Печ (Унгария)

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в Унгария. За града в Косово вижте Печ (Косово).
Печ
Pécs
— град —
Знаме
      
Герб
Печкият университет

Печкият университет
Hungary physical map
46.0833° с. ш. 18.2167° и. д.
Печ
Страна Flag of Hungary.svg Унгария
Област Бараня
Площ 16 277 ha[1] km²
Надм. височина 153 m
Население 156 801 души

Печ (на унгарски: Pécs) е град в Югозападна Унгария, административен център на област Бараня.

Населението му е около 160 000 души. В Печ се намира най-старият университет в Унгария, основан през 1367 от крал Лайош I.

При настъплението на съюзническите войски през Втората световна война градът е превзет от части на българската армия.

Hungary-Pecs Main Place
Главният площад

Побратимени градове

Печ е побратимен град с:

Източници

  1. www.ksh.hu

Външни препратки

Арад

Арад (на румънски: Arad) е град и административен център на окръг Арад, Банат, Западна Румъния.

Барбакан (пояснение)

Барбакан може да се отнася за:

барбакан – фортификационно съоръжение за допълнителна защита на входа в крепост

Барбакан – барбакан (в развалини) в Беч, Полша

Барбакан – барбакан във Варшава, Полша

Барбакан – барбакан в Краков, Полша

Барбакан – барбакан в Печ, Унгария

Барбакан на Жатецката порта – барбакан в Кадан (Устецки край), Чехия

„Барбакан в Краков“ – картина с маслени бои (1903) на художника Ян Станиславски

„Барбакан“ (La Barbacane) – списание (1963), издаващо се във Франция

„Барбакан“ – списание (1969 – 2010), издавано във Варшава, Полша

Бела Тар

Бела Тар (на унгарски: Béla Tarr) е филмов режисьор от Унгария, известен с експерименталните си и арт филми.

Неговите филми се отличават с философски теми и песимистична гледна точка относно бъдещето на човечеството. Често използва дълги непрекъснати кадри и непрофесионални актьори за да постигне силен реализъм.

Сред най-известните му филми са „Сатанинско танго“ (1994) (с времетраене повече от 7 часа), „Веркмайстерови хармонии“ (2000) и „Торинският кон“ (2011). Още преди премиерата на „Торинския кон“ Тар обявява, че това ще е последният му филм.

Филмите му често са определяни за шедьоври от филмови критици. За „Човекът от Лондон“ е номиниран за „Златна палма” на кинофестивала в Кан.

Тар преподава във филмовата академия в Сараево.

През 2016 г. е официален гост на „София Филм Фест“.

Виктор Вазарели

Виктор Вазарели (на унгарски: Vásárhelyi Győző, роден на 9 април 1906 г. в Печ; починал на 15 март 1997 г. в Париж) е френски художник и график от унгарски произход, един от основателите на оптическото изкуство.

Грац

Грац (на немски: Graz, на словенски Gradec, Градец) е град в Югоизточна Австрия, център на провинция Щирия. С население от 254 554 души (2009) той е вторият по големина в страната. Разположен е на река Мура, на 316 м надморска височина.

Грац има дълга традиция като студентски град с четири университета и два университета по приложни науки с над 50 000 студенти. През краткия лутерански период от историята на града там е основано Лутеранско училище, в което учи Йоханес Кеплер. Никола Тесла учи електроинженерство в Политехниката през 1875. От 1909 до 1938 в града преподава нобеловият лауреат Ото Льови, а за кратко през 1936 и Ервин Шрьодингер.

В Грац е и домът на българския княз Александър I Батенберг, който умира там през 1893 г.

През 2003 е бил Европейска столица на културата.

Десети дивизионен артилерийски полк

Десети дивизионен артилерийски полк е български артилерийски полк, взел участие във Втората световна война (1941 – 1945).

Дижон

Дижо̀н (на френски: Dijon) е град в Източна Франция. Той е главен административен център на департамента Кот д`Ор, както и историческа столица на Бургундия. В Дижон живеят около 151 500 души (2007). През 2004 г. населението на града и околностите е около 237 000 души.

Градът е известен със своята дижонска горчица. През 1634 г. в Дижон 23 производители на горчица получават изключителното право да я произвеждат и продават. Днес Дижон има малък дял в световното производство на дижонска горчица.

Золтан Гера

Золтан Гера (на унгарски: Gera Zoltán) е унгарски футболист, роден на 22 април 1979 в Печ, Унгария. Към момента играе за унгарския Ференцварош . Той е играл за Уест Бромич и Фулъм. Играе като ляв или атакуващ халф, а понякога като втори нападател.

Йосиас II (Валдек-Вилдунген)

Йосиас фон Валдек-Вилдунген (на немски: Josias II von Waldeck und Pyrmont; * 31 юли 1636 във Вилдунген; † 29 юли 1669 в Крит) е граф на Валдек-Вилдунген и Пирмонт. Той е генерал-майор в Брауншвайг-Люнебург и от 1660 г. съ-регент във Вилдунген, по-късно и във Ветербург и в Ландау при брат му Христиан Лудвиг (1635 – 1706), управляващият граф на Валдек-Вилдунген.

Той е вторият син на граф Филип VII (VI) фон Валдек-Вилдунген (1613 – 1645) и на графиня Анна Катарина фон Сайн-Витгенщайн (1610 – 1690), дъщеря на граф Лудвиг II фон Сайн-Витгенщайн (1571 – 1634) и графиня Юлиана фон Золмс-Браунфелс (1578 – 1634), дъщеря на граф Конрад фон Золмс-Браунфелс и графиня Елизабет фон Насау-Диленбург. Внук е на граф Христиан фон Валдек-Вилдунген.

По-големият му брат Кристиан Лудвиг (1635 – 1706) става граф на Валдек и Пирмонт, а Йосиас граф на Валдек-Вилдунген и Пирмонт.

Йосиас започва да служи при курфюрст Фридрих Вилхелм фон Бранденбург, в регимената на чичо му Георг Фридрих фон Валдек-Айзенберг, където 1655 г. става полковник на инфантерията и през 1656 г. като генерал-майор се бие в битката при Варшава (1656). След това служи малко в шведската войска. Като императорски генерал-фелдвахтмайстер участва в Турската война през 1663/1664 г., където е ранен от стрела пред Фюнфкирхен (Печ, Унгария).

През 1663 г. Йосиас започва престоряването на готическия замък, построен през 1200 г. от граф Фридрих фон Цигенхайн от Тюрингия, в дворец Фридрихщайн в барок стил в Алт-Вилдунген.

През есента 1665 г. той е генерал-майор при херцог Георг Вилхелм фон Брауншвайг-Люнебург и поема командването на неговите войски. През късната есен 1668 г. той тръгва с 3300 люнебургски войници за Венеция, за да помага на Република Венеция в защитата на остров Крит от османите. На 28 март 1669 г. той пристига във Венеция и на 12 май на остров Крит. При обсадата на Кандия Йосиас е тежко ранен от граната на 6 юли 1669 г. и умира на 29 юли. Той е погребан първо в църкавата Св. Катарина в Кандия (Ираклио) и след това е преместен във Вилдунген. През 1962 г. той е погребан в гробницата на манастир Мариентал към Нетце.

Катинка Хосу

Катинка Хосу (на унгарски: Katinka Hosszú) е унгарска състезателка по плуване, трикратна олимпийска шампионка.

Родена е в Печ, Унгария на 3 май 1989 г.. Наричана е „Желязната лейди“ заради многото дисциплини, в които участва, и рекордите, които подобрява.

Участва в състезанията по плуване на летните олимпийски игри в Атина през 2004 г., когато е 15-годишна, където завършва 31-ва на 200 метра свободен стил. На състезанията по плуване на следващите олимпийски игри, в Пекин през 2008 г., завършва 17-та на 200 метра съчетано плуване и 12-та на 400 метра съчетано плуване. През 2012 г., на състезанията по плуване на олимпийските игри в Лондон завършва на 9-то място с щафетата на Унгария на 4 × 200 метра свободен стил, 9-та на 200 метра бътерфлай, 8-ма на 200 метра съчетано плуване и 4-та на 400 метра съчетано плуване.

През август 2013 г. Хосу поставя световни рекорди на 100 метра съчетано плуване и 200 метра съчетано плуване в 25-метров басейн, съответно с 2:03.20 минути и 57.50 секунди.

По-късно същата година поставя световен рекорд на 400 метра съчетано плуване в 25-метров басейн, с резултат от 4:20.85 минути, по време на състезание от Световната купа по плуване в Берлин. През август 2014 г. Хосу го подобрява по време на състезание от Световната купа по плуване в Доха с резултат от 4:20.83 минути. Там Хосу подобрява и рекордите на 100 m и 200 m съчетано плуване. На летните олимпийски игри в Рио де Жанейро през 2016 г. Хосу печели златните медали на 400 метра съчетано плуване с нов световен рекорд от 4:26.36 минути и 100 метра гръб, където не е сочена за фаворитка, с време 58.45 секунди. На 9 август печели трети олимпийски златен медал на 200 метра съчетано плуване и поставя нов олимпийски рекорд.

Краков

Кра̀ков или Кракув (на полски: Kraków; на немски: Krakau) е един от най-старите и големи градове в Полша. Административен център е на Малополското войводство, както и на Краковски окръг, без да е част от него. Самият град е обособен в самостоятелен окръг (повят) с площ 326,85 km2. Обект на световното наследство на ЮНЕСКО.

Осиек

Осиек (на хърватски: Osijek) е град в Хърватия, в историческата област Славония. Градът е разположен на десния бряг на река Драва, близо до вливането ѝ в Дунав. Към 2001 г. населението на Осиек наброява около 121 000 души. Градът разполага с университет и е административен център на Осиешко-баранска жупания.

Отокар III (Щирия)

Отокар III фон Щирия (Отакар) (на немски: Ottokar III, Otakar III von Steiermark; * ок. 1125; † 31 декември 1164 при Фюнфкирхен/Печ, Унгария) от род Отакари от Траунгау е маркграф на Щирия (1129 – 1164). Той е син на маркграф Леополд I Смели фон Щирия († 1129) и съпругата му София Баварска († 1145) от род Велфи, дъщеря на баварския херцог Хайнрих IX Черния. Майка му е леля на император Фридрих Барбароса. Когато баща му умира, Отокар е на 4 години и майка му София управлява дълги години Щирия.

Чрез наследства Отокар III получава огромни територии и служби:

между 1129 и 1138 г. територии във Фриули

през 1147 г. получава собствеността на чичо му и единственият му опекун, Бернхард фон Триксен от рода Спанхайми, в Каринтия около Триксен, господството Марибор (Марбург) и други.Така той е владетел на територия от Дунав, Сава до Крайна.

По неговото време Грац става център на управлението на Щирия.

Отокар III основава през 1160 г. шпитал (Spital) в Земеринг (в днешен Шпитал ам Земеринг), за поклонници, кръстоносци и търговци, 1163 г. абатството Форау и 1164 г. първата картауза на Германия в Зайц при Гонобиц (в Словения).

Отокар III умира през 1164 г. на Втория кръстоносен поход в Унгария. Син му е първият херцог на Щирия.

Панония Валерия

Панония Валерия или само Валерия (на латински: Pannonia Valeria) е провинция на Римската империя в римската провинция Долна Панония. Образвувана е по времето на император Домициан през 296 г. като дивизия в днешните Унгария и Хърватия. Столица на провицията е град Sopianae (днес Печ).

Провинцията е управлявана от дук (dux Valeriae ripensis). Столица на провицията е град Sopianae (днес Печ). Във Валерия е бил стациониран II Спомагателен легион.

През 5 век територията е превзета от хуните и влиза в Остготското кралство.

Печ (Косово)

Печ (на албански: Pejë или Peja, Пейъ, на сръбски: Пећ или Peć) е град в северозападната част на Косово, в областта Метохия. Към 2003 година населението на града наброява 81 000 жители.

Списък на побратимени градове на Хърватия

Това е списък на побратимените градове на градовете в Хърватия.

Тусон

Ту́сон (на английски на испански: Tucson) е град в щата Аризона, САЩ и окръжен център на окръг Пима.

Тусон разположен е на 188 km на югоизток от Финикс. Населението му е 531 641 жители (приблизителна оценка, 2015 г.), което го прави втория по големина град в щата след Финикс.

Основните предградия, включени в Тусон, са Оро Вали и Марана в северозападната част, Южен Тусон и Сахуарита на юг.

Английското име на града – Тусон, произлиза от испанското Tucsón [tuk'son], което на свой ред е заемка от името от О`одъм – Cuk Ṣon (чук шон), означаващо „в подножието на черния хълм“ (заради планината с вулканичен произход до града). Тусон понякога е наричан „Старото Пуебло“.

В Тусон се намира Университетът на Аризона.

Университет

Университет (от латински: universitas – цяло) е организация за висше (или средно в миналото) образование и научни изследвания, която предоставя образователни и научни степени в разни научни области, като обикновено осигурява бакалавърска степен и следдипломно обучение.

Думата „университет“ произлиза от латинския израз „universitas magistrorum et scholarium“, което означава „общо (общност от) учители и учени“.

Фригерид

Фригерид (на латински: Frigeridus, р. до средата на 4 век, п. в края на 4 век), вероятно от германски произход, е висш рицарски щабен офицер на късноримската войска.

Той е vir perfectissimus, dux Valeriae на провинция Панония Валерия (със седалище в днешен Печ, Унгария) след Теренций от поне 371 г. до 373-374 г.

Като дукс има при император Валентиниан I (364–375) главното командване като Dux Valeriae ripensis над панонската провинция Валерия .

Строи вътрешни крепости и Дунавския лимес. Намерени са цигли с напечатеното му име на кастел Бурги.

През Втората готска война командва войската от панонци и трансалпинци. Разболява се и дава командването на scholae palatinae Рихомер. След битка през в края на лятото на 377 г. римляните затварят проходите на Стара планина. Рихомер използва времето да докара нови войски от Галия, а Фригерид постъпва в Илирия отново под командването на Грациан (375–383). От там е изпратен през есента отново в Тракия, за да престрои защитната линия североизточно от Стара Загора в днешна България.

Фригерид е последван 373-374 г. от панонеца Марцелиан. След 373 г. Фригерид е много вероятно dux на провинция Долна Мизия Moesia secunda.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.