Пизански университет

Пизанският университет (на италиански: Università di Pisa) е университет в град Пиза, Италия. Основан е официално с едикт на папа Климент VI от 3 септември 1343, въпреки че в Пиза се провеждат курсове по право още през 11 век. В наши дни е прочут най-вече с обучението по компютърни науки.

Orto botanico di Pisa 2
Университетска ботаническа градина
Пизански университет
Università di Pisa
Palazzo alla giornata 11
Ректорат на Пизанския университет
Девиз In Supremae Dignitatis
Основаване 1343
Вид Държавно финансиран
Ректор Марко Паскуали
Преподаватели 1900
Студенти ок. 51 000
Местоположение Пиза, Италия
Сайт www.unipi.it/
Italy Tuscany location map
43.7164° с. ш. 10.3983° и. д.
Местоположение в Италия Тоскана

Известни личности

Преподаватели
Студенти
Андреа Чезалпино

Андрѐа Чезалпѝно (на италиански: Andrea Cesalpino) е италиански анатом, ботаник и медик.

Галилео Галилей

Галилео Галилей (на италиански: Galileo Galilei, [ɡaliˈlɛːo ɡaliˈlɛi]) е италиански физик, астроном, астролог и философ, считан заедно с Френсис Бейкън за основоположник на съвременния научен метод. Сред неговите постижения са подобрения на телескопа, свързани с тях астрономически наблюдения, и публичната защита на хелиоцентричната система. Той е определян като „баща на съвременната наблюдателна астрономия“, „баща на съвременната физика“, „баща на науката“ и „баща на съвременната наука“.Работата на Галилей се смята за рязко скъсване с традициите, доминиращи в Европа и ислямския свят от времето на Аристотел. Освен това неговият конфликт с Римокатолическата църква е сочен като един от първите значими примери на конфликта между религиозния авторитет и свободата на мисълта в Западния свят.

Джузепе дел Агата

Джузепе дел Агата (на италиански: Giuseppe dell'Agata) е италиански българист, литературовед и преводач. Професор в Университета на Пиза.

Джулиано Амато

Джулиа̀но Ама̀то (на италиански: Giuliano Amato) е италиански политик.

Той е министър-председател на Италия от 28 юни 1992 до 28 април 1993 г. и от 25 април 2000 до 11 юни 2001 г. Бил е също вицепремиер (1987 – 1988), министър на вътрешните работи (2006 – 2008), министър на финансите (1987 – 1989, 1999 – 2000), министър на университетите (временно) (2001), министър без портфейл (1998 – 1999).

Назначен е от президента за конституционен съдия през 2013 г. Юрист по образование, професор по италианско и сравнително конституционно право в Римския университет.

Димитър Табаков (математик)

Проф. д-р Димитър Стефанов Табаков е български учен, един от видните представители на математическата мисъл в България, преподавател във Физико-математическия факултет на Софийския университет (днес Факултет по математика и информатика), дългогодишен ръководител на катедрата по геометрия.

Енрико Лета

Енрѝко Лѐта (на италиански: Enrico Letta) е италиански политик.

Той е министър-председател на Италия от 28 април 2013 г. до 14 февруари 2014 г. Бил е министър на земеделието (2014), на промишлеността, търговията и туризма (1999-2001), по европейските въпроси (1998-1999).

Енрико Ферми

Енрѝко Фѐрми (на италиански: Enrico Fermi) е изтъкнат италиански и натурализиран американски физик, създател на първия в света ядрен реактор и първата верижна реакция. Наричан е „архитект на ядрената епоха“ и „архитект на атомната бомба“. Той е един от малкото физици, които имат значителни приноси както в теоретичната, така и в експерименталната физика. Ферми притежава няколко патента, свързани с използването на ядрената енергия, и е награден с Нобелова награда за физика през 1938 г. за работата си върху индуцираната радиоактивност чрез неутронно бомбардиране и за откриването на трансуранови елементи.

Основните му изследвания и постижения са в областта на атомната и ядрена физика, статистическата механика, космическата физика, физиката на високите енергии и астрофизиката със значителен принос за развитието на статистическата механика, квантовата теория и ядрената и физиката на частиците. Той е един от основоположниците на квантовата механика. През 1925 година заедно с Дирак разработва статистиката на частиците, които се подчиняват на принципа на Паули. По-късно тези частици са наречени на негово име – фермиони. Открива забавянето на неутроните и създава теорията, която го описва. Неговата теория, по-късно наричана взаимодействие на Ферми, днес слабо взаимодействие, описва едно от четирите фундаментални взаимодействия в природата. Чрез експерименти, индуциращи радиоактивност с наскоро открития неутрон, Ферми открива, че бавните неутрони са по-лесно улавяни от атомните ядра, отколкото бързите. След бомбардиране на торий и уран с бавни неутрони, той заключава, че е създал нови елементи. По-късно става ясно, че това са продукти на ядрено делене.

Ферми напуска Италия през 1938 г., за да избегне новите италиански расови закони, които засягат неговата еврейска съпруга Лаура Капон Ферми. Той емигрира в Съединените щати, където работи по проекта Манхатън по време на Втората световна война. Ферми ръководи екипа, проектирал и построил първия ядрен реактор, който на 2 декември 1942 г. демонстрира първата създадена от човека, самоподдържаща се ядрена верижна реакция. В Лос Аламос той оглавяваше дивизията, част от която работи върху термоядрената „супер“ бомба на Едуард Телер. Той присъства на теста Тринити на 16 юли 1945 г., където използва метода на Ферми, за да оцени добива на бомбата.

След войната Ферми служи под ръководството на Робърт Опенхаймер в Генералния консултативен комитет, който съветва Комисията по атомна енергия по ядрени въпроси. След взрива на първата съветска ядрена бомба през август 1949 г., той се противопоставя на разработването на водородната бомба както по морални, така и по технически причини. Той е сред учените, които свидетелстват в защита на Опенхаймер по време на процеса през 1954 г. Ферми прави важни изследвания в областта на физика на частиците, особено свързани с пионите и мюоните, и предполага, че космическите лъчи възникват, когато вещество се ускорява от магнитни полета в междузвездното пространство. Много награди, концепции и институции са кръстени на Ферми, включително наградата „Енрико Ферми“, Института „Енрико Ферми“, Националната ускорителна лаборатория „Енрико Ферми“, Гама-лъчев космически телескоп Ферми, Ядрената станция на Енрико Ферми и синтетичния елемент фермий, което го прави един от 16-те учени, които имат елементи, наречени на тях.

Карло Гинзбург

Карло Гинзбург (на италиански: Carlo Ginzburg; роден на 15 април 1939, Торино, Италия) е италиански историк. Той е сред създателите на микроисторията.

Карло Рубия

Карло Рубия (на италиански: Carlo Rubbia) е италиански физик, носител на Нобелова награда за физика за 1984 г.

Ламберто Лория

Ламберто Лория (на италиански: Lamberto Loria) е италиански етнограф и изследовател.Роден е на 12 февруари 1855 година в Александрия, Египет, в еврейско семейство. През 1881 година завършва математика в Пизанския университет, но се интересува повече от антропология. Пътува в Северна Европа и Руската империя до Туркестан, а след това прекарва седем години в Нова Гвинея.

Ламберто Лория умира на 4 април 1913 година в Рим.

Марио Моничели

Марио Моничели (на италиански: Mario Monicelli) е италиански филмов режисьор.

Паоло Мантегаца

Паоло Мантегаца (на италиански: Paolo Mantegazza) е изтъкнат италиански невролог, физиолог и антрополог, прочут с експерименталните си изследвания върху въздействието на листата на коката върху човешката психика. Автор е и на художествена проза.

Паоло Сави

Паоло Сави (на италиански: Paolo Savi) е италиански геолог и зоолог.

Пиетро Читати

Пиетро Читати (на италиански: Pietro Citati) е италиански писател и литературен критик.Роден е на 20 февруари 1930 година във Флоренция. Завършва Пизанския университет. Автор е на биографични книги за Йохан Волфганг фон Гьоте, Александър Македонски, Франц Кафка, Марсел Пруст, публикува литературна критика във вестниците „Кориере дела Сера“ и „Република“.

Пиза

Пиза (на италиански: Pisa) е град в Централна Италия, регион Тоскана. Той е главен административен център и на едноименната провинция Пиза. Разположен е на десния бряг на река Арно при нейното вливане в Тиренско море. Населението на града е 88 363 жители (към 31 декември 2004 г.).

Рене Превал

Рене Гарсия Превал (на хаитянски креолски: René Garcia Préval) е хаитянски политик – бивш президент и премиер на Хаити.

Рикардо Пикио

Рикардо Пикио (на италиански: Riccardo Picchio, р. 7 септември 1923 г., Алесандрия, Пиемонт, Италия - п. 13 август 2011 г., Ню Хейвън, Кънектикът, САЩ) e италиански лингвист и славист.

Франческо Реди

Франческо Реди (на италиански: Francesco Redi) е италиански лекар, натуралист и поет.

Харалд Вайнрих

Харалд Вайнрих (на немски: Harald Weinrich) е немски филолог романист, лингвист, есеист и поет. Преподавател по романска филология и по немски език като чужд. Неговата „Текстова граматика на немския език“, публикувана за първи път през 1993 година, се счита за еталон в чуждоезиковото обучение.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.