитавани острови от средиземноморската страна на Гибралтарския проток, например Чафаринските острови, „скалите“ („peñones“) на Велес и Алхусемас, както и малкият остров Алборан.

С площ от 504 645 km², Испания е четвъртата по големина държава в Европа след Русия, Украйна и Франция и втора в Европейския съюз. Със средна надморска височина от 650 m, страната е сред най-планинските държави на континента. Според информацията от общинските регистрации от 2010, населението на Испания е 47 150 841. Конституцията на Испания определя испанския език (кастилски) за официален език, който всички граждани трябва да знаят и използват. Испанският е майчин език за 89% от населението на страната. Други испански езици имат коофициален статут в някои автономни региони.

Поради географското си положение, територията на Испания е подложена на много външни влияния още от праисторически времена. След женитбата на Католическите монарси Исабела и Фернандо в края на XV век, Испания се обединява и успешно завършва Реконкистата на полуострова от мюсюлманите. С откриването на Америка и последвалата колонизация, страната се превръща в първата глобална империя и най-мощната държава в света. Културното и историческо наследството е видимо и днес, като испанският е вторият най-разпространен език в света и е официален в 21 държави.

Според конституцията от 1978 г. Испания е социална и демократична правова държава под формата на парламентарна конституционна монархия. Съвременна Испания е високоразвита индустриално-аграрна страна. Силният следвоенен икономически растеж и развитието на търговията след като става член на Европейския съюз през 1986 г. прави икономиката на страната 13-та в света през 2010 г., с равнище на БВП на човек на населението е над средното за ЕС, преди Италия. Средната продължителност на живота, общественият транспорт, здравеопазването и инфраструктурата са на много високо равнище, което прави Испания 23-та държава в света по Индекс на човешкото развитие.

Каменно-медна епоха

Каменно-медната епоха (наричана също медна епоха, халколит или енеолит), (на старогръцки: χαλκός khalkos + на старогръцки: λίθος lithos; на латински: Chalkolithikum, Äneolithikum, aeneus) е епоха в развитието на човека, преход между неолита и бронзовата епоха, свързан с откриването на първия метал – медта. Терминът е въведен през 1876 г. от унгарския археолог Ференц Пулски на международния архологически конгрес, уточнявайки класификацията на Томпсън, в която бронзовата епоха следва пряко каменната.

Каменно-медната епоха обхваща приблизително периода 4800 – 4000 г. пр. Хр., като в някои райони на света продължава и до по-късно, а в други изобщо отсъства. Най-често халколитът се смята за ранен етап от бронзовата епоха, но някои учени го считат и за отделен период. През тази епоха се разпространяват медните оръдия на труда, които, въпреки че са меки и чупливи, са по-прецизни и по-качествени от предишните каменни. Въпреки това през целия период каменните остават по-често срещани поради все още примитивния начин на добив и обработка на метала. През този период хората откриват за пръв път и други метали като злато, калай и др.

По времето на каменно-медната епоха започва изграждането на йерархична обществена система и се наблюдава по-голямо разделение на труда отколкото по-рано.

Най-важната находка в България от епохата на халколита е Варненският халколитен некропол, където е открито обработено злато. Златните предмети, открити в гробовете, наброяват 3000. Най-богатият от гробовете е гроб №43, в който е открит скелет на мъж с височина около 175 см (гигантски за времето си размери) и приблизителна възраст 40 – 43 години. Учени предполагат, че това е скелет на владетел, който е съвместявал и функциите на върховен жрец. Само в този гроб предметите са с тегло около 1,5 кг, а общо цялото съкровище – над 6 кг.

Това са доказателства за най-старата европейска цивилизация, чието благосъстояние най-вероятно се дължи на добиването на каменна сол в близкия район около днешна Провадия и търговията с нея не само във вътрешността на европейския контитент, но и на юг и югоизток, както и на североизток до днешна Русия.

В началото на 4-то хилядолетие настъпсва дълговременен хиатус, причините за който учените не са в състояние да посочат. Нито пък това, как животът отново се е възродил, за да продължи с периода на Бронзовата епоха.

Карл Мартел

Карл Мартел (на латински: Carolus Martellus, Карл Чука) е франкски държавник, роден около 686/688 в Ерстал, Валония, Белгия, незаконен син на Пипин II (Пипин Средни) и неговата наложница Алпаида.

Въпреки че е майордом на Кралството на франките, Мартел е запомнен с победата си в битката при Поатие през 732.Като резултат от победата Карл Мартел завоюва цяла Южна Галия, а единствено областта Септимания остава в ръцете на арабите. Заедно със съвместната победа на хан Тервел и император Лъв III Исавър над арабите през 717 година при Константинопол се характеризират като спасението на Европа от арабската заплаха. Франкската армия на Мартел нанася голямо поражение на арабските войски, които преди това завземат големи части от Пиренейски полуостров.

Въпреки това са необходими още две поколения франки, за да отблъснат всички араби отвъд Пиренеите. Спирането на нашествието във Франция прекратява разрастването на исляма в Западна Европа, а обединението на Франкското кралство при Карл Мартел, неговият син Пипин Къси и внука му Карл Велики, предотвратява разширението на държавата на Омеядите отвъд Пиренеите.

При смъртта на Пипин II през 714 наследството преминава към малолетния му внук Теобоалд. Фракцията на австразийските благородници, поддържащи Теобоалд, е водена от неговата мащеха, вдовицата на Пипин Плектруда. Карл, който вече е възрастен, застава начело на съперничеща фракция и надделява в поредица битки, както срещу нахлулите нойстрийски франки, така и срещу силите на Плектруда. Между 718 и 723 Карл си осигурява властта чрез поредица от победи и печелейки лоялността на няколко влиятелни духовници. Той постига това донякъде и като дарява земи и пари за абатства, като това в Ехтернах.

През следващото десетилетие Карл води франкската армия срещу източните херцогства Бавария и Алемания и южните Аквитания и Прованс, прибягвайки до помощта на арабите. Той постига известни успехи в продължаващия конфликт със саксите, но пълното им подчиняване и включването им във франкската империя остават за неговия внук Карл Велики.

По време на неговото управление е въведена бенефициалната реформа. Вместо даряване на земята в пълна безусловна собственост под формата на алод, тя бива раздавана като бенефиций – условно пожизнено владение, давано в замяна на изпълнение на определени задължения, най-често военна служба. При смърт на бенефициария земята се връща на собственика, който може отново да я даде под формата на бенефиций на наследника му, който се задължава да изпълнява същите условия. През следващите два века тези бенефиции се превръщат в наследствени владения, наречени фиеф, феод или лен.

Кастилска планина

Кастилската планина (на испански: Sistema Central; на португалски: Sistema Central) е планина в централната част на Пиренейския полуостров в югозападна Европа.

Разположена на територията на Испания и Португалия, тя е част от платото Месета, което разделя на две големи части, служейки за вододел между басейните на реките Тахо на юг и Дуеро на север. Най-висока точка е връх Алмансор (2591 m).

Кафява мечка

Кафявата мечка (Ursus arctos) е животно от семейство Мечкови. Тя е най-едрият хищник в България.

Келтибери

Келтиберите (Keltiberer; Celtiberians) са група от племена в Централна и Северна Испания и Португалия в пред-римско време. Те говорят келтски.

Наименованието „келтибери“ показва, че се забелязват, както иберийски, така и келтски елементи.

Келтиберите са войнствени. През 2 век пр.н.е. те са подчинени от римляните.

Лузитани

Лузитаните (Lusitani) са племе, живяло в началото между реките Дуро и Тахо в западната част на Пиренейски полуостров, дълго преди да се създаде римската провинция Лузитания (на територията на днешна Португалия, южно от река Дуро и на част от съвременна Испания).

Лузитаните са говорели на лузитански език, който спада към прото-индоевропейските езици.

Най-ранните сведения за Лузитаните, дадени от Ливий, който ги описва като наемни войници при картагенците, са от 218 пр.н.е. През 194 пр.н.е. Публий Корнелий Сципион Назика, който по това време е претор в Испания, ги побеждава при Илипа.

Мохамед ал-Идриси

Абу Абдула Мохамед Ал-Идриси Ал-Куртуби Ал-Хасани ас-Сабти, или само Ал-Идриси (на арабски: أبو عبد الله محمد الإدريسي القرطبي الحسني السبتي; на латински: Dreses; 1100 – 1165), е мюсюлмански андалуски географ, картограф и египтолог, живял в Палермо, Сицилия в двора на крал Рожер II. Мохамед Ал-Идриси е роден в Сеута и принадлежащи към Алморавидите.

Муласен

Муласе́н (на испански: Mulhacén) – е връх на юг в Испания, най-високата точка на Пиренейския полуостров (3479 метра). Намира се в Сиера Невада. На северния му склон лежи неголям ледник (най-южно разположения в Европа), откъдето започва началото на река Хенил (приток на Гуадалкивир). Муласен е третият по относителна височина връх в Европа след Монблан и Етна, а сред планинските първенци е втори по надморска височина. В световен мащаб заема 64 място..

Върхът носи името на мюсюлманския крал от династията на насридите Абу-л-Хасан Али, управлявал Гранада в XV век. испанското му име – Мулей Асен (Muley Hacén), дава името на върха, където е погребан.

Пиренеи

Пиренеите (на испански: Pirineos; на френски: Pyrénées; на каталонски: Pirineus; на окситански: Pirenèus; на арагонски: Perinés; на баски: Pirinioak) са планинска верига в Югозападна Европа, чието бѝло формира естествена граница между Испания и Франция. Малката държава Андора е разположена изцяло в Пиренеите. Около 2/3 от територията на планината се намират на територията на Испания.

Разделя Пиренейски полуостров от Франция и има дължина около 430 km от Атлантическия океан до Средиземно море. На север преминава в Аквитанската равнина и Лангедокската низина. Най-високата точка е връх Ането (3404 m) в автономния регион Арагон.

Пиренеите са планина с богата флора и фауна. От животинския свят са срещат кафява мечка, благороден елен, брадат лешояд, скален орел. Само в испанската част се срещат още вълк, испански рис, генета, ендемичният испански ибекс. Пиренеите се отличават и с много ендемични растителни и животински видове. За да се защити това природно богатство, са създадени националните паркове Ордеса и Аигуистортес в Испания и Пиренѐ във Франция.

В Пиренеите има множество водопади, над 1000 ледникови езера, добре изразени каньони (в Испания), много пещери, по-известни от които са Нио и Гарга във Франция. Съществуват и голям брой горещи минерални извори.

Архитектурата се характеризира главно с типични пиренейски църкви в романски стил. Църквите в долината Бои в Каталония са обявени за част от световното културно наследство на ЮНЕСКО, както и националните паркове „Ордеса“ и „Пирене“. В Пиренеите се намират и най-големите испански зимни курорти.

Разновидности на арабския език

Съществуват много разновидности на арабския език (диалекти или други) в рамките на пет регионални форми. Самият арабски език, който принадлежи към семитската група, се заражда на Арабския полуостров. Най-големите разделения настъпват между разговорните езици в различните региони. Например някои разновидности на арабския в Северна Африка ще бъдат неразбираеми за говорящите езика в Левант или Персийския залив. Освен тези, има и други разновидности на езика в държавите, а дори и в градовете и селата.

Друга съществена разлика има между значително разминаващите се разговорни разновидности, използвани в почти всички видове ежедневни ситуации, и официалния език, използван предимно в писмената или подготвената реч. Преобладаващата регионална разновидност се учи като майчин език, а официалният се учи впоследствие в училище. Самият официален език също варира между модерната си итерация (често наричана Стандартен арабски) и Класическия арабски, който служи като нейна основа.

Съществуват допълнителни различия в речта в градовете и селата, религиозните и етнически групи и социалните класи. Често говорящите арабски могат да се приспособят към много начини на говор, според контекста и намеренията си, например да говорят с хора от различни региони, за да демонстрират нивото си на образованост.

Сиера де Гуадарама

Сиера де Гуадарáма (на испански: Sierra de Guadarrama) е планински масив в Испания.

Най-високата точка е планината Пенялара с височина 2428 м над морското равнище. Отнася се към системата на Пиренейските Централни Кордилери. Сиера де Гуадарама е разположена на територията на автономните области Мадрид и Кастилия и Леон на северозапад от столицата на Испания, между массивите Сиера де Гредос и Сиера де Айльон.

Сиера де Гуадарама се простира от югозапад на североизток и е вододел на най-големите реки на Пиренейския полуостров — Тахо и Дуеро.

Тараконска Испания

Тараконска Испания (на латински: Hispania Tarraconensis) е провинция на Римската империя със столица Тарако (на латински: Tarraco, днес Тарагона, Каталония). Тарконензис е една от трите римски провинции, намиращи се на Пиренейският полуостров, образувани след Кантабрийските войни от 29 – 19 пр.н.е. На тази провинция принадлежи почти цялото средиземноморско крайбрежие на съвременна Испания, част от атлантическото крайбрежие на Испания и Португалия. Южната част на Пиренейският полуостров, днес наричана Андалусия, в древноримските източници е наричана провинция Бетика, а на западното крайбрежие се намира провинция Лузитания.

Череша

Черешата е овощно дърво, принадлежащо към рода Сливи (Prunus), семейство Розови. Думата идва от латинското „Cerasum“. Черешата има костилков плод. Вирее при умерен климат в северното полукълбо, като в Северна Америка се срещат два вида, в Европа – три, а останалите видове – в Азия. Цветовете образуват малки съцветия. Плодът е гладък и по него няма трапчинки. Черешовите дървета имат красиви цветове и понякога се отглеждат именно заради декоративната им стойност.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.